Хазаро-арабските войни в кумикския фолклор

по Анжи-наме превод на руски език и коментари Абдулхаким Аджиев

 Кумиките са един от многото народи в Дагестан. Предполага се,че това са племената споменавани още от Птоломей като ками или камак,а също и че са потомци на хазарите.

   Кадир – Мурза е кумикски летописец от Амирханкент/Кяхулай/ творил в края на 18-началото на 19в. Използвайки местни исторически източници, предания и легенди написва в 1780г трактат Анжи-наме. Ръкописът на даденото съчинение е намерен 60-те години на 20в в личната библиотека на местния библиофил Пайзулла Кадиев от литературоведа С.М.Алиев. Фрагменти от него са публикувани в 1974г,1976г и 1989г

   Анжи или Инжи е град на брега на Каспийско море принадлежащ на Хазарския каган наред със Семендер, Ирхан, Голям и Малък Маджар, Джулат и Шехри Татар. Известен е от 7-8 век от периода на арабско-хазарските войни. Археологическите материали подтвърждават съществуването на средновековно укрепление край съвременния град Махачкала, а именно остатъци от две мощни крепостни стени,спускащи се от планината Тарки-тау до морето, ограждащи територия която била улус на хазарските царе.

   В сказанието за битката при Анжи намират отглас събития от времето на арабското нашествие в Кавказ. Интересен момент на фолклорното произведение е присъствието в него като герои наред с обикновенните хора и кумикски богове като Тенгири, Алав – бог на огъня, Авамча – бог на горите, Камари, Сангар – бог на лова. Образът на Алав напомня за Прометей и грузинския Амирани и също е прикован за скалата за да не помогне на хората в тяхната битка. Имената на боговете имат тюркска основа с исключение на Камари, което се среща в грузинската митология като богиня на мълнията, а също и в Средния Изток и Индия. В сказанието се говори, че враговете идват за да изпият кръвта на Тенгири, което може би говори за борба за независимост, но и за опазване на националната религия.

                                                          ~~~

   Управител – диванбаши на град Анжи бил бий батыр / княз богатир/ Карткожак. Той имал трима синове, старшият от които Темиш предава родината и ненавижда своя младши брат Айбек, заради девойката Айкыз, сестра на знаменития батыр Исак, живеещ в Грузия.

   Когато арабите нападат града, Карткожак проклина сина си Темиш в името на боговете Тенгири, Авамча и Алав пред цялото общество. Айбек дава клетва пред слепия си баща. В началото сраженията са край града , но постепенно врагът навлиза в него. Градът бил обхванат от пожар,в който гори и скалата на Камари, обладаваща вълшебна сила. Към съседите са изпратени посланници молещи за помощ.

"Зовите все близкие нам народы,
Пусть из Язи поспешат Темирбек и другие,
Пусть быстро подоспеют горские парни из Кази,
Пусть гонцы доскачут до места Арак,
Пусть они забудут старые обиды, приедут,
Пусть узнают друг ли враг или чужим стал близкий!
Пусть ради Камари сплотятся (вблизи),
Позабыв свои старые обиды
Пусть булканцы запрягут свои арбы, (оседлают) своих коней,
Пусть спешат заставляя буйствовать своих тулпаров,
Чтобы могли быстрее подоспеть к нам!"

   Тук според анализаторите Язи е име на местност или страната на асите, под Кази може да се подразбира селище Кумух, съществуват планини с името Аракъ в Чечня и Авария, а под булканци може би се имат предвид балкарците живеещи в областта Балкан.

   Но отникъде не идва помощ, градът гори и геройски загива Айбек. Годеницата му Айкыз била ясновидка и изпращайки молба към Тенгири разбира, че помощ от него няма да има. Тогава се обръща към боговете Алав и Авамча изпращайки две птици Бийдаяк, които в кумикския фолклор са подобни на жар-птица.

   Но в небето Тенгири не допуска птиците до планината Артлантау, а самия Алав привързал към скала. Трещят гръмотевици,сипе се проливен дъжд,но Алав успява да се освободи.Той и останалите нарти тръгват на помощ, но тъмен облак,стръмни планини и силни ветрове се изпречват пред тях. Накрая Тенгири и други деви закрива слънцето с лика си. Но Авамча и Алав събират дървета и запалват огън и продължават напред. Стигат до Анжи и отново се разгаря битка. Нартите окръжават девите и ги хвърлят в бездънна яма.Врагът отстъпва.

   Изменникът Темиш показва на изнемогващия от жажда противник извор и щурмът се възъбновява. Въпреки, че жителите на Анжи се бият геройски, те изнемогват и помощта от други земи закъснява. Накрая врагът превзема града и Темиш се радва, че е достигнал целта си. Предводителят на арабските войски му дава хиляда златни динара и го назначава за диванбек на града. Останалите живи се укриват в крепост, разположена в труднодостъпна местност. Сред тях се намира и Айкыз. Враговете решават уморят криещите се от глад, жажда , а също разпалват големи огнове за да се задушат от дима. Вълшебницата Айкыз пише писмо до враговете

"Я согласна стать рабою Темиша, (Только) нужна двухдневная передышка для этого. За это время мы хотим опомниться, А Темишу так. или иначе быть нашим хозяином"

Тя тайно, през труднопроходими гори извежда всички хора от крепоста до Ирган и Балх / Иргъан ва Балкъ /.  На третия ден Темиш влиза в крепостта, за да се сближи с Айкыз. Качват се на най-високата кула на крепостта. Когато бдителността на Темиш е намалена, Айкыз го хваща и заедно с него се хвърля от кулата.

Колкото-толкова

Великаните като персонажи от нартските епоси

   по

Кавказские богатырские сказания древних циклов и эпос о нартах. У. Б. Далгат

  Най-впечатляващ и обединяващ елемент на кавказкия фолклор и култура е нартския епос и затова учени и изследователи са посветили много страници за неговото анализиране. Всички те са подчертали различни характерни моменти или са отбелязали елементи общи за всички кавказки народи или за по-голяма общност от народи.

   Определени сюжетни линии се срещат в обединените епически комплекси на кавказките народи, в сказанията и в отделните народни приказки. В епосите тези сюжети звучат като историческо минало, докато в приказките това усещане за „достоверност” се губи. При дагестанските народи липсва цялостен епос, обединяващ различните сюжети, а са налице отделни приказки за нартите. Според изследователите най-архаична редакция на нартските сюжети се намират в чеченските и ингушките богатирски приказки. Също така според учените анализирали нартските епоси, кавказките циклични поеми имат късна и по-сложна художествена форма, сюжетите са преминали процес на преработка и художествена организация на различни исторически, географски, езикови и естетически елементи. Пример за подобна преработка се дава за „Одисеята”, която е съставена от отделни сказания свързани в едно цяло.  

