Хазаро-арабските войни в кумикския фолклор

по Анжи-наме превод на руски език и коментари Абдулхаким Аджиев

 Кумиките са един от многото народи в Дагестан. Предполага се,че това са племената споменавани още от Птоломей като ками или камак,а също и че са потомци на хазарите.

   Кадир – Мурза е кумикски летописец от Амирханкент/Кяхулай/ творил в края на 18-началото на 19в. Използвайки местни исторически източници, предания и легенди написва в 1780г трактат Анжи-наме. Ръкописът на даденото съчинение е намерен 60-те години на 20в в личната библиотека на местния библиофил Пайзулла Кадиев от литературоведа С.М.Алиев. Фрагменти от него са публикувани в 1974г,1976г и 1989г

   Анжи или Инжи е град на брега на Каспийско море принадлежащ на Хазарския каган наред със Семендер, Ирхан, Голям и Малък Маджар, Джулат и Шехри Татар. Известен е от 7-8 век от периода на арабско-хазарските войни. Археологическите материали подтвърждават съществуването на средновековно укрепление край съвременния град Махачкала, а именно остатъци от две мощни крепостни стени,спускащи се от планината Тарки-тау до морето, ограждащи територия която била улус на хазарските царе.

   В сказанието за битката при Анжи намират отглас събития от времето на арабското нашествие в Кавказ. Интересен момент на фолклорното произведение е присъствието в него като герои наред с обикновенните хора и кумикски богове като Тенгири, Алав – бог на огъня, Авамча – бог на горите, Камари, Сангар – бог на лова. Образът на Алав напомня за Прометей и грузинския Амирани и също е прикован за скалата за да не помогне на хората в тяхната битка. Имената на боговете имат тюркска основа с исключение на Камари, което се среща в грузинската митология като богиня на мълнията, а също и в Средния Изток и Индия. В сказанието се говори, че враговете идват за да изпият кръвта на Тенгири, което може би говори за борба за независимост, но и за опазване на националната религия.

                                                          ~~~

   Управител – диванбаши на град Анжи бил бий батыр / княз богатир/ Карткожак. Той имал трима синове, старшият от които Темиш предава родината и ненавижда своя младши брат Айбек, заради девойката Айкыз, сестра на знаменития батыр Исак, живеещ в Грузия.

   Когато арабите нападат града, Карткожак проклина сина си Темиш в името на боговете Тенгири, Авамча и Алав пред цялото общество. Айбек дава клетва пред слепия си баща. В началото сраженията са край града , но постепенно врагът навлиза в него. Градът бил обхванат от пожар,в който гори и скалата на Камари, обладаваща вълшебна сила. Към съседите са изпратени посланници молещи за помощ.

"Зовите все близкие нам народы,
Пусть из Язи поспешат Темирбек и другие,
Пусть быстро подоспеют горские парни из Кази,
Пусть гонцы доскачут до места Арак,
Пусть они забудут старые обиды, приедут,
Пусть узнают друг ли враг или чужим стал близкий!
Пусть ради Камари сплотятся (вблизи),
Позабыв свои старые обиды
Пусть булканцы запрягут свои арбы, (оседлают) своих коней,
Пусть спешат заставляя буйствовать своих тулпаров,
Чтобы могли быстрее подоспеть к нам!"

   Тук според анализаторите Язи е име на местност или страната на асите, под Кази може да се подразбира селище Кумух, съществуват планини с името Аракъ в Чечня и Авария, а под булканци може би се имат предвид балкарците живеещи в областта Балкан.

   Но отникъде не идва помощ, градът гори и геройски загива Айбек. Годеницата му Айкыз била ясновидка и изпращайки молба към Тенгири разбира, че помощ от него няма да има. Тогава се обръща към боговете Алав и Авамча изпращайки две птици Бийдаяк, които в кумикския фолклор са подобни на жар-птица.

