Източници за длъжността "кавха" при някои дагестански общества

Източниците, които ще се цитират тук са публикувани в сборник, включващ архивни материали от 17-19 век представляващи документи чрез които се утвърждава обичайното право в определени норми на селските общини и общества. Сборникът е издаден в 1965 г. от издателство "Наука" на Дагестанския филиал на АН на СССР и преиздаден в 2007 г.

~~~

"Сведения о Кайтаге, собранные по некоторым данным"

 ЦГИА ГрузССР, ф. 416, оп. 4, д. 13, лл. 1—18.
Предположительно датируется 50—60-ми годами XIX в.
Автор неизвестен.

"До введения наибских управлений в Кайтаге поря-док сельского управления существовал на следующих началах: в каждой деревне были члены сельского управления - кадий,
старшины5  и почетные лица6 . Кадиев было в каждой деревне по одному, но на общественном месте при разборе важного дела кадий избирался один (по желанию общества), более зна-ющий и ученее. число старшин было весьма неопределенно (кроме Урчамульского магала здесь было 3 старшины и 1 ка-дий); они назначались и выбирались в каждой деревне смотря по ее величине.  "

/ 5 по-кайтагски «хулель»; «кевха» — на языках, которыми говорят в Башлах,
Утемише и терекеме.
6 почетный карт и тамада везде в Кайтаге./

 "В Урчамульском магале было три тухума, пользовавшихся наследственно [правом] на общественное управление2 , —Кев-ха (в Шеляншах), Гасан-бек (в Киркия) и Басур (в Карцыке); из этих трех тухумов постоянно выбирались старшины, кото-рым переходило наследственно это право от отца к сыну. По какому случаю этим тухумам предоставлено наследственное1  право на общественное управление, кем оно предоставлено и
когда? наверное неизвестно.Только об одном тухуме Кевха и сохранилось небольшое и темное предание. С давних времен вблизи деревни Шеляншах была большая деревня Ирцыга, из
которой постоянно в военное время выходил о  80 всадников — 40 на белых и 40 на вороных лошадях. во время разорения этой деревни персидским шахом (неизвестно каким) одна жен-
щина с несколькими детьми спаслась бегством и поселилась в сел. Шелянши. С тех пор будто бы тухуму дано название Кев-ха и наследственное право на общественное управление."

~~

В тази любопитна легенда може би се крие указание за това, че голяма част от тези планински селища възникват на принципа на военна повинност или задължение за охрана на проходи и пътни трасета. Възможно е също населението от Шелянши да е имало представа за по-благороден произход /военни командири или други управители например/ на родовете от Ирцыга, щом със заселването на оцелелите общественото управление веднага преминава към Шелянши. Тоест възможно е в миналото, Ирцыга да е бил център и седалище на управител, военен или друг, на дадена област или общество.

~~~

Сведение о Табасарани

 ЦГИА ГрузССР, ф. 416, оп. 4, д. 16, лл. 1—10.
Последняя дата в тексте— 1867 г.
Автор — поручик Сотников.

"7. деревни управлялись старшиной и муллою; старшина ре-шал дела по адату, а мулла — по шариату (по наследству, брач-ные). недовольный решением старшины отправлялся к одно-
му из главных трех старшин (селений Ругуджа, Храх и Хив), тот решал по адату и сообщал решение свое старшине для испол-нения. для приведения решения в исполнение в деревне были и теперь есть помощники старшины (чоуши). Старшина назы-вается кевха, чоуш — бакавул. Кроме того, есть надсмотрщики полей, которые тоже принадлежат к сельскому управлению; надсмотрщики эти называются: в уздень табасарани—кизиль (в раят Курухчи). Кевха и бакавулы были наследственны, а ки-зиляры—выборные. Кевхи и бакавулы от общества никакой платы не получали, а кизиляры — по 1 или 1/2  сабы ячменя или
пшеницы со двора за летнее время, кроме того, в их пользу шел штраф за потраву (в первый раз — чурек, во второй —киля ячменя или пшеницы, в третий—саба хлеба, высший штраф).
Сельские старшины штрафов не брали, исключая если истец, выиграв дело, сам давал, — что они разделяли с бакавулами. Решения старшины имели действительную силу на ответчика,
когда большинство деревни решению этому сочувствовало, в противном случае надо было обращаться к трем главным стар-шинам. некоторые сельские старшины, вместо кевхи, носили
название ахи-сакалы; из ахи-сакалов был известен ханахский ахи-сакал (отличавшийся даром слова), который имел влияние на весь Кухрикский магал и сам собирал этот магал на общую
сходку независимо от других магалов. (Сын этого ахи-сакала теперь старшина халагский  рамазан) .

