Дагестанските съюзи на свободните общини 16-17 век - 2

Под южния склон на Койсуболинския хребет ,в долините на Андийско и Аварско Койсу до сливането им с Казикумукско Койсу, се намирал съюзът Хиндалал или Койсубу.На север той граничи с Мехелта и Акушинското общество,на запад с Акуша-Дарго и Аварското ханство,на изток с Тарковското  шамхалство от което съюзът зависел и му плащал данък

На юг от Хиндалал се намирал известния аварски съюз Андалал.В него влизали от 14 до 20 селища,като по -главни могат да се споменат Согратл, Чох, Ругуджа, Корода Кудали, Обох, Хоточ.Обществото било тясно свързано с Акуша-Дарго и шамхалството.На запад от Андалал се намирал съюзът Куяда.

Един от най-забележителните аварски съюзи бил Технуцалският, с главно селище Ботлих.,намиращ се на юг от Андалал.Южно от него ,на десния бряг на Андийско Койсу са разположени обществата Карата, Чамалал, Багулал, Ахвах, Тинди, Богос, Цунта-Ахвах. Мукратл, Тлейсерух. Технуцалския съюз обединявал различни народи: чеченци,аварци,андийци,ботлихци и годоберинци.В него влизали следните общества: Ансалдинско,Шародинско,Ботлихско,Тасутинско,Годоберинско,Зибиркаинско,Тандоевско,Кванхидатлинско и Муниско.Съюзът играел важна роля в района поради местоположението си кръстовище от няколко търговски пътища.

По долината на р.Кара-Койсу било разположено обществото Карах,състоящо се от 9 аула /  Года, Тларуш, Урух-Сота и др./ ,и няколко по-малки селища.На изток от Карах,на границата със шамхалството се намирало обществото Мукратл.Ахвахското общество се намирало в горната част на долината Трите аула Цекуб, Тлянуб, Ратлуб се наричали Ратлу-Ахвах,а останалите селища – Цунта-Ахвах.Последното название най-често се среща в етнографската литература за обозначение на този съюз,чийто самоназвание било Сада-киладу.До Цунта се намирал съюзът Каралал ,в който влизали селищата : Худжуб, Куруш, Хачада, Кахха, Рухху, Сута, Гунух. Муксу, Зунда, Бизур, Сачада, Базадасиль.и др.В Каратинския съюз влизали селищата Алак, Анчик, Арчи, Карата, Рацитли, Хелатури, Верхнее и Нижнее Инхо.Съюзът Чамалал бил разположен на левия бряг на Андийско Койсу и граничел с обществата Ункратл и Технуцал.Той обединявал пет общества : Гадиринско, Гакваринско, Цумадинско, Гигатлинско, чеченското Конхинско.

На десния бряг на Андийско Койсу се намирал съюзът Багулал,разделен от съюзът Дидо от Богоския хребет и в него се включвали 5 селища: Гимерсо, Кванада, Тлибищо (Тиса), Тондода и Хуштада.До него се намирало обществото Тиндал /или Богоско общество /,състоящо се от пет аула,а самоназванието на неговите жители било „идери”

Дидойския съюз обхващал земите в горното течение на реката Ори-Цхале,образуваща Андийско Койсу.Жителите се наричали „цези”,което означава орли,докато названието Дидо е грузинско.Съюзът включва 24 аула,разделени на три общества :  . Асахо, Шуратл, Иланхеви.Североизточно от Дидо се намирало обществото Томс,разположено по долината Томсуда и включващо 11 селища.До него западно ,на левия бряг на Аварско Койсу се намирало обществото Кос със 7 селища.

В Хваршинското общество влизали селищата Хварши. Хонох, Горно и Долно Инхоквари, Квантлада, Сантлада, Хвайни.Самоназванието на жителите му е „акьилько”Освен това жителите на всяко селище имали свое отделно име,например: жителите на  Хварши – акъизо; на Инхоквари – ихзо; Квантлада – кIольоза; Сантлада – зольуозо; Хвайни – ичизо.Хваршинският език се явява цезка подгрупа на нахо-дагестанските езици и се приема,че заема междинно положение между дидойски и андийски езици.

/ следва /

Дагестанските съюзи на свободните общини 16 - 17 в.

