Дагестанските съюзи на свободните общини 16 - 17 в. - 4

   В Среден Дагестан са разположени съюзите Акушински, Мекегински, Мугински, Цудахарски, Сюргински, Урахински (Каба-Дарго), Буркун-Дарго, Ицарински, Ганк, Гапш, Муйра, Шуркант, Каттаган, Ирчамулски, Каракайтаг, Хамур-Дарго.

  Акуша-Дарго граничело на север с Мехтулинското ханство, на северо-изток с Тарковското шамхалство, на юг със Сюргинския съюз /Сирх/, на изток с Каба-Дарго и Кайтагското уцмийство, на запад с Андалал и Казикумухското ханство.В Акушинския и Цудахарския съюзи живеели освен даргинци и лакци и аварци.Многолюдността на Акуша му позволявала да набира 17 хил. войни и да има известно политическо влияние.Властта се оглавявала, както и при други съюзи от наследствен кадия,като акушинският се считал за главен.

  Друг голям съюз бил Буркун-Дарго / Вуркун-Дарго / с главен град Ашта. В него влизали селищата  Кунки, Худуц, Амух, Анклух, Санди, Цирхе.В периода 17 – 18 в. Буркун-Дарго бил подвластен на казикумухските владетели.

  Главно селище на Сюргинския съюз към 18 в. било Ургали (Урари), а преди това Нахки.Този съюз бил многолюден,състоял се от 15 селища и дори имал амбиция да подчини Ицаринския съюз. Последния използвал помощта на кайтагския уцмий,но по-късно станал зависим от него.

  Урахинския съюз или Каба-Дарго включвал селищата Урахи, Долни Мулебки, Мургук, Дейбук и др.Названието „каба” се превежда като „отделен,без връзка”. Съюзът Ганк се състоял от 5 селища с център Уркарах, а до него съюзът Муйра включвал 7 селища.Център на съюза Гапш,състоящ се също от 7 селища, бил Киша.Съюзът Каракайтаг включвал 11 селища,Шуркент – 10, Каттаган – 5.

   Табасаранските съюзи биле следните: Девек-Елеми, Кераг, Суак, Кухрыг.Най-рано възникнал Дирическият съюз,включващ селищата Хив, Хоредж, Лака, Кандик, Арчуг, Цудук, Чувег и др. Съюзите биле образувани на териториален принцип и се управлявали от изборен старшина /кевхи/.

   Лезгинците от Самурската долина също биле организирани в пет съюза на селски общества.Водещ сред тях бил Ахты-пара 1,състоящ се от 12 селища Ахты. Клем, Хуля, Тра, Гогаз, Усур, Кака, Гдунг, Кочах, Мидфах, Сумугул и Хал. Ахты-пара 2 обединявал селищата Хнов, Борч, Гдым, Маза, Фий.В Рутулския съюз влизали 18 селища / Рутул, Хрюк, Зрых, Хулют, Киче, Кахул, Иче, Лукун, Ихрах, Кала, Амсар, Лучек, Шиназ, Чруш, Пилек, Уна, Кина и Хунук./ ,от които главно било Рутул.

  Дозкупаринският съюз включвал 9 селища – Джаба / център /, Балуджа, Джиг-Дхиг, Ихир, Пиркент, Ухул, Филидзах, Храх и Яжиг.Вторият съюз Дозкупара включвал селищата Микрах, Каракюра, Куруш, Мака и Каладжиг.Съюзите се управлявали от старшини и кадии.Селището Мискинджа било самостоятелно и в него определяща роля имало духовенството.

  Още в 14 в. възникнал Курахският общински съюз на река Курах-чай.В 15 в. той обединявал селищата Шимихюр, Гельхен, Анкар, Кочхюр, Штул.

На изток от него до реките Чирах-чай и Гюлгери-чай се намирал Кюра /Кура /.Курах и Кюра запазили независимост от Сефевидите до 16 в.Останалите съюзи като Агулски,Кошански,Ричински трябвало да отстояват независимостта си от казикумските владетели.

 

   Борбата за независимост на всички дагестански общински съюзи не винаги била успешна,но никога не се прекратявала.Тази борба намерила отзвук в обичайното право и различните „съглашения” между отделните общества и съюзи.

