Велика Комания

спомената в Historia Tartarorum написана от Benedykt Polak

[11] Итак, когда Чингис стал именоваться каном и год отдыхал без войн, он в это время распределил три войска [идти воевать] в три части света, чтобы они покорили всех людей, которые живут на земле. Одно он отправил со своим сыном Тоссуком, который тоже именовался каном, против команов, которые обитают над Азами в западной стороне, а второе с другим сыном — против Великой Индии на юго-восток.

[20] Третье же войско, которое пошло на запад с Тоссук-каном, сыном Чингиса, покорило сперва землю, которая зовется Теркемен, во-вторых — бисерминов, затем — кангитов, [и] наконец они вторглись в землю Куспкас, то есть Команию. А команы, объединившись со всеми русскими [князьями], бились с тартарами между двумя ручейками — название одного из них Калк, а другого Кониуззу, то есть «вода [109] овец», ведь кони по-тартарски означает на латыни oves (овцы), а уззу — aqua (вода), и они были разгромлены тартарами. Крови с обеих сторон было пролито до самых конских уздечек, как передавали те, кто участвовал в сражении. Итак, когда тартары их победили, то возвратились в свою землю и на обратном пути захватили некоторые земли на севере, а именно бастархов, то есть Великую Венгрию, которая соседствует с морем-океаном на севере.
[24] А Оккодай, будучи очень силен множеством [людей], подобно тому как ранее сделал его отец, организовал три [войска]. Над первым он назначил Бати, сына брата, и послал его на Запад против церкви Божьей и всех областей Запада. Он [Бати], придя, покорил землю Альтисольдана и землю бисерменов. Они были сарраценами, говорящими по-комански. Там же он взял, хотя и после долгой войны, очень укрепленный город по названию Барчин. А другой город, по названию Иакинт, сдался сам, и поэтому он его не разрушил, а, взяв добычу и умертвив наиболее знатных по своему обычаю и заставив переселить жителей, поселил других людей в этом городе. И проследовал по направлению к Орнасу, огромному городу, наполненному христианами, то есть газарами и аланами, а также разными сарраценами из различных частей [света]. И расположен он на реке (занимающей большую часть [берега] моря, которая протекала через город. Тартары, перекрыв реку в верхней части, пустили воду стремительным потоком и потопили город со всем, что в нем было.

[25] Кроме этого Бати в то время подчинил землю Теркомен [Туркмен] и землю Кангитов, а также Великую Команию, а также Русию, и захватил Киев, столицу Русии, город очень большой и известнейший. [Достиг он этого] уничтожением большого количества людей и многочисленными сражениями, [описание] которых в настоящий момент я опускаю, потому что это требует особого повествователя.
[30] А когда Бати был в Венгрии и узнал о смерти Оккодай-кана, который умер, отравленный [своей] сестрой, и похоронен «с богатым в аду», то он немедленно вернулся в Команию. Его также видели и братья [францисканцы], возвращаясь к господину папе от тартар. Кроме того, братья говорят, что из своих владений он уже направляется к Куюк-кану. К тому же между ними возник большой разлад, и если бы он имел продолжение, [то] христиане смогли бы получить в течение многих лет передышку от тартар.
[34] Названия же земель, которые тартары завоевали, суть таковы: Китай, Соланги, Эфиопия, Войрат, Кераниты, Буритебет, Уйгур, Киргиз, Саруйхур, Меркит, Мекрит, Найман, Каракитай, Туркия, Нубия, Балдак, Урумсолдан, Бисермины, Кангиты, Армения, Георгиания, Аланы, которые называют себя Аззами, Киркасы [Черкесы], Газары, Команы, которые называют себя Кусскара [Кыпчаками], Мордвины, Баскарт, то есть Великая Венгрия, Билеры, Корола, Кассиды, Паросситы, Песьи [народы], Замогеды [Самоеды], Несториане, Нусия [Русия], [земли] персидских султанов, которые именуют себя сарраценами.
[42]...Они также не верят в вечную жизнь святых и не [верят] в вечное проклятие, но [верят] только лишь в то, что после смерти они вновь будут жить, приумножать стада и поглощать [пищу]. Обращаются они также к изготовлению зелий и заклинаниям и верят, что ответы демона — это [ответы] Бога, коего Бога называют Иуга, а команы — [называют] Кодар.
[45] Если умирает богатый, его хоронят тайно в поле вместе с его юртой сидящим в ней, и вместе с [деревянным] корытцем, полным мяса, и чашей кобыльего молока. Также с ним хоронят кобылицу с жеребенком, коня с уздой и седлом, лук с колчаном и стрелами. Одного же коня съедают друзья, и шкура его, наполненная сеном, поднимается на деревянных опорах. Они верят, что в будущей [жизни умерший] будет нуждаться во всем этом, а именно в кобылице для получения молока, в коне, для того чтобы ездить, и также в другом [из того, что положено с ним]. Подобным же образом кладут золото и серебро.

Бел.: река Кониуззу - вероятно Сула́к до XX в. кум. "Къой су"  — «Овечьи Воды»^[2], авар. Сулахъ, дарг. Кьас — «стремнина»^[3], рут. Сулак мыри, чеч. Гӏой-хи^[4][5]

Кавказките етноними гюен и тюмен. Сибирският град Тюмен

   По китайските източници „гюен”/хюен/ е название на хунски царски род, от който произхождат много владетели. Съществува също и кавказки етноним „гуэн” или „гюен”, едно от кумикските племена. По сведенията на Дионисий Периегет, гюени обитавали още 160 г между скити и каспи. След тях той изрежда албани и кадуси, живеещи в планинска страна. Византийски автори споменават „герли-киен или тюрки”. В 564 г. техен вожд носи името Асгелен, близко до племенното название есегел, и изпраща посланници в Константинопол. Арменският автор Елизе упоменава сред племената подвластни на тюркския каган в 5 в.  „гуани”.
   Съгласно преданията на кумикските гуени, записани през 19 в., те се считали най-древни обитатели в Кавказ от времето на Асфандиар/Аспандиат/. М.Каганкатваци определя Аспандиат като главно божество на хуните. Според преданията, заедно с хазарите в Кумикската равнина се появяват гуените, а след тях и тюмените. Също, според преданието, първоначално гуените населявали земите между Чирюрт и Гамри с център Ихран. В Дербент-наме е записано, че в Ихран управлява сепахсалар назначен от Асфендиар и се нарича Владетел на трона /Сахиб-ас-серир/.
Летописците Йезди и Шами, описали походите на Тимур, упоменават в северокавказката част на Златната орда племето ергувен. Според етнографа В.Вейденбаум, гуените в тази епоха представлявали многочислено племе, имали свои князе и заемали предпланинската част на Дагестан. От кумиките не се отличавали по външен вид, религия и обичаи. Според кумикския историк Б.Атаев, по време на войната между Тимур и Тохтамиш, гуените населявали Салатавия. Техни биле селищата Алмак, Гуни, Гертме, Козтала, Инче, или Индже, Хубар, Буртунай.

    В Дербент-наме между Анжи и Балх се споменава крепостта Куйван.

   Много топоними също съхраняват името на гуените: Гюен-кала, Гюен-авлак (Гюен-поле), Гюен-сызак /Гюенска пътека/, Гюен-аул, Гюен-тала, Гюен-отар. Евлия Челеби описва кумикския град на река Сулак Коюн-кала. В "Книга Большому чертежу" от 18 в. се съобщава за „кугенах” и се помещават по река Терек. В селището Ендирей се намирал квартал Гуен-аул, а Гуен-кала е едно от старите му названия.

