Велика Комания

спомената в Historia Tartarorum написана от Benedykt Polak

[11] Итак, когда Чингис стал именоваться каном и год отдыхал без войн, он в это время распределил три войска [идти воевать] в три части света, чтобы они покорили всех людей, которые живут на земле. Одно он отправил со своим сыном Тоссуком, который тоже именовался каном, против команов, которые обитают над Азами в западной стороне, а второе с другим сыном — против Великой Индии на юго-восток.

[20] Третье же войско, которое пошло на запад с Тоссук-каном, сыном Чингиса, покорило сперва землю, которая зовется Теркемен, во-вторых — бисерминов, затем — кангитов, [и] наконец они вторглись в землю Куспкас, то есть Команию. А команы, объединившись со всеми русскими [князьями], бились с тартарами между двумя ручейками — название одного из них Калк, а другого Кониуззу, то есть «вода [109] овец», ведь кони по-тартарски означает на латыни oves (овцы), а уззу — aqua (вода), и они были разгромлены тартарами. Крови с обеих сторон было пролито до самых конских уздечек, как передавали те, кто участвовал в сражении. Итак, когда тартары их победили, то возвратились в свою землю и на обратном пути захватили некоторые земли на севере, а именно бастархов, то есть Великую Венгрию, которая соседствует с морем-океаном на севере.
[24] А Оккодай, будучи очень силен множеством [людей], подобно тому как ранее сделал его отец, организовал три [войска]. Над первым он назначил Бати, сына брата, и послал его на Запад против церкви Божьей и всех областей Запада. Он [Бати], придя, покорил землю Альтисольдана и землю бисерменов. Они были сарраценами, говорящими по-комански. Там же он взял, хотя и после долгой войны, очень укрепленный город по названию Барчин. А другой город, по названию Иакинт, сдался сам, и поэтому он его не разрушил, а, взяв добычу и умертвив наиболее знатных по своему обычаю и заставив переселить жителей, поселил других людей в этом городе. И проследовал по направлению к Орнасу, огромному городу, наполненному христианами, то есть газарами и аланами, а также разными сарраценами из различных частей [света]. И расположен он на реке (занимающей большую часть [берега] моря, которая протекала через город. Тартары, перекрыв реку в верхней части, пустили воду стремительным потоком и потопили город со всем, что в нем было.

[25] Кроме этого Бати в то время подчинил землю Теркомен [Туркмен] и землю Кангитов, а также Великую Команию, а также Русию, и захватил Киев, столицу Русии, город очень большой и известнейший. [Достиг он этого] уничтожением большого количества людей и многочисленными сражениями, [описание] которых в настоящий момент я опускаю, потому что это требует особого повествователя.
[30] А когда Бати был в Венгрии и узнал о смерти Оккодай-кана, который умер, отравленный [своей] сестрой, и похоронен «с богатым в аду», то он немедленно вернулся в Команию. Его также видели и братья [францисканцы], возвращаясь к господину папе от тартар. Кроме того, братья говорят, что из своих владений он уже направляется к Куюк-кану. К тому же между ними возник большой разлад, и если бы он имел продолжение, [то] христиане смогли бы получить в течение многих лет передышку от тартар.
[34] Названия же земель, которые тартары завоевали, суть таковы: Китай, Соланги, Эфиопия, Войрат, Кераниты, Буритебет, Уйгур, Киргиз, Саруйхур, Меркит, Мекрит, Найман, Каракитай, Туркия, Нубия, Балдак, Урумсолдан, Бисермины, Кангиты, Армения, Георгиания, Аланы, которые называют себя Аззами, Киркасы [Черкесы], Газары, Команы, которые называют себя Кусскара [Кыпчаками], Мордвины, Баскарт, то есть Великая Венгрия, Билеры, Корола, Кассиды, Паросситы, Песьи [народы], Замогеды [Самоеды], Несториане, Нусия [Русия], [земли] персидских султанов, которые именуют себя сарраценами.
[42]...Они также не верят в вечную жизнь святых и не [верят] в вечное проклятие, но [верят] только лишь в то, что после смерти они вновь будут жить, приумножать стада и поглощать [пищу]. Обращаются они также к изготовлению зелий и заклинаниям и верят, что ответы демона — это [ответы] Бога, коего Бога называют Иуга, а команы — [называют] Кодар.
[45] Если умирает богатый, его хоронят тайно в поле вместе с его юртой сидящим в ней, и вместе с [деревянным] корытцем, полным мяса, и чашей кобыльего молока. Также с ним хоронят кобылицу с жеребенком, коня с уздой и седлом, лук с колчаном и стрелами. Одного же коня съедают друзья, и шкура его, наполненная сеном, поднимается на деревянных опорах. Они верят, что в будущей [жизни умерший] будет нуждаться во всем этом, а именно в кобылице для получения молока, в коне, для того чтобы ездить, и также в другом [из того, что положено с ним]. Подобным же образом кладут золото и серебро.

