Свански език

   Още на границата на старата и новата ера, Страбон споменава Souvvoi като племе, живеещо в Западния Кавказ "над" Колхите, които дадоха името си на Колхида и надеждно идентифицирани като картвелски племена от зански клон доминиращи в Диоскурия, т.е съвременен Сухуми.

  От съществено значение е да се отбележи че в онази епоха той очевидно е бил второстепенен език, тъй като говорителите му са споменати от Страбон при изброяване на редица други малки народи в региона [Latyshev 1947: 214, 217] Ние намираме важна насока за локализирането на този език у Плиний (23-79 г. сл. Хр.),който отбелязва, че река Хоб протича през района на Сваните [Латишев 1949: 290], зад чието име , както обикновено се вярва, се крие един от притоците на Риона - Ингур, в горното течение на което все още живеят сваните. Съответстваща зона ще се разшири допълнително, за да включи поне част от планинска Мегрелия, ако приемем, че реката Хоб е съвременна Хоби - различен приток на Риона.
  Следващ по време на указване е съобщението на Клавдий Птоломей І 90 – 168 г. от. н. е./ , който назовава сред племената по черноморското крайбрежие на Закавказието „ сваноколхи“ [Латышев 1948: 249] - EOUCCVVOKO/IYOI .
  Сред съобщенията на византийски автори, се споманава, че на границата между сванското племе мисимиани (в последния етноним, съществуващата историографска традиция не без основание вижда гръцко предаване на самоназванието на сваните muswari) и апсилите, т.е. Абхази, се намира крепост TvP ^ A-O ^, т.е. модерна Цебелда, която сякаш указва селището на племената Свани в онази епоха недалеч от морския бряг или, може би, дори на самия бряг (вж. [Меликишвили 1959: 92]).
  В сванските приказки често действието се извършва на морско крайбрежие и сред персонажите се срещат чайка и „морска свиня“, тоест – делфин. Антропологическата близост на абхазите със западногрузинския антропологичен тип се обяснява от някои изследователи с това, че група западни картвели са преминали на абхазко-адигски език.
  Според Н.Я.Мар в древногрузинския превод на Библията се срещат някои сванизми, а също възможност в древността между занските и грузинските племена първоначално да са живеели племена говорещи на свански език. Крайният извод на тези и други съображения, посочени от различни автори е, че през вековете ареалът на разпространение на сванския език постепенно се е съкратил, достигайки днешните очертания.
  Ограничените контакти на сваните със съседните народи последните столетия свежда чуждоезиковото влияние до по-малки размери, главно в лексиката, като се отбелязва отчетливо място на осетински и балкарски езици. Това способства за съхраняването в сванския език архаични черти, изчезнали в другите родствени езици. Г.А. КЛИМОВ, ДВА ТЫСЯЧЕЛЕТИЯ ВНЕШНЕЙ ИСТОРИИ МАЛОГО ЯЗЫКА (СВАНСКИЕ ДАННЫЕ), 1996 г.