Култ към вълка

Мъжки съюзи и свързани с тях ритуали са познати почти при всички народи.Покровител на такъв съюз ,бог-войн,се почитал в образа на куче или вълк.Ето и няколко характеристики на вълка,довели до неговия култ.

Вълкът единствен сред животните се осмелява да излезе срещу по-силен противник.Недостигът на сила той заменя със смелост,ловкост,издържливост.Ако загуби двубоя,умира мълчаливо без да издаде звук,обръщайки лице към врага. Вълкът преди всичко е символ на свобода,самостоятелност

Във всяка схватка той се бие до победа или смърт .Вълкът е моногамен и сам възпитава потомството си.Той е символ на нравственост и преданост към семейството. 

Вълкът символизира  справедливост и честолюбие.Вълкът не допуска в обикновенни условия да обиди по-слаб от него.

Древните тюрки също почитали вълка.Вълчи зъби като талисмани носели и карачаевци.На детските люлки закачали вълчи нокти за прогонване на зли духове.Култта към вълка се отразил в нартския епос, в народната медицина и гадателните практики.Вождът на нартите Ерюзмек,останал без родители и бил откърмен от вълчица.

Според Гумильов авторите на китайските ръкописи считали понятията тюркски хан и вълк  за синоними .

При вайнахите вълкът е символ на застъпник.В чеченската митология вълкът спасява цялата Земя,когато човечеството потънало в грях и суеверие.Тогава Бог решил да унищожи всички,вълкът се застъпил и приел върху себе си всички мъки и страдания.Бог видял самоотверженността на вълка и пощадил хората.

В древните нахски легенди се разказва за кръвно или млечно родство с вълка.Нахите давали на децата си вълчи имена като Чаборз — медведь и волк

Борз — волк и поставяли на шията им вълчи амулети.Дори и днес при загубване или кражба на вещ понякога чеченците прибягват до магическия култ към вълка.Последна мярка към крадеца,ако не върне откраднатото е словесна закана за изгаряне на вълчо сухожилие.По убеждение,ако сухожилието наистина беде изгорено,крадецът ще изсъхне като мумия и ще умре. 

Грузинският цар от 5в Вахтанг носел прозвището Горгасал,което означава вълча глава и на златния му шлем бил изобразен вълк.Силно разпространен бил култа към вълка и при сванетите.

Сванетия се намира в северната част на Западна Грузия.Земо Сванети /Горна Сванетия/ се намира в долината на р.Ингури,а Квемо Сванети – Долна Сванетия – в долината на р.Цхенисцкали.Тя граничи с Рача-Лечхуми,Абхазия,Имерети,Карачай и Балкария.Самоназванието на сваните е lushnu, ед. mushwan /мушван/,а античните автори ги наричат мисимианци.

Бедни,горди и въоръжени до зъби,те се прославили с особена жестокост и презрение към смъртта.Все още се подчиняват на традиционните кръвни закони.

Историците предполагат,че в основата на обичая кръвна мъст лежи култа към вълка.Според етнографа Вера Бардавелидзе, тук вълка се счита за мистично животно и се отнасят към него,като към брат.Вярвали,че за убитито животно останалите вълци жестоко отмъщават на убиеца и цялото му семейство.

За сваните убийство на вълк е табу.Случайно нарушилия табуто,заставал пред убитото животно с непокрита глава и се извинявал..

По-късно тотема на сваните – вълкът,отстъпил място на св.Георги.
Сваните наричат бойната дружина вълча глутница – свимра.
Когато се роди дете веднага му окачат на шията  талисман от вълчи зъби.Вълците се считат за кучета на св.Георги и веднъж в годината им устройват пиршество.Нарича се празник на вълчите факли,защото на нивите се палят факли

Властителя на вълците – Мамбер можел по свое усмотрение да вързва вълчите гърла или да ги пуска срещу добитъка.Сваните използвали като шапки вълча кожа с опашката на вълка,но тъй като убийството му било табу тя била заменена.

Свани от 1860г

  

 Когато над Грузия напада външен враг,сваните забравят споровете и кръвната мъст.Сванските дружини свимри,конни и пеши,се събират бързо,а над главите им лети като знаме вълча кожа ,сякаш жив вълк се носи над тях и стряска врага.