8. Кроме упомянутого выше халагского ахи-сакала в узден-ской Табасарани были три главных старшины (ахи-кевха) — старшины селений ругуджа, Храх и Хив (Южной табасарани),
которым подчинялся и халагский ахи-сакал. Старшины эти, как и все, были наследственны. Собственно говоря, они уп-равляли узденскою табасаранью, а табасаранский кадий имел
очень слабое влияние на управление узденями. Без них никто не мог собрать народ на общую сходку. они после совещания между собою сообщали народу цель сбора и назначали место
для сбора.ком (Южной табасарани)... Главные старшины собирали народ, когда нужно было произвесть общее восстание или для разбо-ра дела по важным убийствам, прелюбодеяниям, грабежам и большим воровствам; решения их приводились в исполнение на месте разбора, виновный штрафовался: за убийство — 6 штуками рогатого скота1 , а за прелюбодеяние, грабежи и во-ровство — менее, до 1 штуки. на сборах этих сильные тухумы имели влияние по большинству членов; преступник из боль-шого тухума подвергался меньшему оштрафованию, чем сла-бого тухума. Кроме означенных штрафов, главные старшины никакого вознаграждения от обществ не получали.Из числа трех главных старшин каждый имел право разби-рать жалобу явившегося один и сообщал свое решение в дерев-ню для исполнения. решение главного старшины ни в каком случае нельзя было нарушить или не исполнить; односельцы
виновного обязаны силой привести решение главного стар-шины в исполнение. По этому поводу рассказывают случай в сел. Хурико: лет 30 тому назад один из хуринцев не исполнил
решение главного старшины, за что по приказанию старшины зажгли его дом; за поджог дома восстали родственники винов-ного, произошла в селении драка, кончившаяся убийством 5
человек и сожжением 7 домов родственников виновного. При каких обстоятельствах и как приобрели власть озна-ченные три головные старшины, в памяти народа не сохрани-
лось. надо полагать, что при каких-нибудь исключительных случаях старшины из селений Ругуджа, Храх и Хив, отличав-шиеся личными качествами, были выбраны народом решить
случавшийся между ними спор, что удержали за собою в пос-ледующих спорах; потом право это перешло и к их наследни-кам. верно и то, что старшины эти приобрели значительную
власть, когда стало падать значение табасаранского кадия."

~~

 В този източник се посочват два важни момента: че длъжността кавха е свързана с познаване и прилагане на обичайното право и също с умението да се води и печели спор. Възможно е българската длъжност "кавхан" също да е свързана с познаване и прилагане на българското обичайно право, а също и свикване и ръководене на общо събрание на българските родове, особено, ако се приеме, че в някои случаи българските и славянските общности са прилагали свое отделно право, а за други отделни случаи са се договаряли за общи разпоредби /данъци и др./.

Дагестанските съюзи на свободните общини 16 - 17 в. - 4

   В Среден Дагестан са разположени съюзите Акушински, Мекегински, Мугински, Цудахарски, Сюргински, Урахински (Каба-Дарго), Буркун-Дарго, Ицарински, Ганк, Гапш, Муйра, Шуркант, Каттаган, Ирчамулски, Каракайтаг, Хамур-Дарго.

  Акуша-Дарго граничело на север с Мехтулинското ханство, на северо-изток с Тарковското шамхалство, на юг със Сюргинския съюз /Сирх/, на изток с Каба-Дарго и Кайтагското уцмийство, на запад с Андалал и Казикумухското ханство.В Акушинския и Цудахарския съюзи живеели освен даргинци и лакци и аварци.Многолюдността на Акуша му позволявала да набира 17 хил. войни и да има известно политическо влияние.Властта се оглавявала, както и при други съюзи от наследствен кадия,като акушинският се считал за главен.

