Хазаро-арабските войни в кумикския фолклор

по Анжи-наме превод на руски език и коментари Абдулхаким Аджиев

 Кумиките са един от многото народи в Дагестан. Предполага се,че това са племената споменавани още от Птоломей като ками или камак,а също и че са потомци на хазарите.

   Кадир – Мурза е кумикски летописец от Амирханкент/Кяхулай/ творил в края на 18-началото на 19в. Използвайки местни исторически източници, предания и легенди написва в 1780г трактат Анжи-наме. Ръкописът на даденото съчинение е намерен 60-те години на 20в в личната библиотека на местния библиофил Пайзулла Кадиев от литературоведа С.М.Алиев. Фрагменти от него са публикувани в 1974г,1976г и 1989г

   Анжи или Инжи е град на брега на Каспийско море принадлежащ на Хазарския каган наред със Семендер, Ирхан, Голям и Малък Маджар, Джулат и Шехри Татар. Известен е от 7-8 век от периода на арабско-хазарските войни. Археологическите материали подтвърждават съществуването на средновековно укрепление край съвременния град Махачкала, а именно остатъци от две мощни крепостни стени,спускащи се от планината Тарки-тау до морето, ограждащи територия която била улус на хазарските царе.

   В сказанието за битката при Анжи намират отглас събития от времето на арабското нашествие в Кавказ. Интересен момент на фолклорното произведение е присъствието в него като герои наред с обикновенните хора и кумикски богове като Тенгири, Алав – бог на огъня, Авамча – бог на горите, Камари, Сангар – бог на лова. Образът на Алав напомня за Прометей и грузинския Амирани и също е прикован за скалата за да не помогне на хората в тяхната битка. Имената на боговете имат тюркска основа с исключение на Камари, което се среща в грузинската митология като богиня на мълнията, а също и в Средния Изток и Индия. В сказанието се говори, че враговете идват за да изпият кръвта на Тенгири, което може би говори за борба за независимост, но и за опазване на националната религия.

                                                          ~~~

   Управител – диванбаши на град Анжи бил бий батыр / княз богатир/ Карткожак. Той имал трима синове, старшият от които Темиш предава родината и ненавижда своя младши брат Айбек, заради девойката Айкыз, сестра на знаменития батыр Исак, живеещ в Грузия.

   Когато арабите нападат града, Карткожак проклина сина си Темиш в името на боговете Тенгири, Авамча и Алав пред цялото общество. Айбек дава клетва пред слепия си баща. В началото сраженията са край града , но постепенно врагът навлиза в него. Градът бил обхванат от пожар,в който гори и скалата на Камари, обладаваща вълшебна сила. Към съседите са изпратени посланници молещи за помощ.

"Зовите все близкие нам народы,
Пусть из Язи поспешат Темирбек и другие,
Пусть быстро подоспеют горские парни из Кази,
Пусть гонцы доскачут до места Арак,
Пусть они забудут старые обиды, приедут,
Пусть узнают друг ли враг или чужим стал близкий!
Пусть ради Камари сплотятся (вблизи),
Позабыв свои старые обиды
Пусть булканцы запрягут свои арбы, (оседлают) своих коней,
Пусть спешат заставляя буйствовать своих тулпаров,
Чтобы могли быстрее подоспеть к нам!"

   Тук според анализаторите Язи е име на местност или страната на асите, под Кази може да се подразбира селище Кумух, съществуват планини с името Аракъ в Чечня и Авария, а под булканци може би се имат предвид балкарците живеещи в областта Балкан.

   Но отникъде не идва помощ, градът гори и геройски загива Айбек. Годеницата му Айкыз била ясновидка и изпращайки молба към Тенгири разбира, че помощ от него няма да има. Тогава се обръща към боговете Алав и Авамча изпращайки две птици Бийдаяк, които в кумикския фолклор са подобни на жар-птица.

   Но в небето Тенгири не допуска птиците до планината Артлантау, а самия Алав привързал към скала. Трещят гръмотевици,сипе се проливен дъжд,но Алав успява да се освободи.Той и останалите нарти тръгват на помощ, но тъмен облак,стръмни планини и силни ветрове се изпречват пред тях. Накрая Тенгири и други деви закрива слънцето с лика си. Но Авамча и Алав събират дървета и запалват огън и продължават напред. Стигат до Анжи и отново се разгаря битка. Нартите окръжават девите и ги хвърлят в бездънна яма.Врагът отстъпва.

   Изменникът Темиш показва на изнемогващия от жажда противник извор и щурмът се възъбновява. Въпреки, че жителите на Анжи се бият геройски, те изнемогват и помощта от други земи закъснява. Накрая врагът превзема града и Темиш се радва, че е достигнал целта си. Предводителят на арабските войски му дава хиляда златни динара и го назначава за диванбек на града. Останалите живи се укриват в крепост, разположена в труднодостъпна местност. Сред тях се намира и Айкыз. Враговете решават уморят криещите се от глад, жажда , а също разпалват големи огнове за да се задушат от дима. Вълшебницата Айкыз пише писмо до враговете

"Я согласна стать рабою Темиша, (Только) нужна двухдневная передышка для этого. За это время мы хотим опомниться, А Темишу так. или иначе быть нашим хозяином"

Тя тайно, през труднопроходими гори извежда всички хора от крепоста до Ирган и Балх / Иргъан ва Балкъ /.  На третия ден Темиш влиза в крепостта, за да се сближи с Айкыз. Качват се на най-високата кула на крепостта. Когато бдителността на Темиш е намалена, Айкыз го хваща и заедно с него се хвърля от кулата.

Колкото-толкова

Великаните като персонажи от нартските епоси

   по

Кавказские богатырские сказания древних циклов и эпос о нартах. У. Б. Далгат

  Най-впечатляващ и обединяващ елемент на кавказкия фолклор и култура е нартския епос и затова учени и изследователи са посветили много страници за неговото анализиране. Всички те са подчертали различни характерни моменти или са отбелязали елементи общи за всички кавказки народи или за по-голяма общност от народи.

