Кумикски обичай булка, сватбен обичай, ногайски театър и дербентски обичай за викане на дъжд

Документален филм - аварци ,селище Гоор,Шамильский район,Дагестан

Във филма са показани сватбени и други обичаи на аварците от района.Някои от възрастните жени носят национална женско украшение.

Бронзов орел от 8 в.

Бронзова фигура на орел , изготвена от ранносредновековен майстор на име Сулейман от Багдад  е намерена през 19 век в селището Ерзи и се съхранява в Ермитажа.Името на ингушкото селище означава Орел.Тази година на 17 март бе предадено на държавния ингушки музей специално изготвено копие на фигурата.В лабораторията за реставрация на скъпоценни метал на Ермитаж са се погрижили копието да бъде максимално близко до оригинала.

Наречената „Орелът на Сулейман” фигурка представлява изображение на орел с височина 38 см.На шията на орела е гравиран надпис на арабски език,който гласи:”В името на Алах Всемилостив,Всемилосърден.”Гравирано е и името на Майстора – Сулейман и датата на изготвяне на предмета – 189 година от хиджра или 796-797 г. от Христа.Попадайки в Кавказ,столетия наред статуетката се предава от един родов съюз на друг.Орелът бил предаден  за съхранение в Ермитажа в 1939 година. / видео /

Ингушетия - 23 февруари 1944 г.

Кумикска народна музика

Филм "Мелодии гор"

Култ към вълка

Мъжки съюзи и свързани с тях ритуали са познати почти при всички народи.Покровител на такъв съюз ,бог-войн,се почитал в образа на куче или вълк.Ето и няколко характеристики на вълка,довели до неговия култ.

Вълкът единствен сред животните се осмелява да излезе срещу по-силен противник.Недостигът на сила той заменя със смелост,ловкост,издържливост.Ако загуби двубоя,умира мълчаливо без да издаде звук,обръщайки лице към врага. Вълкът преди всичко е символ на свобода,самостоятелност

Във всяка схватка той се бие до победа или смърт .Вълкът е моногамен и сам възпитава потомството си.Той е символ на нравственост и преданост към семейството. 

Вълкът символизира  справедливост и честолюбие.Вълкът не допуска в обикновенни условия да обиди по-слаб от него.

Древните тюрки също почитали вълка.Вълчи зъби като талисмани носели и карачаевци.На детските люлки закачали вълчи нокти за прогонване на зли духове.Култта към вълка се отразил в нартския епос, в народната медицина и гадателните практики.Вождът на нартите Ерюзмек,останал без родители и бил откърмен от вълчица.

Според Гумильов авторите на китайските ръкописи считали понятията тюркски хан и вълк  за синоними .

При вайнахите вълкът е символ на застъпник.В чеченската митология вълкът спасява цялата Земя,когато човечеството потънало в грях и суеверие.Тогава Бог решил да унищожи всички,вълкът се застъпил и приел върху себе си всички мъки и страдания.Бог видял самоотверженността на вълка и пощадил хората.

В древните нахски легенди се разказва за кръвно или млечно родство с вълка.Нахите давали на децата си вълчи имена като Чаборз — медведь и волк

Борз — волк и поставяли на шията им вълчи амулети.Дори и днес при загубване или кражба на вещ понякога чеченците прибягват до магическия култ към вълка.Последна мярка към крадеца,ако не върне откраднатото е словесна закана за изгаряне на вълчо сухожилие.По убеждение,ако сухожилието наистина беде изгорено,крадецът ще изсъхне като мумия и ще умре. 

Грузинският цар от 5в Вахтанг носел прозвището Горгасал,което означава вълча глава и на златния му шлем бил изобразен вълк.Силно разпространен бил култа към вълка и при сванетите.

