Чеченски генетичен проект

по статията на Чокаев Х. К., Чокаев А. Х., Арсанов П. M.
"О происхождении чеченского и ингушского народов в свете данных генетических исследований "


До сега, благодарение на този генетичен проект са тестирани 134 чеченци и 55 ингуши.  Целта на чечено-ингушките проекти е да се тестират представители не само на всеки отделен тейп, но и на отделните родове, тъй като чеченските обединения тейп не винаги възникват на кръвнородствен принцип. До сега са тестирани няколко тейпа и общества, а именно тейповете Курчалой, ЦIонтарой, Гордалой, Аькхи и Хьулхой, обществата Шатоевско и Галгаевско.

   Изследванията потвърждават родството между  чеченския и ингушкия народ, а също и родство с други кавказки популации, както и генетическата близост на кавказците с населението на Средния Изток /Иран и Турция/. Голяма част от съвременните кавказци се отнасят към близкородствени мъжки хаплогрупи от средноизточен произход I-M170, J1-M267, J2-M172 и G-M201, наречени „средноизточни” генетични кланове. Първата миграционна вълна в Европа, известна като Aurignacian culture преди 42 хил. години идва от Средния Изток се състои от хаплогрупите F-М89, IJ-M429 и J-12f2.1, които са преки предци на кавказките кланове. Втората миграция в Европа, известна като Gravettian toolmaking culture се състои преди 30 хил. години и се свързва с хаплогрупата I-М170. Третата миграция известна като неолитна „дифузия на земеделците” може да се свърже с хаплогрупите J2-M172 и G-M201.

  Около 3 хил.пр.н.е. представители на Азия и Арабския полуостров постепенно частично унищожават или изтласкват на север и южните части на  Европа автохтонното население, при което прикавказките племена се съхраняват само в труднодостъпните планини. С новото население се появяват нови генетически кланове R1a1-M17, R1b-M343, N-M231, Q-M242, J1-M267, J1c3-P58 и E-M35.
 
   Едно от най-многочислените семейства в Кавказ е това на хаплогрупата J2-M172, което включва и субгрупите J2a1b-М67, J2a-M410, J2а1-L27, J2a1b1-М92, J2b-М102. Счита се, че тя е възникнала в южната част на Анатолия преди около 20 хил. години. Свързва се с разпространение на земеделието и културите Чатал-Хююк, Шомутепе/Азербайджан/, Буго-Днестровска, Старчево-Кришска култури. В съвремеността болшинството потомци от това семейство принадлежат на по-млади субгрупи.

 

  Субгрупата J2a4b-М67 се заражда на територията на Турция преди 11,8 хил. години и се свързва с културата на Троя, островите  Лесбос, Лемнос /синти, карийци, минойци и пеласги/ и Хиос /лелеги и карийци/, а също и с хурито-хати и етруски. Днес тя се среща при ингуши – 87%, чеченци – 58%, Грузия - 15%, Армения - 12%, Осетия - 4-23%, Анди - 14%, Балкария - 10%, Черкесия - 11%, Абхазия - 9%.Турция (6-8%), Иран (1-9%), Ливан (8%) и Израил (4%),  Италия (10%), Гърция (о. Крит - 10%), Тези данни не отчитат наличието на подклонове в самата субгрупа. Към този момент са известни три нейни клона, които от своя страна също се разделят на подклонове. Чеченския проект желае да открие всички хора, свързани по-тясно с вайнахските клонове или имат близко родство с тях. Установено е, че вайнахските представители на тази субгрупа принадлежат на два клона, един от които е самата J2a4b-М67, която е открита при чеченците, и почти неприсъства при ингушите. Намерена е при иронците – туалци, дигорци, единични представители при рачинците от Грузия, ногайци от Северен Кавказ и италианци.

   Друг клон на J2a1b-M67 има мутация CTS6804 и се обозначава J2a1b-CTS6804. Хората от този клон са носители на рядката STR-мутация DYS454=13-14. Представители на този клон се срещат в Източна Грузия, а също и в Европа /Украйна, Унгария, Швеция, Великобритания, караими, татари и др./. Всички те се обединяват в една общност, чийто хипотетичен праотец е живял преди 3230±500 години.Тази дата на зараждане на субгрупата не е окончателна и може да се промени при новопостъпили данни. Известное, че съществуват представители в Италия, но те не са включени в изчисленията. Друг въпрос, който възниква е къде точно е възникнала тази субгрупа, къде е нейната прародина. Предположенията са, че тя не е възникнала в Чечня и Ингушетия, но е мигрирала на тези територии през Грузия едновременно двата и клона в една миграционна вълна. Наличието на клонове на  тази субгрупа в Източна Европа у караимите и татарите показва, че след установяване в Северен Кавказ нейни представители са участвали в европейските миграционни процеси от последните 2 хил. години – скито-сарматски, хунски, хазарски, татаро-монголски.

  Субгрупата J2a1b-CTS3261 е по-стара от субгрупата J2a1b-CTS6804 и нейните носители притежават характерна STR-мутация DYS454=12. Чрез нея са открити голяма група хора, живеещи в различни части на света: Грузия, Северен Кавказ /осетинци, балкарци/, Армения, Турция, Италия, Испания, Португалия, сред сефарадските евреи, особено фамилията Коен и др. За окончателно потвърждение, достатъчно е тези хора да се тестират допълнително по снип CTS3261. По предварителни оценки, хипотетичния основател на субгрупата е живял преди 4860±750 години.


По честотата на наличие на субгрупата J2a1b-CTS6804 и по-старите субгрупи  J2a1b-CTS3261, J2a1-PF5119, J2a-PF4610 е очертана територия обхващаща Грузия- Армения – Източен Анадол, където с най-голяма вероятност се е зародила протонахската популация. Възможно е от тази територия да са се осъществили и миграции през Босфора към Европа.


  Субгрупата J2a1b-CTS6804 се състои от два клона всеки с подклонове. Първият клон се състои от два подклона , към по-големия от които принадлежат 22 % от чеченците и ингушите, наречен „нахски” клон. Праотеца-основател на този клон е живял преди 1550±260 години. Преди 1360±200 в това генетично семейство се появява мъж със STR-мутации DYS385a=12 и DYS641=9 и става основател на втори клон, към който днес принадлежат 14 % от съвременните чеченци, голяма част от които от един тукхум. Възможно е зараждането на този клон в определен район на Пешхойските планини и да е свързан с вътрешна миграция. 

 

   Какви изводи за историята на чеченците могат да се направят от резултатите от изследването на субгрупата J2a1b-M67. Представителите на нахския клон на субгрупата J2a1b-CTS6804 са заели планинския район от Маистов до Джейрах преди 1550±260 години. Историците асоциират това население с историческата Дзурдзукетия на Леонти Мровели или с Кистетия и Дзурдзукетия на Бахушти Багратиони. Преди 1600±290 години на територията на днешна Южна Осетия се появяват представители на нашхоевския клон на субгрупата J2a1b-M67, който може да се асоциира с племето двали, споменато от Леонти Мровели.

