Тарковският шамхал - общопризнат светилник

"Удивительное совпадение: правителя княжества Эндирей оба автора ошибочно именуют «шамхалом Султан-Махмудом», то есть отождествляют с известным в Северо-Кавказском регионе историческим деятелем конца XVI-первой половины XVII вв. Султан-Махмудом (Солтан-Мутом, в местной традиции), никогда шамхалом не являвшимся. На самом деле Олеария встречал его старший сын шамхал Айдемир, а Эвлию Челеби
– его младший сын Казан-Алп. Оба автора уделяют большое внимание географии региона, сравнивая её особенности с известными их читателям реалиями своей родины. Например, Олеарий сравнивает реку Койсу (Сулак) с Эльбой и указывает её глубину в более чем три человеческих роста /6, с. 508/. Оба автора одинаково подчёркивают верховный авторитет шамхала Тарковского над прочими дагестанскими феодалами. Эвлия Челеби титулует шамхала шамхал-шахом, шамхал-султаном, падишахом и даже шахиншахом Дагестана, а немецкий путешественник охарактеризовал шамхала, как царя между дагестанскими владетелями /6, с.485/. Титул же шамхал (в кумыкской транскрипции: шавхал) он переводит как "светоч"("Lumen") /6, с. 495/."


Идрисов Ю.М., Абдусаламов М.-П.Б.Дагестанский государственный институт народного хозяйства (г. Махачкала)Северо-Кавказский филиал Российской правовой академии (г. Махачкала)СЕВЕРО-ВОСТОЧНЫЙ КАВКАЗ, ЕГО ГЕОГРАФИЯ, НАСЕЛЕНИЕ И ФЕОДАЛЬНАЯ ЭЛИТА В ОПИСАНИЯХ ЭВЛИИ ЧЕЛЕБИ И АДАМА ОЛЕАРИЯ: РАЗЛИЧИЯ И СХОДСТВА

~~~ 

"В этой стране имеются различные князья; почти в каждом городе имеется особый, а главный из них именуется шемхал (у нас звали его шавкалом); это как бы царь между ними, избираемый бросанием яблока. Когда его избирают, все мурзы или князья должны сойтись в круг, а священник [мулла] бросает в них позолоченное яблоко; в кого оно попадет, тот становится шемхалом. Священник, однако, хорошо знает, в кого он должен бросить. Такого рода шемхал (или Lumen ³¹¹ [светоч?]), как на их языке он именуется, пользуется, правда, почетом и уважением, но другие князья не особенно ему повинуются и доверяют, как может быть усмотрено из нижеследующих рассказов."

АДАМ ОЛЕАРИЙ
ОПИСАНИЕ ПУТЕШЕСТВИЯ ГОЛШТИНСКОГО ПОСОЛЬСТВА В МОСКОВИЮ И ПЕРСИЮ

 (Книга VI, глава 12) О Дагестане, особой татарской области и об амазонках

Кавказки речник 6

лезгински

ВАРИС наследник.

ВАРИС-МИРЕС роднина, родственници по баща.

ВАРШАВ уст. мелхиор; варшавдикай авур хашав наконечник за ножница на  кинжал (от мелхиор).

ВЕРЕМ 1) уст. туберкулоза ; 2) прен. терзание, мъчение ; верем авун да терзая, да мъча;  прен.да  негодувам

ВИЧ (-и, -е, чеб) мест. 1) возвр. На себе си; вич вичел хтун да дойда на себе си, да се опомня;  2) опред. сам;

ГАГЬ 1) частица;  вун икьван гагь гьина авай? Къде беше ти толкова време?; 2) союз ту…, ту…; гагь лацу жеда, гагь чIулав ту белее, ту чернее.

ГАГЬ-ГАГЬ перен. понякога.

ТIУЛ I 1) нрав,  2) привичка; черта (на характера);

ТIУЛ II (-а, -а, -ар) 1) равно място; дагъдик кьилел алай тIул равно място на върха на планината, плато; 2) низина.

БАТIУЛ неправ, несправедливй; батIул авун да считам за неправ;

БАТIУЛАРУН (-из, -на, -а) см. батIул (батIул авун).

БАЯН пояснение, разяснение; баян авун пояснявам, разъяснявам, баян гун давам пояснение,

БЕГ 1) княз, бек; см. тж. наврузбег; 2)  Бег (име мъжко).

БЕГЕНМИШ 1) харесващ се; бегенмиш авун да се стреми да се хареса;.

БЕГЕНМИШАРУН (-из, -на, -а) см. бегенмиш 2) (бегенмиш авун).

