Пролетни даргински празници

    В даргинските селища Ашта,Кунки,Худуц влизащи в състава на обществото Буркун-Дарго ,се организирали в началото на лятото младежки празници посветени на дивия чесън /Allium ursinum L/ .Преди изгрев девойки и млади жени,носещи различни ястия и с песни се отправяли към определено място.Берейки див чесън и цветя,се срещали с младежи изпълняващи музика и също носещи храна.При срещата девойките подарявали на младежите китка див чесън и цветя.След това всички се гощавали на колективна трапеза,веселили се и танцували.Този празник се нарича в Ашта зурбантажи по името на тревата зурбанти, а в село Худуц – мурсела.През целия ден веселието продължавало на площада с песни и танци, ръководени от тамада.В игрите участвали и маскирани наричани хъярчни.Канели се и гости от други села.Угощението се организирало с обществени средства и постъпления от глоби.В полунощ девойките танцували прощален танц с младежите,но празникът продължавал извън селото.В така описания празник главна роля играят девойките ,затова той се причислява към моминските празници

    Съществували и мъжки празници наричани мирхъви в с. Ашта и жамигIятла мехъ  в с. Кунки.На този празник в Ашта приготвяли боза от малц и брашно,хляб и колели бик за угощение,а на трапезата жени не се допускали.Празникът продължавал цяла седмица и се ръководел от шах.Празничното действие се извършвало около дърво наричано  къалтухъ,украсено с варени яйца,плодове,орехи.На втория ден от празненствата дървото се поставяло в центъра на площада.Маскирани,разделени на две категории- нечисти и звукоподражатели,  изпълнявали забавно представление.Те играели колективен танц,танцувайки по двойки,всеки с партньорка,при което се  стремели  да падат и да повлекат и партньорката си.В края на игрите се разигравал бой,в който шахът попада в плен,а охраняваното от него дърво се разрушавало.Този празник е разновидност на кубачинския празник наричан «последните три дни на ергените» свързан с традициите на мъжките съюзи.В кубачинското общество,професионални войни изпълнявали ролята на постоянна войска,поради което не се женели докато са на служба,която продължавала до 40-та им година.Възможно е този празник да представлява и своеобразно «уволнение» на отслужилите вече своя срок .Друга интересна аналогия на театрално разигравания бой и разрушаването на дървото, може да се направи с описаното от Мовсес Каланкатуаци в „Историята на страната Алуанк» разрушаване на почитаното от езичниците хуни дърво.

     Особено зрелищен и красив бил празника в село Кунки,който съвместявал женския и мъжкия празник.Организирали се конни надбягвания и състезания на танцьори ,певци и борци.Всеки овчар доставял овче месо за трапезата.Чрез изобилната храна се стремили с магически действия да обезпечат плодородие през годината.

Тези празници са свързани с идеята за ново раждане на природата през пролетта и плодовитостта.Често на тях се избирали брачни партньори по инициатива и на двете страни.

Даргинското общество Сирх /Сирга,Сюрга/

Към 18 в. даргинците все още биле организирани в няколко общества и съюзи,а именно - Муйра,Гапш,Ганк,Сирх /Сирга,Сюрга /,Буркун-Дарго,Каба-Дарго,Ицари и най-силното от тях Акуша-Дарго.
Обществото Сирх представлява етническа група даргинци със самоназвание „сирх1яла” и се намира в границите на днешните Акушински и Дахадаевски район в Дагестан.От север граничело с Акуша –Дарго,на юг с Буркун-Дарго,на запад с Казикумухското ханство,а на изток с обществата от съюза Кайтаг-Дарго.Територията представлява високи и стръмни планини,като през нея преминава разклонение на хребета Кокма-Даг и определя южната граница на обществото.Друг хребет Салух-Даг служи за граница на Сирх с Акушинското общество.Тези хребети образуват помежду си дълбоки долини,характеризиращи се с терасовидни терени.

Поради липсата на ранни източници е много трудно да се определи кога е заселена територията на Сирх.Намерени са древни погребения в каменни камери,бронзови гривни и други украшения,а на участък край селището Аяцури са намерени и златни украшения.Всички тези археологически материали не са попаднали в ръцете на специалисти и не са анализирани.На изток от селището Урари е открит погребален комплекс,който се датира от археолозите 8 – 10 в.,а на запад от Урари се намира древно селище.

