четвъртък, 27 юни 2013 г.

Кавказки речник



Лезгински

АЙГЪУР  - жеребец
АКА – огнище с полукръгла пещ,вътрешната стена ,на която се използва за изпичане на хляб,залепван за нея, акад фу – хляб изпечен в такава пещ
АКВАЗ-АКВАЗ  - нареч. явно, пред очите;
АКВАЗ-ТАКВАЗ – незабелязано,бързо ,вж акуна-такуна.

гад акуна-такуна акъатна – лятото измина незабелязано.

АЛАБАШ  - белоглав (за куче).

АЛПАН – 1.метеорит,2.гибелно,страшно място,3.Кавказка Албания

АСТА 1. бавен, тих; аста юзунралди -  с бавни движения; 2. аста алад -  ходи бавно; аста рахух  - говори бавно
АСТА-АСТА нареч. Бавно,тихо,постепенно.
АСТАВАЛ бавност; аставал акатун да се забавя; аставал кутун забавям (движение).

ЖИВ (-еди, -еда, -ер) сняг;; жив къун вали сняг; жив цIурун снегът се топи.
ЖИВАН редко 1. млад; 2. юноша.,

АВА 1) има , 2) обладава, адаз пул ава – той има пари

АВАДАН – плодороден
ХУН I (хаз, хана, хух) 1) чупи, разбива;
ХУН II (хаз, хана, хух/ рухух) да родя, рождам; плодя се (за животни); ада гада хана -  тя роди син; какаяр хун снася; вечре кака хана  - кокошката снесе яйце; гаф гафуни хада погов. Словото поражда слово.
ХУНЧА 1) пълно с ястия; 2) перен. изобилие, пълна чаша

ХЪФИН (-из, -ена, хъша/хъвач) отивам си, отпътувам, тръгвам си обратно; вж. фин II.
ХЪША повел. ф. от хъфин, хтун
ФИН I семейство.
ФИН II (физ, фена, алад) 1) идвам, пътувам ; 2) да проиграя нещо, адай пул фена – той проиграл парите


ИЧIИРУН (-из, -на, -а) 1) опростявам , 2) разтоварвам нещо, 3) изсипвам,отсипвам, 4) пресипвам от един съд в друг

гъуьр чувалдиз ичIирна пресипах брашното в торба.

ИЧ (-ини, -ина, -ер) ябълка; ичин ябълков,; ичин тар ябълка /дърво/.
ИЧАЛАТАР мн.число -  вътрешности.
ИЧКИ спиртна напитка

ИЧIИ  - 1. пуст,празен,2. само,точно,излят,
ам ичIи вичин буба я – той е излят /точен/ баща


ВИНИХЪ нагоре,на високо; багъдилай винихъ вуч гала? Какво има зад градината нагоре?; винихъ лагьай гафар - гореказаното; винихъ галай цIарар – предходните строфи.
ВИНИХЪАЙ нареч. отгоре; винихъай агъуз отгоре надолу
ВИЧ (-и, -е, чеб) мест. 1) возвр. Себе си,2.сам

ВИШ сто; виш йисан столетен


ТВАР (-ци, -це, -ар)  зърно,

ТIВАР (-цIи/-уни, -цIе/-уна, -ар) 1) име,название, ; 2) прякор, прозвище; 3) звание, 4) рядко, прен. Род

балкIан кьейила пурар амукьда, итим кьейила -тIвар - погов. Когато загине кон,остава седлото,когато загине мъж – остава името.

тIвар тун -перен – да остави след себе си добра или лоша слава,памет

ТIВАР-ВАН: тIвар-ван авай – известен

ВЕКИЛ 1) упълномощен, доверено лице, представител; 2) защитник, адвокат.

