Велика Комания

спомената в Historia Tartarorum написана от Benedykt Polak

[11] Итак, когда Чингис стал именоваться каном и год отдыхал без войн, он в это время распределил три войска [идти воевать] в три части света, чтобы они покорили всех людей, которые живут на земле. Одно он отправил со своим сыном Тоссуком, который тоже именовался каном, против команов, которые обитают над Азами в западной стороне, а второе с другим сыном — против Великой Индии на юго-восток.

[20] Третье же войско, которое пошло на запад с Тоссук-каном, сыном Чингиса, покорило сперва землю, которая зовется Теркемен, во-вторых — бисерминов, затем — кангитов, [и] наконец они вторглись в землю Куспкас, то есть Команию. А команы, объединившись со всеми русскими [князьями], бились с тартарами между двумя ручейками — название одного из них Калк, а другого Кониуззу, то есть «вода [109] овец», ведь кони по-тартарски означает на латыни oves (овцы), а уззу — aqua (вода), и они были разгромлены тартарами. Крови с обеих сторон было пролито до самых конских уздечек, как передавали те, кто участвовал в сражении. Итак, когда тартары их победили, то возвратились в свою землю и на обратном пути захватили некоторые земли на севере, а именно бастархов, то есть Великую Венгрию, которая соседствует с морем-океаном на севере.
[24] А Оккодай, будучи очень силен множеством [людей], подобно тому как ранее сделал его отец, организовал три [войска]. Над первым он назначил Бати, сына брата, и послал его на Запад против церкви Божьей и всех областей Запада. Он [Бати], придя, покорил землю Альтисольдана и землю бисерменов. Они были сарраценами, говорящими по-комански. Там же он взял, хотя и после долгой войны, очень укрепленный город по названию Барчин. А другой город, по названию Иакинт, сдался сам, и поэтому он его не разрушил, а, взяв добычу и умертвив наиболее знатных по своему обычаю и заставив переселить жителей, поселил других людей в этом городе. И проследовал по направлению к Орнасу, огромному городу, наполненному христианами, то есть газарами и аланами, а также разными сарраценами из различных частей [света]. И расположен он на реке (занимающей большую часть [берега] моря, которая протекала через город. Тартары, перекрыв реку в верхней части, пустили воду стремительным потоком и потопили город со всем, что в нем было.

[25] Кроме этого Бати в то время подчинил землю Теркомен [Туркмен] и землю Кангитов, а также Великую Команию, а также Русию, и захватил Киев, столицу Русии, город очень большой и известнейший. [Достиг он этого] уничтожением большого количества людей и многочисленными сражениями, [описание] которых в настоящий момент я опускаю, потому что это требует особого повествователя.
[30] А когда Бати был в Венгрии и узнал о смерти Оккодай-кана, который умер, отравленный [своей] сестрой, и похоронен «с богатым в аду», то он немедленно вернулся в Команию. Его также видели и братья [францисканцы], возвращаясь к господину папе от тартар. Кроме того, братья говорят, что из своих владений он уже направляется к Куюк-кану. К тому же между ними возник большой разлад, и если бы он имел продолжение, [то] христиане смогли бы получить в течение многих лет передышку от тартар.
[34] Названия же земель, которые тартары завоевали, суть таковы: Китай, Соланги, Эфиопия, Войрат, Кераниты, Буритебет, Уйгур, Киргиз, Саруйхур, Меркит, Мекрит, Найман, Каракитай, Туркия, Нубия, Балдак, Урумсолдан, Бисермины, Кангиты, Армения, Георгиания, Аланы, которые называют себя Аззами, Киркасы [Черкесы], Газары, Команы, которые называют себя Кусскара [Кыпчаками], Мордвины, Баскарт, то есть Великая Венгрия, Билеры, Корола, Кассиды, Паросситы, Песьи [народы], Замогеды [Самоеды], Несториане, Нусия [Русия], [земли] персидских султанов, которые именуют себя сарраценами.
[42]...Они также не верят в вечную жизнь святых и не [верят] в вечное проклятие, но [верят] только лишь в то, что после смерти они вновь будут жить, приумножать стада и поглощать [пищу]. Обращаются они также к изготовлению зелий и заклинаниям и верят, что ответы демона — это [ответы] Бога, коего Бога называют Иуга, а команы — [называют] Кодар.
[45] Если умирает богатый, его хоронят тайно в поле вместе с его юртой сидящим в ней, и вместе с [деревянным] корытцем, полным мяса, и чашей кобыльего молока. Также с ним хоронят кобылицу с жеребенком, коня с уздой и седлом, лук с колчаном и стрелами. Одного же коня съедают друзья, и шкура его, наполненная сеном, поднимается на деревянных опорах. Они верят, что в будущей [жизни умерший] будет нуждаться во всем этом, а именно в кобылице для получения молока, в коне, для того чтобы ездить, и также в другом [из того, что положено с ним]. Подобным же образом кладут золото и серебро.

