Свански език

   Още на границата на старата и новата ера, Страбон споменава Souvvoi като племе, живеещо в Западния Кавказ "над" Колхите, които дадоха името си на Колхида и надеждно идентифицирани като картвелски племена от зански клон доминиращи в Диоскурия, т.е съвременен Сухуми.

  От съществено значение е да се отбележи че в онази епоха той очевидно е бил второстепенен език, тъй като говорителите му са споменати от Страбон при изброяване на редица други малки народи в региона [Latyshev 1947: 214, 217] Ние намираме важна насока за локализирането на този език у Плиний (23-79 г. сл. Хр.),който отбелязва, че река Хоб протича през района на Сваните [Латишев 1949: 290], зад чието име , както обикновено се вярва, се крие един от притоците на Риона - Ингур, в горното течение на което все още живеят сваните. Съответстваща зона ще се разшири допълнително, за да включи поне част от планинска Мегрелия, ако приемем, че реката Хоб е съвременна Хоби - различен приток на Риона.
  Следващ по време на указване е съобщението на Клавдий Птоломей І 90 – 168 г. от. н. е./ , който назовава сред племената по черноморското крайбрежие на Закавказието „ сваноколхи“ [Латышев 1948: 249] - EOUCCVVOKO/IYOI .
  Сред съобщенията на византийски автори, се споманава, че на границата между сванското племе мисимиани (в последния етноним, съществуващата историографска традиция не без основание вижда гръцко предаване на самоназванието на сваните muswari) и апсилите, т.е. Абхази, се намира крепост TvP ^ A-O ^, т.е. модерна Цебелда, която сякаш указва селището на племената Свани в онази епоха недалеч от морския бряг или, може би, дори на самия бряг (вж. [Меликишвили 1959: 92]).
  В сванските приказки често действието се извършва на морско крайбрежие и сред персонажите се срещат чайка и „морска свиня“, тоест – делфин. Антропологическата близост на абхазите със западногрузинския антропологичен тип се обяснява от някои изследователи с това, че група западни картвели са преминали на абхазко-адигски език.
  Според Н.Я.Мар в древногрузинския превод на Библията се срещат някои сванизми, а също възможност в древността между занските и грузинските племена първоначално да са живеели племена говорещи на свански език. Крайният извод на тези и други съображения, посочени от различни автори е, че през вековете ареалът на разпространение на сванския език постепенно се е съкратил, достигайки днешните очертания.
  Ограничените контакти на сваните със съседните народи последните столетия свежда чуждоезиковото влияние до по-малки размери, главно в лексиката, като се отбелязва отчетливо място на осетински и балкарски езици. Това способства за съхраняването в сванския език архаични черти, изчезнали в другите родствени езици. Г.А. КЛИМОВ, ДВА ТЫСЯЧЕЛЕТИЯ ВНЕШНЕЙ ИСТОРИИ МАЛОГО ЯЗЫКА (СВАНСКИЕ ДАННЫЕ), 1996 г.

Хазаро-арабските войни в кумикския фолклор

по Анжи-наме превод на руски език и коментари Абдулхаким Аджиев

 Кумиките са един от многото народи в Дагестан. Предполага се,че това са племената споменавани още от Птоломей като ками или камак,а също и че са потомци на хазарите.

   Кадир – Мурза е кумикски летописец от Амирханкент/Кяхулай/ творил в края на 18-началото на 19в. Използвайки местни исторически източници, предания и легенди написва в 1780г трактат Анжи-наме. Ръкописът на даденото съчинение е намерен 60-те години на 20в в личната библиотека на местния библиофил Пайзулла Кадиев от литературоведа С.М.Алиев. Фрагменти от него са публикувани в 1974г,1976г и 1989г

   Анжи или Инжи е град на брега на Каспийско море принадлежащ на Хазарския каган наред със Семендер, Ирхан, Голям и Малък Маджар, Джулат и Шехри Татар. Известен е от 7-8 век от периода на арабско-хазарските войни. Археологическите материали подтвърждават съществуването на средновековно укрепление край съвременния град Махачкала, а именно остатъци от две мощни крепостни стени,спускащи се от планината Тарки-тау до морето, ограждащи територия която била улус на хазарските царе.

