В Централната част на Среден Дагестан, между реките Аварско и Андийско Койсу се намира Хунзахското плато.То е разположено на височина 1700-2000м и е с приблизителни размери 26км дължина и 8-10км широчина.От три страни платото е заобиколено от планински хребети:на юг- Талако,на северо-изток – Тану-сын ?,на юго-изток – Акаро.
Почвата като цяло е чернозем и плодородна.Във вътрешността на Дагестан в района на Сулакския басейн,където живеят аварци,даргинци,лакци се образува особен културно-исторически масив от разноезични обитатели.Едно от стратегическите места в този район се явява Хунзахското плато.Там можело без трудности да се изхрани значителна военна част,а също тази войска да се изпраща бързо в много населени пунктове в междуречието.Стръмните брегове на двете реки, изпълняващи роля на крепостен ров, и отвесния край на платото правят невъзможно предвижването от север на юг към Алазанската долина.Също на пътя на северните войни се изправяли непроходимите гори на Ичкерия и затова управителити на Авария се стремели да имат опорни пунктове в юго-източна Чечня.Със заобикалящите го райони Хунзахското плато се свързвало по няколко пътя:.Към Чечня- Сиух, Тлох, Муни, Зило, Анди по брега на р. Хулхулау.В центъра на Ичкерия към сел.Беной /по аварски-Баини,по кумикски Баян/ - Хунзах—Обода—Ахалчи—Сиух— Тлох—Муни—Зило—Риквани—Андийски хребет—Беной—брега на р. Аксай—сел. Аксай. Сел.Эндирей/Андрейаул/ се явявало важен пункт и връзка на платото с Теркско-Сулакската равнина.Според автора,Т.М. Айтберов ,около сел Эндирей в древността се намирал град Балх. .За Грузия пътя минавал през Гидатль,Главния Кавказки хребет и Белокан.
Многочислените селища на платото се делели на два съюза или общества– североизточен наричан Хебдалалски (по-аварски х!ебдалал),и югозападен - Хунзахски (хунз).Второто ,според писмени и устни източници аварците обозначавали с термина – бо – войска (хундерил бо-г-«хунзахска войска, хунзахски народ»).Този термин отсъства в дагестанските езици,но присъства в чеченския и ингушския.В Дагестан наричали Хунзах още „родина на храбреци”или железни хунзахци/ маххул хунз/
В Хунзахското общество влизали още следните селища - Амишта, Баитль, Батлаич, Гени-чутль, Гозолоколо, Гонох, Гортколо, Гоцатль, Джалатури, Заиб, Ках, Кахикал, Тагада, Текита, Тлайлух, Тукита, Уздалросо, Хариколо, Химакоро, Хини, Цада, Цельмес, Цолода, Чалда, Чондотль и Шотода.Център на обществото било село/ по аварски росо/ Хунзах.В ислямската епоха там се намирала главната или „войсковата” джамия - бол мажгит.,а също и управителя на Авария,който се наричал Хундерил нуцал-хсш, Хунзахъ нуцал-хан,на тюркски - Авархан, Аварбий,на грузински - Хунзакъис батоны-хунзахски господин.
.В 17-18в Хунзах се пренаселил и достигнал 2-3хил.дома,което принудило общината да създаде колонии и селища в други земи.В 19в домовете били 700-800,днес са около 838.Според някои източни държавници в селището трябва да има между 100-500 дома ,тоест около 3хил души,а по-голямото количество предизвиква екологични проблеми.По заповед на имам Шамил/1797-1871/ бил разрушен Хунзах и неговите укрепления,противоречащи на шериатската демокрация.Съществували дебели каменни стени долепени до крайните домове,които можели да отразят сериозно нападение,а също и врата,вход към града - «капу» (къапу).
В Аваристан съществуват много родове - тухумы-тлибили (кьибил — «корен»),които обръщат голямо значение и записват своя произход,но такива родове в Хунзах нямало и дори хановете нямали представа за своето родословие с изключение на Алимчуеви.На върха на социално-политическата структура стоял хан,а до него роднините му - чанки (ч1анк!а, мн. ч. ч1унк!би).Имайки пред вид властолюбивия характер на този слой от обществото, хунзахци изисквали от управляващия да отпраща своите млади синове колкото се може по-далеч по други селища.Следващия слой е узденски,свободни селяни,които се изхранват от собствения си труд и имали задължението да носят военна служба - оэдещ мн. ч. озден-заби.Сред представителите на ханските родове и потомствените уздени често се среща своеобразен антропологичен тип – рижи,космати,често остроноси.Апараги или чужденци - апараг; мн. ч. Апарагзаби- това биле чужденци намиращи се в Хунзах,главно избягали подлежащи на кръвна мъст.Те нямали право да бъдат членове на общината и да вземат участие в решаването на различни въпроси.Робите - лагъ; me. ч. Лагъзал – биле домашни слуги,телохранители на хана,селски глашатаи,овчари,работници.Тези които получели свободата си ставали клиенти на предишния си господар и биле покровителствани от него - хъазахъ; мн. ч. Хъузхъул.Хунзах имал свой кадия,който имал съдебна власт и се занимавал с делопроизводство и официална преписка.Кадията се избирал от Хунзахската община и ханът,като кандидатите по правило биле родом от далечнито селище Анди или от хебдалалското население,за да не провежда кланова политика.За разглеждане на въпроси касаещи обичайното право адет - батль (балъ) имало специални съдии - чухби (ч1ух!би).
В Дагестан древните селища имат по няколко названия на различните езици,които не са получени от обикновено изопачаване на името.Даргинците наричат Хунзах и хунзахското общество - Xlueap — Xluoap,
Лакците – Яртахьи,чеченци и ингуши – Джаяхъ,андийци – Гьайбул,на годоберински – Гьабул,на каратински – Гьалби.на ахвахски - Итлятль (Илъалъ);тюркоезичното население на Сев.Кавказ - Авар-ас нт,а хунзахското общество – авар.
До средата на 14в в Сулакския басейн съществува държава известна под името Сарир,чиято столица е Хунзах.Грузинските историци в 11-13в наричат тази държава владение на хунзахците.
Източник:Древний Хунзах Т.М.Айтберов
Източник:Древний Хунзах Т.М.Айтберов
Укрепление Хунзах от По дебрям Дагестана
.Андреев.А.П 1899г
.Андреев.А.П 1899г
И едно видео с природни изгледи от Хунзахското плато.
Няма коментари:
Публикуване на коментар