Великаните като персонажи от нартските епоси

   по

Кавказские богатырские сказания древних циклов и эпос о нартах. У. Б. Далгат

  Най-впечатляващ и обединяващ елемент на кавказкия фолклор и култура е нартския епос и затова учени и изследователи са посветили много страници за неговото анализиране. Всички те са подчертали различни характерни моменти или са отбелязали елементи общи за всички кавказки народи или за по-голяма общност от народи.

   Определени сюжетни линии се срещат в обединените епически комплекси на кавказките народи, в сказанията и в отделните народни приказки. В епосите тези сюжети звучат като историческо минало, докато в приказките това усещане за „достоверност” се губи. При дагестанските народи липсва цялостен епос, обединяващ различните сюжети, а са налице отделни приказки за нартите. Според изследователите най-архаична редакция на нартските сюжети се намират в чеченските и ингушките богатирски приказки. Също така според учените анализирали нартските епоси, кавказките циклични поеми имат късна и по-сложна художествена форма, сюжетите са преминали процес на преработка и художествена организация на различни исторически, географски, езикови и естетически елементи. Пример за подобна преработка се дава за „Одисеята”, която е съставена от отделни сказания свързани в едно цяло.  

   

   В древните кавказки сказания се срещат няколко типа великани – митични великани-чудовища, еднооки великани людоеди, исполини, които са предшественици на нартите, великани олицетворяващи трудовата дейност на човека/ рибари, орачи, косачи, и др./, богатири родоначалници на отделни фамилии, великани защитници на народа.

   Митическите великани-чудовища най-често са наричани деви, а при дегестанските народи с изключение на лезгинците – парти. Тези великани представляват фантастически чудовища, олицетворяващи злото. В най-древните арменски предания девите са зли духове, борещи се срещу всяко добро. В арменските приказки обаче девите не са безтелесни духове, а полу-демон полу-човек, исполин имащ няколко глави. Те не са безсмъртни и дори човек може да ги убие, могат да си вземат жени от човешката раса, живеят в подземно царство или царство на мрака, понякога в пещери във високите планини. Притежават несметни богатства и похищават прекрасни девойки. Техните огнени коне и биволи мигновено обикалят цялата земя. Царете и богатирите в течение на много години преследват и изтрепват тези чудовища.

 В картвелските приказки девите имат замъци на високи планини, носят се по небето на триноги коне, и похищават земни красавици. Девите са силни, но непохватни и глупави и хората често се спасяват от тяхното преследване. В картвелския фолклор се среща понятието кадж, който според А.Грен е еквивалент на девите и първоначално означавал храбрец, а по-късно зъл дух. Каджите са предвождани от Ешма, чието име вероятно произлиза от Аешма – име на демона на гнева в зороастризма. Също така грузинската дума за дявол eshmaki произлиза от Аешма. В зороастризма Аешма се противопоставя на Asha Vahishta като ипостас на „истината”. Аша  е това, което се нарича „решителната конфесионална концепция на зороастризма." И думата се свързва с понятията  "истина" и "дясно ", "ред" и "право на работа". Тези архи-демони, сред които е и Аешма и са създадени от Ангра Майню за да сеят смърт и разруха. Грузинските каджи имат замъци, отвличат девойки, почти винаги са победители. Амирани, грузинският вариант на Прометей, изпратен от бог за да унищожи девите, е прикован от каджите на върха на Елбрус, за това, че поискал да дари хората с безгрижен живот. Арменският Прометей, Артавазд пък е прикован към върха на Арарат. Много изследователи виждат в каджите от кавказкия фолклор отражение на учението на Зороастър въпреки, че техния ирански образ е видоизменен и повлиян от местния кавказки фолклор. Тези образи на демони се срещат изключително в приказките и сказанията.

В аварската приказка „Черният нарт „ великанът чудовище е митично същество, появява се като щит на дъждовен облак, спуска се към човека и го отнася със себе си. Също така се изобразява като яздещ триног кон, с който настига героя, удря го с копитата на коня и сто части на тялото му се разпръскват на сто страни

 В ингушките и чеченските приказки присъстват гигантски чудовища, които са наречени с термина „гарбаш”. Живеят в безлюдни места, понякога имат девет глави, притежават предмет, с който могат да възвърнат живота на човека. Гарбашите биват и жени, с огромен ръст и сила, людоедки, приемат за нощувка заблудил се пътник и го изяждат на сутринта.

 рис. А.А. Лурье илюстрация към карачаевски приказки

Ингушките гарбаши съответстват на балкарските емегени., които ядат човешко месо и също понякога имат няколко глави. В описанията на тези чудовища се среща един общ елемент – великанките имат големи гърди и едната е прехвърлена през рамото. Вероятно типичен кавказки елемент е способът, с който героите се спасяват от женските чудовища – героят трябва да се допре до гърдите на чудовището и дори да засуче мляко.

  В аварската приказка „Морският кон” се разказва следния епизод. Героят върви по големи човешки следи и стига в края на гората до широка поляна. В средата на поляната се издигат седем кули, чийто върхове стигат до небето. Кулите са обкръжени от ограда от стоманени колове и на всеки кол е забита човешка глава. Героят влиза в помещение където се намира великанката. Героят докосва със зъби гърдите и и тя изрича: „Сега ти си мой син, а аз твоя майка.” Такъв елемент на установяване на млечно родство се среща и в някои лакски приказки. В етнографските записи фигурират разкази за подобен способ на преустановяване на кръвна мъст при кавказците. Преследваният убиец може, ако успее, да влезе при майката на убития, да докосне с устни гърдите и и от този момент той се превръща в неин млечен син и враждата трябва да бъде прекратена.

Така някои елементи в приказките ни показват, че те са изпълнени не само с фантастични епизоди, но съдържат и много моменти почерпени от реалния бит на народите.