 

  Арменските носители на субгрупата J2a1b-М67 имат мутация CTS3261 и се явяват непосредствени предци на нахската субгрупа J2a1b-CTS6804. Предварителните изчисления показват, че общият праотец на тази субгрупа е живял преди 3230±500 и е възможно тези изчисления да не са окончателни. Това време може да се свърже с Урартската държава съществувала от 13 до 6 в пр.н.е . Интересен момент е съвпадението на края на Урартската държава с появата на субгрупата J2a1b-CTS6804 в Източна Грузия, чийто праотец е живял преди 2420±470 години. Предците на нахите, проникват във високопланинските райони на Чечня и Ингушетия, вероятно през територията на Грузия.  В резултат на вътрешни миграции и мутации в средното течение на Аргун, се появява по-млад генетически клон, който в по-късни времена продължава да заселва територии на север и изток като Ичкерия и Чеченската равнина. 

   Втора по численост в нахската популация се явява субгрупата J1a3-Z1828 съставляваща съответно 25% и 8% в Чечня и Ингушетия. Това семейство се отличава със STR-мутация DYS388=13-14. Според учените тя се заражда в Източна Турция, тъй като на тази територия се наблюдава нейното най-голямо генетично разнообразие. Счита се, че нейните представители заселили планините Тавър, Кавказ, Загрос заедно с представителите на „земеделските” хаплогрупи J2-M172 и G2-P287, участвали в разширението през неолита на неполивното земеделие и полуномадското скотовъдство от територията на „плодородния полумесец”. Нейните съвременни носители живеят предимно в Източна и Централна Европа, в Турция и Армения се срещат рядко. В тези райони преобладават младшите родствени субгрупи J1a3a-Z1842, J2a3a-CTS1460, J1a3a-L972 и др. Това може да се обясни с факта, че европейската миграция се е състояла в древни времена, когато тези младши субгрупи все още не са се породили. Севернокавказката миграция се е осъществила, когато тези нови субгрупи вече са съществували в по-късен период и представителите им стават основна част от нова популация в резултат на генетически дрейф. Изчисленията показват, че общия праотец на субгрупите J1a3a-Z1842 и J1a3a-CTS1460 е живял преди 3680±590.

По-точен е резултатът на праотецът-основател на субгрупата J1a3a-CTS1460, който се базира на повече данни и показва, че той е живял преди 3750±580.  70 % от всички нахски представители на J1a3-Z1828 се отнасят към тази субгрупа. Учените свързват дагестанските и чеченските представители на тази субгрупа с Гинчинската култура в епохата на средния бронз, която се трансформира в Каякентско-Харачоевска култура /края на  2-то - нач. 1-то хил. пр н. е./

При семейството на субгрупата J1a3-Z1828 отсъства ефекта на праотеца-основател, а генетическата връзка между нейните представители трудно се установява. Според изследователите  през 3-2 хил пр.н.е. по време на залеза на Куро-Аракската култура и зараждането на Гинчинската култура е произлязла значителна смяна на демографския състав на Източен Кавказ. В района се появява ново население с източно-анатолийски произход. Както урартската субгрупа J2a1b-M67, която се заражда в Анатолия, така и J1a3-Z1828 се заражда в този район и също принадлежи на земеделско население. Представителите на тези две субгрупи се явяват вероятно различни народи с различна история, но принадлежащи към по-голяма генетическа общност на хурито-урартската култура.

   Трета по численост за нахския етнос се явява субгрупата L1c-M357, съответно при чеченците и ингушите съставляваща 15,8% и 8,6%. Представители на това генетично семейство се срещат в тейповете аккхи, кей, белхорой, цорхой, цорой, харачой и др. Тази субгрупа се появява в Централна Азия, вероятно в Пакистан, тъй като в малка честота се среща при всички народи от този район. Предварителни изчисления показват, че нейния основател би могъл да живее преди  4300±680 години.

  Началният пункт на миграцията и е в Северна Индия, откъдето през Южен Иран се премества в Южен Кавхаз/Карабах/ и оттам в Чечня и Ингушетия и накрая в Източна Европа. Възрастта на основателя на европейския клон съставлява 3190±700 години, а на чечено-ингушкия - 650±140. Нахския клон е млад със силно изразен ефект на праотец-основател и близко генетично родство на всички членове. Възможно е появата и да се свърже с татаро-монголското нашествие на Тимур. Другата вероятност е основателят да е единствен оцелял от древен род, претърпял пълно унищожение и преживял ефект на „гърло на бутилка”. Трябва да се отбележи също по-голямата древност на гръцките и татарските представители на тази субгрупа. Възниква въпрос, ако тази субгрупа не се открива при гърците от цял свят, защо съществува при кримските гърци. Като прибавим и наличието на нахската субгрупа J2a1b- CTS6804 сред караимите от Крим можем да предположим, че става въпрос за миграция през хазарския и аланския период.

  Представителите на субгрупата Q1a3a-L53 сред чеченското мъжко население достигат 6% и принадлежат на тейповете гордалой, агишбатой, энгеной. Сред ингушите тя все още не е открита, но възможност да съществува и при тях има. Тази субгрупа се отнася към семейството на хаплогрупата  Q-M242, която се заражда по предварителни предположения, преди около 20 хил. години  североизточния район на Иран и е представена в популациите на Централна Азия – монголи, уйгури, китайци, и в Сибир – тувинци, алтайци, кети и др., в Америка сред южноамериканските индианци, а също и сред ескимоските племена. Нейни субгрупи, макар и с малки честоти присъстват в цяла Евразия. За сега няма единна хипотеза сред учените за нейното разпространение в Европа. Една част от учените смятата, че тя се появява в Европа още в дълбока древност, а други че се е разпространила при миграциите на конните народи.

  Авторът на статията е направил предварителни изчисления за определяне възраста на хипотетичния праотец на скандинавския клон на субгрупата Q1a3a1-L54 и тя според него е 2380±390. Хипотетичния основател на чеченското семейство на Q1a3a-L53 е живял преди 1430±320 години. Ако това време съвпада и с появяването му в Кавказ, то може да се свърже с хунската инвазия. Според авторът ареалът на обитаване на тейповете, сред които се среща тази субгрупа, изобилства с тюркски топоними, поради което чеченските лингвисти приемат, че още преди Тимур този район е населяван от тюркоезичен народ. Чеченските учени приемат, че на тази територия е съществувало държавното образование Сим-Сим, унищожено от войските на Тимур преди 600 години. Основателят на семейството на  Q1a3a-L53 в тейпа энгеной е живял преди около 600±70 години, а например този на тейпа агишбатой преди 370±140 години. Нахския клон на субгрупата L1c-M357 също се е зародил преди 650±140 години. Именно в този период, Тимур унищожава населението на дадената територия. Чеченските представители на субгрупата Q1a3a-L53 вероятно са потомци на тюркоезичен народ, живял в средата на I – то хилядолетие от н.е. След погрома на Тимур освободената територия е заселена от представители на нахски родове от Нашхоевско и Чаберлоевското общество. Верността на тази предварителна хипотеза може да бъде потвърдена с бъдещи изследвания.

  В нахските популации съществуват и други субгрупи, но информацията по тях към момента е ограничена и не са правени  обстойни анализи.

За отношенията между кабардинци и Тарковското шамхалство 16-17 в.

 по А.М.Аджиев и Г.Гусейнов

Историческите хроники от 16-17 в. показват, че държавните интереси на кумикския Тарковски шамхал не се ограничават в пределите на Дагестан. Известно е съперничеството му с кабар-динските князе, при сблъсъците с които в 1566 г. в Кабарда загива шамхалът Будай, а в 1641 г. синът на Султан-Мут – Айдемир. Вероятно след това кримският хан, според думите на Евлия Челеби, назначил за кадия в крепостта Шад-Кермен на брега на р.Дженджек/Зеленчук/, произлизащият от кумиките Тухтар Хаджи-Али и с когото в крепостта се настанили сто млади войни кумики.

