Великаните като персонажи от нартските епоси

   по

Кавказские богатырские сказания древних циклов и эпос о нартах. У. Б. Далгат

  Най-впечатляващ и обединяващ елемент на кавказкия фолклор и култура е нартския епос и затова учени и изследователи са посветили много страници за неговото анализиране. Всички те са подчертали различни характерни моменти или са отбелязали елементи общи за всички кавказки народи или за по-голяма общност от народи.

   Определени сюжетни линии се срещат в обединените епически комплекси на кавказките народи, в сказанията и в отделните народни приказки. В епосите тези сюжети звучат като историческо минало, докато в приказките това усещане за „достоверност” се губи. При дагестанските народи липсва цялостен епос, обединяващ различните сюжети, а са налице отделни приказки за нартите. Според изследователите най-архаична редакция на нартските сюжети се намират в чеченските и ингушките богатирски приказки. Също така според учените анализирали нартските епоси, кавказките циклични поеми имат късна и по-сложна художествена форма, сюжетите са преминали процес на преработка и художествена организация на различни исторически, географски, езикови и естетически елементи. Пример за подобна преработка се дава за „Одисеята”, която е съставена от отделни сказания свързани в едно цяло.  

   

   В древните кавказки сказания се срещат няколко типа великани – митични великани-чудовища, еднооки великани людоеди, исполини, които са предшественици на нартите, великани олицетворяващи трудовата дейност на човека/ рибари, орачи, косачи, и др./, богатири родоначалници на отделни фамилии, великани защитници на народа.

   Митическите великани-чудовища най-често са наричани деви, а при дегестанските народи с изключение на лезгинците – парти. Тези великани представляват фантастически чудовища, олицетворяващи злото. В най-древните арменски предания девите са зли духове, борещи се срещу всяко добро. В арменските приказки обаче девите не са безтелесни духове, а полу-демон полу-човек, исполин имащ няколко глави. Те не са безсмъртни и дори човек може да ги убие, могат да си вземат жени от човешката раса, живеят в подземно царство или царство на мрака, понякога в пещери във високите планини. Притежават несметни богатства и похищават прекрасни девойки. Техните огнени коне и биволи мигновено обикалят цялата земя. Царете и богатирите в течение на много години преследват и изтрепват тези чудовища.

 В картвелските приказки девите имат замъци на високи планини, носят се по небето на триноги коне, и похищават земни красавици. Девите са силни, но непохватни и глупави и хората често се спасяват от тяхното преследване. В картвелския фолклор се среща понятието кадж, който според А.Грен е еквивалент на девите и първоначално означавал храбрец, а по-късно зъл дух. Каджите са предвождани от Ешма, чието име вероятно произлиза от Аешма – име на демона на гнева в зороастризма. Също така грузинската дума за дявол eshmaki произлиза от Аешма. В зороастризма Аешма се противопоставя на Asha Vahishta като ипостас на „истината”. Аша  е това, което се нарича „решителната конфесионална концепция на зороастризма." И думата се свързва с понятията  "истина" и "дясно ", "ред" и "право на работа". Тези архи-демони, сред които е и Аешма и са създадени от Ангра Майню за да сеят смърт и разруха. Грузинските каджи имат замъци, отвличат девойки, почти винаги са победители. Амирани, грузинският вариант на Прометей, изпратен от бог за да унищожи девите, е прикован от каджите на върха на Елбрус, за това, че поискал да дари хората с безгрижен живот. Арменският Прометей, Артавазд пък е прикован към върха на Арарат. Много изследователи виждат в каджите от кавказкия фолклор отражение на учението на Зороастър въпреки, че техния ирански образ е видоизменен и повлиян от местния кавказки фолклор. Тези образи на демони се срещат изключително в приказките и сказанията.