БЕГЬЕМ 1. 1) достатъчен, изряден, 2) прен. Положителен, сериозен, солиден, адан цIувад йис бегьем хьана той стана на 15 г./изпълни 15 г./; 2. доволно много, бегьем авун изпълнявам, довършвам, допълвам

 БЕГЬЕМАРУН (-из, -на, -а) см. бегьем 2) (бегьем авун).

БЕРЕ I 1) проход (в заборе, через который пропускаются овцы при дойке, подсчёте); 2) летен стан (для овец).

БЕРЕ II диал.: и бере това време; а бере това време;

ВАХТ (-уни, -уна, -ар) време е , ; и вахтуналди и до сега; гьа вахтунлай от тогава;

вахтуналди временно;; вахтунда ша ела навреме, своевременно;; са вахтундани никога.

.

ВАХТ-ВАХТУНДА нареч. 1) от време на време, понякога; 2) периодически, в определено време. 

балкарски

батыр       1.1) смел, мъжествен, безстрашен,

батырча   храбро, смело; геройски;

батыу       1. и. д.к батаргъа /потъвам/; 2.низменен, низининен, равнинен; ~ джер низина,

 батыш     балк. запад || западен

баям         1.явен, открит, известен; ~ этерге а) да оглася, да разглася, да обнародвам да кажа на всеуслушание; б) да разоблича  2. карач. Лоша слава, позор; 3. балк. моля; ~ ол энди келе болур пожалуй, он уже идёт (в пути)

баян         IIто же, что баям

бегейирге          да ставам твърд, устойчив;

бек            I(-ги) бек; байла, ~ле ист. баи, бёки

бек            II1. 1много; 2. прям., прен. Твърд, крепък издържлив || твърдо; ~ джер непрестъпно място; ~ къала непрестъпна крепост

бушуу       тъга, скръб ж; печал ж;

быкъы      ствол с късо обрязани и заострени клони за поставяне на месо

шам          1) свещен 2) роден; ~ топуракъ родна земя 3) прекрасен; ~ Теберди прекрасна Теберда

шапа        1) готвач; кашевар; 2) прислужващ на масата – най-младия сред мъжете,

шау           1) мъртъв || мъртвец; 2) лош, нечист;

шауай      уст. Търговец, обикновено на коне

шаугют    балк. мишница;

шаудан    балк. извор || изворен,

шум          тишина, безмълвие, мълчание;

шыбыла   1.1)(тж. ~ от) мълния, 2) (тж. ~ таууш) гръм 2. 1) уст. электрически; 2) прен. Жесток, зъл; ~ халиси болгъан адам жестокий человек 3) прен. бърз;

шым          тишина;

шымал     север || северен

Аварски

бажý (-ца, -л) диал. леля см. áда, ункъáчо, ýнкъгІал

áда (-ца, -л) 1. леля, леличка;

варSс (-ас//алъ, -асул//-алъул, -заби) 1. наследник и наследница; ~забазе ирс бикьана наследство разделили между наследниците см. Sрсилав, Sрсилай, Sрсилал 2. (В проп.) (-ица, -ил) Варис мъжко име

варSслъ/изе (-ула, -ила, -ана, -е) рядко да стана наследник, наследница

шавкáт 1. (-алъ, -алъул) книжн. сила, мощ, могъщество; Шавкат мъжко име

шавкъ (-алъ, -алъул) страст, страстно желание; любов;

шáвкъалда нареч. страстно

шавкъáт (-алъ, -алъул) книжн. см. шавкъ

Цезарят - цар на ромеите

  .... и седя Олегъ, княжа и царствуа в Киевъ

Официалните тези за произхода на думата цар, която се превръща във владетелски титул твърдят, че думата е съкратен вариант на думата цезар или цесар, което съкращение се е случило или първо в народния език и след това този съкратен вариант е добил масова употреба и  в писмените източници, значейки цесар употребено като титул, или в писмения език при неточно съкращение на думата цесар, при което вместо цср се записвало цр и започнало да се произнася цар.
Според мен тези предположения имат чисто логически недостатъци, тъй като  когато в говоримия език се извършва съкращение, би следвало новополучената дума изцяло да измести първоначалния вариант и той вече да не се употребява. В такъв случай би следвало думата цар изцяло да измести думите цезар и цесяр в говоримия и писмен език. При вторият случай, ако писарите под двата вариянта на съкращение цср или цр, биха разбирали и произнасяли цесар, особено в официлни документи, където се споменават пълните титули на владетелите.