   Но в небето Тенгири не допуска птиците до планината Артлантау, а самия Алав привързал към скала. Трещят гръмотевици,сипе се проливен дъжд,но Алав успява да се освободи.Той и останалите нарти тръгват на помощ, но тъмен облак,стръмни планини и силни ветрове се изпречват пред тях. Накрая Тенгири и други деви закрива слънцето с лика си. Но Авамча и Алав събират дървета и запалват огън и продължават напред. Стигат до Анжи и отново се разгаря битка. Нартите окръжават девите и ги хвърлят в бездънна яма.Врагът отстъпва.

   Изменникът Темиш показва на изнемогващия от жажда противник извор и щурмът се възъбновява. Въпреки, че жителите на Анжи се бият геройски, те изнемогват и помощта от други земи закъснява. Накрая врагът превзема града и Темиш се радва, че е достигнал целта си. Предводителят на арабските войски му дава хиляда златни динара и го назначава за диванбек на града. Останалите живи се укриват в крепост, разположена в труднодостъпна местност. Сред тях се намира и Айкыз. Враговете решават уморят криещите се от глад, жажда , а също разпалват големи огнове за да се задушат от дима. Вълшебницата Айкыз пише писмо до враговете

"Я согласна стать рабою Темиша, (Только) нужна двухдневная передышка для этого. За это время мы хотим опомниться, А Темишу так. или иначе быть нашим хозяином"

Тя тайно, през труднопроходими гори извежда всички хора от крепоста до Ирган и Балх / Иргъан ва Балкъ /.  На третия ден Темиш влиза в крепостта, за да се сближи с Айкыз. Качват се на най-високата кула на крепостта. Когато бдителността на Темиш е намалена, Айкыз го хваща и заедно с него се хвърля от кулата.

Колкото-толкова

Дагестанските съюзи на свободните общини 16 - 17 в. - 4

   В Среден Дагестан са разположени съюзите Акушински, Мекегински, Мугински, Цудахарски, Сюргински, Урахински (Каба-Дарго), Буркун-Дарго, Ицарински, Ганк, Гапш, Муйра, Шуркант, Каттаган, Ирчамулски, Каракайтаг, Хамур-Дарго.

  Акуша-Дарго граничело на север с Мехтулинското ханство, на северо-изток с Тарковското шамхалство, на юг със Сюргинския съюз /Сирх/, на изток с Каба-Дарго и Кайтагското уцмийство, на запад с Андалал и Казикумухското ханство.В Акушинския и Цудахарския съюзи живеели освен даргинци и лакци и аварци.Многолюдността на Акуша му позволявала да набира 17 хил. войни и да има известно политическо влияние.Властта се оглавявала, както и при други съюзи от наследствен кадия,като акушинският се считал за главен.

  Друг голям съюз бил Буркун-Дарго / Вуркун-Дарго / с главен град Ашта. В него влизали селищата  Кунки, Худуц, Амух, Анклух, Санди, Цирхе.В периода 17 – 18 в. Буркун-Дарго бил подвластен на казикумухските владетели.

  Главно селище на Сюргинския съюз към 18 в. било Ургали (Урари), а преди това Нахки.Този съюз бил многолюден,състоял се от 15 селища и дори имал амбиция да подчини Ицаринския съюз. Последния използвал помощта на кайтагския уцмий,но по-късно станал зависим от него.

  Урахинския съюз или Каба-Дарго включвал селищата Урахи, Долни Мулебки, Мургук, Дейбук и др.Названието „каба” се превежда като „отделен,без връзка”. Съюзът Ганк се състоял от 5 селища с център Уркарах, а до него съюзът Муйра включвал 7 селища.Център на съюза Гапш,състоящ се също от 7 селища, бил Киша.Съюзът Каракайтаг включвал 11 селища,Шуркент – 10, Каттаган – 5.

   Табасаранските съюзи биле следните: Девек-Елеми, Кераг, Суак, Кухрыг.Най-рано възникнал Дирическият съюз,включващ селищата Хив, Хоредж, Лака, Кандик, Арчуг, Цудук, Чувег и др. Съюзите биле образувани на териториален принцип и се управлявали от изборен старшина /кевхи/.

