Великаните като персонажи от нартските епоси

   по

Кавказские богатырские сказания древних циклов и эпос о нартах. У. Б. Далгат

  Най-впечатляващ и обединяващ елемент на кавказкия фолклор и култура е нартския епос и затова учени и изследователи са посветили много страници за неговото анализиране. Всички те са подчертали различни характерни моменти или са отбелязали елементи общи за всички кавказки народи или за по-голяма общност от народи.

   Определени сюжетни линии се срещат в обединените епически комплекси на кавказките народи, в сказанията и в отделните народни приказки. В епосите тези сюжети звучат като историческо минало, докато в приказките това усещане за „достоверност” се губи. При дагестанските народи липсва цялостен епос, обединяващ различните сюжети, а са налице отделни приказки за нартите. Според изследователите най-архаична редакция на нартските сюжети се намират в чеченските и ингушките богатирски приказки. Също така според учените анализирали нартските епоси, кавказките циклични поеми имат късна и по-сложна художествена форма, сюжетите са преминали процес на преработка и художествена организация на различни исторически, географски, езикови и естетически елементи. Пример за подобна преработка се дава за „Одисеята”, която е съставена от отделни сказания свързани в едно цяло.  

   

   В древните кавказки сказания се срещат няколко типа великани – митични великани-чудовища, еднооки великани людоеди, исполини, които са предшественици на нартите, великани олицетворяващи трудовата дейност на човека/ рибари, орачи, косачи, и др./, богатири родоначалници на отделни фамилии, великани защитници на народа.

   Митическите великани-чудовища най-често са наричани деви, а при дегестанските народи с изключение на лезгинците – парти. Тези великани представляват фантастически чудовища, олицетворяващи злото. В най-древните арменски предания девите са зли духове, борещи се срещу всяко добро. В арменските приказки обаче девите не са безтелесни духове, а полу-демон полу-човек, исполин имащ няколко глави. Те не са безсмъртни и дори човек може да ги убие, могат да си вземат жени от човешката раса, живеят в подземно царство или царство на мрака, понякога в пещери във високите планини. Притежават несметни богатства и похищават прекрасни девойки. Техните огнени коне и биволи мигновено обикалят цялата земя. Царете и богатирите в течение на много години преследват и изтрепват тези чудовища.

 В картвелските приказки девите имат замъци на високи планини, носят се по небето на триноги коне, и похищават земни красавици. Девите са силни, но непохватни и глупави и хората често се спасяват от тяхното преследване. В картвелския фолклор се среща понятието кадж, който според А.Грен е еквивалент на девите и първоначално означавал храбрец, а по-късно зъл дух. Каджите са предвождани от Ешма, чието име вероятно произлиза от Аешма – име на демона на гнева в зороастризма. Също така грузинската дума за дявол eshmaki произлиза от Аешма. В зороастризма Аешма се противопоставя на Asha Vahishta като ипостас на „истината”. Аша  е това, което се нарича „решителната конфесионална концепция на зороастризма." И думата се свързва с понятията  "истина" и "дясно ", "ред" и "право на работа". Тези архи-демони, сред които е и Аешма и са създадени от Ангра Майню за да сеят смърт и разруха. Грузинските каджи имат замъци, отвличат девойки, почти винаги са победители. Амирани, грузинският вариант на Прометей, изпратен от бог за да унищожи девите, е прикован от каджите на върха на Елбрус, за това, че поискал да дари хората с безгрижен живот. Арменският Прометей, Артавазд пък е прикован към върха на Арарат. Много изследователи виждат в каджите от кавказкия фолклор отражение на учението на Зороастър въпреки, че техния ирански образ е видоизменен и повлиян от местния кавказки фолклор. Тези образи на демони се срещат изключително в приказките и сказанията.

В аварската приказка „Черният нарт „ великанът чудовище е митично същество, появява се като щит на дъждовен облак, спуска се към човека и го отнася със себе си. Също така се изобразява като яздещ триног кон, с който настига героя, удря го с копитата на коня и сто части на тялото му се разпръскват на сто страни

 В ингушките и чеченските приказки присъстват гигантски чудовища, които са наречени с термина „гарбаш”. Живеят в безлюдни места, понякога имат девет глави, притежават предмет, с който могат да възвърнат живота на човека. Гарбашите биват и жени, с огромен ръст и сила, людоедки, приемат за нощувка заблудил се пътник и го изяждат на сутринта.

 рис. А.А. Лурье илюстрация към карачаевски приказки

Ингушките гарбаши съответстват на балкарските емегени., които ядат човешко месо и също понякога имат няколко глави. В описанията на тези чудовища се среща един общ елемент – великанките имат големи гърди и едната е прехвърлена през рамото. Вероятно типичен кавказки елемент е способът, с който героите се спасяват от женските чудовища – героят трябва да се допре до гърдите на чудовището и дори да засуче мляко.

  В аварската приказка „Морският кон” се разказва следния епизод. Героят върви по големи човешки следи и стига в края на гората до широка поляна. В средата на поляната се издигат седем кули, чийто върхове стигат до небето. Кулите са обкръжени от ограда от стоманени колове и на всеки кол е забита човешка глава. Героят влиза в помещение където се намира великанката. Героят докосва със зъби гърдите и и тя изрича: „Сега ти си мой син, а аз твоя майка.” Такъв елемент на установяване на млечно родство се среща и в някои лакски приказки. В етнографските записи фигурират разкази за подобен способ на преустановяване на кръвна мъст при кавказците. Преследваният убиец може, ако успее, да влезе при майката на убития, да докосне с устни гърдите и и от този момент той се превръща в неин млечен син и враждата трябва да бъде прекратена.

Така някои елементи в приказките ни показват, че те са изпълнени не само с фантастични епизоди, но съдържат и много моменти почерпени от реалния бит на народите.

Тези горски великанки, които също са и магьоснички се наричат от аварците и кумиките албащти, а от даргинците – бяжук. Възможно е терминът „албащти” да е проникнал в Дагестан от Близкия изток.

   Може би най-известните великани в световната митология са циклопите. От гръцките автори ни е известно, че децата на Уран и Гея са три циклопа – Бронтес, Стероп и Аргес./ Гръм, Мълния и Блясък/. Циклопите създават тризъбеца на Посейдон, лъка на Артемида, шлема на Персей и мълнията с която Зевс убива сина на Аполон, Асклепий. В произведенията на Омир циклопите не са божествени създания и се явяват герои в героическите епоси. Известни са дванадесет различни варианти на сюжета за циклопа Полифем принадлежащи на европейски и азиатски народи арабски, огузки /,Депе-Гёз – с око на темето/, сръбски /Дивлан/, руски/Лихо/, румънски, немски и др. 