   В периода 16-17 в. Дагестан не представлявал единно държавно образование.До 40-те години на 17 в. на дагестанската територия функционирали 7 самостоятелни феодални владения :  Тюменско ханство, Казикумухско шамхалство, Аварско ханство, Кайтагско уцмийство, Табасаранско майсумство, Дербентско и Цахурско султанства.

  Средата на 17 в.  Казикумухското шамхалство се разпаднало и се образували нови владения : Мехтулинско и Казикумухско ханства, Ендирейско, Аксаевско и Костековско княжества, Бамматулинско владение.Тарковските управители получили титула шамхал и тяхното владение започнало да се нарича Тарковско шамхалство.В Табасаран се появило ново образование начело с кадия /Табасаранско кадийство /.В този период Кайтаг бил поделен от двата враждуващи уцмийски рода. – Долен и Горен Кайтаг.

   Всички тези владения се отличавали помежду си с количеството територия ,количеството и етническия състав на населението.В тях се задълбочавал процеса на развитие на феодалните отношения.

Алазанската долина и Джаро-Белоканските общества

Алазанската долина се простира по южното подножие на Голям Кавказ между реките Алазани и Агричай. С река Алазани е свързана  древната област Камбисена.Изследователите не са на единно мнение на коя от древните държави е принадлежала първоначално тази област – Велика Армения,Кавказка Албания или Иберия.Страбон упоменава Камбисена прилежаща до река Алазани и представляваща безводна и камениста област през която преминава проходът от Иберия към Албания.На друго място Страбон определя областите Камбисена и Хорзена като най-северни и намиращи се на границата на Кавказките планини и Иберия.От това определение следва изводът,че в периода 1 в пр.н.е – 1 в. от н.е. Камбисена представлява погранична област между Иберия,Армения и Албания,и на територията и живеят представители и на трите етноса. Според Давид Багриатони реката Алазани е получила името си от скитите,заселили се също тук в древността.

 

Според концепцията на редица азербайджански изследователи,наследници на известните от източниците албански племена лбини и силви,живеещи в областта Лпин са кавказките аварци.Съвременното аварско население от Алазанската долина се дели на две групи – лъебелал /тлебели / и хъванал /хвани /.Интересно е също и това,че вайнахите наричат аварците,живеещи край горното течение на Андийско Койсу силе или сули при това изследователите локализират древните силви имено в този район. Според академик И.А.Джавахишвили в името на река Иори може би е скрита аварската дума ор,означаваща овраг,а по-ранното и значение е долина,ручей.Тук можем да споменем също и лезгинската дума КIАМ - овраг,долина и балкарската джар означаваща също овраг.
В резултат на изследвания лингвистът Я.Сулейманов стига до извода,че хунзахският говор на аварския език,преди да се озове на днешната си територия се намирал южно от закаталските аварци.,чиято южна граница се явява р.Алазани.Алазани се явява и северна граница на историческата територия на древните лпини.В средновековни исторически източници се споменава Хузиних,син на Лекан,който изкачил планинските проходи и построил града наречен на неговото име.В Белокански район съществуват два населени пункта Билкан и Цилбан / Ц1албан/.Едно предположение на Шахбан Хапизов е ,че е възможно  топонимът Билкан да произлиза от Лъебел –к1ан от аварски -  място  на лбелите.Най-големите коренни родове – Белокан,Х1алажал,Горгиял и Гъараг1алилал имат общо название лъебелал,а старата част на Белокан се намирала на десния бряг на река Билкан-ор.От другата страна на реката ,малко по-нагоре се намирало древното селище Цалбан,чието название поражда аналогия с името на племето силви.

Друга историческа област ,с която се свързват земите на Алазанската долина е западната част на Кавказка Албания – Ерети,означаващо на грузински място или планина на ерите,но в грузинските източници не се посочват точни граници на областта.Н.Бердзенишвили свързва етнонима ери с грузинските еристави и счита,че тези албански племена играят важна роля за развитието на феодалното общество в Източна Грузия.Една от планините северно от Джар,носи името Эрасул меэр,а преданията свързват нейното име с легендарния Ерос от племето „еразул”. Може да се предположи,че ерите са обитавали тази местност.

  В началото на 7 век,земите на Алазанската долина се намират в сферите на влияние на Сасанидски Иран и Византия.В източната част на съвременен Джар са се съхранили руините на старинно селище Акаван.Надгробни надписи свидетелсват ранен не грузински и не арабски  произход.Заедно с Иберия ,Аран бил една от административните единици на Сасанидската империя.В средата на 7 в. всички страни влизащи в състава на Персия биле включени в Арабския халифат.