Бел.: река Кониуззу - вероятно Сула́к до XX в. кум. "Къой су"  — «Овечьи Воды»^[2], авар. Сулахъ, дарг. Кьас — «стремнина»^[3], рут. Сулак мыри, чеч. Гӏой-хи^[4][5]

Златната ябълка - канонизация,коронация и божественост

    Унгарският крал Калман или Коломан /Kálmán királyunk (1095-1116)/ според съвремениците си Pope Urban II и Gallus Anonymus бил изключително ерудиран. Според летописите унгарците го наричали Cunues или Qunwes, "the Learned or the Book-Lover" - ученият и любителят на книгата, тъй като притежавал много книги. В Illuminated Chronicle се казва, че Калман четял богослужения като епископ. Епископ Hartvik описва по негово искане живота на крал Стефан І / (Szent) István/. Историците приписват и съставянето на първата компилация от исторически записки по негово време. Крал Калман желаел да направи кралството си подобно на византийския император - независимо от папата, да бъде "Isten által koronázott" - коронясан от Бог. Разказвайки историята на крал Стефан І, включва идеята, че папата му е изпратил кръст с думите "Аз съм апостол, но той е достоен Христов апостол ... затова ние му се доверяваме да управлява църквите си и неговия народ по двата (църковни и светски) закона, както е научен от божествената благодат. " Този кръст присъства в герба на Арпадите и в Унгария се нарича Апостолски кръст. Крал Имре (1196-1204), вероятно по идеята на император Мануил Комнин поставил този кръст върху кристална топка или кълбо. Не се знае много за ролята на този символ в коронацията. При описание на коронацията на крал Андраш ІІІ немски поет нарича кълбото "златна ябълка" - Aphel guldin. Различните народи дават различни имена на кълбото : „globe royal" (френски), „globo imperiale" (италиански), „orb" (английски), „gyerzsava" (руски) . В християнска Европа ябълката е символ на грях и беди, в латинския език „malum“ означава ябълка , но и нещастие. Защо тогава поетът е нарекъл така кълбото ? Може би го е свързал със стари езически символи за които, подобно на приказките , ябълката е символ на богатство, изобилие, плодородие. И което героят трябва да върне, побеждавайки дракони и чудовища.