   В първата половина на 17 в. се оформя конфедерация от кумикски княжества, васални по отношение на Тарковското шамхалство, сред които е и владението на Султан-Мут, обхващащо долната част на Мичикич и Салатавски окръг, граничещи с областта Гумбет. Тук под долната част на Мичикич трябва да се разбира, отстъпената по-късно на фамилията Турлови територия обхващаща Чечен-Тала, Герменчук, Шали, Атага и др, селища, заселени по-късно с нахи.

   Към този период изследователите причисляват възникването на чеченските фолклорни песни илли. Характерно е, че в песните за назоваване на  кумикския етнос се използва думата„тарковски”, като например песните: "Иллио тарковском молодце казаке, сыне вдовы, Актоле, сыне Джумы", "Илли отарковском молодце и сыне вдовы" и "Илли о кабардинце Солсе, вдовьемсыне и тарковском молодце".

В песните Каспийско море се нарича Таркхойн хIорд / "Таркинское море"/, подобно на аварското му название „Анжи море”.

   Недалеч от чеченците, намиращи се в кумикската зона на влияние, се намира Кабарда и това предопределя съперничеството за влияние и владене на тези територии с Тарковското шамхалство. В кумикската народна песен /йыре/  "Об Ибаке и Зоруше", се говори за необходимост да се посетят чегемци /жителите на балкарското общество Чегем/ и да се определи кой ще бъде кабак-узден в Кабарда и ще събере налога от жителите. Възможно е в песента да се имат предвид граничните, западни кумикски райони и тяхната охрана. Героят от песента, Ибак, който предполагаемо е бил началник на пограничната стража, се връща с 40 дружинници, но загива в сражение, както се говори в песента на пограничния път, към народите и страните „Гелбакъ”, под което название специалистите разбират Горен Чирюрт. Зоруш, брат на Ибак, решава да отиде при  чегемци, да стане кабак-узден и да вземе дължимия налог. Според А.М.Аджиев, който анализира песента, майката на Ибак и Зоруш би могла да бъде гелбахска княгиня, чиито права се простирали до Кабарда. Според него, героите биха могли да бъдат кумики-брагунци, които се упоменават в някои варианти на песента, като този отселото Буглен.

   Според някои варианти на преданието за Султан-Мут, записани от Бакиханов, той първоначално пребивавал в Чир-Юрт/Гелбах/, а по-късно след знаменитата Караманска битка се преселил в Ендирей.Може би трябва да се отбележи също, че за да закрепи властта си Султан-Мут се жени за дъщерите на кабардинския княз Алхас Джиляхстанов и кайтагския уцмий.Друг интересен момент при анализирането на връзките на Ендиреевския владетел, е обстоятелството, че важна роля за успеха му да се отдели и придобие самостоятелно владение изиграл неговият възпитател /аталик/, сала-узденът от Гелбах, Беге.

Според Евлия Челеби в 1666 г. в средновековния град Татартуп, намиращ се на левия бряг на р.Терек срещу селището Елхотово се намират множество пазители, служители при гробница от кумикски произход.Гусейнов също обръща внимание на една скоро записана от Г.Оразаев в 1988 г. народна песен в която се пее следното:

"Болгъурлар, ессиз, Болгъур тав, Болгъур тав. 
Сенден бийик тав болмас. 
...Хан гюбе, сенден асил зат болмас! 
Болгъуртавну бийиклиги не болсун, - 
Сасыкъ гёзел деген эмгексиз 
Топурагъын алып тавгъа - тюзге атгъан сонг? 

Болгуров без владетеля, Болгур-гора, Болгур-гора. 
Тебя выше горы не будет. 
...Ханская кольчуга, тебя драгоценнее (благороднее) вещи не будет. 
Что с того, что Болгур-гора высока, если 
Хорьком называемая [существо], беззаботно 

Почву ее взяв, но гору-равнинуразбросала?"

Песента се датира към 16-17в., заради споменатата в нея станица Кюрдюковска , която е една от първите станици, основана от гребенските казаци. Оразаев я намира като арабографически запис в Хасавюрт.

Гусейнов локализира споменаваната в песента Болгур-планина /Болгъур тав/ в областта Пятигорье, представляваща наклонена равнина, сред която се издигат 18 планини,

В друга народна героическа кумикска песен се споменава наименованието Борагъан, в която за героя, жител на Аксай се говори следното:  "...Полностью всей Кабарды половины Ты с Борагъаном называемых областей, Ты, не примериваясьпоехав, добычу (жену) взял". Възможно е текстът на тази песен да се отнася за периода, когато брагунците са живеели в дадения район. Съществуват и други фолклорни кумикски песни, свързани с областите Кабарда, Карачай , Балкария.   и Бештау. В  тази област в периода 16-17 в. не живеели масово кабардинци. Според някои изследователи в този район Султан-Мут заселва брагунци край устието на р.Сунжа в 1619 г.