В аварската приказка „Черният нарт „ великанът чудовище е митично същество, появява се като щит на дъждовен облак, спуска се към човека и го отнася със себе си. Също така се изобразява като яздещ триног кон, с който настига героя, удря го с копитата на коня и сто части на тялото му се разпръскват на сто страни

 В ингушките и чеченските приказки присъстват гигантски чудовища, които са наречени с термина „гарбаш”. Живеят в безлюдни места, понякога имат девет глави, притежават предмет, с който могат да възвърнат живота на човека. Гарбашите биват и жени, с огромен ръст и сила, людоедки, приемат за нощувка заблудил се пътник и го изяждат на сутринта.

 рис. А.А. Лурье илюстрация към карачаевски приказки

Ингушките гарбаши съответстват на балкарските емегени., които ядат човешко месо и също понякога имат няколко глави. В описанията на тези чудовища се среща един общ елемент – великанките имат големи гърди и едната е прехвърлена през рамото. Вероятно типичен кавказки елемент е способът, с който героите се спасяват от женските чудовища – героят трябва да се допре до гърдите на чудовището и дори да засуче мляко.

  В аварската приказка „Морският кон” се разказва следния епизод. Героят върви по големи човешки следи и стига в края на гората до широка поляна. В средата на поляната се издигат седем кули, чийто върхове стигат до небето. Кулите са обкръжени от ограда от стоманени колове и на всеки кол е забита човешка глава. Героят влиза в помещение където се намира великанката. Героят докосва със зъби гърдите и и тя изрича: „Сега ти си мой син, а аз твоя майка.” Такъв елемент на установяване на млечно родство се среща и в някои лакски приказки. В етнографските записи фигурират разкази за подобен способ на преустановяване на кръвна мъст при кавказците. Преследваният убиец може, ако успее, да влезе при майката на убития, да докосне с устни гърдите и и от този момент той се превръща в неин млечен син и враждата трябва да бъде прекратена.

Така някои елементи в приказките ни показват, че те са изпълнени не само с фантастични епизоди, но съдържат и много моменти почерпени от реалния бит на народите.

Тези горски великанки, които също са и магьоснички се наричат от аварците и кумиките албащти, а от даргинците – бяжук. Възможно е терминът „албащти” да е проникнал в Дагестан от Близкия изток.

   Може би най-известните великани в световната митология са циклопите. От гръцките автори ни е известно, че децата на Уран и Гея са три циклопа – Бронтес, Стероп и Аргес./ Гръм, Мълния и Блясък/. Циклопите създават тризъбеца на Посейдон, лъка на Артемида, шлема на Персей и мълнията с която Зевс убива сина на Аполон, Асклепий. В произведенията на Омир циклопите не са божествени създания и се явяват герои в героическите епоси. Известни са дванадесет различни варианти на сюжета за циклопа Полифем принадлежащи на европейски и азиатски народи арабски, огузки /,Депе-Гёз – с око на темето/, сръбски /Дивлан/, руски/Лихо/, румънски, немски и др. 

 Според изследванията на М.Н.Комаров всички приморски народи помещават циклопът на остров, а останалите в планини и гори. Огузкият и сръбският циклоп живеят в планински пещери, руският в горска землянка, арабският в дворец. Кръглото око на циклопа символизира представата за Слънцето като око. При индусите слънцето е създадено от око на Брама или се нарича око на Варуна, при персите е око на Ормузд, Окото на Один също се асоциира със слънцето. Образът на великан пастир на овце подобно на Полифем е известен и на кавказките народи. В.Милер отделя два сходни с гръцките сюжети срещащи се и в кавказките приказки – сюжета за Полифем и сюжета за Прометей. Според него кавказките варианти стоят най-близо до древногръцките, от тези които се срещат при другите народи. Според Милер най-доброто обяснение на тази прилика е предположението, че първоначална родина на тези сказания трябва да се счита Мала Азия. Оттук е преминал в древногръцкия епос, а при другите древни  народи, населяващи черноморското крайбрежие  се е предавал от уста на уста .Според В.Грим /«Die Sage von Polyphem»/ , сюжета за Полифем в епоса за Одисей е привнесен, тъй като не отговаря на характеристиката на героя.