Бел.: река Кониуззу - вероятно Сула́к до XX в. кум. "Къой су"  — «Овечьи Воды»^[2], авар. Сулахъ, дарг. Кьас — «стремнина»^[3], рут. Сулак мыри, чеч. Гӏой-хи^[4][5]

Златната ябълка - канонизация,коронация и божественост

    Унгарският крал Калман или Коломан /Kálmán királyunk (1095-1116)/ според съвремениците си Pope Urban II и Gallus Anonymus бил изключително ерудиран. Според летописите унгарците го наричали Cunues или Qunwes, "the Learned or the Book-Lover" - ученият и любителят на книгата, тъй като притежавал много книги. В Illuminated Chronicle се казва, че Калман четял богослужения като епископ. Епископ Hartvik описва по негово искане живота на крал Стефан І / (Szent) István/. Историците приписват и съставянето на първата компилация от исторически записки по негово време. Крал Калман желаел да направи кралството си подобно на византийския император - независимо от папата, да бъде "Isten által koronázott" - коронясан от Бог. Разказвайки историята на крал Стефан І, включва идеята, че папата му е изпратил кръст с думите "Аз съм апостол, но той е достоен Христов апостол ... затова ние му се доверяваме да управлява църквите си и неговия народ по двата (църковни и светски) закона, както е научен от божествената благодат. " Този кръст присъства в герба на Арпадите и в Унгария се нарича Апостолски кръст. Крал Имре (1196-1204), вероятно по идеята на император Мануил Комнин поставил този кръст върху кристална топка или кълбо. Не се знае много за ролята на този символ в коронацията. При описание на коронацията на крал Андраш ІІІ немски поет нарича кълбото "златна ябълка" - Aphel guldin. Различните народи дават различни имена на кълбото : „globe royal" (френски), „globo imperiale" (италиански), „orb" (английски), „gyerzsava" (руски) . В християнска Европа ябълката е символ на грях и беди, в латинския език „malum“ означава ябълка , но и нещастие. Защо тогава поетът е нарекъл така кълбото ? Може би го е свързал със стари езически символи за които, подобно на приказките , ябълката е символ на богатство, изобилие, плодородие. И което героят трябва да върне, побеждавайки дракони и чудовища.

 / по AZ ORSZÁGALMA /

Кралските символи на Унгария

~~~

   Арабските източници свидетелстват, че върху шатрата на хазарския каган бил бродиран със златна нишка крушевиден знак. Други източници наричат този символ "златна ябълка" - «Алтын алма», «Алтын-топ». Интерес представлява и изобразеният на Каталонски атлас от 1375 г. златоордински хан Джанибек, с тюрбан, жезъл и златно кълбо.

Фрагмент Каталонского атласа 1375 г

Подробни сведения за ритуал на избор на шамхал, който ще управлява Тарковското шамхалство предава Адам Олеарий, пребивавал в Дагестан в 17 век. При този ритуал "златна ябълка" трябва да се търколи в кръг от кандидати и да спре пред следващия шамхал. Върху много запазени надгробни паметници шамхалите изобразяват своя династически символ, който също има крушевидна форма. 

по К истории государственной символики кумыков

Според някои изследователи общият символ в гербовете може да говори за общ произход, макар и трудно проследим. Но символът на златната ябълка или кълбо може да говори за общ принцип на избора на владетел и това е принципът на божествеността или за божествен избор.

Хазаро-арабските войни в кумикския фолклор

по Анжи-наме превод на руски език и коментари Абдулхаким Аджиев

 Кумиките са един от многото народи в Дагестан. Предполага се,че това са племената споменавани още от Птоломей като ками или камак,а също и че са потомци на хазарите.

   Кадир – Мурза е кумикски летописец от Амирханкент/Кяхулай/ творил в края на 18-началото на 19в. Използвайки местни исторически източници, предания и легенди написва в 1780г трактат Анжи-наме. Ръкописът на даденото съчинение е намерен 60-те години на 20в в личната библиотека на местния библиофил Пайзулла Кадиев от литературоведа С.М.Алиев. Фрагменти от него са публикувани в 1974г,1976г и 1989г

   Анжи или Инжи е град на брега на Каспийско море принадлежащ на Хазарския каган наред със Семендер, Ирхан, Голям и Малък Маджар, Джулат и Шехри Татар. Известен е от 7-8 век от периода на арабско-хазарските войни. Археологическите материали подтвърждават съществуването на средновековно укрепление край съвременния град Махачкала, а именно остатъци от две мощни крепостни стени,спускащи се от планината Тарки-тау до морето, ограждащи територия която била улус на хазарските царе.

   В сказанието за битката при Анжи намират отглас събития от времето на арабското нашествие в Кавказ. Интересен момент на фолклорното произведение е присъствието в него като герои наред с обикновенните хора и кумикски богове като Тенгири, Алав – бог на огъня, Авамча – бог на горите, Камари, Сангар – бог на лова. Образът на Алав напомня за Прометей и грузинския Амирани и също е прикован за скалата за да не помогне на хората в тяхната битка. Имената на боговете имат тюркска основа с исключение на Камари, което се среща в грузинската митология като богиня на мълнията, а също и в Средния Изток и Индия. В сказанието се говори, че враговете идват за да изпият кръвта на Тенгири, което може би говори за борба за независимост, но и за опазване на националната религия.

                                                          ~~~

   Управител – диванбаши на град Анжи бил бий батыр / княз богатир/ Карткожак. Той имал трима синове, старшият от които Темиш предава родината и ненавижда своя младши брат Айбек, заради девойката Айкыз, сестра на знаменития батыр Исак, живеещ в Грузия.

   Когато арабите нападат града, Карткожак проклина сина си Темиш в името на боговете Тенгири, Авамча и Алав пред цялото общество. Айбек дава клетва пред слепия си баща. В началото сраженията са край града , но постепенно врагът навлиза в него. Градът бил обхванат от пожар,в който гори и скалата на Камари, обладаваща вълшебна сила. Към съседите са изпратени посланници молещи за помощ.

"Зовите все близкие нам народы,
Пусть из Язи поспешат Темирбек и другие,
Пусть быстро подоспеют горские парни из Кази,
Пусть гонцы доскачут до места Арак,
Пусть они забудут старые обиды, приедут,
Пусть узнают друг ли враг или чужим стал близкий!
Пусть ради Камари сплотятся (вблизи),
Позабыв свои старые обиды
Пусть булканцы запрягут свои арбы, (оседлают) своих коней,
Пусть спешат заставляя буйствовать своих тулпаров,
Чтобы могли быстрее подоспеть к нам!"

   Тук според анализаторите Язи е име на местност или страната на асите, под Кази може да се подразбира селище Кумух, съществуват планини с името Аракъ в Чечня и Авария, а под булканци може би се имат предвид балкарците живеещи в областта Балкан.