 

Ето и едно видео

В Москва ще се проведат протести в поддържка на гладуващите балкарци

Колкото - толкова :: В Москва ще се проведат протести в поддържка на гладуващите балкарци

Кумики и Казикумухското шамхалство

Кумиките са тюркски народ ,но има разногласия между учените да ли са наследници на тюркски племена кангари,ками,кимаки,агацири,живеещи в Прикаспийската равнина или кумиките се тюркизират в по-късен етап.От втората половина на 2в тюркоезични племена – хуни проникват в степните и предпланински райони на Прикаспието.Местните племена имали политически и икономически връзки с пришълците и междуплеменен език става тюркският.Също предците на кумиките имат взаимодействие и с кавказоезичното и ираноезичното население.В северо-източния кавказки регион към 4в се обосновават 13 тюркоезични племена включително и хуно-хазарски.Най-голямо влияние в етногенезиса на кумиките оказват хазарите и кипчаките.

В 14-15в в Дагестан най-голямата феодална държава било Шамхалството.То се простирало от р.Терек до Кайтаг.Резиденции биле Кумух и Тарки.Личната дружина на шамхала в Тарки се състояла от 50 конника. В Шамхалството живеели кумики,даргинци,лакци,агули,част от лезгинците,аварци.В Тарки и Ендирей живеели кумики,в Кумух – лакци.Между етносите съществувало разделение на труда – живеещите в равнината се занимавали със земеделие,а планинците с пасищно скотовъдство.Планинците можели да имат лична собственост парцел земя в равнината и така попадали под местната юрисдикция.

За произхода на термина шамхал има различни версии.Според едни сведения това название управителите на Дагестан получили от арабските халифи,а по други – от персийските царе.Според народните предания титула произхожда от името на първия управител Шахбал или от думата Шам – Сирия и селището Хал откъдето бил произходът на Шахбал.

В едно сведение се съобщава,че арабския пълководец Абу Муслим по молба на жителите на Кумух построил джамия в 777г и поставил за  управител Шахбал.Освен това те присъединили арабския титул гази към названието на селището – Казикумух.Други сведения съобщават,че кумухските бекове водили ожесточени боеве срещу Абу Муслим,но претърпели поражение.Тези,които не искали да приемат мохамеданската вяра биле убивани. 

Всички управители в Дагестан се подчинили на властта на Шахбал.Жителите на провинциите Хамры, Кюра, Куба, Гулечан, Курах, Ахты, Хнов, Рутул, Цахур,  Кумук, Авар, Карах, Гидат, Тарки, Агран и Андри , биле задължени да му плащат данък,а в случай на война управителите на Кайтаг и Табасаран биле длъжни да предоставят своята войска.

Народни предания твърдят,че в джамията Бургъай се намира гробът на Шахбал.

Властта на шамхала била изборна,а също се избирал бъдещия наследник на шамхала носещ титула крым-шамхал и обикновенно бил носен от управителя на Буйнак.Званието на този управител се предоставяло на старшия в рода след шамхала.Народното предположение твърди,че този титул произлиза от кумикския израз ярым-шамхал,което означава половин шамхал.Крым-шамхалите често организирали интриги срещу шамхалите и понякога успявали да отнемат владенията от старшите братя.

Според Р.Г.Маршаев думата шамхал произлиза от шам – Сирия на лакски и хъул,хъал – афикс в лакския език,който се явява принадлежност на лицето към определен род.В този случай шамхал означава – произхождащ от Сирия.Х.М.Хашаев предполага,че думата крым-шамхал произлиза от думата хъириб – следващ /в балхарския диалект на лакския език./

Е.Н.Кушева иследва реда на наследяване на властта в шамхалството.Наследяването на властта не било по права линия и не било свързано с определен шамхалски удел.Шамхала се избирал от старшите членове на шамхалския род свързани с ралични феодални владения.Едновременно се избирал и крым-шамхал – бъдещия шамхал.Изборите се извършвали на събрание на «князей и мурз, и «лучших людей» всей Кумыкской земли».Церемонията се извършвала по традиция в Казикумух,в резиденцията на шамхала.Избрания шамхал подарявал на уздените коне,бикове,овце.