 Според изследванията на М.Н.Комаров всички приморски народи помещават циклопът на остров, а останалите в планини и гори. Огузкият и сръбският циклоп живеят в планински пещери, руският в горска землянка, арабският в дворец. Кръглото око на циклопа символизира представата за Слънцето като око. При индусите слънцето е създадено от око на Брама или се нарича око на Варуна, при персите е око на Ормузд, Окото на Один също се асоциира със слънцето. Образът на великан пастир на овце подобно на Полифем е известен и на кавказките народи. В.Милер отделя два сходни с гръцките сюжети срещащи се и в кавказките приказки – сюжета за Полифем и сюжета за Прометей. Според него кавказките варианти стоят най-близо до древногръцките, от тези които се срещат при другите народи. Според Милер най-доброто обяснение на тази прилика е предположението, че първоначална родина на тези сказания трябва да се счита Мала Азия. Оттук е преминал в древногръцкия епос, а при другите древни  народи, населяващи черноморското крайбрежие  се е предавал от уста на уста .Според В.Грим /«Die Sage von Polyphem»/ , сюжета за Полифем в епоса за Одисей е привнесен, тъй като не отговаря на характеристиката на героя.

 Подобно Полифем, ингушкият циклоп е овчар-скотовъдец, има тежка тояга, с която повдига череп и носи на рамо седящите в него герои. В дома си запалва огън, изпича петима от героите, изяжда ги и ляга да спи. Останалите герои го ослепяват с остро оръжие и успяват да избягат, макар че един от героите е ранен. В приказката, както и в много кавказки творби се подчертава глупостта на великана и хитростта на героите. Изследователите подчертават, че сюжети с едноок великан са широко разпространени във кавказкия фолклор и се срещат при осетинци, ингуши, чеченци, дагестанци, адиги, карачаевци, балкарци и др.  

 Особен елемент в приказките е голям череп на кон при ингушите и мингрелците или череп на гигант при осетинците, в който се крият героите  В ролята на предводител на стадото на Полифем фигурира говорещ козел-великан с големи рога. Този образ може да има връцка с трите езически божества при ингушите - Амгали-ерда, Тамыж-ерда и Мятцели. Тамыж-ерда означава "Крилат дух" и според преданията се явява в образа на говорещ козел.

  Ето и един пример олицетворяващ националните различия при предаването на сюжета за великана циклоп. В кумикска приказка се разказва следното. Един хан имал прекрасна плодова градина край брега на морето. Когато плодовете узрели, ханът забелязал, че някой изкоренява дърветата и те изчезват. Слугите му открили следи от огромни боси крака. Ханът ги изпратил да следват следите и те достигнали до пещера намираща се под голяма скала. Край пещерата биле натрупани ханските дървета. Вътре в пещерата на купчинки стояли плодовете от същите дървета. В ъгъла на пещерата имало печка, а край нея шиш. В друг ъгъл се намирал глинен съд с вода, а в дъното на пещерата - постеля от мека трева Ханските слуги седнали да си починат. В пещерата влязъл едноок великан и държал в ръката си убит дивеч. Като видял хората, той им казал на неразбираем език „Яжте” и посочил към плодовете. Чувайки ужасния глас на чудовището, хората се притиснали един в друг от страх. По-късно великанът запалил печката и когато се образувала жар избрал от гостите си най-дебелия, откъснал му главата, нанизал тялото му на шиша и го изял като печена кокошка. След това великанът пил вода от съда, затворил входа с камък и легнал да спи. Останалите девет души решили да действат, качили се на високо място и стреляли с лък и стрели в окото на циклопа. Окото изтекло, а великанът завил от болка., извадил стрелите от окото си, грабнал големият камък, закриващ входа и го хвърлил към мястото където преди стоели хората. Но великанът не виждал нищо и ослушвайки се излязъл на вън. В този момент, хората тихо се промъкнали и излезли от пещерата. Скрили се зад стволовете на девет дървета и  започнали да изстрелват стрели от различни посоки., а циклопът се мятал в различни страни. Хората побягнали към морето и там видели кораб, на който се качили. На виковете на циклопа, се отзовал друг великан, изтръгнал дърво с корените му и тръгнал след хората. Когато стигнал до брега хвърлил дървото по кораба но не улучил. Хората благополучно се върнали в къщи. Особен различен момент в кумикската приказка е, че виликанът не е овчар, а ловец и плодосъбирач В лакски, аварски  и даргински приказки също се среща едноок великан.

 В.Далгат записва предание, разказано от ингуша Ганыж Абиевич Келигов-Фельханов, в което се съдържа мотив идентичен с Одисеевия Полифем. Полифем нарича ослепилия го човек „Никой”. В ингушкото предание великанът алмас също на въпроса кой го е ранил отговаря „Аз сам” както му е отвърнал героят.

В кабардинския вариант на  адигския епос героят, „богатир с едно око на челото”, дръзнал да проникне в тайните на Тха /върховен бог на адигите/, като се промъкнал между два върха на място където се издига огромна скала. Безсмъртният Тха, разгневен от дързостта му,  го приковал към скалата с дълга верига за шията и изпратил хищна птица .всеки ден да кълве сърцето му.

 Според В.Милер героите от типа на Прометей – грузинския Амирани, имеретинския Рокапи, абхаския  Абраскил, арменския  Артавазд и различните чудовища на Изтока – Шидар, Мхер, Зохак са родствени на гръцкия Прометей. Милер определя Прометей като древен бог на огъня, „огненосен бог”, в чиято чест в Атина ежегодно устройвали маратони със запалени факли.

 

   Друг тип герои в кавказките сказания са великаните-богатири. Те не са врагове на хората и са представени като древни жители, предшестващи нартите. Един от най-разпространените мотиви в сказанията е срещата на героите с огромни кости останали от населяващите в древността великани. Ингушкият нарт Соска-Солса преминава през такава тазобедрена кост яздейки коня си. Според епосите от останалите кости, великаните могат да бъдат възкресени и Солса моли бога да възкреси великана, но да бъде без око. Великанът възкръснал и помолил нартът да му даде око, но Соска-Солса се изплашил и помолил бог отново да го умъртви.

Във варианта записан от Далгат от Ч.Акриев възкресеният великан дава различни сведения за живота от далечното минало. Исполинът твърдял, че хората, които ги сменили трябвало да бъдат по-умни, но нямало да живеят при такава благодат, каквато имало при тях. 

В осетинско сказание присъства подобен мотив и на въпроса към възкръсналия великан „Кой си ти?”, той отвърнал:: ”Аз съм от племето Гумири /великани/, ние владеехме цялата земя, но измряхме”.