   Общинските дагестански общества в историческата литература са наричани с термините „свободни общества” , „републикански общества”,”федеративни републики”,”федеративни съюзи”,”федеративни обединения” и др.Броят на тези съюзи в периода 16 - 17 в. не може да се посочи с точност и не винаги е постоянен.Изследователите не са единодушни и изброяват различен брой общества : С.Броневски посочва 12 „федеративни републики”,А.А.Неверовски – 44 „свободни общества”,Е.И.Козубски – повече от 60 „свободни общества”,А.Берже само в Авария преброява 41 общества.

   Територията,където са образувани дагестанските общества,Западен,Централен и Източен Дагестан,представлява планинската и високо-планинската част на страната,където живеят народите предимно от аварската,даргинската и лезгинската езикова група.Образуването на селските съюзи преминава през няколко етапа.Първоначално съюзни общества възникват на територията на Лакз,Табасаран,Шандан,Ал-Карах,Зирехгеран,Серир.След разрушителните нашествия на монголо-татарите с унищожаването на местни феодали и князе ,редица владения упадат и се  засилва значението на отделните общини,като се реставрират общинните обичаи.Някои общества възникват при преселване на съседни територии като Джаро-Белоканския съюз и Салатавия.

  През периода 16-17 в. много от обществата съществуват,а също и техни федеративни обединения като Акуша-Дарго, с цел да се противопоставят на натиска на съседните по-големи феодални образования.

   Най-северно се намирал Салатавския съюз,който се формира в периода 16-17 в. В него влизат селищата : Буртунай, Алмак, Дылым, Гертма, Хубар, Зубутли, Инчха, Гуниб, Бавтугай, Иха, Чиркей, Хадум-баш, Чирюрт, Миатли, Гостала, Зурамкент.За център на обществото се считало селището Чиркей.Разположените в близост до равнината селища Дылым, Гостала, Бавтугай, Чирюрт, Инчха биле подобни на кумикските села,в отличие от аварските.В 17 в. този съюз се намира под влиянието на ендиреевските владетели,тъй като използвали техните зимни пасища за своите стада.Оттук минавал търговски път,свързващ вътрешната планинска част на Дагестан / Гумбет,Анди / с Кумикската равнина и търговските центрове на Северен Кавказ.Това местоположение превърнало салатавци в посредници между аварци и кумики.В съюза живеели кумики,аварци,гуени /гуэны / и тюменци и всички знаели кумикски език.

Територията на дагестанските общества към 1870 г.

   

На запад от Салатавия се намирал Гумбетовският съюз.Според специалисти името му /Гумбет/  означава  от кумикски „обърнат към слънчевата страна „.,а на аварски съюзът бил наричан „бактили” и означава същото.Център на съюза било селището Мехелта,а други също по-големи селища биле  Аргвани, Инхо, Чирката, Сивух, Данух.Чрез търговския път през Салатавия,Гумбет се свързвал с Ендирейското владение.,а също и с Чечня.В Гумбет се заселват някои родове произлизащи от хунзахските хански фамилии,по късно управлявали кратко чеченските общества.

   На юго-запад от Гумбет,по поречието на Андийско Койсу се намирал Андийският съюз,който граничил на север с Ичкерия ,на юго-изток с обществото Кхеди,а на юго-запад с Хиря.Съюзът се наричал Куиннал и в него влизали 9 селища : Гагатль, Зило, Риквани, Ашали и др.Главно селище било Анди,което в началото на 20 в. наброява 1500 двора.В 19 в. между Анди и Гумбет произлязъл военен сблъсък.

/ следва /

Андалалско аварско общество - обичаи и вярвания

Андалал (Г1андалал.днес Гунибский район,Дагестан)е едно от свободните общества съществувало на територията на Дагестан.То се основавало на съюза на свободните граждани,обединени в общини.Общината се състояла от родове /тухуми/,живеещи съвместно на територията на едно селище,обладаващи частна собственост върху земята и право за ползване на общинната собственост - пасища и гори.В Андалал влизали общините на следните селища:

Согратль, Шангода, Обох, Мегеб,Ругуджа, Чох, Кудали, Кегер, Cилта, Салта, Шулани, Унтиб, Хиндах, Хоточ.Общините се управлявали от Съвет на старейшините,а начело на общесттвото стоял Кади,който се избирал на общо събрание на общините.След победата над Надир-шах през 1742 г. под ръководството на кадията Пир-Магомед Къелдеразул,става традиция за кадия да се избира представител от съответния согратлински род Къелдер.Основен поминък на обществото било овцевъдството,търговия и занаятчийство.През пролетта и лятото стадата пасели по алпийските пасища,а през есента в зимните пасища на Кази-кумухското шамхалство.След влизането на обществото в Руската империя,административният център се премества от Согратль в малкото селище Гуниб,разположено на върха на планината Гуниб,обгръщаща обществото и където била построена крепост.

