Кавказки речник 3

даргински кункински диалект

Глашатай   Манкьуш, сарка-ттиръан

Глава – бек1

Главен /преден, водещ/ - бек1ла

Граница, ограждение – дару

Иго, власт – ари

Измервам – умцуй

Слана – суруси

Иранец, перс – къажар

Извод – баян

Клин – ссала

Хранещ – далххан

Котел върху скара – къачу

Котел висящ – к1умк1ум

Кумик – жандар

Лампа – чирагь

Лезгинец – куран

Лакец – билеккван

Любов – дикка

На мама – айбай, айбаща, айбащарка

Мама – аба

Майка – неш

Премерващ – умцан

Премервам – умцай

Място – мусса

Ковашки мях – пущ

Младши – ник1ил

Нарушавам – булгай

Преселвам – ттурайбихъуй

Да се появя – ттурикарай

Да счупя, да пробия – ттурбетарттуй

Чужбина – ттураща

Чужденец – ттураулкалан

Другоселец – ттуращан

Чужд – урла

От вън – ттура

На външната страна – ттуращалле

Да прогоня, да пусна – ттурагъуй

Овраг – г1ергъя

Овце и овни – мацца

Орел – ч1ака

Бащинство, - ттаттидехъ

Баща – ттатти

Черга цветна – ч1янк1а

 Килим – палхар

Палец, пръст – т1ул

Предни – салалла, салабте

Помощ – кумек

Селище, село – щи

Селянин – щан

Френско грозде – хъаза

Сова – т1ума

Ствол        Ар, ттала

Таз – лангар

Тамада – гунт1ачи, тамяда

Тъча – бушуй

Тъкач – бушанте

Тъкачка – бушан

Търговец – вачарчи

Ъгъл вътрешен – Гъёнза

Ъгъл външен – муза

Ъгъл – кка

Ъглов – ккалла

Къс – кунт1це

Порцелан – чинил

Център – даг

Читател – уч1ан

Чуб – чяч

балкарски

мычыргъа - задържам се, забавям се, закъснявам

мычытыу    и. д.к мычытыргъа- задържане, забавяне

мыртазакъ уст.- стражник

мыртхы- малолетно дете

мысты- кисел

мырытла - Плеяди

бар   I1. ~ды -има, съществува,иш ~ды - има дело, 2. 1) наличен

2) филос. съществуващ, реален, 3) прен. богат; изобилен

ырыу  : эркегырыу мъж, мъже; тиширыу жена, жени

ол - 1.личн.мест.- той,тя, то 2.- този,тази, ол адам - този човек, 

онглу - 1.превъзходящ, 2.известен, високопоставен, влиятелен

онгнга - на дясно, солдан онгнга - от ляво на дясно

тюртерге - отделям, подгонвам, премествам, 

тюртюлюрге- натъквам се, срещам, намирам
толу - пълен, цял, пълноценен
толургъа - напълвам се , запълвам се, осъществявам се
толусу - : ~ бла- напълно, изцяло

къычырыкъчы - креслив, шумен

къычырым - на разстояние един вик

къычырыу- вик,отзвук, отклик, зов

къутургъан - побеснял, бесен, ~ ит - бясно куче; ~ ауруу - бяс

къутурургъа - 1.да заболея от бяс, 2. да беснея

къутуруу- гняв, ярост, негодование

Дагестанските съюзи на свободните общини 16-17 век - 2

Под южния склон на Койсуболинския хребет ,в долините на Андийско и Аварско Койсу до сливането им с Казикумукско Койсу, се намирал съюзът Хиндалал или Койсубу.На север той граничи с Мехелта и Акушинското общество,на запад с Акуша-Дарго и Аварското ханство,на изток с Тарковското  шамхалство от което съюзът зависел и му плащал данък

На юг от Хиндалал се намирал известния аварски съюз Андалал.В него влизали от 14 до 20 селища,като по -главни могат да се споменат Согратл, Чох, Ругуджа, Корода Кудали, Обох, Хоточ.Обществото било тясно свързано с Акуша-Дарго и шамхалството.На запад от Андалал се намирал съюзът Куяда.

