Из кавказките речници

лезгински


РАТ (ратIра, ратIра, ратIар) ток, гумно

РАСУ рус; риж

РЕХИ сив; прошарен /за коса/  

РЕХЪ (рекьи, рекье, рекьер) 1) път, трасе, пътека, проход 2) изход
3) способ 4) направление, линия 5) гледна точка
ЯД (ци, це/цел, ятар) вода: цин воден
яд акьалтун а) да се появи вода на повърхността б) потоп
яд гун а) да поя някого б) да поливам, оросявам в) да закалявам стомана
яд хьун а) да се потя  б) прен. да пропадна без следа
ЯЛ I (-ди/-ци, -да/-це, -ар)  дихание
ЯЛ II (-ди/-ци, -да/-це) мирис, аромат 
ЯЛ III: ял авун а) привличам, притеглям б) прен. да се старая 
ЯРУ-ЦIАРУ  пъстър  
КЪАЙ (къаю, къая, къаяр) вятър /хладен/ 
къаю ягъун да замръзна
КЪАЙГЪАНАХ  омлет
КЪАЛП 1. фалшив 
КЬАНТIА 1) късоопашат  2) стар /за животно/
КIАН I (-и, -е, -ер) дъно
кIамун кIан дъно на долина
цавун кIан небосклон
агъа кIан а) не по-малко б) минимум
КIАНИ 1) желателен, нужен, необходим 
2) прен. Любим, възлюбен, скъп, желан
КIАН ХЬУН 1) искам, желая 
2)прен. Да обичам, да се влюбя
фена кIанда необходимо е да тръгна
тIуьна кIанда необходимо е да изям

балкарски

 

аУара – грижа, безпокойство,

Джан аУара – предсмъртни мъки

Джан І– душа

Джан ІІ – страна /бок/,

Джан ІІІ -  джан сюек – бедро, джан тамыр – нерв

джандаУур – помощ

джандырыргъа – запалвам /лампа/, прен. Предизвиквам силно чувство, запалвам, озлобявам някого

джан-джанды – във всички страни

джанла! – отстъпи!

джанлыІ – привърженик /сторонник/, жив, одушевлен

джанлы ІІ – вълк, звяр

гор – да се веселя

горда – голям, подигравателно – върлина

горий – върлина

го-о-рий – подражателно – духай /дуй-дуй/

гойра – висок човек, върлина

гииаз – княз

аварски

 

кІóтин (-алъ, -алъул) 1. масд. гл. кІóтине 2.да се намирам под действието на наркотик

кьýр/у (-уялъ//-ýца, -уялъул//-ýл, -аби) скала

кьан бан рекІине а) да седна на върха кьан бан чотІа рекІине да яхна коня

б) прен. Да командвам

гор (-алъ, -алъул//-ил, -ал) 1) кръг, ореол, пръстен, обръч, венец

горó (-ялъ//гарSца, -ялъул//-дул//гарSл, гарáл) 1) кълбо, връх, шарик; ком, комок

гочáр/изе (-ула, -ила, -ана, -е)   1) кочевать 2) да се преселвам 3) да ходя красиво

гъастІ/á (-е, -аса) нареч.  Край камината, край огнището

гъастІ гІодор чІезе да постоя край камината 

гъастІáкквел (-алъ, -алъул) угощение за събралите се на седянка 

гъорлъ (-е, -а, -ан) 1. нареч. Вътре, в средата 

кумикски

къайсар 1) уст. цезар, цар, император 2) (Къ прописное) Къайсар- лично име

къанаат уст. 1) убеждение, мнение 2) прен. Доволство, удовлетворение

къарачы²(или къарачы-бий) ист. карачи-бек – княз произхождащ от местен княжески род от дошамхалския период  

къарачы¹ клеветни́к, доноси́тел, очерни́тел

къотан 1)  място за зимно отглеждане на стадоовце,2) кошара, заго́н;