Още след смъртта на Мохамед при първите халифи ,арабите започнали завоевания на земи и страни,разположени извън Арабия.В 636 г в битката при Ярмук нанесли поражение на византийците,а след година разбили и сасанидите.Първият арабски поход на север към Дагестан според изследователите се състоял в 643 . по времето на халиф Омар.Тук е интересно да споменем хипотезата на А.В.Гадло,че българите от Кубратовата държава първи имали сблъсък с арабските войни,което е една от причините за отслабване на държавата.В "Этническая история Северного Кавказа IV-Xвв" той пише следното :


"В середине VII в. Оногуро-Булгарское обединение первым приняло на себя удар арабских войск в восточной части Предкавказья.Несмотря на то ,что удар был отбит ,столкновение с арабами привело к ослаблению союза ,чем не замедлили воспользоваться  хазары."



При третия халиф походите се възобновили и биле взети Кабала и Шаки.По това време арабският пълководец Абу Муслим достигнал Джарския район в Алазанската долина.За този пълководец,дагестанският летописец Хайдарбек Геничутлински пише: « и с него дошли множество велики учени и славни праведници,а също и голямо количество войни».

В 60-те години на 7 в. Арабите предприели походи срещу хазарите.Началото на 8 в. се характеризира с непрекъснати арабо-хазарски войни,постоянни походи на арабите в северните земи често по Лекетския път,минаващ през Алазанската долина.Арабският халифат преобразувал албанската църква в монофизитска и засилва арменското влияние в региона.По времето на албанския католикос Нерс-Бакура,албанската църква напълно губи своята независимост.

При  халиф Абдалмалик /685-714 г. / ,възползвайки се от отслабването на Византия,желанието на арабите да покорят Източен Кавказ се възражда,а с него и военните походи в региона.Арабски източник съобщава,че пълководецът Марван ибн Мухамед,брат на халифа,по време на похода си срещу Сарир /Хунзах/,обсажда редица крепости и превзел крепостта «ал-Балал».Тези походи вероятно са свързани с необходимостта от овладяването на стратегическите пътища и проходи през Кавказките планини. Според историческото съчинение «Матиане Картлиса»,Лекетският стратигически път съществувал още в 8 в. и започвал от територията на съвременното селище Джар,минавал през Тала,Чардах,Калал и продължавал в планините на Дагестан

Към 750 г. Арабският халифат губи Кахетия и Ерети.Грузинската държава отново прави опити да възстанови християнството в тези области ,а и своето влияние В грузинското съчинение «Историческа хроника на псевдо Джуаншер» се  съобщава,че управителят Арчил,син на Стефаноз,син на Гурген, дошъл в Кахетия,и я подарил на своите дружинници,след това отседнал в Цукети и построил замък Касри,а в долината Лаквасти издигнал крепост.Цукети се отъждествява от специалистите с Шеки или Цахур,а Лаквасти с Лекетската долина в Закаталски район или с Лагодехи в Грузия,на границата с Белокански район.Съобщава се също,че Арчил не отнел земите на владетеля на Цукети,Абухосро ,под чиято власт се намирали туши и хунзахци.В междуречието Арчил построил град-крепост Нухпати..Някои специалисти отъждествяват тази крепост с древния град  Нуха,днес град Шеки в АР. Г.Гейбулатов свързва Нухпати с аварското селище Нухбик в Закаталски район на границата с Белокански район.

 Така земите на Алазанската долина попадат под властта на източно-грузински царе,като се наблюдава известна асимилация на местното население.

По този начин мюсюлманската религия не могла да се закрепи в този район.Войната на арабите с Хазария продължила около 80 години.Отношението към християните било търпимо,като в отношението си към иудеите и християните, арабите се ограничавали само с налагането на данък харадж.Въпреки отсъствието на централизирана власт,ислямът бавно прониквал в Алазанската долина.В следващите векове ,влиянието на халифата било слабо,а обстановката напрегната.Разглежданата територия се управлявала от владетелите на Сарир.В края на 9 в.дербентските и ширванските емири правили опити за разпространение на исляма главно в Кумух и Сарир.