 / по AZ ORSZÁGALMA /

Кралските символи на Унгария

~~~

   Арабските източници свидетелстват, че върху шатрата на хазарския каган бил бродиран със златна нишка крушевиден знак. Други източници наричат този символ "златна ябълка" - «Алтын алма», «Алтын-топ». Интерес представлява и изобразеният на Каталонски атлас от 1375 г. златоордински хан Джанибек, с тюрбан, жезъл и златно кълбо.

Фрагмент Каталонского атласа 1375 г

Подробни сведения за ритуал на избор на шамхал, който ще управлява Тарковското шамхалство предава Адам Олеарий, пребивавал в Дагестан в 17 век. При този ритуал "златна ябълка" трябва да се търколи в кръг от кандидати и да спре пред следващия шамхал. Върху много запазени надгробни паметници шамхалите изобразяват своя династически символ, който също има крушевидна форма. 

по К истории государственной символики кумыков

Според някои изследователи общият символ в гербовете може да говори за общ произход, макар и трудно проследим. Но символът на златната ябълка или кълбо може да говори за общ принцип на избора на владетел и това е принципът на божествеността или за божествен избор.

Хазаро-арабските войни в кумикския фолклор

по Анжи-наме превод на руски език и коментари Абдулхаким Аджиев

 Кумиките са един от многото народи в Дагестан. Предполага се,че това са племената споменавани още от Птоломей като ками или камак,а също и че са потомци на хазарите.

   Кадир – Мурза е кумикски летописец от Амирханкент/Кяхулай/ творил в края на 18-началото на 19в. Използвайки местни исторически източници, предания и легенди написва в 1780г трактат Анжи-наме. Ръкописът на даденото съчинение е намерен 60-те години на 20в в личната библиотека на местния библиофил Пайзулла Кадиев от литературоведа С.М.Алиев. Фрагменти от него са публикувани в 1974г,1976г и 1989г

   Анжи или Инжи е град на брега на Каспийско море принадлежащ на Хазарския каган наред със Семендер, Ирхан, Голям и Малък Маджар, Джулат и Шехри Татар. Известен е от 7-8 век от периода на арабско-хазарските войни. Археологическите материали подтвърждават съществуването на средновековно укрепление край съвременния град Махачкала, а именно остатъци от две мощни крепостни стени,спускащи се от планината Тарки-тау до морето, ограждащи територия която била улус на хазарските царе.

   В сказанието за битката при Анжи намират отглас събития от времето на арабското нашествие в Кавказ. Интересен момент на фолклорното произведение е присъствието в него като герои наред с обикновенните хора и кумикски богове като Тенгири, Алав – бог на огъня, Авамча – бог на горите, Камари, Сангар – бог на лова. Образът на Алав напомня за Прометей и грузинския Амирани и също е прикован за скалата за да не помогне на хората в тяхната битка. Имената на боговете имат тюркска основа с исключение на Камари, което се среща в грузинската митология като богиня на мълнията, а също и в Средния Изток и Индия. В сказанието се говори, че враговете идват за да изпият кръвта на Тенгири, което може би говори за борба за независимост, но и за опазване на националната религия.

                                                          ~~~

   Управител – диванбаши на град Анжи бил бий батыр / княз богатир/ Карткожак. Той имал трима синове, старшият от които Темиш предава родината и ненавижда своя младши брат Айбек, заради девойката Айкыз, сестра на знаменития батыр Исак, живеещ в Грузия.

   Когато арабите нападат града, Карткожак проклина сина си Темиш в името на боговете Тенгири, Авамча и Алав пред цялото общество. Айбек дава клетва пред слепия си баща. В началото сраженията са край града , но постепенно врагът навлиза в него. Градът бил обхванат от пожар,в който гори и скалата на Камари, обладаваща вълшебна сила. Към съседите са изпратени посланници молещи за помощ.

"Зовите все близкие нам народы,
Пусть из Язи поспешат Темирбек и другие,
Пусть быстро подоспеют горские парни из Кази,
Пусть гонцы доскачут до места Арак,
Пусть они забудут старые обиды, приедут,
Пусть узнают друг ли враг или чужим стал близкий!
Пусть ради Камари сплотятся (вблизи),
Позабыв свои старые обиды
Пусть булканцы запрягут свои арбы, (оседлают) своих коней,
Пусть спешат заставляя буйствовать своих тулпаров,
Чтобы могли быстрее подоспеть к нам!"