   Определени сюжетни линии се срещат в обединените епически комплекси на кавказките народи, в сказанията и в отделните народни приказки. В епосите тези сюжети звучат като историческо минало, докато в приказките това усещане за „достоверност” се губи. При дагестанските народи липсва цялостен епос, обединяващ различните сюжети, а са налице отделни приказки за нартите. Според изследователите най-архаична редакция на нартските сюжети се намират в чеченските и ингушките богатирски приказки. Също така според учените анализирали нартските епоси, кавказките циклични поеми имат късна и по-сложна художествена форма, сюжетите са преминали процес на преработка и художествена организация на различни исторически, географски, езикови и естетически елементи. Пример за подобна преработка се дава за „Одисеята”, която е съставена от отделни сказания свързани в едно цяло.  

   

   В древните кавказки сказания се срещат няколко типа великани – митични великани-чудовища, еднооки великани людоеди, исполини, които са предшественици на нартите, великани олицетворяващи трудовата дейност на човека/ рибари, орачи, косачи, и др./, богатири родоначалници на отделни фамилии, великани защитници на народа.

   Митическите великани-чудовища най-често са наричани деви, а при дегестанските народи с изключение на лезгинците – парти. Тези великани представляват фантастически чудовища, олицетворяващи злото. В най-древните арменски предания девите са зли духове, борещи се срещу всяко добро. В арменските приказки обаче девите не са безтелесни духове, а полу-демон полу-човек, исполин имащ няколко глави. Те не са безсмъртни и дори човек може да ги убие, могат да си вземат жени от човешката раса, живеят в подземно царство или царство на мрака, понякога в пещери във високите планини. Притежават несметни богатства и похищават прекрасни девойки. Техните огнени коне и биволи мигновено обикалят цялата земя. Царете и богатирите в течение на много години преследват и изтрепват тези чудовища.

 В картвелските приказки девите имат замъци на високи планини, носят се по небето на триноги коне, и похищават земни красавици. Девите са силни, но непохватни и глупави и хората често се спасяват от тяхното преследване. В картвелския фолклор се среща понятието кадж, който според А.Грен е еквивалент на девите и първоначално означавал храбрец, а по-късно зъл дух. Каджите са предвождани от Ешма, чието име вероятно произлиза от Аешма – име на демона на гнева в зороастризма. Също така грузинската дума за дявол eshmaki произлиза от Аешма. В зороастризма Аешма се противопоставя на Asha Vahishta като ипостас на „истината”. Аша  е това, което се нарича „решителната конфесионална концепция на зороастризма." И думата се свързва с понятията  "истина" и "дясно ", "ред" и "право на работа". Тези архи-демони, сред които е и Аешма и са създадени от Ангра Майню за да сеят смърт и разруха. Грузинските каджи имат замъци, отвличат девойки, почти винаги са победители. Амирани, грузинският вариант на Прометей, изпратен от бог за да унищожи девите, е прикован от каджите на върха на Елбрус, за това, че поискал да дари хората с безгрижен живот. Арменският Прометей, Артавазд пък е прикован към върха на Арарат. Много изследователи виждат в каджите от кавказкия фолклор отражение на учението на Зороастър въпреки, че техния ирански образ е видоизменен и повлиян от местния кавказки фолклор. Тези образи на демони се срещат изключително в приказките и сказанията.

В аварската приказка „Черният нарт „ великанът чудовище е митично същество, появява се като щит на дъждовен облак, спуска се към човека и го отнася със себе си. Също така се изобразява като яздещ триног кон, с който настига героя, удря го с копитата на коня и сто части на тялото му се разпръскват на сто страни

 В ингушките и чеченските приказки присъстват гигантски чудовища, които са наречени с термина „гарбаш”. Живеят в безлюдни места, понякога имат девет глави, притежават предмет, с който могат да възвърнат живота на човека. Гарбашите биват и жени, с огромен ръст и сила, людоедки, приемат за нощувка заблудил се пътник и го изяждат на сутринта.

 рис. А.А. Лурье илюстрация към карачаевски приказки

Ингушките гарбаши съответстват на балкарските емегени., които ядат човешко месо и също понякога имат няколко глави. В описанията на тези чудовища се среща един общ елемент – великанките имат големи гърди и едната е прехвърлена през рамото. Вероятно типичен кавказки елемент е способът, с който героите се спасяват от женските чудовища – героят трябва да се допре до гърдите на чудовището и дори да засуче мляко.

  В аварската приказка „Морският кон” се разказва следния епизод. Героят върви по големи човешки следи и стига в края на гората до широка поляна. В средата на поляната се издигат седем кули, чийто върхове стигат до небето. Кулите са обкръжени от ограда от стоманени колове и на всеки кол е забита човешка глава. Героят влиза в помещение където се намира великанката. Героят докосва със зъби гърдите и и тя изрича: „Сега ти си мой син, а аз твоя майка.” Такъв елемент на установяване на млечно родство се среща и в някои лакски приказки. В етнографските записи фигурират разкази за подобен способ на преустановяване на кръвна мъст при кавказците. Преследваният убиец може, ако успее, да влезе при майката на убития, да докосне с устни гърдите и и от този момент той се превръща в неин млечен син и враждата трябва да бъде прекратена.

Така някои елементи в приказките ни показват, че те са изпълнени не само с фантастични епизоди, но съдържат и много моменти почерпени от реалния бит на народите.

Тези горски великанки, които също са и магьоснички се наричат от аварците и кумиките албащти, а от даргинците – бяжук. Възможно е терминът „албащти” да е проникнал в Дагестан от Близкия изток.