Хунзакско общество - продължение

В Древний Хунзах Айтберов изброява различни източници,които споменават или разказват за живота в Хунзанското ханство в различните епохи.Аз ще спомена някои от тях.
Ибн Руста съобщава,че за да могат аварите да изпълнят добре охранителната функция на северната граница на Сасанидската държава Хосров Ануширван предава на владетеля на Сарир крепостите Калял и Кумух.Съгласно Дербенд-наме шахът предварително ремонтирал крепостта Кумух и първоначално държал там управител от своите родственици.И така Хунзах получава названието Авар в 6в след преселението там на авари.
Съгласно съчинението от 10в Худуд ал-алам и друго от 11в на Абдалхай Гардизи Сарирската държава включвала земите в басейна на р.Сулак и горното течение на р.Самур,княжество Кайтаг,княжество Шандан/Чандар или джандар – даргинско название на кумиките/.Резиденцията на владетелите по това време била известна като Авар,а хазната се намирала в крепостта Кумух /Гъумек/.Крепостта Калял,намираща се на Лекетския път охранявала главния вход към страната от към Закавказието.със специални автономни права биле Кайтаг и Чандар с неговия религиозен център Дибгаши.
В 943г управителя на Хунзах наричали филаншах.Той бил християнин и го считали за потомък на знатен персиец избягал от арабите в 7в,определящ себе си като потомък на полководец от края на 6в победител на тюрките от партския род Мирхан – Бахрам Чубин .
Хазария лишила Сарирската държава от равнинните и територии тоест от обширни зимни пасища и по този начин и нанесла икономически загуби.По този начин двете държави стават врагове.
В 11в се споменава владетел на Сарир Токо ,а съшо и войнските титули,употребявани за командирите тархан и византийския батрак – патриций.Също в Истории сел. Аргвани се упоменава,че населението на Хунзах изповядва християнство,но управляващия елит бил от иудейска вяра.По време на анти-мюсюлманската кампания на грузинския цар Давид IV Строител /1089—1125/ приели участие и сарирци.Допуска се ,че след 1121г част от сарирското население се изселва в Източна Грузия.В края на 11 началото на 12в за кратко Хунзах е под мюсюлманското управление на Абумуслим,но след неговата смърт на престола се завръща отново старата династия със сасанидски традиции.
По време на Златната Орда група знатни хунзахци биле на служба при ТохтамишУправителите на редица дагестански селища носили златоодринския титул къарачи но се считали за произхождащи от рода на хунзахските ханове.Тъй като мюсюлманите се убедили ,че хунзахския елит имащ дълга държавническа традиция,трудно ще приеме новите религиозни и правови системи се решило това да става постепенно. В резултат смесили отделни шариатски норми с и древното местно право.Например по местния адет при случай на убийство всеки представител на пострадалия род можел да убие първия срещнат мъж или юноша от рода на убиеца.Това пораждало ответна мъст и по такъв начин убийствата продължавали до безкрай.Шариатът признава кръвната мъст ,но я ограничава само до най-близките родственици на убития и я прилага само върху действителния убиец.Да се въведе шаритската норма отведнъж не било възможно .Въвели следния обичай – за убийство на роднина на убиеца възлагали глоба 100 овце в полза на управителя тоест владетеля на Хунзах.
Към 1485г Кумухската държава имала 100хилядна войска,Табасаран – 60 хилядна,Кайтаг – 30хилядна,Аварската – само 20хилядна войска.
В архива на имам Шамил се съхранявала арабоезичен документ за разпределение на сферите на влияние,според която на казикумухския управител се полагала територията между р.Самур и Аварско Койсу,а на емира на Хунзах – територията между Аварско Койсу и Андийския хребет и планинските чеченци – киялал-обитаващи зад Шубут и Ункратль до Галгай.В началото на 17в там се преселва княз Карагиши от който произхожда хунзахска по произход фамилия Турлови.Турлов е чеченски вариант на аварското аристократично име Турурав.Тези хунзахци живеещи в труднодостъпното селище Мехельта започнали да управляват в Чечня.Знаменитото село Чеченаул било основано в местността Чечентал около някакви развалини от внука на Карагиши – Алибек.В руските документи земите на Турлови се наричали «Уварское владенье на Чечени». Потомците на Турлови и до днес живеят в Чечня.
За хунзахските скотовъдци и най-вече за отглеждащите овце много важен бил безопасния достъп през зимата на Терско-Сулакската равнина.За това владетелите биле готови да поддържат и неверниците руснаци – земеделци и рибари.В една записка се споменава,че още в 16в те съдействали на руснаците «как ставили Терский город» В 17в от княжествата Казикумух,Каракорейша и Хунзах на равнината се изселват князе със своите войни и приближени.Освен в Чечентал ,хунзахски князе се заселили и в долината на р.Сунжи.Причините биле две:да се запази контролът на пътя към вътрешен Дагестан и да се решат въпросите с аграрното пренаселване на Хунзахското плато.Амирхамза-нуцал създава няколко селища в долинатана р.Сунжа и дори премества столицата си там.При това хунзахските и казикумските князе също разпространявали мюсюлманството сред вайнахите .
Арабоезични документи споменават имената на децата на Амирхамза –нуцал – синовете Барти,Султан и дъщерите Айи-меседо, Китлилай и Шамай....Меседо – от аварски принцеса.
В записките на Евлия Челеби от 1647г се споменава страната на аварите,която се управлява от хан,кадия,началник на крепостния гарнизон – калантар или чаландар по аварски,писмоводител – мирза,чиновници- даруги и около 1000 дружинници- нукер.
От управлението на Дугри-нуцал са останали различни документи ,включително записки за търговски сделки извършени в присъствието на различни знатни лица ,в които се споменават най-разнобразни имена....дворяни: Андуник Огуз, Алисканди — син на Сулайман, Алибек, Искандер, Пирав, Абдуррахман, Токо, Исахан и Амирхан.Също и Султанхусейн, Омар, Атанас, Максут, Мирза, Амирали, Айтмар
Титула нуцал,който носели аварските управители в 15-19в произхожда от грузинската дума нацвал- наместник,староста.В ханския род се употребявали грузински имена К1ушк1ант1и (авар. К1уш-т1ант!и) «Константин», Ивана, Геворги «Георгий», Атанас «Афанасий» и Палисканди
тоест Алисканди.
Територията на Дагестан и в това число и Аварското нуцалство формално влизали в състава на Иран или Турция.В 17в когато Сефевидите провеждали активна политика в този район хунзахските управители се ориентирали към Русия,която владеела северокавказките степи.

Обичаят "кръвна мъст" или вендета

Обичаят кръвна мъст е разпространен сред всички народи на Кавказ.Чеченците наричат този обичай чир,а ингушите пха.Кръвната мъст няма давност,но може да се достигне до прошка и примирие,прекратяване на кръвната мъст.След исламизацията на Северен Кавказ 16-17в към горския обичай – адет,добавили някои шариатски норми.Позволявало се да се убие само извършителя на простъпката.Ако виновника умирал в чужбина или следите му се загубвали,се позволявало убийството на неговия брат.За убийството на жена,ако тя не е войн и не е убита в сражение ,се разрешавало убийството на двама мъже.Когато целия народ е пред бедствие кръвните врагове сами се помирявали.Преди 65г,по време на депортацията и ингушите се качвали на влаковете,много от тях викали в тълпата:предайте на този и този ,че прекратяваме враждата.

Известните боеви кули в Ингушетия служили и за убежище на преследваните от  отмъстители и понякога не ги напущали до края на живота си,а имало опити и да бъдат щурмувани от враждуващия род.

Повод за начало на обряда може да бъде убийство,раняване,похищаване на девойка,присвояване на земя,оскърбяване на гост ,на честта или на домашното огнище.Ако се установи,че убиецът е виновен за спречкването,при родствениците му се отправя старейшина на селото или далечен роднина на жертвата ,който съобщава решението за начало на вендетата.Ако убиецът живее в едно и също селище с жертвата,той заедно със семейството го напуща колкото се може по-далеч или както се казва става  «Луровелла», или «скрывающийся от кровной мести».

Съществуват няколко начина за прекратяване на вендетата.Виновникът за убийството може да влезе в дома на семейството на убития ,да се доближи до майка му и да целуне гърдите и.Така той става млечен брат на убития.Или да вземе в ръка веригата на която виси котела над огнището.Тази верига е свещена и се предава от поколение на поколение.Тези способи обаче практически са почти недостижими.При изпълнението на самото отмъщение пък има специфични нюанси:раняването трябва да се нанесе на същото място и със същото оръжие,което използвал убиецът.Дори и раненият да не умирал отмъщението се считало извършено.

Примирието се извършва след достигане на принципно съгласие.В определен час на място край селото се срещат представители от двата рода облечени в тъмни дрехи и с покрити глави и без да вдигат глави и да се поглеждат в очите.След приветствия и молитви,роднина на убития трябва да обръсне главата и брадата на виновника.Счита се,че ако при бръсненето той не се поддаде да пререже врата на врага си ,значи наистина му е простил.

В 19в по времето на имам Шамил се приема,че потърпевшата страна може да избере кого да убие.Например ,ако убиецът е не много уважаван човек,можело да убият неговия брат,за да се нанесе по-дълбока рана на рода.

Ако за виновността на няма достатъчни доказателства,подозираният трябва да извърши клетва пред неговите роднини,тъй като клетвопрестъплението се счита за голям грях.Ако с него дойдат малко роднини,обикновено го изпращат с думите :Доведи и старците да разделят с тебе клетвата.Ако въпреки това подозираният в убийство даде лъжлива клетва,прошката се анулираАко убиецът бъде убит от приятел,а не родственик,това се счита за ново убийство

Да отмъсти може и жена-сестра или майка ,ако в семейството няма мъж.В К омсомольское ,селище в Урус-Мартановски район се помни случай на неотдавна починала жена,която живеела с едно желание – да отмъсти за смъртта на брат си.Тя се заклела да извърши това,а ако не успее ще носи винаги мъжки панталони,които облякла след смъртта му.