   Но отникъде не идва помощ, градът гори и геройски загива Айбек. Годеницата му Айкыз била ясновидка и изпращайки молба към Тенгири разбира, че помощ от него няма да има. Тогава се обръща към боговете Алав и Авамча изпращайки две птици Бийдаяк, които в кумикския фолклор са подобни на жар-птица.

   Но в небето Тенгири не допуска птиците до планината Артлантау, а самия Алав привързал към скала. Трещят гръмотевици,сипе се проливен дъжд,но Алав успява да се освободи.Той и останалите нарти тръгват на помощ, но тъмен облак,стръмни планини и силни ветрове се изпречват пред тях. Накрая Тенгири и други деви закрива слънцето с лика си. Но Авамча и Алав събират дървета и запалват огън и продължават напред. Стигат до Анжи и отново се разгаря битка. Нартите окръжават девите и ги хвърлят в бездънна яма.Врагът отстъпва.

   Изменникът Темиш показва на изнемогващия от жажда противник извор и щурмът се възъбновява. Въпреки, че жителите на Анжи се бият геройски, те изнемогват и помощта от други земи закъснява. Накрая врагът превзема града и Темиш се радва, че е достигнал целта си. Предводителят на арабските войски му дава хиляда златни динара и го назначава за диванбек на града. Останалите живи се укриват в крепост, разположена в труднодостъпна местност. Сред тях се намира и Айкыз. Враговете решават уморят криещите се от глад, жажда , а също разпалват големи огнове за да се задушат от дима. Вълшебницата Айкыз пише писмо до враговете

"Я согласна стать рабою Темиша, (Только) нужна двухдневная передышка для этого. За это время мы хотим опомниться, А Темишу так. или иначе быть нашим хозяином"

Тя тайно, през труднопроходими гори извежда всички хора от крепоста до Ирган и Балх / Иргъан ва Балкъ /.  На третия ден Темиш влиза в крепостта, за да се сближи с Айкыз. Качват се на най-високата кула на крепостта. Когато бдителността на Темиш е намалена, Айкыз го хваща и заедно с него се хвърля от кулата.

Колкото-толкова

Кумикски обряд "откупване на петела"

Кумикски обичай булка, сватбен обичай, ногайски театър и дербентски обичай за викане на дъжд

Кавказките топоними Гамри и Шандан

по Т.М.Айтберов

   Арабските и персийските автори от 9-11 в. нееднократно упоменават топонима Хамрин /Хамзин /,който от някои изследователи се отъждествява с дагестанския Кайтаг /Хайдак /,а от други с Хумар в Карачаево-Черкесия.Според Минорски ,Хамрин представлява погрешно изписване на Хамри /даргински Х1вямри, Х1ямри / .В 18-19 в. Хамри или Гамри / кумикски Гъамри / се наричат  земите между реките Гамри-озен и Инчха-озен ,населени с кумики и даргинци и които  се намират в Каякетски и Сергокалински дагестански райони

  В 8 в. Гамри е фиксиран като политическо образование включващ речния басейн на Гамри-озен,но се предполага и неговото съществуване в 7 в.Страната Гамри се състояла от голямо число селища /карйа / и един град /мадина,шахр / - Таргу /Йазгу,Иаргва,Баргва,Бар уфа,Бар уза /.В източниците Таргу се нарича също и  „крепост на страната Хамри”, а Ибн Хаййат /ум. 854-55/ го определя с термина рустак,под който се разбира малко полусамостоятелно владение.

  Гамри бил обложен от арабите на 30 хил. муда ззърно / в 7 в. един муд събирал 0,510 кг зърно /,което говори,че неговите жители се занимавали със земеделие и наброявали всяко селище по 20 – 30 дома

  Арменски и арабски автори като Гевонд,Ибн Хаййат,Ибн Асам ал-Куфи наричат града „хазарски” или „хунски” и може да се предположи ,че населението е говорило и на езиците на степните народи.В източниците също се упоменава владетел на Гамри,наричан малик,шах,В  късносредновековен Дагестан съществува политическа форма на организация,при която князът има неголяма дружина и живее в главния населен пункт,чиито жители не носят повинности и представляват неговата „войска”,изхранваща се за сметка на селяните от селищата подопечни на града или крепостта.Може да се допусне,че към 8 в. политическата организация на Гамри и други подобни владения не се различава особено.Вероятно също владетелят на Гамри в 8 в. е бил васал на хазарския каган.

   Първото историческо събитие касаещо Гамри е арабски поход начело с Салман ибн Рабиа ал- Бахили през 652-653 г.Според ал-Куфи Салман преминал Дербент и достигнал хазарски град Таргу / Иаргва /.Населението напуснало града,а арабите продължили към Баланджер.Според Гевонд друг арабски пълководец ,воювайки с хазарите през 713-714 г. достигнал до страната на хуните и се разположил край хунския град Таргу.Според ал-Балазури ,в 722-723 г. арабски предводители имали победоносно сражение със сина на хазарския каган край Дарвагчай.Преди завземането на Баланджер,един от тях имал сражение в страната Хамри и взел по мирен договор селището Хасин1б,чието население преселил в Закавказието в „Хайзан „,.След това същия пълководец се приближил към хазарския град Таргу и след шестдневна обсада принудил населението да сключи мир,което било преселено в Закавказието в Кабалинското владение.

  В 736 г. в хода на военните действия на Марван ибн Мухамед в Армения,от там избягал арменски вожд Вартанес в страната на хуните по думите на Ибн Хаййат,но жителите на Хумри го убили и изпратили главата му на Марван.В периода 738-739,Марван решава да превземе първо земите от басейна на трите реки Койсу и след това да превземе дагестанските владения.Той обсадил Хамри /Таргу / и след месец превзел крепостта.По-късно обсадил друга крепост ,където се криел шахът на владението Гамри и последният поискал да сключи мир.През 50-те години на 8 в. хазарите извършвали походи в Закавказието и може да се предположи ,че в това време Гамри отново станало подвластно на кагана.Мюсюлманите също отвръщали на нападенията и в 791 г. ,наместника на Армения и Азербайджан,Фадл ибн Йахйа ал-Бармаки преминал Дербент и нападнал Хамри,но бил отблъснат.Това е последното споменаване на страната Гамри в арабските източници.