   Може би най-известните великани в световната митология са циклопите. От гръцките автори ни е известно, че децата на Уран и Гея са три циклопа – Бронтес, Стероп и Аргес./ Гръм, Мълния и Блясък/. Циклопите създават тризъбеца на Посейдон, лъка на Артемида, шлема на Персей и мълнията с която Зевс убива сина на Аполон, Асклепий. В произведенията на Омир циклопите не са божествени създания и се явяват герои в героическите епоси. Известни са дванадесет различни варианти на сюжета за циклопа Полифем принадлежащи на европейски и азиатски народи арабски, огузки /,Депе-Гёз – с око на темето/, сръбски /Дивлан/, руски/Лихо/, румънски, немски и др. 

 Според изследванията на М.Н.Комаров всички приморски народи помещават циклопът на остров, а останалите в планини и гори. Огузкият и сръбският циклоп живеят в планински пещери, руският в горска землянка, арабският в дворец. Кръглото око на циклопа символизира представата за Слънцето като око. При индусите слънцето е създадено от око на Брама или се нарича око на Варуна, при персите е око на Ормузд, Окото на Один също се асоциира със слънцето. Образът на великан пастир на овце подобно на Полифем е известен и на кавказките народи. В.Милер отделя два сходни с гръцките сюжети срещащи се и в кавказките приказки – сюжета за Полифем и сюжета за Прометей. Според него кавказките варианти стоят най-близо до древногръцките, от тези които се срещат при другите народи. Според Милер най-доброто обяснение на тази прилика е предположението, че първоначална родина на тези сказания трябва да се счита Мала Азия. Оттук е преминал в древногръцкия епос, а при другите древни  народи, населяващи черноморското крайбрежие  се е предавал от уста на уста .Според В.Грим /«Die Sage von Polyphem»/ , сюжета за Полифем в епоса за Одисей е привнесен, тъй като не отговаря на характеристиката на героя.

 Подобно Полифем, ингушкият циклоп е овчар-скотовъдец, има тежка тояга, с която повдига череп и носи на рамо седящите в него герои. В дома си запалва огън, изпича петима от героите, изяжда ги и ляга да спи. Останалите герои го ослепяват с остро оръжие и успяват да избягат, макар че един от героите е ранен. В приказката, както и в много кавказки творби се подчертава глупостта на великана и хитростта на героите. Изследователите подчертават, че сюжети с едноок великан са широко разпространени във кавказкия фолклор и се срещат при осетинци, ингуши, чеченци, дагестанци, адиги, карачаевци, балкарци и др.  

 Особен елемент в приказките е голям череп на кон при ингушите и мингрелците или череп на гигант при осетинците, в който се крият героите  В ролята на предводител на стадото на Полифем фигурира говорещ козел-великан с големи рога. Този образ може да има връцка с трите езически божества при ингушите - Амгали-ерда, Тамыж-ерда и Мятцели. Тамыж-ерда означава "Крилат дух" и според преданията се явява в образа на говорещ козел.

  Ето и един пример олицетворяващ националните различия при предаването на сюжета за великана циклоп. В кумикска приказка се разказва следното. Един хан имал прекрасна плодова градина край брега на морето. Когато плодовете узрели, ханът забелязал, че някой изкоренява дърветата и те изчезват. Слугите му открили следи от огромни боси крака. Ханът ги изпратил да следват следите и те достигнали до пещера намираща се под голяма скала. Край пещерата биле натрупани ханските дървета. Вътре в пещерата на купчинки стояли плодовете от същите дървета. В ъгъла на пещерата имало печка, а край нея шиш. В друг ъгъл се намирал глинен съд с вода, а в дъното на пещерата - постеля от мека трева Ханските слуги седнали да си починат. В пещерата влязъл едноок великан и държал в ръката си убит дивеч. Като видял хората, той им казал на неразбираем език „Яжте” и посочил към плодовете. Чувайки ужасния глас на чудовището, хората се притиснали един в друг от страх. По-късно великанът запалил печката и когато се образувала жар избрал от гостите си най-дебелия, откъснал му главата, нанизал тялото му на шиша и го изял като печена кокошка. След това великанът пил вода от съда, затворил входа с камък и легнал да спи. Останалите девет души решили да действат, качили се на високо място и стреляли с лък и стрели в окото на циклопа. Окото изтекло, а великанът завил от болка., извадил стрелите от окото си, грабнал големият камък, закриващ входа и го хвърлил към мястото където преди стоели хората. Но великанът не виждал нищо и ослушвайки се излязъл на вън. В този момент, хората тихо се промъкнали и излезли от пещерата. Скрили се зад стволовете на девет дървета и  започнали да изстрелват стрели от различни посоки., а циклопът се мятал в различни страни. Хората побягнали към морето и там видели кораб, на който се качили. На виковете на циклопа, се отзовал друг великан, изтръгнал дърво с корените му и тръгнал след хората. Когато стигнал до брега хвърлил дървото по кораба но не улучил. Хората благополучно се върнали в къщи. Особен различен момент в кумикската приказка е, че виликанът не е овчар, а ловец и плодосъбирач В лакски, аварски  и даргински приказки също се среща едноок великан.

 В.Далгат записва предание, разказано от ингуша Ганыж Абиевич Келигов-Фельханов, в което се съдържа мотив идентичен с Одисеевия Полифем. Полифем нарича ослепилия го човек „Никой”. В ингушкото предание великанът алмас също на въпроса кой го е ранил отговаря „Аз сам” както му е отвърнал героят.

В кабардинския вариант на  адигския епос героят, „богатир с едно око на челото”, дръзнал да проникне в тайните на Тха /върховен бог на адигите/, като се промъкнал между два върха на място където се издига огромна скала. Безсмъртният Тха, разгневен от дързостта му,  го приковал към скалата с дълга верига за шията и изпратил хищна птица .всеки ден да кълве сърцето му.

 Според В.Милер героите от типа на Прометей – грузинския Амирани, имеретинския Рокапи, абхаския  Абраскил, арменския  Артавазд и различните чудовища на Изтока – Шидар, Мхер, Зохак са родствени на гръцкия Прометей. Милер определя Прометей като древен бог на огъня, „огненосен бог”, в чиято чест в Атина ежегодно устройвали маратони със запалени факли.