Един от най-забележителните аварски съюзи бил Технуцалският, с главно селище Ботлих.,намиращ се на юг от Андалал.Южно от него ,на десния бряг на Андийско Койсу са разположени обществата Карата, Чамалал, Багулал, Ахвах, Тинди, Богос, Цунта-Ахвах. Мукратл, Тлейсерух. Технуцалския съюз обединявал различни народи: чеченци,аварци,андийци,ботлихци и годоберинци.В него влизали следните общества: Ансалдинско,Шародинско,Ботлихско,Тасутинско,Годоберинско,Зибиркаинско,Тандоевско,Кванхидатлинско и Муниско.Съюзът играел важна роля в района поради местоположението си кръстовище от няколко търговски пътища.

По долината на р.Кара-Койсу било разположено обществото Карах,състоящо се от 9 аула /  Года, Тларуш, Урух-Сота и др./ ,и няколко по-малки селища.На изток от Карах,на границата със шамхалството се намирало обществото Мукратл.Ахвахското общество се намирало в горната част на долината Трите аула Цекуб, Тлянуб, Ратлуб се наричали Ратлу-Ахвах,а останалите селища – Цунта-Ахвах.Последното название най-често се среща в етнографската литература за обозначение на този съюз,чийто самоназвание било Сада-киладу.До Цунта се намирал съюзът Каралал ,в който влизали селищата : Худжуб, Куруш, Хачада, Кахха, Рухху, Сута, Гунух. Муксу, Зунда, Бизур, Сачада, Базадасиль.и др.В Каратинския съюз влизали селищата Алак, Анчик, Арчи, Карата, Рацитли, Хелатури, Верхнее и Нижнее Инхо.Съюзът Чамалал бил разположен на левия бряг на Андийско Койсу и граничел с обществата Ункратл и Технуцал.Той обединявал пет общества : Гадиринско, Гакваринско, Цумадинско, Гигатлинско, чеченското Конхинско.

На десния бряг на Андийско Койсу се намирал съюзът Багулал,разделен от съюзът Дидо от Богоския хребет и в него се включвали 5 селища: Гимерсо, Кванада, Тлибищо (Тиса), Тондода и Хуштада.До него се намирало обществото Тиндал /или Богоско общество /,състоящо се от пет аула,а самоназванието на неговите жители било „идери”

Дидойския съюз обхващал земите в горното течение на реката Ори-Цхале,образуваща Андийско Койсу.Жителите се наричали „цези”,което означава орли,докато названието Дидо е грузинско.Съюзът включва 24 аула,разделени на три общества :  . Асахо, Шуратл, Иланхеви.Североизточно от Дидо се намирало обществото Томс,разположено по долината Томсуда и включващо 11 селища.До него западно ,на левия бряг на Аварско Койсу се намирало обществото Кос със 7 селища.

В Хваршинското общество влизали селищата Хварши. Хонох, Горно и Долно Инхоквари, Квантлада, Сантлада, Хвайни.Самоназванието на жителите му е „акьилько”Освен това жителите на всяко селище имали свое отделно име,например: жителите на  Хварши – акъизо; на Инхоквари – ихзо; Квантлада – кIольоза; Сантлада – зольуозо; Хвайни – ичизо.Хваршинският език се явява цезка подгрупа на нахо-дагестанските езици и се приема,че заема междинно положение между дидойски и андийски езици.

/ следва /

Дагестанските съюзи на свободните общини 16 - 17 в.

   Общинските дагестански общества в историческата литература са наричани с термините „свободни общества” , „републикански общества”,”федеративни републики”,”федеративни съюзи”,”федеративни обединения” и др.Броят на тези съюзи в периода 16 - 17 в. не може да се посочи с точност и не винаги е постоянен.Изследователите не са единодушни и изброяват различен брой общества : С.Броневски посочва 12 „федеративни републики”,А.А.Неверовски – 44 „свободни общества”,Е.И.Козубски – повече от 60 „свободни общества”,А.Берже само в Авария преброява 41 общества.