   

   В древните кавказки сказания се срещат няколко типа великани – митични великани-чудовища, еднооки великани людоеди, исполини, които са предшественици на нартите, великани олицетворяващи трудовата дейност на човека/ рибари, орачи, косачи, и др./, богатири родоначалници на отделни фамилии, великани защитници на народа.

   Митическите великани-чудовища най-често са наричани деви, а при дегестанските народи с изключение на лезгинците – парти. Тези великани представляват фантастически чудовища, олицетворяващи злото. В най-древните арменски предания девите са зли духове, борещи се срещу всяко добро. В арменските приказки обаче девите не са безтелесни духове, а полу-демон полу-човек, исполин имащ няколко глави. Те не са безсмъртни и дори човек може да ги убие, могат да си вземат жени от човешката раса, живеят в подземно царство или царство на мрака, понякога в пещери във високите планини. Притежават несметни богатства и похищават прекрасни девойки. Техните огнени коне и биволи мигновено обикалят цялата земя. Царете и богатирите в течение на много години преследват и изтрепват тези чудовища.

 В картвелските приказки девите имат замъци на високи планини, носят се по небето на триноги коне, и похищават земни красавици. Девите са силни, но непохватни и глупави и хората често се спасяват от тяхното преследване. В картвелския фолклор се среща понятието кадж, който според А.Грен е еквивалент на девите и първоначално означавал храбрец, а по-късно зъл дух. Каджите са предвождани от Ешма, чието име вероятно произлиза от Аешма – име на демона на гнева в зороастризма. Също така грузинската дума за дявол eshmaki произлиза от Аешма. В зороастризма Аешма се противопоставя на Asha Vahishta като ипостас на „истината”. Аша  е това, което се нарича „решителната конфесионална концепция на зороастризма." И думата се свързва с понятията  "истина" и "дясно ", "ред" и "право на работа". Тези архи-демони, сред които е и Аешма и са създадени от Ангра Майню за да сеят смърт и разруха. Грузинските каджи имат замъци, отвличат девойки, почти винаги са победители. Амирани, грузинският вариант на Прометей, изпратен от бог за да унищожи девите, е прикован от каджите на върха на Елбрус, за това, че поискал да дари хората с безгрижен живот. Арменският Прометей, Артавазд пък е прикован към върха на Арарат. Много изследователи виждат в каджите от кавказкия фолклор отражение на учението на Зороастър въпреки, че техния ирански образ е видоизменен и повлиян от местния кавказки фолклор. Тези образи на демони се срещат изключително в приказките и сказанията.

В аварската приказка „Черният нарт „ великанът чудовище е митично същество, появява се като щит на дъждовен облак, спуска се към човека и го отнася със себе си. Също така се изобразява като яздещ триног кон, с който настига героя, удря го с копитата на коня и сто части на тялото му се разпръскват на сто страни

 В ингушките и чеченските приказки присъстват гигантски чудовища, които са наречени с термина „гарбаш”. Живеят в безлюдни места, понякога имат девет глави, притежават предмет, с който могат да възвърнат живота на човека. Гарбашите биват и жени, с огромен ръст и сила, людоедки, приемат за нощувка заблудил се пътник и го изяждат на сутринта.

 рис. А.А. Лурье илюстрация към карачаевски приказки

Ингушките гарбаши съответстват на балкарските емегени., които ядат човешко месо и също понякога имат няколко глави. В описанията на тези чудовища се среща един общ елемент – великанките имат големи гърди и едната е прехвърлена през рамото. Вероятно типичен кавказки елемент е способът, с който героите се спасяват от женските чудовища – героят трябва да се допре до гърдите на чудовището и дори да засуче мляко.

  В аварската приказка „Морският кон” се разказва следния епизод. Героят върви по големи човешки следи и стига в края на гората до широка поляна. В средата на поляната се издигат седем кули, чийто върхове стигат до небето. Кулите са обкръжени от ограда от стоманени колове и на всеки кол е забита човешка глава. Героят влиза в помещение където се намира великанката. Героят докосва със зъби гърдите и и тя изрича: „Сега ти си мой син, а аз твоя майка.” Такъв елемент на установяване на млечно родство се среща и в някои лакски приказки. В етнографските записи фигурират разкази за подобен способ на преустановяване на кръвна мъст при кавказците. Преследваният убиец може, ако успее, да влезе при майката на убития, да докосне с устни гърдите и и от този момент той се превръща в неин млечен син и враждата трябва да бъде прекратена.

Така някои елементи в приказките ни показват, че те са изпълнени не само с фантастични епизоди, но съдържат и много моменти почерпени от реалния бит на народите.

Тези горски великанки, които също са и магьоснички се наричат от аварците и кумиките албащти, а от даргинците – бяжук. Възможно е терминът „албащти” да е проникнал в Дагестан от Близкия изток.

   Може би най-известните великани в световната митология са циклопите. От гръцките автори ни е известно, че децата на Уран и Гея са три циклопа – Бронтес, Стероп и Аргес./ Гръм, Мълния и Блясък/. Циклопите създават тризъбеца на Посейдон, лъка на Артемида, шлема на Персей и мълнията с която Зевс убива сина на Аполон, Асклепий. В произведенията на Омир циклопите не са божествени създания и се явяват герои в героическите епоси. Известни са дванадесет различни варианти на сюжета за циклопа Полифем принадлежащи на европейски и азиатски народи арабски, огузки /,Депе-Гёз – с око на темето/, сръбски /Дивлан/, руски/Лихо/, румънски, немски и др. 

 Според изследванията на М.Н.Комаров всички приморски народи помещават циклопът на остров, а останалите в планини и гори. Огузкият и сръбският циклоп живеят в планински пещери, руският в горска землянка, арабският в дворец. Кръглото око на циклопа символизира представата за Слънцето като око. При индусите слънцето е създадено от око на Брама или се нарича око на Варуна, при персите е око на Ормузд, Окото на Один също се асоциира със слънцето. Образът на великан пастир на овце подобно на Полифем е известен и на кавказките народи. В.Милер отделя два сходни с гръцките сюжети срещащи се и в кавказките приказки – сюжета за Полифем и сюжета за Прометей. Според него кавказките варианти стоят най-близо до древногръцките, от тези които се срещат при другите народи. Според Милер най-доброто обяснение на тази прилика е предположението, че първоначална родина на тези сказания трябва да се счита Мала Азия. Оттук е преминал в древногръцкия епос, а при другите древни  народи, населяващи черноморското крайбрежие  се е предавал от уста на уста .Според В.Грим /«Die Sage von Polyphem»/ , сюжета за Полифем в епоса за Одисей е привнесен, тъй като не отговаря на характеристиката на героя.