 

Съвременното селище Кичи-Гамри е образувано от оцелелите жители на града Х1ямур-Дарго но не веднага.След разрушаването на града от арабите,спасилите се се разпръснали в околностите.От преселилите се  в с.Усиша,няколко семейства отново се върнали на старото място около 14 в.,което е засвидетелствано в надгробните надписи.На селището било дадено старото име с добавяне на „кичи” – малък

   Изследвайки историческата география на Източен Кавказ В.Ф.Минорски локализира топонима Шандан в Централен Дагестан,в басейна на р.Акушинка.Тук ще изложим друга гледна точка на историка Т.М.Айтберов.

  Ибн Хаййат пише,че в 121/738—39 г Марван ибн Мухамед от Зирихгеран се отправя към Гамри,подчинява го,а след това стига да земята М-с-дар и я превзема и сключва мирен договор.След това отсяда в Лакзан / Лакзан-Киран /.Съгласно ал-Балазури,след Зирихгеран,Марван пребивава в Гамри,а след това в С-н/б/-дан,превзема го без бой,след това обложил с данък хората на шаха на Табарсаран и след това отседнал пред крепостта Лакза.Ибн Асам ал-Куфи съобщава,че Марван подчинява Туман,Гамри,като по този начин превзел всички крепости на страните Сарир,Хамзин,Туман и С-н-дан.След това Марван бил в Дербент и след това тръгнал за Лакз.

  От изброените източници може да се стигне до извода,че названията М-с-дар//М-с-даз ,С-н(б)-дат /С-г-дан// ,С-н-дан представляват различни форми на изписване на един и същи топоним,който условно четем Шандан.Написаното от арабските автори от 9-10 в. ни сочи възможна локализация на Шандан междуГамри и Дербент.

  В друг източник,”История на Ширван и Дербент” се говори,че в 273/886—87 г. дербентският емир Мухамед ибн Хашим напада Шандан и покорява принадлежащите му селища Д-н-к-с и Ш-л-ш-л-и,а именно Дибгаши и Чищили,лежащи в горната част на басейна на река Артозен.В 326/937—38 г. Абу-л-Фаварнс ,с конница от дербенци и кайтакци внезапно нападнали Шандан и вторично овладяват Дибгаши / Днк-ш,Р-б-к-ш /.От тези сведения Шандан може да се локализира на север от Кайтаг,басейна на река Уллучай и включва селищата Дибгаши и Чищили

  Компилаторът от 13 в. ,Якут ал-Хамави пише,че Шанзан представлява територия съседна на страната на хазарите.В долината на река Артозен,съгласно дагестанските арабоезични източници, съществува топоним Баршли.Според ориенталиста Mouradgea d’Ohsson, арабския топоним Баршлийа,където в 6 в. се осъществява срещата на Ануширван с тюркютски предводител,е тъждествен с  намиращия се на река Артозен Баршли.Възможно е районът,който включва басейна на река Артозен да е бил буферен между тюркютската империя и Сасанидски Иран.

  Сведението на ал-Балазури,че Шандан трябвало да плати на победителите еднократно 100 глави добитък и ежегодно  5 хил.муда зърно,говори ,че населението от предгорните територии се занимава със земеделие.В източниците също се упоменава управител на Шандан – сахиб или малик,което го определя като княжество.Според ал-Истархи ,Шандан е страна на неверници,което се потвърждава и от честите мюсюлмански походи срещу него.В източниците също се упоменава,че в периода 1040-1075 г. ,владетелят на Шандан приел исляма,бидейки преди това християнин.

 Айтберов също така се спира на въпроса за определяне на оригиналното название на топонима Шандан,което винаги представлява известна трудност при дагестанските топоними поради езиковото разнообразие и арабското изписване.Даргинците наричат своите съседи кумики и обитатели на река Артозен джандар или джандарт.В такъв случай княжеството разполагащо се между Гамри и Кайтаг може да се  нарича Шандан или Чандар .Интересно е да се отбележи, че с близко име чандыр се нарича особена етническа група от туркменски произход ,отбелязана в 19 в. в Хивинското ханство.

Дагестански тамги

Тамгата е родов фамилен знак,а също и печат използван от номадските народи в Евразия и от народи повлияни културно от тях.През Античността и Средновековието се срещат при сармати,алани,скити,монголи и тюркските народи.Днес най-разпространени са при адиги,абхазци,татари,карачаевци,балкарци,башкири,казахи,киргизи,ногайци и др.

Както кумиките ,така и останалите народи в Северен кавказ поставяли тамги на конете и добитъка си,на стълба или вратата на дома,върху посудата и други предмети за обозначаване на собствеността.Тамгата също служила и за герб на племето или рода и я изобразявали на военни,траурни и сватбени знамена,килимите и на надгробните надписи,а също и върху документи вместо подпис.

В науката са известни и изучени сарматските и по-късните тюркски -огузки и кипчакски тамги.Известни са монети с изображение на тамги на златоодрински,кримски и кавказки ханове в това число и на кумикски владетели.В документите на Посольский приказ са отбелязвани кавказките владетели и техните тамги,прекопирани от подарените и стигнали до Москва коне.Тези архивни материали са важен източник за изучаване на етногенезиса на кавказките народи.