За огромните доходи постъпващи в шамхалската хазна свидетелства «Перечень доходов шамхалов», от който са известни 10 списъка В деветия списък се съобщава,че шамхала получава
"с джамаата и общества Карак 500 овец, с джамаата «Кусрух» 300 овец, а также за пользование пастбищной горой у Хосреха 1000 овец, с жителей общества Хебелал по овце с каждого дома через каждые четыре года, с общества Чамалал 500 овец, с Тиндиба - 20 быков, с «Арчуба» - 130 овец, с жителей Хунза - 700 баранов, 700 мачаров (мерок - авт.) зерна, 60 мачаров меда и 60 ослов; с жителей Андиба - 1 бык и кусок войлока, с жителей Кадара, «Херкеса», «Дергели» и Гандзануша - половина того, что наложено на джамаат «Хунза», с жителей общества Тумал - по лиси¬це с каждого дома в год выборов нового шамхала, с жителей Мичи-хича по 1 овце с каждого дома, с жителей Акуша и Усиша - 1200 овец, с жителей Цудахара - 50 быков, с жителей Унчукатля - 8 баранов, с жителей Сунбата - 50 овец за пользование пастбищной горой, с горы Цантаб - по 80 овец ежегодно; с села Мукарк - подать точно не указана; с джамаата Танты - 7 баранов, с жителей Кунди - 160 кайлов зерна, с Карашиба - 8 баранов, с Колоба - конь для погребения каждого умершего, с Курщбе – конь, кобыла, 30 овец; с села «Хулусма» – 130 овец, с села Кунаб - 5 баранов и 19 кайлов зерна, с Буркихана - по быку и по 2 ягненка, с Дайхара - 13 кусков холста, с горы Уркан-дама- 50 овец. "

Ежегодно шамхала получавал повече от 6000 овце,около 250 едър рогат добитък и около 20 бурки

Основен отрасъл в стопанството на кумиките било поливното земеделие с преобладаване на зърнените култури,градинарство,лозарство.Скотовъдството имало подчинен на нуждите на земеделието характер.До средата на 19в преобладават големите патриархални семейства,начело на които стоял най-възрастния мъж,който се разпорежда с цялото имущество.Младшите безпрекословно се подчиняват на старшите,жените – на мъжете.Дълго характерен за кумиките бил "тавчу уьй" – еднокамерен дом с огнище,разположено в центъра на стаята.

За улесняване на земеделския труд 2-3 семейства често се обединявали в "ортакъ" за колективен труд.При кумиките съществуват две форми:при едната заедно се извършвали всички сезонни дейности,а при другата само оранта.В останалите дейности също се практикувала взаимопомощ която се нарича"булкъа".Даргинци,аварци,лакци произвеждали за кумиките платове,дрехи,хладно оръжие,глинени и дървени посуда,продукти на животновъдството срещу жито.Кумикското зърно се реализирало и в пограничните руски градове.

Освен това през кумикската земя преминавали важни търговски пътища свързващи Запада и Изтока.Това спомогнало покрай търговията със зърно кумиките да заемат ключово място в търговските отношения между кавказките народи и Южна Русия.

Това е може би и причината кумикския език дълго време да бъде междуплеменен език.За да изучат езика планинците изпращали децата си за определен срок в кумикските села.По време на сватовство едно от добрите качества на кандидат-младоженеца било това ,че той знае кумикски език.В началото на 19в със специален указ Николай I заповядал изучаването на кумикски език в Ставрополските гимназии,в Моздокското,Кизлярското учебно заведение.Випускниците на тези училища се пращали при приставите като преводачи.

Дребностоковото производство и интензивната търговия не могли да доведат до образуване на силна централизирана държава.В началото на 17в властта на шамхалите над отделните образувания била вече слаба.За да я засилят те свиквали събрания и сключвали съюзи .Но това не спряло разпада на шамхалството.На негово място възникнали феодални владения като Ендиреевското,Аксаевското,Костекското,Тарковското шамхалство,Мехтулинското ханство и Кайтагското уцмийство.Образували се съюзи от общини,най-големия от които е Акуша-Дарго.