Като най-древни богове андалалците почитали Слънцето/девойка/ и Луната/момък/ съответно Бакъ и МоцI.Красивата девойка винаги сравнявали със слънцето ,а безупречния младеж наричали луна.Във фолклора на различните аварски общества са останали следи от различни поверия свързани със слънцето и луната.

Ако едновременно вали дъжд и грее слънце това се обяснявало по следния начин – в с.Ругуджа – „лисицата се жени” , в с.Чох – „лисицата се жени за заека „ , в с.Шулани – „вълкът се жени за лисицата”.В село Бацада пък се смята,че „заекът се жени” при поява на дъга.

При продължителни дъждове,за да ги прекъснат ,децата рисували на земята слънчев диск с лъчи.В с.Бацада за да повикат слънцето да изгрее отново трябвало да се извърши следното – девойка,която види своята прабаба,трябва да изпече три питки от глина и да ги постави под навеса.Възможно е това да представлява своеобразно жертвоприношение на божеството Бакъ.

с.Гуниб

Гилденщет в 18 век записва  различни варианти на андалалските теонимите ЦIоба и Бечеда  - Tzow – при андийците; Bedschet – при анцухци, джарци, дидойци; Вedschas^A – при хунзахци.

Предполага се ,че Цiоб имал функции на бог-гръмовержец,тъй като при андийците и каратинците дъгата има и названия от типа „лък на бога” .,в село Бацада – „лък”,в с. Кудали – БулчIор – „черпак-стрела”,а мълнията се нарича «цIадул чIор» -  „огнен лъч”.В село Согратль смятали,че огнения лъч се получава при срещата на огъня на гърма с огъня на мълнията.

с.Чох

Също така с различни поверия се свързвали и мълнията и дърветата.Андалалците смятали,че мълнията най-често поразява дърветата орех,дива круша,ябълка и за това не се препоръчвало тези дървета да се засаждат близо до къщата или пък да се сяда под тях по време на дъжд.В село Шулани подготвяли дървени дъсчици от дива круша за предотвратяване на град.На тях с горещ гвоздей записвали изречения от Корана..След това дъсчиците се закачали за една седмица на стълба на верандата..След изтичане на седмицата дъсчиците се поставяли в памучни торбичики и занасяни от жени в известна пещера край селото,намираща се в местност край гроба на шейх и езеро и където се провеждали обряди.В село Бацада тези дъсчици ,наричани «къапал», се закачали по дърветата край селото.Извършвали се и други действия за предотвратяване на мълния,град и други нежелани явления.Стреляли с оръжие  в небето по дъждовния облак,за да изплашат „черната врана”,забивали нож в земята,разпръсквали из двора пепел,изнасяли навън топор или нож,скарата от огнището или тигана с дъното нагоре,а под тях сипвали пепел.В селата Чох,Шулани и Мегеб по време на дъжд излизала навън възрастна жена ,сваляла кърпата от главата си и изговаряла молби за прекратяване на дъжда.

старият Согратль

Друго почитано персонифицирано божество било „Майката на ветровете”  - «Гьорол эбел» или също срещащото се «Гьорол ясал» - „дъщеря на веетровете”.По време на силни ветрове плашели децата – „майката на ветровете,ще дойде да те вземе”.Също така лъжците и лекомислените хора наричали „вятърен кон” - «гьорол чу».За да спрат силния вятър хвърляли по вятъра кичур от косата на дете,първорожденно.Също така жените изготвяли парцалена кукла – ветрена кукла - Гьорол ясикIо,от слама изготвяли косите и ,забивали я в земята и подпалвали косите и,в така наречения обряд – изгнание на майката на ветровете.