БЕРЕ I 1) проход (в забора, през който се пропускат животните при доячка 2) летен стан /за овце/
БЕРЕ II диал.: и бере -  това време;

ШИВ (-ди, -да, -ер) кон; шивдин конски

СИВИН – дете


ЦIАР (-цIи, -цIе, -ар) 1) линия; черта; цIар чIугун а) прокарва линия,черта; б) зачертава 2) цIарцIин гьарф главна буква; 3) строфа (за стихотворение); ¦


Балкарски

Ырнык – диворастящ,див
Ыз – следа, суу ызы – русло на река,
Ызгъыл – потомоък,род

Ассы – 1 -грешник,неверник,богоотстъпник,2.-враг,неприятел,3- пройдоха

Асырау – 1.-пазене,съхранение  ,2 -отглеждане,възпитание,опека,3 -отглеждане на животни , 4- погребение

Джар – овраг , стръмен бряг на река,

Оспар – самонадеян,самодоволен,

Осуй – опекун,попечетел
Тууар – 1 едър рогат добитък,крава,бик 2 стадо
Тууаргъа – 1 -раждам се ,кеб тууаргъа – да се наплодя, 2. – възниква, 3 . изгрява /за планети /
Туугъан – новороден
Туу – целина
Табаргъа – 1 - намирам,откривам,2 – получавам ,3 --  раждам, 4 – снасям , 5 – извеждам,доказвам
Къылкъы – клас /напр.пшеничен/
Къыле –дълъг,върлинест
Къуюу – 1 - наливане,2 - насип,насипване,
Къуяргъа – 1 – наливам,2 – вали дъжд, 3 – сипвам,насипвам, 4 – събирам /хора,животни/ , 5 – топя,отливам
Къарын – 1 – утроба,черво , 2 – стомах, 3 – храна,продоволствие ,
Къарыу – 1 – сила,мощ , 2 – възможност , 3 – състояние ,богатство
Мадар – 1 – възможност , 2 – способ,средство ,
Мадарчы – находчив
Мадул - целина

сряда, 26 юни 2013 г.

Из аварския речник



чапáр... нарочен, гонец; куриер,;
чáраб пъстър; петнист;
авлáхъ... равнина, равно място; степ;
балъ1... уст. обичай
балъ2... кастриране, кастрация (за коне)
балъ3... участък, част от поле (при оран,житва и др.), сенокосен участък 
жанáвар (-алъ, -алъул, -ал) звяр;; ~алъ гIадин като звяр; зверски; жанáваралъул 1. род. п. от жанáвар – зверинен

         бечé (бачSца, бачSл, бачáл) 1) теле;

бечéд (бичáс, бичáсул) бог, творец;
бечéд(го) богато, състоятелно,; ~ гьабизе да се обогати;
б/ечІáдго нареч. 1) вяло; апатично, равнодушно 2) лениво, неенергично 3) подавленно,  меланхолично,
бабáл 1. род. п. от бабá 2. мамин,; ~ хазина мамино съкровище (за дете)  
бабáла/й (-лъ, -лъул) диал. Баба по майчина линия
бабý (-ца, -л) диал. вж. бабá

бабá (-ца, -л) ласк. дет.  мама, мамичка,  
         б/áгъ/изе (-ула, -ила, -ана, -е) 1) бия се;  2) сражавам се,воювам.; 3) да се бода ( за овни ); 4) перен. Удрям се  (в преграда- вятър,вълна) 5) перен. Чувствам силна болка;)

багьáдур 1. 1) (-ас, -асул, -заби) храбрец, смелчак, ; богатир;  2) герой (от литературно произведение);
багІ1 (-алъ, -алъул, ал) 1) дет. овчица 2) прост. овца
багІ2 (-алъ, -алъул) диал. марена
б/агІá-б/акараб червен;
багІáрхоно (багІáрханица, багІáрханил, багІáрханал) жълтък; багІарханазул лъор цІезабизе да давам празни обещания; букв. Да запълня пазвата някому с жълтъци
багІáрхІатІ (-алъ, -алъул//-ил) червена глина
багІáрцІвайилъ нареч.  три седмици до пролетното равноденствие (1 март)
багІрá (-ялъ, -ялъул//-дул, -би) диал. зарево, заря; бакъанил ~ вечерно зарево
вехь (-ас//-алъ, -асул//-алъул, гІухьбS) чобан, пастир; ; овчар
вéхьасул 1. род. п. от вехь 2. чобански,пастирски; ; ~ паж (хъощ) овчарска колиба;  ~ тІагъур овчарска шапка (от овча кожа);
в/áчІа межд, изразяващо подбуда за действие давай; см. б/áчІине, р/áчІа
ватІáн (-алъ, -алъул) родина, отечество, място на  раждане;; эбелаб ВатІан Родина-майка; ~ хиралъи патриотизъм, патриотичност;
         васSгат (-алъ, -алъул, -ал) завещание; завет;
         в/асSкІ/о (-ояс, -оясул, -аби) кукла (изображение на момче) вж. я/сSкІо