 

   В някои сказания великаните са представени като родоначалници на някои общества. В селището Тумги от Галгаевското общество се намират два каменни стълба, поставени в памет на предците на жителите. Според преданието имало двама братя – Гуй и Цикма. Гуй бил с две усти, една отпред, друга отзад, с едната ядял месо, с другата супа. Имал огромен ръст, а могилата му била дъълга 5-6 сажена. Тумгинците наричат себе си „гуйнбух” или потомци на Гуй. Веднъж Цикма се разсърдил на брат си и го завел при хановете в Тифлис да го заковат с вериги. Но Гуй скъсал веригите и тръгнал за дома. Още на растояние 20 версти той започнал да вика на брат си да се пази от него. Цикма се изплашил и побягнал към Цори. Друг родоначалник също има „богатирска” природа. За Орцхаг Кэрцхал Малсэга разказват, че с ръце въртял мелничното колело и сам вдигал кон от земята.

  Интересни са също и друг тип ингушки великани наричани с думата „вампол”. Вамполите са големи и по-силни от хората Както и другите великани-богатири и тези не притежават магическа сила, занимават се със селскостопанска дейност. Техният отличителен признак е голямата им сила, която постоянно премерват както между себе си, така и с хората. В една от дагестанските приказки героят Ахмат премерва силата си с великан по следния начин: „Великанът хваща Ахмет и с вика”Слънце мое!” го удря в земята, а Ахмат потъва в нея до колене. На свой ред Ахмат хваща великана и с вика ”Алах мой!” го удря в земята”.

В чеченско сказание такъв двубой завършва не със смъртта на великана Толом-Аго, а с това че героят Гезама Али го заставя да извърши полезна за обществото работа, която е по силите му, а именно да извози и насипе  три кургана пръст.и да изоре земята. В абхазкия епос дори и Сатаней-Гуаша се оказва великанка. Най-древните великани се характеризират с примитивно съществуване, докато великаните от типа „вампол” извършват стопански дейности подобно хората.

 Източник:

Сказания о нартах—эпос народов Кавказа

Утверждено к печати Институтом мировой литературы им, А. М. Горького Академии наук СССР

За отношенията между кабардинци и Тарковското шамхалство 16-17 в.

 по А.М.Аджиев и Г.Гусейнов

Историческите хроники от 16-17 в. показват, че държавните интереси на кумикския Тарковски шамхал не се ограничават в пределите на Дагестан. Известно е съперничеството му с кабар-динските князе, при сблъсъците с които в 1566 г. в Кабарда загива шамхалът Будай, а в 1641 г. синът на Султан-Мут – Айдемир. Вероятно след това кримският хан, според думите на Евлия Челеби, назначил за кадия в крепостта Шад-Кермен на брега на р.Дженджек/Зеленчук/, произлизащият от кумиките Тухтар Хаджи-Али и с когото в крепостта се настанили сто млади войни кумики.

   В първата половина на 17 в. се оформя конфедерация от кумикски княжества, васални по отношение на Тарковското шамхалство, сред които е и владението на Султан-Мут, обхващащо долната част на Мичикич и Салатавски окръг, граничещи с областта Гумбет. Тук под долната част на Мичикич трябва да се разбира, отстъпената по-късно на фамилията Турлови територия обхващаща Чечен-Тала, Герменчук, Шали, Атага и др, селища, заселени по-късно с нахи.

   Към този период изследователите причисляват възникването на чеченските фолклорни песни илли. Характерно е, че в песните за назоваване на  кумикския етнос се използва думата„тарковски”, като например песните: "Иллио тарковском молодце казаке, сыне вдовы, Актоле, сыне Джумы", "Илли отарковском молодце и сыне вдовы" и "Илли о кабардинце Солсе, вдовьемсыне и тарковском молодце".

В песните Каспийско море се нарича Таркхойн хIорд / "Таркинское море"/, подобно на аварското му название „Анжи море”.

   Недалеч от чеченците, намиращи се в кумикската зона на влияние, се намира Кабарда и това предопределя съперничеството за влияние и владене на тези територии с Тарковското шамхалство. В кумикската народна песен /йыре/  "Об Ибаке и Зоруше", се говори за необходимост да се посетят чегемци /жителите на балкарското общество Чегем/ и да се определи кой ще бъде кабак-узден в Кабарда и ще събере налога от жителите. Възможно е в песента да се имат предвид граничните, западни кумикски райони и тяхната охрана. Героят от песента, Ибак, който предполагаемо е бил началник на пограничната стража, се връща с 40 дружинници, но загива в сражение, както се говори в песента на пограничния път, към народите и страните „Гелбакъ”, под което название специалистите разбират Горен Чирюрт. Зоруш, брат на Ибак, решава да отиде при  чегемци, да стане кабак-узден и да вземе дължимия налог. Според А.М.Аджиев, който анализира песента, майката на Ибак и Зоруш би могла да бъде гелбахска княгиня, чиито права се простирали до Кабарда. Според него, героите биха могли да бъдат кумики-брагунци, които се упоменават в някои варианти на песента, като този отселото Буглен.

   Според някои варианти на преданието за Султан-Мут, записани от Бакиханов, той първоначално пребивавал в Чир-Юрт/Гелбах/, а по-късно след знаменитата Караманска битка се преселил в Ендирей.Може би трябва да се отбележи също, че за да закрепи властта си Султан-Мут се жени за дъщерите на кабардинския княз Алхас Джиляхстанов и кайтагския уцмий.Друг интересен момент при анализирането на връзките на Ендиреевския владетел, е обстоятелството, че важна роля за успеха му да се отдели и придобие самостоятелно владение изиграл неговият възпитател /аталик/, сала-узденът от Гелбах, Беге.

Според Евлия Челеби в 1666 г. в средновековния град Татартуп, намиращ се на левия бряг на р.Терек срещу селището Елхотово се намират множество пазители, служители при гробница от кумикски произход.Гусейнов също обръща внимание на една скоро записана от Г.Оразаев в 1988 г. народна песен в която се пее следното:

"Болгъурлар, ессиз, Болгъур тав, Болгъур тав. 
Сенден бийик тав болмас. 
...Хан гюбе, сенден асил зат болмас! 
Болгъуртавну бийиклиги не болсун, - 
Сасыкъ гёзел деген эмгексиз 
Топурагъын алып тавгъа - тюзге атгъан сонг? 

Болгуров без владетеля, Болгур-гора, Болгур-гора. 
Тебя выше горы не будет. 
...Ханская кольчуга, тебя драгоценнее (благороднее) вещи не будет. 
Что с того, что Болгур-гора высока, если 
Хорьком называемая [существо], беззаботно 

Почву ее взяв, но гору-равнинуразбросала?"

Песента се датира към 16-17в., заради споменатата в нея станица Кюрдюковска , която е една от първите станици, основана от гребенските казаци. Оразаев я намира като арабографически запис в Хасавюрт.

Гусейнов локализира споменаваната в песента Болгур-планина /Болгъур тав/ в областта Пятигорье, представляваща наклонена равнина, сред която се издигат 18 планини,

В друга народна героическа кумикска песен се споменава наименованието Борагъан, в която за героя, жител на Аксай се говори следното:  "...Полностью всей Кабарды половины Ты с Борагъаном называемых областей, Ты, не примериваясьпоехав, добычу (жену) взял". Възможно е текстът на тази песен да се отнася за периода, когато брагунците са живеели в дадения район. Съществуват и други фолклорни кумикски песни, свързани с областите Кабарда, Карачай , Балкария.   и Бештау. В  тази област в периода 16-17 в. не живеели масово кабардинци. Според някои изследователи в този район Султан-Мут заселва брагунци край устието на р.Сунжа в 1619 г.

