Хунзах в древността

 

В Централната част на Среден Дагестан, между реките Аварско и Андийско Койсу се намира Хунзахското плато.То е разположено на височина 1700-2000м и е с приблизителни размери 26км дължина и 8-10км широчина.От три страни платото е заобиколено от планински хребети:на юг- Талако,на северо-изток – Тану-сын ?,на юго-изток – Акаро.

Почвата като цяло е чернозем и плодородна.Във вътрешността на Дагестан в района на Сулакския басейн,където живеят аварци,даргинци,лакци се образува особен културно-исторически масив от разноезични обитатели.Едно от стратегическите места в този район се явява Хунзахското плато.Там можело без трудности да се изхрани значителна военна част,а също тази войска да се изпраща бързо в много населени пунктове в междуречието.Стръмните брегове на двете реки, изпълняващи роля на крепостен ров, и отвесния край на платото правят невъзможно предвижването от север на юг към Алазанската долина.Също на пътя на северните войни се изправяли непроходимите гори на Ичкерия и затова управителити на Авария се стремели да имат опорни пунктове в юго-източна Чечня.Със заобикалящите го райони Хунзахското плато се свързвало по няколко пътя:.Към Чечня-  Сиух, Тлох, Муни, Зило,  Анди по брега на  р. Хулхулау.В центъра на Ичкерия към сел.Беной /по аварски-Баини,по кумикски Баян/ -  Хунзах—Обода—Ахалчи—Сиух— Тлох—Муни—Зило—Риквани—Андийски хребет—Беной—брега на р. Аксай—сел. Аксай. Сел.Эндирей/Андрейаул/ се явявало важен пункт и връзка на платото с Теркско-Сулакската равнина.Според автора,Т.М. Айтберов ,около сел Эндирей в древността се намирал град Балх. .За Грузия пътя минавал през  Гидатль,Главния Кавказки хребет и Белокан.

Многочислените селища на платото се делели на два съюза или общества– североизточен наричан Хебдалалски (по-аварски х!ебдалал),и югозападен - Хунзахски (хунз).Второто ,според писмени и устни източници аварците обозначавали с термина – бо – войска  (хундерил бо-г-«хунзахска войска, хунзахски народ»).Този термин отсъства в дагестанските езици,но присъства в чеченския и ингушския.В Дагестан наричали Хунзах още „родина на храбреци”или железни хунзахци/ маххул хунз/

В Хунзахското общество влизали още следните селища -  Амишта, Баитль, Батлаич, Гени-чутль, Гозолоколо, Гонох, Гортколо, Гоцатль, Джалатури, Заиб, Ках, Кахикал, Тагада, Текита, Тлайлух, Тукита, Уздалросо, Хариколо, Химакоро, Хини, Цада, Цельмес, Цолода, Чалда, Чондотль и Шотода.Център на обществото било село/ по аварски росо/ Хунзах.В ислямската епоха там се намирала главната или „войсковата” джамия - бол мажгит.,а също и управителя на Авария,който се наричал Хундерил нуцал-хсш, Хунзахъ нуцал-хан,на тюркски - Авархан, Аварбий,на грузински - Хунзакъис батоны-хунзахски господин.

.В 17-18в Хунзах се пренаселил и достигнал 2-3хил.дома,което принудило общината да създаде колонии и селища в други земи.В 19в домовете били 700-800,днес са около 838.Според някои източни държавници в селището  трябва да има между 100-500 дома ,тоест около 3хил души,а по-голямото количество предизвиква екологични проблеми.По заповед на имам Шамил/1797-1871/ бил разрушен Хунзах и неговите укрепления,противоречащи на шериатската демокрация.Съществували дебели каменни стени долепени до крайните домове,които можели да отразят сериозно нападение,а също и врата,вход към града - «капу» (къапу).

В Аваристан съществуват много родове - тухумы-тлибили (кьибил — «корен»),които обръщат голямо значение и записват своя произход,но такива родове в Хунзах нямало и дори хановете нямали представа за своето родословие с изключение на Алимчуеви.На върха на социално-политическата структура стоял хан,а до него роднините му - чанки (ч1анк!а, мн. ч. ч1унк!би).Имайки пред вид властолюбивия характер на този слой от обществото, хунзахци изисквали от управляващия да отпраща своите млади синове колкото се може по-далеч по други селища.Следващия слой  е  узденски,свободни селяни,които се изхранват от собствения си труд и имали задължението да носят военна служба - оэдещ мн. ч. озден-заби.Сред представителите на ханските родове и потомствените уздени често се среща своеобразен антропологичен тип – рижи,космати,често остроноси.Апараги или чужденци - апараг; мн. ч. Апарагзаби- това биле чужденци намиращи се в Хунзах,главно избягали подлежащи на кръвна мъст.Те нямали право да бъдат членове на общината и да вземат участие в решаването на различни въпроси.Робите - лагъ; me. ч. Лагъзал – биле домашни слуги,телохранители на хана,селски глашатаи,овчари,работници.Тези които получели свободата си ставали клиенти на предишния си господар и биле покровителствани от него - хъазахъ; мн. ч. Хъузхъул.Хунзах имал свой кадия,който имал съдебна власт и се занимавал с делопроизводство и официална преписка.Кадията се избирал от Хунзахската община и ханът,като кандидатите по правило биле родом от далечнито селище Анди или от хебдалалското население,за да не провежда кланова политика.За разглеждане на въпроси касаещи обичайното право адет - батль (балъ) имало специални съдии - чухби (ч1ух!би).