Тези горски великанки, които също са и магьоснички се наричат от аварците и кумиките албащти, а от даргинците – бяжук. Възможно е терминът „албащти” да е проникнал в Дагестан от Близкия изток.

   Може би най-известните великани в световната митология са циклопите. От гръцките автори ни е известно, че децата на Уран и Гея са три циклопа – Бронтес, Стероп и Аргес./ Гръм, Мълния и Блясък/. Циклопите създават тризъбеца на Посейдон, лъка на Артемида, шлема на Персей и мълнията с която Зевс убива сина на Аполон, Асклепий. В произведенията на Омир циклопите не са божествени създания и се явяват герои в героическите епоси. Известни са дванадесет различни варианти на сюжета за циклопа Полифем принадлежащи на европейски и азиатски народи арабски, огузки /,Депе-Гёз – с око на темето/, сръбски /Дивлан/, руски/Лихо/, румънски, немски и др. 

 Според изследванията на М.Н.Комаров всички приморски народи помещават циклопът на остров, а останалите в планини и гори. Огузкият и сръбският циклоп живеят в планински пещери, руският в горска землянка, арабският в дворец. Кръглото око на циклопа символизира представата за Слънцето като око. При индусите слънцето е създадено от око на Брама или се нарича око на Варуна, при персите е око на Ормузд, Окото на Один също се асоциира със слънцето. Образът на великан пастир на овце подобно на Полифем е известен и на кавказките народи. В.Милер отделя два сходни с гръцките сюжети срещащи се и в кавказките приказки – сюжета за Полифем и сюжета за Прометей. Според него кавказките варианти стоят най-близо до древногръцките, от тези които се срещат при другите народи. Според Милер най-доброто обяснение на тази прилика е предположението, че първоначална родина на тези сказания трябва да се счита Мала Азия. Оттук е преминал в древногръцкия епос, а при другите древни  народи, населяващи черноморското крайбрежие  се е предавал от уста на уста .Според В.Грим /«Die Sage von Polyphem»/ , сюжета за Полифем в епоса за Одисей е привнесен, тъй като не отговаря на характеристиката на героя.

 Подобно Полифем, ингушкият циклоп е овчар-скотовъдец, има тежка тояга, с която повдига череп и носи на рамо седящите в него герои. В дома си запалва огън, изпича петима от героите, изяжда ги и ляга да спи. Останалите герои го ослепяват с остро оръжие и успяват да избягат, макар че един от героите е ранен. В приказката, както и в много кавказки творби се подчертава глупостта на великана и хитростта на героите. Изследователите подчертават, че сюжети с едноок великан са широко разпространени във кавказкия фолклор и се срещат при осетинци, ингуши, чеченци, дагестанци, адиги, карачаевци, балкарци и др.  

 Особен елемент в приказките е голям череп на кон при ингушите и мингрелците или череп на гигант при осетинците, в който се крият героите  В ролята на предводител на стадото на Полифем фигурира говорещ козел-великан с големи рога. Този образ може да има връцка с трите езически божества при ингушите - Амгали-ерда, Тамыж-ерда и Мятцели. Тамыж-ерда означава "Крилат дух" и според преданията се явява в образа на говорещ козел.

  Ето и един пример олицетворяващ националните различия при предаването на сюжета за великана циклоп. В кумикска приказка се разказва следното. Един хан имал прекрасна плодова градина край брега на морето. Когато плодовете узрели, ханът забелязал, че някой изкоренява дърветата и те изчезват. Слугите му открили следи от огромни боси крака. Ханът ги изпратил да следват следите и те достигнали до пещера намираща се под голяма скала. Край пещерата биле натрупани ханските дървета. Вътре в пещерата на купчинки стояли плодовете от същите дървета. В ъгъла на пещерата имало печка, а край нея шиш. В друг ъгъл се намирал глинен съд с вода, а в дъното на пещерата - постеля от мека трева Ханските слуги седнали да си починат. В пещерата влязъл едноок великан и държал в ръката си убит дивеч. Като видял хората, той им казал на неразбираем език „Яжте” и посочил към плодовете. Чувайки ужасния глас на чудовището, хората се притиснали един в друг от страх. По-късно великанът запалил печката и когато се образувала жар избрал от гостите си най-дебелия, откъснал му главата, нанизал тялото му на шиша и го изял като печена кокошка. След това великанът пил вода от съда, затворил входа с камък и легнал да спи. Останалите девет души решили да действат, качили се на високо място и стреляли с лък и стрели в окото на циклопа. Окото изтекло, а великанът завил от болка., извадил стрелите от окото си, грабнал големият камък, закриващ входа и го хвърлил към мястото където преди стоели хората. Но великанът не виждал нищо и ослушвайки се излязъл на вън. В този момент, хората тихо се промъкнали и излезли от пещерата. Скрили се зад стволовете на девет дървета и  започнали да изстрелват стрели от различни посоки., а циклопът се мятал в различни страни. Хората побягнали към морето и там видели кораб, на който се качили. На виковете на циклопа, се отзовал друг великан, изтръгнал дърво с корените му и тръгнал след хората. Когато стигнал до брега хвърлил дървото по кораба но не улучил. Хората благополучно се върнали в къщи. Особен различен момент в кумикската приказка е, че виликанът не е овчар, а ловец и плодосъбирач В лакски, аварски  и даргински приказки също се среща едноок великан.

 В.Далгат записва предание, разказано от ингуша Ганыж Абиевич Келигов-Фельханов, в което се съдържа мотив идентичен с Одисеевия Полифем. Полифем нарича ослепилия го човек „Никой”. В ингушкото предание великанът алмас също на въпроса кой го е ранил отговаря „Аз сам” както му е отвърнал героят.