 

   Друг тип герои в кавказките сказания са великаните-богатири. Те не са врагове на хората и са представени като древни жители, предшестващи нартите. Един от най-разпространените мотиви в сказанията е срещата на героите с огромни кости останали от населяващите в древността великани. Ингушкият нарт Соска-Солса преминава през такава тазобедрена кост яздейки коня си. Според епосите от останалите кости, великаните могат да бъдат възкресени и Солса моли бога да възкреси великана, но да бъде без око. Великанът възкръснал и помолил нартът да му даде око, но Соска-Солса се изплашил и помолил бог отново да го умъртви.

Във варианта записан от Далгат от Ч.Акриев възкресеният великан дава различни сведения за живота от далечното минало. Исполинът твърдял, че хората, които ги сменили трябвало да бъдат по-умни, но нямало да живеят при такава благодат, каквато имало при тях. 

В осетинско сказание присъства подобен мотив и на въпроса към възкръсналия великан „Кой си ти?”, той отвърнал:: ”Аз съм от племето Гумири /великани/, ние владеехме цялата земя, но измряхме”.

 

   В някои сказания великаните са представени като родоначалници на някои общества. В селището Тумги от Галгаевското общество се намират два каменни стълба, поставени в памет на предците на жителите. Според преданието имало двама братя – Гуй и Цикма. Гуй бил с две усти, една отпред, друга отзад, с едната ядял месо, с другата супа. Имал огромен ръст, а могилата му била дъълга 5-6 сажена. Тумгинците наричат себе си „гуйнбух” или потомци на Гуй. Веднъж Цикма се разсърдил на брат си и го завел при хановете в Тифлис да го заковат с вериги. Но Гуй скъсал веригите и тръгнал за дома. Още на растояние 20 версти той започнал да вика на брат си да се пази от него. Цикма се изплашил и побягнал към Цори. Друг родоначалник също има „богатирска” природа. За Орцхаг Кэрцхал Малсэга разказват, че с ръце въртял мелничното колело и сам вдигал кон от земята.

  Интересни са също и друг тип ингушки великани наричани с думата „вампол”. Вамполите са големи и по-силни от хората Както и другите великани-богатири и тези не притежават магическа сила, занимават се със селскостопанска дейност. Техният отличителен признак е голямата им сила, която постоянно премерват както между себе си, така и с хората. В една от дагестанските приказки героят Ахмат премерва силата си с великан по следния начин: „Великанът хваща Ахмет и с вика”Слънце мое!” го удря в земята, а Ахмат потъва в нея до колене. На свой ред Ахмат хваща великана и с вика ”Алах мой!” го удря в земята”.

В чеченско сказание такъв двубой завършва не със смъртта на великана Толом-Аго, а с това че героят Гезама Али го заставя да извърши полезна за обществото работа, която е по силите му, а именно да извози и насипе  три кургана пръст.и да изоре земята. В абхазкия епос дори и Сатаней-Гуаша се оказва великанка. Най-древните великани се характеризират с примитивно съществуване, докато великаните от типа „вампол” извършват стопански дейности подобно хората.

 Източник:

Сказания о нартах—эпос народов Кавказа

Утверждено к печати Институтом мировой литературы им, А. М. Горького Академии наук СССР

Традиционни календарни системи при севернокавказките етноси

Древните годишни календари се състоят от стопански и ритуални цикли.Възникнало и знание ,позволяващо да се определя времето,по природни явления,а също и за наблюдение на Слънцето и други небесни обекти.Възникват календари на основата на положението на Слънцето през годишния цикъл,на основата на лунните фази и смесени календарни системи

Народите от Северен Кавказ също извършвали наблюдение на Слънцето чрез своеобразни обсерватории на планински върхове и скали.Засичали появяването му над известна точка от местността в определено време и  извършвали молитва към него.

За ликвидиране на несъответствията на лунната и слънчевата година измисляли собствени календарни методи.В карачаевския календар годината имала 354 дена и се състояла от 12 месеца по 29 дни,в кабардинския календар месеците се състояли от 30 дни,в осетинския календар съществували допълнителни дни по подобие на високосната година.Най-често годината се състояла от 12 месеца,а имената на месеците следвала описание на природни явления и стопански дейности или имена на традиционни божества.

След приемането и на християнския календар се получава сливане на различни календарни системи и се ползвали едновременно два годишни кръга – единият започва през март,а другият през  декември.Има свидетелства за съществуването на подобие на летопис при осетинците в помещенията за жертвоприношения.Летоброенето се водело по време на жътва,било много ограничено ,при което не можели да определят собствената си възраст.По-значими събития отбелязвали на парчета дърво,които пазели в определени места.През определено време,осетинците посещавали тези места за припомняне на събитието.При такава система на летоброене,времето между жертвоприношенията става мярка за измерване на времето.

Използват се и периоди от по няколко години във връзка със завършване на даден процес.Срокът за давност за разглеждане на дадено събитие бил не по-малко от 10 години.Например при адигите носенето на траур за кръвен роднина продължавало три години,а по аталичество* – седем години.Овчарите биле наемани за 5 или 7 години.

Севернокавказките народи познавали и 12 годишния и 60 годишния животински цикъл.Карачаевци и балкарци го наричат ногайски,което говори ,че те се запознават с него от този етнос.