в/асSкІомахІав женоподобен,   подобен на кукла (за мъж с женски маниери);
в/аслъS (-ялъ, -ялъул) 1) задължение на сина; ~ гьабизе -  да бъда син някому. 2) целомъдрени юноши
вáслъ/изе (-ула, -ила, -ана, -е) да стана син

          б/áщалъи (-ялъ, -ялъул) 1. масд. гл.  б/áщалъизе 2. 1) равенство; еднаквост; идентичност; ихтияр ~ равноправие; сордоги къоги ~ равноденствие 2) половина;
б/áщалъ/изе (-ула, -ила, -ана, -е) да стана равен (по размер,брой.); да се изравня,; ирс босизе гьитІинав вац кІудиявгун ващалъула по наследствено право младшия брат се изравнява със старшия;
ба¡н (-алъ, -алъул, -ал) сведение; разяснение,обяснение; забележка;
б/áща-б/акъалъизаб/изе (-ула, -ила, -уна, -е) да подравнявам  (приблизително, почти); кІиябго къед ~е приблизително подравнявай двете стени
бáцІил 1. род. п. от бацІ 2. вълчи;; ~ цІоко вълча кожа ~ берал с вълчи очи (за човек с черни очи);
б/ац (-алъ, -алъул, -ал) брат или сестра (на животно); б) прен. плодове от едно поле
         балá/й (-ялъ, -ялъул) любов, увлечение

         балáгь (-алъ, -алъул, ал) 1) беда, нещастие, бедствие; напаст

         бал (-алъ, -алъул//-áл, -ал) 1) гребен, връх; щобил ~ гребен на хребет,2) острие,
        бакъ (-уца, -ул) 1) (Б проп.) Слънце; Бакъ кквей слънчево затъмнение

       бáдибчІва/й (-ялъ, -ялъул, -ял) 1) масд. гл.  бáдибчІвазе 2. упрек, укор;

б/á/зе (-ла, -ла, -на, -й) 1. 1) да вися.... 18) с деепр. др. глагол встъпва в ролята на глагол със завършено действие ; гьа ~зе давам клетва,; дагІба ~зе споря..... къвал ~зе прегръщам; къец ~зе съревновавам се; кІал ~зе перен. Нахвърлям се с ругатни;... ;  хІал ~зе прилагам усилие 

бачáвехь (-ас, -сул) пастир на телета
бачáвехьлъи (-ялъ, -ялъул) работа, занятие на пастир на телета; ~ гьабизе да работя като пастир на телета
б/аччáр/изе (-ула, -ила, -ана, -е) учащ.  Да се занимавам с превози; да нося на гърба нещо.;
бакъвá(го) нареч. гъсто (за течност); ~ гьабизе сгъстявам,

       б/áкъ/изе (-ула, -ила, -ана, -е) гладувам,недояждам, изгладнявам

      бакъáн (-алъ, -алъул, бáкънал) напев, мелодия; мотив


бугýн (-алъ, -алъул//бугнáл, бýгнал) част (от месото на животно); бугнал чІвазе да разделя месото на части
         бугъ/á (-ица, -ил, -би) 1) бугай; бик-производител

бугъáз (-алъ, -алъул, -ал) регион. залив
        бугъáлъи (-ялъ, -ялъул) господство (на един влиятелен човек в  аула); верховенство

бутІ1 (-алъ, -алъул, -ал) 1) лък; ~алъ чІор речІчІизе да пуснеш стрела с лъка,да стреляш с лък  2) пружина;
бутІýцІин (-алъ, -алъул) средоточие, агломерат 