В грузинските източници се отбелязва,че в началото на 11 в. царят на Кахетия ,Квирик покорява Ерети и създава няколко воеводства,едно от които е Мачинското и в него влизат земите на Алазанската долина с център Шеки.Във втората половина на 11 в. то било присъединено към Грузия.В този период грузинската и арменската църква и мюсюлманството биле в противоборство помежду си,а също и с местното езичество.Независимо от религията си ,местното албанско население съхранявало дълго старинния си език.В този период засилва влиянието си селджукската империя,а нейните владетели последователно внедрявали ислямската религия.Покорените от селджуките Дербент и Ширван се превръщат в мюсюлмански религиозни кавказки центрове.

В селището Цахур, в края на 11 в. било построено медресе.В Рутулския район на Дагестан,намиращ се на границата на Закатало-Кахската зона са намерени епиграфически арабоезични паметници датирани от средата на 12 в. В селището Джар са намерени арабоезични надписи от 13 в. на стената на старинната кула Джункоз-кала.В историята на Джарското общество тази кула играе важна роля и според преданията многократно е възстановявана.Тези паметници свидетелстват,че въпреки господството на християнската религия ,в този район съществували и огнища на мюсюлманството.

От запазените надписи е възстановена фразата «Бурдж ал-Лукман»,а също и стих от Корана.Съгласно преданията по време на монголските походи ,местното население създава малка държава,независима от Грузия.В една от запазените надписи на Джунгоз-кала са указани имената на участниците в това събитие.

Руският офицер М.А.Коцебу в 1826 г. написал една от историческите версиите за възникването на Джаро-Белоканската република и Елисуйското султанство.Населението на Закаталските земи,според тази версия,било първоначално грузинско,а източни съседи им биле гулхадари или в дагестански вариант булхъадари,обитаващи в Дагестан джурмути /ч1урмут1ал/,тленсерухци /къенсер-к1ессер/,кусурци /къусурал/,калялци,мишлешци и цахури /ц1ахур/.Тези територии влизали в Кахетинското царство разделени в две провинции съответстващи на джаро-белоканските и елисуйските земи.Около 13 в. тези гулхадари-булхадари идвали на територията за изпълнение на тежки стопански дейности и получавали заплащане от грузинците.Когато кахетинците престанали да ги допущат в земите си,те сформирали отряди с помощта на дагестанските племена,които извършвали набези и грабеж.В крайна сметка те надделяли и изцяло завзели земите от този район и започнали да налагат мюсюлманската религия.

Според Коцебу първият султан на Кахския район бил грузински княз ,изменил на своята вяра.По-късно местопребиваването на султаните било пренесено от Ках в Елису.Коцебу разказва,че гулхадарите напуснали своите безплодни земи и се заселили в долината.Те се разделили на пет общества – Белоканско,Джарско,Джинихско,Мухахско и Талско.Към всяко общество биле причислени определен брой села  и подчинени селища на завареното население.

Майор Каганов в своите записки от 1831 г. пише,че джарските лезгинци дошли от Хунзах,по молба на грузинците за защита от тяхните съплеменници.Постепенно те се превърнали в господстващи,а грузинците в подвластно население.

И.Линевич,в своите изследвания цитира цахурско предание отнасящо се за произхода на елисуйските князе –бекове.Според него цахурци избирали своите управители сред аристократи,заселили се да живеят в Цахур от несъществуващо планинско селище Хиц,изгонени от там.Тези аристократи,поради прекаленото си възгордяване, биле избити в началото на 17 в.Оцеляла само една бременна жена от техните родове,която се укрила в селището Елису и родила момче Алибек,чиито потомци управлявали и се наричали султани.Линевич също съобщава за съществуването на цахурско-калтакски диалект в елисуйската зона,а също и употребата на особен език в селището Малаха.

 Друго предание,разказано от И.А. фон Потто,гласи че независимото от Грузия  селище Ках носило името Тарагай,по името на своя управител,брат на управителя на Цахур Горги или Георгий-хан и двамата християни.Жителите на Тарагай биле нападнати от мюсюлманите от Хнов и в тази ситуация на тяхна страна се намесил Алибек от селището Хиц.По-късно управителите на Хиц покорили Цахур,а по-късно и Ках и изгонили тамошните управители.