Дагестански тамги

Тамгата е родов фамилен знак,а също и печат използван от номадските народи в Евразия и от народи повлияни културно от тях.През Античността и Средновековието се срещат при сармати,алани,скити,монголи и тюркските народи.Днес най-разпространени са при адиги,абхазци,татари,карачаевци,балкарци,башкири,казахи,киргизи,ногайци и др.

Както кумиките ,така и останалите народи в Северен кавказ поставяли тамги на конете и добитъка си,на стълба или вратата на дома,върху посудата и други предмети за обозначаване на собствеността.Тамгата също служила и за герб на племето или рода и я изобразявали на военни,траурни и сватбени знамена,килимите и на надгробните надписи,а също и върху документи вместо подпис.

В науката са известни и изучени сарматските и по-късните тюркски -огузки и кипчакски тамги.Известни са монети с изображение на тамги на златоодрински,кримски и кавказки ханове в това число и на кумикски владетели.В документите на Посольский приказ са отбелязвани кавказките владетели и техните тамги,прекопирани от подарените и стигнали до Москва коне.Тези архивни материали са важен източник за изучаване на етногенезиса на кавказките народи.

 За пионер в изучаването на кавказките тамги се счита Д.Кантемир,който в 1722 г.прерисувал две тамги изсечени до вратата Киямат на крепостната стена на Дербент.В началото на 1790 г. академик П.С.Палас публикува 56 предимно кабардински тамги и съобщил 48 от фамилиите на притежателите им.Известни са монограмите публикувани от Клапрот от развалините на Маджар
В 1851 г става известно наличието на тамги при карачаевци.В 1875 г В.Прежецлавски издава рисунките на 26 тамги стоящи на най-добрите породи коне в Кавказ.В 1877 г. са издадени 113 кавказки тамги ,събрани от генерал А.П.Грамотин от които:кабардински 68,балкарски и дигорски 18 и 7 карачаевски.По-късно Е.Д.Фелецин събира 310 тамги с кабардински,абазински ,ногайски и карачаевски произход.В 1907 г. са издадени от Н.А.Караулов 22 тамги и съответните им фамилии.В 1909 излиза публикацията на Р.Н.Костанян на 342 тамги – 193 кабардински,54 карачаевски,33 кубанско-черкески,20 абазински,20 ногайски,12 балкарски, и 10 дигорски.

В 1929 г. немският етнограф Б.Плечке възпроизвежда кабардински тамги и 24 карачаевски дадени му от архитекта Плинатус.Кавказоведа етнограф Л.И.Лавров издава особено ценна колекция тамги в 1978 г  - 1384 на брой с с фамилна и етническата им принадлежност.

Във всички тези издания обаче липсва подробна информация за кумикските тамги.  

В арабските  исторически сведения се споменава тамгообразен знак ,принадлежащ на хазарския каган бродиран върху неговата шатра.Такъв знак ,описан като „крушевиден” се среща и на древнотюркски каменни надгробни паметници.Други източници наричат този знак „Алтын-топ” – „златна ябълка”.Известно е също ,че при своето движение с войската,хаганът е предвождан от конници ,носещи позлатен щит .Може да се предположи  ,че върху този щит също е изобразен този знак-тамга.Според други учени дагестанските шамхали,които имат хазарски и унгарски произход,също използват златна ябълка в държавната си символика и при избора на нов шамхал.

На надгробните паметници на кумикските владетели от 17 – 18 в. също  е изобразен подобен знак с капкообразна форма. Тынышпаев в „Материалы к истории киргиз-казакского народа”  споменава,че родовата тамга на рода Дулу представлява кръг,а   подродовете му имат следните тамги : Батбай – кръг с вписан кръст,Адбан – кръг с разклонение една черта,Суван/Чопан/ - кръг с две черти.

Фиг1.Тамги на кумикски родове и родове свързани с кумиките

 

За преки потомци на българите сред кумиките се считат борганите известни от периода на Тимур и неговите походи.Техен предводител бил Бораган /Буракан /,потомък на златоодринските ханове,който се свързва с мавзолея Борга-Каш и чийто роден град бил Татар-и Шехир или Джулат.Евлия Челеби се позовава на Татарханийе в твърдението си ,че този град е столица на дагестанските шамхали.

Рода Бораган,близък до рода на Гиреите ,в първата половине на 16 век поради смут в Крим за овладяване на ханския престол се преселва в Кавказ.По преданието на Таймазови един от представителите на Дома на кримските ханове Борахан с около 5 хил. привърженици се заселва първоначално с помощта на кумикските князе в селището Андреево ,а след раздора с Тарковския шамхал се преселва на мястото ,където река Сунжа се влива в Терек в аула Бора-Хан наричан от руснаците Бораган.Днес на левия бряг на река Сунжа в Гудермески район на Чеченската република съществува аул Брагуны

Тамгите във вид на двузъбци и тризъбци са добре представени в Дагестан в района на Буйнак,а също и в други райони на Северен Кавказ.В кумикското селище Кяхулай,подобна тричленна тамга,с която бележат колхозните коне наричат кахулай-тамга.Тризъбци се срещат и при други кавказки народи – адиги,казахи,башкири,ногайци и др.Много от учените смятат ,че двузъбците и тризъбците се явяват знак на царстващия род.Тъй като учените локализират столичния хунски град Вараджан в близост до Урцекското градище,възможно е намерените там двузъбци да са принадлежали на Алп-Илтивер или местен феодален род.Ногайците и кримските татари наричат тризъбеца ханска тамга.Родовата тамга на карачаевските князе Карабашеви и Урусбиеви също представлява тризъбец

Фиг.2.Знаци от керамиката на Урцекското градище по Мамаев

Други древни знаци намерени в Урцекското градище са кръст , свастика,една,две или три вертикални или хоризонтални черти.Такива знаци се срещат и на съдовете ,намерени в погребенията от Верхний Чирюрт и на съдовете от ранносредновековните дагестански градища - Эсгиюрт, Чакавуркент, Таргу

Важно е за анализа на различните тамги да се отбележи,че базовите тамги на основния род имат проста форма,но при делението на племена и кланове,отделилите се родове добавят допълнителен щрих към базовия или изменят положението на фигурата.По този начин чрез сходството на тамгите би могло да се проследят родствените родове и племена.