         б/ýх/изе (-ула, -ила, -ана, -е) 1) да бия,избия, заколя, , да посеча; бетІер ~изе да бия по главата; гьумер ~изе да бия по лицето;  керен ~изе да се бия в гърдите

б/ухъáр/изе (-ула, -ила, -ана, -е)   1) копая,рия;  2) занимавам се с плевене; эбел хурий юхъарулей йиго майката се занимава с плевене в полето
бухъáр/о (-оялъ//-оца, -оялъул//-одул, -аби) диал. , кирка; местен вид мотика вж. газá, хъинцІS
бýхъа-хъетІ/изе (-ула, -ила, -ана, -е) да копая леко;;рия недълбоко; гузбуз ракь ~изе с кирки да рия недълбоко вж. бýхъа-хъвазе, бýхъизе

вáрхан нареч. 1) всички заедно и едновременно

         в/ас (-ас, -асул, -ал) 1) момче,юноша,младеж;

        илáгьия/б 1) божи, божествен ~л амраби уст. божи завети 2) свят; ~ рухI свети дух 3) неземен; възвишен; могъщ; ~б рокьи любов неземна; чабхъен могъщ набег

      къонó (-ялъ//къанSца, -ялъул//къанSл, къанáл) 1) плита (каменна или метална);

     къаница рарал рукъзал дом, покрит с  каменни плити

петък, 21 юни 2013 г.

Дагестанските съюзи на свободните общини 16 - 17 в. - 4



   В Среден Дагестан са разположени съюзите Акушински, Мекегински, Мугински, Цудахарски, Сюргински, Урахински (Каба-Дарго), Буркун-Дарго, Ицарински, Ганк, Гапш, Муйра, Шуркант, Каттаган, Ирчамулски, Каракайтаг, Хамур-Дарго.

  Акуша-Дарго граничело на север с Мехтулинското ханство, на северо-изток с Тарковското шамхалство, на юг със Сюргинския съюз /Сирх/, на изток с Каба-Дарго и Кайтагското уцмийство, на запад с Андалал и Казикумухското ханство.В Акушинския и Цудахарския съюзи живеели освен даргинци и лакци и аварци.Многолюдността на Акуша му позволявала да набира 17 хил. войни и да има известно политическо влияние.Властта се оглавявала, както и при други съюзи от наследствен кадия,като акушинският се считал за главен.

  Друг голям съюз бил Буркун-Дарго / Вуркун-Дарго / с главен град Ашта. В него влизали селищата  Кунки, Худуц, Амух, Анклух, Санди, Цирхе.В периода 17 – 18 в. Буркун-Дарго бил подвластен на казикумухските владетели.

  Главно селище на Сюргинския съюз към 18 в. било Ургали (Урари), а преди това Нахки.Този съюз бил многолюден,състоял се от 15 селища и дори имал амбиция да подчини Ицаринския съюз. Последния използвал помощта на кайтагския уцмий,но по-късно станал зависим от него.


  Урахинския съюз или Каба-Дарго включвал селищата Урахи, Долни Мулебки, Мургук, Дейбук и др.Названието „каба” се превежда като „отделен,без връзка”. Съюзът Ганк се състоял от 5 селища с център Уркарах, а до него съюзът Муйра включвал 7 селища.Център на съюза Гапш,състоящ се също от 7 селища, бил Киша.Съюзът Каракайтаг включвал 11 селища,Шуркент – 10, Каттаган – 5.


   Табасаранските съюзи биле следните: Девек-Елеми, Кераг, Суак, Кухрыг.Най-рано възникнал Дирическият съюз,включващ селищата Хив, Хоредж, Лака, Кандик, Арчуг, Цудук, Чувег и др. Съюзите биле образувани на териториален принцип и се управлявали от изборен старшина /кевхи/.


