Златната ябълка - канонизация,коронация и божественост

    Унгарският крал Калман или Коломан /Kálmán királyunk (1095-1116)/ според съвремениците си Pope Urban II и Gallus Anonymus бил изключително ерудиран. Според летописите унгарците го наричали Cunues или Qunwes, "the Learned or the Book-Lover" - ученият и любителят на книгата, тъй като притежавал много книги. В Illuminated Chronicle се казва, че Калман четял богослужения като епископ. Епископ Hartvik описва по негово искане живота на крал Стефан І / (Szent) István/. Историците приписват и съставянето на първата компилация от исторически записки по негово време. Крал Калман желаел да направи кралството си подобно на византийския император - независимо от папата, да бъде "Isten által koronázott" - коронясан от Бог. Разказвайки историята на крал Стефан І, включва идеята, че папата му е изпратил кръст с думите "Аз съм апостол, но той е достоен Христов апостол ... затова ние му се доверяваме да управлява църквите си и неговия народ по двата (църковни и светски) закона, както е научен от божествената благодат. " Този кръст присъства в герба на Арпадите и в Унгария се нарича Апостолски кръст. Крал Имре (1196-1204), вероятно по идеята на император Мануил Комнин поставил този кръст върху кристална топка или кълбо. Не се знае много за ролята на този символ в коронацията. При описание на коронацията на крал Андраш ІІІ немски поет нарича кълбото "златна ябълка" - Aphel guldin. Различните народи дават различни имена на кълбото : „globe royal" (френски), „globo imperiale" (италиански), „orb" (английски), „gyerzsava" (руски) . В християнска Европа ябълката е символ на грях и беди, в латинския език „malum“ означава ябълка , но и нещастие. Защо тогава поетът е нарекъл така кълбото ? Може би го е свързал със стари езически символи за които, подобно на приказките , ябълката е символ на богатство, изобилие, плодородие. И което героят трябва да върне, побеждавайки дракони и чудовища.

 / по AZ ORSZÁGALMA /

Кралските символи на Унгария

~~~

   Арабските източници свидетелстват, че върху шатрата на хазарския каган бил бродиран със златна нишка крушевиден знак. Други източници наричат този символ "златна ябълка" - «Алтын алма», «Алтын-топ». Интерес представлява и изобразеният на Каталонски атлас от 1375 г. златоордински хан Джанибек, с тюрбан, жезъл и златно кълбо.

Фрагмент Каталонского атласа 1375 г

Подробни сведения за ритуал на избор на шамхал, който ще управлява Тарковското шамхалство предава Адам Олеарий, пребивавал в Дагестан в 17 век. При този ритуал "златна ябълка" трябва да се търколи в кръг от кандидати и да спре пред следващия шамхал. Върху много запазени надгробни паметници шамхалите изобразяват своя династически символ, който също има крушевидна форма. 

по К истории государственной символики кумыков

Според някои изследователи общият символ в гербовете може да говори за общ произход, макар и трудно проследим. Но символът на златната ябълка или кълбо може да говори за общ принцип на избора на владетел и това е принципът на божествеността или за божествен избор.

Тарковският шамхал - общопризнат светилник

"Удивительное совпадение: правителя княжества Эндирей оба автора ошибочно именуют «шамхалом Султан-Махмудом», то есть отождествляют с известным в Северо-Кавказском регионе историческим деятелем конца XVI-первой половины XVII вв. Султан-Махмудом (Солтан-Мутом, в местной традиции), никогда шамхалом не являвшимся. На самом деле Олеария встречал его старший сын шамхал Айдемир, а Эвлию Челеби
– его младший сын Казан-Алп. Оба автора уделяют большое внимание географии региона, сравнивая её особенности с известными их читателям реалиями своей родины. Например, Олеарий сравнивает реку Койсу (Сулак) с Эльбой и указывает её глубину в более чем три человеческих роста /6, с. 508/. Оба автора одинаково подчёркивают верховный авторитет шамхала Тарковского над прочими дагестанскими феодалами. Эвлия Челеби титулует шамхала шамхал-шахом, шамхал-султаном, падишахом и даже шахиншахом Дагестана, а немецкий путешественник охарактеризовал шамхала, как царя между дагестанскими владетелями /6, с.485/. Титул же шамхал (в кумыкской транскрипции: шавхал) он переводит как "светоч"("Lumen") /6, с. 495/."


Идрисов Ю.М., Абдусаламов М.-П.Б.Дагестанский государственный институт народного хозяйства (г. Махачкала)Северо-Кавказский филиал Российской правовой академии (г. Махачкала)СЕВЕРО-ВОСТОЧНЫЙ КАВКАЗ, ЕГО ГЕОГРАФИЯ, НАСЕЛЕНИЕ И ФЕОДАЛЬНАЯ ЭЛИТА В ОПИСАНИЯХ ЭВЛИИ ЧЕЛЕБИ И АДАМА ОЛЕАРИЯ: РАЗЛИЧИЯ И СХОДСТВА

~~~ 

"В этой стране имеются различные князья; почти в каждом городе имеется особый, а главный из них именуется шемхал (у нас звали его шавкалом); это как бы царь между ними, избираемый бросанием яблока. Когда его избирают, все мурзы или князья должны сойтись в круг, а священник [мулла] бросает в них позолоченное яблоко; в кого оно попадет, тот становится шемхалом. Священник, однако, хорошо знает, в кого он должен бросить. Такого рода шемхал (или Lumen ³¹¹ [светоч?]), как на их языке он именуется, пользуется, правда, почетом и уважением, но другие князья не особенно ему повинуются и доверяют, как может быть усмотрено из нижеследующих рассказов."

АДАМ ОЛЕАРИЙ
ОПИСАНИЕ ПУТЕШЕСТВИЯ ГОЛШТИНСКОГО ПОСОЛЬСТВА В МОСКОВИЮ И ПЕРСИЮ

 (Книга VI, глава 12) О Дагестане, особой татарской области и об амазонках