   Почти винаги заедно с гуените се споменава и  етнонима на племето тюмени. Техните предания за произхода им и появяването им в Кавказ са идентични с тези на гуените. Според К.Бакиханов, тюмените са потомци на племето туман, заселени от Ануширван. Той пише, че владението на Туман-шах от 8 в., се намирало там , където и Шамхалското владение. В.Н.Татищев смята, че те са потомци на куманите. В периода 15-16 в. е известно Тюменското княжество, разположено в района на долното течение на Терек, а в 1401 г. в Тюмен се упоменава катедра на католически епископи. Н.С.Семьонов твърди, че тюмените са първия народ, заселил се около селището Ендирей. В 19 в. на тюмените принадлежи и Бурунчак. Според преданията, тюмените считат за първоначално родно място, където обитавали, местността на дясната страна на Сулак, между Темир-куй и Кумторкала. Днес етнически наследници на кумикските тюмени се явяват част от жителите на селищата Ендирей, Аксай, Султан-Янги-юрт, и най-вече на селището Тюменлер в Кайтагски район.
   Със същото название са известни етнически групи сред узбеките, уйгурите и татарите-мещери. Възможно е етнонимът тюмен да има връзка с друг срещащ се при каракалпакците и башкирите – мюйтен. Башкирите наричат себе си деца на Муйтен в песните, а преданията свидетелстват за преселение на мюйтените от Приуралието и Сърдаря. Преданията също говорят, че в древни времена са живеели и в Кавказ и Крим. Праотец на мюйтените се счита Тамим/Таман/. Тези сведения може да се свържат с хуните и произтеклото по тяхно време преселение на народите.
   Интересно е наличието на топоними „тюменлер” южно и северно от Дербент, край селището Белиджи и в Кайтагски район. За сега няма единно мнение за пътя на разпространение на тези топоними и значението на термина  „тюмен” и вероятно тези въпроси изискват допълнителни изследвания. Известно е, че при долното течение на Терек, край Ендирейското владение, обитава тюменска орда/тюменски улус/, която през 16-17 в. е известна като отделно Тюменско княжество. 
   Сред учените съществуват различни мнения за етническата принадлежност на тюмените. Проф. С.Ш.Гаджиева счита, че фамилното прозвище на тюменските князе е срещащото се в различни описания на Засулакска Кумикия  „бурчебий” и може да се свърже с ранносредновековните бурджан/булгар,борган/. От друга страна в резултат на много войни и преселвания на степни племена във времето е логично да се очаква известно смесване на автохтонното население с нови заселници. По времето на Златната Орда кумикските тюмени са включени в седмия черкезки улус като васали на чингизидските управители и е възможно в този период названието тюмен да се свързвало с числителния термин тумен – 10 000. След разпадането на Ордата тюмените вероятно успяват да се самоорганизират и да създадат свое княжество. В източниците от 15-16 в. започва да се споменава Тюменско княжество в долното течение на Терек
   Въпросът за изясняването произхода на етнонима тюмен разглежда и Н.Ходнев. За да изложи своята хипотеза, той подробно изброява източниците, в който той се споменава. Първото сведение за кавказкото селище Тюмен се намира в Дербент-наме. Хосров I, укрепвайки Дербент за да прегради пътя към Иран от север, заема района между Дербент и Терек и заселва там племето туман, чийто управител бил наречен Туман-шах. Във владенията му влизали Семендер, Инджи, Кейван, намиращ се между Тарху и Ендери, Балх или Ески Ендери на река Ихран. Сред подвластните на хунския господар в Северен Кавказ в „Арменска история” от 5 в. се изброяват племената хун, маскут, пукур, гуан и тома, като последните може да се отъждествят с тюмените и гуените. От сведенията за територията, която обитава племето туман следва, че още от 6 в. то живее в съседство с хунските племена.  Според Клапрот, Балх се намирал на 40 версти по-нагоре от Костек и бил главен град на страната, получил името Ендери в 8 в. от хазарския владетел, който би могъл да е християнин. Тази местност ограничена между Тархи и Гамри и река Койсу и Каспийско море според някои изследователи е част от Страната на хуните, простираща се от Дербент до степите на Терек. От сведенията на Мойсей Хоренски научаваме, че в тази страна съществуват и много малки владения като обществото Инжи/Инчи/, общество Такри с град Тарху. Вероятно владението на Туман-шах е поредното подобно владение образувано в страната на хуните.
   В периода между 6 и 15 в. липсват източници за съдбата на това владение.
   От 15 в. в Североизточен Кавказ започват да се появяват католически мисии "Chomek" /"Кумук"/, "Tumen" /"Тюмень"/ и "Tarci" /"Тарки"/ влизащи към 1392 г. в „епископство на Каспийските планини”  упоменато от един от мисионерите брат Журден.
Венецианецът Иосафат  Барбаро в продължение на 16 години от 1436 г. пребивава в Азов. Описвайки татарските стълкновения, споменава, че ордата на Кичит-Ахмет преминала от Астрахан към Азов през Тюменските равнини край Черкезия. За Астрахан пише, че се намира на река Ердил на седем дни път от Тюмен. Според Контаринии, посетил Дербент в 1475 г., Тюмен е пограничен град между Ширван и Татария. В началото на 15 в. кипчакската орда се разпада на независими владения, за които Кримското ханство влиза в борба с нея. Наследниците на Ахмет не искали да се подчинят на старшия в рода и търсели съюз с враговете си. В 1501 г. посланникът в Крим, Иван Выродов донася на Иван III :

 "сказывают государь, что орда нынче худа... прикочевала к Дону за тем, что Муртоза (син на Ахмет) ныне в Тюмени, а Тюмень и Черкесы орде не други. И там ея орда отвселя блюдет".

В 1519 г. Махмет-Гирей кани Василий III Иванович за настъпателни действия срещу Астрахан : 

„Язъ  на сей весне на Астрахань иду... и ты бы со мной учинился за один. Из Черкас к нам послы приходили, да нам били челом, чтобы мы к ним послали, а они нам хотят дани подать; также где недруг мой будет и они на нашей службе со всей ратью хотят быть готовы. И язъ к ним посла посылаю. Также и из Тюмени; оттоль к нам люди пришли и сих людей речи таковы же, что "мы царю холопы, а где его недруг ни будет и мы с ним готовы...". А мне бы к ним человека послати. И язъ то отставил и на Бога надъялся. Сколько было мне пригоже на своего недруга (т.е. Астрахань) наряжатись, столько есмя готовы стоим"

В съюз с ногайския мурза Мамай, Махмет-Гирей превзема Астрахан в 1524 г., но бива убит от съюзника си. Неговият брат Садат-Гирей овладява Кримското ханство и съобщава в Москва:

 "великий Султан - мне покровитель, царь астраханский Усеин - друг, казанский Саиб-Герей - брат, ногаи, черкесы и Тюмень - подданные, король Сигизмунд - холоп, волохи - путники мои и стадники и пр."

   Според кумикските предания и тези на терските казаци  начело на княжеството в този период стоял кумикски феодал Агры-хан или Аур-хан Тюменски. Счита се, че той бил племенник на ординския хан Ших-Ахмат, управлявал земите между Дон и Волга, но след поредни междуособици бил победен и се преместил на Терек между Сулак и Терек до  езерото Джунгула. В 1525 г. той дружелюбно посреща първите заселници казаци от Дон на левия бряг на Терек. В по-късните руски източници се споменава «шевкал Тюмени», «князь тюменских кумыков», който приема руско поданство , вероятно става въпрос за Агиш. Синовете на княз Агиш след като загубват борбата за властта също стават руски поданици към 1570 г. Василий и Роман Агишевичи Тюменски стават родоначалници на руския дворянски род Тюменски князе. В 1578-1583 г. в турските източници се споменават . “Tümen Begligi Mirzası’, “Tümen Hakimi” Туки-бег и Султанай Бег, а в руските източници от 1588-1594 г. се споменават „Салтаней князя”.
   След превземането на Астрахан от руснаците, цялата търговия, която се извършва в града, преминава в ръцете на Москва. В Никоновская летопись за 1559 г. е записано:

 "пришли гости из Шамахеи, Дербени, Шевкал, Тюмени, Юргенча, Сарайчика со всякими товары... Да пришли же из Астрахани послы от Крымшевкала и от всей земли Шевкальския, да от Тюменского князя в поминки бить челом, чтобы государь велел им бытии в своем имени и в холопстве у себя учинил и торговым бы людям дорогу пожаловал государь, велел бы чисту учинить"

   От тези и други приведени свидетелства Н.Ходнев прави извод, че известното племе туман от 6 в., в продължение на 13 века живее в една и съща местност по двата бряга на Сулак и не изгубва изцяло своето самосъзнание. При най-голямото им разширение, тюмените населявали земите на юг до Тарху, на изток до Каспийско море, на север до Терек, на запад до чеченците и кабардинците по река Мичика и Сунжа. Вероятно засилването на властта на Тарковския шамхал е принудило тюмените да напуснат южните земи и да се преместят на север. От повечето сведения за Тюмен произлиза, че той има известна самостоятелност, а също и че Северен Кавказ е разделен между черкезите и тюмените, подобно на разделянето му в руските летописи между черкези и яси. 

През владенията на тюмените преминават важни търговски пътища, а търговските кервани се нуждаели от междинни пунктове за почивка и складиране на стоки, които са управлявани от тюмените. На лице са два признака отличаващи ясите от руските летописи – наличието им в устието на река Терек и ролята им в търговията. За съжаление за ранните религиозни вярвания на тюмените не е известно нищо. Според Карамзин, жителите на Бездеж, притежаващи мощите на Михаил Тверски, биле яси. Възможно е в този град да са живеели и тюмени. В 1722 г. на река Сулак Петър Първи открива някакъв кръст и там построява, според преданието, крепост на Светия кръст. Също за разпространение на християнство в миналото говори името на селището Ендери и съществуването на гръцка дербентска епархия в Сарай.