Първите контакти на кумиките с Русия в края на 16в са свързани с конфронтация,тъй като правителството на царя Феодор Иванович поддържал Кабарда в борбата им с шамхала за първенство в Северен Кавказ.В 1590г Русия изпраща две експедиции срещу шамхала,които биле съпроводени с опожаряване на аули,много жертви и разграбване на Тарки.

Кумикските шамхали започнали да се ориентират към северния съсед и в 1614г в Москва кумикско посланничество потвърдило съгласието на шамхала.: "служити во веки и прямити и ни к которым государям не приставати" 

Тарковското шамхалство просъществувало до 1847г,когато рода на кумикските шамхали бил отведен в почетен плен в гр.Елизаветград днес Кировград.Границите на Теркска област съвпадали с предишните,а руските началници се опирали на управленската система официално наричана военно-народна,отчитайки местните обичаи.Само за периода 1894г-1900г от станция Хасавюрт към вътрешните губернии на Русия биле отправени 1млн 300хил.пуда зърно.

Била осъществена двустепенна реформа и преминаване на латинско писмо,а по-късно на кирилица.Народът, загубил традиционното арабско писмо ,се оказал отчужден от своята хилядолетна култура.Днес учените срещат големи проблеми за прочитането на огромно количество документи.Неразчетени остават около 5 хил. ръкописа и документи от 16-18в съхранявани в централния държавен архив,в архива на МИД ,в военно-историческия архив,в книгохранилищата на Дагестан,Грузия,Азербайджан,Татария,Крим,Осетия,Ставропол,Ростов,Астрахан,Турция,Иран.

Източници:

http://igpi.ru/bibl/igpi_publ/dag_cum/

Б.Г. Алиев, М.-С. Умаханов. Дагестан в XV–XVI вв. (Вопросы исторической географии) / ИИАЭ ДНЦ РАН. Махачкала, 2004. С. 30-63.