 Подобно Полифем, ингушкият циклоп е овчар-скотовъдец, има тежка тояга, с която повдига череп и носи на рамо седящите в него герои. В дома си запалва огън, изпича петима от героите, изяжда ги и ляга да спи. Останалите герои го ослепяват с остро оръжие и успяват да избягат, макар че един от героите е ранен. В приказката, както и в много кавказки творби се подчертава глупостта на великана и хитростта на героите. Изследователите подчертават, че сюжети с едноок великан са широко разпространени във кавказкия фолклор и се срещат при осетинци, ингуши, чеченци, дагестанци, адиги, карачаевци, балкарци и др.  

 Особен елемент в приказките е голям череп на кон при ингушите и мингрелците или череп на гигант при осетинците, в който се крият героите  В ролята на предводител на стадото на Полифем фигурира говорещ козел-великан с големи рога. Този образ може да има връцка с трите езически божества при ингушите - Амгали-ерда, Тамыж-ерда и Мятцели. Тамыж-ерда означава "Крилат дух" и според преданията се явява в образа на говорещ козел.

  Ето и един пример олицетворяващ националните различия при предаването на сюжета за великана циклоп. В кумикска приказка се разказва следното. Един хан имал прекрасна плодова градина край брега на морето. Когато плодовете узрели, ханът забелязал, че някой изкоренява дърветата и те изчезват. Слугите му открили следи от огромни боси крака. Ханът ги изпратил да следват следите и те достигнали до пещера намираща се под голяма скала. Край пещерата биле натрупани ханските дървета. Вътре в пещерата на купчинки стояли плодовете от същите дървета. В ъгъла на пещерата имало печка, а край нея шиш. В друг ъгъл се намирал глинен съд с вода, а в дъното на пещерата - постеля от мека трева Ханските слуги седнали да си починат. В пещерата влязъл едноок великан и държал в ръката си убит дивеч. Като видял хората, той им казал на неразбираем език „Яжте” и посочил към плодовете. Чувайки ужасния глас на чудовището, хората се притиснали един в друг от страх. По-късно великанът запалил печката и когато се образувала жар избрал от гостите си най-дебелия, откъснал му главата, нанизал тялото му на шиша и го изял като печена кокошка. След това великанът пил вода от съда, затворил входа с камък и легнал да спи. Останалите девет души решили да действат, качили се на високо място и стреляли с лък и стрели в окото на циклопа. Окото изтекло, а великанът завил от болка., извадил стрелите от окото си, грабнал големият камък, закриващ входа и го хвърлил към мястото където преди стоели хората. Но великанът не виждал нищо и ослушвайки се излязъл на вън. В този момент, хората тихо се промъкнали и излезли от пещерата. Скрили се зад стволовете на девет дървета и  започнали да изстрелват стрели от различни посоки., а циклопът се мятал в различни страни. Хората побягнали към морето и там видели кораб, на който се качили. На виковете на циклопа, се отзовал друг великан, изтръгнал дърво с корените му и тръгнал след хората. Когато стигнал до брега хвърлил дървото по кораба но не улучил. Хората благополучно се върнали в къщи. Особен различен момент в кумикската приказка е, че виликанът не е овчар, а ловец и плодосъбирач В лакски, аварски  и даргински приказки също се среща едноок великан.

 В.Далгат записва предание, разказано от ингуша Ганыж Абиевич Келигов-Фельханов, в което се съдържа мотив идентичен с Одисеевия Полифем. Полифем нарича ослепилия го човек „Никой”. В ингушкото предание великанът алмас също на въпроса кой го е ранил отговаря „Аз сам” както му е отвърнал героят.

В кабардинския вариант на  адигския епос героят, „богатир с едно око на челото”, дръзнал да проникне в тайните на Тха /върховен бог на адигите/, като се промъкнал между два върха на място където се издига огромна скала. Безсмъртният Тха, разгневен от дързостта му,  го приковал към скалата с дълга верига за шията и изпратил хищна птица .всеки ден да кълве сърцето му.

 Според В.Милер героите от типа на Прометей – грузинския Амирани, имеретинския Рокапи, абхаския  Абраскил, арменския  Артавазд и различните чудовища на Изтока – Шидар, Мхер, Зохак са родствени на гръцкия Прометей. Милер определя Прометей като древен бог на огъня, „огненосен бог”, в чиято чест в Атина ежегодно устройвали маратони със запалени факли.