   Около 1588 г. умира казикумухския шамхал Чопан и неговите наследници си разделят владението, като изключват Султан-Мут, роден от кабардинка с неблагороден произход. С помощта на кабардинците, Султан-Мут завладява земите от десния бряг на Сулак. Неговите мъдрост и успехи привличат  кумики от съседните владения. В резултат на руските завоевателни походи в 1594 г. Тюменското владение изчезва от картата на Северен Кавказ. До този момент тюмените имали свои князе, но в междуособици тези князе взаимно се самоунищожили. Така тюмените и гуените се подчиняват на Султан-Мут Ендиреевски и потомците му и стават негови васали. Сред  подвластните на новото владение се споменават тюменските мурзи Маймет-мурза Тотуев, Черкас-мурза Салтанеев, Магдей-мурза Салтанеев, Канмурза Алкасов, Амир-мурза Ракаев. В 1626 г. те се заклеват да служат на Московския цар и вероятно се преселват. Според Бакиханов останалата част от тюмените остават в района на Засулакска Кумикия и са подчинени  на потомците на Казан-Алп, син на Султан-Мут Ендиреевски. Айтек-мурза Салтанеев и княз Казан-алп в 1641 г. също стават поданници на Москва. Това са последните споменавани в руските източници тюменски князе.
   В днешно време цялото население, живеещо в Кумикската равнина с изключение на ногайците се нарича кумики и изповядва ислям от суфистко направление, което сочи неговия северен произход.
   За характеризиране на етнонимите тюмени и гуени помага и въпросът за съсловията в кумикското общество. Най-високо на социалната стълба стоели феодалните владетели: тарковски шамхал, мехтулински и брагунски ханове, засулакския уллу-бий/голям,велик или старши княз/ и кайтагския уцмий. До 17 в. в това число влизали и тюменските и гуенските князе. През 17-19 в. към феодалните владетели се присъединяват и князете Бековичи-Черкаски, управляващи Малка Кабарда, чието население в по-голямата си част представлявало моздокски кумики.
   По-голямата част от кумикското население се отнасяло към съсловието на уздените, което представлявало свободни, самоиздържащи се собственици на земя или стада. Самите уздени също се подразделяли на степени. Най-висша степен представлявали сала/уллу/-уздени, ползващи се с поземлени права наравно с князете и биле освободени от всички повинности. Тези привилегии получили от предците си, сподвижници на Султан-Мут. Задължително сала-уздените притежавали богато имение. Не зависели от княжеската власт и биле напълно икономически независими. От техните среди князете избирали баш-узден, чиято роля била сродна на премиер-министър. Сала-уздените биле близки съратници на феодала по време на война и съдебни помощници в мирно време. А.И.Ахвердов пише, че владетелите без съгласието на подвластните си уздени не предприемали нищо и често биле длъжни да се съгласяват с тяхното мнение. В кумикското общество сала-уздените се разделяли на привилегировани/свободни/ и княжески служители. Според иследователите най-близък паралел с характера на сала-уздените може да се направи с този на  тарханите от тюркските каганати. При южните кумики на сала-уздените съответстват уллу-уздени и ак-уздени. Етнографът С.Ш.Гаджиев прави извод, че сала-уздените имат по-древен и благороден произход от шамхалския род. Оказвайки се под властта на тези феодали те съхраняват икономическите си и обществени права.
   Според източника "Перечня доходов шамхалов", датиран 14-15-16 в., областта Мичихич /Чечня/ се намира под властта на Тарковския шамхал и била отделена към 1442 г. като уделно владение. В по-късно време при започналото раздробяване на шамхалството, родоначалникът на засулакските князе Султан-Мут получил земите между Судак и Терек с долната част на Мичикич и Салатовски окръг до планините Керхи /Кенхи/ на границата с обществото Гумбет.   Според чеченските предания, легендарния предтеча Тинавин-Вис, син на Молкх, при който се извършва разселване на чеченците в предпланинските части, плаща данък на Султан-Мут. Това преселение на вайнахите на равнината от обществата Нашаха и Галай се отнася от учените към 16-17 в., а окончателното оформяне на чеченските и ингушките общности към 18 в. През 17-18 в. стават известни чеченските епически песни „илли”, в които се използва термина  „салойн эллий” за обозначаване на висше съсловие и се превежда от специалистите като „князете на Сала-тау”. Вероятно става дума за сала-уздените, които преди може би биле князе на Салатавия до присъединяването им към владението на Султан-Мут.

 Известно е също и чеченско предание за похищението на шамхалската дъщеря Чечу от Чайнакх, която след неговата смърт се заселва на равнината и поставя основите на днешния Чечен-Аул, между реките Сунжа и Аргун. Това селище дава и руското название на чеченците /сам. нохчий/ и се употребява за първи път в 1719 г. В този район живеят и вече преселили се в Кавказ казаци към 17 в. Образуването на владението на Турлови в района на селищата  Атаги, Герменчук, Чечен-Тала се отнася към началото на 17 в., а в 1659 г. Алихан, Алибек и Хочбар Турлови се упоменават като владетели на земята Чачана. Чеченско предание говори за кумикски произход на част от обществото Кейн-Мохк, граничещо на юг с обществото Мiайста, където е живял бащата на Тинавин-Вис. Предшественикът от ингушкото селище Алхаста на име Мед, също е считан за потомък на тарковските шамхали или на  приближен до тях и който  се изселил  в планините, заради разногласия. Известни са подобни фамилии срещащи се на територията на бивши ингушки селища до Столовая гора, днес Северна Осетия – Медарови, Медоеви. Според Гусейнов ингушката форма Медар би могла да произлезе от мадыр / герой, батир, богатир/.
      Интерес представлява също и въпросът за наличието на съхранени руски източници за  периода, когато руснаците постепенно овладяват Северен Кавказ. Изследванията на описите на Царския архив и архива на Посольский приказ от 16-17 в. и съпоставянето им с наличните документи показва, че тяхното действително количество е било много повече. Възможно е по време на различни природни бедствия, които не са рядкост в тази епоха, като пожарите в град Москва, събитията от времето на управлението на Борис Годунов, войната през 1812 г. част от тези документи да са биле изгубени. Първоизточник на документите издавани от Посольский приказ биле така наречените „столбцы”, които служели за допълнителен справочен материал при съставяне на заповеди, предписания и др. Изследванията показват, че съдържанието на различните документи свързани с преговори, грамоти, заповеди и др. съответстват на съдържанието от тези първоизточници, които също не се унищожавали, а се съхранявали в архивите. В такъв случай при загуба на официални документи издадени от Посольский приказ би могло да се търси информация от първоизточника на съставянето им. При загуба и на тези документи могат да се ползват летописите, които по правило съкращавали официалните документи. След сравнителен анализ изследователите са установили, че са изгубени „тюменские книги”, описващи отношенията с Тюменското княжество. Известно е, че в 1551 г. при Иван Грозни е направил посещение тюменския княз Бибарс Растов, в 1556 г. са биле приети тюменски посланници „ о миру и торговле”. Октомври 1558 г. тюменски княз  молил за покровителство, а също е изпращал посланници през 1559 и 1560 г.
   От изнесените до тук факти и чеченските предания и фолклор може да се направи  извод, че тюмените и гуените имайки свои князе до 16 в. и свое първородно място на обитаване успяват да съхранят самосъзнанието и етносното си название. В по-късно време, губейки княжеския статут и признавайки властта на друг феодален род, но притежавайки благороден произход, получават специален привилегирован статут и запазват собствеността върху земята си. Така те се сливат в общия кумикски етнос.

Сибирският град Тюмен

   В своя статия Юрий Зотин предлага хипотеза за връзката между Кавказкия град Тюмен на река Тюменка и Сибирския град Тюмен. В статията първоначално се спира върху хронологията на събитията свързани с война между Тимур и Тохтамиш. Тук няма да се спираме подробно на нея.
   При  идването на чингизидите местните племена, живеещи в района на днешния град Тюмен, се отбранявали твърдо преди да им предадат властта. В 1230 г. управлението на Ак-Ордата се намира в ръцете на старшия син на Джучи – Орда-Еджен. Бидейки справедлив, той разделил владението между своите братя Шейбан и Туга-Тимур. В следващите периоди, владетелите на територията на Ак-Ордата произхождат от трите родови клона, произлизащи от тримата братя.

   Около 1400 г. Тохтамиш създава неголямо, но независимо владение с център  Чинги-Тур/старото название на град Тюмен/ известно с названието Тюменска юрта и станало основа за възникването на Сибирското ханство. Писмени източници за основаването на Чинги-Тур не са намерени. В Сибирската летопис са упоменати накратко хановете, управлявали първото татарско владение в района с център Кизил-Тур. 15-ия по ред хан е Мунчак, а синът на неговия брат се нарича Тайбуга. Според Н.А.Абрамов, Тайбуга е управлявал ханството в края на 14 в.
  Тайбуга вероятно е от клона на Шейбанидите. Синът на Тайбуга, наричан Ходжа, бил хан на Тюмен. В 1421 г. на престола на Тюмен стоял Шейбанидът Ходжа-Мохамед. В хронологичните записки е записано името на бащата на Ходжа  - Мохамед – Али. Авторът на статията определя местонахождението на Шейбанитския улус в горното течение на река Ишим, приток на река Иртиш. В този район Ермак, в своите походи среща татари, жители на Чимга-Тур, наричащи се „турали”. Преданията разказват, че срещу бащата на Тайбуга бил вдигнат бунт, при който той загива, а Тайбуга е отведен в други земи. Предположението на Зотин е, че Тайбуга е отведен в кавказкия Тюмен. Внукът на Шейбан, Токдай е носил военна служба по охраната на Дербент и е напълно възможно Шейбанидите да имат приближени в района. Според летописите, един от строителите на град Тюмен бил съратникът на Ермак -  Черкас Александров, който според някои изследователи ръководил група от другоземци. По предложението на автора, първите татари в района на град Тюмен идват с Шейбан и техните потомци заварва Ермак в местността. Запазени са документи, разказващи за мюсюлмански поход през 1394-1395 г на бухарски пълководци от ордена „Накшбандия” срещу Шейбанитското ханство с цел разпространение на исляма. В документите се споменава Шейбан-хан, по късно наричан Вали-хан. Съпоставяйки мюсюлманските документи и татарските предания, Зотин предполага, че въпросният Вали/Али/-хан е избягалия преди време Тайбуга, върнал си наследствените земи. Според авторът  новото си име Тюмен градът  Чинги-Тур получава с идването на руски колонизатори, сред които би могли да бъдат и кавказци, включително и от Тюменското княжество. 