   В сказанието за битката при Анжи намират отглас събития от времето на арабското нашествие в Кавказ. Интересен момент на фолклорното произведение е присъствието в него като герои наред с обикновенните хора и кумикски богове като Тенгири, Алав – бог на огъня, Авамча – бог на горите, Камари, Сангар – бог на лова. Образът на Алав напомня за Прометей и грузинския Амирани и също е прикован за скалата за да не помогне на хората в тяхната битка. Имената на боговете имат тюркска основа с исключение на Камари, което се среща в грузинската митология като богиня на мълнията, а също и в Средния Изток и Индия. В сказанието се говори, че враговете идват за да изпият кръвта на Тенгири, което може би говори за борба за независимост, но и за опазване на националната религия.

                                                          ~~~

   Управител – диванбаши на град Анжи бил бий батыр / княз богатир/ Карткожак. Той имал трима синове, старшият от които Темиш предава родината и ненавижда своя младши брат Айбек, заради девойката Айкыз, сестра на знаменития батыр Исак, живеещ в Грузия.

   Когато арабите нападат града, Карткожак проклина сина си Темиш в името на боговете Тенгири, Авамча и Алав пред цялото общество. Айбек дава клетва пред слепия си баща. В началото сраженията са край града , но постепенно врагът навлиза в него. Градът бил обхванат от пожар,в който гори и скалата на Камари, обладаваща вълшебна сила. Към съседите са изпратени посланници молещи за помощ.

"Зовите все близкие нам народы,
Пусть из Язи поспешат Темирбек и другие,
Пусть быстро подоспеют горские парни из Кази,
Пусть гонцы доскачут до места Арак,
Пусть они забудут старые обиды, приедут,
Пусть узнают друг ли враг или чужим стал близкий!
Пусть ради Камари сплотятся (вблизи),
Позабыв свои старые обиды
Пусть булканцы запрягут свои арбы, (оседлают) своих коней,
Пусть спешат заставляя буйствовать своих тулпаров,
Чтобы могли быстрее подоспеть к нам!"

   Тук според анализаторите Язи е име на местност или страната на асите, под Кази може да се подразбира селище Кумух, съществуват планини с името Аракъ в Чечня и Авария, а под булканци може би се имат предвид балкарците живеещи в областта Балкан.

   Но отникъде не идва помощ, градът гори и геройски загива Айбек. Годеницата му Айкыз била ясновидка и изпращайки молба към Тенгири разбира, че помощ от него няма да има. Тогава се обръща към боговете Алав и Авамча изпращайки две птици Бийдаяк, които в кумикския фолклор са подобни на жар-птица.

   Но в небето Тенгири не допуска птиците до планината Артлантау, а самия Алав привързал към скала. Трещят гръмотевици,сипе се проливен дъжд,но Алав успява да се освободи.Той и останалите нарти тръгват на помощ, но тъмен облак,стръмни планини и силни ветрове се изпречват пред тях. Накрая Тенгири и други деви закрива слънцето с лика си. Но Авамча и Алав събират дървета и запалват огън и продължават напред. Стигат до Анжи и отново се разгаря битка. Нартите окръжават девите и ги хвърлят в бездънна яма.Врагът отстъпва.

   Изменникът Темиш показва на изнемогващия от жажда противник извор и щурмът се възъбновява. Въпреки, че жителите на Анжи се бият геройски, те изнемогват и помощта от други земи закъснява. Накрая врагът превзема града и Темиш се радва, че е достигнал целта си. Предводителят на арабските войски му дава хиляда златни динара и го назначава за диванбек на града. Останалите живи се укриват в крепост, разположена в труднодостъпна местност. Сред тях се намира и Айкыз. Враговете решават уморят криещите се от глад, жажда , а също разпалват големи огнове за да се задушат от дима. Вълшебницата Айкыз пише писмо до враговете

"Я согласна стать рабою Темиша, (Только) нужна двухдневная передышка для этого. За это время мы хотим опомниться, А Темишу так. или иначе быть нашим хозяином"

Тя тайно, през труднопроходими гори извежда всички хора от крепоста до Ирган и Балх / Иргъан ва Балкъ /.  На третия ден Темиш влиза в крепостта, за да се сближи с Айкыз. Качват се на най-високата кула на крепостта. Когато бдителността на Темиш е намалена, Айкыз го хваща и заедно с него се хвърля от кулата.