   Територията,където са образувани дагестанските общества,Западен,Централен и Източен Дагестан,представлява планинската и високо-планинската част на страната,където живеят народите предимно от аварската,даргинската и лезгинската езикова група.Образуването на селските съюзи преминава през няколко етапа.Първоначално съюзни общества възникват на територията на Лакз,Табасаран,Шандан,Ал-Карах,Зирехгеран,Серир.След разрушителните нашествия на монголо-татарите с унищожаването на местни феодали и князе ,редица владения упадат и се  засилва значението на отделните общини,като се реставрират общинните обичаи.Някои общества възникват при преселване на съседни територии като Джаро-Белоканския съюз и Салатавия.

  През периода 16-17 в. много от обществата съществуват,а също и техни федеративни обединения като Акуша-Дарго, с цел да се противопоставят на натиска на съседните по-големи феодални образования.

   Най-северно се намирал Салатавския съюз,който се формира в периода 16-17 в. В него влизат селищата : Буртунай, Алмак, Дылым, Гертма, Хубар, Зубутли, Инчха, Гуниб, Бавтугай, Иха, Чиркей, Хадум-баш, Чирюрт, Миатли, Гостала, Зурамкент.За център на обществото се считало селището Чиркей.Разположените в близост до равнината селища Дылым, Гостала, Бавтугай, Чирюрт, Инчха биле подобни на кумикските села,в отличие от аварските.В 17 в. този съюз се намира под влиянието на ендиреевските владетели,тъй като използвали техните зимни пасища за своите стада.Оттук минавал търговски път,свързващ вътрешната планинска част на Дагестан / Гумбет,Анди / с Кумикската равнина и търговските центрове на Северен Кавказ.Това местоположение превърнало салатавци в посредници между аварци и кумики.В съюза живеели кумики,аварци,гуени /гуэны / и тюменци и всички знаели кумикски език.

Територията на дагестанските общества към 1870 г.

   

На запад от Салатавия се намирал Гумбетовският съюз.Според специалисти името му /Гумбет/  означава  от кумикски „обърнат към слънчевата страна „.,а на аварски съюзът бил наричан „бактили” и означава същото.Център на съюза било селището Мехелта,а други също по-големи селища биле  Аргвани, Инхо, Чирката, Сивух, Данух.Чрез търговския път през Салатавия,Гумбет се свързвал с Ендирейското владение.,а също и с Чечня.В Гумбет се заселват някои родове произлизащи от хунзахските хански фамилии,по късно управлявали кратко чеченските общества.

   На юго-запад от Гумбет,по поречието на Андийско Койсу се намирал Андийският съюз,който граничил на север с Ичкерия ,на юго-изток с обществото Кхеди,а на юго-запад с Хиря.Съюзът се наричал Куиннал и в него влизали 9 селища : Гагатль, Зило, Риквани, Ашали и др.Главно селище било Анди,което в началото на 20 в. наброява 1500 двора.В 19 в. между Анди и Гумбет произлязъл военен сблъсък.

/ следва /

Пролетни даргински празници

    В даргинските селища Ашта,Кунки,Худуц влизащи в състава на обществото Буркун-Дарго ,се организирали в началото на лятото младежки празници посветени на дивия чесън /Allium ursinum L/ .Преди изгрев девойки и млади жени,носещи различни ястия и с песни се отправяли към определено място.Берейки див чесън и цветя,се срещали с младежи изпълняващи музика и също носещи храна.При срещата девойките подарявали на младежите китка див чесън и цветя.След това всички се гощавали на колективна трапеза,веселили се и танцували.Този празник се нарича в Ашта зурбантажи по името на тревата зурбанти, а в село Худуц – мурсела.През целия ден веселието продължавало на площада с песни и танци, ръководени от тамада.В игрите участвали и маскирани наричани хъярчни.Канели се и гости от други села.Угощението се организирало с обществени средства и постъпления от глоби.В полунощ девойките танцували прощален танц с младежите,но празникът продължавал извън селото.В така описания празник главна роля играят девойките ,затова той се причислява към моминските празници