Предполага се,че народния лезгински календар съществува още 2-1 хил. преди н.е.Годината се деляла на четири периода – сезони,а те на по-малки части 7 или 8 .Това е частично възстановен лезгински календар от иследователите .Р.Шихсаидов, С.С.Агаширинов, А.Мирзабегов, Ф.А.Бадалов

ЗУЛ(есен) - 91 дни

Зулун къар(22 .09- 6 .10) - 15 дни

Тумар(7 .10 – 21.10) - 15 дни

ЦIиг(зулун)(22.10 – 5.11) - 15 дни

Ригъ(6 .11- 13.11) - 8 дни
ЧIим(14.11 - 21 .11) - 8 дни
Хиб(зулун)(22 .11 - 6 .12) - 15 дни
Аязар(7 .12 - 21 .12) - 15 дни

Кьуьд(Зима) - 90(91) дни
Рагъ элкьведай къар (дни на слънцестоенето)(22 .12 - 5 .01) - 15 дни
ХъуьтIуьн къар(6 .01 - 20 .01) - 15 дни
ЦIиг(хъуьтIуьн)(21 .01- 4.02) - 15 дни
Чиш(5 .02 - 19 .02) - 15 дни
Хиб(хъуьтIуьн)(20 .02 - 6 .03) - 15-16 дни
Кьуьгъвер(7 .03 - 14 .03) - 8 дни
Гунзарар - чиладин къар-цIурар(15 .03 - 21 .03) - 7 дни

ГАТФАР(пролет) - 92 дни
Яр(22 .03 - 5 .04) - 15 дни
Алкъвар(талкъвар)(6 .04 - 10 .04) - 5 дни
Элхен(гелхен)(11.04 - 15 .04) - 5дни
Ттуругун(турукIун, урукун)(16 .04 - 22 .04) - 7 дни
ЦIиг(гатфарин)(23 .04 - 7 .05) - 15 дни
Тумар(8 .05 - 22 .05) - 15 дни
ЧIим(13 .05 - 6 .06) - 15 дни
Ригъ(Ракъар)(7 .06 - 21 .06) - 15 дни

ГАД(лято) - 92 дни
Рагъ элкьведай къар (дни на слънцестоението)(22 .06 - 6 .07) - 15 дни
Гатун къар(7 .07 - 21 .07) - 15 дни
ЦIиг(гатун)(22 .07 - 5 .08) - 15 дни
Гвенар(6 .08 - 10 .08) - 5 дни
Йигарар(11 .08 - 16 .08) - 5 дни
ПешхуртI(16 .08 - 22 .08) - 7 дни
Кьуьгъвер(гатун)(23 .08 - 6 .09) - 15 дни
Гатун яр(7 .09 - 21 .09) - 15 дни

Тези малки времеви отрязъци имали свой характер – температура,валежи,земеделски дейности.Въпросът с кавказките селскостопански календари все още не е изучен напълно.Много от названията досега не са разтълкувани на основата на съвременния лезгински език като например алкьвар-далкьвар, элхен-гелхен, урукIун-турукIун и др.В годишния цикъл са включени и традиционните лезгински празници Яран сувар – Нова година, Сифте ргал – празник на първата бразда, Сифте цуьл – празник на първия сноп, Цуькверин сувар – празник на цветята, Кlару – празник на черешата,Гуду – обряд за викане на дъжд,Алапехъ – обряд за викане на слънцето

За чеченския календар събира информация от старците,познавачи на традициите и от книги А.Юсупов.Според народните предания чеченците имат два календара – голям и малък.Големият календар се нарича «Айран шоIар» или «Айран исс цIекхлонийн шариIатан шоIар» - натрупване на години на бога на вечното време Айра или деветерен вечно цикличен календар.Друго название на календара е Рузма от Ра Азама

Легендите обясняват,че Тiиерры ,Върховният бог Ра,имал внучки Латта, Аза, Бетта, Мисар, Роша, ХIай, Нарта, Спата, Пати и Иркап от сина си Ма.От внучката Аза и човек на име Фовка произлизат всички хора.

Деветте ери се управляват от слънцето,луната и седем планети.

«Маьлха Аза» Слънце – 2400 лунни години

Бетта – Луна – 2400 год

Мисар – Марс – 2400

Рош – Меркурий – 2400

Хiай – Нептун – 2400

Нарта – Уран – 2400

Пати – Плутон – 3600

Сатав – Сатурн – 2520

Иркапи – Юпитер – 2080

Последната ера,чеченците считат за враждебна и бедна,тя също се нарича Саьхьара

 Според Зеламха Исаев чеченския годишен календар е следният:

Кхолламан бутт – месец на Новата година

Балабоссаран бутт – месец на мъката,което означава,че в последната сряда на този месец от небето се спуща беда,която носи страдание на всеки на когото се яви.

Мовладан бутт – месец на възхвалата.На 12-то число на този месец се родил Мохамед и в негова чест,хората четат възхваление.

Оханан бутт – месец на оранта.Чеченците в миналото орели един път в годината,този месец съответства на април

Хьуьнаркъовсаран бутт – месец на проявата на доблест.За специален изпит всеки младеж се готвел цяла година,провеждайки тренировки.Ако издържи изпита ,му присъждали званието джигит – или  къонаха

Зухра-седан – месец на Зухра или Венера

ЧIирехкаран бутт – месец,в който се забранява отмъщението

Турс-седан бутт – месец на съзряване на плодовете.Появяването на звездата Турс-седан е знак,че плодовете са узрели

Мархийн бутт – месец на постите

Эсаран бутт – месец на сланата

Лахьан бутт – месец за приготвяне на месна зимнина

ГIурбан или Хьаьждаран бутт – в този месец от 10 до 12 число се коли 6 месечно агне или за 7 човека се коли рогат добитък по-стар от 2 години и месото се раздава на бедните.В този месец тези ,които имат възможност трябва да отидат на поклонение в Мека.Бедните са освободени от това задължение.