Колкото-толкова

Из кавказките речници

лезгински


РАТ (ратIра, ратIра, ратIар) ток, гумно

РАСУ рус; риж

РЕХИ сив; прошарен /за коса/  

РЕХЪ (рекьи, рекье, рекьер) 1) път, трасе, пътека, проход 2) изход
3) способ 4) направление, линия 5) гледна точка
ЯД (ци, це/цел, ятар) вода: цин воден
яд акьалтун а) да се появи вода на повърхността б) потоп
яд гун а) да поя някого б) да поливам, оросявам в) да закалявам стомана
яд хьун а) да се потя  б) прен. да пропадна без следа
ЯЛ I (-ди/-ци, -да/-це, -ар)  дихание
ЯЛ II (-ди/-ци, -да/-це) мирис, аромат 
ЯЛ III: ял авун а) привличам, притеглям б) прен. да се старая 
ЯРУ-ЦIАРУ  пъстър  
КЪАЙ (къаю, къая, къаяр) вятър /хладен/ 
къаю ягъун да замръзна
КЪАЙГЪАНАХ  омлет
КЪАЛП 1. фалшив 
КЬАНТIА 1) късоопашат  2) стар /за животно/
КIАН I (-и, -е, -ер) дъно
кIамун кIан дъно на долина
цавун кIан небосклон
агъа кIан а) не по-малко б) минимум
КIАНИ 1) желателен, нужен, необходим 
2) прен. Любим, възлюбен, скъп, желан
КIАН ХЬУН 1) искам, желая 
2)прен. Да обичам, да се влюбя
фена кIанда необходимо е да тръгна
тIуьна кIанда необходимо е да изям

балкарски

 

аУара – грижа, безпокойство,

Джан аУара – предсмъртни мъки

Джан І– душа

Джан ІІ – страна /бок/,

Джан ІІІ -  джан сюек – бедро, джан тамыр – нерв

джандаУур – помощ

джандырыргъа – запалвам /лампа/, прен. Предизвиквам силно чувство, запалвам, озлобявам някого

джан-джанды – във всички страни

джанла! – отстъпи!

джанлыІ – привърженик /сторонник/, жив, одушевлен

джанлы ІІ – вълк, звяр

гор – да се веселя

горда – голям, подигравателно – върлина

горий – върлина

го-о-рий – подражателно – духай /дуй-дуй/

гойра – висок човек, върлина

гииаз – княз

аварски

 

кІóтин (-алъ, -алъул) 1. масд. гл. кІóтине 2.да се намирам под действието на наркотик

кьýр/у (-уялъ//-ýца, -уялъул//-ýл, -аби) скала

кьан бан рекІине а) да седна на върха кьан бан чотІа рекІине да яхна коня

б) прен. Да командвам

гор (-алъ, -алъул//-ил, -ал) 1) кръг, ореол, пръстен, обръч, венец

горó (-ялъ//гарSца, -ялъул//-дул//гарSл, гарáл) 1) кълбо, връх, шарик; ком, комок

гочáр/изе (-ула, -ила, -ана, -е)   1) кочевать 2) да се преселвам 3) да ходя красиво

гъастІ/á (-е, -аса) нареч.  Край камината, край огнището

гъастІ гІодор чІезе да постоя край камината 

гъастІáкквел (-алъ, -алъул) угощение за събралите се на седянка 

гъорлъ (-е, -а, -ан) 1. нареч. Вътре, в средата 

кумикски

къайсар 1) уст. цезар, цар, император 2) (Къ прописное) Къайсар- лично име

къанаат уст. 1) убеждение, мнение 2) прен. Доволство, удовлетворение

къарачы²(или къарачы-бий) ист. карачи-бек – княз произхождащ от местен княжески род от дошамхалския период  

къарачы¹ клеветни́к, доноси́тел, очерни́тел

къотан 1)  място за зимно отглеждане на стадоовце,2) кошара, заго́н;

къурум² 1) устро́йство 2) основание, сътворение

къурум³ сажди

къурум¹ 1) организация2) о́бщество, ли́га

Кавказки речник 6

лезгински

ВАРИС наследник.

ВАРИС-МИРЕС роднина, родственници по баща.

ВАРШАВ уст. мелхиор; варшавдикай авур хашав наконечник за ножница на  кинжал (от мелхиор).

ВЕРЕМ 1) уст. туберкулоза ; 2) прен. терзание, мъчение ; верем авун да терзая, да мъча;  прен.да  негодувам

ВИЧ (-и, -е, чеб) мест. 1) возвр. На себе си; вич вичел хтун да дойда на себе си, да се опомня;  2) опред. сам;

ГАГЬ 1) частица;  вун икьван гагь гьина авай? Къде беше ти толкова време?; 2) союз ту…, ту…; гагь лацу жеда, гагь чIулав ту белее, ту чернее.