   Тук според анализаторите Язи е име на местност или страната на асите, под Кази може да се подразбира селище Кумух, съществуват планини с името Аракъ в Чечня и Авария, а под булканци може би се имат предвид балкарците живеещи в областта Балкан.

   Но отникъде не идва помощ, градът гори и геройски загива Айбек. Годеницата му Айкыз била ясновидка и изпращайки молба към Тенгири разбира, че помощ от него няма да има. Тогава се обръща към боговете Алав и Авамча изпращайки две птици Бийдаяк, които в кумикския фолклор са подобни на жар-птица.

   Но в небето Тенгири не допуска птиците до планината Артлантау, а самия Алав привързал към скала. Трещят гръмотевици,сипе се проливен дъжд,но Алав успява да се освободи.Той и останалите нарти тръгват на помощ, но тъмен облак,стръмни планини и силни ветрове се изпречват пред тях. Накрая Тенгири и други деви закрива слънцето с лика си. Но Авамча и Алав събират дървета и запалват огън и продължават напред. Стигат до Анжи и отново се разгаря битка. Нартите окръжават девите и ги хвърлят в бездънна яма.Врагът отстъпва.

   Изменникът Темиш показва на изнемогващия от жажда противник извор и щурмът се възъбновява. Въпреки, че жителите на Анжи се бият геройски, те изнемогват и помощта от други земи закъснява. Накрая врагът превзема града и Темиш се радва, че е достигнал целта си. Предводителят на арабските войски му дава хиляда златни динара и го назначава за диванбек на града. Останалите живи се укриват в крепост, разположена в труднодостъпна местност. Сред тях се намира и Айкыз. Враговете решават уморят криещите се от глад, жажда , а също разпалват големи огнове за да се задушат от дима. Вълшебницата Айкыз пише писмо до враговете

"Я согласна стать рабою Темиша, (Только) нужна двухдневная передышка для этого. За это время мы хотим опомниться, А Темишу так. или иначе быть нашим хозяином"

Тя тайно, през труднопроходими гори извежда всички хора от крепоста до Ирган и Балх / Иргъан ва Балкъ /.  На третия ден Темиш влиза в крепостта, за да се сближи с Айкыз. Качват се на най-високата кула на крепостта. Когато бдителността на Темиш е намалена, Айкыз го хваща и заедно с него се хвърля от кулата.

Колкото-толкова

Дагестански тамги

Тамгата е родов фамилен знак,а също и печат използван от номадските народи в Евразия и от народи повлияни културно от тях.През Античността и Средновековието се срещат при сармати,алани,скити,монголи и тюркските народи.Днес най-разпространени са при адиги,абхазци,татари,карачаевци,балкарци,башкири,казахи,киргизи,ногайци и др.

Както кумиките ,така и останалите народи в Северен кавказ поставяли тамги на конете и добитъка си,на стълба или вратата на дома,върху посудата и други предмети за обозначаване на собствеността.Тамгата също служила и за герб на племето или рода и я изобразявали на военни,траурни и сватбени знамена,килимите и на надгробните надписи,а също и върху документи вместо подпис.

В науката са известни и изучени сарматските и по-късните тюркски -огузки и кипчакски тамги.Известни са монети с изображение на тамги на златоодрински,кримски и кавказки ханове в това число и на кумикски владетели.В документите на Посольский приказ са отбелязвани кавказките владетели и техните тамги,прекопирани от подарените и стигнали до Москва коне.Тези архивни материали са важен източник за изучаване на етногенезиса на кавказките народи.

 За пионер в изучаването на кавказките тамги се счита Д.Кантемир,който в 1722 г.прерисувал две тамги изсечени до вратата Киямат на крепостната стена на Дербент.В началото на 1790 г. академик П.С.Палас публикува 56 предимно кабардински тамги и съобщил 48 от фамилиите на притежателите им.Известни са монограмите публикувани от Клапрот от развалините на Маджар
В 1851 г става известно наличието на тамги при карачаевци.В 1875 г В.Прежецлавски издава рисунките на 26 тамги стоящи на най-добрите породи коне в Кавказ.В 1877 г. са издадени 113 кавказки тамги ,събрани от генерал А.П.Грамотин от които:кабардински 68,балкарски и дигорски 18 и 7 карачаевски.По-късно Е.Д.Фелецин събира 310 тамги с кабардински,абазински ,ногайски и карачаевски произход.В 1907 г. са издадени от Н.А.Караулов 22 тамги и съответните им фамилии.В 1909 излиза публикацията на Р.Н.Костанян на 342 тамги – 193 кабардински,54 карачаевски,33 кубанско-черкески,20 абазински,20 ногайски,12 балкарски, и 10 дигорски.