В Дагестан древните селища имат по няколко названия на различните езици,които не са получени от обикновено изопачаване на името.Даргинците наричат Хунзах и хунзахското общество - Xlueap — Xluoap,

Лакците – Яртахьи,чеченци и ингуши – Джаяхъ,андийци – Гьайбул,на годоберински – Гьабул,на каратински – Гьалби.на ахвахски - Итлятль (Илъалъ);тюркоезичното население на Сев.Кавказ - Авар-ас нт,а хунзахското общество – авар.

До средата на 14в в Сулакския басейн съществува държава известна под името Сарир,чиято столица е Хунзах.Грузинските историци в 11-13в наричат тази държава владение на хунзахците. 
Източник:Древний Хунзах Т.М.Айтберов

Укрепление Хунзах от По дебрям Дагестана
.Андреев.А.П 1899г

И едно видео с природни изгледи от Хунзахското плато.

http://shax-dag.ru/d...1548&base=clips

Кубачи,Дагестан- хора и природа

 Природа



Хора

Селището Кубачи,Дагестан

Самоназванието на кубачинци е -угбуган.Броят на жителите на селището не е достигал повече от 9хил.души.То представлявало малка самоуправляваща се република.,чиято независимост се постигала като плащали данък на поредната голяма държава.На селището пренадлежала обширна земя включваща пасища,гори,терасовидни посевни участъци.Като негови фортпостове се явявали по-малки аули,чиито жители изпълнявали различни дейности за кубачинците.Кубачи напомня големи пчелни пити които покриват стръмния южен склон на планината ,а също и на гигантски широка стълба издигаща се от подножието към небето.Домовете са свързани помежду си и плоския покрив на единия се явява тераса за другия дом.На първия етаж е помещението за животните,над него-стаите,които обикновено са четири.Стаята с каменно огнище служи за кухня и дневна,другите са спални помещения за децата и отделно за родителите,и гостна,в която също има огнище.Плоските покриви са покрити с глина и са удобни за всякакви дейности,като например сушене на сено.Сред живописните скали тече планинска рекичка Хелла акв- Голяма река.Около Кубачи са разположени следните планини – на изток Кайдашла муда, на юг — Циццила муда, на север — Къяцла муда, на юго-изток — Маццабехла муда, на запад — Табалла муда.Всяка жена съхранява в съндък чеиза си – масивни гривни-кулухме-от тъмно сребро или позлатени,пръстени – туппигле,сребърни верижки-бимхне,обици- уциа.Старците говорят,че Кубачи е била могъща крепост.Съхранени са основи на големи кули,на върха на селището се издига кръгла стражева кула Къунахъла калъа.До нея стои още една кула-кайла калъа-в която живее ,семейство Акаеви.Стените на кулите са изградени от масивни каменни блокове,дебелината на стените достига половин метър.Според старците преди имало дванадесет такива кули - калгне,разположени в и около селището.В тях се намирал охраняващ отряд и всяка имала свое название: Чабкъунна калъа -Настъпателна кула,от която тръгвали воните срещу противника; Вявдвихъла калъа-Сигнална кула,на която при опасност запалвали огън.Селището имало патриархална организация и войска.Общо събрание на мъжете и жените се събирала в специално здание за решаване на важни въпроси.То избирало съвет на старейшините – чини-от дванайсет души ,които представлявали върховния съд на селището.Нямало затвор и палачи,ако човек бил осъждан на смърт решението се изпълнявал от целия аул, стреляли по него или го замервали с камъни.За по –малки престъпления имало зона за отчуждение,където в малки домове наказаните живеели 3или 5 години докато изтече присъдата и където имали право да бъдат посещавани само от роднините.Този обичай се съхранил до 19в.Старейшините можели да бъдат убити,ако не спазвали обичаите.Войската на селището се наричала акбилъхон,за него избирали най-ловките и силни момчета,възпитавали ги вън от семейството на военно дело.След това те образували гарнизон и ги наричали батырте — смели.Живеели в особени жилища и нямали право да се женят до 40г.,а след това отивали в запас и построявали свой дом.По време на война батыр-ите нямали право да се предават в плен.В по-късни и мирни времена не ги държали на постоянна воена служба ,а само периодично организирали военни сборове.Това продължило до 1913г.Съществувал празник на батыр-ите,който продължавал 3 дена и на който в края на празника излизал човек носещ метална маска на Надир-шах олицетворяващ най-страшния враг на кубачинците – персите и се разигравала битка с тях.Тази маска се съхранява у семество Куцулови.Интересното е ,че тя има монголски облик.Християнството в Кубачи навярно е дошло от Грузия и не е било особено задълбочено.Съществувало е древно гробище,сега застроено,където са намирани камъни с кръстове или във форма на кръст.Историкът А. Р. Шихсаидов счита ,че кубачинци приели мюсюлманството към края на 13в.За Корана кубачинците с хумор казват:”Магомет на равнине жил, потому такой закон писал. Если бы он был горец, для горцев другой закон написал бы".В джамиите се съхранявали ръкописни книги,но при затварянето им малка част от тях са оцелели и сега за историята на Кубачи съществуват само устни предания.

http://www.juveliri-....html?article=1

http://kubachi.info/
Кубачи