   Въпросът за произхода на думата цар има и друго значение. За какъв титул е претендирал Симеон I - цезар, император на ромеи и българи или равнозначен, но национален титул отнасящ се до българите. Ако прием, че съществува само един християнски император, който има ръководна роля над останалите християнски владетели и този император резидира в Константинопол и е владетелят на Източната римска империя, то тогава българският цар би могъл да претендира за този титул само ако завладее и управлява Източната римска империя. От друга страна ромеите наричат своя владетел цезар / цесяр /, а на територията на България от времето на Симеон живеят много ромеи, чийто владетел е той, както и на българите.
    Владетелските титули преди да се превърнат в такива са биле обикновенни думи от говоримия език, често епитети, превръщайки се в названия на длъжност. Такива са василевс, кесар, император и други , чието първоначално значение не е ясно днес. Например на латински импераре означава заповядвам, командвам, а   император означава пълководец.    Първоначално при бедствено положение и нападение, на един от сенаторите се присвоявал временен титул Император и той имал разширени пълномощия наред с избирания в обичайно време Консул. По-късно император е вече монархически титул.
Барон произлиза от френското "баро" , което означава мъж и в средновековна Европа с тази дума се обозвачавал земеделец феодал. По-късно при построяване на съсловните нива, този титул представял най-долната степен на дворянстното  след херцог и граф.
Немската дума граф, сходна с гръцката "графо" - пиша се използва от германците като аналог на френския титул Комте, английския Конт, които пък произлизат от латинската дума комес, която означава спътник, съпровождаш, екскортиращ.

   Според мен не може да има нищо случайно в избора на титул или думата която да го обозначава. Идеята е,че може би все пак е търсена оригинална дума с която да се титулува българския християнски владетел. Понеже се предполага,че това се е случило още при Симеон едва ли е резултат на неправилно четене на съкращението на цезар. В този случай съкращението цр би било съставено специално за думата цар.

   В няколко статии руският изследовател В.Водов разглежда употребата на титулите цар, цесяр относно някои руски князе в периода от 11 в.  до 16 в. Целта на неговото изследване е да покаже, че руските князе все още нямат право на тези титули, а в приведените източници те са употребени като епитети, целящи да сравнят по благопристойност упоменатите князе с везантийските императори. Тъй като е трудно да представя оригиналния текст на източниците, желаещите могат да прегледат статиите на В.Водов този сборник /стр.507/.
  Най-ранния пример, в който се употребява думата цар - "ц/а/ря наш/е/го" е от 1054 г и е във връзка със смъртта на Ярослав Мъдри. В друг текст - Чтении о житии и погублении Бориса и Глеба съставен от монаха  Нестор в 1078 - 1079 г. - се употребява думата цар в несъкратен вид : "царю". В съчинението Сказание и страсть и похвала святую мученику Бориса и Глеба датирано към 1072 г. или към 1115 - 1117 г. се употребява думата цесяр - ц/е/саря , цесаря, ц/е/саремъ. В едно Евангелие преписано за Мистислав /1125 - 1132 г.  / се споменават термините  цар и цесарствие - ц/а/рю , ц/е/с/а/рствие.
  От тези приведени примери се вижда, че в руския език едновременно се използват думите цар и цесар, а в последния случай и като синоними, което не би било възможно, ако думата цар е директно получена от съкращение на цезар. В примерите, които привеждо Водов думите цар и цесар са изписвани и чрез обичайните за времето съкращения и изцяло.

   В българския и руския език думите цезар и цар имат различни смислови значения: първата дума означава владетеля на римляните, император на Римската империя, а втората - кой да е владетел. Ето какви значения са посочени за двете думи в речника на В.И.Даль :


ЦЕСАРЬ м. кесарь, лат. государь, император, более римский император,
почему на юге чехов и венгров зовут цесарцами.
царь - м. вообще, государь, монарх, верховный правитель земли, народа или государства.......Царь, сильный, могучий, старший, властвующий; славнейший, отличнейший между своими. Все ученые ставили
Гумбольдта царем, за царя (науки)
Тук се посочва и едно значение на думата цар в смисъл най-добър, най-умел, най-първи.

За значението на думата цар има различни предложения, като това на Л.А.Соколов от "сар" , което може да се свърже с бог Слънце, светъл, жълт, слънчев. Ето и други предложения.

  В аварския език цIар (-алъ, -алъул, -ал) има две значения - име,прозвище и слава,известност .Например: цIарбугев чи - известен човек
  

цIáраки (-ялъ, -ялъул, -ял) -  хазяйство, огнище, двор; дом

 В лезгинския език ЦIАР (-цIи, -цIе, -ар) - линия, черта и ЦIАРЦIАР - блясък

Източници:

Соколов Лев Александрович.Титулы.
В.Водов.Замечания о значении титула "царь"