 Подобно Полифем, ингушкият циклоп е овчар-скотовъдец, има тежка тояга, с която повдига череп и носи на рамо седящите в него герои. В дома си запалва огън, изпича петима от героите, изяжда ги и ляга да спи. Останалите герои го ослепяват с остро оръжие и успяват да избягат, макар че един от героите е ранен. В приказката, както и в много кавказки творби се подчертава глупостта на великана и хитростта на героите. Изследователите подчертават, че сюжети с едноок великан са широко разпространени във кавказкия фолклор и се срещат при осетинци, ингуши, чеченци, дагестанци, адиги, карачаевци, балкарци и др.  

 Особен елемент в приказките е голям череп на кон при ингушите и мингрелците или череп на гигант при осетинците, в който се крият героите  В ролята на предводител на стадото на Полифем фигурира говорещ козел-великан с големи рога. Този образ може да има връцка с трите езически божества при ингушите - Амгали-ерда, Тамыж-ерда и Мятцели. Тамыж-ерда означава "Крилат дух" и според преданията се явява в образа на говорещ козел.

  Ето и един пример олицетворяващ националните различия при предаването на сюжета за великана циклоп. В кумикска приказка се разказва следното. Един хан имал прекрасна плодова градина край брега на морето. Когато плодовете узрели, ханът забелязал, че някой изкоренява дърветата и те изчезват. Слугите му открили следи от огромни боси крака. Ханът ги изпратил да следват следите и те достигнали до пещера намираща се под голяма скала. Край пещерата биле натрупани ханските дървета. Вътре в пещерата на купчинки стояли плодовете от същите дървета. В ъгъла на пещерата имало печка, а край нея шиш. В друг ъгъл се намирал глинен съд с вода, а в дъното на пещерата - постеля от мека трева Ханските слуги седнали да си починат. В пещерата влязъл едноок великан и държал в ръката си убит дивеч. Като видял хората, той им казал на неразбираем език „Яжте” и посочил към плодовете. Чувайки ужасния глас на чудовището, хората се притиснали един в друг от страх. По-късно великанът запалил печката и когато се образувала жар избрал от гостите си най-дебелия, откъснал му главата, нанизал тялото му на шиша и го изял като печена кокошка. След това великанът пил вода от съда, затворил входа с камък и легнал да спи. Останалите девет души решили да действат, качили се на високо място и стреляли с лък и стрели в окото на циклопа. Окото изтекло, а великанът завил от болка., извадил стрелите от окото си, грабнал големият камък, закриващ входа и го хвърлил към мястото където преди стоели хората. Но великанът не виждал нищо и ослушвайки се излязъл на вън. В този момент, хората тихо се промъкнали и излезли от пещерата. Скрили се зад стволовете на девет дървета и  започнали да изстрелват стрели от различни посоки., а циклопът се мятал в различни страни. Хората побягнали към морето и там видели кораб, на който се качили. На виковете на циклопа, се отзовал друг великан, изтръгнал дърво с корените му и тръгнал след хората. Когато стигнал до брега хвърлил дървото по кораба но не улучил. Хората благополучно се върнали в къщи. Особен различен момент в кумикската приказка е, че виликанът не е овчар, а ловец и плодосъбирач В лакски, аварски  и даргински приказки също се среща едноок великан.

 В.Далгат записва предание, разказано от ингуша Ганыж Абиевич Келигов-Фельханов, в което се съдържа мотив идентичен с Одисеевия Полифем. Полифем нарича ослепилия го човек „Никой”. В ингушкото предание великанът алмас също на въпроса кой го е ранил отговаря „Аз сам” както му е отвърнал героят.

В кабардинския вариант на  адигския епос героят, „богатир с едно око на челото”, дръзнал да проникне в тайните на Тха /върховен бог на адигите/, като се промъкнал между два върха на място където се издига огромна скала. Безсмъртният Тха, разгневен от дързостта му,  го приковал към скалата с дълга верига за шията и изпратил хищна птица .всеки ден да кълве сърцето му.

 Според В.Милер героите от типа на Прометей – грузинския Амирани, имеретинския Рокапи, абхаския  Абраскил, арменския  Артавазд и различните чудовища на Изтока – Шидар, Мхер, Зохак са родствени на гръцкия Прометей. Милер определя Прометей като древен бог на огъня, „огненосен бог”, в чиято чест в Атина ежегодно устройвали маратони със запалени факли.

 

   Друг тип герои в кавказките сказания са великаните-богатири. Те не са врагове на хората и са представени като древни жители, предшестващи нартите. Един от най-разпространените мотиви в сказанията е срещата на героите с огромни кости останали от населяващите в древността великани. Ингушкият нарт Соска-Солса преминава през такава тазобедрена кост яздейки коня си. Според епосите от останалите кости, великаните могат да бъдат възкресени и Солса моли бога да възкреси великана, но да бъде без око. Великанът възкръснал и помолил нартът да му даде око, но Соска-Солса се изплашил и помолил бог отново да го умъртви.

Във варианта записан от Далгат от Ч.Акриев възкресеният великан дава различни сведения за живота от далечното минало. Исполинът твърдял, че хората, които ги сменили трябвало да бъдат по-умни, но нямало да живеят при такава благодат, каквато имало при тях. 

В осетинско сказание присъства подобен мотив и на въпроса към възкръсналия великан „Кой си ти?”, той отвърнал:: ”Аз съм от племето Гумири /великани/, ние владеехме цялата земя, но измряхме”.