   Лезгинците от Самурската долина също биле организирани в пет съюза на селски общества.Водещ сред тях бил Ахты-пара 1,състоящ се от 12 селища Ахты. Клем, Хуля, Тра, Гогаз, Усур, Кака, Гдунг, Кочах, Мидфах, Сумугул и Хал. Ахты-пара 2 обединявал селищата Хнов, Борч, Гдым, Маза, Фий.В Рутулския съюз влизали 18 селища / Рутул, Хрюк, Зрых, Хулют, Киче, Кахул, Иче, Лукун, Ихрах, Кала, Амсар, Лучек, Шиназ, Чруш, Пилек, Уна, Кина и Хунук./ ,от които главно било Рутул.

  Дозкупаринският съюз включвал 9 селища – Джаба / център /, Балуджа, Джиг-Дхиг, Ихир, Пиркент, Ухул, Филидзах, Храх и Яжиг.Вторият съюз Дозкупара включвал селищата Микрах, Каракюра, Куруш, Мака и Каладжиг.Съюзите се управлявали от старшини и кадии.Селището Мискинджа било самостоятелно и в него определяща роля имало духовенството.

  Още в 14 в. възникнал Курахският общински съюз на река Курах-чай.В 15 в. той обединявал селищата Шимихюр, Гельхен, Анкар, Кочхюр, Штул.

На изток от него до реките Чирах-чай и Гюлгери-чай се намирал Кюра /Кура /.Курах и Кюра запазили независимост от Сефевидите до 16 в.Останалите съюзи като Агулски,Кошански,Ричински трябвало да отстояват независимостта си от казикумските владетели.

 

   Борбата за независимост на всички дагестански общински съюзи не винаги била успешна,но никога не се прекратявала.Тази борба намерила отзвук в обичайното право и различните „съглашения” между отделните общества и съюзи.

   В периода 16-17 в. Дагестан не представлявал единно държавно образование.До 40-те години на 17 в. на дагестанската територия функционирали 7 самостоятелни феодални владения :  Тюменско ханство, Казикумухско шамхалство, Аварско ханство, Кайтагско уцмийство, Табасаранско майсумство, Дербентско и Цахурско султанства.

  Средата на 17 в.  Казикумухското шамхалство се разпаднало и се образували нови владения : Мехтулинско и Казикумухско ханства, Ендирейско, Аксаевско и Костековско княжества, Бамматулинско владение.Тарковските управители получили титула шамхал и тяхното владение започнало да се нарича Тарковско шамхалство.В Табасаран се появило ново образование начело с кадия /Табасаранско кадийство /.В този период Кайтаг бил поделен от двата враждуващи уцмийски рода. – Долен и Горен Кайтаг.

   Всички тези владения се отличавали помежду си с количеството територия ,количеството и етническия състав на населението.В тях се задълбочавал процеса на развитие на феодалните отношения.

Дагестанските съюзи на свободните общини 16 - 17 в.

   Общинските дагестански общества в историческата литература са наричани с термините „свободни общества” , „републикански общества”,”федеративни републики”,”федеративни съюзи”,”федеративни обединения” и др.Броят на тези съюзи в периода 16 - 17 в. не може да се посочи с точност и не винаги е постоянен.Изследователите не са единодушни и изброяват различен брой общества : С.Броневски посочва 12 „федеративни републики”,А.А.Неверовски – 44 „свободни общества”,Е.И.Козубски – повече от 60 „свободни общества”,А.Берже само в Авария преброява 41 общества.

   Територията,където са образувани дагестанските общества,Западен,Централен и Източен Дагестан,представлява планинската и високо-планинската част на страната,където живеят народите предимно от аварската,даргинската и лезгинската езикова група.Образуването на селските съюзи преминава през няколко етапа.Първоначално съюзни общества възникват на територията на Лакз,Табасаран,Шандан,Ал-Карах,Зирехгеран,Серир.След разрушителните нашествия на монголо-татарите с унищожаването на местни феодали и князе ,редица владения упадат и се  засилва значението на отделните общини,като се реставрират общинните обичаи.Някои общества възникват при преселване на съседни територии като Джаро-Белоканския съюз и Салатавия.