 За пионер в изучаването на кавказките тамги се счита Д.Кантемир,който в 1722 г.прерисувал две тамги изсечени до вратата Киямат на крепостната стена на Дербент.В началото на 1790 г. академик П.С.Палас публикува 56 предимно кабардински тамги и съобщил 48 от фамилиите на притежателите им.Известни са монограмите публикувани от Клапрот от развалините на Маджар
В 1851 г става известно наличието на тамги при карачаевци.В 1875 г В.Прежецлавски издава рисунките на 26 тамги стоящи на най-добрите породи коне в Кавказ.В 1877 г. са издадени 113 кавказки тамги ,събрани от генерал А.П.Грамотин от които:кабардински 68,балкарски и дигорски 18 и 7 карачаевски.По-късно Е.Д.Фелецин събира 310 тамги с кабардински,абазински ,ногайски и карачаевски произход.В 1907 г. са издадени от Н.А.Караулов 22 тамги и съответните им фамилии.В 1909 излиза публикацията на Р.Н.Костанян на 342 тамги – 193 кабардински,54 карачаевски,33 кубанско-черкески,20 абазински,20 ногайски,12 балкарски, и 10 дигорски.

В 1929 г. немският етнограф Б.Плечке възпроизвежда кабардински тамги и 24 карачаевски дадени му от архитекта Плинатус.Кавказоведа етнограф Л.И.Лавров издава особено ценна колекция тамги в 1978 г  - 1384 на брой с с фамилна и етническата им принадлежност.

Във всички тези издания обаче липсва подробна информация за кумикските тамги.  

В арабските  исторически сведения се споменава тамгообразен знак ,принадлежащ на хазарския каган бродиран върху неговата шатра.Такъв знак ,описан като „крушевиден” се среща и на древнотюркски каменни надгробни паметници.Други източници наричат този знак „Алтын-топ” – „златна ябълка”.Известно е също ,че при своето движение с войската,хаганът е предвождан от конници ,носещи позлатен щит .Може да се предположи  ,че върху този щит също е изобразен този знак-тамга.Според други учени дагестанските шамхали,които имат хазарски и унгарски произход,също използват златна ябълка в държавната си символика и при избора на нов шамхал.

На надгробните паметници на кумикските владетели от 17 – 18 в. също  е изобразен подобен знак с капкообразна форма. Тынышпаев в „Материалы к истории киргиз-казакского народа”  споменава,че родовата тамга на рода Дулу представлява кръг,а   подродовете му имат следните тамги : Батбай – кръг с вписан кръст,Адбан – кръг с разклонение една черта,Суван/Чопан/ - кръг с две черти.

Фиг1.Тамги на кумикски родове и родове свързани с кумиките

 

За преки потомци на българите сред кумиките се считат борганите известни от периода на Тимур и неговите походи.Техен предводител бил Бораган /Буракан /,потомък на златоодринските ханове,който се свързва с мавзолея Борга-Каш и чийто роден град бил Татар-и Шехир или Джулат.Евлия Челеби се позовава на Татарханийе в твърдението си ,че този град е столица на дагестанските шамхали.

Рода Бораган,близък до рода на Гиреите ,в първата половине на 16 век поради смут в Крим за овладяване на ханския престол се преселва в Кавказ.По преданието на Таймазови един от представителите на Дома на кримските ханове Борахан с около 5 хил. привърженици се заселва първоначално с помощта на кумикските князе в селището Андреево ,а след раздора с Тарковския шамхал се преселва на мястото ,където река Сунжа се влива в Терек в аула Бора-Хан наричан от руснаците Бораган.Днес на левия бряг на река Сунжа в Гудермески район на Чеченската република съществува аул Брагуны

Тамгите във вид на двузъбци и тризъбци са добре представени в Дагестан в района на Буйнак,а също и в други райони на Северен Кавказ.В кумикското селище Кяхулай,подобна тричленна тамга,с която бележат колхозните коне наричат кахулай-тамга.Тризъбци се срещат и при други кавказки народи – адиги,казахи,башкири,ногайци и др.Много от учените смятат ,че двузъбците и тризъбците се явяват знак на царстващия род.Тъй като учените локализират столичния хунски град Вараджан в близост до Урцекското градище,възможно е намерените там двузъбци да са принадлежали на Алп-Илтивер или местен феодален род.Ногайците и кримските татари наричат тризъбеца ханска тамга.Родовата тамга на карачаевските князе Карабашеви и Урусбиеви също представлява тризъбец

Фиг.2.Знаци от керамиката на Урцекското градище по Мамаев

Други древни знаци намерени в Урцекското градище са кръст , свастика,една,две или три вертикални или хоризонтални черти.Такива знаци се срещат и на съдовете ,намерени в погребенията от Верхний Чирюрт и на съдовете от ранносредновековните дагестански градища - Эсгиюрт, Чакавуркент, Таргу

Важно е за анализа на различните тамги да се отбележи,че базовите тамги на основния род имат проста форма,но при делението на племена и кланове,отделилите се родове добавят допълнителен щрих към базовия или изменят положението на фигурата.По този начин чрез сходството на тамгите би могло да се проследят родствените родове и племена.

Например № 4 от кумикските тамги - фиг.1  има най-близък аналог при знаците от България - фиг.3 № 93 , тамгата на племето кайы фиг.1№ 5 – аналог при знаците от България -фиг.3№ 28,71,108

 

Фиг.3.Знаци от България по Триярски

Фиг.4.Карачаевски тамги

В бъдеще при по-дълбог анализ на кавказките тамги ще могат да се проследят етногенетическите връзки и отношения между народите от Кавказ и исторически свързаните с тях народи - унгарци,българи,татари,башкири и др.

Източник http://kumukia.ru

Още

Тамги карачаево-балкарских фамилий 

Из "Книга на пътешествията" на Евлия Челеби

[О ГОРОДЕ АХАЛЦИХЕ]
Хотя [город] называется Ахысха, но живущие вокруг народы это слово на своих говорах
произносят [по-разному], например: Ахысха, Ахыркыска, Аксыка. А в дефтере падишаха [о
нем] записано, [что здесь сидит] «мутасаррыф  Чилдырского  эйялета  такой-  то паша».