 

   В някои сказания великаните са представени като родоначалници на някои общества. В селището Тумги от Галгаевското общество се намират два каменни стълба, поставени в памет на предците на жителите. Според преданието имало двама братя – Гуй и Цикма. Гуй бил с две усти, една отпред, друга отзад, с едната ядял месо, с другата супа. Имал огромен ръст, а могилата му била дъълга 5-6 сажена. Тумгинците наричат себе си „гуйнбух” или потомци на Гуй. Веднъж Цикма се разсърдил на брат си и го завел при хановете в Тифлис да го заковат с вериги. Но Гуй скъсал веригите и тръгнал за дома. Още на растояние 20 версти той започнал да вика на брат си да се пази от него. Цикма се изплашил и побягнал към Цори. Друг родоначалник също има „богатирска” природа. За Орцхаг Кэрцхал Малсэга разказват, че с ръце въртял мелничното колело и сам вдигал кон от земята.

  Интересни са също и друг тип ингушки великани наричани с думата „вампол”. Вамполите са големи и по-силни от хората Както и другите великани-богатири и тези не притежават магическа сила, занимават се със селскостопанска дейност. Техният отличителен признак е голямата им сила, която постоянно премерват както между себе си, така и с хората. В една от дагестанските приказки героят Ахмат премерва силата си с великан по следния начин: „Великанът хваща Ахмет и с вика”Слънце мое!” го удря в земята, а Ахмат потъва в нея до колене. На свой ред Ахмат хваща великана и с вика ”Алах мой!” го удря в земята”.

В чеченско сказание такъв двубой завършва не със смъртта на великана Толом-Аго, а с това че героят Гезама Али го заставя да извърши полезна за обществото работа, която е по силите му, а именно да извози и насипе  три кургана пръст.и да изоре земята. В абхазкия епос дори и Сатаней-Гуаша се оказва великанка. Най-древните великани се характеризират с примитивно съществуване, докато великаните от типа „вампол” извършват стопански дейности подобно хората.

 Източник:

Сказания о нартах—эпос народов Кавказа

Утверждено к печати Институтом мировой литературы им, А. М. Горького Академии наук СССР

За отношенията между кабардинци и Тарковското шамхалство 16-17 в.

 по А.М.Аджиев и Г.Гусейнов

Историческите хроники от 16-17 в. показват, че държавните интереси на кумикския Тарковски шамхал не се ограничават в пределите на Дагестан. Известно е съперничеството му с кабар-динските князе, при сблъсъците с които в 1566 г. в Кабарда загива шамхалът Будай, а в 1641 г. синът на Султан-Мут – Айдемир. Вероятно след това кримският хан, според думите на Евлия Челеби, назначил за кадия в крепостта Шад-Кермен на брега на р.Дженджек/Зеленчук/, произлизащият от кумиките Тухтар Хаджи-Али и с когото в крепостта се настанили сто млади войни кумики.

   В първата половина на 17 в. се оформя конфедерация от кумикски княжества, васални по отношение на Тарковското шамхалство, сред които е и владението на Султан-Мут, обхващащо долната част на Мичикич и Салатавски окръг, граничещи с областта Гумбет. Тук под долната част на Мичикич трябва да се разбира, отстъпената по-късно на фамилията Турлови територия обхващаща Чечен-Тала, Герменчук, Шали, Атага и др, селища, заселени по-късно с нахи.

   Към този период изследователите причисляват възникването на чеченските фолклорни песни илли. Характерно е, че в песните за назоваване на  кумикския етнос се използва думата„тарковски”, като например песните: "Иллио тарковском молодце казаке, сыне вдовы, Актоле, сыне Джумы", "Илли отарковском молодце и сыне вдовы" и "Илли о кабардинце Солсе, вдовьемсыне и тарковском молодце".

В песните Каспийско море се нарича Таркхойн хIорд / "Таркинское море"/, подобно на аварското му название „Анжи море”.

   Недалеч от чеченците, намиращи се в кумикската зона на влияние, се намира Кабарда и това предопределя съперничеството за влияние и владене на тези територии с Тарковското шамхалство. В кумикската народна песен /йыре/  "Об Ибаке и Зоруше", се говори за необходимост да се посетят чегемци /жителите на балкарското общество Чегем/ и да се определи кой ще бъде кабак-узден в Кабарда и ще събере налога от жителите. Възможно е в песента да се имат предвид граничните, западни кумикски райони и тяхната охрана. Героят от песента, Ибак, който предполагаемо е бил началник на пограничната стража, се връща с 40 дружинници, но загива в сражение, както се говори в песента на пограничния път, към народите и страните „Гелбакъ”, под което название специалистите разбират Горен Чирюрт. Зоруш, брат на Ибак, решава да отиде при  чегемци, да стане кабак-узден и да вземе дължимия налог. Според А.М.Аджиев, който анализира песента, майката на Ибак и Зоруш би могла да бъде гелбахска княгиня, чиито права се простирали до Кабарда. Според него, героите биха могли да бъдат кумики-брагунци, които се упоменават в някои варианти на песента, като този отселото Буглен.

   Според някои варианти на преданието за Султан-Мут, записани от Бакиханов, той първоначално пребивавал в Чир-Юрт/Гелбах/, а по-късно след знаменитата Караманска битка се преселил в Ендирей.Може би трябва да се отбележи също, че за да закрепи властта си Султан-Мут се жени за дъщерите на кабардинския княз Алхас Джиляхстанов и кайтагския уцмий.Друг интересен момент при анализирането на връзките на Ендиреевския владетел, е обстоятелството, че важна роля за успеха му да се отдели и придобие самостоятелно владение изиграл неговият възпитател /аталик/, сала-узденът от Гелбах, Беге.

Според Евлия Челеби в 1666 г. в средновековния град Татартуп, намиращ се на левия бряг на р.Терек срещу селището Елхотово се намират множество пазители, служители при гробница от кумикски произход.Гусейнов също обръща внимание на една скоро записана от Г.Оразаев в 1988 г. народна песен в която се пее следното:

"Болгъурлар, ессиз, Болгъур тав, Болгъур тав. 
Сенден бийик тав болмас. 
...Хан гюбе, сенден асил зат болмас! 
Болгъуртавну бийиклиги не болсун, - 
Сасыкъ гёзел деген эмгексиз 
Топурагъын алып тавгъа - тюзге атгъан сонг? 

Болгуров без владетеля, Болгур-гора, Болгур-гора. 
Тебя выше горы не будет. 
...Ханская кольчуга, тебя драгоценнее (благороднее) вещи не будет. 
Что с того, что Болгур-гора высока, если 
Хорьком называемая [существо], беззаботно 

Почву ее взяв, но гору-равнинуразбросала?"

Песента се датира към 16-17в., заради споменатата в нея станица Кюрдюковска , която е една от първите станици, основана от гребенските казаци. Оразаев я намира като арабографически запис в Хасавюрт.

