Свански език

   Още на границата на старата и новата ера, Страбон споменава Souvvoi като племе, живеещо в Западния Кавказ "над" Колхите, които дадоха името си на Колхида и надеждно идентифицирани като картвелски племена от зански клон доминиращи в Диоскурия, т.е съвременен Сухуми.

  От съществено значение е да се отбележи че в онази епоха той очевидно е бил второстепенен език, тъй като говорителите му са споменати от Страбон при изброяване на редица други малки народи в региона [Latyshev 1947: 214, 217] Ние намираме важна насока за локализирането на този език у Плиний (23-79 г. сл. Хр.),който отбелязва, че река Хоб протича през района на Сваните [Латишев 1949: 290], зад чието име , както обикновено се вярва, се крие един от притоците на Риона - Ингур, в горното течение на което все още живеят сваните. Съответстваща зона ще се разшири допълнително, за да включи поне част от планинска Мегрелия, ако приемем, че реката Хоб е съвременна Хоби - различен приток на Риона.
  Следващ по време на указване е съобщението на Клавдий Птоломей І 90 – 168 г. от. н. е./ , който назовава сред племената по черноморското крайбрежие на Закавказието „ сваноколхи“ [Латышев 1948: 249] - EOUCCVVOKO/IYOI .
  Сред съобщенията на византийски автори, се споманава, че на границата между сванското племе мисимиани (в последния етноним, съществуващата историографска традиция не без основание вижда гръцко предаване на самоназванието на сваните muswari) и апсилите, т.е. Абхази, се намира крепост TvP ^ A-O ^, т.е. модерна Цебелда, която сякаш указва селището на племената Свани в онази епоха недалеч от морския бряг или, може би, дори на самия бряг (вж. [Меликишвили 1959: 92]).
  В сванските приказки често действието се извършва на морско крайбрежие и сред персонажите се срещат чайка и „морска свиня“, тоест – делфин. Антропологическата близост на абхазите със западногрузинския антропологичен тип се обяснява от някои изследователи с това, че група западни картвели са преминали на абхазко-адигски език.
  Според Н.Я.Мар в древногрузинския превод на Библията се срещат някои сванизми, а също възможност в древността между занските и грузинските племена първоначално да са живеели племена говорещи на свански език. Крайният извод на тези и други съображения, посочени от различни автори е, че през вековете ареалът на разпространение на сванския език постепенно се е съкратил, достигайки днешните очертания.
  Ограничените контакти на сваните със съседните народи последните столетия свежда чуждоезиковото влияние до по-малки размери, главно в лексиката, като се отбелязва отчетливо място на осетински и балкарски езици. Това способства за съхраняването в сванския език архаични черти, изчезнали в другите родствени езици. Г.А. КЛИМОВ, ДВА ТЫСЯЧЕЛЕТИЯ ВНЕШНЕЙ ИСТОРИИ МАЛОГО ЯЗЫКА (СВАНСКИЕ ДАННЫЕ), 1996 г.

Относно етимологията на думата "сармат"

    В книгата си Культура чеченского народа Леча Илясов споменава за възможна етимология на думата "сармат" чрез вайнахския и други кавказки езици.Например предложението на грузинския учен Джавахишвили е,че в първоначалния си вид думата е била "шармат",като "матт"  означава на чеченски страна,а първата част на думата идва от Кавказка област Шаро т.е.шармат означава хора живеещи в Шаро.Друго значение може да се изведе от вайнахския израз «шера меттиг» ,който означава гладко равно място.
Ето два откъса от книгата:

Известный грузинский историк И.А.Джавахишвили не только поддержал
идею К.Патканова, но и обосновал ее новыми аргументами.
По его мнению, племена равнинной зоны Северного Кавказа обозначались
этнонимом «шармат», а не «сармат». Так как ни в греческом, ни в латинском язы-
ке не было звука «ш», в написании и произношении античных авторов он стал
звучать как «сармат». Этноним «шармат» И.А.Джавахишвили делил на два элемен-
та: «шар» — «мат». При этом первый элемент он считал этническим обозначени-
ем, которое встречалось в более древние времена в различных районах Кавказа и
упоминается в исторических сочинениях средневековых грузинских авторов. К
примеру, у Георгия Мерчули, грузинско-го историка X века, есть упоминание о
владениях в северной части Абхазии Шаройского государя, то есть Шаро. Оно со-
хранилось, по его мнению, в топонимике горной Чечни: в названиях реки Шаро-
Аргун и исторической области Шарой, а также в виде Шарван, Шаро в Восточном
Закавказье68
.....
При этом нельзя не отметить и работу чеченского ученого Я.Вагапова «Сар-
маты и вайнахи». В ней автор убедительно обосновал нахоязычность большинства
сарматских и аланских этнонимов и личных имен, которые упоминаются в различ-
ных исторических источниках69
.Исследователь считал, что «в древней-шем из рассматриваемого ряда этнониме
«савромат» его первая часть соответствует вайнахскому «совра» — мягкая кожа с
характерным естественным рисунком на поверхности (мерея). То есть «савромат»
означало «кожаное племя». Это объясня-ется тем, что у савроматов в одежде мно-
го было кожи: кожаный плащ, кожаные шлем, обувь… Название сарматов в форме
«шарма» отмечено у адыгов, с ним же связывают ученые и фамилию Шеремет, Ше-
реметев. Вайнахское «шера меттиг» (с суффиксом «иг») и его более древняя форма
«шара мат» — гладкое, ровное место подсказывают, что «сармат» не что иное, как
«шармат». То есть вначале «сармат — шармат» должно было быть названием равни-ны, а от этого названия местности жители равнины, степи должны были получить название «шарматай», «шарматой», что значит «равнинные».