Сванетия се намира в северната част на Западна Грузия.Земо Сванети /Горна Сванетия/ се намира в долината на р.Ингури,а Квемо Сванети – Долна Сванетия – в долината на р.Цхенисцкали.Тя граничи с Рача-Лечхуми,Абхазия,Имерети,Карачай и Балкария.Самоназванието на сваните е lushnu, ед. mushwan /мушван/,а античните автори ги наричат мисимианци.

Бедни,горди и въоръжени до зъби,те се прославили с особена жестокост и презрение към смъртта.Все още се подчиняват на традиционните кръвни закони.

Историците предполагат,че в основата на обичая кръвна мъст лежи култа към вълка.Според етнографа Вера Бардавелидзе, тук вълка се счита за мистично животно и се отнасят към него,като към брат.Вярвали,че за убитито животно останалите вълци жестоко отмъщават на убиеца и цялото му семейство.

За сваните убийство на вълк е табу.Случайно нарушилия табуто,заставал пред убитото животно с непокрита глава и се извинявал..

По-късно тотема на сваните – вълкът,отстъпил място на св.Георги.
Сваните наричат бойната дружина вълча глутница – свимра.
Когато се роди дете веднага му окачат на шията  талисман от вълчи зъби.Вълците се считат за кучета на св.Георги и веднъж в годината им устройват пиршество.Нарича се празник на вълчите факли,защото на нивите се палят факли

Властителя на вълците – Мамбер можел по свое усмотрение да вързва вълчите гърла или да ги пуска срещу добитъка.Сваните използвали като шапки вълча кожа с опашката на вълка,но тъй като убийството му било табу тя била заменена.

Свани от 1860г

  

 Когато над Грузия напада външен враг,сваните забравят споровете и кръвната мъст.Сванските дружини свимри,конни и пеши,се събират бързо,а над главите им лети като знаме вълча кожа ,сякаш жив вълк се носи над тях и стряска врага.

 

Ето и едно видео

Хунзах в древността

 

В Централната част на Среден Дагестан, между реките Аварско и Андийско Койсу се намира Хунзахското плато.То е разположено на височина 1700-2000м и е с приблизителни размери 26км дължина и 8-10км широчина.От три страни платото е заобиколено от планински хребети:на юг- Талако,на северо-изток – Тану-сын ?,на юго-изток – Акаро.

Почвата като цяло е чернозем и плодородна.Във вътрешността на Дагестан в района на Сулакския басейн,където живеят аварци,даргинци,лакци се образува особен културно-исторически масив от разноезични обитатели.Едно от стратегическите места в този район се явява Хунзахското плато.Там можело без трудности да се изхрани значителна военна част,а също тази войска да се изпраща бързо в много населени пунктове в междуречието.Стръмните брегове на двете реки, изпълняващи роля на крепостен ров, и отвесния край на платото правят невъзможно предвижването от север на юг към Алазанската долина.Също на пътя на северните войни се изправяли непроходимите гори на Ичкерия и затова управителити на Авария се стремели да имат опорни пунктове в юго-източна Чечня.Със заобикалящите го райони Хунзахското плато се свързвало по няколко пътя:.Към Чечня-  Сиух, Тлох, Муни, Зило,  Анди по брега на  р. Хулхулау.В центъра на Ичкерия към сел.Беной /по аварски-Баини,по кумикски Баян/ -  Хунзах—Обода—Ахалчи—Сиух— Тлох—Муни—Зило—Риквани—Андийски хребет—Беной—брега на р. Аксай—сел. Аксай. Сел.Эндирей/Андрейаул/ се явявало важен пункт и връзка на платото с Теркско-Сулакската равнина.Според автора,Т.М. Айтберов ,около сел Эндирей в древността се намирал град Балх. .За Грузия пътя минавал през  Гидатль,Главния Кавказки хребет и Белокан.