Хевсурите наричали прославен този,който отмъщавал за кръвта на свой роднина.Убивайки кистинец/вайнах/ хевсурът се завръщал в дома си именит и с него се гордеел целия род.Посвещавали му песни и стихове,а неговата история се предавала през поколенията.Ако хевсурът не бил прославлен ,за него жените не желаели да се оженят.Според грузинците ,убитият кистинец става слуга на убития от него хевсур в бъдещия живот.Хевсурът режел дясната ръка на убития за доказателство на своето геройство и я прикрепял към стената на своята кула.Героят се оценявал по количеството отрязани ръце.

За тези времена е останал един виц за хевсура

«Понедельник — я печален;
Вторник — я печален;
Среда — пришел Асланбек, убил моего брата;
Четверг — пошел я, убил отца Асланбека;
Пятница — пришел Асланбек, убил моего отца;
Суббота — пошел я, убил его сына;
Воскресенье — я печален».

По времето на масови миграции се усложнява стопанската и политическата дейност на народите,извършва се разеединение на кръвнородствените колективи и етническата интеграция,започва образуване на полиетнически колективи.Отделят се малките семейства и осъществяването на обичая кръвна мъст става опасно и рисковано.Кръвнородствените интереси започват да отстъпват пред военно-политическите.

Източници:

www.chechen.org

www.vendetta.su На този сайт също може да се прочете за прилагане на вендета при албанци,пущуни,немци и др.

Относно етимологията на думата "сармат"

    В книгата си Культура чеченского народа Леча Илясов споменава за възможна етимология на думата "сармат" чрез вайнахския и други кавказки езици.Например предложението на грузинския учен Джавахишвили е,че в първоначалния си вид думата е била "шармат",като "матт"  означава на чеченски страна,а първата част на думата идва от Кавказка област Шаро т.е.шармат означава хора живеещи в Шаро.Друго значение може да се изведе от вайнахския израз «шера меттиг» ,който означава гладко равно място.
Ето два откъса от книгата:

Известный грузинский историк И.А.Джавахишвили не только поддержал
идею К.Патканова, но и обосновал ее новыми аргументами.
По его мнению, племена равнинной зоны Северного Кавказа обозначались
этнонимом «шармат», а не «сармат». Так как ни в греческом, ни в латинском язы-
ке не было звука «ш», в написании и произношении античных авторов он стал
звучать как «сармат». Этноним «шармат» И.А.Джавахишвили делил на два элемен-
та: «шар» — «мат». При этом первый элемент он считал этническим обозначени-
ем, которое встречалось в более древние времена в различных районах Кавказа и
упоминается в исторических сочинениях средневековых грузинских авторов. К
примеру, у Георгия Мерчули, грузинско-го историка X века, есть упоминание о
владениях в северной части Абхазии Шаройского государя, то есть Шаро. Оно со-
хранилось, по его мнению, в топонимике горной Чечни: в названиях реки Шаро-
Аргун и исторической области Шарой, а также в виде Шарван, Шаро в Восточном
Закавказье68
.....
При этом нельзя не отметить и работу чеченского ученого Я.Вагапова «Сар-
маты и вайнахи». В ней автор убедительно обосновал нахоязычность большинства
сарматских и аланских этнонимов и личных имен, которые упоминаются в различ-
ных исторических источниках69
.Исследователь считал, что «в древней-шем из рассматриваемого ряда этнониме
«савромат» его первая часть соответствует вайнахскому «совра» — мягкая кожа с
характерным естественным рисунком на поверхности (мерея). То есть «савромат»
означало «кожаное племя». Это объясня-ется тем, что у савроматов в одежде мно-
го было кожи: кожаный плащ, кожаные шлем, обувь… Название сарматов в форме
«шарма» отмечено у адыгов, с ним же связывают ученые и фамилию Шеремет, Ше-
реметев. Вайнахское «шера меттиг» (с суффиксом «иг») и его более древняя форма
«шара мат» — гладкое, ровное место подсказывают, что «сармат» не что иное, как
«шармат». То есть вначале «сармат — шармат» должно было быть названием равни-ны, а от этого названия местности жители равнины, степи должны были получить название «шарматай», «шарматой», что значит «равнинные». 

Кавказки топоними и етимологии - Пирин и Dshuman-Tay

Във връзка с някои чеченски топоними Ахмад Сулейманов в книгата си Топонимия Чечни споменава,че чеченците имат божество наричано Сиел-ПирӀ ,което той свързва със славянския Перун.

Ето какво пише той:

"В топонимах с основой Сиел заключейо имя бога языческого периода. Однако в довольно популярных нартских сказаниях из мифологии чеченцев покровителя загробного мира и небесных явлений зовут Сиела-ПирӀа, под которым вайнахи всегда подразумевали славянского Перуна."

Според  Р.Бабаев в книгата му  ДРЕВНИЕ   ЛЕЗГИНЫ.ИСТОРИЯ. ТОПОНИМИЯ. ПЛЕМЕНА. ГЕОГРАФИЯ РАССЕЛЕНИЯ.лезгините наричат Пир могила на светец,екстрасенс или място ,където се излъчва светлина.Освен това в лезгинския език суфикса -ин,-ун указва принадлежност тоест Пирин означава" на Пир".Ето цитат от книгата му:

"Из сада ЧIуру хур можно спуститься обратно в речку «Ларан вацI» на месте ее слияния с другой речкой – Пирин вацI – «речка Пира» или «Пирская речка». Пир у лезгин – могила святого, где захоронен человек, прославившийся своими благими делами в отношении своего народа, или имевший способности экстрасенса, использовавший их на благие дела, или могила, откуда просочился свет в результате химической реакции фосфорных веществ. Люди считали это божьим знаком, на святость хозяина данной могилы. Так, после слияния двух вышеназванных речек она получила название Пирин вацI. На другой стороне речки возле расходящихся двух дорог находится родник Пирин булах – «Пира родник» или «родник Пира». Одна дорога налево через поле Прар (Пирер) мимо поля Къуса идет на село Ичехур. А другая идет прямо на село ТIи hир. Вся эта местность связана со словом: Пирин вац, Пирин буллах, Пирин рук и поле Прар (Пирер), Пирин рук «Пира лес» - «пирский лес». «Лес Пира» - это реликтовый лес со многовековыми деревьями, каждое из которых сельчане как и весь лес считают священными: там не рубят деревья, не заготавливают дрова, не пасут скот. Почти везде, где населяли древние лезгинские племена, имеются «священные рощи». Пирин рук, безусловно. Одно из них."

И още един топоним за,който все още не съм намерила никакво обяснение:

«...Карачай населяют деревню, иногда называемую одним и тем же именем [что и народ], а иногда и Эльбрус, состоящую из 250 домов, расположенную примерно на расстоянии десяти миль от северного подножия горы, и тридцать миль к северо-востоку от другой горы под названием Dshuman-Тау, у слияния из рек Хурзук и Кубань. Племя именуемое Урусби проживает на вершинах гряды Чалпакъ...» (4)
«Эдинбургская энциклопедия, составленная, Д. Брейстером», том XII, 1830 г., Лондон (печать), с. 428

Герой-богатир Вюсу Тинин

из чеченския фолклор

Преди много години в Чечня живял известния със своята храброст Вюсу ,син на Тина.Той живеел в планините на най-високото място,наричано Върха където вие вълка.Вюсу имал шест братя и майка на име Селасат.