  Друг голям съюз бил Буркун-Дарго / Вуркун-Дарго / с главен град Ашта. В него влизали селищата  Кунки, Худуц, Амух, Анклух, Санди, Цирхе.В периода 17 – 18 в. Буркун-Дарго бил подвластен на казикумухските владетели.

  Главно селище на Сюргинския съюз към 18 в. било Ургали (Урари), а преди това Нахки.Този съюз бил многолюден,състоял се от 15 селища и дори имал амбиция да подчини Ицаринския съюз. Последния използвал помощта на кайтагския уцмий,но по-късно станал зависим от него.

  Урахинския съюз или Каба-Дарго включвал селищата Урахи, Долни Мулебки, Мургук, Дейбук и др.Названието „каба” се превежда като „отделен,без връзка”. Съюзът Ганк се състоял от 5 селища с център Уркарах, а до него съюзът Муйра включвал 7 селища.Център на съюза Гапш,състоящ се също от 7 селища, бил Киша.Съюзът Каракайтаг включвал 11 селища,Шуркент – 10, Каттаган – 5.

   Табасаранските съюзи биле следните: Девек-Елеми, Кераг, Суак, Кухрыг.Най-рано възникнал Дирическият съюз,включващ селищата Хив, Хоредж, Лака, Кандик, Арчуг, Цудук, Чувег и др. Съюзите биле образувани на териториален принцип и се управлявали от изборен старшина /кевхи/.

   Лезгинците от Самурската долина също биле организирани в пет съюза на селски общества.Водещ сред тях бил Ахты-пара 1,състоящ се от 12 селища Ахты. Клем, Хуля, Тра, Гогаз, Усур, Кака, Гдунг, Кочах, Мидфах, Сумугул и Хал. Ахты-пара 2 обединявал селищата Хнов, Борч, Гдым, Маза, Фий.В Рутулския съюз влизали 18 селища / Рутул, Хрюк, Зрых, Хулют, Киче, Кахул, Иче, Лукун, Ихрах, Кала, Амсар, Лучек, Шиназ, Чруш, Пилек, Уна, Кина и Хунук./ ,от които главно било Рутул.

  Дозкупаринският съюз включвал 9 селища – Джаба / център /, Балуджа, Джиг-Дхиг, Ихир, Пиркент, Ухул, Филидзах, Храх и Яжиг.Вторият съюз Дозкупара включвал селищата Микрах, Каракюра, Куруш, Мака и Каладжиг.Съюзите се управлявали от старшини и кадии.Селището Мискинджа било самостоятелно и в него определяща роля имало духовенството.

  Още в 14 в. възникнал Курахският общински съюз на река Курах-чай.В 15 в. той обединявал селищата Шимихюр, Гельхен, Анкар, Кочхюр, Штул.

На изток от него до реките Чирах-чай и Гюлгери-чай се намирал Кюра /Кура /.Курах и Кюра запазили независимост от Сефевидите до 16 в.Останалите съюзи като Агулски,Кошански,Ричински трябвало да отстояват независимостта си от казикумските владетели.

 

   Борбата за независимост на всички дагестански общински съюзи не винаги била успешна,но никога не се прекратявала.Тази борба намерила отзвук в обичайното право и различните „съглашения” между отделните общества и съюзи.

   В периода 16-17 в. Дагестан не представлявал единно държавно образование.До 40-те години на 17 в. на дагестанската територия функционирали 7 самостоятелни феодални владения :  Тюменско ханство, Казикумухско шамхалство, Аварско ханство, Кайтагско уцмийство, Табасаранско майсумство, Дербентско и Цахурско султанства.

  Средата на 17 в.  Казикумухското шамхалство се разпаднало и се образували нови владения : Мехтулинско и Казикумухско ханства, Ендирейско, Аксаевско и Костековско княжества, Бамматулинско владение.Тарковските управители получили титула шамхал и тяхното владение започнало да се нарича Тарковско шамхалство.В Табасаран се появило ново образование начело с кадия /Табасаранско кадийство /.В този период Кайтаг бил поделен от двата враждуващи уцмийски рода. – Долен и Горен Кайтаг.