Многочислените селища на платото се делели на два съюза или общества– североизточен наричан Хебдалалски (по-аварски х!ебдалал),и югозападен - Хунзахски (хунз).Второто ,според писмени и устни източници аварците обозначавали с термина – бо – войска  (хундерил бо-г-«хунзахска войска, хунзахски народ»).Този термин отсъства в дагестанските езици,но присъства в чеченския и ингушския.В Дагестан наричали Хунзах още „родина на храбреци”или железни хунзахци/ маххул хунз/

В Хунзахското общество влизали още следните селища -  Амишта, Баитль, Батлаич, Гени-чутль, Гозолоколо, Гонох, Гортколо, Гоцатль, Джалатури, Заиб, Ках, Кахикал, Тагада, Текита, Тлайлух, Тукита, Уздалросо, Хариколо, Химакоро, Хини, Цада, Цельмес, Цолода, Чалда, Чондотль и Шотода.Център на обществото било село/ по аварски росо/ Хунзах.В ислямската епоха там се намирала главната или „войсковата” джамия - бол мажгит.,а също и управителя на Авария,който се наричал Хундерил нуцал-хсш, Хунзахъ нуцал-хан,на тюркски - Авархан, Аварбий,на грузински - Хунзакъис батоны-хунзахски господин.

.В 17-18в Хунзах се пренаселил и достигнал 2-3хил.дома,което принудило общината да създаде колонии и селища в други земи.В 19в домовете били 700-800,днес са около 838.Според някои източни държавници в селището  трябва да има между 100-500 дома ,тоест около 3хил души,а по-голямото количество предизвиква екологични проблеми.По заповед на имам Шамил/1797-1871/ бил разрушен Хунзах и неговите укрепления,противоречащи на шериатската демокрация.Съществували дебели каменни стени долепени до крайните домове,които можели да отразят сериозно нападение,а също и врата,вход към града - «капу» (къапу).

В Аваристан съществуват много родове - тухумы-тлибили (кьибил — «корен»),които обръщат голямо значение и записват своя произход,но такива родове в Хунзах нямало и дори хановете нямали представа за своето родословие с изключение на Алимчуеви.На върха на социално-политическата структура стоял хан,а до него роднините му - чанки (ч1анк!а, мн. ч. ч1унк!би).Имайки пред вид властолюбивия характер на този слой от обществото, хунзахци изисквали от управляващия да отпраща своите млади синове колкото се може по-далеч по други селища.Следващия слой  е  узденски,свободни селяни,които се изхранват от собствения си труд и имали задължението да носят военна служба - оэдещ мн. ч. озден-заби.Сред представителите на ханските родове и потомствените уздени често се среща своеобразен антропологичен тип – рижи,космати,често остроноси.Апараги или чужденци - апараг; мн. ч. Апарагзаби- това биле чужденци намиращи се в Хунзах,главно избягали подлежащи на кръвна мъст.Те нямали право да бъдат членове на общината и да вземат участие в решаването на различни въпроси.Робите - лагъ; me. ч. Лагъзал – биле домашни слуги,телохранители на хана,селски глашатаи,овчари,работници.Тези които получели свободата си ставали клиенти на предишния си господар и биле покровителствани от него - хъазахъ; мн. ч. Хъузхъул.Хунзах имал свой кадия,който имал съдебна власт и се занимавал с делопроизводство и официална преписка.Кадията се избирал от Хунзахската община и ханът,като кандидатите по правило биле родом от далечнито селище Анди или от хебдалалското население,за да не провежда кланова политика.За разглеждане на въпроси касаещи обичайното право адет - батль (балъ) имало специални съдии - чухби (ч1ух!би).

В Дагестан древните селища имат по няколко названия на различните езици,които не са получени от обикновено изопачаване на името.Даргинците наричат Хунзах и хунзахското общество - Xlueap — Xluoap,

Лакците – Яртахьи,чеченци и ингуши – Джаяхъ,андийци – Гьайбул,на годоберински – Гьабул,на каратински – Гьалби.на ахвахски - Итлятль (Илъалъ);тюркоезичното население на Сев.Кавказ - Авар-ас нт,а хунзахското общество – авар.

