Дарго – дагестанското общество на справедливостта

Отделянето на Дагестан като обособена историческа област продължава хилядолетия през които се оформя неговата главна особеност – историческо единство на няколко групи родствени етноси,запазили различен език и стопанско-културни особености.Тези културни различия и специализиране на стопанските дейности не са довели до разпад и не са попречили на запазването на единна историческа цялост .Осъзнаването на отделните общности се оформя на две нива: принадлежност към единния мюсюлмански свят и принадлежност.към така наречената „малка родина” или конкретно съюзно общество.

Археологическите находки в района на Североизточен Кавказ от периода 3 в.пр.н.е. показват близост и еднотипност с тези от Закавказието,Мала Азия,Сирия до Кюрдистан и Северна Палестина.обитавани от уседнали земеделци ,усвоили бронза.Така наречената „Куро-Аракска раннобронзова култура” се свързва от специалистите с древните хурити.Счита се ,че близки до вече мъртвия хуритски език е древния урартски и може би съвременните нахо-дагестански езици .Чрез различните методи на изучаване специалистите езиковеди са стигнали до извода за съществуване на общодагестански праезик в епохата на бронза около 3 в.пр.н.е.

От 2 в.пр.н.е. археологичните материали започват да добиват различен местен характер,но към 1 в.пр.н.е. се наблюдава ново сближение намерило израз в къснобронзовата „Каякентско-хорочевска култура”.Характерна особеност на тази култура е липсата на уседнали селища,характерно за конните народи и вероятно говори за влияние на скито-сарматската култура.Сложният дагестански релеф способства за образуването на обособени стопански райони без да се губи връзка със съседните райони.Това е довело до създаването на многостранна и сложна единна система от взаимодействащи ,относително самостоятелни териториални общества.Запазва се и народната памет за общ произход изразена във фолклора и митологията

Даргинците са втория по численост дагестански народ след аварците и се самоназовават  „дарган, дарганти, даргва”.

Територията,която заселяват даргинците е ограничена  от реките Уллучай и Рубас на юг,на север от долината на река Шура-озен,на запад от притока на   р.Казикумско Койсу,водещ начало от планината Шунудаг и вливащ се под селището Цухадар,наричан р.Акушинка ,а от даргинците Дарго-хIерк.Към тази територия трябва да се включи и Левашинското плато.

 Изглед към планината Шунудаг

 

Лингвистите разграничават следните диалекти на даргинския език:акушински /днес литературен/,урахински,мекегински,цудахарски,муйрански,сиргински.Кубачински и кайтагския от някои се считат за отделни езици,а от други се приемат като диалекти на даргинския език.При това териториалното разделение на даргинските общества не винаги съвпада с езикова диалектна близост.

Формирането на даргинците като отделен етнос вероятно е започнало през ранния период на желязната епоха / 1 в. пр.н.е. / с постепенно обособяване на жителите на района намиращ се на изток от басейна на р.Казикумско Койсу и на север от водораздела на р. Уллучай и Рубас.

Археологичните материали датирани от тази епоха не се различават особено от тези в съседните територии.Писмените свидетелства също не дават достатъчно определена информация.Страбон съобщава за 26 народа на запад от Каспийско море със свой език и свои царе.Не става известно,кои точно са тези 26 народа и какъв характер имала властта на техните царе.

Много изследователи от 19 в. правят опит да тълкуват самоназванието на даргинците,но не винаги убедително.П.К.Усларов,смята че значението на нарицателното „даргва” е неясно и се използва в названието на пет политически обединения :Акуша-Дарго,Каба-Дарго,Гамур-Дарго,Кайтаг-Дарго,Буркун-Дарго.Тези обединения се състояли от по-малки подразделения ,наричани с думата хуреба,която означава войска.Хуреба е арабска дума,която означава новодошли и може да се свърже с доброволците „газии”,които в 10-11 в. формират отряди с цел разпространение на исляма.В случая думата се използва за обозначаване на кое да е  опълчение.Всяко обединение от селища,община било способно да сформира военен отряд,което е характерно за всички дагестански общества.Аварските общинни съюзи например се наричат „бо”,което също означава войска,опълчение.Също така Усларов отбелязва,че думата „даргва” не определя различна езикова група,а се отнася за общо название на определена територия и може да се отнесе към думата „дарк” – вътрешност.