   Всички тези владения се отличавали помежду си с количеството територия ,количеството и етническия състав на населението.В тях се задълбочавал процеса на развитие на феодалните отношения.

Даргинското общество Сирх /Сирга,Сюрга/

Към 18 в. даргинците все още биле организирани в няколко общества и съюзи,а именно - Муйра,Гапш,Ганк,Сирх /Сирга,Сюрга /,Буркун-Дарго,Каба-Дарго,Ицари и най-силното от тях Акуша-Дарго.
Обществото Сирх представлява етническа група даргинци със самоназвание „сирх1яла” и се намира в границите на днешните Акушински и Дахадаевски район в Дагестан.От север граничело с Акуша –Дарго,на юг с Буркун-Дарго,на запад с Казикумухското ханство,а на изток с обществата от съюза Кайтаг-Дарго.Територията представлява високи и стръмни планини,като през нея преминава разклонение на хребета Кокма-Даг и определя южната граница на обществото.Друг хребет Салух-Даг служи за граница на Сирх с Акушинското общество.Тези хребети образуват помежду си дълбоки долини,характеризиращи се с терасовидни терени.

Поради липсата на ранни източници е много трудно да се определи кога е заселена територията на Сирх.Намерени са древни погребения в каменни камери,бронзови гривни и други украшения,а на участък край селището Аяцури са намерени и златни украшения.Всички тези археологически материали не са попаднали в ръцете на специалисти и не са анализирани.На изток от селището Урари е открит погребален комплекс,който се датира от археолозите 8 – 10 в.,а на запад от Урари се намира древно селище.

За етимологията и значението на наименованието „сирх1яла” съществуват различни предположения.Повечето го свързват с държавното образувание Зирихгеран,известно от източниците до 11 в.Народната етимология свързва названието „Сирх1я” с едно от условните названия за вълк от така наричания „ловен език”.

  За основаването на всяко селище се разказват различни предания,свързани с определени лица или местности.Селището Урари,носещо името на местността Ург1е се образувало от няколко родови селища.Главни родове биле Хулатта-кади,Багамма-кади,Омар-кади,Аллаи.За рода Ал-лайхъали се разказва,че при стълкновенията с другите родове винаги излизали победители поради многочисленността на мъжкото поколение.Поради това родът успявал да придобие най-качествените ливади и ниви.Преданията също разказват,че организирайки нападение на съседите нощно време ураринците слагали маски изобразяващи кучета и други животни.

В даргинският език думата ,която се използва за название на общество е «х1уреба»,която означава войска,опълчение.Дагестанските общества,вероятно възникнали в много ранна епоха,запазват дълго военно-демократична организация, при която всяко обединение от няколко селища сформира свой военен отряд и се разглежда като военно-политическа единица.

Наличието на много общества и феодални образования,намиращи се в противоборство главно за придобиване на земя и животни,определя стремежа към разположение на селището в непристъпна местност за по-голяма защитеност.Друг решаващ фактор  - малоземието ,определя избора за строителство на терени не представляващи стопанска ценност – стръмни склонове и скали.Всички селища в обществото Сирх са разположени върху каменни плити или по високите планински хребети. Също така повечето селища са разположени на южните склонове за по-качествено извършване на дейности като сушене на сено,заготовка на млечни продукти и др.

Селищата са разделени на два вида : ши/селище/ и маши /хутор /.През периода 11-14 в. се извършва преход от чисто родови селища,през териториално-родови до териториални селища от типа ши ,включващи повече родове.

Селищата се разделяли на квартали на териториален принцип,въпреки,че е възможно преди да са биле заселени от отделни родове.Като правило се делели на три квартала – горен,долен и централен.Обществен център се явявал площада – „кумаси,кумагьи”,разположен на по-широко и равно място,а по-късно роля на обществен център играе  и джамията.Гробищата винаги се разполагали в края на селището на слънчевата страна,което може би говори за предмюсюлмански остатъци на култа към слънцето.