До средата на 14в в Сулакския басейн съществува държава известна под името Сарир,чиято столица е Хунзах.Грузинските историци в 11-13в наричат тази държава владение на хунзахците. 
Източник:Древний Хунзах Т.М.Айтберов

Укрепление Хунзах от По дебрям Дагестана
.Андреев.А.П 1899г

И едно видео с природни изгледи от Хунзахското плато.

http://shax-dag.ru/d...1548&base=clips

Кубачи,Дагестан- хора и природа

 Природа



Хора

Орайда

из карачаево-балкарския фолклор
Тази история е много стара.Събрали се хората в долината Учкулан,за да мерят сила и да видят кой е най –силен.Дълго се борили и накрая най-силен се оказал един момък от Теберда на име Хасан.Сред събралите се имало един с воал на лицето,който дал знак,че иска да се пребори с победителя.Двамата излязли по-средата на мястото,дълго се борили.Накрая човекът с воала хванал Хасан и го повалил на земята.Победения момък поискал да види лицето на съперника си.Един от събралите се в тълпата скочил на коня си и смъкнал воала и шапката от главата на бореца.Като лъч на слънцето засветила прекрасна девойка – Орайда.Победения борец се заплеснал по девойката и съчинил песен.Така било писано – мълвели старците – наверно тези двамата се борили един за друг,затова нека се оженят.
Много време минало.И хората и скалите забравили външността на Орайда,а нейната смелост все още е жива.На сватби и празници звучи нейното име – с Орайда откриват празника,с думата Орайда девойката се жени,и пак с Орайда – пристъпва за първи път в дома на съпруга си.

Карачаевские сказания
Записано в августе 2002г.
студенткой 2 курса факультета РГФ, ОТиПЛ
Воронежского государственного университета
Семеновой Индирой Джотдаевной
в Республике Карачаево-Черкессии г. Усть-Джегута
от Байрамуковой Аминат Борисовны.
Перевод на русский - И.Д.Семёновой,
под редакцией д.ф.н., проф. ВГУ А.А. Кретова

altaica.narod.ru

Ето един вариант на песента група Домбай - Орайда 

и един съвременен вариант от 
KaracayTube's Channel

Jibbing в Домбай

22 сноубордисти и три скиора се съревновават на Men's Health Rail Master в Домбай 2010г.Условията - не много леки - мъгла и сняг.Но въпреки всичко,не без известно мъжество, състезателите покозват триковете си .kurch.blogspot.com/2010/04/blog-post_8272.html



Видяно от : kurch.blogspot.com

Изделия от вълна - карачаевски шапки

Видяно от : http://kurch.blogspot.com/

Holod «Холод».

На 2.11.1943 около 70 хил. карачаевци биле качени във вагони за животни и отправени към хладните степи на Азия.Повече от половината от тях умрели по пътя от студ и глад.Повече от 20 дена преселниците се задъхвали от липса на въздух,мръзнели , гладували и умирали.Това е един филм на режисьора Хусеин Эркенов за сталинската депортация.



За сталинската депортация 1943–1944 .

Един кавказки обичай

Видяно от a-sult-h.livejournal.com

Теракти в Московското метро - Dino MC47

Видяно от a-sult-h.livejournal.com

Карачаевската порода коне официално призната

За карачаевската порода коне се разказва в няколкоминутния филм на Телекомпания НТВ,чийто кореспондент Максим Березин посещава родината на ценената за нейната издръжливост кавказка порода.Конете от тази порода се отличават с алпинистки навици,тъй като се отглеждат при високопланински терен и суров климат.През 30-те год. и по-късно през 90-те породата едва се съхранила благодарение на частни конюшни.По високопланинските маршрути и жители и туристи се предвижват само с помощта им.Във Франция се извършва генетична експертиза и карачаевската порода получава генетичен паспорт,сертификат.
http://www.karachays.com/