Основатель этой крепости — Ануширван. Шесть месяцев летнего сезона Ануширван ежегодно
проводил на горных пастбищах Ахалцихе. Позднее [крепость] побывала в руках многих.
~~~
Описание крепости Ахалцихе
Эта каменная крепость, награждающая радостью [смотрящего на нее], построена на
крутом холме. Она имеет двое ворот. [188] В крепости около тысячи  ста домов без
виноградников и садов, с [плоскими], крытыми землей крышами. Одни ворота смотрят на
восток, другие — на запад. Есть двадцать восемь михрабов.

~~~
 Прекрасная река стекает с гор Уде, 13241 орошает посевы этого
города и течет к крепости Ацкури, а потом вблизи крепости Квишхети вливается в реку Араке
—. По мосту, наведенному через [крепостной] ров, из этой крепости можно перейти в
наружный посад. Вокруг посада нет крепостных стен. В посаде триста лавчонок. Крытого
рынка нет. Так как климат довольно суров, народ крепкий, мужественный и прославленный,
особенно  вали  вилайета везир Сефер-паша, по происхождению грузин —. Он был таким же
мужественным, умелым воином ристалищ, как и его кетхуда Дервиш-ага, тоже родом грузин,
благородный муж. Сейфи-ага и другие родовитые лица — также способные и мужественные
люди.
~~~
МЕСТНОСТИ МЕЖДУ АХАЛЦИХЕ И ЭРЗУРУМОМ
Из Ахалцихе мы сперва перевалили яйлу Валгара и за 4 часа дошли до крепости
Килнави. Она находится в пределах Ардагана; [затем] опять шли на запад по крутым дорогам и
достигли крепости Кара-Ардаган —.
~~~
Отсюда мы снова [направились] на запад, шли по скалистым местам и подошли к
крепости Кола. Она построена на [191] земле Ахалцихе правителем Гюрджистана Леван-
ханом; по переписи [султана] Селим-хана [I], является местом нахождения  санджакбея
в  эйялете  Чилдыр.  Хасс-ы хумаюн  бея по закону 300000 акче. [В  санджаке] есть  алайбей,
черибаши, начальник крепости и гарнизонные воины. Крепость [Кола] стоит на отвесной скале,
она завоевана [султаном] Селим-ханом [I]. Жалованье кадия — 150 акче [в день]. Есть соборная
мечеть, постоялый двор и баня.

***
Из бележките към изданието на Пътеписа на Евлия Челеби

23  Народ и язык юго-западных провинций Грузии Эвлия Челеби ошибочно называет
шавшети. Население и язык Ахалцихского  пашалыка  (Гюрджистанского, или Чилдырского,
эйялета) были грузинскими. Шавшети, как и Кларджети, Самцхе, Аджара, Артаани и др., были
областями Грузии; после завоевания их османами вошли в состав Ахалцихского эйялета как
административные единицы. Северная граница провинции Шавшети проходила в 80 км южнее
Ацкури.
35  Ислам никогда не был государственной религией в Грузии. Сохранение
христианства для грузин означало сохранение грузинского социально-экономического строя,
грузинских феодальных институтов, культуры; ради этого они вели вековую борьбу. Ислам
приняли лишь феодалы захваченных Турцией областей Чилдырского  эйялета,  чтобы иметь
возможность нести военную службу и взамен сохранить принадлежащие им земли.

     Текст воспроизведен по изданиям: Эвлия Челеби. Книга путешествия. Вып. 3 
  Земли Закавказья и сопредельных областей Малой Азии и Ирана. М. Наука. 1983

Кумикска народна музика

Кумики и Казикумухското шамхалство

Кумиките са тюркски народ ,но има разногласия между учените да ли са наследници на тюркски племена кангари,ками,кимаки,агацири,живеещи в Прикаспийската равнина или кумиките се тюркизират в по-късен етап.От втората половина на 2в тюркоезични племена – хуни проникват в степните и предпланински райони на Прикаспието.Местните племена имали политически и икономически връзки с пришълците и междуплеменен език става тюркският.Също предците на кумиките имат взаимодействие и с кавказоезичното и ираноезичното население.В северо-източния кавказки регион към 4в се обосновават 13 тюркоезични племена включително и хуно-хазарски.Най-голямо влияние в етногенезиса на кумиките оказват хазарите и кипчаките.

В 14-15в в Дагестан най-голямата феодална държава било Шамхалството.То се простирало от р.Терек до Кайтаг.Резиденции биле Кумух и Тарки.Личната дружина на шамхала в Тарки се състояла от 50 конника. В Шамхалството живеели кумики,даргинци,лакци,агули,част от лезгинците,аварци.В Тарки и Ендирей живеели кумики,в Кумух – лакци.Между етносите съществувало разделение на труда – живеещите в равнината се занимавали със земеделие,а планинците с пасищно скотовъдство.Планинците можели да имат лична собственост парцел земя в равнината и така попадали под местната юрисдикция.

За произхода на термина шамхал има различни версии.Според едни сведения това название управителите на Дагестан получили от арабските халифи,а по други – от персийските царе.Според народните предания титула произхожда от името на първия управител Шахбал или от думата Шам – Сирия и селището Хал откъдето бил произходът на Шахбал.

В едно сведение се съобщава,че арабския пълководец Абу Муслим по молба на жителите на Кумух построил джамия в 777г и поставил за  управител Шахбал.Освен това те присъединили арабския титул гази към названието на селището – Казикумух.Други сведения съобщават,че кумухските бекове водили ожесточени боеве срещу Абу Муслим,но претърпели поражение.Тези,които не искали да приемат мохамеданската вяра биле убивани. 

Всички управители в Дагестан се подчинили на властта на Шахбал.Жителите на провинциите Хамры, Кюра, Куба, Гулечан, Курах, Ахты, Хнов, Рутул, Цахур,  Кумук, Авар, Карах, Гидат, Тарки, Агран и Андри , биле задължени да му плащат данък,а в случай на война управителите на Кайтаг и Табасаран биле длъжни да предоставят своята войска.