 

   Друг тип герои в кавказките сказания са великаните-богатири. Те не са врагове на хората и са представени като древни жители, предшестващи нартите. Един от най-разпространените мотиви в сказанията е срещата на героите с огромни кости останали от населяващите в древността великани. Ингушкият нарт Соска-Солса преминава през такава тазобедрена кост яздейки коня си. Според епосите от останалите кости, великаните могат да бъдат възкресени и Солса моли бога да възкреси великана, но да бъде без око. Великанът възкръснал и помолил нартът да му даде око, но Соска-Солса се изплашил и помолил бог отново да го умъртви.

Във варианта записан от Далгат от Ч.Акриев възкресеният великан дава различни сведения за живота от далечното минало. Исполинът твърдял, че хората, които ги сменили трябвало да бъдат по-умни, но нямало да живеят при такава благодат, каквато имало при тях. 

В осетинско сказание присъства подобен мотив и на въпроса към възкръсналия великан „Кой си ти?”, той отвърнал:: ”Аз съм от племето Гумири /великани/, ние владеехме цялата земя, но измряхме”.

 

   В някои сказания великаните са представени като родоначалници на някои общества. В селището Тумги от Галгаевското общество се намират два каменни стълба, поставени в памет на предците на жителите. Според преданието имало двама братя – Гуй и Цикма. Гуй бил с две усти, една отпред, друга отзад, с едната ядял месо, с другата супа. Имал огромен ръст, а могилата му била дъълга 5-6 сажена. Тумгинците наричат себе си „гуйнбух” или потомци на Гуй. Веднъж Цикма се разсърдил на брат си и го завел при хановете в Тифлис да го заковат с вериги. Но Гуй скъсал веригите и тръгнал за дома. Още на растояние 20 версти той започнал да вика на брат си да се пази от него. Цикма се изплашил и побягнал към Цори. Друг родоначалник също има „богатирска” природа. За Орцхаг Кэрцхал Малсэга разказват, че с ръце въртял мелничното колело и сам вдигал кон от земята.

  Интересни са също и друг тип ингушки великани наричани с думата „вампол”. Вамполите са големи и по-силни от хората Както и другите великани-богатири и тези не притежават магическа сила, занимават се със селскостопанска дейност. Техният отличителен признак е голямата им сила, която постоянно премерват както между себе си, така и с хората. В една от дагестанските приказки героят Ахмат премерва силата си с великан по следния начин: „Великанът хваща Ахмет и с вика”Слънце мое!” го удря в земята, а Ахмат потъва в нея до колене. На свой ред Ахмат хваща великана и с вика ”Алах мой!” го удря в земята”.

В чеченско сказание такъв двубой завършва не със смъртта на великана Толом-Аго, а с това че героят Гезама Али го заставя да извърши полезна за обществото работа, която е по силите му, а именно да извози и насипе  три кургана пръст.и да изоре земята. В абхазкия епос дори и Сатаней-Гуаша се оказва великанка. Най-древните великани се характеризират с примитивно съществуване, докато великаните от типа „вампол” извършват стопански дейности подобно хората.

 Източник:

Сказания о нартах—эпос народов Кавказа

Утверждено к печати Институтом мировой литературы им, А. М. Горького Академии наук СССР

Дагестански тамги

Тамгата е родов фамилен знак,а също и печат използван от номадските народи в Евразия и от народи повлияни културно от тях.През Античността и Средновековието се срещат при сармати,алани,скити,монголи и тюркските народи.Днес най-разпространени са при адиги,абхазци,татари,карачаевци,балкарци,башкири,казахи,киргизи,ногайци и др.

Както кумиките ,така и останалите народи в Северен кавказ поставяли тамги на конете и добитъка си,на стълба или вратата на дома,върху посудата и други предмети за обозначаване на собствеността.Тамгата също служила и за герб на племето или рода и я изобразявали на военни,траурни и сватбени знамена,килимите и на надгробните надписи,а също и върху документи вместо подпис.