by Scolot09 13.01.2010

Карачаево-балкарски коледен танц Озай

Този танц е свързан с месеците ноември-декември,когато овчарите слизат от летните пасища ,хамбарите са пълни с хляб - в домовете настъпва изобилие и доволство.Изпълнителите на обряда/Озай-в Балкария и Гюппе-в Карачай/ ходят по дворовете и събират лакомства - боза,варено месо и др.В текста,който се изпълнява се говори следното:
Вставай, поднимайся, княгиня, вставай,
На чердак залезай, княгиня, Озай, Озай,
Черноухого валуха белого, что вечером зарезали,
Локтевую кость подавай,
Ой, Озай, Озай!
Один шаг - к тебе, один хурджин с едой - мне,
Да супу - чашу,
Да хлеба - краюху,
Да мяса - два ребра,
А не дашь-чтоб со скалы упала и разбилась

Участниците в обряда носят родови знамена ,маски на диви зверове,ръководителят носи чучело-овен или орел.Младежите със смях и песни обикаляли домовете и срещу възнаграждение изпълнявали обредни песни-благопожелания.

Озай, Озай!
Пришли (мы) к вам,
Подайте нам.
Тейри пусть даст вам!
Пусть будут шерстисты ваши овцы, Озай!
Пусть (всегда) будут радостны (ваши) праздники, Озай!
(Пусть всегда будет) жирной скотина, которую вы режете,
Озай!
Пусть замуж выйдет (ваша) дочь, Озай!
Пусть женится (ваш) сын, Озай!
Пусть у вашей снохи будет много сыновей, Озай
Если прогонишь нас, не вознаградив, да не взойдет
Пшеница на твоем поле, Озай!
Кто не подаст нам (поющим) Гюппе,
Пусть будет бездетным .

Древние танцы карачаевцев и балкарцев.М.Ч.Кудаев
www.karachays.com
kasmakcac
July 28, 2007

Карачаево-балкарски танц на запознанството "ТЮЗ ТЕПСЕУ"

Този танц се изпълнявал на всички тържества.Когато танцът имал обрядов характер,се изпъълнявал от голяма група хора ,в строга последователност на фигурите и стъпките и който ги наруши излиза от кръга.Танцът се танцува от младежи ,които образуват двойки.Народът вярвал,че ако този танц се изпълни с еротични елементи преди оран,се увеличава плодородието на почвата.Младеж с маска на Алтын Хардар/златен овен/изпълнява еротични движения пред девойката .На дръжката на плуга завързвали кърпа и шапка от овча кожа и вълна,за да бъде урожая плътен като руно.Също правели и с лопатата.Когато овчарите връщали животните в зимните кошари,правели знаме с изображение на глава на първия бог и изпълнявали около него този танц,за благополучно завръщане от пасищата.По време на сенокос ,в чест на божеството Чоппа извършвали жертвоприношение/коза,овен/,кожата на жертвеното животно развявали като флаг и около него изпълнявали отново Тюз тепсеу/бавен,равен танц/.В края на сенокоса издигали висок кол с прикрепена връзка сено и край него младежи отново изпълнявали този танц.На празника на урожая на кола поставяли ябълка,круша,чесън,лук,орехи,а юноши със закрити очи,катерейки се, се опитвали да вземат нещо от кола. Ако сполучат,взетото подаряват на девойка ,която харесват.Тя подарявала кърпата си или излизала да тънцува Тюз тепсеу.По плодовете гадаели каква ще е невестата на младежа:кисела ябълка-с остър характер,сладка круша-вярна,лук-скандалджийка,чесън-зла.По време на сватба също се танцува този танц.Най-добрите танцьори го танцуват с чаша боза на главата си ,някои дори с три чаши.Основните стъпки на танца са следните:юношата ,отделил партньорката си от групата ,ту пристъпва напред,ту отстъпва,а девойката повтаря неговите стъпки.Това имитира похищение на невеста.Фигурите на танца също имат свое значение:права линия-представяне на участниците,голям кръг-безкраен живот,полукръг-щастие за всички двойки,зигзагообразен - щастието трудно се добива,две линии - равенство,диагонал - щастие на половина,малки кръгове - почет и уважение,малки полукръгове - трудности,клин - голяма любов,кръст - брачна връзка.Ако девойката,по време на танца се обръща следейки партньора си това означава взаимност на чувствата.
Древние танцы карачаевцев и балкарцев.М.Ч.Кудаев www.karachays.com