Относно етимологията на думата "сармат"

    В книгата си Культура чеченского народа Леча Илясов споменава за възможна етимология на думата "сармат" чрез вайнахския и други кавказки езици.Например предложението на грузинския учен Джавахишвили е,че в първоначалния си вид думата е била "шармат",като "матт"  означава на чеченски страна,а първата част на думата идва от Кавказка област Шаро т.е.шармат означава хора живеещи в Шаро.Друго значение може да се изведе от вайнахския израз «шера меттиг» ,който означава гладко равно място.
Ето два откъса от книгата:

Известный грузинский историк И.А.Джавахишвили не только поддержал
идею К.Патканова, но и обосновал ее новыми аргументами.
По его мнению, племена равнинной зоны Северного Кавказа обозначались
этнонимом «шармат», а не «сармат». Так как ни в греческом, ни в латинском язы-
ке не было звука «ш», в написании и произношении античных авторов он стал
звучать как «сармат». Этноним «шармат» И.А.Джавахишвили делил на два элемен-
та: «шар» — «мат». При этом первый элемент он считал этническим обозначени-
ем, которое встречалось в более древние времена в различных районах Кавказа и
упоминается в исторических сочинениях средневековых грузинских авторов. К
примеру, у Георгия Мерчули, грузинско-го историка X века, есть упоминание о
владениях в северной части Абхазии Шаройского государя, то есть Шаро. Оно со-
хранилось, по его мнению, в топонимике горной Чечни: в названиях реки Шаро-
Аргун и исторической области Шарой, а также в виде Шарван, Шаро в Восточном
Закавказье68
.....
При этом нельзя не отметить и работу чеченского ученого Я.Вагапова «Сар-
маты и вайнахи». В ней автор убедительно обосновал нахоязычность большинства
сарматских и аланских этнонимов и личных имен, которые упоминаются в различ-
ных исторических источниках69
.Исследователь считал, что «в древней-шем из рассматриваемого ряда этнониме
«савромат» его первая часть соответствует вайнахскому «совра» — мягкая кожа с
характерным естественным рисунком на поверхности (мерея). То есть «савромат»
означало «кожаное племя». Это объясня-ется тем, что у савроматов в одежде мно-
го было кожи: кожаный плащ, кожаные шлем, обувь… Название сарматов в форме
«шарма» отмечено у адыгов, с ним же связывают ученые и фамилию Шеремет, Ше-
реметев. Вайнахское «шера меттиг» (с суффиксом «иг») и его более древняя форма
«шара мат» — гладкое, ровное место подсказывают, что «сармат» не что иное, как
«шармат». То есть вначале «сармат — шармат» должно было быть названием равни-ны, а от этого названия местности жители равнины, степи должны были получить название «шарматай», «шарматой», что значит «равнинные». 

Защо слънцето спира преди залез

 из карачаевски сказания

От най-малка възраст Сатанай умеела да изработва различни ръкоделия.Била толкова добра майсторка,че за един ден ушивала по едно ръкоделие и ни една жена не можела да го изготви по-добре от Сатанай.Сред нартите имало един много добър майстор - всеки ден изготвял по едно седло.
Веднъж момъкът дошъл при Сатанай и казал:
-Хайде да се съревноваваме кой е по-добър майстор.
Двамата решили да премерят сили.На другия ден от ранна сутрин всеки се захванал за своето дело.Двамата много се стараели и никой не отстъпвал на другия.
Вечерта, когато слънцето започвало да залязва ,младежът решил,че почти е свършил своята работо отишъл при Сатанай.Но Сатанай не могла да завърши свята княжеска рокля наравно с него.Тогава тя се обърнала към слънцето и го помолила:
-О почтенно слънце,създадено за наша радост,изчакай още малко заради моята чест!

Слънцето изчакало малко,следейки работата на Сатанай.А тя без да губи време завършила роклята и я облякла.
От тогава вечер ,когато слънцето бавно слиза по небето ,то спира за малко преди да залезе.

Прочетено в  altaica.narod.ru 

Сосрук в подземния свят

из балкарския нартски епос

Завърнал се от далечни скитания и заболял нартът Ерюзмек/Йорюзмек/ .Разтревожената Сатанай пробвала различни лекове,но ни едно не помагало.Тогава тя се обърнала с молба към сина си Сосрук: зад планини и морета в една гора има поляна,на поляната дворец от бял мрамор,а в двореца живее прекрасна дева.Пред ложето и от чисто злато плават златни рибки.На всяка цена Сосрук трябва да се сдобие със златна рибка – щом я изяде Ерюзмек веднага ще оздравее.
Отправили се Сосрук и двама от братята му в търсене на златната рибка.Стигнали до място,където пътят се разделял на три посоки.Сосрук тръгнал на изток,а братята му на запад.Слес седмото денонощие Сосрук стигнал до поляна,където пасели табун коне.От гората излязъл непознат мъж и подарил на Сосруко особен дългогривест кон.Яхнал го Сосрук ,мушнал го в хълбока,а коня проговорил:
-Защо ме оскърбяваш така ,млади княже,защо излишно дърпаш юздите? Ако бъдеш истински мъж и добър ездач и аз ще бъда достоен кон за тебе.

Сосрук отслабил юздите и дал воля на коня и така препускали по тясна пътечка през гората докато стигнали поляна.През поляната течал черен ручей,на една скала стоял чернобрад непознат ,който дал такъв съвет на витяза:
- Имам двама братя,а най-младия живее на един ден път от девойката ,която търсиш.Като стигнеш до средния,ще си смениш коня,а после и при другия.Пази се от хитрините на девойката – много мъже се простиха с живота си.Принадлежи тя на войнственото племе на амазонките и може да се сражава без умора три дни и три нощи.Когато свърши двубоя спи също толкова време в белия замък.
Изпълнил точно съвета Сосрук и стигнал до замъка от бял мрамор.Скочил от коня,запрял го и на пръсти влязъл в двореца.
Стените биле направени от бивни и светели като слънце.На пухкава покривка спяла златокоса девойка,а къдрите и падали край златно корито с прозрачна вода ,в която плавали златните рибки.Тихо се промъкнал Сосрук и завързал косите и към леглото,взел една рибка ,скрил я в пазвата си и избягал от замъка.Тъкмо пришпорвал белия кон на най-младия брат и се събудила девойката.Галопира Сосрук,а след него ураган – трещят вековнитедъбове ,падат камъни,носи се злобния вик на амазонката:
- Няма да ми избягаш ,сине на кучето племе!
В това време сменил Сосрук белия кон с черен,който му дал средния брат и се впуснал напред.Успял да стигне до най-стария брат и да се прехвърли на собствения си рошав кон.Чернобрадия му казал:
- Напой коня си в черния ручей.