    Съществували и мъжки празници наричани мирхъви в с. Ашта и жамигIятла мехъ  в с. Кунки.На този празник в Ашта приготвяли боза от малц и брашно,хляб и колели бик за угощение,а на трапезата жени не се допускали.Празникът продължавал цяла седмица и се ръководел от шах.Празничното действие се извършвало около дърво наричано  къалтухъ,украсено с варени яйца,плодове,орехи.На втория ден от празненствата дървото се поставяло в центъра на площада.Маскирани,разделени на две категории- нечисти и звукоподражатели,  изпълнявали забавно представление.Те играели колективен танц,танцувайки по двойки,всеки с партньорка,при което се  стремели  да падат и да повлекат и партньорката си.В края на игрите се разигравал бой,в който шахът попада в плен,а охраняваното от него дърво се разрушавало.Този празник е разновидност на кубачинския празник наричан «последните три дни на ергените» свързан с традициите на мъжките съюзи.В кубачинското общество,професионални войни изпълнявали ролята на постоянна войска,поради което не се женели докато са на служба,която продължавала до 40-та им година.Възможно е този празник да представлява и своеобразно «уволнение» на отслужилите вече своя срок .Друга интересна аналогия на театрално разигравания бой и разрушаването на дървото, може да се направи с описаното от Мовсес Каланкатуаци в „Историята на страната Алуанк» разрушаване на почитаното от езичниците хуни дърво.

     Особено зрелищен и красив бил празника в село Кунки,който съвместявал женския и мъжкия празник.Организирали се конни надбягвания и състезания на танцьори ,певци и борци.Всеки овчар доставял овче месо за трапезата.Чрез изобилната храна се стремили с магически действия да обезпечат плодородие през годината.

Тези празници са свързани с идеята за ново раждане на природата през пролетта и плодовитостта.Често на тях се избирали брачни партньори по инициатива и на двете страни.

Кавказките топоними Гамри и Шандан

по Т.М.Айтберов

   Арабските и персийските автори от 9-11 в. нееднократно упоменават топонима Хамрин /Хамзин /,който от някои изследователи се отъждествява с дагестанския Кайтаг /Хайдак /,а от други с Хумар в Карачаево-Черкесия.Според Минорски ,Хамрин представлява погрешно изписване на Хамри /даргински Х1вямри, Х1ямри / .В 18-19 в. Хамри или Гамри / кумикски Гъамри / се наричат  земите между реките Гамри-озен и Инчха-озен ,населени с кумики и даргинци и които  се намират в Каякетски и Сергокалински дагестански райони

  В 8 в. Гамри е фиксиран като политическо образование включващ речния басейн на Гамри-озен,но се предполага и неговото съществуване в 7 в.Страната Гамри се състояла от голямо число селища /карйа / и един град /мадина,шахр / - Таргу /Йазгу,Иаргва,Баргва,Бар уфа,Бар уза /.В източниците Таргу се нарича също и  „крепост на страната Хамри”, а Ибн Хаййат /ум. 854-55/ го определя с термина рустак,под който се разбира малко полусамостоятелно владение.

  Гамри бил обложен от арабите на 30 хил. муда ззърно / в 7 в. един муд събирал 0,510 кг зърно /,което говори,че неговите жители се занимавали със земеделие и наброявали всяко селище по 20 – 30 дома

  Арменски и арабски автори като Гевонд,Ибн Хаййат,Ибн Асам ал-Куфи наричат града „хазарски” или „хунски” и може да се предположи ,че населението е говорило и на езиците на степните народи.В източниците също се упоменава владетел на Гамри,наричан малик,шах,В  късносредновековен Дагестан съществува политическа форма на организация,при която князът има неголяма дружина и живее в главния населен пункт,чиито жители не носят повинности и представляват неговата „войска”,изхранваща се за сметка на селяните от селищата подопечни на града или крепостта.Може да се допусне,че към 8 в. политическата организация на Гамри и други подобни владения не се различава особено.Вероятно също владетелят на Гамри в 8 в. е бил васал на хазарския каган.

   Първото историческо събитие касаещо Гамри е арабски поход начело с Салман ибн Рабиа ал- Бахили през 652-653 г.Според ал-Куфи Салман преминал Дербент и достигнал хазарски град Таргу / Иаргва /.Населението напуснало града,а арабите продължили към Баланджер.Според Гевонд друг арабски пълководец ,воювайки с хазарите през 713-714 г. достигнал до страната на хуните и се разположил край хунския град Таргу.Според ал-Балазури ,в 722-723 г. арабски предводители имали победоносно сражение със сина на хазарския каган край Дарвагчай.Преди завземането на Баланджер,един от тях имал сражение в страната Хамри и взел по мирен договор селището Хасин1б,чието население преселил в Закавказието в „Хайзан „,.След това същия пълководец се приближил към хазарския град Таргу и след шестдневна обсада принудил населението да сключи мир,което било преселено в Закавказието в Кабалинското владение.