   Лезгинците от Самурската долина също биле организирани в пет съюза на селски общества.Водещ сред тях бил Ахты-пара 1,състоящ се от 12 селища Ахты. Клем, Хуля, Тра, Гогаз, Усур, Кака, Гдунг, Кочах, Мидфах, Сумугул и Хал. Ахты-пара 2 обединявал селищата Хнов, Борч, Гдым, Маза, Фий.В Рутулския съюз влизали 18 селища / Рутул, Хрюк, Зрых, Хулют, Киче, Кахул, Иче, Лукун, Ихрах, Кала, Амсар, Лучек, Шиназ, Чруш, Пилек, Уна, Кина и Хунук./ ,от които главно било Рутул.
  Дозкупаринският съюз включвал 9 селища – Джаба / център /, Балуджа, Джиг-Дхиг, Ихир, Пиркент, Ухул, Филидзах, Храх и Яжиг.Вторият съюз Дозкупара включвал селищата Микрах, Каракюра, Куруш, Мака и Каладжиг.Съюзите се управлявали от старшини и кадии.Селището Мискинджа било самостоятелно и в него определяща роля имало духовенството.

  Още в 14 в. възникнал Курахският общински съюз на река Курах-чай.В 15 в. той обединявал селищата Шимихюр, Гельхен, Анкар, Кочхюр, Штул.
На изток от него до реките Чирах-чай и Гюлгери-чай се намирал Кюра /Кура /.Курах и Кюра запазили независимост от Сефевидите до 16 в.Останалите съюзи като Агулски,Кошански,Ричински трябвало да отстояват независимостта си от казикумските владетели.






   Борбата за независимост на всички дагестански общински съюзи не винаги била успешна,но никога не се прекратявала.Тази борба намерила отзвук в обичайното право и различните „съглашения” между отделните общества и съюзи.

   В периода 16-17 в. Дагестан не представлявал единно държавно образование.До 40-те години на 17 в. на дагестанската територия функционирали 7 самостоятелни феодални владения :  Тюменско ханство, Казикумухско шамхалство, Аварско ханство, Кайтагско уцмийство, Табасаранско майсумство, Дербентско и Цахурско султанства.

  Средата на 17 в.  Казикумухското шамхалство се разпаднало и се образували нови владения : Мехтулинско и Казикумухско ханства, Ендирейско, Аксаевско и Костековско княжества, Бамматулинско владение.Тарковските управители получили титула шамхал и тяхното владение започнало да се нарича Тарковско шамхалство.В Табасаран се появило ново образование начело с кадия /Табасаранско кадийство /.В този период Кайтаг бил поделен от двата враждуващи уцмийски рода. – Долен и Горен Кайтаг.


   Всички тези владения се отличавали помежду си с количеството територия ,количеството и етническия състав на населението.В тях се задълбочавал процеса на развитие на феодалните отношения.


четвъртък, 20 юни 2013 г.

Койсу



   Речната система Койсу включва басейните на четири реки на площ 13 хил.км.Най-дълга е Аварско Койсу / Авар гIор ,167 км /.В него се влива Казикумухско Койсу /102 км /,приело водите на Кара-Койсу / Чеер гIор,80 км /.

При сливането на Аварско и Андийско Койсу / Анди гIор ,134 км/ се образува река Сулак,вливаща се в Каспийско море.Реките текат в дълбоки каньонообразни долини,а изворите им се намират на 3-4 хил м. надморска височина.
Захранват се при топенето на планинските ледници и през месеците юни и юли се отличават със силно водно течение,използвано за добив на енергия.


   Аварско Койсу е съставено от много реки,започващи от главния Кавказки хребет от планината Никос-цхе ,близо до Сари-даг.


Най-големия приток протича от Сари-даг
 и се нарича Джрмуд-чай.

В него се вливат десетки малки рекички
 като Кюндил,Калак-ор,Химрик-ор и др.
По-надолу получава названието 
Черель-ор и сливайки се с Хвон-ор 
образува Аварско Койсу.
Още по-надолу в тези води 
се влива и Казикумухско Койсу.


Аварско Койсу протича през дълбоки скалисти терени бедни на гори и сливайки се с Андийско Койсу образува Сулак.