Например № 4 от кумикските тамги - фиг.1  има най-близък аналог при знаците от България - фиг.3 № 93 , тамгата на племето кайы фиг.1№ 5 – аналог при знаците от България -фиг.3№ 28,71,108

 

Фиг.3.Знаци от България по Триярски

Фиг.4.Карачаевски тамги

В бъдеще при по-дълбог анализ на кавказките тамги ще могат да се проследят етногенетическите връзки и отношения между народите от Кавказ и исторически свързаните с тях народи - унгарци,българи,татари,башкири и др.

Източник http://kumukia.ru

Още

Тамги карачаево-балкарских фамилий 

Обичайно право в Северен Кавказ

Обичайно-правните норми на планинските общества от Северен Кавказ се разглеждат в много етнографски и исторически материали,а също и в описания на офицерите служащи в Кавказ.В периода 1843-1845 г са създадени седем сборника с описание на  адати на чеченци,кумики,кабардинци,балкарци,карачаевци,осетинци.
Адат се нарича съвкупността от различни обичаи и юридически практики на дадено общество използвани преди приемането на исляма и често по-късно прилагани успоредно с шериата.Общ сборник на адатното право съставя капитан ген. штаб М.Я. Ольшевский в 1847 г.,публикуван 80-те години на 19 в.Тук ще приложа няколко откъса от сборника,даващи обща представа за взаимоотношенията в обществата и обичаите свързани с тях.

ОБ АДАТЕ И О НРАВАХ И ОБЫЧАЯХ ПЛЕМЕН, ОБИТАЮЩИХ НА СЕВЕРНОЙ ПОКАТОСТИ КАВКАЗСКОГО ХРЕБТА , 1847 Г.

ГЛАВА 1. АДАТ И ШАРИАТ. ПРАВИЛА, ПРИНЯТЫЕ В СУДОПРОИЗВОДСТВЕ КАВКАЗСКИХ ГОРЦЕВ ПО АДАТУ. ОБРЯД СУДА ПО АДАТУ. КАКИЕ ДЕЛА ПОДЛЕЖАТ РАЗБИРАТЕЛЬСТВУ АДАТА
а) Адат и шариат.
1. У племен, обитающих на северной покатости кавказского хребта, нельзя отыскать определенности прав, строгости в постановлениях и точности в условиях общественной жизни. Суд основан на обычаях по преданию и именуется адатом; исполнительной власти почти не существует и все наказания за преступления состоят в весьма слабых штрафах. Адат – суд посреднический, лишенный большею частью средств принудительных и основанный на некоторых принятых правилах или законах, установленных обычаем и освещенных давностью.
2. Адат господствовал у всех обитателей северной покатости кавказского хребта до введения между ними магометанской религии. С учением же алкорана адат начал заменяться шариатом. Те племена и общества, у которых духовенство приобретало высокое значение и почетное место в обществе, подверглись в этом отношении большей перемене. В последнее время вновь возникшее учение мюридизм сильно способствовало изменению прежних условий общественной жизни, в особенности у чеченцев и других племен, сопредельных Дагестану, где это учение возникло.
3. Таким образом, в настоящее время у горских племен существует смешанное законодательство, составленное из двух противоположных элементов: шариата, основанного на общих правилах нравственности и религии, и адата, основанного на обычаях. Первый закон гражданского устройства – право сильного. Адат распространялся и усиливался всякий раз, когда шариат приходил в забвение, и наоборот – адат падал и был отменен тогда, когда шариат находил ревностных проповедников и последователей.

........

9. Для разбора тяжб и ссор почти все горские племена имеют постоянных судей, обязанных по присяге, данной над алкораном, разбирать и решать дела по совести и по крайнему разумению.
10. Но от желания каждого горца зависит, подвергать свое дело разбирательству этих постоянных судей или избирать других судей из уважаемых стариков по добровольному согласию противников.
11. Судебное место, в котором заседают постоянные судьи, у горцев именуется различно. У черкесов оно называется хассом, а у кабардинцев и кумыков – мехтемой, у балкарцев, хуламцев, чегемцев, уруспиев и карачаев – нагиш, у дигорцев – нагиша, у обществ осетинского происхождения – тархан, у чеченцев – тюркюм.

....

14. Судьи избираются преимущественно из того сословия, к которому принадлежат тяжущиеся, а потому и постоянные судьи избираются из разных классов народа.
15. Число судей зависит от важности дела и бывает от 1 до 5 человек с каждой стороны.
16. У обществ осетинского и чеченского происхождений истцу дозволяется иметь на одного судью больше, чем у ответчика.
17. Решение суда признается удовлетворительным при единогласном приговоре судей.
18. Большинство же голосов имеет силу только в том случае, если общий посредник, выбираемый с согласия противников до начала суда, примет их сторону.
19. Если же обвиненный и в таком случае остается недовольным решением суда и не захочет выполнить условий, возложенных на него, то он имеет дело не только с противником, но и с судьями и свидетелями, и последние обязаны его принудить к исполнению решения суда.
20. По адату все наказания за преступления состоят в денежных пенях, но преимущественно в плате скотом или оружием.

....

31. Судьи, выслушав поочередно тяжущихся, их свидетелей и собрав доказательства и доводы истца и оправдания ответчика, по совести и крайнему разумению излагают свое мнение. Согласовав решение как между собою, так и с общим судьею, они оправдывают обвиняемого или приговаривают его к уплате пени обиженному за один раз или по частям, смотря по состоянию виновного.
32. Не объявляя о своем решении тяжущимся, судьи предлагают им избрать поручителей: обвиненному в том, что он исполнит в точности приговор суда, а обиженному в том, что он останется доволен решением

 оного.
33. После этого суд объявляет о своем решении тяжущимся и назначает сроки уплаты пени, если обвиненный не в состоянии сразу уплатить оную.
34. Из этого можно заключить, что обряд суда по адату, существующий у горских племен, подобен нашему третейскому суду без формальной записи.

....

35. Адатом разбираются преимущественно дела воровские, а также дела, касающиеся наследственного права, раздела имущества, отношений детей к родителям и мужей к женам.
36. Все преступления большей важности: убийство, ранение, насилие и даже оскорбление, причиненное побоями, плетью или другим орудием, весьма редко разбираются судом, а решаются природным правом – мщением, известным у горцев под именем кайлы.

.....