Гусейнов локализира споменаваната в песента Болгур-планина /Болгъур тав/ в областта Пятигорье, представляваща наклонена равнина, сред която се издигат 18 планини,

В друга народна героическа кумикска песен се споменава наименованието Борагъан, в която за героя, жител на Аксай се говори следното:  "...Полностью всей Кабарды половины Ты с Борагъаном называемых областей, Ты, не примериваясьпоехав, добычу (жену) взял". Възможно е текстът на тази песен да се отнася за периода, когато брагунците са живеели в дадения район. Съществуват и други фолклорни кумикски песни, свързани с областите Кабарда, Карачай , Балкария.   и Бештау. В  тази област в периода 16-17 в. не живеели масово кабардинци. Според някои изследователи в този район Султан-Мут заселва брагунци край устието на р.Сунжа в 1619 г.

Сосрук в подземния свят

из балкарския нартски епос

Завърнал се от далечни скитания и заболял нартът Ерюзмек/Йорюзмек/ .Разтревожената Сатанай пробвала различни лекове,но ни едно не помагало.Тогава тя се обърнала с молба към сина си Сосрук: зад планини и морета в една гора има поляна,на поляната дворец от бял мрамор,а в двореца живее прекрасна дева.Пред ложето и от чисто злато плават златни рибки.На всяка цена Сосрук трябва да се сдобие със златна рибка – щом я изяде Ерюзмек веднага ще оздравее.
Отправили се Сосрук и двама от братята му в търсене на златната рибка.Стигнали до място,където пътят се разделял на три посоки.Сосрук тръгнал на изток,а братята му на запад.Слес седмото денонощие Сосрук стигнал до поляна,където пасели табун коне.От гората излязъл непознат мъж и подарил на Сосруко особен дългогривест кон.Яхнал го Сосрук ,мушнал го в хълбока,а коня проговорил:
-Защо ме оскърбяваш така ,млади княже,защо излишно дърпаш юздите? Ако бъдеш истински мъж и добър ездач и аз ще бъда достоен кон за тебе.

Сосрук отслабил юздите и дал воля на коня и така препускали по тясна пътечка през гората докато стигнали поляна.През поляната течал черен ручей,на една скала стоял чернобрад непознат ,който дал такъв съвет на витяза:
- Имам двама братя,а най-младия живее на един ден път от девойката ,която търсиш.Като стигнеш до средния,ще си смениш коня,а после и при другия.Пази се от хитрините на девойката – много мъже се простиха с живота си.Принадлежи тя на войнственото племе на амазонките и може да се сражава без умора три дни и три нощи.Когато свърши двубоя спи също толкова време в белия замък.
Изпълнил точно съвета Сосрук и стигнал до замъка от бял мрамор.Скочил от коня,запрял го и на пръсти влязъл в двореца.
Стените биле направени от бивни и светели като слънце.На пухкава покривка спяла златокоса девойка,а къдрите и падали край златно корито с прозрачна вода ,в която плавали златните рибки.Тихо се промъкнал Сосрук и завързал косите и към леглото,взел една рибка ,скрил я в пазвата си и избягал от замъка.Тъкмо пришпорвал белия кон на най-младия брат и се събудила девойката.Галопира Сосрук,а след него ураган – трещят вековнитедъбове ,падат камъни,носи се злобния вик на амазонката:
- Няма да ми избягаш ,сине на кучето племе!
В това време сменил Сосрук белия кон с черен,който му дал средния брат и се впуснал напред.Успял да стигне до най-стария брат и да се прехвърли на собствения си рошав кон.Чернобрадия му казал:
- Напой коня си в черния ручей.

Изпълнил съвета Сосрук и полетял по- нататък.И конят проговорил:
- Дръж се по-здраво,хвани се за гривата ми и не се оглеждай назад.
Но се чува все по-близо конски тропот и тъкмо се протегнала красива ръка да хване за опашката гривестия кон и той се откъснал от земята и полетял към облаците.А златокосата останала на място.Вълшебният кон се понесъл над горите,над морската бездна и над планината разсичайки облаците.Накрая се спуснал край каменна пещера на една поляна.Сосрук оставил коня да пасе на воля и самият той решил да си почине.И тук се появили братята на Сосрук с празни ръце.С радост им разказал Сосрук всичко,което се случило и как похитил златната рибка.Черна завист овладяла двамата братя и замислили да убият Сосрук и да се сдобият със златната рибка.Хванали го ,взели рибката и го пуснали в бездънен кладенец.Помъчили се да хванат коня му ,но той все им бягал.А в това време Сосрук падал,падал и с него се ронели камъни от кладенеца.Накрая падането свършило и той се озовал на поляна окръжена с остри скали.Тръгнал нартът в неизвестна посока и срещнал жена с две деца: едното носела на ръце,а другото тичало край нея.Жената му казала:
- Зад скалата се бият бял и черен овен.Ако се хванеш за рогата на белия ,ще те изхвърли от кладенеца като коте.Ако се хванеш за черния – ще те хвърли още по-надолу в подземния свят.
Видял двата овена Сосрук – тъпчат земята,бият се с рогата колкото сили имат ,но никой не побеждава.Примерил се нартът ,скочил и се хванал за черния овен,овенът замахнал с глава и Сосрук полетял надолу .Стигнал подземния свят и тръгнал по една пътека,докато стигнал до беден дом,където живеели майка и две дъщери.След като им разказал своята истсория ,поискал да му дадат вода понеже бил. жаден.Но нямали вода ,тъй като на извора на реката живеело страшно деветглаво чудовище – емеген и изпивало всичко.Много смелчаци се опитвали да го убият,но биле победени.Тогава решил Сосрук да се пребори с чудовището.Поръчал да му ушият осем парцалени топки с големина на човешка глава.Пришили по четири на всяко рамо,дали му меч и лък и тръгнал по реката да търси чудовището.Емегенът се разбудил и започнал да души – замирисало му на човешки дух.Видял нарта ,че приближава към него и казал:
-За какво си дошъл – да се сражаваш ?
-Първо ще се сражаваме,а после може и да се поборим – отвърнал му нартът. normal; Размахал меча – една глава паднала,размахал го пак – втора се търкулнала.Великанът също отвърнал на ударите – отлетяла една парцалена глава от рамото на Сосрук.Така те се били дълго,докато и последната глава на чудовището не паднала и водата потекнала пак към аула.Благдарните хора искали да построят златен дворец на нарта и да му дадат най-красивата девойка за жена.Сосрук отказал наградата,защото единствено искал само да се прибере в къщи.
Мъдрите старци му дали съвет – високо в планините ,на стар дъб има гнездо орлица,която всяка година отглежда малки орлета,но един дракон се появява,поглъща малките и разрушава гнездото.Ако помогне на орлицата и тя ще му помогне да се върне отново в своя свят.Отново се въоръжил Сосрук и се скрил до мястото да чака дракона.Изведнъж станало горещо,разтресли се камъните,увяхнали цветята – долетял огнедишащ дракон.Сосрук започнал да изстрелва стрели към чудовището и на края с последен удар на меча доубил дракона.Благодарната орлица се съгласила да помогне на Сосрук да се върне при нартите.За целта ушили от кожите на девет овена две торби – в едната сложили месо, в другата – вода.А торбите поставили на шията на орлицата.Заедно със Сосрук на гърба си полетяла към горния свят,а нартът от време на време и подавал ту месо , ту вода да утоли жаждата си.И така докато не се опразнили съвсем торбите.Нямало вече какво да даде на птицата Сосрук.Тогава откъснал той парче месо от своя крак и глътка кръв от своята.Така стигнали до същото място където коварните братя измамили Сосрук.Като видяла,че куца,орлицата близнала крака на нарта и раната заздравяла.Сосрук намерил и вълшебния си кон на същата поляна.Отправил се нартът към своя аул,а по пътя на всякъде горели огньове и печали месо – за памет на загиналия Сосрук.Като го видели жив и здрав ,всички се зарадвали.Сосрук разказал на баща си за измамата на братята си и че той,а не те успял да намери златната рибка.Тогава за да се докаже кой говори истината направили следното: седнали тримата братя в кръг и всеки поставил една лопатка от овен пред себе си .Тримата трябвало да изстрелят с лъка си стрела към небето и чиято стрела се върне и се забие в лопатката – той казва истината.Залетели стрелите високо към небето,но само тази на Сосрук се върнала и се забила точно в лопатката пред него.
Прочетено в  www.tyrnyauz.ru