За етимологията и значението на наименованието „сирх1яла” съществуват различни предположения.Повечето го свързват с държавното образувание Зирихгеран,известно от източниците до 11 в.Народната етимология свързва названието „Сирх1я” с едно от условните названия за вълк от така наричания „ловен език”.

  За основаването на всяко селище се разказват различни предания,свързани с определени лица или местности.Селището Урари,носещо името на местността Ург1е се образувало от няколко родови селища.Главни родове биле Хулатта-кади,Багамма-кади,Омар-кади,Аллаи.За рода Ал-лайхъали се разказва,че при стълкновенията с другите родове винаги излизали победители поради многочисленността на мъжкото поколение.Поради това родът успявал да придобие най-качествените ливади и ниви.Преданията също разказват,че организирайки нападение на съседите нощно време ураринците слагали маски изобразяващи кучета и други животни.

В даргинският език думата ,която се използва за название на общество е «х1уреба»,която означава войска,опълчение.Дагестанските общества,вероятно възникнали в много ранна епоха,запазват дълго военно-демократична организация, при която всяко обединение от няколко селища сформира свой военен отряд и се разглежда като военно-политическа единица.

Наличието на много общества и феодални образования,намиращи се в противоборство главно за придобиване на земя и животни,определя стремежа към разположение на селището в непристъпна местност за по-голяма защитеност.Друг решаващ фактор  - малоземието ,определя избора за строителство на терени не представляващи стопанска ценност – стръмни склонове и скали.Всички селища в обществото Сирх са разположени върху каменни плити или по високите планински хребети. Също така повечето селища са разположени на южните склонове за по-качествено извършване на дейности като сушене на сено,заготовка на млечни продукти и др.

Селищата са разделени на два вида : ши/селище/ и маши /хутор /.През периода 11-14 в. се извършва преход от чисто родови селища,през териториално-родови до териториални селища от типа ши ,включващи повече родове.

Селищата се разделяли на квартали на териториален принцип,въпреки,че е възможно преди да са биле заселени от отделни родове.Като правило се делели на три квартала – горен,долен и централен.Обществен център се явявал площада – „кумаси,кумагьи”,разположен на по-широко и равно място,а по-късно роля на обществен център играе  и джамията.Гробищата винаги се разполагали в края на селището на слънчевата страна,което може би говори за предмюсюлмански остатъци на култа към слънцето.

Народните събрания на даргинските общества се свиквали и протичали на определено място,в околностите на главното селище или в близост до джамията.Избираните старшини /или старейшини / в различните общества носили различни наименования,но най -употребявани биле „кевхи” или „кади”. Кандидатите биле избирани сред представителите на два-три най-издигнати рода. Избраните кандидати биле длъжни да встъпят в длъжност,като в някои общества при отказ разрушавали дома и имуществото им. Второстепенни длъжности биле „карт”,”мангуш” /чауш / , „тургак”,”будун” или мула.Картите се избирали за една година,също от точно определени фамилии,като броят им се определя от големината на селището и стига до четири.Другите две длъжности – мангуш и тургак – се избирали по ред от всички семейства също за срок от една година.Те представлявали административни чиновници – съдебни пристави и полицейски и финансови агенти.Селските старшини съчетавали административните функции със съдебни,но компетенцията им била ограничена до малки имуществени спорове,докато при углавни и по-големи искове ,страните се обръщали към избрани от тях посредници.Картите представляват постоянни съдии,срещани също и под названието „шилахалатэ”,чиито постановления,взети под председателството на кадия,не се считали за окончателни.Проверката на техните решения била предоставена на други лица известни с името „джамаатхалатэ”” и избираеми като картите.В случай,че се открие грешка,тези подобни на касационните съдии ,свиквали общо  събрание,на което обявявали неправилните действия,определяли глоба и избирали нови длъжностни лица.

С образуването на териториално-родовите селища,количеството на старшините в селищата се увеличавало.Управители биле избирани от представители на най-силните родове според способностите,влиянието и репутацията им.Избирали се не непременно главите на родовете,а най-способните членове на рода,които да го представляват в общината.Управителите наблюдавали за реда в селищата,при необходимост свиквали събрание,влизали в отношения със съседните общества,изпълнявали съдебни функции.Като възнаграждение получавали част от събираните глоби и се ползвали с определени облекчения.Управителите също се грижели за наемането на овчари,строителство и ремонт на пътища , мостове,джамии,охрана на землените участъци,организиране на празниците и обрядите.