В друга местност ,наричана Кире ,живеели седем братя и една сестра.Един нарт-орстхоец* убил братята,смъкнал им кожите и отвел девойката за жена.Като легнал да спи и казал:Когато заспивам спа цяла неделя.Докато спя ми уший шуба от кожатана твоите братя.
Оплаквайки своите братя,девойката не знаела какво да прави и отишла при една веща жена – жер-бабе.След като чула нейната история,жената и разказала за Върха,където вие вълк,за братята ,които живеят там и Вюсу.Посъветвала девойката да каже на своя враг-нарт,че без косми от мустаците на Вюсу и без ножицата на Селасат не може да ушие шубата. А там братята ще убият орстхоеца.
Когато нартът-орстхоец се събудил девойката изпълнила заръката,той и повярвал и се отправил да търси Вюсу.`Когато наближил дома на Вюсу,на пост стоял най-младия от братята и по заръка на Вюсу той пропуснал орстхоеца ,като се правел,че не го забелязва.Когато започнал разговор с братята,новодошлия им разказал какво иска от тях.След като се посъветвали с майка си братята отговорили ,че сина и няма да има мустаци ,ако на всеки е позволено да ги скуби и ножиците отдавна ще са затъпели ,ако ги даваха на всеки,който ги поиска.Орстхоецът много се разсърдил и насрочил среща на Вюсу след седем дни на едно пасище,където ще спи.След това той се отправил в къщи,взел със себе си девойката,отишъл на пасището и и казал- да го събуди като минат седем дни.Вюсу не се стърпял да чака седем дни и тръгнал към уреченото място.Видял,че орстхоеца спи,казал на девойката да го събуди,когато и другия стане и легнал до тях също да спи.На седмия ден орстхоеца се събудил и щом видял Вюсу спокойно да спи до него,се уплашил и тръгнал да бяга.Девойката бързо разбудила Вюсу и той побягнал след него и с удари на меча Зилбухар го убил. Щом направил това,Вюсу казал на девойката да го събуди когато някой мине покрай тях и легнал пак да спи.След известно време на мястото пристигнал един черен като въглен човек и казал на девойката:Събуди ме когато оттук мине свадбен кортеж и легнал до тях да спи.Вюсу също се събудил видял новодошлия и казал на девойката да го събуди,когато буди и него.Минало известно време и по пътя се показал свадбения кортеж.Девойката бързо събудила черния човек.Той се втурнал срещу кортежа с изваден меч.Вюсу също се събудил.С удари на меча си унищожил всички от кортежа и взел невестата и нейната служанка.Черния човек бил много огорчен.Не със своята доблест отнех аз тази невеста.Сега тя е твоя – казал той на Вюсу.А Вюсу му отвърнал-Ти спеше до мен и аз те счетох за мой гост,за това исках да ти помогна.Но черния човек настоявал на своето.Така Вюсу си тръгнал за дома с невестата и нейната служанка и девойката.Невестата взел за себе си ,а девойката дал на по-младия си брат.

А след време оженил и останалите си братя и живели в съгласие дълго и щастливо.
Прочетено в www.borzik.moy.su
*нарт-орстхоец - Один из вариантов названия нартов в чеченском варианте общекавказского ге-роического эпоса — «нарт-орстхойцы» указывает лишь на географию их расселения — «нарты, живущие в предгорьях или в Черных горах». Орстхойцами (орстхой) первоначально чеченцы называли жителей предгорий, независимо от их племенного и этнического происхождения, от чеченского «арц/арс — предгорья, невысокие, лесистые горы»./Культура чеченского народа.Леча Илясов/
Приложение: снимки от stav.kp.ru и www.face.ru

Чеченска космогония

Имената на божества олицетворяващи различни природни стихии ,свидетелствуват за анимистките представи на чеченците:Латта-нана - Майка-земя , Хи-нана - Майка-вода , Меха-нана - Майка на ветровете , Ун-нана - Майка на болестите и др.Чеченската космогония се е съхранила в различни митове за произхода на земята,слънцето,луната,звездите.В чеченския мит "За това как произлезли слънцето,луната и звездите" слънцето и луната са представени като юноша и девойка ,които се гонят в кръг,но никога няма да се настигнат.Чеченците наричат Млечния път Ча тахкина тача - пътека на разсипаната слама , съзвездието Голяма мечка - Ворх вешин ворх седа - седем звезди на седемте братя.В чеченсата митология се е съхранил мит за Пхармат - нарт-ковач,който добил огън за хората от небето,подобен на грузинския за богобореца Амиран.Древногръцкия мит за Златното руно е отглас на древния кавказки култов празник,свързан по-скоро с някакви календарни цикли ,а не с добиването на злато ,както смятат много изследовотели.По информациа на С-М.Хасиев ,още в средните векове в Чечня отбелязвали празник свързан 11-годишен цикъл.По време на празника овча кожа,задължително бяла и имаща девет необходими признака,след специална обработка се поставе на дъбова рамка - джаар - кръст.Това култово съоръжение ,наречено дашо эртал - златно руно , обладава магическа сила в течение на 11 години и старателно се охранявало.
Культура чеченского народа.Леча Ильясов
Фото : от dagSty  shax-dag.ru

Чеченски обичай - призоваване на дъжд

Обичаите свързани с плодородието и богатия урожай са характерни за земеделските народи.Такъв обичай е и викането на дъжд,който да напои засятата земя.Подобен обичай се среща и сред кавказките народи.Например чеченците изпълняват характерен обряд - разораване на засъхнало русло на река.Мъжете се събирали в дома на един от тях,впряга ли се в ралото и минавали с него по засъхналото русло.До като траело всичко това всички старателно се обливали с вода.Отделно от мъжете,жените правели същото,като се стараели да пресрещнат мъжете по реката.След това жените ходели из селото и получавали пари и подаръци.Също за призоваване на дъжд се извършвало и жертвоприношение.Едно момче маскирали като сноп трева.Съпроводено от тълпа младежи то обикаляло из селото.В края на обряда заколвали жертвено животно - овен и устройвали трапеза.
/www.chechnyafree.ru/

Взривовете в Московското метро

Това са няколко снимки след взривовете - от Радио Свобода

  

www.svobodanews.ru/photogallery/3751.html
Тук прочетох различни мнения на специялисти по Кавказ,Русия и демокрацията,а също и на обикновени хора  
http://www.svobodanews.ru/content/article/1996326.html
Ето няки от тях:
Политолог Сергей Маркедонов:Любая версия должна строиться на строгом информационном фундаменте. Да,можно было бы сказать, что это месть за ликвидациюСаида Бурятского и Анзора Астемирова. Но где,данные? Без данных это спекуляции. Возможно, это так, но пока за взрывы никто ответственность не взял. У нас за последние 10 лет, на мой взгляд, уровень аналитики очень снизился. Мы уже досужие размышления в обывательском ключе выдаем за экспертное суждение. Но нужны все-таки фактические опорные точки для того, чтобы об этом судить.
Пока можно говорить, что преступление действительно дерзкое, налицобольшое количество жертв. Но тезис "это могло быть выгодно исламистскому подполью" – не аргумент.Этомного кому может быть выгодно. Судить об этом нужно будет тогда, когда будет какая-то информация.