В кабардинския вариант на  адигския епос героят, „богатир с едно око на челото”, дръзнал да проникне в тайните на Тха /върховен бог на адигите/, като се промъкнал между два върха на място където се издига огромна скала. Безсмъртният Тха, разгневен от дързостта му,  го приковал към скалата с дълга верига за шията и изпратил хищна птица .всеки ден да кълве сърцето му.

 Според В.Милер героите от типа на Прометей – грузинския Амирани, имеретинския Рокапи, абхаския  Абраскил, арменския  Артавазд и различните чудовища на Изтока – Шидар, Мхер, Зохак са родствени на гръцкия Прометей. Милер определя Прометей като древен бог на огъня, „огненосен бог”, в чиято чест в Атина ежегодно устройвали маратони със запалени факли.

 

   Друг тип герои в кавказките сказания са великаните-богатири. Те не са врагове на хората и са представени като древни жители, предшестващи нартите. Един от най-разпространените мотиви в сказанията е срещата на героите с огромни кости останали от населяващите в древността великани. Ингушкият нарт Соска-Солса преминава през такава тазобедрена кост яздейки коня си. Според епосите от останалите кости, великаните могат да бъдат възкресени и Солса моли бога да възкреси великана, но да бъде без око. Великанът възкръснал и помолил нартът да му даде око, но Соска-Солса се изплашил и помолил бог отново да го умъртви.

Във варианта записан от Далгат от Ч.Акриев възкресеният великан дава различни сведения за живота от далечното минало. Исполинът твърдял, че хората, които ги сменили трябвало да бъдат по-умни, но нямало да живеят при такава благодат, каквато имало при тях. 

В осетинско сказание присъства подобен мотив и на въпроса към възкръсналия великан „Кой си ти?”, той отвърнал:: ”Аз съм от племето Гумири /великани/, ние владеехме цялата земя, но измряхме”.

 

   В някои сказания великаните са представени като родоначалници на някои общества. В селището Тумги от Галгаевското общество се намират два каменни стълба, поставени в памет на предците на жителите. Според преданието имало двама братя – Гуй и Цикма. Гуй бил с две усти, една отпред, друга отзад, с едната ядял месо, с другата супа. Имал огромен ръст, а могилата му била дъълга 5-6 сажена. Тумгинците наричат себе си „гуйнбух” или потомци на Гуй. Веднъж Цикма се разсърдил на брат си и го завел при хановете в Тифлис да го заковат с вериги. Но Гуй скъсал веригите и тръгнал за дома. Още на растояние 20 версти той започнал да вика на брат си да се пази от него. Цикма се изплашил и побягнал към Цори. Друг родоначалник също има „богатирска” природа. За Орцхаг Кэрцхал Малсэга разказват, че с ръце въртял мелничното колело и сам вдигал кон от земята.

  Интересни са също и друг тип ингушки великани наричани с думата „вампол”. Вамполите са големи и по-силни от хората Както и другите великани-богатири и тези не притежават магическа сила, занимават се със селскостопанска дейност. Техният отличителен признак е голямата им сила, която постоянно премерват както между себе си, така и с хората. В една от дагестанските приказки героят Ахмат премерва силата си с великан по следния начин: „Великанът хваща Ахмет и с вика”Слънце мое!” го удря в земята, а Ахмат потъва в нея до колене. На свой ред Ахмат хваща великана и с вика ”Алах мой!” го удря в земята”.

В чеченско сказание такъв двубой завършва не със смъртта на великана Толом-Аго, а с това че героят Гезама Али го заставя да извърши полезна за обществото работа, която е по силите му, а именно да извози и насипе  три кургана пръст.и да изоре земята. В абхазкия епос дори и Сатаней-Гуаша се оказва великанка. Най-древните великани се характеризират с примитивно съществуване, докато великаните от типа „вампол” извършват стопански дейности подобно хората.

 Източник:

Сказания о нартах—эпос народов Кавказа

Утверждено к печати Институтом мировой литературы им, А. М. Горького Академии наук СССР

Чеченски генетичен проект

по статията на Чокаев Х. К., Чокаев А. Х., Арсанов П. M.
"О происхождении чеченского и ингушского народов в свете данных генетических исследований "


До сега, благодарение на този генетичен проект са тестирани 134 чеченци и 55 ингуши.  Целта на чечено-ингушките проекти е да се тестират представители не само на всеки отделен тейп, но и на отделните родове, тъй като чеченските обединения тейп не винаги възникват на кръвнородствен принцип. До сега са тестирани няколко тейпа и общества, а именно тейповете Курчалой, ЦIонтарой, Гордалой, Аькхи и Хьулхой, обществата Шатоевско и Галгаевско.

   Изследванията потвърждават родството между  чеченския и ингушкия народ, а също и родство с други кавказки популации, както и генетическата близост на кавказците с населението на Средния Изток /Иран и Турция/. Голяма част от съвременните кавказци се отнасят към близкородствени мъжки хаплогрупи от средноизточен произход I-M170, J1-M267, J2-M172 и G-M201, наречени „средноизточни” генетични кланове. Първата миграционна вълна в Европа, известна като Aurignacian culture преди 42 хил. години идва от Средния Изток се състои от хаплогрупите F-М89, IJ-M429 и J-12f2.1, които са преки предци на кавказките кланове. Втората миграция в Европа, известна като Gravettian toolmaking culture се състои преди 30 хил. години и се свързва с хаплогрупата I-М170. Третата миграция известна като неолитна „дифузия на земеделците” може да се свърже с хаплогрупите J2-M172 и G-M201.

  Около 3 хил.пр.н.е. представители на Азия и Арабския полуостров постепенно частично унищожават или изтласкват на север и южните части на  Европа автохтонното население, при което прикавказките племена се съхраняват само в труднодостъпните планини. С новото население се появяват нови генетически кланове R1a1-M17, R1b-M343, N-M231, Q-M242, J1-M267, J1c3-P58 и E-M35.
 