Според Д.Бакрадзе,опирайки се на грузински източници,в древността територията на Закаталски окръг влизала в състава на Кавказка Албания.Към първото хилядолетие от новата ера ,тези земи се оказват в границите на Ерети,княжество населено с грузинци,но изповядващи монофизитство,които в 10 в. преминали към православието.В 11 в. тази територия става ериставство в състава на Кахетия.а в 15 в.  е разделена на два уезда Елисенски и Цукетски.В 17-18 в. ,възползвайки се от неуредици в Грузия,територията е отнета от лезгинци,под които най-често се подразбират аварци и цахури.Опорни пунктове на лезгинците в противостоянието им с Грузия биле Джар и Белокан.Лезгински по произход,а по точно цахурски биле  и някои селища от Елисуйското султанство,възникнали най-рано в 15 в.

В планинските общества от този регион се съчетавали древните норми на обичайното право с тези на шериата.В дагестанските езици съществуват различни термини означаващи обичайно право еквивалентни на арабските урф,адат или адл..В аварският език то се нарича «батл» /баль/. В 17-18 в. В Джаро-Белоканските общества важна роля играят старейшините,наричани кевхи,а с установяването на руската власт – старшини и духовните лица – кади.До 19 в. властта в тези общества се намирал в ръцете на светските управители старшини и кадиите.Те осъществявали и ръководели външната политика,осъществявали вътрешното управление,Избирането на старшина ставало на народно събрание и се съблюдавал специален обряд.Всяка година един старейшина се избирал от всеки тухум не по-млад от 40 години,а избраните старейшини влизали в състава на Съвета на Старейшините.

В средата на 18 в. висшите духовни и светски лица от Джаро-Белоканското общество,представители на други съседни общества и селища се събират в местността Агдам за систематизация и съгласуване  на съществуващите обичайно-правни норми и шериата.Всички норми приети на това събрание са известни под името «Постановления на събранието в Агдам» и могат да се определят като първия правов паметник на Джаро-Белоканското общество

Закаталски аварки

 Днес Джаро-Белоканските общества са част от Азербайджан /Белокански и Закаталски район / и към етническата и религиозна пъстрота може да прибавим и азерска,руска,украинска,татарска етнокултури.

Национално-културни автономии - по пътя за съхраняване на самобитността на малките народи

В 1996 г в РФ се разработва държавна национална концепция изразена чрез специален федерален закон "О национально-культурной автономии".С него народите ,живеещи в Русия,получават възможност за етнокултурно самоопределение и съхраняване на езика и самобитността си  и извън пределите на територията на своята автономия,тъй като повечето народи във РФ имат диаспори в различни краища на страната.В 1999 г. е образувана Федерална лезгинска национално-културна автономия/ФЛНКА/,която включва регионалните автономии на лезгинските диаспори ,като Тюменска РЛНКА,Красноярска РЛНКА и др.. Поставените цели са консолидация и развитие на лезгинските общини в РФ и образование на родния език.http://flnka.ru

На 18 юни 2012 година в Москва ще се проведе по инциатива на ФЛНКА международна конференция на тема «Проблемы лезгинского и аварского народов, разделенных госграницей между РФ и АР, и пути их решения».Участниците в събитието ще търсят пътища за подобряване положението на разделените народи живеещи в Русия и Азербайджан - лезгинци,аварци,рутулци,цахури.Ще се обсъждат въпроси по определяне на правния статус,трансгранично сътрудничество,създаване на законодателна база,сключване на международен договор между двете страни за правата на лезгинската и аварската народност. във връзка с Постановлението на Държавната Дума №1465 – II «О рекомендации по заключению международного договора между Российской Федерацией и Республикой Азербайджан о правах лезгинского и аварского народов». 

http://gazeta-nv.info

http://vseokavkaze.livejournal.com/

Сведения за длъжността кавха срещаща се в някои дагестански общества

Кавказка Албания съществува около 800 години – от 5 в пр.н.е до 4 в от н.е.,след което се разпада и на територията и възникват нови политически обединения – Дербент,Табасаран,Серир,Гумик,Кайтаг,Филан,Маскат,Лакз.Лакз обхваща територията по басейна на реките Самур,Чираг,Курах,на която живеят лезгинци,агули,рутулци,цахури.В периода 7-8 в. територията е под арабско владение,но след това от него се отделят обществата Ахта,  Тпиг, Рича, Рутул, Хнов, Цахур, Мишлеш и до 15 в. са независими едно от друго политически образувания.Курах изпълнява ролята на столица на съюз от селски общини,чиито граници са известни благодарение на запис на стела от 1356 г.