Заместителя генерального директора Центра политических технологий Алексей Макаркин:– Это преступление с очевидным религиозно-экстремистским следом. Уже по первоначальным сообщениям стало известно, что преступление совершили смертники, по крайней мере, эта версия является сейчас основной. Такой характер преступления указывает на фанатиков-экстремистов. Это очень близко к тому, что было в московском метро в 2004 году. Это скоординированная акция для внесения смуты, для дополнительного психологического эффекта. Это очень похоже на северокавказский след.
***
пишет : Настя
Не верю в официальную версию. Не понимаю, чего добивались шахидки. Все это мы уже проходили. Помним взрывы домов в России с явным следом деятельности ФСБ России.
пишет : Вячеслав
Соболезную родственникам погибших.
пишет : Сергей
Если это результат "успешных операций" фсбешников на Кавказе, то боевики против мирных граждан не будут использовать взрывчатку, а только против тех кто проводил эту "успешную операцию".
пишет : Александър
Признаюсь, первое, что мне пришло в голову: избирательная кампания началась. Понятно, чья кампания: почерк уже больно знакомый. Конечно, как и раньше, ничего сегодня утверждать нельзя: такие вещи очень тщательно планируются, все концы - в воду. Почти наверняка найдут неких причастных, естественно - с Кавказа; кого-то накажут. Заказчики станут известны очень не скоро. Или никогда, ИМХО.

***

Това,което мога да кажа след всичко прочетено : Съболезнования на роднините на загиналите...

Чеченски шеговит тълковен речник

Лу си собра негува-та силна ойске;
Та утиде на край Дунавъ,
На край Дунавъ на широку поле;
Да си Читска крале удари; 
...
Поля широку мощне запустену,
Лю диваци има заселени,
Що ни знаятъ ниту земя да уратъ!
Нити къщи да си праветъ! 
Веда Словена

Случайно попаднах на този речник.Това е едно щеговито тълкуване на руски и съвременни думи и термини изхождайки от нахския език.Шегата си е шега, и все пак речникът ме наведе на размисли.....


Адидас – предприятие на бащата на ада - Ади Дас кхоьллина – създадено от бащата на ада

Археолог – ар хе волаг – този който излиза на улицата да пази,стражар
Баба-яга – яга-запалвам,+баба – баба-пекар
Байт – стих/дословно на чеченски/
Безделие – без+ Делли /Бог/– без вяра
Бездумие – дум-мазнина – без мазнина ,постно
Бял/белый/ - бел-лопата – общ работник
Бен Афлек - Бено, аффай мел лекха – ух какъв висок Бено
Богатир - баг г1аттина – раззинал уста
Бокал - бокъ аьлла – казано честно
Венера – веанера – идвала/на среща/
Волк/вълк/ - ВО Лела К1ант – лошо момче
Декан - де кхан – направи утре
Жемчуг / перла/ - жим ч1уг – малко колело
Идеал - и де ал – кажи му да направи това
Идилия – ида –бягам – джокинг
Истина – ис-9,тина-тих – разузнавателен отряд от 9 човека
Килобайт – хиляда стиха
Легенда - ле гена да – разказва за нещо минало
Лекар – лекхар – от високо,висш
Любовник - лю б1овни -разговарящ с кулите,луд
Масажистка - масс 1аж? – колко ябълки?/продавачка/
Мегабайт – милийон стиха
Мичиган - мич йиган- къде я отведоха/невестата/
Оракул- ор-яма,кхул-създава – копаещ
Самец - со мец (ву) – гладен съм
Събрание/собрание/ - собаре –търпелив
Хакер - хьа керахь- в твоите ръце ,майстор
Хан – време
Хладилник - кхуо ло диллин – той натрупа сняг
от Buh  http://www.teptar.com/2006/12/16/1.html

Чеченска легенда за истината

В стари времена живял млад човек,който всички считали за чудак.В детството си наблюдавал ,как хората се карат заради истината,правели войни,всеки имал своя истина.Но никой не знаел какво е това истина и как изглежда тя.Той бил сигурен ,че някъде тя може да се намери и решил да я търси и след това да разкаже за нея.Заклел се ,че няма да се ожени докато не открие истината.Така той напуснал родния си дом.Минали много години ,кожата му изсъхнала от слънцето,стъпалата му се покрили с мазоли.Навсякъде бил,където чуел,че има мъдрец ,отивал при него и го питал за истината.Добрал се до непозната земя – само пясък и пустота.Лежейки на горещия пясък,човекът се готвел за смъртта.Изведнъж дочул човешка реч и помислил ,че халюцинира.Към него се приближили хора,яздещи непознати животни и облечени в странни дрехи.Те му казали ,че нарушил границите на техните земи,затова ще го заведат при своя управител и ще бъде наказан.Завели го при човек в бели дрехи седящ на величествен трон.Владетелят го попитал ,какво прави по техните земи и човекът му отговорил,че търси истината.Тогава владетелят го попитал наистина ли иска да види истината.Човекът отвърнал,че е готов да даде живота си но да я види.Тогава владетелят му отвърнал,че ще му покаже истината и ще му подари живота.Завели странникът в голяма зала , в която по средата стояло нещо покрито с бяло покривало.Владетелят заповядал да свалят покривалото .Странникът се вкаменил – пред него стояло огромно ,с неопределен цвят и форма ,слизесто безгръбначно същество ,видът на което предизвиквал отвращение.Натъжил се човекът- как сега ще се върне и ще каже на хората какво представлява истината.А владетелят разбрал отчаянието му и казал: А ми тогава излъжи.
От Ляма www.teptar.com/2292-pravda.html
Фото от summerimpressions.wordpress.com
......
Любопитна приказка.Какво ни говори тя -за безсмислените спорове за нещо невидимо,за неприемането на различната гледна точка или за това,че човек е по-щастлив самозалъгвайки се.А наистина ли сме готови да познаем абсолютната истина , независимо колко грозна изглежда тя за нашите предразсъдъци .

Бомбардират Чечня,стрелят по Казан,Уфа и Якутск

по Владимир Воронов

Счита се ,че Чеченската война започва на 11.12.1994г,когато колони руски войски влизат в Чечня за въвеждане на конституционен порядък.Но войната била вече действителност,тъй като към края на ноември руската авиация вече бомбардира навсякъде.
Към края на войната през август 1996г.загубите на федералните сили начисляват 5042 души ,а ранените около 16 хил.Загиналите чеченци никой не е преброявал.Борис Елцин признава,че тази война е най-голямата грешка в живота му.И до ден днешен не е даден разумен отговор какво я предизвикало .Официалната версия - разоръжаване на незаконни въоръженни формирования.Известно време върви версията , че на Кремъл е била нужна малка победоносна война,а идеята се приписва на тогавашния секретар на Съвета за безопастност на Русия Олег Лобов.Друга версия счита ,че това трябва да е начало на установяване на авторитарен режим.Показната разправа трябва да покаже на всички реални или потенциални сепаратисти ,че за съхранението на неделимостта ,Кремъл е готов на всичко.По това време отношенията с Татаристан са изострени до крайност.Иначе казано - бомбардират Чечня-стрелят по Казан....Съществува също и нефтена версия - руските нефтени компании да осъществят черни доставки на нефт на Запад,нелегално без начисления на данъци за милиарди долари.Военната версия гласи - армията изведена от Европа ,трябва да се ангажира с нещо/?/ ...
Така или иначе тази война се превръща в отворената бутилка от ,която излиза духа на Пандора и поражда цялото последващо насилие на Кавказ.
www.ej.ru
Снимки на новия Грозни