Б.Далгат записва следните имена на годишните месеци:

1   -«Наджиганцхой – бутт – месец на най-хладното време  

2   -«Мархи – бутт              –   месец на  поста
3   -«Биэкерги  – бутт          – месец на кукувицата 
4   -«Тушоли –бутт             – месец на богинята на плодородието Тушоли    
5   -«Сели- бутт                   – месец на бога на гърма и мълниите Села  
6   -«Мангал –бутт              – месец на коситбата
7   -«Мятцели –бутт            – месец на бога на земеделието Мятцели                                         
8   -«Мяцкали бутт              – месец на бога Мяцкали
9   -«Тау –бутт                     – месец на тревата
10  -«Ардари-бутт               – месец на вършитбата                                                    
11  -«ЭрхIи –бутт                – месец на оплождане на овцете

12 -«Огой- бутт                  – месец когато колят добитъка

За познаването на месопотамски календарни системи при кавказците ни говори и карачаево-балкарски нартски епос.В него се разказва за праотецът-ковач Дебет ,който имал 19 сина.Числото 19 може би има връзка 19 годишния цикъл на Метон,който се използвал в еврейският слънчев календар.

Интересен момент също е и подобното название на Върховният бог у чеченците – и у балкарците – Тейри /Тангра/.Според преданията знакът на Тейри представлявал равностранен кръст,наричан Къач на балкарски и съществували хора облечени в бели дрехи,които носели на гърдите си къач.Те биле учени,наричали се бабас,притежавали книги,живеели в дом наречен килиса,където се извършвали молитви.Преданията говорят,че такива килиси имало във всяко общество,но най-голямата се намирала в местността Зылгы.

*аталичество - обичай на отдаване за възпитание на дете в друго семейство,при което между двете семейства се пораждат връзки подобни и по-силни от кръвното роднинство

Източници:

Рузма - чеченский календарь Зеламха Исаев

Далгат Б. Первобытная религия чеченцев

Ильхам Гаджимурадов.Лезгинский праздник Яран Сувар – отголосок древнейшего аграрного культа 

Древняя религия балкарцев и карачаевцев Хусей Бичиев

За това как Ньогер се сдобил с кон

из балкарския нартски епос

Присмехулникът Ширдан издевателствал над бедния Ньогер :
-Горки Ньогер,не си пийваш сладко,не хапваш донасита – подминал е късметът твоя дом.Пасеш черни свине и продаваш коне…
-А какво да направя ? – печално попитал Ньогер.

-В рода на Инди има чуден аргамак,бял като снега по върховете.Галопира по-бързо от летящ сокол,но е скрит зад девет ковани врати на девет замъка.Стража стои пред всяка врата – девет изкусни стрелци,които нямат пропуснат изтрел.Пазят коня и девет свирепи кучета и девет       високогласни петли ,които никога не спят.

                                                                           

- Научи ме какво да направя,Ширдан! – примолил се Ньогер.

Посъветвал го Ширдан:

- Първо трябва да се справиш с петлите .Разсипи просо,така че петлите да почнат да го кълват и да забравят за всичко друго.На кръвожадните кучета подхвърли девет кокоши глави .След това прокрадвайки се покрай стените,така че да не те забележат стрелците се доближи до вратите.

- А от къде ще взема ключове за тях?

- Забрави ли – твоята сестра Агунда е невеста в богатия род Инди и всички ключове носи със себе си .Падни на колене пред нея и я помоли да ти помогне.

Късно вечерта отишъл Ньогер при своята сестра и я помолил за ключовете.Заплакала Агунда горко и му казала , че не добро дело и опасно е замисленото от него – да открадне белия аргамак.Но Негер не послушал сестра си.С ключовете в ръка промъкнал се през нощта и направил всичко по съвтена на Ширдан .Отворил всички врати и видял белия кон.Светил той със сребърна светлина,златни биле неговите юзди,поводи,седло.Застинал пред коня-чудо очарования от неговата красота Ньогер .Оседлал белия аргамак ,взел със себе си и камшика ,затворил вратите и върнал ключовете на Агунда.Извел коня и препуснал надалече.
Прочетено в  www.tyrnyauz.ru  Приложение: фото  farm4.static.flickr.com

Седемте сина на Тга

ингушко предание


Това се случило отдавна,когато на земята живеели нартите ,сътворени от всесилния Тга след сътворяването на снежния връх Бешлом-Корт.Нартите биле силни хора-великани ,които живеели в подножието на планината в тясната долина на буйна река.Нартите се занимавали с нападения и грабежи на съседите си,но най-безпощадни биле към нартите-човекоядци и водели с тях безпощадна война.Страхували се единствено от великия Тга и ежедневно му принасяли жертва – по един нарт-човекоядец.Но ако в този ден нямали пленници,теглели жребий и жертвали един между тях.
Животът им бил тежък.Не притежавали животни,а Тга държал при себе си стада от овце.Хранели се с треви и корени,които търсели в долината,но недоволни от тази храна нартите-човекоядци започнали да се ядат помежду си.Още по-лош ставал животът им през зимата,когато Тга криел слънцето за да грее само него ,а нартите се криели в тъмни пещери и спели на голите камъни.Постепенно отношенията на нартите с Тга съсвсем се развалили и те започнали да протестират.

В самото подножие на Бешлом-Корт живеел нартът Созруко със своя син Курко. Често нартите се събирали при него и той им разказвал за величието на Тга и колко е страшен в гнева си.Много искал Курко да умилостиви Тга,дарявал му жертви и силно се молил да изпрати Тга благоденствие за нартите.Но нищо не се получавало.Когато отново нямало човекоядец,който да принесат в жертва,жребият посочил Курко.Курко се скрил в една пещера и изчакал докато престанат да го търсят.След товя излязал от своето убежище и започнал да изкачва планината за да намери Тга.В това време облаците се сгъстявали ,небето станало черно ,а вятърът силно свистял – Тга се готвел да накаже непокорните нарти,които пропуснали да му принесат жертва.Дълго се изкачвал Курко и накрая се добрал до снежните върхове.На остра скала той видял сребрист сокол,а над главата му прелетял орел.Такива животни за пръв път виждал – не са ли това овце ?– помислил си той.В скалите между снеговете се виждали няколко аула на еднооки великани,също създадени от Тга.