  През периода 16-17 в. много от обществата съществуват,а също и техни федеративни обединения като Акуша-Дарго, с цел да се противопоставят на натиска на съседните по-големи феодални образования.

   Най-северно се намирал Салатавския съюз,който се формира в периода 16-17 в. В него влизат селищата : Буртунай, Алмак, Дылым, Гертма, Хубар, Зубутли, Инчха, Гуниб, Бавтугай, Иха, Чиркей, Хадум-баш, Чирюрт, Миатли, Гостала, Зурамкент.За център на обществото се считало селището Чиркей.Разположените в близост до равнината селища Дылым, Гостала, Бавтугай, Чирюрт, Инчха биле подобни на кумикските села,в отличие от аварските.В 17 в. този съюз се намира под влиянието на ендиреевските владетели,тъй като използвали техните зимни пасища за своите стада.Оттук минавал търговски път,свързващ вътрешната планинска част на Дагестан / Гумбет,Анди / с Кумикската равнина и търговските центрове на Северен Кавказ.Това местоположение превърнало салатавци в посредници между аварци и кумики.В съюза живеели кумики,аварци,гуени /гуэны / и тюменци и всички знаели кумикски език.

Територията на дагестанските общества към 1870 г.

   

На запад от Салатавия се намирал Гумбетовският съюз.Според специалисти името му /Гумбет/  означава  от кумикски „обърнат към слънчевата страна „.,а на аварски съюзът бил наричан „бактили” и означава същото.Център на съюза било селището Мехелта,а други също по-големи селища биле  Аргвани, Инхо, Чирката, Сивух, Данух.Чрез търговския път през Салатавия,Гумбет се свързвал с Ендирейското владение.,а също и с Чечня.В Гумбет се заселват някои родове произлизащи от хунзахските хански фамилии,по късно управлявали кратко чеченските общества.

   На юго-запад от Гумбет,по поречието на Андийско Койсу се намирал Андийският съюз,който граничил на север с Ичкерия ,на юго-изток с обществото Кхеди,а на юго-запад с Хиря.Съюзът се наричал Куиннал и в него влизали 9 селища : Гагатль, Зило, Риквани, Ашали и др.Главно селище било Анди,което в началото на 20 в. наброява 1500 двора.В 19 в. между Анди и Гумбет произлязъл военен сблъсък.

/ следва /

Кумикска народна музика

Кумики и Казикумухското шамхалство

Кумиките са тюркски народ ,но има разногласия между учените да ли са наследници на тюркски племена кангари,ками,кимаки,агацири,живеещи в Прикаспийската равнина или кумиките се тюркизират в по-късен етап.От втората половина на 2в тюркоезични племена – хуни проникват в степните и предпланински райони на Прикаспието.Местните племена имали политически и икономически връзки с пришълците и междуплеменен език става тюркският.Също предците на кумиките имат взаимодействие и с кавказоезичното и ираноезичното население.В северо-източния кавказки регион към 4в се обосновават 13 тюркоезични племена включително и хуно-хазарски.Най-голямо влияние в етногенезиса на кумиките оказват хазарите и кипчаките.

В 14-15в в Дагестан най-голямата феодална държава било Шамхалството.То се простирало от р.Терек до Кайтаг.Резиденции биле Кумух и Тарки.Личната дружина на шамхала в Тарки се състояла от 50 конника. В Шамхалството живеели кумики,даргинци,лакци,агули,част от лезгинците,аварци.В Тарки и Ендирей живеели кумики,в Кумух – лакци.Между етносите съществувало разделение на труда – живеещите в равнината се занимавали със земеделие,а планинците с пасищно скотовъдство.Планинците можели да имат лична собственост парцел земя в равнината и така попадали под местната юрисдикция.

За произхода на термина шамхал има различни версии.Според едни сведения това название управителите на Дагестан получили от арабските халифи,а по други – от персийските царе.Според народните предания титула произхожда от името на първия управител Шахбал или от думата Шам – Сирия и селището Хал откъдето бил произходът на Шахбал.