В аулите от Курахския съюз длъжностните лица се избирали на събрания с тайно гласуване и давали клетва за строго съблюдаване на обичаите и точно изпълнение на решенията на събранията.В някои аули управителя на селището -  кавха и кадията избирали от едни и същи родове. В Курах главния кавха обикновенно избирали от тухумите* Мирчияр и Манчарар,в селището Капир – от тухумите КIуруджанар и Казаглар,в селището Ашар – от тухума Чирагъар.Не се събирали поземлени и имотни данъци,но в специални случаи събирали средства със съгласието на събранието.Съществували трудови повинности – мелер,като строителство на пътища,мостове,канали,обществени и религиозни сгради.Практикувала се също взаимопомощ,на пострадалите от стихийни бедствия също помагали.В някои периоди съюзът попадал под властта на феодални владетели на Дагестан,но като цяло запазва независимостта си до 18в,когато възниква Кюринското ханство в което влизали 140 селища с център Курах.В този период земята постепенно става феодална собственост

Самоназванието на цахурите е йыхбы,а днешното си име получават по името на главното селище на обществото Цахур.Общата численост на етноса е около 20 хил. души  - 5 хил. живеят в Дагестан – в Рутулски район при горното течение на р.Самур/в миналото Горен Магал/,а 13 хил. в Азербайджан – предпланинските и равнинни селища на Закаталски,Кахски и Белокански район.

След разпадането на Кавказка Албания,Цахур става център на самостоятелно политическо образувание Цукетия.Епиграфически паметници свидетелстват,че цахурите са приели исляма 10-11 в.,в 13 в. са правени опити за превод на цахурски език арабски богословски съчинения.В 15 в. начело на цахурското общество стоял султан,а в 18 в. неговата резиденция била преместена в селището Елису,Азербайджан и се наричало Елисуйско султанство .

В обществото било развито богарно земеделие,а в равнинните части се използвала и иригация.Развити биле и сезонно скотовъдство – овце и коне,обработка на кожа,с която се занимавали главно жените.Днес се развиват също градинарство,отглеждане на тютюн,копринарство,тъкачество.

Формата на селищата зависи от релефа на местността,затова се наблюдават  стъпаловидно-терасни,улично-квартални и смесени селища.Селищата се разделят на квартали,в които живеят една или няколко родови групи – тухуми*.Обществен център била джамията и площада – гимга,който бил и място на народното събрание.Тухумите се разпадат на по-тесни родствени групи – насыли.Неразделното семейство съществувало до 30-те години на 20 в.,наричано  хэбна хизан или хэдин хав и се състояло от 30-35 човека от три-четири поколения.

Сключвали брак чрез сватовство,включително и от люлката,отсъствал откуп за невестата и се предпочитала ендогамия вътре в тухума.Обществените въпроси се решавали по обичайното право,мъжкото събрание избирало старейшини,съдии,кадия и изпълнители.Селския управител носил длъжност кавха.

Някои сведения за длъжността кавха,могат да се получат и от етнографските сведения за табасаранското общество и специално за някои табасарански селища от Хивски район,Дагестан като Кашкент,Ашага-Ярак,Лака,Цнал,Хоредж

Табасаранците са лезгоезична етносна група от Южен Дагестан,самоназоваваща се  гъумц1уллар, гъумгъумар.Днес компактно табасаранци живеят в Табасарански и Хивски район.

Селището Хоредж се счита за едно от най-старите в района,за което говорят и надписи от многовековни надгробни камъни от три земни слоя и археологически находки – бронзови и железни върхове на стрели и оръдия на труда.В Хоредж живеят следните тухуми -  Хат1бар, Мац1ирар, Бакьгар, Лягьяр, Кирхир, Чаглар, Фачар, Утир, Аьпарар.Селото се управлява от кавха,който обезпечава реда в селото,занимава се със съдопроизводство,разпределя обществените гори и пасища.