Погребение на нарт-войн

В карачаево-балкарския нартски епос е описано погребението на нарт загинал в месец Хычауман (май).С тялото в могилата било сложено и оръжието на война: лък със стрели(садакъ и садакъ окъ), меч (сырпын),секира(ай балта),боеви топор(гида), колчан (жебхана), копие (гебох), пика (сюнгю), камшик (къамчи), щит (къалкъан), сабя (къылыч),каменометалка(сыйыртхыч), шлем (такыя),ризница(кюбе), кинжал (къама), пояс (белибау),черкеска(чепкен),кафтан(къаптал), риза (кёлек),панталони(кёнчек) и др.На могилата бил поставен камък-паметник- сын таш.До могилата запалвали голям обреден огън и на него поставяли котел,в който варили месо от кон .От него раздавали на присъствуващите ,а част поставяли в гроба като дела на мъртвия.Неговите другари давали клетва да бъдат смели и верни на родния край.Обрядът се съпровождал от танц.Този обряд извършвали в продължение на пет години.Според източници по-рано погребвали любимия кон на загиналия заедно с него,но по-късно само водели коня до могилата.Също така в гроба поставяли и плитка от косата на любимата жена.

Ритуалът ,с който войните дават клетва изглежда така.Двама войни застават един срещу друг и вдигат над главите си меч,с който правят кръгови движения.След това докосвали с меча челото си и го забивали в земята.Това се правело преди изгрев слънце.След това пиели напитка от чаша .

За свещена клетва се считала клетвата дадена пред майката.Давали я докосвайки с ръка рамото на жената или разменяки шапките си в нейно присъствие.

Кудаев Мухтар Чукаевич

Древние танцы балкарцев и карачаевцев

 Рисунки:горе от roksalan.narod.ru , долу - автор Вера Алексеева за Детски конкурс-фестивал «Сокровища нартов»  www.camp.ru

Дигорци от племето парсык

Ботай е писар на един от военачалниците на средновековния карачаево-балкарски княз Карча.Барлыу е син на Ботай и това е откъс от негов ръкопис-глава 2.

В третьем месяце 1378г я с отцом перешел из Крыма в сторону Кубани.Мы прошли по берегам рек Аксуу,Кубан,Терек и начали писать то,что видели об истории горных карачаевских хазар, карачаевских куман,карачаевских алан,и равнинных хазар./Аксуу - Белореченск в Краснодарски край-бел.на А.Глаш/

.......

  Побывали в крепости Джайтам у холамов из племени булгар ,у карачаевских бозар-балкаров,у терских и курукских кумуков./село Холлам и Бозар-Балкария  в Балкария/.Побывали в крепости Кырык у буркузюк карачаевцев из племени хазар на земле Оз,на берегу Терека у алказов  из племени хазар ,в крепости Тохтасан в тарханстве Балгур-тархана у басур/мюсюлмански-бел.А.Глаш/ карачаевцев из племени алан,в крепости Таракты у азсир карачаевцев из племени куман,живущих на земле Оз.Побывали в крепости Конбан у озманов из племени куман живущих на земле Оз,на берегу реки Терек у озманских карачаевцев из племени канджай,живущих на земле Оз.Побывали у дигоров из племени парсык/дигорци,жители на планинската част на Северна Осетия-бел.А.Глаш/ ,у тегеев/осетинци-бел.А.Глаш/ из племени парсык,живущих у четырех протоков Терека.Затем были на берегу реки Кынгыр в крепости Караман у сопгджей из племени хазар ,на берегу реки Чабык в крепости Кертик  у озсак пурчай кумуков.Побывали в крепости Дертик у дальних карачаевцев из племени алан ,за пурчаем были на горных склонах у галгуров /ингуши -бел.А.Глаш/ из племени канбат  ,в горных окраинах у нохчей/чеченци-бел.А.Глаш/ из племени канбат, у джаилчайских кумуков,затем в крепости Болун у уллузюков из племени хазар.Побывали у терских кумуков ,у гуннских карачаевцев из племени хазар в крепости Чибилчай,в районе Акаджурт у равнинных хазаров, кипчаков ,татар.

.......

Ще си позволя някои разсъждения или поне опити за такива.Веднага ме впечатли споменаването на "земята  Оз",което наверно означава страната Ас,но на мен не знам защо ми изникна асоциация с "Вълшебникът от Оз"- смешно или не,но поне ми стана ясно коя е въображаемата страна,а кой е вълшебникът -да се надяваме и това да се изясни-майтап де!