В науката са известни и изучени сарматските и по-късните тюркски -огузки и кипчакски тамги.Известни са монети с изображение на тамги на златоодрински,кримски и кавказки ханове в това число и на кумикски владетели.В документите на Посольский приказ са отбелязвани кавказките владетели и техните тамги,прекопирани от подарените и стигнали до Москва коне.Тези архивни материали са важен източник за изучаване на етногенезиса на кавказките народи.

 За пионер в изучаването на кавказките тамги се счита Д.Кантемир,който в 1722 г.прерисувал две тамги изсечени до вратата Киямат на крепостната стена на Дербент.В началото на 1790 г. академик П.С.Палас публикува 56 предимно кабардински тамги и съобщил 48 от фамилиите на притежателите им.Известни са монограмите публикувани от Клапрот от развалините на Маджар
В 1851 г става известно наличието на тамги при карачаевци.В 1875 г В.Прежецлавски издава рисунките на 26 тамги стоящи на най-добрите породи коне в Кавказ.В 1877 г. са издадени 113 кавказки тамги ,събрани от генерал А.П.Грамотин от които:кабардински 68,балкарски и дигорски 18 и 7 карачаевски.По-късно Е.Д.Фелецин събира 310 тамги с кабардински,абазински ,ногайски и карачаевски произход.В 1907 г. са издадени от Н.А.Караулов 22 тамги и съответните им фамилии.В 1909 излиза публикацията на Р.Н.Костанян на 342 тамги – 193 кабардински,54 карачаевски,33 кубанско-черкески,20 абазински,20 ногайски,12 балкарски, и 10 дигорски.

В 1929 г. немският етнограф Б.Плечке възпроизвежда кабардински тамги и 24 карачаевски дадени му от архитекта Плинатус.Кавказоведа етнограф Л.И.Лавров издава особено ценна колекция тамги в 1978 г  - 1384 на брой с с фамилна и етническата им принадлежност.

Във всички тези издания обаче липсва подробна информация за кумикските тамги.  

В арабските  исторически сведения се споменава тамгообразен знак ,принадлежащ на хазарския каган бродиран върху неговата шатра.Такъв знак ,описан като „крушевиден” се среща и на древнотюркски каменни надгробни паметници.Други източници наричат този знак „Алтын-топ” – „златна ябълка”.Известно е също ,че при своето движение с войската,хаганът е предвождан от конници ,носещи позлатен щит .Може да се предположи  ,че върху този щит също е изобразен този знак-тамга.Според други учени дагестанските шамхали,които имат хазарски и унгарски произход,също използват златна ябълка в държавната си символика и при избора на нов шамхал.

На надгробните паметници на кумикските владетели от 17 – 18 в. също  е изобразен подобен знак с капкообразна форма. Тынышпаев в „Материалы к истории киргиз-казакского народа”  споменава,че родовата тамга на рода Дулу представлява кръг,а   подродовете му имат следните тамги : Батбай – кръг с вписан кръст,Адбан – кръг с разклонение една черта,Суван/Чопан/ - кръг с две черти.

Фиг1.Тамги на кумикски родове и родове свързани с кумиките

 

За преки потомци на българите сред кумиките се считат борганите известни от периода на Тимур и неговите походи.Техен предводител бил Бораган /Буракан /,потомък на златоодринските ханове,който се свързва с мавзолея Борга-Каш и чийто роден град бил Татар-и Шехир или Джулат.Евлия Челеби се позовава на Татарханийе в твърдението си ,че този град е столица на дагестанските шамхали.