Продължил пътя си Курко и изведнъж изникнали седем големи сенки – на седем великана,които му препречили пътя.Щом един от тях отворел устата си да говори силен вятър засвистявал. Попитали го кой е какво дири в тяхното снежно царство.След като им отговорил,Курко ги попитал кои са те и така научил ,че това са синовете на Тга.Разказали му седемте великана за Тга – лицето му никой не евиждал,гривата му е космата,потледът – като мълния.Който посмее да го погледне в очите го спохожда смърт.Осмелил се Курко и се оплакал на великаните за тежкото положение на нартите от долината и им казал за какво е дошъл – да открадне овца и овен и един храст от Тга.На свой ред великаните споделили своята участ – заедно със своята майка Химих-нана ,майка на виелиците, са прогонени от Тга в тези ледове,когато в същото време на самия връх гори силен огън и на него се грее само Тга.Накрая седмината братя решили да помогнат на Курко в неговото начинание,но при условие че им даде нещо което те нямат.Затруднил се Курко ,какво би могъл да даде на синовете на великия Тга – само трева,корени,камъни,реки,смърт и болести имат нартите в долината.А и огъня не се понравил на братята – от него съвсем ще се стопят.Дълго мислил Курко и накрая се сетил,че може би на великаните ще се харесат девойките-нартки.Така и станало.Тръгнали към царството на Тга – първо снежните великани ,после и Курко тихо да не събудят Тга.

Най-после ледените поля свършили и пред погледа на Курко се открила дивна картина.На самия връх на планината стоял трон обгърнат от облаци.Горе от синьото небе сияело горещо слънце,а по полята пасели бели и сиви овце ,които били толкова много ,че Курко не можел да ги преброи.Край трона растели красиви храсти,а недалеко от тях се показвала хижа с плосък покрив,от който се извивал дим и миришело на печено месо.Седмината братя помолили Курко да побърза,защото слънцето е техния най-голям враг и скоро ще се разтопят.Курко изтръгнал един храст и го хвърлил надолу към долината.Две агнета играели весело край него хванал ги също ги хвърлил надолу,а синовете на Тга започнали да духат за да поддържат агънцата ,за да не се разбият на земята.Изведнъж Тга се разбудил,облаците около трона се разсеяли и се показало страшно лице.Курко паднал и престанал да диша.Погледнал Тга надолу през скалите и видял падащите агънца и храста.Обраха ме – започнал да вика той. Сега ще растат храсти на земята и ще се плодят животни и никой няма да ми принася жертва.Ела при мен Химих-нана,моя коварна жена,която ми роди седем измамни синове.Слушай Съда на Великия Тга.Отсега нататък дръзкият нарт,ще бъде прикован в земята на еднооките-нарти в пещера.Планински орел ,ще идва всеки ден и ще кълве с клюна си сърцето му.А ти,царице на виелиците,ще го пазиш.При теб,ще има вечен огън,никога не свършващи хляб и печено месо .Ти ще начертаеш около пещерата вълшебен кръг ,през който никой смъртен не ще може да премине.А вие мои лекомислени синове ще блестите като звезди високо на небето и ще ви нарекат Дардза-Конгиж – Синове на виелицата.
Химих-нана въздъхнала и Курко бил отнесен от вихъра в пещерата.
Много пъти се сменяли зимата и лятото,на земята се развъдили много овце и храсти и хората живеели сито и щастливо.А Курко и до днес стои прикован в пещерата на скалата Бешлом-Корт.Понякога той вика високо за да го чуят на земята – Имат ли хората овце и плодове? .А после ,като се убеди ,че има от всичко,задълго замълчава.Ето какви хора живеели някога и защо всички обичат нартите.
Прочетено в www.ingushetia.ru Приложение: снимки от elbrus04.hit.bg

Герой-богатир Вюсу Тинин

из чеченския фолклор

Преди много години в Чечня живял известния със своята храброст Вюсу ,син на Тина.Той живеел в планините на най-високото място,наричано Върха където вие вълка.Вюсу имал шест братя и майка на име Селасат.

В друга местност ,наричана Кире ,живеели седем братя и една сестра.Един нарт-орстхоец* убил братята,смъкнал им кожите и отвел девойката за жена.Като легнал да спи и казал:Когато заспивам спа цяла неделя.Докато спя ми уший шуба от кожатана твоите братя.
Оплаквайки своите братя,девойката не знаела какво да прави и отишла при една веща жена – жер-бабе.След като чула нейната история,жената и разказала за Върха,където вие вълк,за братята ,които живеят там и Вюсу.Посъветвала девойката да каже на своя враг-нарт,че без косми от мустаците на Вюсу и без ножицата на Селасат не може да ушие шубата. А там братята ще убият орстхоеца.
Когато нартът-орстхоец се събудил девойката изпълнила заръката,той и повярвал и се отправил да търси Вюсу.`Когато наближил дома на Вюсу,на пост стоял най-младия от братята и по заръка на Вюсу той пропуснал орстхоеца ,като се правел,че не го забелязва.Когато започнал разговор с братята,новодошлия им разказал какво иска от тях.След като се посъветвали с майка си братята отговорили ,че сина и няма да има мустаци ,ако на всеки е позволено да ги скуби и ножиците отдавна ще са затъпели ,ако ги даваха на всеки,който ги поиска.Орстхоецът много се разсърдил и насрочил среща на Вюсу след седем дни на едно пасище,където ще спи.След това той се отправил в къщи,взел със себе си девойката,отишъл на пасището и и казал- да го събуди като минат седем дни.Вюсу не се стърпял да чака седем дни и тръгнал към уреченото място.Видял,че орстхоеца спи,казал на девойката да го събуди,когато и другия стане и легнал до тях също да спи.На седмия ден орстхоеца се събудил и щом видял Вюсу спокойно да спи до него,се уплашил и тръгнал да бяга.Девойката бързо разбудила Вюсу и той побягнал след него и с удари на меча Зилбухар го убил. Щом направил това,Вюсу казал на девойката да го събуди когато някой мине покрай тях и легнал пак да спи.След известно време на мястото пристигнал един черен като въглен човек и казал на девойката:Събуди ме когато оттук мине свадбен кортеж и легнал до тях да спи.Вюсу също се събудил видял новодошлия и казал на девойката да го събуди,когато буди и него.Минало известно време и по пътя се показал свадбения кортеж.Девойката бързо събудила черния човек.Той се втурнал срещу кортежа с изваден меч.Вюсу също се събудил.С удари на меча си унищожил всички от кортежа и взел невестата и нейната служанка.Черния човек бил много огорчен.Не със своята доблест отнех аз тази невеста.Сега тя е твоя – казал той на Вюсу.А Вюсу му отвърнал-Ти спеше до мен и аз те счетох за мой гост,за това исках да ти помогна.Но черния човек настоявал на своето.Така Вюсу си тръгнал за дома с невестата и нейната служанка и девойката.Невестата взел за себе си ,а девойката дал на по-младия си брат.