Изпълнил съвета Сосрук и полетял по- нататък.И конят проговорил:
- Дръж се по-здраво,хвани се за гривата ми и не се оглеждай назад.
Но се чува все по-близо конски тропот и тъкмо се протегнала красива ръка да хване за опашката гривестия кон и той се откъснал от земята и полетял към облаците.А златокосата останала на място.Вълшебният кон се понесъл над горите,над морската бездна и над планината разсичайки облаците.Накрая се спуснал край каменна пещера на една поляна.Сосрук оставил коня да пасе на воля и самият той решил да си почине.И тук се появили братята на Сосрук с празни ръце.С радост им разказал Сосрук всичко,което се случило и как похитил златната рибка.Черна завист овладяла двамата братя и замислили да убият Сосрук и да се сдобият със златната рибка.Хванали го ,взели рибката и го пуснали в бездънен кладенец.Помъчили се да хванат коня му ,но той все им бягал.А в това време Сосрук падал,падал и с него се ронели камъни от кладенеца.Накрая падането свършило и той се озовал на поляна окръжена с остри скали.Тръгнал нартът в неизвестна посока и срещнал жена с две деца: едното носела на ръце,а другото тичало край нея.Жената му казала:
- Зад скалата се бият бял и черен овен.Ако се хванеш за рогата на белия ,ще те изхвърли от кладенеца като коте.Ако се хванеш за черния – ще те хвърли още по-надолу в подземния свят.
Видял двата овена Сосрук – тъпчат земята,бият се с рогата колкото сили имат ,но никой не побеждава.Примерил се нартът ,скочил и се хванал за черния овен,овенът замахнал с глава и Сосрук полетял надолу .Стигнал подземния свят и тръгнал по една пътека,докато стигнал до беден дом,където живеели майка и две дъщери.След като им разказал своята истсория ,поискал да му дадат вода понеже бил. жаден.Но нямали вода ,тъй като на извора на реката живеело страшно деветглаво чудовище – емеген и изпивало всичко.Много смелчаци се опитвали да го убият,но биле победени.Тогава решил Сосрук да се пребори с чудовището.Поръчал да му ушият осем парцалени топки с големина на човешка глава.Пришили по четири на всяко рамо,дали му меч и лък и тръгнал по реката да търси чудовището.Емегенът се разбудил и започнал да души – замирисало му на човешки дух.Видял нарта ,че приближава към него и казал:
-За какво си дошъл – да се сражаваш ?
-Първо ще се сражаваме,а после може и да се поборим – отвърнал му нартът. normal; Размахал меча – една глава паднала,размахал го пак – втора се търкулнала.Великанът също отвърнал на ударите – отлетяла една парцалена глава от рамото на Сосрук.Така те се били дълго,докато и последната глава на чудовището не паднала и водата потекнала пак към аула.Благдарните хора искали да построят златен дворец на нарта и да му дадат най-красивата девойка за жена.Сосрук отказал наградата,защото единствено искал само да се прибере в къщи.
Мъдрите старци му дали съвет – високо в планините ,на стар дъб има гнездо орлица,която всяка година отглежда малки орлета,но един дракон се появява,поглъща малките и разрушава гнездото.Ако помогне на орлицата и тя ще му помогне да се върне отново в своя свят.Отново се въоръжил Сосрук и се скрил до мястото да чака дракона.Изведнъж станало горещо,разтресли се камъните,увяхнали цветята – долетял огнедишащ дракон.Сосрук започнал да изстрелва стрели към чудовището и на края с последен удар на меча доубил дракона.Благодарната орлица се съгласила да помогне на Сосрук да се върне при нартите.За целта ушили от кожите на девет овена две торби – в едната сложили месо, в другата – вода.А торбите поставили на шията на орлицата.Заедно със Сосрук на гърба си полетяла към горния свят,а нартът от време на време и подавал ту месо , ту вода да утоли жаждата си.И така докато не се опразнили съвсем торбите.Нямало вече какво да даде на птицата Сосрук.Тогава откъснал той парче месо от своя крак и глътка кръв от своята.Така стигнали до същото място където коварните братя измамили Сосрук.Като видяла,че куца,орлицата близнала крака на нарта и раната заздравяла.Сосрук намерил и вълшебния си кон на същата поляна.Отправил се нартът към своя аул,а по пътя на всякъде горели огньове и печали месо – за памет на загиналия Сосрук.Като го видели жив и здрав ,всички се зарадвали.Сосрук разказал на баща си за измамата на братята си и че той,а не те успял да намери златната рибка.Тогава за да се докаже кой говори истината направили следното: седнали тримата братя в кръг и всеки поставил една лопатка от овен пред себе си .Тримата трябвало да изстрелят с лъка си стрела към небето и чиято стрела се върне и се забие в лопатката – той казва истината.Залетели стрелите високо към небето,но само тази на Сосрук се върнала и се забила точно в лопатката пред него.
Прочетено в  www.tyrnyauz.ru

Орайда

из карачаево-балкарския фолклор
Тази история е много стара.Събрали се хората в долината Учкулан,за да мерят сила и да видят кой е най –силен.Дълго се борили и накрая най-силен се оказал един момък от Теберда на име Хасан.Сред събралите се имало един с воал на лицето,който дал знак,че иска да се пребори с победителя.Двамата излязли по-средата на мястото,дълго се борили.Накрая човекът с воала хванал Хасан и го повалил на земята.Победения момък поискал да види лицето на съперника си.Един от събралите се в тълпата скочил на коня си и смъкнал воала и шапката от главата на бореца.Като лъч на слънцето засветила прекрасна девойка – Орайда.Победения борец се заплеснал по девойката и съчинил песен.Така било писано – мълвели старците – наверно тези двамата се борили един за друг,затова нека се оженят.
Много време минало.И хората и скалите забравили външността на Орайда,а нейната смелост все още е жива.На сватби и празници звучи нейното име – с Орайда откриват празника,с думата Орайда девойката се жени,и пак с Орайда – пристъпва за първи път в дома на съпруга си.

Карачаевские сказания
Записано в августе 2002г.
студенткой 2 курса факультета РГФ, ОТиПЛ
Воронежского государственного университета
Семеновой Индирой Джотдаевной
в Республике Карачаево-Черкессии г. Усть-Джегута
от Байрамуковой Аминат Борисовны.
Перевод на русский - И.Д.Семёновой,
под редакцией д.ф.н., проф. ВГУ А.А. Кретова

altaica.narod.ru

Ето един вариант на песента група Домбай - Орайда 

и един съвременен вариант от 
KaracayTube's Channel

Древна аланска песен

Хей, Аланла, къазауатха тургъанбыз,
Уллу таула бояла тулпар къаннга,
Алан халкъы бирден болуп къопханбыз,
Кюбеле да булгъана мурдар къанга!
Тенгиз ууу езенлеге жетгенди,
Алтын чачлы кек кезлюле, къайдасыз?
Кюбелеринг, къылычларынг жылтырай,
Аланлыла, къазауатха чыгъыгъыз.
Биз барырбыз езенледен – тенгизге,
Алан халкъы, тебире жортуулгъа!
«Къонакъланы жолу бошду!» - деп къойсакъ,
От салырла тау башында туузгъа.
Кюн да батар, танг да атар езенде,
Биз къайтырбыз, алан къартла, сакълагъыз,
Кебелейге сюзюлюрбюз, къууана,
Аналагъа баш урурбуз, къаплана.
Тенгиз бюркюп алса да елюклени,
Биз къайтырбыз, жыйып къалгъан берклени,
Къылкъам атып, умпыр тарта Аланда,
Сары чачлы тулпар къанла тууарла.
Алан къандан толгъан къадар жюрекле,
Къара къанлы гыбышыла, тохтатыгъыз!
Алан халкъы бирден болуб сюелсе,
Мурдар къанны тенгизледен эмербиз.
Хей, Аланла, ким базыныр, бир болсакъ?!
Алан Тюзге уллу келлю биз болсакъ,-
Къара къанлы сарубекле жетерле,
Хожанлагъа чигинжиле битерле.
Хей, Аланла, болсакъ тюзде къонакъбай,
Умпыр тарта, юйренирле таулагъа,
«Къонакъланы жолу бошду!» - деп къойсакъ,-
От салырла тау башында туузгъа.
Хей, аланла, ант этейик бир болуп:
Аллыбыз – тюз, артыбыз а тау болса,
Бир этекли Эки Теппе сау болса, -
Алан тюзде къара къанлы онгдурмакъ!
Къойларыбыз отларла жайлыкълада,
Гыбышыла тешерле ауузлукъну,
Бизни къызла эки эшме атарла,
Ышымларын жылтырата батырла…
Кек гюлменди къысылгъанды тойлада,
Акъ гюлменди кийилгенди отоуда,
Бал жагъайыкъ алан къызгъа, хей, маржа!
Тухтуйланы хазырлагъыз, Аланла!
Жетиб келе Тау этекни къатына,
Хурмет эте Алан жашлы анагъа,
Къылкъам атып, умпыр тарта Аланда,
Сары чачлы тулпар жашла тууарла.
Хей, Аланла, къазауатха туругъуз,
Тенгизлиле езенлеге кирдиле,
Бийик таула артыбызда къалсынла,
Тулпар къанла сакъласынла езенни!
Къара кюйню жырламагъыз таулада,
Атлы етмез биз саулукъда жашыртын,
Къара къойла союлурла къууанчда,
Хей, Аланла, сакъ болугъуз таулагъа!
Хей, Аланла, келип къалды къара кюн,
Ой, жарлы анам, барабыз тенгиз къапха,
Ере хожан букъулудан толмасын,
Бир гыбышы Алан тюзде онгмасын!
Хей, Аланла, ючеу-ючеу туругъуз,
Кебелейде умпыр барад биринчи,
Келкем атып, кюлтерменги урлатма,
Сен Аланса, алтын чачлы, унутма!
Сабырлыла, ой Аланла, келигиз,
Алан тюзде къара къойла сояйыкъ,-
Бир жанлыдан минг чапракълы туугъанды,
Алан тюзю гюргюлешге къалгъанды.
Биз барырбыз езенледен – тенгизге,
Кебелейде умпыр тартып, сюзюлюп,
Алан тюзде къара къойланы соя,
Бир аланлы жети атагъа айлана!
Хей, Аланла, къазаутха тургъанла,
Бир аланны кюлтермесин урлалла!
Сары чачлы кек кезлюле, сау болсакъ,
Алан тюзден келечиле таярла!
Кюн да батар, танг да атар езенде,
Биз келирбиз, алан къартла, сакълагъыз,
Кебелейге сюзюлюрбюз, къууана,
Аналагъа баш урурбуз, къаплана!
***
Превод на руски език:

Эй, Аланы, мы поднялись на войну
Высокие горы окрасятся в кровь храбрецов,
Аланский народ -мы встали как один,
Кольчуги наши окрасятся в кровь врагов,
С моря яд достиг равнин,
Златовласые, голубоглазые, где вы?
Кольчуги ваши и мечи сверкают,
Аланы выходите на войну
Мы пойдём с равнин к морю,
Аланский народ собирайся в поход,
Если мы оставим, сказав «Путь у этих гостей лёгкий»
Они подожгут на вершинах гор всю траву.
Солнце сядет, рассвет настанет
Мы вернёмся, ждите нас, Аланские старики
В победном танце мы выстроимся, радуясь,
Поклонимся мы матерям, павши ниц.
Даже если море поднявшись унесёт мертвых,
Мы вернёмся, собравши оставшиеся шлемы,
Бросим копье, затянем победную песню в Алании,
Златовласые, родятся храбрецы
Аланской кровью заполненные сердца,
С чёрной кровью безродные- остановитесь,
Когда Аланы, встанут как один
Кровь убийц с морей- мы выпьем,
Эй, Аланы, кто осмелится, если мы едины?
Если мы будем оберегать аланскую землю,
С чёрной кровью драконы придут,
Искрами очаги засверкают
Если мы будем гостями на своей равнине
Запев песню, они приучатся и к горам
Если мы оставим, сказав «Путь у этих гостей лёгкий»
Они подожгут на вершинах гор всю траву
Эй, Аланы поклянёмся, как один:
Пред нами равнина, а за нами горы
И пока стоит Двуглавый,-
На аланской равнине никому не дадим ходу.
Отары наши будут пастись,
Безродные будут снимать удила с коня
Девушки наши закинут две косы,
Ноговицы будут блестеть у наших героев
Синий платок повязан на пиру,
Белый платок одет в (отоу),
Обмажем мёдом аланских девушек, эй маржа!
Тухтуи готовьте, аланы!
К подножию гор приближаясь,
Делая почёт, матери алана,
Бросив копьё, и песню затянув,
Родятся светловолосые храбрецы
Эй, Аланы вставайте на войну
Морские люди вторглись на равнину
Пусть высокие горы останутся за нами,
А храбрецы защищают равнину
Не пойте песни-страдания в горах,
Всадник не пройдёт, пока мы живы,
Зарежем чёрных овец на радость,
Эй, Аланы, храните горы!
Эй, Аланы пришёл чёрный день,
Идём мы к воротам морским
Пусть очаги не наполнятся пылью,
Пусть не один безродный не устоит в аланской равнине
Эй, Аланы становитесь по-трое
Споем мы победную песню
Не теряй знамя, не сдавайся
Ты Алан, златовласый, не забудь
Терпеливые, о Аланы, приходите,
На аланской равнине чёрных овец зарежем,
От одной души, тысячелистный родился
Аланская равнина (гюргелеш) досталась.
Мы пойдём с равнин к морю,
Запев победную песню и танец,
На аланской равнине зарезав овец,
Один алан, до седьмого колена!
Эй, Аланы встали на войну,
У одного алана украли знамя
Светловолосые, голубоглазые, если мы будем живы
С аланских равнин уберутся пришельцы!
Солнце сядет, рассвет настанет
Мы вернёмся, ждите нас, аланские старики
В победном танце мы выстроимся, радуясь,
Поклонимся мы матерям, павши ниц. 
***
Видяно в   
karachays.borda.ru/

Дигорци от племето парсык

Ботай е писар на един от военачалниците на средновековния карачаево-балкарски княз Карча.Барлыу е син на Ботай и това е откъс от негов ръкопис-глава 2.

В третьем месяце 1378г я с отцом перешел из Крыма в сторону Кубани.Мы прошли по берегам рек Аксуу,Кубан,Терек и начали писать то,что видели об истории горных карачаевских хазар, карачаевских куман,карачаевских алан,и равнинных хазар./Аксуу - Белореченск в Краснодарски край-бел.на А.Глаш/

.......

  Побывали в крепости Джайтам у холамов из племени булгар ,у карачаевских бозар-балкаров,у терских и курукских кумуков./село Холлам и Бозар-Балкария  в Балкария/.Побывали в крепости Кырык у буркузюк карачаевцев из племени хазар на земле Оз,на берегу Терека у алказов  из племени хазар ,в крепости Тохтасан в тарханстве Балгур-тархана у басур/мюсюлмански-бел.А.Глаш/ карачаевцев из племени алан,в крепости Таракты у азсир карачаевцев из племени куман,живущих на земле Оз.Побывали в крепости Конбан у озманов из племени куман живущих на земле Оз,на берегу реки Терек у озманских карачаевцев из племени канджай,живущих на земле Оз.Побывали у дигоров из племени парсык/дигорци,жители на планинската част на Северна Осетия-бел.А.Глаш/ ,у тегеев/осетинци-бел.А.Глаш/ из племени парсык,живущих у четырех протоков Терека.Затем были на берегу реки Кынгыр в крепости Караман у сопгджей из племени хазар ,на берегу реки Чабык в крепости Кертик  у озсак пурчай кумуков.Побывали в крепости Дертик у дальних карачаевцев из племени алан ,за пурчаем были на горных склонах у галгуров /ингуши -бел.А.Глаш/ из племени канбат  ,в горных окраинах у нохчей/чеченци-бел.А.Глаш/ из племени канбат, у джаилчайских кумуков,затем в крепости Болун у уллузюков из племени хазар.Побывали у терских кумуков ,у гуннских карачаевцев из племени хазар в крепости Чибилчай,в районе Акаджурт у равнинных хазаров, кипчаков ,татар.

.......

Ще си позволя някои разсъждения или поне опити за такива.Веднага ме впечатли споменаването на "земята  Оз",което наверно означава страната Ас,но на мен не знам защо ми изникна асоциация с "Вълшебникът от Оз"- смешно или не,но поне ми стана ясно коя е въображаемата страна,а кой е вълшебникът -да се надяваме и това да се изясни-майтап де!

Сега по сериозно.Четох,че в тюркския средновековен свят ,след хана по важност следват князе,които се наричат с титула  "карача",което освен значението черен има и друго значение-велик.След тези князе,които много често са 4 на брой,идват бии или бейове и т.н.Интересно дали името Карча е лично или произхожда от въпросния титул?Всеки княз имал улус-част от ханството ,което управлявал и събирал данък,като 1/3 от него оставала за княза.Възможно е в 14в след унищожението на Алания,Карча,бидейки княз,е решил да създаде княжество от своя улус,който се намирал,както е видно,приблизително на територията на днешните Карачай и Балкария.В такъв случай,въпросният летописец е извършил своебразно преброяване на населението към дадения момент на тази територия.И така виждаме,че в 14в там се разграничават,алани,хазари,кумани и се споменават ингуши,чеченци,осетинци/дигорци/.Също се изброяват крепости :Джайтам,Конбан,Караман/?/,Кертик,Дертик,Болун.Как трябва да се тълкува словосъчетание от рода на : озман из племени куман - по никакъв начин не мога да разбера.Думата озман може би означава аси,но защо от племето кумани?

Кое е по-голямото аси или кумани?И накрая- същественото - дигорци и тегеи т.е. осетинци са характеризирани като перси,но не и като алани-т.е. ираноезични , защото изначално са перси.
Възможно е също първото определение да дава пояснение за селище или район например:
холамов из племени болгар - живеещите болгар в селището Холам,басур карачаевцев из племени алан - алани-мюсюлмани живеещи в Карачай.