   Едно от най-многочислените семейства в Кавказ е това на хаплогрупата J2-M172, което включва и субгрупите J2a1b-М67, J2a-M410, J2а1-L27, J2a1b1-М92, J2b-М102. Счита се, че тя е възникнала в южната част на Анатолия преди около 20 хил. години. Свързва се с разпространение на земеделието и културите Чатал-Хююк, Шомутепе/Азербайджан/, Буго-Днестровска, Старчево-Кришска култури. В съвремеността болшинството потомци от това семейство принадлежат на по-млади субгрупи.

 

  Субгрупата J2a4b-М67 се заражда на територията на Турция преди 11,8 хил. години и се свързва с културата на Троя, островите  Лесбос, Лемнос /синти, карийци, минойци и пеласги/ и Хиос /лелеги и карийци/, а също и с хурито-хати и етруски. Днес тя се среща при ингуши – 87%, чеченци – 58%, Грузия - 15%, Армения - 12%, Осетия - 4-23%, Анди - 14%, Балкария - 10%, Черкесия - 11%, Абхазия - 9%.Турция (6-8%), Иран (1-9%), Ливан (8%) и Израил (4%),  Италия (10%), Гърция (о. Крит - 10%), Тези данни не отчитат наличието на подклонове в самата субгрупа. Към този момент са известни три нейни клона, които от своя страна също се разделят на подклонове. Чеченския проект желае да открие всички хора, свързани по-тясно с вайнахските клонове или имат близко родство с тях. Установено е, че вайнахските представители на тази субгрупа принадлежат на два клона, един от които е самата J2a4b-М67, която е открита при чеченците, и почти неприсъства при ингушите. Намерена е при иронците – туалци, дигорци, единични представители при рачинците от Грузия, ногайци от Северен Кавказ и италианци.

   Друг клон на J2a1b-M67 има мутация CTS6804 и се обозначава J2a1b-CTS6804. Хората от този клон са носители на рядката STR-мутация DYS454=13-14. Представители на този клон се срещат в Източна Грузия, а също и в Европа /Украйна, Унгария, Швеция, Великобритания, караими, татари и др./. Всички те се обединяват в една общност, чийто хипотетичен праотец е живял преди 3230±500 години.Тази дата на зараждане на субгрупата не е окончателна и може да се промени при новопостъпили данни. Известное, че съществуват представители в Италия, но те не са включени в изчисленията. Друг въпрос, който възниква е къде точно е възникнала тази субгрупа, къде е нейната прародина. Предположенията са, че тя не е възникнала в Чечня и Ингушетия, но е мигрирала на тези територии през Грузия едновременно двата и клона в една миграционна вълна. Наличието на клонове на  тази субгрупа в Източна Европа у караимите и татарите показва, че след установяване в Северен Кавказ нейни представители са участвали в европейските миграционни процеси от последните 2 хил. години – скито-сарматски, хунски, хазарски, татаро-монголски.

  Субгрупата J2a1b-CTS3261 е по-стара от субгрупата J2a1b-CTS6804 и нейните носители притежават характерна STR-мутация DYS454=12. Чрез нея са открити голяма група хора, живеещи в различни части на света: Грузия, Северен Кавказ /осетинци, балкарци/, Армения, Турция, Италия, Испания, Португалия, сред сефарадските евреи, особено фамилията Коен и др. За окончателно потвърждение, достатъчно е тези хора да се тестират допълнително по снип CTS3261. По предварителни оценки, хипотетичния основател на субгрупата е живял преди 4860±750 години.


По честотата на наличие на субгрупата J2a1b-CTS6804 и по-старите субгрупи  J2a1b-CTS3261, J2a1-PF5119, J2a-PF4610 е очертана територия обхващаща Грузия- Армения – Източен Анадол, където с най-голяма вероятност се е зародила протонахската популация. Възможно е от тази територия да са се осъществили и миграции през Босфора към Европа.


  Субгрупата J2a1b-CTS6804 се състои от два клона всеки с подклонове. Първият клон се състои от два подклона , към по-големия от които принадлежат 22 % от чеченците и ингушите, наречен „нахски” клон. Праотеца-основател на този клон е живял преди 1550±260 години. Преди 1360±200 в това генетично семейство се появява мъж със STR-мутации DYS385a=12 и DYS641=9 и става основател на втори клон, към който днес принадлежат 14 % от съвременните чеченци, голяма част от които от един тукхум. Възможно е зараждането на този клон в определен район на Пешхойските планини и да е свързан с вътрешна миграция. 

 

   Какви изводи за историята на чеченците могат да се направят от резултатите от изследването на субгрупата J2a1b-M67. Представителите на нахския клон на субгрупата J2a1b-CTS6804 са заели планинския район от Маистов до Джейрах преди 1550±260 години. Историците асоциират това население с историческата Дзурдзукетия на Леонти Мровели или с Кистетия и Дзурдзукетия на Бахушти Багратиони. Преди 1600±290 години на територията на днешна Южна Осетия се появяват представители на нашхоевския клон на субгрупата J2a1b-M67, който може да се асоциира с племето двали, споменато от Леонти Мровели.

 

  Арменските носители на субгрупата J2a1b-М67 имат мутация CTS3261 и се явяват непосредствени предци на нахската субгрупа J2a1b-CTS6804. Предварителните изчисления показват, че общият праотец на тази субгрупа е живял преди 3230±500 и е възможно тези изчисления да не са окончателни. Това време може да се свърже с Урартската държава съществувала от 13 до 6 в пр.н.е . Интересен момент е съвпадението на края на Урартската държава с появата на субгрупата J2a1b-CTS6804 в Източна Грузия, чийто праотец е живял преди 2420±470 години. Предците на нахите, проникват във високопланинските райони на Чечня и Ингушетия, вероятно през територията на Грузия.  В резултат на вътрешни миграции и мутации в средното течение на Аргун, се появява по-млад генетически клон, който в по-късни времена продължава да заселва територии на север и изток като Ичкерия и Чеченската равнина. 