Така стигаме до извода ,че „дарго” е териториално обединение на няколко „хуреба”.Съседите на даргинците ги наричат с различни наименования: аварците - "ахкуша", "цIедех",кумиките - - "акьушалия",лакците - "аадцши", "цIахар", "хайдакул",”бартхии”/от старото име на с.Усиша- Бартху /.Табасаринците наричат кайтагците -"жвюгъяр", а Кайтаг - - "жвюгъя" и се предполага,че това е името на старо селище,от което са останали развалини.

За произхода на названието Дарго съществува и друга версия,свързана с древния град Таргу в долината на река Гамри-озен.Някои иследователи смятат ,че глухата съгласна „т” е предхождана от „д” и тогава „даргу” може да се свърже с иранското „дар-и-гун” – врата на хуните,подобно на „дар-и - алан” – аланска врата.Тук може да се спомене,че по названието на този град ,даргинците наричали феодално владение Хамри-Дарго.

Като етноним названието „даргинци” се споменава от Йоан де  Галонифонтибус в съчинението му  "Libellus de notia orbis".от 1404 г,където той пише,че на север от Дербент живеят грузинци,даргинци и лезгини.В дагестанските хроники ,като „Тарих Дагестан”,”Дербент-наме” и в руската литература се употребяват, вместо даргинци, термините акушинци,кайтаги,цудахарци.до присъединяването на Дагестан към Руската империя.Вероятно това е свързано с протичането на политическо раздробяване на територията на Дагестан след 15 век.

Расул Магомедов изказва и свое предположение за произхода на названието даргинци.Той счита,че „дарго” произлиза от тюркския термин „дугри”,който означава „справедлив” /тогру – правилен,справедлив/.В такъв случай названието Акуша-Дарго може да се тълкува като Акуша Справедливи ,подобно на Новгород Велики.Може да се предположи ,че всички общества с общо название Дарго,някога са гравитирали към към общ суперсъюз Акуша-Дарго.Пример за използването на термина „дугри” е титула  присвояван на някои владетели на Авария като Уммахан Аварски,управлявал края на 18 в.,който се наричал „дугри-нуцал”Също съществува висш социален слой наричан „догрек-узден”.В андийските общества ,лицата с полицейски функции биле наричани „доргъа-хьол”. В лакския език тази дума означава  благороден,високонравствен,справедлив”.

Характерна отличителна черта на даргинския суперсъюз е наличието на завършеност в правно отношение.Обществото имало определена структура с добре организирана съдебна власт.Изработен бил и подробен кодекс използван от петте общества.Етнографите са записали,че даргинското право е разделено на общо и частно за всяко едно общество.Най-висш авторитет по правните дела сред даргинците бил кадията познаващ шериата  и съдебната власт,избрана на общо събрание на представителите на обществата .Възможно е разработената правна система и правни норми,да са впечатлявали и да са породили предпоставка за названието на тази федерация от общества Дарго-Справедлив.

Дагестанско приложно изкуство

Заселването на различни етноси и разпространението на различни религии в Дагестан обуславя развитието на различни школи на приложното изкуство всяка със своите особености на техника и орнаментална култура.Основните центрове на дагестанското приложно изкуство са:Кубачи - ювелирни изделия и емайл,Гоцатль - ювелирни изделия,Балхар - керамика,Унцукуль - дърворезба и инкрустация с метал

Дагестански килими

В традиционното килимарство в Дагестан се срещат най-различни мотиви и изображения на растения,животни,човек,геометрически фигури.Изобразяването на хора и животни е свързано с древни култове и обряди и имало магически смисъл.Много от елементите имат конкретни названия яру бубу – маково цвете,гъед-звезда,гъил-ръка,кацин пац – кокоши следи, кIирер – вилообразни,хаш – кръст.Интересни са също и гладките килими наричани на лезгински – сумахи,а също и гам в мн.ч. - гамар,на аварски – давагини,на кумикски – думи,табасарански и лакски - паласи.Различните елементи при тях също имат свои имена – куълегар – замък,чапрасар – наклони, кIирер – куки , кIекер – петлета, цIапур - лапа.Моделите в широките полета се състоят от големи медальони с трапецовидна форма включващи различни геометрични елементи- триъгълник,кръст,ромб.