Рода Бораган,близък до рода на Гиреите ,в първата половине на 16 век поради смут в Крим за овладяване на ханския престол се преселва в Кавказ.По преданието на Таймазови един от представителите на Дома на кримските ханове Борахан с около 5 хил. привърженици се заселва първоначално с помощта на кумикските князе в селището Андреево ,а след раздора с Тарковския шамхал се преселва на мястото ,където река Сунжа се влива в Терек в аула Бора-Хан наричан от руснаците Бораган.Днес на левия бряг на река Сунжа в Гудермески район на Чеченската република съществува аул Брагуны

Тамгите във вид на двузъбци и тризъбци са добре представени в Дагестан в района на Буйнак,а също и в други райони на Северен Кавказ.В кумикското селище Кяхулай,подобна тричленна тамга,с която бележат колхозните коне наричат кахулай-тамга.Тризъбци се срещат и при други кавказки народи – адиги,казахи,башкири,ногайци и др.Много от учените смятат ,че двузъбците и тризъбците се явяват знак на царстващия род.Тъй като учените локализират столичния хунски град Вараджан в близост до Урцекското градище,възможно е намерените там двузъбци да са принадлежали на Алп-Илтивер или местен феодален род.Ногайците и кримските татари наричат тризъбеца ханска тамга.Родовата тамга на карачаевските князе Карабашеви и Урусбиеви също представлява тризъбец

Фиг.2.Знаци от керамиката на Урцекското градище по Мамаев

Други древни знаци намерени в Урцекското градище са кръст , свастика,една,две или три вертикални или хоризонтални черти.Такива знаци се срещат и на съдовете ,намерени в погребенията от Верхний Чирюрт и на съдовете от ранносредновековните дагестански градища - Эсгиюрт, Чакавуркент, Таргу

Важно е за анализа на различните тамги да се отбележи,че базовите тамги на основния род имат проста форма,но при делението на племена и кланове,отделилите се родове добавят допълнителен щрих към базовия или изменят положението на фигурата.По този начин чрез сходството на тамгите би могло да се проследят родствените родове и племена.

Например № 4 от кумикските тамги - фиг.1  има най-близък аналог при знаците от България - фиг.3 № 93 , тамгата на племето кайы фиг.1№ 5 – аналог при знаците от България -фиг.3№ 28,71,108

 

Фиг.3.Знаци от България по Триярски

Фиг.4.Карачаевски тамги

В бъдеще при по-дълбог анализ на кавказките тамги ще могат да се проследят етногенетическите връзки и отношения между народите от Кавказ и исторически свързаните с тях народи - унгарци,българи,татари,башкири и др.

Източник http://kumukia.ru

Още

Тамги карачаево-балкарских фамилий 

Съзвездие Вагоба

Както при всички народи,създаването на календарна система при черкезите започва с наблюдение на най-видимите астрономически обекти,природните явления ,връзките между тях и най-вече различните явления свързани със слънцето и луната.Смяната на годишните времена се свързвали с движението на ярки и видими с просто око звезди или група звезди.В черкезкия календар,съзвездието,което най-често се свързва с промяната на годишните времена се нарича Вагоба – «Вагъуэбэ».  Според народните представи,то указвало началото на пролетта и настъпването на Новата година,тъй като тогава то "излиза от земята" тоест е видимо на небесния хоризонт.Също така с появата на Вагоба започва буен растеж на растенията.Щом Вагоба се "спуска към земята" и земята и водата замръзват.Придвижването на Вагоба по небосклона се свързва с цикъла на земеделските дейности,като своята кулминация съзвездието достига при лятното слънцестоене.Този момент се предвещава от учестяване на дъждовете,а народът го отбелязва с израза "Вагоба гледа към посевите".