къурум² 1) устро́йство 2) основание, сътворение

къурум³ сажди

къурум¹ 1) организация2) о́бщество, ли́га

Цезарят - цар на ромеите

  .... и седя Олегъ, княжа и царствуа в Киевъ

Официалните тези за произхода на думата цар, която се превръща във владетелски титул твърдят, че думата е съкратен вариант на думата цезар или цесар, което съкращение се е случило или първо в народния език и след това този съкратен вариант е добил масова употреба и  в писмените източници, значейки цесар употребено като титул, или в писмения език при неточно съкращение на думата цесар, при което вместо цср се записвало цр и започнало да се произнася цар.
Според мен тези предположения имат чисто логически недостатъци, тъй като  когато в говоримия език се извършва съкращение, би следвало новополучената дума изцяло да измести първоначалния вариант и той вече да не се употребява. В такъв случай би следвало думата цар изцяло да измести думите цезар и цесяр в говоримия и писмен език. При вторият случай, ако писарите под двата вариянта на съкращение цср или цр, биха разбирали и произнасяли цесар, особено в официлни документи, където се споменават пълните титули на владетелите.
   Въпросът за произхода на думата цар има и друго значение. За какъв титул е претендирал Симеон I - цезар, император на ромеи и българи или равнозначен, но национален титул отнасящ се до българите. Ако прием, че съществува само един християнски император, който има ръководна роля над останалите християнски владетели и този император резидира в Константинопол и е владетелят на Източната римска империя, то тогава българският цар би могъл да претендира за този титул само ако завладее и управлява Източната римска империя. От друга страна ромеите наричат своя владетел цезар / цесяр /, а на територията на България от времето на Симеон живеят много ромеи, чийто владетел е той, както и на българите.
    Владетелските титули преди да се превърнат в такива са биле обикновенни думи от говоримия език, често епитети, превръщайки се в названия на длъжност. Такива са василевс, кесар, император и други , чието първоначално значение не е ясно днес. Например на латински импераре означава заповядвам, командвам, а   император означава пълководец.    Първоначално при бедствено положение и нападение, на един от сенаторите се присвоявал временен титул Император и той имал разширени пълномощия наред с избирания в обичайно време Консул. По-късно император е вече монархически титул.
Барон произлиза от френското "баро" , което означава мъж и в средновековна Европа с тази дума се обозвачавал земеделец феодал. По-късно при построяване на съсловните нива, този титул представял най-долната степен на дворянстното  след херцог и граф.
Немската дума граф, сходна с гръцката "графо" - пиша се използва от германците като аналог на френския титул Комте, английския Конт, които пък произлизат от латинската дума комес, която означава спътник, съпровождаш, екскортиращ.

   Според мен не може да има нищо случайно в избора на титул или думата която да го обозначава. Идеята е,че може би все пак е търсена оригинална дума с която да се титулува българския християнски владетел. Понеже се предполага,че това се е случило още при Симеон едва ли е резултат на неправилно четене на съкращението на цезар. В този случай съкращението цр би било съставено специално за думата цар.

   В няколко статии руският изследовател В.Водов разглежда употребата на титулите цар, цесяр относно някои руски князе в периода от 11 в.  до 16 в. Целта на неговото изследване е да покаже, че руските князе все още нямат право на тези титули, а в приведените източници те са употребени като епитети, целящи да сравнят по благопристойност упоменатите князе с везантийските императори. Тъй като е трудно да представя оригиналния текст на източниците, желаещите могат да прегледат статиите на В.Водов този сборник /стр.507/.
  Най-ранния пример, в който се употребява думата цар - "ц/а/ря наш/е/го" е от 1054 г и е във връзка със смъртта на Ярослав Мъдри. В друг текст - Чтении о житии и погублении Бориса и Глеба съставен от монаха  Нестор в 1078 - 1079 г. - се употребява думата цар в несъкратен вид : "царю". В съчинението Сказание и страсть и похвала святую мученику Бориса и Глеба датирано към 1072 г. или към 1115 - 1117 г. се употребява думата цесяр - ц/е/саря , цесаря, ц/е/саремъ. В едно Евангелие преписано за Мистислав /1125 - 1132 г.  / се споменават термините  цар и цесарствие - ц/а/рю , ц/е/с/а/рствие.
  От тези приведени примери се вижда, че в руския език едновременно се използват думите цар и цесар, а в последния случай и като синоними, което не би било възможно, ако думата цар е директно получена от съкращение на цезар. В примерите, които привеждо Водов думите цар и цесар са изписвани и чрез обичайните за времето съкращения и изцяло.

   В българския и руския език думите цезар и цар имат различни смислови значения: първата дума означава владетеля на римляните, император на Римската империя, а втората - кой да е владетел. Ето какви значения са посочени за двете думи в речника на В.И.Даль :


ЦЕСАРЬ м. кесарь, лат. государь, император, более римский император,
почему на юге чехов и венгров зовут цесарцами.
царь - м. вообще, государь, монарх, верховный правитель земли, народа или государства.......Царь, сильный, могучий, старший, властвующий; славнейший, отличнейший между своими. Все ученые ставили
Гумбольдта царем, за царя (науки)
Тук се посочва и едно значение на думата цар в смисъл най-добър, най-умел, най-първи.

За значението на думата цар има различни предложения, като това на Л.А.Соколов от "сар" , което може да се свърже с бог Слънце, светъл, жълт, слънчев. Ето и други предложения.

  В аварския език цIар (-алъ, -алъул, -ал) има две значения - име,прозвище и слава,известност .Например: цIарбугев чи - известен човек
  

цIáраки (-ялъ, -ялъул, -ял) -  хазяйство, огнище, двор; дом

 В лезгинския език ЦIАР (-цIи, -цIе, -ар) - линия, черта и ЦIАРЦIАР - блясък

Източници:

Соколов Лев Александрович.Титулы.
В.Водов.Замечания о значении титула "царь"