ГЛАВА II. ОБ ОБРАЗЕ ПРАВЛЕНИЯ У ГОРСКИХ ПЛЕМЕН И О ПРАВАХ КНЯЗЕЙ, СТАРШИН, УЗДЕНЕЙ, ДУХОВЕНСТВА, ПРОСТОГО СВОБОДНОГО НАРОДА И КРЕПОСТНОГО КЛАССА

37. У обитателей северной покатости кавказского хребта до того времени, пока княжеское достоинство не утратило своего прежнего значения в народе, существовало два порядка правления, разительно отличавшиеся между собою: владельческое и народное.
38. Первый порядок преобладал у тех племен и обществ, у которых высший класс народа составляли князья. К ним принадлежали: кабардинцы, кумыки, нагайцы, бесланеевцы, темиргоевцы, махошевцы, хамушейцы, черченейцы, хатухайцы и бжедухи.
39. В абадзехско

м, шапсугском, натухайском, убыхском, казыльбековском, шегиреевском, ташовском, башильбаевском, карачаевском, уруспиевском, хуламском, балкарском, дигорском, аллагирском, куртатинском и тогаурском обществах, у которых высший класс народа составляют старшины, преобладало народное правление.
40. Что же касается обществ чеченского племени, то из всех обитателей северной покатости кавказского хребта только у них в полной мере существовало народное правление. В обществах этого племени народ не разделялся на сословия и классы, как это было и есть у всех прочих вышепоименованных обществ. «Мы все узденя, – говорят чеченцы, – т.е. люди, зависящие от самих себя». Правда, и у обществ чеченского происхождения есть старшины и рабы, но первые не имеют никаких особенных прав пред всей массой народа и являются только судьями в судебных делах и ссорах, как люди более опытные по своим летам. Вторые же, т.е. рабы, как происходящие от военнопленных, захваченных в разное время в набегах, не являются чеченцами.

....

45. В прежнее время, когда князья считались ниспосланными аллахом, они имели больший вес и влияние в народе, пользовались большими правами и преимуществами, чем старшины.
46. С князем могли разбираться только уздени первой степени; прочие же классы народа никогда с ним не судились, но обиженные прибегали к защите своих господ или искали покровительства у других князей.
47. Каждый князь имел свою дружину, состоящую из преданных ему узденей и живущих на его земле чагар.
48. Он по своему желанию собирал партии для набегов и получал лучшую и большую часть добычи даже в том случае, если не участвовал в набеге.

....

51. Княжеское и старшинское достоинство является родовым и не приобретается ни покупкой, ни другими личными качествами. Старшинство же их зависит от древности рода.
52. На уважение народа имеют большее право те князья и старшины, которые отличаются своим умом, благоразумными советами, храбростью и честностью.

.....

56. Князья и старшины землей, которой они владеют, могут распоряжаться по своему произволу, т.е. дарить, продавать, селить на ней не только крестьян и простой свободный народ, но и узденей; без позволения же никто не может селиться на их земле или в их ауле.
57. Как князья, так и старшины, хотя и не имеют никакой власти над узденями и духовенством, пользуются уважением этих сословий и исполнением тех условий, которые обязались выполнять эти последние за известную плату или за дозволение им жить на земле князя или старшины.

....

60. Князья и старшины, если знают арабский язык и изучат алькоран, могут переходить в духовное звание, но это случается весьма редко.

....

 64. Узденьское достоинство родовое и не приобретается ни покупкой, ни какими-либо личными качествами.
65. Оно передается от отца детям и от мужа жене, несмотря на происхождение этой последней и предшествовавший брак. Жена по тем же самым причинам, что и у князей, и у старшин, не может передать этого достоинства ни мужу, ни детям.

66. Уздени имеют право владеть землей и крестьянами, доставшимися им по наследству и приобретенными покупкой. В обоих случаях они являются их полными и независимыми владельцами.

...

70. Уздени, если знают арабский язык и изучат алькоран, могут переходить в духовное звание, но это случается довольно редко.
71. Поступки и действия узденей, противоречащие принятым правилам общежития, разбираются равными им.

....

73. В духовное сословие могут поступать не только князья, узденя и простой свободный народ, но даже крестьяне, которые поступают с дозволения своих владельцев. Вообще князья и узденя весьма редко поступают в духовное сословие, преимущественно избирают оное простой свободный народ, потому что звание муллы дает узденские права.

....

78. Все лица духовного звания могут иметь своих крепостных людей – как достающихся по наследству, так и приобретенных покупкой, и распоряжаются ими и их имуществом как князья и дворяне.
79. Все лица духовного звания могут иметь не более одной жены, но имеют право вступать в брак по нескольку раз.

....

82. За преступления лица духовного сословия судятся по шариату и подвергаются взысканию по алькорану. Муэдзины, сафта и иджако судятся муллой, а этот последний – эфендием.
83. За воровство и прелюбодеяние духовное лицо лишается своего сана и платит штраф.
84. Если суд над кем бы то ни было производится по шариату, то обвиненный, кроме наложенной на него пени для уплаты обиженному, платит определенный алькораном штраф и духовному лицу, производящему суд.

.....

87. Простой свободный народ пользуется правом наравне с узденями, имеет своих крестьян, как достающихся им по наследству, так и приобретенных покупкой, и распоряжаются ими и их имуществом, как своею собственностью.
88. Простой свободный народ, кроме того, что по доброй воле, а не по принуждению выполняет разные сельские работы тем князьям, старшинам и узденям, на земле которых это сословие живет, другой подати не платит, а между тем свободно пользуется полями, дугами и выгонными местами.
89. По принятому обычаю, князья и старшины хотя и имеют исключительное право перед узденями брать с простого свободного народа скот и разные другие вещи, но за взятое должны одаривать или платить деньгами.

....

95. Крепостные люди не имеют своей собственности, но все необходимое для пропитания получают от владельцев. Так, с обрабатываемых полей они получают часть хлеба, а во время сенокосов известное число копен сена.
96. Крепостные люди могут получать свободу или по воле своих владельцев, или по доказательствам о своем происхождении.

....

ГЛАВА III. О НАСЛЕДСТВЕННОМ ПРАВЕ, РАЗДЕЛЕ ИМЕНИЯ, ДУХОВНЫХ ЗАВЕЩАНИЯХ И ПРАВЕ ОПЕКИ

....

103. Муж ни в коем случае не наследует имущество жены. Прямыми наследниками такового являются дети.
104. Если нет детей, имение жены возвращается ее родителям, а за неимением последних переходит к ближайшим ее родственникам.

.....

106. По адату имущество делится поровну между наследниками мужского пола.
107. Женский же пол в разделе не участвует. Сыновья или родственники, получившие наследство, должны заботиться о содержании дочерей и жены умершего до тех пор, пока они не выйдут замуж.

....

111. Если же после умершего не осталось сыновей, то 1/4 часть достается жене, остальное имение разделяется на две части, если после покойного осталось одна дочь, из коих половина отдается дочери, а другая – ближайшему родственнику.
112. Если осталось несколько дочерей, то имение, за исключением 1/4 части, полагающейся жене, разделяется на три части: две равные части принадлежат дочерям, а третья отходит ближайшему родственнику.

113. Братья или родственники, получившие наследство, обязаны содержать на общем иждивении своих незамужних сестер. После их замужества полученный за них калым разделяют поровну.