женски костюм - с.Ругуджа

Персонификация на божеството на дъжда представлявал маскиран младеж играещ определена роля в обредите и наричан „дъждовно магаре”.От кръста нагоре бил „обличан” в купа от трева,подобно на сламена колибка.На кръста му вързвали връв ,за която деца и младежи го водели по дворовете и го обливали с вода.Едновременно с това пеели песни,а стопаните им раздавали сладкиши и плодове.В с.Кудали на участниците в обряда дарявали фасул и царевица.След обиколката на селото, в центъра му поставяли котел на огън и приготвяли „мугъ” от събраните дарове.От приготвеното блюдо раздавали на всички.В с. Шулани ролята на маскирания играела девойка,която заедно със съпровождащата я група обикаляла три пъти ,отдясно наляво около езерото в споменатата вече по-горе местност.След това колели бял овен,чието месо раздавали като милостиня.Описаните обряди се изпълнявали до средата на 20-ти век,а в някои села се изпълняват и досега.
природа край с.Салта

Маскиран персонаж участва и в други обряди на празниците Първа бразда,Ураза-байрам,сватби.В различните села маскираният носи различни имена,като Вълк,Магаре-вълк,Чакал-вълк.,Вълчи шапки,Маскирани вълци,Козел-вълк,Мечка-вълк,Мечка  и др.На главата си имали маски с прорези  за очите,носа и устата от кожа на вълк /овен,козел/,но с магарешки /вълчи/ уши.Обличали шуба наопъки,която при народите от Дагестан символизира плодородие и урожай.Всички свои действия маскираните изпълнавали мълчейки,тъй като немотата е признак на принадлежност към света на мъртвите.На сватби и празници маскираните се въргаляли в пепел,което се свързва с магия за плодовитост..На сватбите маскираните са двама – „мъж” и „жена”,като в някои случай мъж се преобличал като жена или обратното.Тяхната роля била да веселят публиката.Гостите на сватбата танцували с „жената”.В противовес на магическото мълчание,на ритуалния смях се приписва връзка с плодородието.

планината Тили-мезр

Друго поверие е вярата в съществуването на домовик,като андалалците си го представят като змия.Представяли  си я неголяма,тънка,сива/или зелена/ с шарки по гърба и две жълти петна на главата.Тя живее във основите на всеки дом и благополучието на дома зависи от нея.Забранено било да се обижда,наранява и убива.В четвъртък вечер на горещите въглени хвърляли стара овча мазнина и шепа брашно и захар,като своеобразно жертвоприношение за домовика.Също домовика-змия можело да угощават с мляко,халва,изпечени само от едната страна питки «бачIури». Интересно е ,че в с.Шулани домовика считат за негативен персонаж и с неговото име се наричат злите хора,което може би е съхранено недобро отношение към змията въобще.Съхранило се е подменено название на змията -  «малгIун» -" проклето".Според жителите на селото главния дявол е Иблис и след него следва МалгIун.

Магически свойства се приписват на частите на тялото на змията и най-вече на змийския език.Ако изтръгнатия змийски език се завърже с червен конец и се държи в джоба,може да спечелиш любимата,да победиш в спор или да се опазиш от уроки.Поставен в обувката пък давал допълнителни сили.Други аварци – гидатлинците домовика-змия наричали Карж,те никога не убивали допълзяла змия или друго земноводно,а само го премествали с думите „Ела вчера!”

 мемориален комплекс Андалал

 

В с. Мегеб покровител на дома считали централния стълб («тIал»),който си 

представяли като девойка и наричали „девойката,охраняваща дома”. 

 

Друго митологично същество е Гъартай -страшна великанка,с дълги
разпуснати побелели коси,дълги нокти с която плашели децата.С това име 
също често наричали  злите и напористи жени.

В с.Бацада съществува следната приказка за Гъартай.Гъартай преследвала един човек за да го изяде,изяла първо коня му и след това продължила да го преследва.Човекът хвърлил зад себе си игла и от нея израстнала желязна гора.Гъртай стъпкала гората и продължила да го гони.Тогава човекът произнесъл магическо заклинание непреводимо на аварски : Бохал гIедер гIе'ло, цIодор гIи гьо-гьо!.Появили се три лъва,които се нахвърлили на Гъартай,разкъсали я и я изяли.Една капка кръв паднала на едно листо,което попаднало в джоба на човека.Листото се превърнало в бебе ,а то – в Гъартай.Мъжът отново произнесъл заклинанието,появили се три лъва и които най-после окончателно изяли Гъартай. 

Източник:

Сефербеков Руслан Ибрагимович."Языческие боги и демоны аварцев-андалальцев"

фотосите са взети от 
/www.gunib.ru

forumkavkaz.com