  В 736 г. в хода на военните действия на Марван ибн Мухамед в Армения,от там избягал арменски вожд Вартанес в страната на хуните по думите на Ибн Хаййат,но жителите на Хумри го убили и изпратили главата му на Марван.В периода 738-739,Марван решава да превземе първо земите от басейна на трите реки Койсу и след това да превземе дагестанските владения.Той обсадил Хамри /Таргу / и след месец превзел крепостта.По-късно обсадил друга крепост ,където се криел шахът на владението Гамри и последният поискал да сключи мир.През 50-те години на 8 в. хазарите извършвали походи в Закавказието и може да се предположи ,че в това време Гамри отново станало подвластно на кагана.Мюсюлманите също отвръщали на нападенията и в 791 г. ,наместника на Армения и Азербайджан,Фадл ибн Йахйа ал-Бармаки преминал Дербент и нападнал Хамри,но бил отблъснат.Това е последното споменаване на страната Гамри в арабските източници.

 

Съвременното селище Кичи-Гамри е образувано от оцелелите жители на града Х1ямур-Дарго но не веднага.След разрушаването на града от арабите,спасилите се се разпръснали в околностите.От преселилите се  в с.Усиша,няколко семейства отново се върнали на старото място около 14 в.,което е засвидетелствано в надгробните надписи.На селището било дадено старото име с добавяне на „кичи” – малък

   Изследвайки историческата география на Източен Кавказ В.Ф.Минорски локализира топонима Шандан в Централен Дагестан,в басейна на р.Акушинка.Тук ще изложим друга гледна точка на историка Т.М.Айтберов.

  Ибн Хаййат пише,че в 121/738—39 г Марван ибн Мухамед от Зирихгеран се отправя към Гамри,подчинява го,а след това стига да земята М-с-дар и я превзема и сключва мирен договор.След това отсяда в Лакзан / Лакзан-Киран /.Съгласно ал-Балазури,след Зирихгеран,Марван пребивава в Гамри,а след това в С-н/б/-дан,превзема го без бой,след това обложил с данък хората на шаха на Табарсаран и след това отседнал пред крепостта Лакза.Ибн Асам ал-Куфи съобщава,че Марван подчинява Туман,Гамри,като по този начин превзел всички крепости на страните Сарир,Хамзин,Туман и С-н-дан.След това Марван бил в Дербент и след това тръгнал за Лакз.

  От изброените източници може да се стигне до извода,че названията М-с-дар//М-с-даз ,С-н(б)-дат /С-г-дан// ,С-н-дан представляват различни форми на изписване на един и същи топоним,който условно четем Шандан.Написаното от арабските автори от 9-10 в. ни сочи възможна локализация на Шандан междуГамри и Дербент.

  В друг източник,”История на Ширван и Дербент” се говори,че в 273/886—87 г. дербентският емир Мухамед ибн Хашим напада Шандан и покорява принадлежащите му селища Д-н-к-с и Ш-л-ш-л-и,а именно Дибгаши и Чищили,лежащи в горната част на басейна на река Артозен.В 326/937—38 г. Абу-л-Фаварнс ,с конница от дербенци и кайтакци внезапно нападнали Шандан и вторично овладяват Дибгаши / Днк-ш,Р-б-к-ш /.От тези сведения Шандан може да се локализира на север от Кайтаг,басейна на река Уллучай и включва селищата Дибгаши и Чищили

  Компилаторът от 13 в. ,Якут ал-Хамави пише,че Шанзан представлява територия съседна на страната на хазарите.В долината на река Артозен,съгласно дагестанските арабоезични източници, съществува топоним Баршли.Според ориенталиста Mouradgea d’Ohsson, арабския топоним Баршлийа,където в 6 в. се осъществява срещата на Ануширван с тюркютски предводител,е тъждествен с  намиращия се на река Артозен Баршли.Възможно е районът,който включва басейна на река Артозен да е бил буферен между тюркютската империя и Сасанидски Иран.