В някои речници думата «вагъуэбэ» се превежда като съзвездие,много звезди,а в разговорната реч може да се употреби и като звездна,например «Жэщ вагъуэбэ»  - нощ звездна.В последните издания думата се изписва с главна буква и се превежда като съзвездие Телец.Въпросът със съзвездието Вагоба е разглеждан от учените,като например фолклориста А. Т. Шортанов ,който го отъждествява със съзвездието Делфин.С. Х. Мафедзев пък стига ,след подробни изследвания,до извода ,че това е съзвездие Телец.Проблемът с определянето на това съзвездие е разглеждан и от к. ист. н. Х. А. Хабекирова.В своите полеви изследвания през 2006-2007 г. в Карачаево-Черкесия,тя задава въпроси свързани с Вагоба.От 30 анкетирани,28 са чували името на съзвездието и според представите им добивите от посевите зависят от него,като то трябва непременно да "посвети" в периода 15 - 22 юни.Малка част от анкетираните смятат,че съзвездието се появява през пролетта,останалите  - през лятото,края на юни,началото на юли.Никой не можел да каже руското название на Вагоба,но го определят като група звезди с кълбовидна форма.Само един от анкетираните твърдял,че това е съзвездие Волосожары или Плеяди.В някои райони на Русия под това име се подразбира съзвездието Голяма мечка.Черкезите наричат Голямата мечка - Ар вагъуэзэшибл - седем братя- звезди.Друго народно название на Голямата мечка е «Къащыкъык1» - черпак.При генетически близките до черкезите абазинци съществува подобно поверие за съзвездие,което спомага растежа на зърнените култури и се нарича «Йач1ваджьырг1а / Йач1ваджьаа» и според В.Б. Тугов и Ш.Ш. Хуранов  това е руското съзвездие Стожары / Плеяди ,Голямата мечка ?/.Според някои поверия,когато това съзвездие е видимо на небето,може да се ходи на лов за дивеч,с едно изключение -  за мечки.Карачаевският учен И. И. Шаманов споменава свързването на сезоните и тяхното редуване със  Плеядите /Илкер/ при карачаевци.
Проблемът с черкезкото съзвездие Вагоба идва от астрономическите изследвания,които показват,че в Северното полукълбо съзвездието Телец е видимо есента и зимата и не би трябвало да се свързва с началото на пролетта и летния урожай.

~~~

 Бик (или Телец) е съзвездие, видимо от Северното полукълбо.  Бикът е едно от най-древните съзвездия. Формата му е определена още от Вавилонците, които смятали, че той е бикът, който оре небесната бразда, по която минава Слънцето (еклиптиката). През септември и октомври, Телец е видимо през нощта по протежение на източния хоризонт. Най-благоприятното време да се наблюдава Телец в нощното небе  през месеците декември и януари. От март и април, съзвездието ще се появи на запад по време на вечерния здрач.Плеяди е може би най-популярния разсеян зведен куп, известен още като М45 или "Квачката с пиленцата" в българската народна митология. Съдържа около 280 звезди, с просто око се виждат обикновено 7, а в ясна нощ далеч от градските светлини могат да се видят до 14 от тях.  Този звезден куп е направил силно впечатление на хората още в антично време Плеядите стават нарицателно за група блестящи поети или уважавани мислители.
Телец отбелязва точката на пролетното равноденствие в халколита и ранната бронзова епоха ("Ерата на Телец"), от около 4000 г. пр.н.е. до 1700 г. пр. Хр.  Плеядите са най-близо до Слънцето в пролетното равноденствие около 23-ти век пр. Хр. . Във вавилонската астрономия съзвездието е описано, като GU4.AN.NA, "Небесен бик". Това съзвездие отбелязва пролетното равноденствие, е и първото съзвездие във вавилонския зодиак.Акадското му име е Alu.В месопопотамското изкуство Небесния бик е тясно свързан с Инана,шумерската богиня на любовта,плодородието,военното дело.За египтяните съзвездието Телец е свещен бик, който е  свързан с подновяването на живота през пролетта.  Съзвездието  се покрива от Слънцето в западната част от небето, когато пролетта започва. Това се приемало като "жертва" за подновяване на земята.  При древните евреи, Телец е първото съзвездие в техния зодиак и следователно е била представлявано от първата буква в азбуката, Aleph.Плеядите пък са считани от някои гръцки астрономи за отделно съзвездие и се споменават в "Илиада" и "Одисея" на Омир.