Народни предания твърдят,че в джамията Бургъай се намира гробът на Шахбал.

Властта на шамхала била изборна,а също се избирал бъдещия наследник на шамхала носещ титула крым-шамхал и обикновенно бил носен от управителя на Буйнак.Званието на този управител се предоставяло на старшия в рода след шамхала.Народното предположение твърди,че този титул произлиза от кумикския израз ярым-шамхал,което означава половин шамхал.Крым-шамхалите често организирали интриги срещу шамхалите и понякога успявали да отнемат владенията от старшите братя.

Според Р.Г.Маршаев думата шамхал произлиза от шам – Сирия на лакски и хъул,хъал – афикс в лакския език,който се явява принадлежност на лицето към определен род.В този случай шамхал означава – произхождащ от Сирия.Х.М.Хашаев предполага,че думата крым-шамхал произлиза от думата хъириб – следващ /в балхарския диалект на лакския език./

Е.Н.Кушева иследва реда на наследяване на властта в шамхалството.Наследяването на властта не било по права линия и не било свързано с определен шамхалски удел.Шамхала се избирал от старшите членове на шамхалския род свързани с ралични феодални владения.Едновременно се избирал и крым-шамхал – бъдещия шамхал.Изборите се извършвали на събрание на «князей и мурз, и «лучших людей» всей Кумыкской земли».Церемонията се извършвала по традиция в Казикумух,в резиденцията на шамхала.Избрания шамхал подарявал на уздените коне,бикове,овце.

За огромните доходи постъпващи в шамхалската хазна свидетелства «Перечень доходов шамхалов», от който са известни 10 списъка В деветия списък се съобщава,че шамхала получава
"с джамаата и общества Карак 500 овец, с джамаата «Кусрух» 300 овец, а также за пользование пастбищной горой у Хосреха 1000 овец, с жителей общества Хебелал по овце с каждого дома через каждые четыре года, с общества Чамалал 500 овец, с Тиндиба - 20 быков, с «Арчуба» - 130 овец, с жителей Хунза - 700 баранов, 700 мачаров (мерок - авт.) зерна, 60 мачаров меда и 60 ослов; с жителей Андиба - 1 бык и кусок войлока, с жителей Кадара, «Херкеса», «Дергели» и Гандзануша - половина того, что наложено на джамаат «Хунза», с жителей общества Тумал - по лиси¬це с каждого дома в год выборов нового шамхала, с жителей Мичи-хича по 1 овце с каждого дома, с жителей Акуша и Усиша - 1200 овец, с жителей Цудахара - 50 быков, с жителей Унчукатля - 8 баранов, с жителей Сунбата - 50 овец за пользование пастбищной горой, с горы Цантаб - по 80 овец ежегодно; с села Мукарк - подать точно не указана; с джамаата Танты - 7 баранов, с жителей Кунди - 160 кайлов зерна, с Карашиба - 8 баранов, с Колоба - конь для погребения каждого умершего, с Курщбе – конь, кобыла, 30 овец; с села «Хулусма» – 130 овец, с села Кунаб - 5 баранов и 19 кайлов зерна, с Буркихана - по быку и по 2 ягненка, с Дайхара - 13 кусков холста, с горы Уркан-дама- 50 овец. "

Ежегодно шамхала получавал повече от 6000 овце,около 250 едър рогат добитък и около 20 бурки

Основен отрасъл в стопанството на кумиките било поливното земеделие с преобладаване на зърнените култури,градинарство,лозарство.Скотовъдството имало подчинен на нуждите на земеделието характер.До средата на 19в преобладават големите патриархални семейства,начело на които стоял най-възрастния мъж,който се разпорежда с цялото имущество.Младшите безпрекословно се подчиняват на старшите,жените – на мъжете.Дълго характерен за кумиките бил "тавчу уьй" – еднокамерен дом с огнище,разположено в центъра на стаята.

За улесняване на земеделския труд 2-3 семейства често се обединявали в "ортакъ" за колективен труд.При кумиките съществуват две форми:при едната заедно се извършвали всички сезонни дейности,а при другата само оранта.В останалите дейности също се практикувала взаимопомощ която се нарича"булкъа".Даргинци,аварци,лакци произвеждали за кумиките платове,дрехи,хладно оръжие,глинени и дървени посуда,продукти на животновъдството срещу жито.Кумикското зърно се реализирало и в пограничните руски градове.

Освен това през кумикската земя преминавали важни търговски пътища свързващи Запада и Изтока.Това спомогнало покрай търговията със зърно кумиките да заемат ключово място в търговските отношения между кавказките народи и Южна Русия.

Това е може би и причината кумикския език дълго време да бъде междуплеменен език.За да изучат езика планинците изпращали децата си за определен срок в кумикските села.По време на сватовство едно от добрите качества на кандидат-младоженеца било това ,че той знае кумикски език.В началото на 19в със специален указ Николай I заповядал изучаването на кумикски език в Ставрополските гимназии,в Моздокското,Кизлярското учебно заведение.Випускниците на тези училища се пращали при приставите като преводачи.

Дребностоковото производство и интензивната търговия не могли да доведат до образуване на силна централизирана държава.В началото на 17в властта на шамхалите над отделните образувания била вече слаба.За да я засилят те свиквали събрания и сключвали съюзи .Но това не спряло разпада на шамхалството.На негово място възникнали феодални владения като Ендиреевското,Аксаевското,Костекското,Тарковското шамхалство,Мехтулинското ханство и Кайтагското уцмийство.Образували се съюзи от общини,най-големия от които е Акуша-Дарго.