Селището Хив е също едно от най-древните селища,чиято история е слабо изучена.Времето на образуването му е неизвестно,по някои данни на това място се намирал град Гердешан.Селището е подлагано често на разрушение – от монголите в 1239г,оттук също минава и войската на Надир-шах.Писмено селището Хив е зафиксирано в 923-933 г.Интерес представляват каменните стълбове край джамията,от които са останали няколко отломки.Всеки стълб имал различна форма и украсен различно.Стълбовете образували четириъгълник.До всеки стълб стоели представителите на различните тухуми по време на селските събрания.В селището живеели десетки тухуми някои от кото са Сейидяр, Газизяр, Кавхяр, Базт1ар, Рягьим, Ханяр. Представителите на тухума Сейдяр имали много земя, и от тях биле назначаван управителя на селото  кавха,чиято длъжност се предавала по наследство.

В различни етнографически записки се говори че през 12-14 в. в Южен Дагестан са оказали голямо влияние катаклизми от природен и социален характер ,като земетресения,чумни и други епидемии,при които много хора са загинали,а оцелелите се принудили да променят местожителството си.Такава е и историята за възникването на село Цнал.Селището се дели на три квартала,а всеки квартал на тухуми – общо 32 .Най-богати и влиятелни тухуми биле Абуяр, Магацар, Мишияр, Милибур, Булаяр, Бурганар. До хановете селото се управлява от старейшина – кавха,избиран от обществото.Той се ползвал с голямо уважение и понякога решавал някои дела и от съседните селища.

В миналото селището Кашкент се намира в Сулейман-сталски район и неговите жители съхраняват до днес тамошния говор.Селото е разделено на три квартала -Агъа мягьле, Юкьван мягьле, Вини мягьле и 12 родови общини – тухуми- Гьасанан гадаяр, Рустаман гадаяр, Алисан гадаяр, Бегъинар, Сенп1ер, Шалмияр, Бункьар, Тителар, Цуь-нуьяр, Хашалар, Чукваяр, Муругъвар.Не се подчинявали на хан или бек,а селището управлявал кавха,който изпълнявал решенията на селското събрание.

Според някои предания на столетници селището Лака съществува вече 300 години и по техните думи в него живеят тухуми от различни националности – лакци,азербайджанци,агулци.Най-състоятелен бил тухума Кавха,клон на тухума Алихар.Вероятно от тяхната среда избирали старшината на селото/кавха/,който извършвал контрол за изпълнението на решенията на събранието.Често той проявявал инциатива в обществените дела.

Според преданията селището Ашага-Ярак възниква в средата на 17в образувано от разорени аули Бегран, Гюбряг, Чучгар, Амнар, Инжла, Дадага.В селището живеят тухумите Аьдамяр, Бабахар, Мюрчгар, Агъяр, Аьгьмадяр, Гъадимяр, Ражабаяр, Уьсар, Асккандар, Инжлар, Гъимблаф, Дадагнар. Роля на старшина в селището изпълнявал кавха

Информация за длъжността кавха в дагестанските общества получаваме  от намерени в рутулски селища строителни надписи от 19 в. на арабски език описани от З.Ш.Закарияев в статията Арабоязычная строительная эпиграфика XIX века из рутульских селений Дагестана.

Рутулците са малък дагестански етност,чийто език спада към лезгинската група езици.Самоназовават се мыхIадабыр, мыхIад , , а името рутулци произлиза от главното селище Рутул.Днес живеят в Южен Дагестан – Рутулски,Бабаюртовски,Кизлярски райони и в Азербайджан – Шекински и Кахски район.

 В статията са публикувани четири надписа,в които се упоменават лица и тяхната длъжност кавха,които поръчват ремонт на джамия или обществено здание и се упоменават майсторите строители.Тук ще цитирам преводите на руски език,направени от автора на статията, на два такива надписа от плочи намерени в рутулското село Шиназ:

«1) Обновил (джаддада) [эту мечеть] …

2) б. Раджабай (?) Шиназский (аш-Шинази) во

время Исмаила-эфенди

3) и [также] Карим-кавха и Ибрахим-кавха. А

мастер (устад) Хананай

4) б. Рамадан. В дату пророка, — мир ему, —

тысяча двести шестьдесят

5) девятый год. В 1269 году».

 «1)  Обновил (таджаддада)  и  отремонтиро-

вал (аммара) двери мечети и ее стену Али

2) б. Идрис  вместе  со  своей  общиной (джама-

ат) в бытность его старшиной (кавхихи) [и] муллой.

3)  А  мастер (устад)  строительства —  Хана-

най, — да простит Аллах их грехи! Амин. В

4) дату пророка, мир ему — 1287 год. А напи-

сал это Сулайман Шиназский (аш-Шинази)».