Народните събрания на даргинските общества се свиквали и протичали на определено място,в околностите на главното селище или в близост до джамията.Избираните старшини /или старейшини / в различните общества носили различни наименования,но най -употребявани биле „кевхи” или „кади”. Кандидатите биле избирани сред представителите на два-три най-издигнати рода. Избраните кандидати биле длъжни да встъпят в длъжност,като в някои общества при отказ разрушавали дома и имуществото им. Второстепенни длъжности биле „карт”,”мангуш” /чауш / , „тургак”,”будун” или мула.Картите се избирали за една година,също от точно определени фамилии,като броят им се определя от големината на селището и стига до четири.Другите две длъжности – мангуш и тургак – се избирали по ред от всички семейства също за срок от една година.Те представлявали административни чиновници – съдебни пристави и полицейски и финансови агенти.Селските старшини съчетавали административните функции със съдебни,но компетенцията им била ограничена до малки имуществени спорове,докато при углавни и по-големи искове ,страните се обръщали към избрани от тях посредници.Картите представляват постоянни съдии,срещани също и под названието „шилахалатэ”,чиито постановления,взети под председателството на кадия,не се считали за окончателни.Проверката на техните решения била предоставена на други лица известни с името „джамаатхалатэ”” и избираеми като картите.В случай,че се открие грешка,тези подобни на касационните съдии ,свиквали общо  събрание,на което обявявали неправилните действия,определяли глоба и избирали нови длъжностни лица.

С образуването на териториално-родовите селища,количеството на старшините в селищата се увеличавало.Управители биле избирани от представители на най-силните родове според способностите,влиянието и репутацията им.Избирали се не непременно главите на родовете,а най-способните членове на рода,които да го представляват в общината.Управителите наблюдавали за реда в селищата,при необходимост свиквали събрание,влизали в отношения със съседните общества,изпълнявали съдебни функции.Като възнаграждение получавали част от събираните глоби и се ползвали с определени облекчения.Управителите също се грижели за наемането на овчари,строителство и ремонт на пътища , мостове,джамии,охрана на землените участъци,организиране на празниците и обрядите.

Други изпълнителни общински длъжности ,също избираеми биле челли,келми,мангуш.За дибир или мула се избирал за три години най-грамотния познавач на Корана сред възрастното поколение.Кадията се явявал народен съдия по шариата,религиозен лидер на обществото,но понякога се превръщал и в организатор на опълчение.

С присъединяването си към Русия,в обществото Сирх и останалите дагестански общества се назначавали юзбашии .Юзбашият бил от местното население,но се назначавал от наиб или по-късно от началника на съответния участък.Той се явявал главно административно лице в обществото,контролирал решенията на съда.Без подписа на юзбашията ,решенията на кадията и съдиите се считали за недействителни.

Мангушите се явяват помошници на старшините,а по-късно и на юзбашиите и оглавявали изпълнителите наричани в обществото Сирх чалли или келми.След присъединяването към Русия,те не биле избирани от събранието,а биле назначавани от юзбашият.Всички административни длъжностни лица биле освободени от данъци и биле защитени от адата.

Сведения за длъжността кавха срещаща се в някои дагестански общества

Кавказка Албания съществува около 800 години – от 5 в пр.н.е до 4 в от н.е.,след което се разпада и на територията и възникват нови политически обединения – Дербент,Табасаран,Серир,Гумик,Кайтаг,Филан,Маскат,Лакз.Лакз обхваща територията по басейна на реките Самур,Чираг,Курах,на която живеят лезгинци,агули,рутулци,цахури.В периода 7-8 в. територията е под арабско владение,но след това от него се отделят обществата Ахта,  Тпиг, Рича, Рутул, Хнов, Цахур, Мишлеш и до 15 в. са независими едно от друго политически образувания.Курах изпълнява ролята на столица на съюз от селски общини,чиито граници са известни благодарение на запис на стела от 1356 г.