Карачаево-балкарски нартски епос

Едно от най-интересните и загадъчни народни умотворения в света е така наречения Нартски епос,в който се разказва за митични герои-войни наречени нарти.Почти всички кавказки етноси имат свой вариант на Нартския епос и желаят да докажат ,че именно техния вариант е оригиналът.Различни са и хипотезите за произхода на думата нарт.Ще предложа откъси от книгата на М.Джуртубаев Героический эпос о нартах ,а тези които решат да четат тези редове и не само тях нека сами правят своите изводи.
Една от особеносттите на карачаево-балкарските сказания ,е че те са в два варианта - стихотворен и прозаически,което би могло да говори за техния древен характер.Започнали да ги записват едва 19в. и въпреки ,че много е забравено, успели да съберат 7хил.стиха,които се пеят,при това руския учен П.Остряков писал ,че всяко сказание има различен музикален мотив.Целият все още не е изучен и е побликуван едва половината.В епоса се разказва за борбата на нартите с чудовища/эмегени/,сдобиването с вълшебни предмети или търсенето на жени,кръвна мъст за убития баща или брат и др.Също в епоса са отразени някои исторически събития на карачаево-балкарските предци - хуни,българи,алани.В епоса се упоменават пет морета:Черно (Къара тенгиз), Хазар тенгиз (Каспийско),Бяло море (Акъ тенгиз)/?/ и Синьо (Кек тенгиз), Азау тенгиз (Азовско море).Споменават се реките:Волга (Эдиль), Кубан (Къобан), Дон (Дон), Терек (Терк),планини:Елбрус (Минги Тау), Казбек (Къазман Тау), Дых Тау ,а също и Гезам Тау и Кармур Тау,за които е трудно да се предположи нещо.Страната на нартите е наречена Къыркъ Суу - 40 реки.
И така епосът започва със сказание за Златния Дебет - едновременно родоначалник на нартите и бог-ковач.Негови родители са Небето и Земята,а в други версии Тейри го е създал от къс от своето златно сърце-слънцето.Тейри дарил Дебет с 19 сина ,като им поръчал да истребят всички същества враждебни на човека- дракони,емегени и др.Веднъж Дебет намерил в планините тежък,блестящ камък и като го стиснал в ръката си ,той се разтопил и на земята паднали капки метал.Така Дебет започнал да кове за нартите метални сечива и оръжие.Искрите хвърчащи от неговата ковачница ,стигнали небето и се превърнали в звезди.
www.balkaria.info

Карачаевската порода коне официално призната

За карачаевската порода коне се разказва в няколкоминутния филм на Телекомпания НТВ,чийто кореспондент Максим Березин посещава родината на ценената за нейната издръжливост кавказка порода.Конете от тази порода се отличават с алпинистки навици,тъй като се отглеждат при високопланински терен и суров климат.През 30-те год. и по-късно през 90-те породата едва се съхранила благодарение на частни конюшни.По високопланинските маршрути и жители и туристи се предвижват само с помощта им.Във Франция се извършва генетична експертиза и карачаевската порода получава генетичен паспорт,сертификат.
http://www.karachays.com/

by Scolot09 13.01.2010

Карачаево-балкарски коледен танц Озай

Този танц е свързан с месеците ноември-декември,когато овчарите слизат от летните пасища ,хамбарите са пълни с хляб - в домовете настъпва изобилие и доволство.Изпълнителите на обряда/Озай-в Балкария и Гюппе-в Карачай/ ходят по дворовете и събират лакомства - боза,варено месо и др.В текста,който се изпълнява се говори следното:
Вставай, поднимайся, княгиня, вставай,
На чердак залезай, княгиня, Озай, Озай,
Черноухого валуха белого, что вечером зарезали,
Локтевую кость подавай,
Ой, Озай, Озай!
Один шаг - к тебе, один хурджин с едой - мне,
Да супу - чашу,
Да хлеба - краюху,
Да мяса - два ребра,
А не дашь-чтоб со скалы упала и разбилась

Участниците в обряда носят родови знамена ,маски на диви зверове,ръководителят носи чучело-овен или орел.Младежите със смях и песни обикаляли домовете и срещу възнаграждение изпълнявали обредни песни-благопожелания.

Озай, Озай!
Пришли (мы) к вам,
Подайте нам.
Тейри пусть даст вам!
Пусть будут шерстисты ваши овцы, Озай!
Пусть (всегда) будут радостны (ваши) праздники, Озай!
(Пусть всегда будет) жирной скотина, которую вы режете,
Озай!
Пусть замуж выйдет (ваша) дочь, Озай!
Пусть женится (ваш) сын, Озай!
Пусть у вашей снохи будет много сыновей, Озай
Если прогонишь нас, не вознаградив, да не взойдет
Пшеница на твоем поле, Озай!
Кто не подаст нам (поющим) Гюппе,
Пусть будет бездетным .

Древние танцы карачаевцев и балкарцев.М.Ч.Кудаев
www.karachays.com
kasmakcac
July 28, 2007

Карачаево-балкарски танц на запознанството "ТЮЗ ТЕПСЕУ"

Този танц се изпълнявал на всички тържества.Когато танцът имал обрядов характер,се изпъълнявал от голяма група хора ,в строга последователност на фигурите и стъпките и който ги наруши излиза от кръга.Танцът се танцува от младежи ,които образуват двойки.Народът вярвал,че ако този танц се изпълни с еротични елементи преди оран,се увеличава плодородието на почвата.Младеж с маска на Алтын Хардар/златен овен/изпълнява еротични движения пред девойката .На дръжката на плуга завързвали кърпа и шапка от овча кожа и вълна,за да бъде урожая плътен като руно.Също правели и с лопатата.Когато овчарите връщали животните в зимните кошари,правели знаме с изображение на глава на първия бог и изпълнявали около него този танц,за благополучно завръщане от пасищата.По време на сенокос ,в чест на божеството Чоппа извършвали жертвоприношение/коза,овен/,кожата на жертвеното животно развявали като флаг и около него изпълнявали отново Тюз тепсеу/бавен,равен танц/.В края на сенокоса издигали висок кол с прикрепена връзка сено и край него младежи отново изпълнявали този танц.На празника на урожая на кола поставяли ябълка,круша,чесън,лук,орехи,а юноши със закрити очи,катерейки се, се опитвали да вземат нещо от кола. Ако сполучат,взетото подаряват на девойка ,която харесват.Тя подарявала кърпата си или излизала да тънцува Тюз тепсеу.По плодовете гадаели каква ще е невестата на младежа:кисела ябълка-с остър характер,сладка круша-вярна,лук-скандалджийка,чесън-зла.По време на сватба също се танцува този танц.Най-добрите танцьори го танцуват с чаша боза на главата си ,някои дори с три чаши.Основните стъпки на танца са следните:юношата ,отделил партньорката си от групата ,ту пристъпва напред,ту отстъпва,а девойката повтаря неговите стъпки.Това имитира похищение на невеста.Фигурите на танца също имат свое значение:права линия-представяне на участниците,голям кръг-безкраен живот,полукръг-щастие за всички двойки,зигзагообразен - щастието трудно се добива,две линии - равенство,диагонал - щастие на половина,малки кръгове - почет и уважение,малки полукръгове - трудности,клин - голяма любов,кръст - брачна връзка.Ако девойката,по време на танца се обръща следейки партньора си това означава взаимност на чувствата.
Древние танцы карачаевцев и балкарцев.М.Ч.Кудаев www.karachays.com

Тюз тепсеў - Танец знакомства -Tuz tepsew
Scolot09
January 11, 2008


Приложение:Снимка на карачаевци от Тебердинско село по време на празник в края на 19в от karachays.fb5.ru

А това е съвременен поглед към националната музика.
Remix на музыку из национального танца.
Карачаевское Къапа (Тюз тепсеў) , Адыгское Кафа - название плавного танца Lepshokoff



www.realmusic.ru/lepshokof

Торки,торкини или узи

Отношенията на Рус с номадските племена от така нареченото Дикое поле,са подобни на византийските - военни съюзи,тюркски дружини в отделните княжества,с тази разлика ,че руските княжества си съперничали и враждували,докато Византия била единна империя.Така руските княжества биле по-зависими от тюркските племена.Отделни князе се женели за дъщерите на техните вождове и ставайки роднини биле длъжни да си оказват военна помощ,а също това гарантирало лоялност.При тюрките ,роднините по женска линия се ползвали с по-големи привилегии.Народът,на който принадлежи жената,по тюркски се нарича - торкин.В руските летописи така се нарича племе ,което се самоназовава узи.За първи път торки се упоменават в Повести временных лет,когато в 985г Владимир Святославич,с чичо си Добрыша тръгва срещу волжките българи: А торки берегомъ приводе на конихъ-т.е. за първи път русите и техните торкини участват заедно в поход.Много топоними в Украйна говорят,за заселването на торки - река Торча,село Торчица,гр Торчин,Торков и др.Вероятно торкините са значителна част от смесеното население в много южноруски градове.
Олжас Сюлейменов.Аз и Я

Във връзка с горния текст,Анна Комнина в своята Алексиада упоменава двама сарматски съюзни на Византия вождове - Уза и Караца.
...Наутро Алексей выступил из лагеря, разделив войско, построил боевым строем фаланги, объехал и осмотрел армию. Затем он занял место в центре строя, где находились близкие ему по крови и свойству: брат Алексея Адриан, командовавший тогда латинянами, и другие благородные мужи. Левым флангом командовал кесарь Никифор Мелиссин — муж сестры Алексея; правым предводительствовали Кастамонит и Татикий; союзниками — савроматы Уза и Караца.
Караца може да се прочете Карача,Караджа.А името Уза напомня племето узи....

В аланската летопис за Карча се споменават седем княжества ,едното от които се нарича Узабанско ...