ГЛАВА IV. ПРАВА РОДИТЕЛЕЙ НАД ДЕТЬМИ И ОТНОШЕНИЯ ПОСЛЕДНИХ К ПЕРВЫМ. О ВОСПИТАНИИ ДЕТЕЙ ПОСРЕДСТВОМ АТАЛЫК

152. В Кабарде, Осетии и Дигории, а также между многими обществами черкесского и абазинского племен, в высших сословиях народа, т.е. у князей, старшин и узденей, дети не воспитываются родителями, а по принятому обычаю отдаются на воспитание посторонним людям.
153. Воспитатели называются аталыками, и питомцы не только должны оказывать им особое уважение всю свою жизнь и награждать их по окончании воспитания, но и выделять им лучшую часть из добычи.
154. Сыновья воспитателя и питомец называются молочными братьями, или эмджеками , и их связывает неразрывная дружба.
155. Родство между молочными братьями считается священнее природного.
156. Аталыки выбираются из низших классов. Князья и старшины отдают своих детей на воспитание первостепенным узденям, а эти уздени – низших степеням или чагарам, но эти последние не могут избирать аталыками узденей.

....

158. Родители не должны видеться со своими детьми до окончания воспитания, термин которого 15 лет.
159. После достижении совершеннолетия, аталык возвращает своего питомца в родительский дом и получает за воспитание награждение.
160. Родители могут также дарить аталыку своих детей и до окончания воспитания.

....

ГЛАВА V. ПРАВА МУЖА НАД ЖЕНОЮ И ОТНОШЕНИЯ ПОСЛЕДНЕЙ К ПЕРВОМУ. ОГРАНИЧЕНИЕ ПРАВ МУЖА НАД ЖЕНОЮ. ОБ ОБРЯДАХ СВАТОВСТВА И ВЕНЧАНИЯ, А ТАКЖЕ ОБ ОТНОШЕНИЯХ ЖЕНИХА К НЕВЕСТЕ

....

171. На основании того же обычая, что жена приобретается покупкой, после смерти мужа она обязана выходить замуж за одного из братьев, если кто-нибудь из них этого пожелает. Только в случае, если, имея детей, она объявит желание посвятить себя их воспитанию, она освобождается от этого второго брака.
172. Многоженство, дозволяемое Кораном, редко встречается между горцами, но не потому, что это противоречит их обычаям, а потому, что они по бедности не могут платить калым за нескольких жен.

....

176. У некоторых горских племен, особенно у черкесов или адыгов, существует обычай, что муж должен избегать встречи с женой не только при посторонних людях, но и при дневном свете. Этот обычай, надо полагать, происходит из-за желания продлить любовь, которая сильнее чувствуется и сохраняется, чем меньше поводов для разочарования, а при редких свиданиях и эти случаи будут реже.

...

...

179. У жен чеченцев и у их девиц по сравнению с прочими горскими племенами больше свободы. Супруги не чуждаются друг друга, и жены разделяют со своими мужьями разного рода удовольствия.
180. Более того, у большей части тех обществ, в которых высший класс народа составляют князья, существует обычай, что князья в первый год после женитьбы не живут со своими женами, но оставляют их у одного из своих узденей или чагаров.

.....

186. Имущество, принадлежащее жене, неприкосновенно, и без ее согласия муж не имеет права им распоряжаться.
187. Если бы муж вздумал принуждать свою жену к продаже принадлежащей ей собственности, то она может искать защиты у своих родственников.
188. Жена по собственному желанию может всегда развестись со своим мужем, но в таком случае она оставляет ему свой калым и все свое имущество.
189. Если же муж первый потребует развода, то он должен отпустить жену с калымом и со всем ей принадлежащим.

.....

197. Хотя как по адату, так и по шариату воспрещается похищать девицу против желания родителей или родственников, однако случается, что такое похищение совершается. Если родители или родственники похищенной не согласятся на примирение с похитителем с уплатой надлежащего калыма, то в таком случае между ними возникает вражда, как за кровную обиду.

Традиционни календарни системи при севернокавказките етноси

Древните годишни календари се състоят от стопански и ритуални цикли.Възникнало и знание ,позволяващо да се определя времето,по природни явления,а също и за наблюдение на Слънцето и други небесни обекти.Възникват календари на основата на положението на Слънцето през годишния цикъл,на основата на лунните фази и смесени календарни системи

Народите от Северен Кавказ също извършвали наблюдение на Слънцето чрез своеобразни обсерватории на планински върхове и скали.Засичали появяването му над известна точка от местността в определено време и  извършвали молитва към него.

За ликвидиране на несъответствията на лунната и слънчевата година измисляли собствени календарни методи.В карачаевския календар годината имала 354 дена и се състояла от 12 месеца по 29 дни,в кабардинския календар месеците се състояли от 30 дни,в осетинския календар съществували допълнителни дни по подобие на високосната година.Най-често годината се състояла от 12 месеца,а имената на месеците следвала описание на природни явления и стопански дейности или имена на традиционни божества.

След приемането и на християнския календар се получава сливане на различни календарни системи и се ползвали едновременно два годишни кръга – единият започва през март,а другият през  декември.Има свидетелства за съществуването на подобие на летопис при осетинците в помещенията за жертвоприношения.Летоброенето се водело по време на жътва,било много ограничено ,при което не можели да определят собствената си възраст.По-значими събития отбелязвали на парчета дърво,които пазели в определени места.През определено време,осетинците посещавали тези места за припомняне на събитието.При такава система на летоброене,времето между жертвоприношенията става мярка за измерване на времето.

Използват се и периоди от по няколко години във връзка със завършване на даден процес.Срокът за давност за разглеждане на дадено събитие бил не по-малко от 10 години.Например при адигите носенето на траур за кръвен роднина продължавало три години,а по аталичество* – седем години.Овчарите биле наемани за 5 или 7 години.

Севернокавказките народи познавали и 12 годишния и 60 годишния животински цикъл.Карачаевци и балкарци го наричат ногайски,което говори ,че те се запознават с него от този етнос.

Предполага се,че народния лезгински календар съществува още 2-1 хил. преди н.е.Годината се деляла на четири периода – сезони,а те на по-малки части 7 или 8 .Това е частично възстановен лезгински календар от иследователите .Р.Шихсаидов, С.С.Агаширинов, А.Мирзабегов, Ф.А.Бадалов

ЗУЛ(есен) - 91 дни

Зулун къар(22 .09- 6 .10) - 15 дни

Тумар(7 .10 – 21.10) - 15 дни

ЦIиг(зулун)(22.10 – 5.11) - 15 дни

Ригъ(6 .11- 13.11) - 8 дни
ЧIим(14.11 - 21 .11) - 8 дни
Хиб(зулун)(22 .11 - 6 .12) - 15 дни
Аязар(7 .12 - 21 .12) - 15 дни

Кьуьд(Зима) - 90(91) дни
Рагъ элкьведай къар (дни на слънцестоенето)(22 .12 - 5 .01) - 15 дни
ХъуьтIуьн къар(6 .01 - 20 .01) - 15 дни
ЦIиг(хъуьтIуьн)(21 .01- 4.02) - 15 дни
Чиш(5 .02 - 19 .02) - 15 дни
Хиб(хъуьтIуьн)(20 .02 - 6 .03) - 15-16 дни
Кьуьгъвер(7 .03 - 14 .03) - 8 дни
Гунзарар - чиладин къар-цIурар(15 .03 - 21 .03) - 7 дни