Голямата мечка е околополюсно съзвездие и по всяко време се наблюдава над хоризонта. Но най-високо е над него и най-добре се вижда през пролетните и летните нощи. Заобиколено е от съзвездията Воловар, Ловджийски кучета, Лъвче, Рис и Малката мечка.
      В ясна и безлунна нощ в съзвездието Голямата мечка с просто око могат да се видят 125 звезди, но само 20 от тях са по-ярки от 4-та звездна величина. Най-ярките звезди са 7 и те именно образуват познатата на всеки характерна фигура на това съзвездие: черпак с дълга извита дръжка.   От Гърция съзвездието Голямата мечка се вижда ниско над северната страна на хоризонта. Според представите на древните гърци в най-северната част на Земята живеели само мечки. Затова в северната страна на небосвода са поставени съзвездията Голямата мечка и Малката мечка.
      Според легендите владетелят на Небето и Земята, гръмовержецът Зевс, тайно от ревнивата си съпруга, богинята Хера, посещавал прочутата по целия свят със своята красота и прелест Калисто - дъщеря на цар Ликаон. От Зевс тя родила син Аркас, който бързо израснал и станал отличен ловец. Когато Хера научила за любовта между Зевс и Калисто, изпаднала в ярост и превърнала Калисто в безобразна мечка. Когато Аркас се прибрал и видял мечката у тях, незнаейки, че това е собствената му майка, той опънал лъка... Но Зевс не допуснал Аркас, макар и неволно, да извърши такова тежко престъпление. Тъкмо да полети стрелата от лъка на Аркас, Зевс хванал мечката за опашката и бързо я понесъл на небето, където я оставил да блести като красивото съзвездие Голямата мечка. Но докато Зевс носел мечката, от тежестта й опашката й се удължила. Затова на небето Голямата мечка има толкова дълга и извита опашка. Зевс отнесъл и прислужницата на Калисто на небето и я оставил там като неголямо, красиво съзвездие Малката мечка. Зевс не оставил на Земята и Аркас. Той отнесъл него на небето и го превърнал в съзвездието Воловар.
      Воловарят е обречен да пази навеки своята майка - Голямата мечка. Затова той здраво държи синджирите на Ловджийските кучета, които, настръхнали от ярост, са готови да се нахвърлят и разкъсат Голямата мечка.
Ирокезите от Америка , тълкуват трите звезди от Голямата мечка Alioth, Mizar, Alkaid, като трима ловци, преследващи Великата мечка. Според една версия на техния мит първият ловец, (Alioth), носи лък и стрели  Вторият ловец (Mizar) носи голямо гърне на рамото си, в която да се сготви  мечката, а третият ловец, (Alkaid)носи една купчина дърва за огрев, за да се запали огъня под гърнето.
В индуизма седемте звезди на Голямата мечка представляват седемте мъдреци 
Bhrigu, Atri, Angirasa, Vasishta, Pulastya, Pulalaha и Kratu.
Делфин е малко съзвездие и представлява симпатична група от звезди, подобно на ромб с дръжка. Най-добре се вижда през нощите от юли до ноември. Около него се намират съзвездията Пегас, Орел, Стрела и Лисиче.
      В ясна нощ в Делфин могат да се видят с просто око до 30 звезди, но те са много слаби. Само три от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те, заедно с още една слаба звезда, образуват характерната геометрична фигура на очертан ромб.Известно е от древността, че съзвездието е включено в каталога на звездното небе на Клавдий Птолемей. Свързва се с легендата за Посейдон, който бил влюбен в Амфитрита, но тя не го обичала и избягала от него на края на света - там, където Атлас поддържал на раменете си небето. Посейдон я търсил навсякъде, разпръснал свои пратеници по всички краища но света, но никой не я открил. Последен се върнал делфинът, защото бил плувал до края на света. Той му казал къде се крие Амфитрита. От благодарност Посейдон го поставил на небето.

~~~

Кое е черкезкото съзвездие Вагоба все още остава загадка.Възможно ли е кавказките народи да са съхранили малка част от поверия произлизащи още от древната Епоха на Телеца или пък на древните гърци?Може би това не е съзвездието Телец,а Делфин или Голямата мечка?Може би историята на народите ще разкрие своите тайни някой ден.

~~~

Източници: 

Из календарной системы черкесов. Об астральном объекте «Вагъуэбэ» (Вагоба).Х. А. Хабекирова,

cosmos.shumenbg.com