ГАГЬ-ГАГЬ перен. понякога.

ТIУЛ I 1) нрав,  2) привичка; черта (на характера);

ТIУЛ II (-а, -а, -ар) 1) равно място; дагъдик кьилел алай тIул равно място на върха на планината, плато; 2) низина.

БАТIУЛ неправ, несправедливй; батIул авун да считам за неправ;

БАТIУЛАРУН (-из, -на, -а) см. батIул (батIул авун).

БАЯН пояснение, разяснение; баян авун пояснявам, разъяснявам, баян гун давам пояснение,

БЕГ 1) княз, бек; см. тж. наврузбег; 2)  Бег (име мъжко).

БЕГЕНМИШ 1) харесващ се; бегенмиш авун да се стреми да се хареса;.

БЕГЕНМИШАРУН (-из, -на, -а) см. бегенмиш 2) (бегенмиш авун).

БЕГЬЕМ 1. 1) достатъчен, изряден, 2) прен. Положителен, сериозен, солиден, адан цIувад йис бегьем хьана той стана на 15 г./изпълни 15 г./; 2. доволно много, бегьем авун изпълнявам, довършвам, допълвам

 БЕГЬЕМАРУН (-из, -на, -а) см. бегьем 2) (бегьем авун).

БЕРЕ I 1) проход (в заборе, через который пропускаются овцы при дойке, подсчёте); 2) летен стан (для овец).

БЕРЕ II диал.: и бере това време; а бере това време;

ВАХТ (-уни, -уна, -ар) време е , ; и вахтуналди и до сега; гьа вахтунлай от тогава;

вахтуналди временно;; вахтунда ша ела навреме, своевременно;; са вахтундани никога.

.

ВАХТ-ВАХТУНДА нареч. 1) от време на време, понякога; 2) периодически, в определено време. 

балкарски

батыр       1.1) смел, мъжествен, безстрашен,

батырча   храбро, смело; геройски;

батыу       1. и. д.к батаргъа /потъвам/; 2.низменен, низининен, равнинен; ~ джер низина,

 батыш     балк. запад || западен

баям         1.явен, открит, известен; ~ этерге а) да оглася, да разглася, да обнародвам да кажа на всеуслушание; б) да разоблича  2. карач. Лоша слава, позор; 3. балк. моля; ~ ол энди келе болур пожалуй, он уже идёт (в пути)

баян         IIто же, что баям

бегейирге          да ставам твърд, устойчив;

бек            I(-ги) бек; байла, ~ле ист. баи, бёки

бек            II1. 1много; 2. прям., прен. Твърд, крепък издържлив || твърдо; ~ джер непрестъпно място; ~ къала непрестъпна крепост

бушуу       тъга, скръб ж; печал ж;

быкъы      ствол с късо обрязани и заострени клони за поставяне на месо

шам          1) свещен 2) роден; ~ топуракъ родна земя 3) прекрасен; ~ Теберди прекрасна Теберда

шапа        1) готвач; кашевар; 2) прислужващ на масата – най-младия сред мъжете,

шау           1) мъртъв || мъртвец; 2) лош, нечист;

шауай      уст. Търговец, обикновено на коне

шаугют    балк. мишница;

шаудан    балк. извор || изворен,

шум          тишина, безмълвие, мълчание;

шыбыла   1.1)(тж. ~ от) мълния, 2) (тж. ~ таууш) гръм 2. 1) уст. электрически; 2) прен. Жесток, зъл; ~ халиси болгъан адам жестокий человек 3) прен. бърз;

шым          тишина;

шымал     север || северен

Аварски

бажý (-ца, -л) диал. леля см. áда, ункъáчо, ýнкъгІал

áда (-ца, -л) 1. леля, леличка;

варSс (-ас//алъ, -асул//-алъул, -заби) 1. наследник и наследница; ~забазе ирс бикьана наследство разделили между наследниците см. Sрсилав, Sрсилай, Sрсилал 2. (В проп.) (-ица, -ил) Варис мъжко име

варSслъ/изе (-ула, -ила, -ана, -е) рядко да стана наследник, наследница

шавкáт 1. (-алъ, -алъул) книжн. сила, мощ, могъщество; Шавкат мъжко име

шавкъ (-алъ, -алъул) страст, страстно желание; любов;

шáвкъалда нареч. страстно

шавкъáт (-алъ, -алъул) книжн. см. шавкъ