  Сведението на ал-Балазури,че Шандан трябвало да плати на победителите еднократно 100 глави добитък и ежегодно  5 хил.муда зърно,говори ,че населението от предгорните територии се занимава със земеделие.В източниците също се упоменава управител на Шандан – сахиб или малик,което го определя като княжество.Според ал-Истархи ,Шандан е страна на неверници,което се потвърждава и от честите мюсюлмански походи срещу него.В източниците също се упоменава,че в периода 1040-1075 г. ,владетелят на Шандан приел исляма,бидейки преди това християнин.

 Айтберов също така се спира на въпроса за определяне на оригиналното название на топонима Шандан,което винаги представлява известна трудност при дагестанските топоними поради езиковото разнообразие и арабското изписване.Даргинците наричат своите съседи кумики и обитатели на река Артозен джандар или джандарт.В такъв случай княжеството разполагащо се между Гамри и Кайтаг може да се  нарича Шандан или Чандар .Интересно е да се отбележи, че с близко име чандыр се нарича особена етническа група от туркменски произход ,отбелязана в 19 в. в Хивинското ханство.

Дарго – дагестанското общество на справедливостта

Отделянето на Дагестан като обособена историческа област продължава хилядолетия през които се оформя неговата главна особеност – историческо единство на няколко групи родствени етноси,запазили различен език и стопанско-културни особености.Тези културни различия и специализиране на стопанските дейности не са довели до разпад и не са попречили на запазването на единна историческа цялост .Осъзнаването на отделните общности се оформя на две нива: принадлежност към единния мюсюлмански свят и принадлежност.към така наречената „малка родина” или конкретно съюзно общество.

Археологическите находки в района на Североизточен Кавказ от периода 3 в.пр.н.е. показват близост и еднотипност с тези от Закавказието,Мала Азия,Сирия до Кюрдистан и Северна Палестина.обитавани от уседнали земеделци ,усвоили бронза.Така наречената „Куро-Аракска раннобронзова култура” се свързва от специалистите с древните хурити.Счита се ,че близки до вече мъртвия хуритски език е древния урартски и може би съвременните нахо-дагестански езици .Чрез различните методи на изучаване специалистите езиковеди са стигнали до извода за съществуване на общодагестански праезик в епохата на бронза около 3 в.пр.н.е.

От 2 в.пр.н.е. археологичните материали започват да добиват различен местен характер,но към 1 в.пр.н.е. се наблюдава ново сближение намерило израз в къснобронзовата „Каякентско-хорочевска култура”.Характерна особеност на тази култура е липсата на уседнали селища,характерно за конните народи и вероятно говори за влияние на скито-сарматската култура.Сложният дагестански релеф способства за образуването на обособени стопански райони без да се губи връзка със съседните райони.Това е довело до създаването на многостранна и сложна единна система от взаимодействащи ,относително самостоятелни териториални общества.Запазва се и народната памет за общ произход изразена във фолклора и митологията

Даргинците са втория по численост дагестански народ след аварците и се самоназовават  „дарган, дарганти, даргва”.

Територията,която заселяват даргинците е ограничена  от реките Уллучай и Рубас на юг,на север от долината на река Шура-озен,на запад от притока на   р.Казикумско Койсу,водещ начало от планината Шунудаг и вливащ се под селището Цухадар,наричан р.Акушинка ,а от даргинците Дарго-хIерк.Към тази територия трябва да се включи и Левашинското плато.

 Изглед към планината Шунудаг

 

Лингвистите разграничават следните диалекти на даргинския език:акушински /днес литературен/,урахински,мекегински,цудахарски,муйрански,сиргински.Кубачински и кайтагския от някои се считат за отделни езици,а от други се приемат като диалекти на даргинския език.При това териториалното разделение на даргинските общества не винаги съвпада с езикова диалектна близост.

Формирането на даргинците като отделен етнос вероятно е започнало през ранния период на желязната епоха / 1 в. пр.н.е. / с постепенно обособяване на жителите на района намиращ се на изток от басейна на р.Казикумско Койсу и на север от водораздела на р. Уллучай и Рубас.