Други изпълнителни общински длъжности ,също избираеми биле челли,келми,мангуш.За дибир или мула се избирал за три години най-грамотния познавач на Корана сред възрастното поколение.Кадията се явявал народен съдия по шариата,религиозен лидер на обществото,но понякога се превръщал и в организатор на опълчение.

С присъединяването си към Русия,в обществото Сирх и останалите дагестански общества се назначавали юзбашии .Юзбашият бил от местното население,но се назначавал от наиб или по-късно от началника на съответния участък.Той се явявал главно административно лице в обществото,контролирал решенията на съда.Без подписа на юзбашията ,решенията на кадията и съдиите се считали за недействителни.

Мангушите се явяват помошници на старшините,а по-късно и на юзбашиите и оглавявали изпълнителите наричани в обществото Сирх чалли или келми.След присъединяването към Русия,те не биле избирани от събранието,а биле назначавани от юзбашият.Всички административни длъжностни лица биле освободени от данъци и биле защитени от адата.

Дарго – дагестанското общество на справедливостта

Отделянето на Дагестан като обособена историческа област продължава хилядолетия през които се оформя неговата главна особеност – историческо единство на няколко групи родствени етноси,запазили различен език и стопанско-културни особености.Тези културни различия и специализиране на стопанските дейности не са довели до разпад и не са попречили на запазването на единна историческа цялост .Осъзнаването на отделните общности се оформя на две нива: принадлежност към единния мюсюлмански свят и принадлежност.към така наречената „малка родина” или конкретно съюзно общество.

Археологическите находки в района на Североизточен Кавказ от периода 3 в.пр.н.е. показват близост и еднотипност с тези от Закавказието,Мала Азия,Сирия до Кюрдистан и Северна Палестина.обитавани от уседнали земеделци ,усвоили бронза.Така наречената „Куро-Аракска раннобронзова култура” се свързва от специалистите с древните хурити.Счита се ,че близки до вече мъртвия хуритски език е древния урартски и може би съвременните нахо-дагестански езици .Чрез различните методи на изучаване специалистите езиковеди са стигнали до извода за съществуване на общодагестански праезик в епохата на бронза около 3 в.пр.н.е.

От 2 в.пр.н.е. археологичните материали започват да добиват различен местен характер,но към 1 в.пр.н.е. се наблюдава ново сближение намерило израз в къснобронзовата „Каякентско-хорочевска култура”.Характерна особеност на тази култура е липсата на уседнали селища,характерно за конните народи и вероятно говори за влияние на скито-сарматската култура.Сложният дагестански релеф способства за образуването на обособени стопански райони без да се губи връзка със съседните райони.Това е довело до създаването на многостранна и сложна единна система от взаимодействащи ,относително самостоятелни териториални общества.Запазва се и народната памет за общ произход изразена във фолклора и митологията

Даргинците са втория по численост дагестански народ след аварците и се самоназовават  „дарган, дарганти, даргва”.

Територията,която заселяват даргинците е ограничена  от реките Уллучай и Рубас на юг,на север от долината на река Шура-озен,на запад от притока на   р.Казикумско Койсу,водещ начало от планината Шунудаг и вливащ се под селището Цухадар,наричан р.Акушинка ,а от даргинците Дарго-хIерк.Към тази територия трябва да се включи и Левашинското плато.

 Изглед към планината Шунудаг

 

Лингвистите разграничават следните диалекти на даргинския език:акушински /днес литературен/,урахински,мекегински,цудахарски,муйрански,сиргински.Кубачински и кайтагския от някои се считат за отделни езици,а от други се приемат като диалекти на даргинския език.При това териториалното разделение на даргинските общества не винаги съвпада с езикова диалектна близост.

Формирането на даргинците като отделен етнос вероятно е започнало през ранния период на желязната епоха / 1 в. пр.н.е. / с постепенно обособяване на жителите на района намиращ се на изток от басейна на р.Казикумско Койсу и на север от водораздела на р. Уллучай и Рубас.