Танц на златорунния овен Хардар

Това е обреден карачаево-балкарски танц.Хардар означава изобилие.Например когато балкарец по отношение на трапезата казва: Ма бу хардар бла ант этеме - Кълна се в това изобилие.В балкарската митология Хардар се представя като златен овен.Към него се обръщат с молба за изобилен урожай на празника Сабан той.Тамадата/старшия ръководител на обряда/,взима чаша напълнена с боза и произнасял заклинание.В хореографията Хардар е представен като мъж,облечен в шуба,на главата с жълт венец с рога и държи в ръка пръчка с изображение на змия.Движенията в танца подражават овен.В специален дом целия аул отглежда бик наречен хычауаг ёгюз/достоен за бога вол/ до месеца на Хычауман /Пасха - божи ден /.По начина по който се държи бика ,когато го извеждат ,гадаели за урожая - ако мучи с глава нагоре - голям урожай,ще има на горните участъци и обратно.Заколвали бика и започвал пир.Всеки дом трябвало да донесе лепешки наречени хычин/за празника приготвени по специален начин хычауаг хычин/.

Танцът Хардар се съпровожда с песен:
Кълна се в образа на този Хардар!Нашия бог-владика-Златния Хардар!Стопанин на земята - Златния Хардар!Богатства на земята - Златния Хардар!Защитник на земята - Златния Хардар!Любимец на хората - Златния Хардар!Безмерно почитания - Златния Хардар!
Пирът завършвал с ритуален кръгов танц.Всяка девойка държала поднос с чаши за да се изобрази изобилие.Девойките предават на младежите подносите с чашите и те имитират хранене с ръка.Младежите приготвяли маски ,които слагали на главата си .Ако девойките не познаели с кого танцуват - ще има голямо изобилие.
Древние танцы карачаевцев и балкарцев.М.Ч.Кудаев
/www.karachays.com /
На снимката хычын от www.karachays.com

Unsubscribe kasmakcac
November 17, 2006



Unsubscribe Scolot09
January 19, 2009
Танец в честь древнего божества Хардара, покровителя урожая, чьим тотемом служил золотой баран-символ изобилия

Карачаево-Черкесия е по-силна от партията Единна Русия

Противостоянието между ръководството на партията ЕР и карачаево-черкеския парламент по кандидатурата за сенатор от представителната власт на републиката, завърши с победа на парламента.Федералното ръководство на партията половин година се опитва да наложи своя кандидат Вячеслав Дерев,от черкески произход ,който по мнението на мнозина, с идеите си/великочеркески/ може да подбуди междунационални конфликти в републиката.По неписано правило единят сенатор се избира от карачаевци,другия от черкезите.Карачаевските депутати заявили ,че са готови да утвърдят всяка друга кандитатура сред черкезите,само не и тази на Дерев.Така след пето гласуване в парламента за сенатор е избран Зураб Докшоков. / www.kommersant.ru /
Приложение:град Черкеск от www.liveinternet.ru

Динислам Дудов - кавказки рапър

Динислам е роден 4 април 1986г в аула Нова Джегута КЧР,но израства в град Кисловодск.Негови хобита са музика,компютърен дизайн,джудо,сноуборд,тенис.В началото на 2000г организира ди-джей клуб и студио Dudov rec и започва да пише музика в стил транс .Написва няколко песни в стил рап на кавказка тематика - текст и музика.За първи път излиза пред публика 2003г. www.elbrusoid.org
Ето една негова песен

Люди гор

Кто мы такие?
Скажи мне мой друг...
Хоть раз ты думал об это?
Ничуть...
Ведь мы потеряли эту связь поколенья..
Которую люди до нас так несли...
Мы знаем только то, что нас так волнует...
Но всё остальное, для нас лишний груз....
И то что когда-то наши люди ценили...
Мы позабыли.....
Сказал: "Ну и есть"...
И что же теперь? ты задашь мне вопрос...
Да что мы стали такими как все....
Читаем журналы....
Мы смотрим TV...
Затем в интернете проводим часы....
Ну как же так....
Я не хочу быть таким...
Мой народ ведь был совсем другим...
Что же случилось с МИРОМ моим...
И кто мне расскажет...
Кто Я...
МЫ ЛЮДИ ГОР...
КАВКАЗ-НАШ ДОМ...
Разговор наш услышал один АКСАКАЛ....
Он к нам подошёл и рядом с нами встал...
Послушайте дети, что я вам скажу....
Я историю свою вам сейчас расскажу...
Я долгие годы по странам блуждал....
И понял ОДНО...
Что ДОМ свой искал...
Но не где я не почувствовал...
Я той теплоты, которой так много среди нашей ЗЕМЛИ....
И пусть вы живёте не так, как жили мы...
Для вас мы открыли новые пути...
Но не надо забывать корни свои...
Просто НАРОД СВОЙ В СЕРДЦЕ ХРАНИ....
И сын мой запомни...
Всего лишь ОДНУ вещь...
Для нас лишь важнее всего ГОРДОСТЬ и ЧЕСТЬ....
Мы люди ГОР...

Планинско цвете

Кой не обича планински цветя?Много нежни,крехки и в същото време много силни.



Альбина Токова често наричат планинско цвете.Младата певица става особено популярна в кавказките страни след като изпява песента Горный цветок



Приложение:Foto by martin vodak, by Akmaya

Празник "Сабантуй"

Празникът Сабантуй/Сабан тое по балкарски/ не е забравен от балкарците.Този празник се зародил хилядолетия назад и от езически пролетен празник се е превърнал в тържество на мира и дружбата.
Едно от най-древните споменавания на този празник е в нартския епос.Иследователите предполагат ,че епоса започва да се създава 8-7в пр.н.е.,а в 13-14в отделните сказания започнали да обединяват в цикли групирани около определен герой или събитие.Нартите съгласно карачаево-балкарските сказания са безстрашни войни-богатири,потомци на бога-ковач Златния Дебет.Те са създадени от Великия Тейри с определена цел - да установят на земята порядък,да унищожат людоедите великани-емегени и дракони.За това главното занятие на нартите е войната.Мястото на обитаване на нартите според Сафарали Урусбиев,просветител от миналия век,бил Северен Кавказ и територията до р.Волга.В сказанията тя се упоменава под името Эдиль.Съхранени са и реликви - специални камъни с които всеки мъж трябва да покаже сила и умение в мятане.Мухагир таш тежи 38кг,баян таш - 40кг,а най-лекия тему таш - 18кг.
Представители от татарския вестник "Открытый Татарстан - время молодых" тази година гостуват на жителите на Кабардино-Балкария ,по-скоро на балкарци от Приелбрусието за да отпразнуват заедно празника Сабантуй.Сцената украсили с емблема,специално разработена за местността където се провежда празника - на син фон белоснежния двуглав Елбрус и под него чаша-чашата на Аттила ,която заровил по тези места Балкыр-хан както гласи една легенда.Тази емблема ще бъде постоянен логотип на Сабантуй,който ще се празнува ежегодно в Приелбрусието. /www.karachays.com /
Приложение:Снимка на южната част на скалата Дебет от www.elbrusoid.ru

Дима Билан Dima Bilan

Какво свързва трите републики - Татарстан,Кабардино-Балкария и Карачаево-Черкесия?
Това е името Дима Билан:

"Dima Bilan (Russian: Дима Билан; birth name Viktor Nikolaevich Belan, Виктор Николаевич Белан, December 24, 1981 in Ust-Dzheguta, Karachay-Cherkessia).
When he was only two years old, his family moved to his grandmother’s place in the city of Naberezhnye Chelny in Tatarstan. When he was six years old, his family moved to Kabardino-Balkaria where he went to school with his sister. He took part in morning performances, recited poems and sang songs.
He graduated from Gnesins Musical College as a classical vocal performer. Bilan made his debut when he reached fourth place at the Russian/Latvian festival "New Wave" in 2002. In 2003, Bilan released his debut album titled Nochnoy Huligan (Night Hooligan), which included covers of "Caruso" by Lucio Dalla and "Fever" by Elvis. In 2004, he released his successful single "Na beregu neba" ("At The Sky's Shore") which was also the title of his second album." .......

Ето и едно интервю на Дима Билан от 2006г:

Лена:недавно поступила в Сорбонну-экономику и управление. Кстати, с этим у меня связана забавная история. Как раз когда мы познакомились с Димой, я готовилась к экзамену по бухучету, составляла балансовые отчеты. А знаете, как будет "балансовый отчет" по-французски? "Билан". И вот звонит мне Дима и говорит: "Ты, небось, забыла меня совсем?" "Не поверишь, - говорю, - но я тебя каждый день вспоминаю, могу даже предоставить документы". .......

Приложение: Снимката е взета от musicremedy.com/.../videos/Believing-21465.html

Балкарци с обръщение към Констутиционния съд

Около 2700 жители на балкарски селища са се обърнали към КС на РФ ,чрез жалба за проверка на няколко параграфа на конституцията на КБР/Кабардино-Балкария/ в съотведствие на Основния закон на федерацията.Според тях конституцията била приета 1997г без участието на балкарския народ и е приемлива само за един народ.
Подчертава се ,че обединението на Балкария и Кабарда 1922г се извършило без съгласието на балкарския народ чието право на самоопределение се нарушавало през целия период на съществуване на КБР. .......
Приложение:Снимка на зданието на администрацията в Нальчик,столица на КБР. .......