   Втора по численост в нахската популация се явява субгрупата J1a3-Z1828 съставляваща съответно 25% и 8% в Чечня и Ингушетия. Това семейство се отличава със STR-мутация DYS388=13-14. Според учените тя се заражда в Източна Турция, тъй като на тази територия се наблюдава нейното най-голямо генетично разнообразие. Счита се, че нейните представители заселили планините Тавър, Кавказ, Загрос заедно с представителите на „земеделските” хаплогрупи J2-M172 и G2-P287, участвали в разширението през неолита на неполивното земеделие и полуномадското скотовъдство от територията на „плодородния полумесец”. Нейните съвременни носители живеят предимно в Източна и Централна Европа, в Турция и Армения се срещат рядко. В тези райони преобладават младшите родствени субгрупи J1a3a-Z1842, J2a3a-CTS1460, J1a3a-L972 и др. Това може да се обясни с факта, че европейската миграция се е състояла в древни времена, когато тези младши субгрупи все още не са се породили. Севернокавказката миграция се е осъществила, когато тези нови субгрупи вече са съществували в по-късен период и представителите им стават основна част от нова популация в резултат на генетически дрейф. Изчисленията показват, че общия праотец на субгрупите J1a3a-Z1842 и J1a3a-CTS1460 е живял преди 3680±590.

По-точен е резултатът на праотецът-основател на субгрупата J1a3a-CTS1460, който се базира на повече данни и показва, че той е живял преди 3750±580.  70 % от всички нахски представители на J1a3-Z1828 се отнасят към тази субгрупа. Учените свързват дагестанските и чеченските представители на тази субгрупа с Гинчинската култура в епохата на средния бронз, която се трансформира в Каякентско-Харачоевска култура /края на  2-то - нач. 1-то хил. пр н. е./

При семейството на субгрупата J1a3-Z1828 отсъства ефекта на праотеца-основател, а генетическата връзка между нейните представители трудно се установява. Според изследователите  през 3-2 хил пр.н.е. по време на залеза на Куро-Аракската култура и зараждането на Гинчинската култура е произлязла значителна смяна на демографския състав на Източен Кавказ. В района се появява ново население с източно-анатолийски произход. Както урартската субгрупа J2a1b-M67, която се заражда в Анатолия, така и J1a3-Z1828 се заражда в този район и също принадлежи на земеделско население. Представителите на тези две субгрупи се явяват вероятно различни народи с различна история, но принадлежащи към по-голяма генетическа общност на хурито-урартската култура.

   Трета по численост за нахския етнос се явява субгрупата L1c-M357, съответно при чеченците и ингушите съставляваща 15,8% и 8,6%. Представители на това генетично семейство се срещат в тейповете аккхи, кей, белхорой, цорхой, цорой, харачой и др. Тази субгрупа се появява в Централна Азия, вероятно в Пакистан, тъй като в малка честота се среща при всички народи от този район. Предварителни изчисления показват, че нейния основател би могъл да живее преди  4300±680 години.

  Началният пункт на миграцията и е в Северна Индия, откъдето през Южен Иран се премества в Южен Кавхаз/Карабах/ и оттам в Чечня и Ингушетия и накрая в Източна Европа. Възрастта на основателя на европейския клон съставлява 3190±700 години, а на чечено-ингушкия - 650±140. Нахския клон е млад със силно изразен ефект на праотец-основател и близко генетично родство на всички членове. Възможно е появата и да се свърже с татаро-монголското нашествие на Тимур. Другата вероятност е основателят да е единствен оцелял от древен род, претърпял пълно унищожение и преживял ефект на „гърло на бутилка”. Трябва да се отбележи също по-голямата древност на гръцките и татарските представители на тази субгрупа. Възниква въпрос, ако тази субгрупа не се открива при гърците от цял свят, защо съществува при кримските гърци. Като прибавим и наличието на нахската субгрупа J2a1b- CTS6804 сред караимите от Крим можем да предположим, че става въпрос за миграция през хазарския и аланския период.

  Представителите на субгрупата Q1a3a-L53 сред чеченското мъжко население достигат 6% и принадлежат на тейповете гордалой, агишбатой, энгеной. Сред ингушите тя все още не е открита, но възможност да съществува и при тях има. Тази субгрупа се отнася към семейството на хаплогрупата  Q-M242, която се заражда по предварителни предположения, преди около 20 хил. години  североизточния район на Иран и е представена в популациите на Централна Азия – монголи, уйгури, китайци, и в Сибир – тувинци, алтайци, кети и др., в Америка сред южноамериканските индианци, а също и сред ескимоските племена. Нейни субгрупи, макар и с малки честоти присъстват в цяла Евразия. За сега няма единна хипотеза сред учените за нейното разпространение в Европа. Една част от учените смятата, че тя се появява в Европа още в дълбока древност, а други че се е разпространила при миграциите на конните народи.

  Авторът на статията е направил предварителни изчисления за определяне възраста на хипотетичния праотец на скандинавския клон на субгрупата Q1a3a1-L54 и тя според него е 2380±390. Хипотетичния основател на чеченското семейство на Q1a3a-L53 е живял преди 1430±320 години. Ако това време съвпада и с появяването му в Кавказ, то може да се свърже с хунската инвазия. Според авторът ареалът на обитаване на тейповете, сред които се среща тази субгрупа, изобилства с тюркски топоними, поради което чеченските лингвисти приемат, че още преди Тимур този район е населяван от тюркоезичен народ. Чеченските учени приемат, че на тази територия е съществувало държавното образование Сим-Сим, унищожено от войските на Тимур преди 600 години. Основателят на семейството на  Q1a3a-L53 в тейпа энгеной е живял преди около 600±70 години, а например този на тейпа агишбатой преди 370±140 години. Нахския клон на субгрупата L1c-M357 също се е зародил преди 650±140 години. Именно в този период, Тимур унищожава населението на дадената територия. Чеченските представители на субгрупата Q1a3a-L53 вероятно са потомци на тюркоезичен народ, живял в средата на I – то хилядолетие от н.е. След погрома на Тимур освободената територия е заселена от представители на нахски родове от Нашхоевско и Чаберлоевското общество. Верността на тази предварителна хипотеза може да бъде потвърдена с бъдещи изследвания.