Аварски давагин

Кумикски дум

Друг вид гладки килими са чергите.
Чергите могат да се изготвят от коноп,памук,вълна и се използват за постилане на пода или при сушене на зърно и царевица.Тези черги се състояли от ритмично редуване на цветни полета с различна ширина,разположени хоризонтално или вертикално.Балхарските черги например са известни с вертикално разположение на полетата.Тези черги също имат национални названия : лезгинско – рух,табасаранско – бархал,аварско – турут,даргинско – чIанкIа ,кумикско – тюз.
Освен този вид черги има и такива с редуване на полета запълнени с различни орнаменти наричани хайма – на лезгински,кюмес – на табасарански,килим – на лакски,джугъарай – на кумикски.Много от елементите на чергите имат също свои наименования:ильме – поле,къарлыгач – лястовица,канзилер – стъпки,ятгъан – стълба.

Палас

Ногайските килими кийиз се различават с използването на различна техника за декориране – нанасяне на орнамент чрез цветен шнур и пристягане,при което се получава контурно изображение.

Ногайски кийиз

Аварски килими чибта

И един дагестански,който не знам точно от кой район е

 

Керамичното изкуство

Основни центрове на грънчарското производство в Дагестан се считат Балхар,Сулев-кент,Джули,Испик.
В епохата на средновековието 4-5 в в Дагестан се появява грънчарското колело.Образуват се центровете на керамичното изкуство,някои от които съхраняват архаичните особености на производството.Дагестанската керамика се подразделя на поливна и неполивна.Неполивната керамика е с по-ранен произход и нейни центрове се явяват лакското селище Балхар,табасаранското Джули,лезгинското Кахуль, и кумикското Эндери.
Изготвянето на съдове без грънчарско колело и с изпичане на огън ,традиционно се предпочитало в Кавказ.До средата на 20в по такъв начин се изготвяли съдовете в селището Кахуль.В глинената маса за устойчивост прибавяли дребни камъчета.Керамиката била примитивна,съдовете са с неправилна форма,а нарисуваните елементи напомнят древни скални рисунки.В 50-те години населението било преселено от планината в равнинната част и занаятът прекратил своето съществуване.
Друг център на керамичното изкуство е табасаранското село Джули.Съдовете се изготвяли за местно потребление – съдове за вода,маслобойки,чашки,купи.Керамиката има класически форми,наподобяващи амфори,а украсата е от вълнисти линии и концетрически кръгове,s – образни елементи.Орнамента се нанася чрез бяло или червено покритие /ангоб/,не с четка ,а с къс вълна.Изпичането извършвали на дърва и изделията придобиват розова кора,а сивите се считали за брак.В Джули с керамично изкуство се занимавали мъжете,но занаятът тук също изчезнал.
Най-самобитно и трайно се съхранили традициите на древното изкуство в Балхар.Още в началото на нашата ера там съществувало керамично производство.Изготвянето на глинени съдове ,започвайки от добиването на глина и свършвайки с изпичането на съдовете в Балхар се извършва само от жени.Техните съдове се отличават с изумителна орнаментална графика свързана с формата на съда.Балхарските съдове са с тънки стени и най-качествени в Кавказ.Основният рисунък се разполага на горната половина на съда,подчертавайки изпъкналата форма.Някои майсторки предпочитат геометричните фигури,строги и лаконични елементи,соларни знаци,,ромбове,но други предпочитат растителния орнамент .В Балхар е строго забранено участието на мъже в керамичното производство,вероятно произлизащо от матриархално време.Забранено било на мъжете дори да се докосват до грънчарското колело.Който нарушал това правило трябвало да угости шест човека от съответния дом,вероятно като жертвоприношение.Балхарското грънчарско колело се нарича жюлла.В Балхар се съхранил и друг древен ритуал – да се украсява пещта за изпичане чара с овнешки или кравешки череп с рога,за да е благополучно изпичането.По време на изпичането,което трае три денонощия се устройва ритуално пиршество с печени на жар овнешки глави.Считало се ,че пещта никога не трябва да е празна и затова след изпичането оставяли няколко бракувани съда.До средата на 20в съществували около 30 форми на балхарска керамика,много от тях изгубени .Съхранили се съд за вода - урша,кана-водолей – куннари,маслобойка – кучча.