Авторът отбелязва интересен момент в тези надписи,а именно употребата на по-старинната дума кавха,вместо вече влязлата в употреба тюркска дума юзбаши.Ето какво пише той:

Интересно,  что  в  надписи  сельские  старшины  все  еще  обозначены  старым  термином «кавха»,  в  то  время  как  в  более позд-

них  эпиграфических  текстах  пореформенного  периода  уже  преобладает  тюркский термин «йузбаши» (сотник),  внедренный

царской администрацией.

От горните примери можем да направим изводи за прерогативите на длъжността кавха като селски управител,а именно – изпълнява решенията на селското събрание, обезпечава реда в селото,занимава се със съдопроизводство,разпределя обществените гори и пасища,съхранява и се разпорежда със доброволно събрани средства от селяните за извършване на различни строителни и ремонтни дейности, длъжността може да се предава по наследство.

Интересна информация за оценката и отношението на дагестанците към длъжностното лице кавха можем да получим и от употребата на думата в различни от буквалното му значение случаи.

В статията Когда охотник вышел прогуляться написана от Ильяс Магомедов се разглеждат въпроси свързани с условния таен табасарански език на ловците .Разглеждат се някои иносказателни наименования на животни като например:

мечка –аьхюр – старши

мечка -аьхи авай – дядо

вълк – гавур - неверник

вълк - аьхи авай - дядо

Лисица – аьмалдар - измамница

 Лисица – кавха - старшина

Заек - гучIбях, гучIурув - страхливец

Заек -  ярхи ибар - дълги уши

Елен - аьхи кIарчар алиб – имащ дълги рога

От приведените примери се вижда,че иносказателните названия давани на животните охарактеризират тяхно качество или белег.Определянето на някои животни с думата дядо може да се свърже с далечна представа  за тотемен прародител.Лисицата е определена веднъж с качеството измамник и втори път с думата кавха,което говори за това,че старшината трябва да притежава сходни качества с тези приписвани на лисицата.За повечето народи лисицата обладава едни и същи качества като хитрост,извратливост,благодарение на които в народните приказки много често тя е крайния печеливш.В този смисъл, би могло до се приеме,че човекът изпълняващ длъжността кавха и управляващ една,макар и малка,но важна обществена единица,трябва да притежава и качествата мъдрост,хитрост,досетливост,надговаряне в словесен спор.

За етимологичния анализ на думата кавха може да помогне сходна по смислово значение карачаево-балкарска дума

къабхан 1. прич. от къабаргъа  - хапещ,жилещ,кълвящ; 2. 1) победител 2) спечелващ  

В периода на установяване на руската власт,тези селски управители се обозначават в йерархията като старшина.Прерогативите на руските селски старшини от това време са да съхраняват реда и спокойствието,да донасят за престъпления на по-горни истанции,да привеждат в изпълнение решенията на окръжните и селските съдебни инстанции,да се разпореждат със събраните помощи,да наблюдават за изправността на пътища,мостове,водопроводни канали,гранични знаци,да издават записки със свой печат.Имали право да свикват и разпущат селското събрание,на което те следели за нормалното му протичане и последващото изпълнение на неговите решения.Имали право да налагат административни  наказания във вид на общественополезен труд до два дена,глоба до една рубла,арест до два дена за малки правонарушения.Старшините имали широки и разнообразни пълномощия с елемент на полицейска административно-разпоредетелна и фискална власт.В този период руската имперска власт започва да използва съществуващите селски длъжностни лица за своите нужди и подчинява тяхната дейност на по-вишестоящи йерархически институции. 

*тухум – семейно-родствена група при кавказките народи,родственно обединение,семейна община

Сирма Епон

14.10.2011г

Източници:

Арабаязычная строительная эпиграфика XIX века из рутульских селений Дагестана З.Ш.Закарияев

Когда охотник вышел прогуляться  Ильяс Магомедов

СИСТЕМА СЕЛЬСКОГО УПРАВЛЕНИЯ В ДАГЕСТАНСКОЙ ОБЛАСТИ ВО ВТОРОЙ ПОЛОВИНЕ XIX ВЕКА Д.П. ГЕВОРКЬЯН

Приложение: карта на района от country.turmir.com и снимки на рутулски джамии от 

shinaz.ru