А след време оженил и останалите си братя и живели в съгласие дълго и щастливо.
Прочетено в www.borzik.moy.su
*нарт-орстхоец - Один из вариантов названия нартов в чеченском варианте общекавказского ге-роического эпоса — «нарт-орстхойцы» указывает лишь на географию их расселения — «нарты, живущие в предгорьях или в Черных горах». Орстхойцами (орстхой) первоначально чеченцы называли жителей предгорий, независимо от их племенного и этнического происхождения, от чеченского «арц/арс — предгорья, невысокие, лесистые горы»./Культура чеченского народа.Леча Илясов/
Приложение: снимки от stav.kp.ru и www.face.ru

Погребение на нарт-войн

В карачаево-балкарския нартски епос е описано погребението на нарт загинал в месец Хычауман (май).С тялото в могилата било сложено и оръжието на война: лък със стрели(садакъ и садакъ окъ), меч (сырпын),секира(ай балта),боеви топор(гида), колчан (жебхана), копие (гебох), пика (сюнгю), камшик (къамчи), щит (къалкъан), сабя (къылыч),каменометалка(сыйыртхыч), шлем (такыя),ризница(кюбе), кинжал (къама), пояс (белибау),черкеска(чепкен),кафтан(къаптал), риза (кёлек),панталони(кёнчек) и др.На могилата бил поставен камък-паметник- сын таш.До могилата запалвали голям обреден огън и на него поставяли котел,в който варили месо от кон .От него раздавали на присъствуващите ,а част поставяли в гроба като дела на мъртвия.Неговите другари давали клетва да бъдат смели и верни на родния край.Обрядът се съпровождал от танц.Този обряд извършвали в продължение на пет години.Според източници по-рано погребвали любимия кон на загиналия заедно с него,но по-късно само водели коня до могилата.Също така в гроба поставяли и плитка от косата на любимата жена.

Ритуалът ,с който войните дават клетва изглежда така.Двама войни застават един срещу друг и вдигат над главите си меч,с който правят кръгови движения.След това докосвали с меча челото си и го забивали в земята.Това се правело преди изгрев слънце.След това пиели напитка от чаша .

За свещена клетва се считала клетвата дадена пред майката.Давали я докосвайки с ръка рамото на жената или разменяки шапките си в нейно присъствие.

Кудаев Мухтар Чукаевич

Древние танцы балкарцев и карачаевцев

 Рисунки:горе от roksalan.narod.ru , долу - автор Вера Алексеева за Детски конкурс-фестивал «Сокровища нартов»  www.camp.ru

Карачаево-балкарски нартски епос

Едно от най-интересните и загадъчни народни умотворения в света е така наречения Нартски епос,в който се разказва за митични герои-войни наречени нарти.Почти всички кавказки етноси имат свой вариант на Нартския епос и желаят да докажат ,че именно техния вариант е оригиналът.Различни са и хипотезите за произхода на думата нарт.Ще предложа откъси от книгата на М.Джуртубаев Героический эпос о нартах ,а тези които решат да четат тези редове и не само тях нека сами правят своите изводи.
Една от особеносттите на карачаево-балкарските сказания ,е че те са в два варианта - стихотворен и прозаически,което би могло да говори за техния древен характер.Започнали да ги записват едва 19в. и въпреки ,че много е забравено, успели да съберат 7хил.стиха,които се пеят,при това руския учен П.Остряков писал ,че всяко сказание има различен музикален мотив.Целият все още не е изучен и е побликуван едва половината.В епоса се разказва за борбата на нартите с чудовища/эмегени/,сдобиването с вълшебни предмети или търсенето на жени,кръвна мъст за убития баща или брат и др.Също в епоса са отразени някои исторически събития на карачаево-балкарските предци - хуни,българи,алани.В епоса се упоменават пет морета:Черно (Къара тенгиз), Хазар тенгиз (Каспийско),Бяло море (Акъ тенгиз)/?/ и Синьо (Кек тенгиз), Азау тенгиз (Азовско море).Споменават се реките:Волга (Эдиль), Кубан (Къобан), Дон (Дон), Терек (Терк),планини:Елбрус (Минги Тау), Казбек (Къазман Тау), Дых Тау ,а също и Гезам Тау и Кармур Тау,за които е трудно да се предположи нещо.Страната на нартите е наречена Къыркъ Суу - 40 реки.
И така епосът започва със сказание за Златния Дебет - едновременно родоначалник на нартите и бог-ковач.Негови родители са Небето и Земята,а в други версии Тейри го е създал от къс от своето златно сърце-слънцето.Тейри дарил Дебет с 19 сина ,като им поръчал да истребят всички същества враждебни на човека- дракони,емегени и др.Веднъж Дебет намерил в планините тежък,блестящ камък и като го стиснал в ръката си ,той се разтопил и на земята паднали капки метал.Така Дебет започнал да кове за нартите метални сечива и оръжие.Искрите хвърчащи от неговата ковачница ,стигнали небето и се превърнали в звезди.
www.balkaria.info