В аулите от Курахския съюз длъжностните лица се избирали на събрания с тайно гласуване и давали клетва за строго съблюдаване на обичаите и точно изпълнение на решенията на събранията.В някои аули управителя на селището -  кавха и кадията избирали от едни и същи родове. В Курах главния кавха обикновенно избирали от тухумите* Мирчияр и Манчарар,в селището Капир – от тухумите КIуруджанар и Казаглар,в селището Ашар – от тухума Чирагъар.Не се събирали поземлени и имотни данъци,но в специални случаи събирали средства със съгласието на събранието.Съществували трудови повинности – мелер,като строителство на пътища,мостове,канали,обществени и религиозни сгради.Практикувала се също взаимопомощ,на пострадалите от стихийни бедствия също помагали.В някои периоди съюзът попадал под властта на феодални владетели на Дагестан,но като цяло запазва независимостта си до 18в,когато възниква Кюринското ханство в което влизали 140 селища с център Курах.В този период земята постепенно става феодална собственост

Самоназванието на цахурите е йыхбы,а днешното си име получават по името на главното селище на обществото Цахур.Общата численост на етноса е около 20 хил. души  - 5 хил. живеят в Дагестан – в Рутулски район при горното течение на р.Самур/в миналото Горен Магал/,а 13 хил. в Азербайджан – предпланинските и равнинни селища на Закаталски,Кахски и Белокански район.

След разпадането на Кавказка Албания,Цахур става център на самостоятелно политическо образувание Цукетия.Епиграфически паметници свидетелстват,че цахурите са приели исляма 10-11 в.,в 13 в. са правени опити за превод на цахурски език арабски богословски съчинения.В 15 в. начело на цахурското общество стоял султан,а в 18 в. неговата резиденция била преместена в селището Елису,Азербайджан и се наричало Елисуйско султанство .

В обществото било развито богарно земеделие,а в равнинните части се използвала и иригация.Развити биле и сезонно скотовъдство – овце и коне,обработка на кожа,с която се занимавали главно жените.Днес се развиват също градинарство,отглеждане на тютюн,копринарство,тъкачество.

Формата на селищата зависи от релефа на местността,затова се наблюдават  стъпаловидно-терасни,улично-квартални и смесени селища.Селищата се разделят на квартали,в които живеят една или няколко родови групи – тухуми*.Обществен център била джамията и площада – гимга,който бил и място на народното събрание.Тухумите се разпадат на по-тесни родствени групи – насыли.Неразделното семейство съществувало до 30-те години на 20 в.,наричано  хэбна хизан или хэдин хав и се състояло от 30-35 човека от три-четири поколения.

Сключвали брак чрез сватовство,включително и от люлката,отсъствал откуп за невестата и се предпочитала ендогамия вътре в тухума.Обществените въпроси се решавали по обичайното право,мъжкото събрание избирало старейшини,съдии,кадия и изпълнители.Селския управител носил длъжност кавха.

Някои сведения за длъжността кавха,могат да се получат и от етнографските сведения за табасаранското общество и специално за някои табасарански селища от Хивски район,Дагестан като Кашкент,Ашага-Ярак,Лака,Цнал,Хоредж

Табасаранците са лезгоезична етносна група от Южен Дагестан,самоназоваваща се  гъумц1уллар, гъумгъумар.Днес компактно табасаранци живеят в Табасарански и Хивски район.

Селището Хоредж се счита за едно от най-старите в района,за което говорят и надписи от многовековни надгробни камъни от три земни слоя и археологически находки – бронзови и железни върхове на стрели и оръдия на труда.В Хоредж живеят следните тухуми -  Хат1бар, Мац1ирар, Бакьгар, Лягьяр, Кирхир, Чаглар, Фачар, Утир, Аьпарар.Селото се управлява от кавха,който обезпечава реда в селото,занимава се със съдопроизводство,разпределя обществените гори и пасища.

Селището Хив е също едно от най-древните селища,чиято история е слабо изучена.Времето на образуването му е неизвестно,по някои данни на това място се намирал град Гердешан.Селището е подлагано често на разрушение – от монголите в 1239г,оттук също минава и войската на Надир-шах.Писмено селището Хив е зафиксирано в 923-933 г.Интерес представляват каменните стълбове край джамията,от които са останали няколко отломки.Всеки стълб имал различна форма и украсен различно.Стълбовете образували четириъгълник.До всеки стълб стоели представителите на различните тухуми по време на селските събрания.В селището живеели десетки тухуми някои от кото са Сейидяр, Газизяр, Кавхяр, Базт1ар, Рягьим, Ханяр. Представителите на тухума Сейдяр имали много земя, и от тях биле назначаван управителя на селото  кавха,чиято длъжност се предавала по наследство.