Археологичните материали датирани от тази епоха не се различават особено от тези в съседните територии.Писмените свидетелства също не дават достатъчно определена информация.Страбон съобщава за 26 народа на запад от Каспийско море със свой език и свои царе.Не става известно,кои точно са тези 26 народа и какъв характер имала властта на техните царе.

Много изследователи от 19 в. правят опит да тълкуват самоназванието на даргинците,но не винаги убедително.П.К.Усларов,смята че значението на нарицателното „даргва” е неясно и се използва в названието на пет политически обединения :Акуша-Дарго,Каба-Дарго,Гамур-Дарго,Кайтаг-Дарго,Буркун-Дарго.Тези обединения се състояли от по-малки подразделения ,наричани с думата хуреба,която означава войска.Хуреба е арабска дума,която означава новодошли и може да се свърже с доброволците „газии”,които в 10-11 в. формират отряди с цел разпространение на исляма.В случая думата се използва за обозначаване на кое да е  опълчение.Всяко обединение от селища,община било способно да сформира военен отряд,което е характерно за всички дагестански общества.Аварските общинни съюзи например се наричат „бо”,което също означава войска,опълчение.Също така Усларов отбелязва,че думата „даргва” не определя различна езикова група,а се отнася за общо название на определена територия и може да се отнесе към думата „дарк” – вътрешност.

Така стигаме до извода ,че „дарго” е териториално обединение на няколко „хуреба”.Съседите на даргинците ги наричат с различни наименования: аварците - "ахкуша", "цIедех",кумиките - - "акьушалия",лакците - "аадцши", "цIахар", "хайдакул",”бартхии”/от старото име на с.Усиша- Бартху /.Табасаринците наричат кайтагците -"жвюгъяр", а Кайтаг - - "жвюгъя" и се предполага,че това е името на старо селище,от което са останали развалини.

За произхода на названието Дарго съществува и друга версия,свързана с древния град Таргу в долината на река Гамри-озен.Някои иследователи смятат ,че глухата съгласна „т” е предхождана от „д” и тогава „даргу” може да се свърже с иранското „дар-и-гун” – врата на хуните,подобно на „дар-и - алан” – аланска врата.Тук може да се спомене,че по названието на този град ,даргинците наричали феодално владение Хамри-Дарго.

Като етноним названието „даргинци” се споменава от Йоан де  Галонифонтибус в съчинението му  "Libellus de notia orbis".от 1404 г,където той пише,че на север от Дербент живеят грузинци,даргинци и лезгини.В дагестанските хроники ,като „Тарих Дагестан”,”Дербент-наме” и в руската литература се употребяват, вместо даргинци, термините акушинци,кайтаги,цудахарци.до присъединяването на Дагестан към Руската империя.Вероятно това е свързано с протичането на политическо раздробяване на територията на Дагестан след 15 век.

Расул Магомедов изказва и свое предположение за произхода на названието даргинци.Той счита,че „дарго” произлиза от тюркския термин „дугри”,който означава „справедлив” /тогру – правилен,справедлив/.В такъв случай названието Акуша-Дарго може да се тълкува като Акуша Справедливи ,подобно на Новгород Велики.Може да се предположи ,че всички общества с общо название Дарго,някога са гравитирали към към общ суперсъюз Акуша-Дарго.Пример за използването на термина „дугри” е титула  присвояван на някои владетели на Авария като Уммахан Аварски,управлявал края на 18 в.,който се наричал „дугри-нуцал”Също съществува висш социален слой наричан „догрек-узден”.В андийските общества ,лицата с полицейски функции биле наричани „доргъа-хьол”. В лакския език тази дума означава  благороден,високонравствен,справедлив”.

Характерна отличителна черта на даргинския суперсъюз е наличието на завършеност в правно отношение.Обществото имало определена структура с добре организирана съдебна власт.Изработен бил и подробен кодекс използван от петте общества.Етнографите са записали,че даргинското право е разделено на общо и частно за всяко едно общество.Най-висш авторитет по правните дела сред даргинците бил кадията познаващ шериата  и съдебната власт,избрана на общо събрание на представителите на обществата .Възможно е разработената правна система и правни норми,да са впечатлявали и да са породили предпоставка за названието на тази федерация от общества Дарго-Справедлив.