В едно сведение се съобщава,че арабския пълководец Абу Муслим по молба на жителите на Кумух построил джамия в 777г и поставил за  управител Шахбал.Освен това те присъединили арабския титул гази към названието на селището – Казикумух.Други сведения съобщават,че кумухските бекове водили ожесточени боеве срещу Абу Муслим,но претърпели поражение.Тези,които не искали да приемат мохамеданската вяра биле убивани. 

Всички управители в Дагестан се подчинили на властта на Шахбал.Жителите на провинциите Хамры, Кюра, Куба, Гулечан, Курах, Ахты, Хнов, Рутул, Цахур,  Кумук, Авар, Карах, Гидат, Тарки, Агран и Андри , биле задължени да му плащат данък,а в случай на война управителите на Кайтаг и Табасаран биле длъжни да предоставят своята войска.

Народни предания твърдят,че в джамията Бургъай се намира гробът на Шахбал.

Властта на шамхала била изборна,а също се избирал бъдещия наследник на шамхала носещ титула крым-шамхал и обикновенно бил носен от управителя на Буйнак.Званието на този управител се предоставяло на старшия в рода след шамхала.Народното предположение твърди,че този титул произлиза от кумикския израз ярым-шамхал,което означава половин шамхал.Крым-шамхалите често организирали интриги срещу шамхалите и понякога успявали да отнемат владенията от старшите братя.

Според Р.Г.Маршаев думата шамхал произлиза от шам – Сирия на лакски и хъул,хъал – афикс в лакския език,който се явява принадлежност на лицето към определен род.В този случай шамхал означава – произхождащ от Сирия.Х.М.Хашаев предполага,че думата крым-шамхал произлиза от думата хъириб – следващ /в балхарския диалект на лакския език./

Е.Н.Кушева иследва реда на наследяване на властта в шамхалството.Наследяването на властта не било по права линия и не било свързано с определен шамхалски удел.Шамхала се избирал от старшите членове на шамхалския род свързани с ралични феодални владения.Едновременно се избирал и крым-шамхал – бъдещия шамхал.Изборите се извършвали на събрание на «князей и мурз, и «лучших людей» всей Кумыкской земли».Церемонията се извършвала по традиция в Казикумух,в резиденцията на шамхала.Избрания шамхал подарявал на уздените коне,бикове,овце.

За огромните доходи постъпващи в шамхалската хазна свидетелства «Перечень доходов шамхалов», от който са известни 10 списъка В деветия списък се съобщава,че шамхала получава
"с джамаата и общества Карак 500 овец, с джамаата «Кусрух» 300 овец, а также за пользование пастбищной горой у Хосреха 1000 овец, с жителей общества Хебелал по овце с каждого дома через каждые четыре года, с общества Чамалал 500 овец, с Тиндиба - 20 быков, с «Арчуба» - 130 овец, с жителей Хунза - 700 баранов, 700 мачаров (мерок - авт.) зерна, 60 мачаров меда и 60 ослов; с жителей Андиба - 1 бык и кусок войлока, с жителей Кадара, «Херкеса», «Дергели» и Гандзануша - половина того, что наложено на джамаат «Хунза», с жителей общества Тумал - по лиси¬це с каждого дома в год выборов нового шамхала, с жителей Мичи-хича по 1 овце с каждого дома, с жителей Акуша и Усиша - 1200 овец, с жителей Цудахара - 50 быков, с жителей Унчукатля - 8 баранов, с жителей Сунбата - 50 овец за пользование пастбищной горой, с горы Цантаб - по 80 овец ежегодно; с села Мукарк - подать точно не указана; с джамаата Танты - 7 баранов, с жителей Кунди - 160 кайлов зерна, с Карашиба - 8 баранов, с Колоба - конь для погребения каждого умершего, с Курщбе – конь, кобыла, 30 овец; с села «Хулусма» – 130 овец, с села Кунаб - 5 баранов и 19 кайлов зерна, с Буркихана - по быку и по 2 ягненка, с Дайхара - 13 кусков холста, с горы Уркан-дама- 50 овец. "

Ежегодно шамхала получавал повече от 6000 овце,около 250 едър рогат добитък и около 20 бурки

Основен отрасъл в стопанството на кумиките било поливното земеделие с преобладаване на зърнените култури,градинарство,лозарство.Скотовъдството имало подчинен на нуждите на земеделието характер.До средата на 19в преобладават големите патриархални семейства,начело на които стоял най-възрастния мъж,който се разпорежда с цялото имущество.Младшите безпрекословно се подчиняват на старшите,жените – на мъжете.Дълго характерен за кумиките бил "тавчу уьй" – еднокамерен дом с огнище,разположено в центъра на стаята.