Археологичните материали датирани от тази епоха не се различават особено от тези в съседните територии.Писмените свидетелства също не дават достатъчно определена информация.Страбон съобщава за 26 народа на запад от Каспийско море със свой език и свои царе.Не става известно,кои точно са тези 26 народа и какъв характер имала властта на техните царе.

Много изследователи от 19 в. правят опит да тълкуват самоназванието на даргинците,но не винаги убедително.П.К.Усларов,смята че значението на нарицателното „даргва” е неясно и се използва в названието на пет политически обединения :Акуша-Дарго,Каба-Дарго,Гамур-Дарго,Кайтаг-Дарго,Буркун-Дарго.Тези обединения се състояли от по-малки подразделения ,наричани с думата хуреба,която означава войска.Хуреба е арабска дума,която означава новодошли и може да се свърже с доброволците „газии”,които в 10-11 в. формират отряди с цел разпространение на исляма.В случая думата се използва за обозначаване на кое да е  опълчение.Всяко обединение от селища,община било способно да сформира военен отряд,което е характерно за всички дагестански общества.Аварските общинни съюзи например се наричат „бо”,което също означава войска,опълчение.Също така Усларов отбелязва,че думата „даргва” не определя различна езикова група,а се отнася за общо название на определена територия и може да се отнесе към думата „дарк” – вътрешност.

Така стигаме до извода ,че „дарго” е териториално обединение на няколко „хуреба”.Съседите на даргинците ги наричат с различни наименования: аварците - "ахкуша", "цIедех",кумиките - - "акьушалия",лакците - "аадцши", "цIахар", "хайдакул",”бартхии”/от старото име на с.Усиша- Бартху /.Табасаринците наричат кайтагците -"жвюгъяр", а Кайтаг - - "жвюгъя" и се предполага,че това е името на старо селище,от което са останали развалини.

За произхода на названието Дарго съществува и друга версия,свързана с древния град Таргу в долината на река Гамри-озен.Някои иследователи смятат ,че глухата съгласна „т” е предхождана от „д” и тогава „даргу” може да се свърже с иранското „дар-и-гун” – врата на хуните,подобно на „дар-и - алан” – аланска врата.Тук може да се спомене,че по названието на този град ,даргинците наричали феодално владение Хамри-Дарго.

Като етноним названието „даргинци” се споменава от Йоан де  Галонифонтибус в съчинението му  "Libellus de notia orbis".от 1404 г,където той пише,че на север от Дербент живеят грузинци,даргинци и лезгини.В дагестанските хроники ,като „Тарих Дагестан”,”Дербент-наме” и в руската литература се употребяват, вместо даргинци, термините акушинци,кайтаги,цудахарци.до присъединяването на Дагестан към Руската империя.Вероятно това е свързано с протичането на политическо раздробяване на територията на Дагестан след 15 век.

Расул Магомедов изказва и свое предположение за произхода на названието даргинци.Той счита,че „дарго” произлиза от тюркския термин „дугри”,който означава „справедлив” /тогру – правилен,справедлив/.В такъв случай названието Акуша-Дарго може да се тълкува като Акуша Справедливи ,подобно на Новгород Велики.Може да се предположи ,че всички общества с общо название Дарго,някога са гравитирали към към общ суперсъюз Акуша-Дарго.Пример за използването на термина „дугри” е титула  присвояван на някои владетели на Авария като Уммахан Аварски,управлявал края на 18 в.,който се наричал „дугри-нуцал”Също съществува висш социален слой наричан „догрек-узден”.В андийските общества ,лицата с полицейски функции биле наричани „доргъа-хьол”. В лакския език тази дума означава  благороден,високонравствен,справедлив”.

Характерна отличителна черта на даргинския суперсъюз е наличието на завършеност в правно отношение.Обществото имало определена структура с добре организирана съдебна власт.Изработен бил и подробен кодекс използван от петте общества.Етнографите са записали,че даргинското право е разделено на общо и частно за всяко едно общество.Най-висш авторитет по правните дела сред даргинците бил кадията познаващ шериата  и съдебната власт,избрана на общо събрание на представителите на обществата .Възможно е разработената правна система и правни норми,да са впечатлявали и да са породили предпоставка за названието на тази федерация от общества Дарго-Справедлив.