ГАТФАР(пролет) - 92 дни
Яр(22 .03 - 5 .04) - 15 дни
Алкъвар(талкъвар)(6 .04 - 10 .04) - 5 дни
Элхен(гелхен)(11.04 - 15 .04) - 5дни
Ттуругун(турукIун, урукун)(16 .04 - 22 .04) - 7 дни
ЦIиг(гатфарин)(23 .04 - 7 .05) - 15 дни
Тумар(8 .05 - 22 .05) - 15 дни
ЧIим(13 .05 - 6 .06) - 15 дни
Ригъ(Ракъар)(7 .06 - 21 .06) - 15 дни

ГАД(лято) - 92 дни
Рагъ элкьведай къар (дни на слънцестоението)(22 .06 - 6 .07) - 15 дни
Гатун къар(7 .07 - 21 .07) - 15 дни
ЦIиг(гатун)(22 .07 - 5 .08) - 15 дни
Гвенар(6 .08 - 10 .08) - 5 дни
Йигарар(11 .08 - 16 .08) - 5 дни
ПешхуртI(16 .08 - 22 .08) - 7 дни
Кьуьгъвер(гатун)(23 .08 - 6 .09) - 15 дни
Гатун яр(7 .09 - 21 .09) - 15 дни

Тези малки времеви отрязъци имали свой характер – температура,валежи,земеделски дейности.Въпросът с кавказките селскостопански календари все още не е изучен напълно.Много от названията досега не са разтълкувани на основата на съвременния лезгински език като например алкьвар-далкьвар, элхен-гелхен, урукIун-турукIун и др.В годишния цикъл са включени и традиционните лезгински празници Яран сувар – Нова година, Сифте ргал – празник на първата бразда, Сифте цуьл – празник на първия сноп, Цуькверин сувар – празник на цветята, Кlару – празник на черешата,Гуду – обряд за викане на дъжд,Алапехъ – обряд за викане на слънцето

За чеченския календар събира информация от старците,познавачи на традициите и от книги А.Юсупов.Според народните предания чеченците имат два календара – голям и малък.Големият календар се нарича «Айран шоIар» или «Айран исс цIекхлонийн шариIатан шоIар» - натрупване на години на бога на вечното време Айра или деветерен вечно цикличен календар.Друго название на календара е Рузма от Ра Азама

Легендите обясняват,че Тiиерры ,Върховният бог Ра,имал внучки Латта, Аза, Бетта, Мисар, Роша, ХIай, Нарта, Спата, Пати и Иркап от сина си Ма.От внучката Аза и човек на име Фовка произлизат всички хора.

Деветте ери се управляват от слънцето,луната и седем планети.

«Маьлха Аза» Слънце – 2400 лунни години

Бетта – Луна – 2400 год

Мисар – Марс – 2400

Рош – Меркурий – 2400

Хiай – Нептун – 2400

Нарта – Уран – 2400

Пати – Плутон – 3600

Сатав – Сатурн – 2520

Иркапи – Юпитер – 2080

Последната ера,чеченците считат за враждебна и бедна,тя също се нарича Саьхьара

 Според Зеламха Исаев чеченския годишен календар е следният:

Кхолламан бутт – месец на Новата година

Балабоссаран бутт – месец на мъката,което означава,че в последната сряда на този месец от небето се спуща беда,която носи страдание на всеки на когото се яви.

Мовладан бутт – месец на възхвалата.На 12-то число на този месец се родил Мохамед и в негова чест,хората четат възхваление.

Оханан бутт – месец на оранта.Чеченците в миналото орели един път в годината,този месец съответства на април

Хьуьнаркъовсаран бутт – месец на проявата на доблест.За специален изпит всеки младеж се готвел цяла година,провеждайки тренировки.Ако издържи изпита ,му присъждали званието джигит – или  къонаха

Зухра-седан – месец на Зухра или Венера

ЧIирехкаран бутт – месец,в който се забранява отмъщението

Турс-седан бутт – месец на съзряване на плодовете.Появяването на звездата Турс-седан е знак,че плодовете са узрели

Мархийн бутт – месец на постите

Эсаран бутт – месец на сланата

Лахьан бутт – месец за приготвяне на месна зимнина

ГIурбан или Хьаьждаран бутт – в този месец от 10 до 12 число се коли 6 месечно агне или за 7 човека се коли рогат добитък по-стар от 2 години и месото се раздава на бедните.В този месец тези ,които имат възможност трябва да отидат на поклонение в Мека.Бедните са освободени от това задължение.

Б.Далгат записва следните имена на годишните месеци:

1   -«Наджиганцхой – бутт – месец на най-хладното време  

2   -«Мархи – бутт              –   месец на  поста
3   -«Биэкерги  – бутт          – месец на кукувицата 
4   -«Тушоли –бутт             – месец на богинята на плодородието Тушоли    
5   -«Сели- бутт                   – месец на бога на гърма и мълниите Села  
6   -«Мангал –бутт              – месец на коситбата
7   -«Мятцели –бутт            – месец на бога на земеделието Мятцели                                         
8   -«Мяцкали бутт              – месец на бога Мяцкали
9   -«Тау –бутт                     – месец на тревата
10  -«Ардари-бутт               – месец на вършитбата                                                    
11  -«ЭрхIи –бутт                – месец на оплождане на овцете

12 -«Огой- бутт                  – месец когато колят добитъка

За познаването на месопотамски календарни системи при кавказците ни говори и карачаево-балкарски нартски епос.В него се разказва за праотецът-ковач Дебет ,който имал 19 сина.Числото 19 може би има връзка 19 годишния цикъл на Метон,който се използвал в еврейският слънчев календар.

Интересен момент също е и подобното название на Върховният бог у чеченците – и у балкарците – Тейри /Тангра/.Според преданията знакът на Тейри представлявал равностранен кръст,наричан Къач на балкарски и съществували хора облечени в бели дрехи,които носели на гърдите си къач.Те биле учени,наричали се бабас,притежавали книги,живеели в дом наречен килиса,където се извършвали молитви.Преданията говорят,че такива килиси имало във всяко общество,но най-голямата се намирала в местността Зылгы.

*аталичество - обичай на отдаване за възпитание на дете в друго семейство,при което между двете семейства се пораждат връзки подобни и по-силни от кръвното роднинство

Източници:

Рузма - чеченский календарь Зеламха Исаев

Далгат Б. Первобытная религия чеченцев

Ильхам Гаджимурадов.Лезгинский праздник Яран Сувар – отголосок древнейшего аграрного культа 

Древняя религия балкарцев и карачаевцев Хусей Бичиев