За улесняване на земеделския труд 2-3 семейства често се обединявали в "ортакъ" за колективен труд.При кумиките съществуват две форми:при едната заедно се извършвали всички сезонни дейности,а при другата само оранта.В останалите дейности също се практикувала взаимопомощ която се нарича"булкъа".Даргинци,аварци,лакци произвеждали за кумиките платове,дрехи,хладно оръжие,глинени и дървени посуда,продукти на животновъдството срещу жито.Кумикското зърно се реализирало и в пограничните руски градове.

Освен това през кумикската земя преминавали важни търговски пътища свързващи Запада и Изтока.Това спомогнало покрай търговията със зърно кумиките да заемат ключово място в търговските отношения между кавказките народи и Южна Русия.

Това е може би и причината кумикския език дълго време да бъде междуплеменен език.За да изучат езика планинците изпращали децата си за определен срок в кумикските села.По време на сватовство едно от добрите качества на кандидат-младоженеца било това ,че той знае кумикски език.В началото на 19в със специален указ Николай I заповядал изучаването на кумикски език в Ставрополските гимназии,в Моздокското,Кизлярското учебно заведение.Випускниците на тези училища се пращали при приставите като преводачи.

Дребностоковото производство и интензивната търговия не могли да доведат до образуване на силна централизирана държава.В началото на 17в властта на шамхалите над отделните образувания била вече слаба.За да я засилят те свиквали събрания и сключвали съюзи .Но това не спряло разпада на шамхалството.На негово място възникнали феодални владения като Ендиреевското,Аксаевското,Костекското,Тарковското шамхалство,Мехтулинското ханство и Кайтагското уцмийство.Образували се съюзи от общини,най-големия от които е Акуша-Дарго.

Първите контакти на кумиките с Русия в края на 16в са свързани с конфронтация,тъй като правителството на царя Феодор Иванович поддържал Кабарда в борбата им с шамхала за първенство в Северен Кавказ.В 1590г Русия изпраща две експедиции срещу шамхала,които биле съпроводени с опожаряване на аули,много жертви и разграбване на Тарки.

Кумикските шамхали започнали да се ориентират към северния съсед и в 1614г в Москва кумикско посланничество потвърдило съгласието на шамхала.: "служити во веки и прямити и ни к которым государям не приставати" 

Тарковското шамхалство просъществувало до 1847г,когато рода на кумикските шамхали бил отведен в почетен плен в гр.Елизаветград днес Кировград.Границите на Теркска област съвпадали с предишните,а руските началници се опирали на управленската система официално наричана военно-народна,отчитайки местните обичаи.Само за периода 1894г-1900г от станция Хасавюрт към вътрешните губернии на Русия биле отправени 1млн 300хил.пуда зърно.

Била осъществена двустепенна реформа и преминаване на латинско писмо,а по-късно на кирилица.Народът, загубил традиционното арабско писмо ,се оказал отчужден от своята хилядолетна култура.Днес учените срещат големи проблеми за прочитането на огромно количество документи.Неразчетени остават около 5 хил. ръкописа и документи от 16-18в съхранявани в централния държавен архив,в архива на МИД ,в военно-историческия архив,в книгохранилищата на Дагестан,Грузия,Азербайджан,Татария,Крим,Осетия,Ставропол,Ростов,Астрахан,Турция,Иран.

Източници:

http://igpi.ru/bibl/igpi_publ/dag_cum/

Б.Г. Алиев, М.-С. Умаханов. Дагестан в XV–XVI вв. (Вопросы исторической географии) / ИИАЭ ДНЦ РАН. Махачкала, 2004. С. 30-63.