В различни етнографически записки се говори че през 12-14 в. в Южен Дагестан са оказали голямо влияние катаклизми от природен и социален характер ,като земетресения,чумни и други епидемии,при които много хора са загинали,а оцелелите се принудили да променят местожителството си.Такава е и историята за възникването на село Цнал.Селището се дели на три квартала,а всеки квартал на тухуми – общо 32 .Най-богати и влиятелни тухуми биле Абуяр, Магацар, Мишияр, Милибур, Булаяр, Бурганар. До хановете селото се управлява от старейшина – кавха,избиран от обществото.Той се ползвал с голямо уважение и понякога решавал някои дела и от съседните селища.

В миналото селището Кашкент се намира в Сулейман-сталски район и неговите жители съхраняват до днес тамошния говор.Селото е разделено на три квартала -Агъа мягьле, Юкьван мягьле, Вини мягьле и 12 родови общини – тухуми- Гьасанан гадаяр, Рустаман гадаяр, Алисан гадаяр, Бегъинар, Сенп1ер, Шалмияр, Бункьар, Тителар, Цуь-нуьяр, Хашалар, Чукваяр, Муругъвар.Не се подчинявали на хан или бек,а селището управлявал кавха,който изпълнявал решенията на селското събрание.

Според някои предания на столетници селището Лака съществува вече 300 години и по техните думи в него живеят тухуми от различни националности – лакци,азербайджанци,агулци.Най-състоятелен бил тухума Кавха,клон на тухума Алихар.Вероятно от тяхната среда избирали старшината на селото/кавха/,който извършвал контрол за изпълнението на решенията на събранието.Често той проявявал инциатива в обществените дела.

Според преданията селището Ашага-Ярак възниква в средата на 17в образувано от разорени аули Бегран, Гюбряг, Чучгар, Амнар, Инжла, Дадага.В селището живеят тухумите Аьдамяр, Бабахар, Мюрчгар, Агъяр, Аьгьмадяр, Гъадимяр, Ражабаяр, Уьсар, Асккандар, Инжлар, Гъимблаф, Дадагнар. Роля на старшина в селището изпълнявал кавха

Информация за длъжността кавха в дагестанските общества получаваме  от намерени в рутулски селища строителни надписи от 19 в. на арабски език описани от З.Ш.Закарияев в статията Арабоязычная строительная эпиграфика XIX века из рутульских селений Дагестана.

Рутулците са малък дагестански етност,чийто език спада към лезгинската група езици.Самоназовават се мыхIадабыр, мыхIад , , а името рутулци произлиза от главното селище Рутул.Днес живеят в Южен Дагестан – Рутулски,Бабаюртовски,Кизлярски райони и в Азербайджан – Шекински и Кахски район.

 В статията са публикувани четири надписа,в които се упоменават лица и тяхната длъжност кавха,които поръчват ремонт на джамия или обществено здание и се упоменават майсторите строители.Тук ще цитирам преводите на руски език,направени от автора на статията, на два такива надписа от плочи намерени в рутулското село Шиназ:

«1) Обновил (джаддада) [эту мечеть] …

2) б. Раджабай (?) Шиназский (аш-Шинази) во

время Исмаила-эфенди

3) и [также] Карим-кавха и Ибрахим-кавха. А

мастер (устад) Хананай

4) б. Рамадан. В дату пророка, — мир ему, —

тысяча двести шестьдесят

5) девятый год. В 1269 году».

 «1)  Обновил (таджаддада)  и  отремонтиро-

вал (аммара) двери мечети и ее стену Али

2) б. Идрис  вместе  со  своей  общиной (джама-

ат) в бытность его старшиной (кавхихи) [и] муллой.

3)  А  мастер (устад)  строительства —  Хана-

най, — да простит Аллах их грехи! Амин. В

4) дату пророка, мир ему — 1287 год. А напи-

сал это Сулайман Шиназский (аш-Шинази)».