Балхарска пещ - чара

Глинени играчки от Балхар

Съд за съхраняване на зърно или брашно

Кучча

Куннари

Дагестанска дърворезба
Дърворезбата е едно от най-древните занаятчийски производства в Дагестан.Богатото разнообразие от дървесни видове способства за приложението на дървесния материал в бита и архитектурата.
Голяма роля в дома на дагестанците играе опорния стълб,който има важно функционално значение,служейки като опора на основната греда на тавана.Освен тази функция стълбът има и защитна ,охраняваща функция в дома.При строителството на нов дом,стария стълб,свидетел на живота на много поколения,се пренасял в новя дом.Горната част на стълба е богато украсяван с дърворезба.При аварците преобладава едър геометричен орнамент/Гитатль/,при кубачинците – тънък,изящен, растителен ,при табасаранците – ленточен,като плетеница.
За да бъде покривната конструкция издържлива,напряко от стена до стена е поставена дебела дървена греда ,а тя за де не провисва се подпира по средата със стълб.Между стълба и гредата също се поставя по-тънко дърво - капител.Стълбът бил свещен символ на дома и рода.При аварците той се нарича стълб-корен - кьибил,а при грузинците – майка-стълб.При кумиките,в домовете ,където вече няма такъв стълб,мястото му все още се почита.При траур на това място,наричано орта-багана/среден стълб/,сяда най-близкия на умрелия от старшите родственици на жената.Кръвните враговете влизащи в жилището се стремили да разрушат стълба,обричайки целия род на унищожение.В Дагестан тези стълбове са представени в най-разнообразни форми.
Важен елемент на вътрешната архитектура е дървената стена ,отделяща жилищната част на дома от стопанската и служеща като оосновна опора на дома.

При лакците зърнохранилището с форма на голям сандък наречен су също богато се украсявал с дърворезба.Неподвижните аварски хамбари цагур и кам са долепени до каменната стена на дома.Предната стена на цагура се явява дървената стена «цIулал рукъ».
зърнохранилище

Във всеки дом се намирал и диван за почетни лица,украсен с подлакътници във формата на рога.С резба се покривали лицевите страни на облегалката.
дървена врата

Съществува оригинално изкуство,съединяващо дърворезбата и ювелирното изкуство – инкрустация с метал по дърво,характерна за Унцукуль.За нея се използва дрянова или кайсиева дървесина,тъй като лесно се обработва,приема нужната форма и задържа метала.Едно от откритията на унцукулския занаят е производството на декоративно пано с правоъгълна форма,на което са изобразени сюжети,напомнящи каменните кубачински релефи – животни,птици и такива с фантастичен характер.
учалтан - място за вилици

Източници:
http://www.dmii.ru/s...print=printable
http://www.dmii.ru/subcat010.html
http://www.fatiha.ru...kul/izdelia.htm

 www.liveinternet.ru

http://www.a-u-l.nar...stana_pict.html
darovanie.ru
http://www.governmen...kusctvo_balhara
http://www.lakia.net...s/ceramics.html