от www.grozny.moy.su

Отмичари

Отмичар - помощник при крадене на мома.Тази българска дума прочетох в пояснителния речник към книгата Българи от старо време.В българската литература има няколко описания на крадене на невеста.И филм - Мъжки времена.Ивайло Петров описва годяването на своите родители с крадене,при това в не много далечно време.В днешните супер модерни времена този обичай изглежда смешен - сега момите май сами се крадат...
В Кавказ обаче , особено при етносите изповядващи ислям ,този обичай се извършва все още ... е навярно също в модернизиран вид.Подбрах няколко видео - клипа
Това е кражба на невеста по-грузински - много красиво видео

А ето едно забавно видео- струва ми се чеченско



А тук деца тренират крадене на невеста


Накрая ви предлагам една симпатична песен на Ринат Каримов Я невесту украду

Общокавказка tv ще се излъчва от Грузия

Георгий Чантурия,ръководител на «Обществената грузинска телевизия », заявил,че ще бъде създаден общокавказки tv канал покриващ Северен Кавказ.Русия може да възприеме рускоезичното предаване от Грузия като акт на война .
Да оглавят новата телевизия е предложено на росийския журналист Олег Панфилов и вдовицата на бившия президент на Чеченската Република Ичкерия Алла Дудаева, която в Грузия има статут на политически бежанец.Статут на политически имигранти в Грузия има и семейството на чеченския полеви командир Руслан Гелаев.Отначало Грузия се опитва да се освободи от особените имигранти,но след августовските събития тези опити се прекратяват. /kavkazmonitor.livejournal.com /

Вероятно Грузия се опитва да подобри отношенията си с абхазите,чрез черкезката народност,която е на абхазка страна /близък етнически произход и култура /.Тъй като в Северен Кавказ живеят предимно мюсюлмани, борбата за влияние над региона може би ще тече в три направления: ислямско /Азербайджан,Турция и др./,западно-Грузия/Европа,НАТО/ и Русия/ЮО/


Телевизионната кула в Тбилиси

Изглед от центъра на Тбилиси

Старият град Фотографиите са на Денис И. от tbilisi-trip.narod.ru

Сухуми,Абхазия от tbilisi-trip.narod.ru

Чечня:Бойте се от данайците,даже ако не носят подаръци

Изречения от писмото на Виктория Пупко до Чеченпрес побликувано в Kavkaz monitor.
sE
Скоро в Чеченпрес ще се появят латински текстове.Вече се появи Византия,появиха се и данайците с техните подаръци....Трябва да се боим не от данайците носещи sE подаръци,а от данайците ,които не носят дарове...Русия , която е далеч от Византия вече не съществува.Съществува милионна чудовищна корпорация ,която няма нито политика , ни икономическа основа ,нито други общочовешки принципи.Съществува алчност и жажда за власт над безправния и беден народ.Тези желания се достигат често хаотически ,както когато заблудилия се в гората върви чупейки всичко по пътя си и често мени посоката си ,на където му се привижда изход. Имам пред вид това ,че Русия се умори от хаоса в Чечня и разбирането ,че хаоса – това е стихията на КГБ....Ще приведа един малък факт от историята на Чечня...
В края на 1930г ,когато убийствената колективизация в Чечня временно се провалила ,благодарение на въстанието на народа под ръководството на Шита Истамулов ,КГБ тогава ГПУ,се обръща в противоположна посока .Колективизацията била отменена и част от конфискуваното било върнато на селяните.Шита Истамулов бил амнистиран и му било разрешено да се върне в родното си село Шали,като го назначават председател на селскостопанска потребителска кооперация.Есента 1931г началника на ГПУ на Чеченската автономия поканил Истамулов в своя кабинет ,за да му даде документа за амнистията.Наивният Истамулов се явил.Бакланов ,подавайки с едната си ръка документа,с другата натиска спусъка на револвера.Тежко раненият Истамулов успява да прониже противника си с нож и да го рани смъртоносно.Охранителите го измъкнали от кабинета и го доубили.
Така постъпвало КГБ с чеченците и не само с тях.
http://www.kavkazmonitor.com/2009/08/21/52829.shtml
Дали сегашните лидерите на Чечня ,които кокетничат с Москва ги очаква същото?А българския народ има една поговорка :вълкът козината си /имената си / мени,но нрава не...
Снимки от Чечня може да разгледате в блога mnog.livejournal.com

Нужна ли е на Русия Чечня

По Марк Фейгин
Някои експерти твърдят , че на сегашна Чечня не е изгодна независимостта заради 80%-тната дотация на региона от федералния център.Почти 200г с променлив успех Кавказ усмирявали и след това безконечно дотирали.Чеченците воювали и през 30-те години на 20 век с НКВД ,сталинския терор и колективизацията до изселването 1944г.На Кавказ федералните дотации се оказват способ за откуп на централната власт от регионалните проблеми.Въпреки че чеченците считат Кадиров за "необразован овчар",може да се каже,че той води републиката към юридическа независимост:законите на РФ в района не действат,боевите части на Кадиров не се подчиняват на руските силовици,административното ръководство и съдът действат извън всяка вертикална власт ...Освен това не е секрет,че Кадиров търси приложение на своите инвестиционни възможностти извън Чечня.Това напомня началото на 90-те,когато усилващото се влияние на чеченския бизнес и криминалитет повлиява за начало на военна кампания срещу Чечня.Противопоставянето на лоялните към центъра чеченци срещу останалите/радикални ислямисти,политически конкуренти,правозащитници,независими бизнесмени/ води до проверка на устойчивостта на тейповата структура на чеченското общество.Обединяваща идея за Чечня може би е исляма,който успява да съществува редом с горските традиции,а също и противопоставянето на имперската политика на Москва.Двете ислямски братства/тарикати/ Накшбандийя и Кадирийа ще усилват своето влияние - първото непримиримо към Москва,стоящо зад всички въстания,а второто с по-неутрална позиция.
Кадиров вероятно осъзнава ,че на претенциите за еднолична власт могат да се противопоставят непримиримите тейпови обичаи и може би е готов на компромиси при назначаването на правителствени длъжности да има представители от всички кланове.
Във някаква степен отношенията между Чечня и Москва напомнят тези между Франция и Алжир от 50-60 те години .И до днес Франция не е решила своята миграционна политика по отношение на емигрантите от североафриканските страни.Гражданите получили независимостта на Алжир и останалите колонии ,но загубили правото на легален политически статус в метрополията.Въпреки,че между демократична Франция и авторитарна Русия има немалка разлика, може би чрез отделянето на Чечня и други кавказки републики ще могат да се избегнат много негативни последствия.

Нужна ли е на Русия Чечня с нейните вечни религиозни и национални проблеми е въпрос,който да се отлага постоянно е може би неразумно.
Марк Фейгин.Маленький Алжир .......
Приложение:Изглед на комплекс Баха ад-Дин Накшбанд край Бухара-център на суфийското братство Накшбандия от
http://www.touruz.narod.ru/bukhara/bu/Chor_Bakr.htm ;Photo tour with RIA Novosti: Rural Chechnya от en.rian.ru/photolents/20080607/109439223.html