Под
южния склон на Койсуболинския хребет ,в долините на Андийско и Аварско Койсу до
сливането им с Казикумукско Койсу, се намирал съюзът Хиндалал или Койсубу.На
север той граничи с Мехелта и Акушинското общество,на запад с Акуша-Дарго и
Аварското ханство,на изток с Тарковското шамхалство от което съюзът зависел и му плащал
данък
На
юг от Хиндалал се намирал известния аварски съюз Андалал.В него влизали от 14
до 20 селища,като по -главни могат да се споменат Согратл, Чох, Ругуджа, Корода
Кудали, Обох, Хоточ.Обществото било тясно свързано с Акуша-Дарго и шамхалството.На
запад от Андалал се намирал съюзът Куяда.
Един
от най-забележителните аварски съюзи бил Технуцалският, с главно селище Ботлих.,намиращ
се на юг от Андалал.Южно от него ,на десния бряг на Андийско Койсу са
разположени обществата Карата, Чамалал, Багулал, Ахвах, Тинди, Богос,
Цунта-Ахвах. Мукратл, Тлейсерух. Технуцалския съюз обединявал различни народи: чеченци,аварци,андийци,ботлихци и годоберинци.В него влизали следните общества:
Ансалдинско,Шародинско,Ботлихско,Тасутинско,Годоберинско,Зибиркаинско,Тандоевско,Кванхидатлинско
и Муниско.Съюзът играел важна роля в района поради местоположението си
кръстовище от няколко търговски пътища.
По
долината на р.Кара-Койсу било разположено обществото Карах,състоящо се от 9
аула / Года, Тларуш, Урух-Сота и др./ ,и
няколко по-малки селища.На изток от Карах,на границата със шамхалството се
намирало обществото Мукратл.Ахвахското общество се намирало в горната част на
долината Трите аула Цекуб, Тлянуб, Ратлуб се наричали Ратлу-Ахвах,а останалите
селища – Цунта-Ахвах.Последното название най-често се среща в етнографската
литература за обозначение на този съюз,чийто самоназвание било Сада-киладу.До
Цунта се намирал съюзът Каралал ,в който влизали селищата : Худжуб, Куруш,
Хачада, Кахха, Рухху, Сута, Гунух. Муксу, Зунда, Бизур, Сачада, Базадасиль.и
др.В Каратинския съюз влизали селищата Алак, Анчик, Арчи, Карата, Рацитли,
Хелатури, Верхнее и Нижнее Инхо.Съюзът Чамалал бил разположен на левия бряг на
Андийско Койсу и граничел с обществата Ункратл и Технуцал.Той обединявал пет
общества : Гадиринско, Гакваринско, Цумадинско, Гигатлинско, чеченското Конхинско.
На
десния бряг на Андийско Койсу се намирал съюзът Багулал,разделен от съюзът Дидо
от Богоския хребет и в него се включвали 5 селища: Гимерсо, Кванада, Тлибищо
(Тиса), Тондода и Хуштада.До него се намирало обществото Тиндал /или Богоско
общество /,състоящо се от пет аула,а самоназванието на неговите жители било „идери”
Дидойския
съюз обхващал земите в горното течение на реката Ори-Цхале,образуваща Андийско
Койсу.Жителите се наричали „цези”,което означава орли,докато названието Дидо е
грузинско.Съюзът включва 24 аула,разделени на три общества : . Асахо, Шуратл, Иланхеви.Североизточно от
Дидо се намирало обществото Томс,разположено по долината Томсуда и включващо 11
селища.До него западно ,на левия бряг на Аварско Койсу се намирало обществото Кос
със 7 селища.
В
Хваршинското общество влизали селищата Хварши. Хонох, Горно и Долно
Инхоквари, Квантлада, Сантлада, Хвайни.Самоназванието на жителите му е „акьилько”Освен
това жителите на всяко селище имали свое отделно име,например: жителите на Хварши – акъизо; на Инхоквари – ихзо;
Квантлада – кIольоза; Сантлада – зольуозо; Хвайни – ичизо.Хваршинският език се явява
цезка подгрупа на нахо-дагестанските езици и се приема,че заема междинно
положение между дидойски и андийски езици.
/ следва /