http://www.governmen...hnoe_kovrodelie

http://www.dag-carpe...g=ru&do=napless
http://www.dag-carpe.../hand.php?lg=ru

Кубачи,Дагестан- хора и природа

 Природа



Хора

Селището Кубачи,Дагестан

Самоназванието на кубачинци е -угбуган.Броят на жителите на селището не е достигал повече от 9хил.души.То представлявало малка самоуправляваща се република.,чиято независимост се постигала като плащали данък на поредната голяма държава.На селището пренадлежала обширна земя включваща пасища,гори,терасовидни посевни участъци.Като негови фортпостове се явявали по-малки аули,чиито жители изпълнявали различни дейности за кубачинците.Кубачи напомня големи пчелни пити които покриват стръмния южен склон на планината ,а също и на гигантски широка стълба издигаща се от подножието към небето.Домовете са свързани помежду си и плоския покрив на единия се явява тераса за другия дом.На първия етаж е помещението за животните,над него-стаите,които обикновено са четири.Стаята с каменно огнище служи за кухня и дневна,другите са спални помещения за децата и отделно за родителите,и гостна,в която също има огнище.Плоските покриви са покрити с глина и са удобни за всякакви дейности,като например сушене на сено.Сред живописните скали тече планинска рекичка Хелла акв- Голяма река.Около Кубачи са разположени следните планини – на изток Кайдашла муда, на юг — Циццила муда, на север — Къяцла муда, на юго-изток — Маццабехла муда, на запад — Табалла муда.Всяка жена съхранява в съндък чеиза си – масивни гривни-кулухме-от тъмно сребро или позлатени,пръстени – туппигле,сребърни верижки-бимхне,обици- уциа.Старците говорят,че Кубачи е била могъща крепост.Съхранени са основи на големи кули,на върха на селището се издига кръгла стражева кула Къунахъла калъа.До нея стои още една кула-кайла калъа-в която живее ,семейство Акаеви.Стените на кулите са изградени от масивни каменни блокове,дебелината на стените достига половин метър.Според старците преди имало дванадесет такива кули - калгне,разположени в и около селището.В тях се намирал охраняващ отряд и всяка имала свое название: Чабкъунна калъа -Настъпателна кула,от която тръгвали воните срещу противника; Вявдвихъла калъа-Сигнална кула,на която при опасност запалвали огън.Селището имало патриархална организация и войска.Общо събрание на мъжете и жените се събирала в специално здание за решаване на важни въпроси.То избирало съвет на старейшините – чини-от дванайсет души ,които представлявали върховния съд на селището.Нямало затвор и палачи,ако човек бил осъждан на смърт решението се изпълнявал от целия аул, стреляли по него или го замервали с камъни.За по –малки престъпления имало зона за отчуждение,където в малки домове наказаните живеели 3или 5 години докато изтече присъдата и където имали право да бъдат посещавани само от роднините.Този обичай се съхранил до 19в.Старейшините можели да бъдат убити,ако не спазвали обичаите.Войската на селището се наричала акбилъхон,за него избирали най-ловките и силни момчета,възпитавали ги вън от семейството на военно дело.След това те образували гарнизон и ги наричали батырте — смели.Живеели в особени жилища и нямали право да се женят до 40г.,а след това отивали в запас и построявали свой дом.По време на война батыр-ите нямали право да се предават в плен.В по-късни и мирни времена не ги държали на постоянна воена служба ,а само периодично организирали военни сборове.Това продължило до 1913г.Съществувал празник на батыр-ите,който продължавал 3 дена и на който в края на празника излизал човек носещ метална маска на Надир-шах олицетворяващ най-страшния враг на кубачинците – персите и се разигравала битка с тях.Тази маска се съхранява у семество Куцулови.Интересното е ,че тя има монголски облик.Християнството в Кубачи навярно е дошло от Грузия и не е било особено задълбочено.Съществувало е древно гробище,сега застроено,където са намирани камъни с кръстове или във форма на кръст.Историкът А. Р. Шихсаидов счита ,че кубачинци приели мюсюлманството към края на 13в.За Корана кубачинците с хумор казват:”Магомет на равнине жил, потому такой закон писал. Если бы он был горец, для горцев другой закон написал бы".В джамиите се съхранявали ръкописни книги,но при затварянето им малка част от тях са оцелели и сега за историята на Кубачи съществуват само устни предания.

http://www.juveliri-....html?article=1

http://kubachi.info/
Кубачи