  В нахските популации съществуват и други субгрупи, но информацията по тях към момента е ограничена и не са правени  обстойни анализи.

Кавказки речник 5

Аварски

чол 1. род. п. от чу 2. конски; ~ гьан конско месо;

чIер (чIарSца, чIарSл) запечени житни зърна; пуканки

игSт (-ас, -асул, -ал) 1. джигит; храбрец, герой; 2. (-алъ, -алъул) Игит (прякор, име за куче)

игSтлъи (-ялъ, -ялъул) храброст, геройство

чотІа гьунáрал гьаризе да демонстрирам джигитовка /буквално – да извърша подвиг върху коня/

              

цIáраки (-ялъ, -ялъул, -ял) хазяйство, огнище, двор; дом

цIецI 1) (-алъ, -алъул, цIýцIдул) анат. Желязо

чýрибихх/изе (-ула, -ила, -ана, -е) да ходя по естествена нужда

чIор (-алъ, -алъул//-ил, -ал) 1) стрела (оръжие); ~ил мацI наконечник на стрела

Ингушки

Ала – 1.пламък, 2.да кажа ала йиш я – мога да кажа

Алла – лежа, намирам се

аьрга същ. *рогозка, прил. *зелен (за плод) *неузрял *циновочный

аьрда прил. *ляв

аьтта прил. *десен

аьтта оагIора прил. *десен нареч. *надясно

бIалг същ. *къс, парче

бIарг същ. *око сийна бIаргаш сини очи

бIарг хилийта глаг. *да урочасам

бала същ. *беда *нещастие *грижа

бала хьега глаг. *да страдам

балха прил. *работен

барт същ. *съюз

барта ваха глаг. *да се съглася с някого

барта вахар същ. *сделка

безам сущ. *желание безам хила да имам желание *любов *чувство

болх сущ. *дело (занятие) болх бе да работя *работа *труд

вада глаг. *да бягам, да избягам

вадар сущ. *бяг *бягство

виIий воI същ. *внук (сын сына)

виIий йоI същ. *внучка (дочь сына)

воI сущ. *син

воккхагIа прил. *старши (по възраст)

воккхагIа вола воша същ. *брат (старши)

воккха саг същ. *дядо, стар човек, старец

къаьна прил. *несвеж (стар) *стар

 

говр същ. *кон

говрий прил. *конски

дIуа де глаг. *да се моля

да същ. *баща,  *стопанин глаг. *има *да се приближавам *да летя *да дойда, настъпя *да донеса *да заслужа

даар сущ. *блюдо (ястие)

дала глаг. *давам *да се превърна *да предложа *да изгубя *да умра

дика същ. *добро *качество прил. *гладък *добър *качествен*прелестен *хубав

дика баьри същ. *джигит

даьла същ. *аллах *бог далла хоастам ба слава богу *творец (Бог)

даь нана същ. *баба (майка на бащата)

даь нана нана същ. *прабаба

даь-ноаной прил. *родителски

дуIа същ. * гръмотевична буря

дух същ. *същност

духь сущ. *край

ды същ. *кон

жIайхо същ. *аварец

жIале прил. *кучешки

жIали същ. *куче

жIарг същ. *кръст

жий същ. *овца

зов същ. *звън

зовз същ. *страхливец

зовза прил. *боязлив *страхлив

йIовхал същ. *жега, горещина

йоI същ. *девойка *дъщеря

йоIал същ. *девственост *чест (целомъдрие)

йоIал доханза прил. *невинен (девствен)

йоI-саг същ. *девойка

кIотарг същ. *  храст

кIотаргаш същ. *храст

кIуж същ. *чуб, плитка

кий същ. *шапка

кийча прил. *готов (подготовен)

ког същ. *лапа *стъпало

йоккха саг същ. *старица

Бронзов орел от 8 в.

Бронзова фигура на орел , изготвена от ранносредновековен майстор на име Сулейман от Багдад  е намерена през 19 век в селището Ерзи и се съхранява в Ермитажа.Името на ингушкото селище означава Орел.Тази година на 17 март бе предадено на държавния ингушки музей специално изготвено копие на фигурата.В лабораторията за реставрация на скъпоценни метал на Ермитаж са се погрижили копието да бъде максимално близко до оригинала.

Наречената „Орелът на Сулейман” фигурка представлява изображение на орел с височина 38 см.На шията на орела е гравиран надпис на арабски език,който гласи:”В името на Алах Всемилостив,Всемилосърден.”Гравирано е и името на Майстора – Сулейман и датата на изготвяне на предмета – 189 година от хиджра или 796-797 г. от Христа.Попадайки в Кавказ,столетия наред статуетката се предава от един родов съюз на друг.Орелът бил предаден  за съхранение в Ермитажа в 1939 година. / видео /

Ингушетия - 23 февруари 1944 г.

Филм за Ингушетия

Във филма се рецитира старинна ингушка песен

Илли (песнь) о том как построили башню 

Трижды землю поили молоком, трижды срывали грунт,

И только когда земля отказалась пить, положили первые камни;

Восемь огромных глыб, образующие углы воув,

И был каждый камень ценою равен быку, а весом – восьми быкам.