Сега по сериозно.Четох,че в тюркския средновековен свят ,след хана по важност следват князе,които се наричат с титула  "карача",което освен значението черен има и друго значение-велик.След тези князе,които много често са 4 на брой,идват бии или бейове и т.н.Интересно дали името Карча е лично или произхожда от въпросния титул?Всеки княз имал улус-част от ханството ,което управлявал и събирал данък,като 1/3 от него оставала за княза.Възможно е в 14в след унищожението на Алания,Карча,бидейки княз,е решил да създаде княжество от своя улус,който се намирал,както е видно,приблизително на територията на днешните Карачай и Балкария.В такъв случай,въпросният летописец е извършил своебразно преброяване на населението към дадения момент на тази територия.И така виждаме,че в 14в там се разграничават,алани,хазари,кумани и се споменават ингуши,чеченци,осетинци/дигорци/.Също се изброяват крепости :Джайтам,Конбан,Караман/?/,Кертик,Дертик,Болун.Как трябва да се тълкува словосъчетание от рода на : озман из племени куман - по никакъв начин не мога да разбера.Думата озман може би означава аси,но защо от племето кумани?

Кое е по-голямото аси или кумани?И накрая- същественото - дигорци и тегеи т.е. осетинци са характеризирани като перси,но не и като алани-т.е. ираноезични , защото изначално са перси.
Възможно е също първото определение да дава пояснение за селище или район например:
холамов из племени болгар - живеещите болгар в селището Холам,басур карачаевцев из племени алан - алани-мюсюлмани живеещи в Карачай.

Карачаево-балкарски нартски епос

Едно от най-интересните и загадъчни народни умотворения в света е така наречения Нартски епос,в който се разказва за митични герои-войни наречени нарти.Почти всички кавказки етноси имат свой вариант на Нартския епос и желаят да докажат ,че именно техния вариант е оригиналът.Различни са и хипотезите за произхода на думата нарт.Ще предложа откъси от книгата на М.Джуртубаев Героический эпос о нартах ,а тези които решат да четат тези редове и не само тях нека сами правят своите изводи.
Една от особеносттите на карачаево-балкарските сказания ,е че те са в два варианта - стихотворен и прозаически,което би могло да говори за техния древен характер.Започнали да ги записват едва 19в. и въпреки ,че много е забравено, успели да съберат 7хил.стиха,които се пеят,при това руския учен П.Остряков писал ,че всяко сказание има различен музикален мотив.Целият все още не е изучен и е побликуван едва половината.В епоса се разказва за борбата на нартите с чудовища/эмегени/,сдобиването с вълшебни предмети или търсенето на жени,кръвна мъст за убития баща или брат и др.Също в епоса са отразени някои исторически събития на карачаево-балкарските предци - хуни,българи,алани.В епоса се упоменават пет морета:Черно (Къара тенгиз), Хазар тенгиз (Каспийско),Бяло море (Акъ тенгиз)/?/ и Синьо (Кек тенгиз), Азау тенгиз (Азовско море).Споменават се реките:Волга (Эдиль), Кубан (Къобан), Дон (Дон), Терек (Терк),планини:Елбрус (Минги Тау), Казбек (Къазман Тау), Дых Тау ,а също и Гезам Тау и Кармур Тау,за които е трудно да се предположи нещо.Страната на нартите е наречена Къыркъ Суу - 40 реки.
И така епосът започва със сказание за Златния Дебет - едновременно родоначалник на нартите и бог-ковач.Негови родители са Небето и Земята,а в други версии Тейри го е създал от къс от своето златно сърце-слънцето.Тейри дарил Дебет с 19 сина ,като им поръчал да истребят всички същества враждебни на човека- дракони,емегени и др.Веднъж Дебет намерил в планините тежък,блестящ камък и като го стиснал в ръката си ,той се разтопил и на земята паднали капки метал.Така Дебет започнал да кове за нартите метални сечива и оръжие.Искрите хвърчащи от неговата ковачница ,стигнали небето и се превърнали в звезди.
www.balkaria.info

Торки,торкини или узи

Отношенията на Рус с номадските племена от така нареченото Дикое поле,са подобни на византийските - военни съюзи,тюркски дружини в отделните княжества,с тази разлика ,че руските княжества си съперничали и враждували,докато Византия била единна империя.Така руските княжества биле по-зависими от тюркските племена.Отделни князе се женели за дъщерите на техните вождове и ставайки роднини биле длъжни да си оказват военна помощ,а също това гарантирало лоялност.При тюрките ,роднините по женска линия се ползвали с по-големи привилегии.Народът,на който принадлежи жената,по тюркски се нарича - торкин.В руските летописи така се нарича племе ,което се самоназовава узи.За първи път торки се упоменават в Повести временных лет,когато в 985г Владимир Святославич,с чичо си Добрыша тръгва срещу волжките българи: А торки берегомъ приводе на конихъ-т.е. за първи път русите и техните торкини участват заедно в поход.Много топоними в Украйна говорят,за заселването на торки - река Торча,село Торчица,гр Торчин,Торков и др.Вероятно торкините са значителна част от смесеното население в много южноруски градове.
Олжас Сюлейменов.Аз и Я

Във връзка с горния текст,Анна Комнина в своята Алексиада упоменава двама сарматски съюзни на Византия вождове - Уза и Караца.
...Наутро Алексей выступил из лагеря, разделив войско, построил боевым строем фаланги, объехал и осмотрел армию. Затем он занял место в центре строя, где находились близкие ему по крови и свойству: брат Алексея Адриан, командовавший тогда латинянами, и другие благородные мужи. Левым флангом командовал кесарь Никифор Мелиссин — муж сестры Алексея; правым предводительствовали Кастамонит и Татикий; союзниками — савроматы Уза и Караца.
Караца може да се прочете Карача,Караджа.А името Уза напомня племето узи....

В аланската летопис за Карча се споменават седем княжества ,едното от които се нарича Узабанско ...