Авторът отбелязва интересен момент в тези надписи,а именно употребата на по-старинната дума кавха,вместо вече влязлата в употреба тюркска дума юзбаши.Ето какво пише той:

Интересно,  что  в  надписи  сельские  старшины  все  еще  обозначены  старым  термином «кавха»,  в  то  время  как  в  более позд-

них  эпиграфических  текстах  пореформенного  периода  уже  преобладает  тюркский термин «йузбаши» (сотник),  внедренный

царской администрацией.

От горните примери можем да направим изводи за прерогативите на длъжността кавха като селски управител,а именно – изпълнява решенията на селското събрание, обезпечава реда в селото,занимава се със съдопроизводство,разпределя обществените гори и пасища,съхранява и се разпорежда със доброволно събрани средства от селяните за извършване на различни строителни и ремонтни дейности, длъжността може да се предава по наследство.

Интересна информация за оценката и отношението на дагестанците към длъжностното лице кавха можем да получим и от употребата на думата в различни от буквалното му значение случаи.

В статията Когда охотник вышел прогуляться написана от Ильяс Магомедов се разглеждат въпроси свързани с условния таен табасарански език на ловците .Разглеждат се някои иносказателни наименования на животни като например:

мечка –аьхюр – старши

мечка -аьхи авай – дядо

вълк – гавур - неверник

вълк - аьхи авай - дядо

Лисица – аьмалдар - измамница

 Лисица – кавха - старшина

Заек - гучIбях, гучIурув - страхливец

Заек -  ярхи ибар - дълги уши

Елен - аьхи кIарчар алиб – имащ дълги рога

От приведените примери се вижда,че иносказателните названия давани на животните охарактеризират тяхно качество или белег.Определянето на някои животни с думата дядо може да се свърже с далечна представа  за тотемен прародител.Лисицата е определена веднъж с качеството измамник и втори път с думата кавха,което говори за това,че старшината трябва да притежава сходни качества с тези приписвани на лисицата.За повечето народи лисицата обладава едни и същи качества като хитрост,извратливост,благодарение на които в народните приказки много често тя е крайния печеливш.В този смисъл, би могло до се приеме,че човекът изпълняващ длъжността кавха и управляващ една,макар и малка,но важна обществена единица,трябва да притежава и качествата мъдрост,хитрост,досетливост,надговаряне в словесен спор.

За етимологичния анализ на думата кавха може да помогне сходна по смислово значение карачаево-балкарска дума

къабхан 1. прич. от къабаргъа  - хапещ,жилещ,кълвящ; 2. 1) победител 2) спечелващ  

В периода на установяване на руската власт,тези селски управители се обозначават в йерархията като старшина.Прерогативите на руските селски старшини от това време са да съхраняват реда и спокойствието,да донасят за престъпления на по-горни истанции,да привеждат в изпълнение решенията на окръжните и селските съдебни инстанции,да се разпореждат със събраните помощи,да наблюдават за изправността на пътища,мостове,водопроводни канали,гранични знаци,да издават записки със свой печат.Имали право да свикват и разпущат селското събрание,на което те следели за нормалното му протичане и последващото изпълнение на неговите решения.Имали право да налагат административни  наказания във вид на общественополезен труд до два дена,глоба до една рубла,арест до два дена за малки правонарушения.Старшините имали широки и разнообразни пълномощия с елемент на полицейска административно-разпоредетелна и фискална власт.В този период руската имперска власт започва да използва съществуващите селски длъжностни лица за своите нужди и подчинява тяхната дейност на по-вишестоящи йерархически институции. 

*тухум – семейно-родствена група при кавказките народи,родственно обединение,семейна община

Сирма Епон

14.10.2011г

Източници:

Арабаязычная строительная эпиграфика XIX века из рутульских селений Дагестана З.Ш.Закарияев

Когда охотник вышел прогуляться  Ильяс Магомедов

СИСТЕМА СЕЛЬСКОГО УПРАВЛЕНИЯ В ДАГЕСТАНСКОЙ ОБЛАСТИ ВО ВТОРОЙ ПОЛОВИНЕ XIX ВЕКА Д.П. ГЕВОРКЬЯН

Приложение: карта на района от country.turmir.com и снимки на рутулски джамии от 

shinaz.ru