Първите контакти на кумиките с Русия в края на 16в са свързани с конфронтация,тъй като правителството на царя Феодор Иванович поддържал Кабарда в борбата им с шамхала за първенство в Северен Кавказ.В 1590г Русия изпраща две експедиции срещу шамхала,които биле съпроводени с опожаряване на аули,много жертви и разграбване на Тарки.

Кумикските шамхали започнали да се ориентират към северния съсед и в 1614г в Москва кумикско посланничество потвърдило съгласието на шамхала.: "служити во веки и прямити и ни к которым государям не приставати" 

Тарковското шамхалство просъществувало до 1847г,когато рода на кумикските шамхали бил отведен в почетен плен в гр.Елизаветград днес Кировград.Границите на Теркска област съвпадали с предишните,а руските началници се опирали на управленската система официално наричана военно-народна,отчитайки местните обичаи.Само за периода 1894г-1900г от станция Хасавюрт към вътрешните губернии на Русия биле отправени 1млн 300хил.пуда зърно.

Била осъществена двустепенна реформа и преминаване на латинско писмо,а по-късно на кирилица.Народът, загубил традиционното арабско писмо ,се оказал отчужден от своята хилядолетна култура.Днес учените срещат големи проблеми за прочитането на огромно количество документи.Неразчетени остават около 5 хил. ръкописа и документи от 16-18в съхранявани в централния държавен архив,в архива на МИД ,в военно-историческия архив,в книгохранилищата на Дагестан,Грузия,Азербайджан,Татария,Крим,Осетия,Ставропол,Ростов,Астрахан,Турция,Иран.

Източници:

http://igpi.ru/bibl/igpi_publ/dag_cum/

Б.Г. Алиев, М.-С. Умаханов. Дагестан в XV–XVI вв. (Вопросы исторической географии) / ИИАЭ ДНЦ РАН. Махачкала, 2004. С. 30-63.

Дигорци от племето парсык

Ботай е писар на един от военачалниците на средновековния карачаево-балкарски княз Карча.Барлыу е син на Ботай и това е откъс от негов ръкопис-глава 2.

В третьем месяце 1378г я с отцом перешел из Крыма в сторону Кубани.Мы прошли по берегам рек Аксуу,Кубан,Терек и начали писать то,что видели об истории горных карачаевских хазар, карачаевских куман,карачаевских алан,и равнинных хазар./Аксуу - Белореченск в Краснодарски край-бел.на А.Глаш/

.......

  Побывали в крепости Джайтам у холамов из племени булгар ,у карачаевских бозар-балкаров,у терских и курукских кумуков./село Холлам и Бозар-Балкария  в Балкария/.Побывали в крепости Кырык у буркузюк карачаевцев из племени хазар на земле Оз,на берегу Терека у алказов  из племени хазар ,в крепости Тохтасан в тарханстве Балгур-тархана у басур/мюсюлмански-бел.А.Глаш/ карачаевцев из племени алан,в крепости Таракты у азсир карачаевцев из племени куман,живущих на земле Оз.Побывали в крепости Конбан у озманов из племени куман живущих на земле Оз,на берегу реки Терек у озманских карачаевцев из племени канджай,живущих на земле Оз.Побывали у дигоров из племени парсык/дигорци,жители на планинската част на Северна Осетия-бел.А.Глаш/ ,у тегеев/осетинци-бел.А.Глаш/ из племени парсык,живущих у четырех протоков Терека.Затем были на берегу реки Кынгыр в крепости Караман у сопгджей из племени хазар ,на берегу реки Чабык в крепости Кертик  у озсак пурчай кумуков.Побывали в крепости Дертик у дальних карачаевцев из племени алан ,за пурчаем были на горных склонах у галгуров /ингуши -бел.А.Глаш/ из племени канбат  ,в горных окраинах у нохчей/чеченци-бел.А.Глаш/ из племени канбат, у джаилчайских кумуков,затем в крепости Болун у уллузюков из племени хазар.Побывали у терских кумуков ,у гуннских карачаевцев из племени хазар в крепости Чибилчай,в районе Акаджурт у равнинных хазаров, кипчаков ,татар.

.......

Ще си позволя някои разсъждения или поне опити за такива.Веднага ме впечатли споменаването на "земята  Оз",което наверно означава страната Ас,но на мен не знам защо ми изникна асоциация с "Вълшебникът от Оз"- смешно или не,но поне ми стана ясно коя е въображаемата страна,а кой е вълшебникът -да се надяваме и това да се изясни-майтап де!

Сега по сериозно.Четох,че в тюркския средновековен свят ,след хана по важност следват князе,които се наричат с титула  "карача",което освен значението черен има и друго значение-велик.След тези князе,които много често са 4 на брой,идват бии или бейове и т.н.Интересно дали името Карча е лично или произхожда от въпросния титул?Всеки княз имал улус-част от ханството ,което управлявал и събирал данък,като 1/3 от него оставала за княза.Възможно е в 14в след унищожението на Алания,Карча,бидейки княз,е решил да създаде княжество от своя улус,който се намирал,както е видно,приблизително на територията на днешните Карачай и Балкария.В такъв случай,въпросният летописец е извършил своебразно преброяване на населението към дадения момент на тази територия.И така виждаме,че в 14в там се разграничават,алани,хазари,кумани и се споменават ингуши,чеченци,осетинци/дигорци/.Също се изброяват крепости :Джайтам,Конбан,Караман/?/,Кертик,Дертик,Болун.Как трябва да се тълкува словосъчетание от рода на : озман из племени куман - по никакъв начин не мога да разбера.Думата озман може би означава аси,но защо от племето кумани?

Кое е по-голямото аси или кумани?И накрая- същественото - дигорци и тегеи т.е. осетинци са характеризирани като перси,но не и като алани-т.е. ираноезични , защото изначално са перси.
Възможно е също първото определение да дава пояснение за селище или район например:
холамов из племени болгар - живеещите болгар в селището Холам,басур карачаевцев из племени алан - алани-мюсюлмани живеещи в Карачай.