Празник "Сабантуй"

Празникът Сабантуй/Сабан тое по балкарски/ не е забравен от балкарците.Този празник се зародил хилядолетия назад и от езически пролетен празник се е превърнал в тържество на мира и дружбата.
Едно от най-древните споменавания на този празник е в нартския епос.Иследователите предполагат ,че епоса започва да се създава 8-7в пр.н.е.,а в 13-14в отделните сказания започнали да обединяват в цикли групирани около определен герой или събитие.Нартите съгласно карачаево-балкарските сказания са безстрашни войни-богатири,потомци на бога-ковач Златния Дебет.Те са създадени от Великия Тейри с определена цел - да установят на земята порядък,да унищожат людоедите великани-емегени и дракони.За това главното занятие на нартите е войната.Мястото на обитаване на нартите според Сафарали Урусбиев,просветител от миналия век,бил Северен Кавказ и територията до р.Волга.В сказанията тя се упоменава под името Эдиль.Съхранени са и реликви - специални камъни с които всеки мъж трябва да покаже сила и умение в мятане.Мухагир таш тежи 38кг,баян таш - 40кг,а най-лекия тему таш - 18кг.
Представители от татарския вестник "Открытый Татарстан - время молодых" тази година гостуват на жителите на Кабардино-Балкария ,по-скоро на балкарци от Приелбрусието за да отпразнуват заедно празника Сабантуй.Сцената украсили с емблема,специално разработена за местността където се провежда празника - на син фон белоснежния двуглав Елбрус и под него чаша-чашата на Аттила ,която заровил по тези места Балкыр-хан както гласи една легенда.Тази емблема ще бъде постоянен логотип на Сабантуй,който ще се празнува ежегодно в Приелбрусието. /www.karachays.com /
Приложение:Снимка на южната част на скалата Дебет от www.elbrusoid.ru

Зигфрид и Сосурук

Т.Кангаур търси повече доказателства за тъждествеността на Балдир от скандинавската митология и Сосурук от кавказката Нартиада в статията си "Стрела из омела".
Голяма част от героите на скандинавските митове от най-архаичните текстове не се срещат в епоса.Такъв герой е и Балдир.Неговото епическо
съответсквие в епосите е Сигурд,а в немския вариант – Зигфрид.Сигурд е сирак,неуязвим,непобедим и отгледан от ковач.Името Сосрук може да се разглежда като Созур-ук или Соджур-ук – семейство Соза/Соджа/.Съществува фонетично съответствие между Сигурд – SGRD и Созур – SZR.Сигурд умира от удар в лопатката,а Сосурук – в колената.Рунически запис на «Жагъыр» - «лопатка».:



Рунически запис на «жууакъ») – краката от коленете на долу/карачаево-балкарски/:


«жугъакъ-жууакъ»,«жагъыр» - е огузки вариант.
В нартските сказания Сосурук умира като желязно колело му прорязва коленете,а в по-древни варианти колелото е каменно – Абра-таш.Руническия запис без гласните – БРТШ,в огузките езици може да се прочете като бурч – хмел. В карачаево-балкарския език хмел е „къубол”.Можем да стигнем до извода, че много скандинавски названия от древните епоси са сгрешени тюркски думи.Друг възможен извод е ,че скандинавците са четели рунически записи написани на западно-тюркски език,но са превеждани от хора знаещи огузки наречия.Възпитателя на Сигурд се нарича Регина ,което може да се запише така:



В карачаево-балкарската версия на нартския епос Дебет е ковач,но има епизодични контакти със Сосруко и неговото име може да се запише така:


www.sknews.ru

Тълкования на някои имена от скандинавските епоси

Във статията "От скакунов тюркских богатырей к коню Одина" на Тахир Кангаур се разглеждат някои сходства на скандинавския епос с тюркските епоси и са показани варианти за тълкуване на някои имена от скандинавските легенди.
Досегашното тълкуване на някои имена на конете на героите не е много удовлетворително.В традицията на източните епоси се забелязва ,че обикновено имена на конете определят техния външен вид или някое тяхно положително качество.В карачаево-балкарския фолклор съществуват елементи с по-архаичен произход.Например името на героя Алауган съдържа определение за родова принадлежност ,която се свързва с углан,оглан - син,с много по-архаичен произход отколкото сегашните версии за произхода на тюркските народи на Кавказ допускат.
В осетинските и адигските варианти на кавказкия епос за нартите се срещат триноги коне,които понякога летят.В тюркските епоси много често конете се описват чрез качествата на техните крака.Ето пример за две форми с близко произношение:«Уч аякъ»(Uč aiak) – «Летящие ноги»,«Юч аякъ» (Üč aiak)-«Трехногий». Възможно е първото постепено да е преминало във второто.Други имена описващи качества на краката са:«Жель аякъ» – «Ветроногий», «Джес туякъ» – «меднокопытный».
В скандинавския епос Слейпнир има осем крака.Тюркското «Жет аякъ» (Jet aiak) означава «Догоняющие (настигающие, достигающие) ноги»,а «Жети аякъ» (Jeti aiak) – «семь ног».В някои староуйгурски диалекти се срещат формите «jätä» и «jettä» -7.В скандинавския език - «atta»-8.Осемкраки същества се срещат също в якутския епос олонхо- митическо същество «адьярай» (adjarai) и гигантски паяци,които се упоменават в карачаево-балкарския епос.Постоянно действащо лице в тюркските сказания се явява крилатия кон - тулпар,талпар,толпар.Авторът предполага ,че изходната форма на това название е ат алп - богатир-кон,който се отличава с бързина и сила.Руническия запис на ат алп в севернокавказки вид е:



а руническия запис slp изглежда така:



Руническия запис на Bz lp t /Boz alp at -сив богатирски кон/ е:




а на Slpnr (Слейпнир):

Авторът също разглежда две имена Локи и Гиляссыртан/Злоезичен/последния персонаж от севернокавказкия епос.Сыртан означава хиена,гривест вълк,буквално носещ на гърба грива.Руническия запис на Гиляс/gls/ е :




а на Локи/lki/:





В кавказкия епос героят Сосурук е приемен син на Ерезмек/глава на нартите/.В тюркските езици доведен син е Baldir.В адигския вариант на нартския епос Ерезмек е наречен Озырмес - ozer/тюркското og er/-мъдър мъж,а мес/мек/-титулатура от рода на бек-силен,глава.Турската дума emir буквално означава лед/или слана/,а Имир от скандинавския епос е леден великан.
От всичко казано може да се предположи ,че част от тюркски те народи е имала контакти с предците на скандинавците.Възможное скандинавците да са имали досег с старинни писмени текстове,възприемани като езотерически,а в обществото на древните скандинавци е съществувала прислойка от тюркски произход по-късно асимилирана. .......
http://www.sknews.ru/main/24569-ot-skakunov-tyurkskix-bogatyrej-k-konyu-odina.html

Приложение:Figure of Sleipnir from a stone carving,изображение на Локи