Дагестанските съюзи на свободните общини 16-17 в. - 3



   Друг важен съюз от общини бил Гидатл,състоящ се от 19 селища : Урада (200 къщи), Тилик (800), Хуур (300). Асал (400), Ках (440), Киндах (2170), Ури (271), Ракку-Ахал (180), Зикяль (190), Тидиб (179). Хинта (170) и др.Съюзът Кил се състоял от 7 селища,от които най-големи биле Ругельда (382 къщи) Ригик (271), Кукнук (200) и Мусик (100).Съюзът Кувал се състоял от 24 селища,като най-многолюдни биле селищата Руссул (300 къщи), Уралаб (200), Балдук (190), Залду (181), Хаххаснаги (160), Хазал (100), Чуну (100), Балин (102), Мугду (100), Кук-Кууда (120).


   Освен така описаните съюзи при народите от цезко-андийската група,съществували и по-големи обединения на няколко съюза.Подобни на федерации,те биле организирани,за да се осъществи твърда съпротива на населението им срещу домогванията на съседните феодални владения и ханства.

  Такова обединение представлявало Антл-Ратл / Антль-Ратль – седем земи /,разположено на северния склон на Главния Кавказки хребет,отделящ го от Кахетия и Джаро-Белокан, в долината на Кудаб-Ор.В него влизали съюзите :. Джурмут, Тхебех (Тходоколо), Бохну, Унхада, Анцлус, Тъаш, Анцух, Хуанал. (Капуча) и Кхенада.

  В Джурмут влизали Хамлук (100 къщи), Гениколо (40), Херел (30), Готхнуб (15), Бехельда (70), Олхал (20), Салда (70), Джорода (50). Те биле разположени на десния бряг на  река Джурмут-чай. Съюзът Тхебел обединявал девет селища, от които главни биле Надцал (75 къщи), Гаркулал (50), Тхухуб (40). Те биле разположени на десния бряг на река Тхамар-ор.
  В съюза Бохну влизали селата на десния бряг на река Бокну при нейното вливане в Кудаб-ор близо до долината Черел,а именно Никор, Сикиль, Моцутх, Хадиял, Тъадиал, Киндаб, Хиндук. Общо те наброявали 630 къщи. Съюзът Ухнада се състоял от 5 селища (Хочек, Цума, Хъитсух, Тхартлу, Хунзеб) и наброявал 185 къщи. Те биле разположени в долината на река  Унхада-ор.   Съюзът Анцлуз бил образуван от селата: Тдрата, Ух-Хал, Гыдиш, Банаб, Хдмар (200 къщи), Тилутль, Кутла.Общо наброявал 770 къщи.   Най-голям бил съюзът Тъаш, който обединявал 27 неголеми селища с общо 11200 къщи..Те биле разположени на десния бряг на Кудаб-ор.Съюзът Анцух се състоял от 21 селища,разположени на запад от Тъаш.Капучинското общество се състояло от 9 села ,разположени в долината на западния ръкав на Кудаб-ор : Тадал (200 къщи), Бежута, Качаркут (Капуча на грузински), Нахада, Гарбутль, Худер, Хеллао, Родоро, Инуха.Това общество наброявало 720 къщи.В Кхенада влизали 5 селища : Рохль, Кхенада, Колоб, Цымкал, Охох, Хахаб,наброяващи 200 къщи и разположени в долината на реката Кень-ор,вливаща се в Тхомар-ор.

Съюзите се управлявали от изборен старшина.За решаване на въпроси,касаещи цялото обединение Антл-Ратл се провеждало общо събрание в долината  на Черел – ор.На събранието се събирали стотици представители на всички общества,като предводителите на военни отряди / велади / имали решаващ глас.


  Друго федеративно обединение от съюзи и общества било Ункратл / унк – четири,ратль – земя /,включващо територията на четири долини.В него влизали Сиситлински, Гаоквски, Сильдински, Хушетский, Хваршински, Долно-Хваршински съюзи.Обединението граничело на запад с Тушетия,на юг с дидойците,на север с кистинците,на изток с обществата Багулал и Чамалал.

/следва /