В 1929 г. немският етнограф Б.Плечке възпроизвежда кабардински тамги и 24 карачаевски дадени му от архитекта Плинатус.Кавказоведа етнограф Л.И.Лавров издава особено ценна колекция тамги в 1978 г  - 1384 на брой с с фамилна и етническата им принадлежност.

Във всички тези издания обаче липсва подробна информация за кумикските тамги.  

В арабските  исторически сведения се споменава тамгообразен знак ,принадлежащ на хазарския каган бродиран върху неговата шатра.Такъв знак ,описан като „крушевиден” се среща и на древнотюркски каменни надгробни паметници.Други източници наричат този знак „Алтын-топ” – „златна ябълка”.Известно е също ,че при своето движение с войската,хаганът е предвождан от конници ,носещи позлатен щит .Може да се предположи  ,че върху този щит също е изобразен този знак-тамга.Според други учени дагестанските шамхали,които имат хазарски и унгарски произход,също използват златна ябълка в държавната си символика и при избора на нов шамхал.

На надгробните паметници на кумикските владетели от 17 – 18 в. също  е изобразен подобен знак с капкообразна форма. Тынышпаев в „Материалы к истории киргиз-казакского народа”  споменава,че родовата тамга на рода Дулу представлява кръг,а   подродовете му имат следните тамги : Батбай – кръг с вписан кръст,Адбан – кръг с разклонение една черта,Суван/Чопан/ - кръг с две черти.

Фиг1.Тамги на кумикски родове и родове свързани с кумиките

 

За преки потомци на българите сред кумиките се считат борганите известни от периода на Тимур и неговите походи.Техен предводител бил Бораган /Буракан /,потомък на златоодринските ханове,който се свързва с мавзолея Борга-Каш и чийто роден град бил Татар-и Шехир или Джулат.Евлия Челеби се позовава на Татарханийе в твърдението си ,че този град е столица на дагестанските шамхали.

Рода Бораган,близък до рода на Гиреите ,в първата половине на 16 век поради смут в Крим за овладяване на ханския престол се преселва в Кавказ.По преданието на Таймазови един от представителите на Дома на кримските ханове Борахан с около 5 хил. привърженици се заселва първоначално с помощта на кумикските князе в селището Андреево ,а след раздора с Тарковския шамхал се преселва на мястото ,където река Сунжа се влива в Терек в аула Бора-Хан наричан от руснаците Бораган.Днес на левия бряг на река Сунжа в Гудермески район на Чеченската република съществува аул Брагуны

Тамгите във вид на двузъбци и тризъбци са добре представени в Дагестан в района на Буйнак,а също и в други райони на Северен Кавказ.В кумикското селище Кяхулай,подобна тричленна тамга,с която бележат колхозните коне наричат кахулай-тамга.Тризъбци се срещат и при други кавказки народи – адиги,казахи,башкири,ногайци и др.Много от учените смятат ,че двузъбците и тризъбците се явяват знак на царстващия род.Тъй като учените локализират столичния хунски град Вараджан в близост до Урцекското градище,възможно е намерените там двузъбци да са принадлежали на Алп-Илтивер или местен феодален род.Ногайците и кримските татари наричат тризъбеца ханска тамга.Родовата тамга на карачаевските князе Карабашеви и Урусбиеви също представлява тризъбец

Фиг.2.Знаци от керамиката на Урцекското градище по Мамаев

Други древни знаци намерени в Урцекското градище са кръст , свастика,една,две или три вертикални или хоризонтални черти.Такива знаци се срещат и на съдовете ,намерени в погребенията от Верхний Чирюрт и на съдовете от ранносредновековните дагестански градища - Эсгиюрт, Чакавуркент, Таргу

Важно е за анализа на различните тамги да се отбележи,че базовите тамги на основния род имат проста форма,но при делението на племена и кланове,отделилите се родове добавят допълнителен щрих към базовия или изменят положението на фигурата.По този начин чрез сходството на тамгите би могло да се проследят родствените родове и племена.

Например № 4 от кумикските тамги - фиг.1  има най-близък аналог при знаците от България - фиг.3 № 93 , тамгата на племето кайы фиг.1№ 5 – аналог при знаците от България -фиг.3№ 28,71,108

 

Фиг.3.Знаци от България по Триярски

Фиг.4.Карачаевски тамги

В бъдеще при по-дълбог анализ на кавказките тамги ще могат да се проследят етногенетическите връзки и отношения между народите от Кавказ и исторически свързаните с тях народи - унгарци,българи,татари,башкири и др.

Източник http://kumukia.ru

Още

Тамги карачаево-балкарских фамилий