Свански език

   Още на границата на старата и новата ера, Страбон споменава Souvvoi като племе, живеещо в Западния Кавказ "над" Колхите, които дадоха името си на Колхида и надеждно идентифицирани като картвелски племена от зански клон доминиращи в Диоскурия, т.е съвременен Сухуми.

  От съществено значение е да се отбележи че в онази епоха той очевидно е бил второстепенен език, тъй като говорителите му са споменати от Страбон при изброяване на редица други малки народи в региона [Latyshev 1947: 214, 217] Ние намираме важна насока за локализирането на този език у Плиний (23-79 г. сл. Хр.),който отбелязва, че река Хоб протича през района на Сваните [Латишев 1949: 290], зад чието име , както обикновено се вярва, се крие един от притоците на Риона - Ингур, в горното течение на което все още живеят сваните. Съответстваща зона ще се разшири допълнително, за да включи поне част от планинска Мегрелия, ако приемем, че реката Хоб е съвременна Хоби - различен приток на Риона.
  Следващ по време на указване е съобщението на Клавдий Птоломей І 90 – 168 г. от. н. е./ , който назовава сред племената по черноморското крайбрежие на Закавказието „ сваноколхи“ [Латышев 1948: 249] - EOUCCVVOKO/IYOI .
  Сред съобщенията на византийски автори, се споманава, че на границата между сванското племе мисимиани (в последния етноним, съществуващата историографска традиция не без основание вижда гръцко предаване на самоназванието на сваните muswari) и апсилите, т.е. Абхази, се намира крепост TvP ^ A-O ^, т.е. модерна Цебелда, която сякаш указва селището на племената Свани в онази епоха недалеч от морския бряг или, може би, дори на самия бряг (вж. [Меликишвили 1959: 92]).
  В сванските приказки често действието се извършва на морско крайбрежие и сред персонажите се срещат чайка и „морска свиня“, тоест – делфин. Антропологическата близост на абхазите със западногрузинския антропологичен тип се обяснява от някои изследователи с това, че група западни картвели са преминали на абхазко-адигски език.
  Според Н.Я.Мар в древногрузинския превод на Библията се срещат някои сванизми, а също възможност в древността между занските и грузинските племена първоначално да са живеели племена говорещи на свански език. Крайният извод на тези и други съображения, посочени от различни автори е, че през вековете ареалът на разпространение на сванския език постепенно се е съкратил, достигайки днешните очертания.
  Ограничените контакти на сваните със съседните народи последните столетия свежда чуждоезиковото влияние до по-малки размери, главно в лексиката, като се отбелязва отчетливо място на осетински и балкарски езици. Това способства за съхраняването в сванския език архаични черти, изчезнали в другите родствени езици. Г.А. КЛИМОВ, ДВА ТЫСЯЧЕЛЕТИЯ ВНЕШНЕЙ ИСТОРИИ МАЛОГО ЯЗЫКА (СВАНСКИЕ ДАННЫЕ), 1996 г.

Лега и Копала

откъс от  "Грузинские народные предания и легенды"

    Казват, бил в Тианети един старец - Лега Тегерашвили. Веднъж той загубил кобила със жребчето. Разбрал надвечер, когато стадата се връщали от паша в къщи.
   Тръгнал старецът да ги търси край реката и на самия бряг видял позната жена. Отдалеч тя го попитала какво търси тук и той и казал. Тя му обещала да го заведе при кобилата.
   Въпреки неговите въпроси, тя дълго го водила, докато не стигнали до един дом и тя го затворила там. Погледнал Лега и чак сега видял, че това е напълно непозната жена. Разбрал, че е излъган и потърсил вратата, за да излезе, но не можел да я намери. Дълго се мъчел и накрая се помолил:
 - Ако вярваш в бога, покажи ми къде е вратата и ме пусни да изляза.
Жената му отговорила:
 - Ако легнеш с мен тази нощ, ще ти отворя вратата и ще се върнеш у дома с мир, ако ли не - жив няма да излезеш оттука.
Старецът и отговорил:
 - Не говори глупости. Аз с подобни неща не се занимавам. Пък и на моите години, моя ли е тази работа? Може да ми бъдеш дъщеря..
Станала тогава жената, отворила му вратата и му показала път :
 - Поеми по този път и върви.
Тръгнал Лега.Върви по пътя и не може да разбере ден ли е, нощ ли е: слънцето не се вижда, но е светло като през деня. Върви и гледа хора орат с плуг, други ниви жънат или с лопата копаят. Но всички мълчат и на поздрава му не отговарят. Сред хората видял много съседи и всички те биле удавници в реката. Познал и куцата коза, която заколили за "Бог да прости" на погребението на съседа и той удавен в реката. Видял ги заедно, един до друг.
   Вървял старецът известно време и стигнал до кръстопът. И двата пътя били еднакво широки и той не знаел накъде да поеме. Извадил торбичка, взел махорка и запушил. Изведнъж гледа: чуден юноша се носи на кон, като птица във въздуха. Спрял пред него и го попитал от къде е и къде отива. Старецът му разказал всичко. Тогава юношата му казал:
 - Аз съм твоя герой Копала, на когото се молиш, а ти си верен мой слуга. Кой те постави на този омагьосан път и те изпратил към баща ти? Там ще те удушат и изядат. Ставай и седни зад мен на коня. Повел го Копала, прелетели над езерото Базалети и щом преминали по Душетската котловина се съмнало. Тогава се обърнал към Лега и му казал:
 - Не се бой вече. Не спирай никъде и се върни право в къщи.
   А старецът се разболял за известно време, обладан бил от дух и станал прорицател - кадаги. Оттогава Копала го направил свой служител на светилище - деканози.

~~~  

Езеро Базалети