Их привезли с вершины горы, взявши из-под голубого льда…

Каждый камень везли двенадцать быков, ломая копыта от напряжения.

Каждый камень тесали двенадцать дней четыре каменотеса,

И стальные тесла крошились у них, будто сделанные из липы…

Двадцать тесел каждый каменотес сломал о ребра камней,

И камни стали ровны, как стекло, и приняли нужный вид!..

Тогда четыре, как горы, седых старика осмотрели и ощупали их,

И каждый сказал: «Теперь хороши, ни порока, ни трещины нет!»

И каждый сказал: «Воув будет крепка, как наши горы крепки,

И будет стоять во веки веков, как мир во веки веков стоит!..»

И каждый сказал: «Мы землю здесь поили густым молоком,

А камни эти, чтоб были крепки, напоим горячей кровью, —

Пусть свяжет кровь четыре угла, как наш род кровью связан,

И этой связи не сокрушат ни смерть, ни вечное время!»

Был приведен баран, чья шерсть горных снегов белей,

И рога, сделав дважды полный круг, как копья, остры.

Тогда самый старый из стариков, рода старейший отец,

Взяв острый, как слово мудрого, нож, перерезал баранье горло,

И барана с перерезанным горлом подвел к каждому угловому камню,

И кровь закипела из-под ножа, словно горный поток бурля,

И каждый камень был обагрен горячей, как солнце, кровью…

Пока в котле варился баран, была замешена известь,

И было белой известью скреплено скрепленное красной кровью…

После этого начали пир, на луг расстелив кошму,

Кошму, сделанную Петимат и ее шестью дочерьми…

Много не спала ночей Петимат, лежа, закрыв глаза,

И проплывала в незыблемой синеве ее молодая звезда,

Выше всех восходила на небосвод золотая ее луна.

Окруженная бесчисленным хороводом маленьких подруг-звезд…

Много дней старая Петимат бродила по горным лугам,

Собирая цветы и травы, необходимо нужные ей!..

И вот наступил долгожданный день, весь заполненный солнцем:

Трижды постлав кошму на кошму и еще кошму, Петимат

Сухой, как лапа орла, рукой начертила снившийся ей узор…

Нож пошел по кошме, хрустя, как плуг по горному полю, —

Сон делался явью и зацветал пышнокрылым ковром долины…

Дальше и дальше резала Петимат, шепча свои сны и грезы,

И все шесть ее дочерей кивали в такт головами…

Шесть девушек, иглы взяв, шили двенадцать дней,

И старая Петимат говорила им о молодости своей…

И когда на тридцатый день сшита была кошма,

Опустилась на глаза Петимат густая, как полночь, мгла…

Шесть девушек, иглы взяв, шили двенадцать дней,

Чтоб обвести узор белой порошей контура!

Восемь юношей развернули кошму, сделанную старою Петимат,

И с кошмы глянула всем в глаза молодость Петимат:

Вот юности ее звезда раскинула пять золотых лучей,

И сама Петимат молодой луной плавно плывет над ней,

Плывет молодая луна – Петимат, и рядом плывут шесть звезд,

Шесть звезд ее дочерей плывут, сверкая огнями глаз,

И вокруг их венок из Худ-Худерешь и дорога из звезд легла,

А дальше – цветы, оленьи рога и зелень горных долин,

И все это обнял горный закат горячей алой каймой…

Сто тридцать джигитов сели вокруг, по самой кайме, как раз,

И смотрели на молодость двести шестьдесят глаз!

Целую гору мяса принесли и поставили на кошму,

Золотистый, как день, чурек

Принесли и поставили на кошму,

Сыр ноздреватый и желтый мед принесли и поставили на кошму.

И сто тридцать стаканов из серебра рода старейший отец

Вынес из гала, и на кошме расставили юноши их.

Сто тридцать джигитов сидели вокруг, по самой кайме, как раз,

И отразились на серебре двести шестьдесят глаз!

Сто тридцать юношей встали вокруг, ста тридцати джигитам служа,

И небо раскинуло над кошмой голубой шатер…

На самом почетном месте посажен Янд – славный строитель воув,

Лучшие части барана и лучший чурек предложены были ему.

Пока он ел, готовясь к труду, ели и пили все,

А когда он насытился и сказал: «Баркал хозяину!» – то

Все перестали есть и все хозяина поблагодарили…

Горной водой стаканы полны, как жизнь борьбою полна и счастьем,

Как небо летнее солнцем полно, так молодость полна песней —

И песня течет, полным-полна мудростью и весельем:

Орлы родятся в горах —

В полете неутомимы…

Родине храбрых – зеленый Джерах —

Всадники наши неутомимы!

Тучи на кручах лежат, черны,

Выше их белый снег!

Девушки наши, как день, нежны,

Белы, как белый снег!..

Тучи к серым утесам льнут,

Мглой одевая кручи…

Всадники наши сквозь тучи пройдут

По неприступным кручам!

Тучи громами и мглой полны,

Как музыкой полна песня…

Голос девушки нашей – лепет волны,

Сладок и нежен, как песня!

Просторен неба свод голубой,

Над зеленой долиной Джераха!..

И с солнцем равняется головой

Каждый всадник Джераха!

Пасет баранту на лугах Джерах:

Зеленый, мирный, цветущий —

Пашет кремнистое поле Джерах,

Затерянное в тучах…

Нянчит пчел зеленый Джерах

И собирает мед,

Мирным трудом звенит Джерах,

Пашет, сеет, поет…

Но если враги ястребами из туч

Упадут на луга Джераха,

Навстречу орлам с гранитных круч

Ринутся дети Джераха!

И станет крепостью каждый дом

И поле – полем войны!

И станет каждый воув гнездом

Грозных громов войны.