Тюз тепсеў - Танец знакомства -Tuz tepsew
Scolot09
January 11, 2008


Приложение:Снимка на карачаевци от Тебердинско село по време на празник в края на 19в от karachays.fb5.ru

А това е съвременен поглед към националната музика.
Remix на музыку из национального танца.
Карачаевское Къапа (Тюз тепсеў) , Адыгское Кафа - название плавного танца Lepshokoff



www.realmusic.ru/lepshokof

Танц на златорунния овен Хардар

Това е обреден карачаево-балкарски танц.Хардар означава изобилие.Например когато балкарец по отношение на трапезата казва: Ма бу хардар бла ант этеме - Кълна се в това изобилие.В балкарската митология Хардар се представя като златен овен.Към него се обръщат с молба за изобилен урожай на празника Сабан той.Тамадата/старшия ръководител на обряда/,взима чаша напълнена с боза и произнасял заклинание.В хореографията Хардар е представен като мъж,облечен в шуба,на главата с жълт венец с рога и държи в ръка пръчка с изображение на змия.Движенията в танца подражават овен.В специален дом целия аул отглежда бик наречен хычауаг ёгюз/достоен за бога вол/ до месеца на Хычауман /Пасха - божи ден /.По начина по който се държи бика ,когато го извеждат ,гадаели за урожая - ако мучи с глава нагоре - голям урожай,ще има на горните участъци и обратно.Заколвали бика и започвал пир.Всеки дом трябвало да донесе лепешки наречени хычин/за празника приготвени по специален начин хычауаг хычин/.

Танцът Хардар се съпровожда с песен:
Кълна се в образа на този Хардар!Нашия бог-владика-Златния Хардар!Стопанин на земята - Златния Хардар!Богатства на земята - Златния Хардар!Защитник на земята - Златния Хардар!Любимец на хората - Златния Хардар!Безмерно почитания - Златния Хардар!
Пирът завършвал с ритуален кръгов танц.Всяка девойка държала поднос с чаши за да се изобрази изобилие.Девойките предават на младежите подносите с чашите и те имитират хранене с ръка.Младежите приготвяли маски ,които слагали на главата си .Ако девойките не познаели с кого танцуват - ще има голямо изобилие.
Древние танцы карачаевцев и балкарцев.М.Ч.Кудаев
/www.karachays.com /
На снимката хычын от www.karachays.com

Unsubscribe kasmakcac
November 17, 2006



Unsubscribe Scolot09
January 19, 2009
Танец в честь древнего божества Хардара, покровителя урожая, чьим тотемом служил золотой баран-символ изобилия

Отмичари

Отмичар - помощник при крадене на мома.Тази българска дума прочетох в пояснителния речник към книгата Българи от старо време.В българската литература има няколко описания на крадене на невеста.И филм - Мъжки времена.Ивайло Петров описва годяването на своите родители с крадене,при това в не много далечно време.В днешните супер модерни времена този обичай изглежда смешен - сега момите май сами се крадат...
В Кавказ обаче , особено при етносите изповядващи ислям ,този обичай се извършва все още ... е навярно също в модернизиран вид.Подбрах няколко видео - клипа
Това е кражба на невеста по-грузински - много красиво видео

А ето едно забавно видео- струва ми се чеченско



А тук деца тренират крадене на невеста


Накрая ви предлагам една симпатична песен на Ринат Каримов Я невесту украду