И над Джерахом поднимется прах

И ослепит врага,

И адом станет зеленый Джерах

Для каждого врага!

Пускай лавиной идут века, —

Незыблемы наши горы!

Слава тебе, человечья рука,

Делающая порох!

Вовеки не смоют потоки годов

Имен, чья кровь, как порох, суха,

Чей конь оседлан и кто готов

Стать воином из пастуха!

Да здравствует всякий, кто прежде, чем лечь

Спать, выслушивает сердце свое,

Проверит, достаточно ли остер меч

И заряжено ли ружье!

Пусть будет славен, кто славой не пьян,

Станет защитником мирных пашен!

Еще песня, трепещущая и живая, жила в отголосках расселин и впадин,

Еще последним дыханием ее дышал притихший зеленый Джерах,

И дечиг-пандара живое сердце трепетало под пальцами музыканта,

Когда восемь помощников Янда, встав, стали готовить известь…

Известь кипела, пенясь, шипя, будто змея, и густела…

Становилась вязкой, как темнота узких ночных ущелий…

Лишь только песня утихла, Янд встал и принялся за работу:

Он взял два камня и, смазав их известью, ударил один о другой,

И сразу два камня стали одним под его сильной рукой!

«Известь готова, – сказал Янд, – пора приняться за дело!»

И все ожило вокруг него, запенилось, зашипело!

Крутился ворот, от натуги скрипя: струной дечиг-пандара напрягался канат,

Скрученный из восьми ремней, вырезанных из кожи буйвола;

Камни, как пух легки, шли наверх послушные неуклонно

И поворачивались в руках Янда нужной ему стороной.

Из разных мест ущелья привезены обломки различных глыб.

Скрепленные известью, становились они неделимым целым.

Камни ложились один за другим, вздымался за рядом ряд,

И казалось, что известь и камни между собой, как бы советуясь, говорят…

Так Янд работал, кипел и пел, яростью труда лют,

И казалось, что камни под его рукой, гордые собой, поют:

Верные мастеру и себе,

Что нам времени бег?

Мы будем верно служить тебе,

Любящий Родину человек!

Соединенные волей одной

На долгие, долгие годы,

Мы станем незыблемой стеной

И нерушимым сводом!

Пройдет и этот, и будущий век,

Век за веком промчится мимо, -

Мы будем верны тебе, человек,

Верный Родине милой!

Сюда вот и ветер не залетит, -

Здесь враг твой будет томиться,

А здесь ты будешь запасы хранить –

Золото звонкой пшеницы!

Здесь будут дети твои и жена,

Сестры твои и братья,

И наша каменная тишина

Будет обогревать их!

Пускай бегут и бегут года,

О воув они разобьются.

Ты помни одно: уходит вода,

Камни – остаются!

Пройдет и этот, и будущий век,

Век за веком промчится мимо,—

Мы будем верны тебе, человек,

Верный Родине милой!

А здесь помост… и еще помост…

А выше, где ветер поет,

Будет твой сторожевой пост –

Боевое место твое!..

А выше будут гнездиться стрижи,

Вольные, как ты, птицы…

Отселе будешь ты сторожить

Родины своей границы.

Ты будешь зорким орлом смотреть

На все, что у воув в ногах,

И вместе с твоей пулей смерть

Помчится в сердце врага!

И один за другим побегут года

И все о нас разобьются…

Ты помни одно: уходит вода,

Камни же – остаются!

Пройдет и этот, и будущий век,

Век за веком промчится мимо, —

Мы будем верны тебе, человек,

Верный Родине милой!

Работа кипела, и Янд горел в работе, не считая дней,

И в небо вонзилась своей вершиной стройной песня камней,

Первый ярус закончен, сюда никогда не заглянет день,

Здесь пленники, кандалами звеня, будут гадать о судьбе!

Ярус второй – уже свод сведен и очажная цепь висит,

Здесь будет дни свои коротать семья в случае войны!

Янд сам вытесал косяки из черных гранитных глыб,

Сам из дубовых брусьев сбил дверь толщиной в пядь,

Сам приладил засов и сам проверил его работу,

Выше поднялся Янд и вновь принялся за работу!

Четвертый ярус – здесь сторожа, сменяясь, у бойниц встанут,

И все четыре стороны света будут как на ладони.

Так камни ложились за рядом ряд, ярус за ярусом росла воув.

Отселе открылась окрестность вокруг на целый день пути,

И знали враги, что им в Джерах отныне незамеченными не пройти,

Что в зоркой воув их стережет защитник границ родных,

Что во все стороны света смотрит смерть из скрытых в стенах бойниц.

Четыре балкона с четырех стен выступали вперед,

И с каждого пуля-молния без промаха в сердце бьет!

И снова Янд поднимается выше, и выше уже нельзя, —

Здесь будет крыша, легкая, словно свет, стройным конусом сведена,

Ложатся уступами ряды камней, постоянно сужаясь кверху,

И тонкие плиты сланца их перекрывают сверху.

И вот опять ряд камней и плит, и снова камни и плиты,

И Янд все ближе, ближе к солнцу, ближе с каждой минутой!

В четыре дня двадцать рядов камней и двенадцать сланцевых плит

Под неутомимой его рукой, красиво перемещаясь, легли…

И вот триста шестьдесят пятый день, проснувшись, открыл глаза,

И сразу же хлынула дню в глаза просторная синева,—

Вместе с рассветом проснулся Янд, легко заскрипел ворот,—

Янд поднялся на башню, и у его ног расположились горы.

В последний раз напрягался канат, бесконечный, как человечья память,

И последний раз ворот скрипел и пел, поднимая камень.

Закончена песня труда и камней – выше уже нельзя:

Над самою головою легкие облака плывут, скользя,

Садится солнце, и, пересекая Джерах, воув бросает тень.

Так стал последним, замковым камнем триста шестьдесят пятый день.