Хунзакско общество - продължение

В Древний Хунзах Айтберов изброява различни източници,които споменават или разказват за живота в Хунзанското ханство в различните епохи.Аз ще спомена някои от тях.
Ибн Руста съобщава,че за да могат аварите да изпълнят добре охранителната функция на северната граница на Сасанидската държава Хосров Ануширван предава на владетеля на Сарир крепостите Калял и Кумух.Съгласно Дербенд-наме шахът предварително ремонтирал крепостта Кумух и първоначално държал там управител от своите родственици.И така Хунзах получава названието Авар в 6в след преселението там на авари.
Съгласно съчинението от 10в Худуд ал-алам и друго от 11в на Абдалхай Гардизи Сарирската държава включвала земите в басейна на р.Сулак и горното течение на р.Самур,княжество Кайтаг,княжество Шандан/Чандар или джандар – даргинско название на кумиките/.Резиденцията на владетелите по това време била известна като Авар,а хазната се намирала в крепостта Кумух /Гъумек/.Крепостта Калял,намираща се на Лекетския път охранявала главния вход към страната от към Закавказието.със специални автономни права биле Кайтаг и Чандар с неговия религиозен център Дибгаши.
В 943г управителя на Хунзах наричали филаншах.Той бил християнин и го считали за потомък на знатен персиец избягал от арабите в 7в,определящ себе си като потомък на полководец от края на 6в победител на тюрките от партския род Мирхан – Бахрам Чубин .
Хазария лишила Сарирската държава от равнинните и територии тоест от обширни зимни пасища и по този начин и нанесла икономически загуби.По този начин двете държави стават врагове.
В 11в се споменава владетел на Сарир Токо ,а съшо и войнските титули,употребявани за командирите тархан и византийския батрак – патриций.Също в Истории сел. Аргвани се упоменава,че населението на Хунзах изповядва християнство,но управляващия елит бил от иудейска вяра.По време на анти-мюсюлманската кампания на грузинския цар Давид IV Строител /1089—1125/ приели участие и сарирци.Допуска се ,че след 1121г част от сарирското население се изселва в Източна Грузия.В края на 11 началото на 12в за кратко Хунзах е под мюсюлманското управление на Абумуслим,но след неговата смърт на престола се завръща отново старата династия със сасанидски традиции.
По време на Златната Орда група знатни хунзахци биле на служба при ТохтамишУправителите на редица дагестански селища носили златоодринския титул къарачи но се считали за произхождащи от рода на хунзахските ханове.Тъй като мюсюлманите се убедили ,че хунзахския елит имащ дълга държавническа традиция,трудно ще приеме новите религиозни и правови системи се решило това да става постепенно. В резултат смесили отделни шариатски норми с и древното местно право.Например по местния адет при случай на убийство всеки представител на пострадалия род можел да убие първия срещнат мъж или юноша от рода на убиеца.Това пораждало ответна мъст и по такъв начин убийствата продължавали до безкрай.Шариатът признава кръвната мъст ,но я ограничава само до най-близките родственици на убития и я прилага само върху действителния убиец.Да се въведе шаритската норма отведнъж не било възможно .Въвели следния обичай – за убийство на роднина на убиеца възлагали глоба 100 овце в полза на управителя тоест владетеля на Хунзах.
Към 1485г Кумухската държава имала 100хилядна войска,Табасаран – 60 хилядна,Кайтаг – 30хилядна,Аварската – само 20хилядна войска.
В архива на имам Шамил се съхранявала арабоезичен документ за разпределение на сферите на влияние,според която на казикумухския управител се полагала територията между р.Самур и Аварско Койсу,а на емира на Хунзах – територията между Аварско Койсу и Андийския хребет и планинските чеченци – киялал-обитаващи зад Шубут и Ункратль до Галгай.В началото на 17в там се преселва княз Карагиши от който произхожда хунзахска по произход фамилия Турлови.Турлов е чеченски вариант на аварското аристократично име Турурав.Тези хунзахци живеещи в труднодостъпното селище Мехельта започнали да управляват в Чечня.Знаменитото село Чеченаул било основано в местността Чечентал около някакви развалини от внука на Карагиши – Алибек.В руските документи земите на Турлови се наричали «Уварское владенье на Чечени». Потомците на Турлови и до днес живеят в Чечня.
За хунзахските скотовъдци и най-вече за отглеждащите овце много важен бил безопасния достъп през зимата на Терско-Сулакската равнина.За това владетелите биле готови да поддържат и неверниците руснаци – земеделци и рибари.В една записка се споменава,че още в 16в те съдействали на руснаците «как ставили Терский город» В 17в от княжествата Казикумух,Каракорейша и Хунзах на равнината се изселват князе със своите войни и приближени.Освен в Чечентал ,хунзахски князе се заселили и в долината на р.Сунжи.Причините биле две:да се запази контролът на пътя към вътрешен Дагестан и да се решат въпросите с аграрното пренаселване на Хунзахското плато.Амирхамза-нуцал създава няколко селища в долинатана р.Сунжа и дори премества столицата си там.При това хунзахските и казикумските князе също разпространявали мюсюлманството сред вайнахите .
Арабоезични документи споменават имената на децата на Амирхамза –нуцал – синовете Барти,Султан и дъщерите Айи-меседо, Китлилай и Шамай....Меседо – от аварски принцеса.
В записките на Евлия Челеби от 1647г се споменава страната на аварите,която се управлява от хан,кадия,началник на крепостния гарнизон – калантар или чаландар по аварски,писмоводител – мирза,чиновници- даруги и около 1000 дружинници- нукер.
От управлението на Дугри-нуцал са останали различни документи ,включително записки за търговски сделки извършени в присъствието на различни знатни лица ,в които се споменават най-разнобразни имена....дворяни: Андуник Огуз, Алисканди — син на Сулайман, Алибек, Искандер, Пирав, Абдуррахман, Токо, Исахан и Амирхан.Също и Султанхусейн, Омар, Атанас, Максут, Мирза, Амирали, Айтмар
Титула нуцал,който носели аварските управители в 15-19в произхожда от грузинската дума нацвал- наместник,староста.В ханския род се употребявали грузински имена К1ушк1ант1и (авар. К1уш-т1ант!и) «Константин», Ивана, Геворги «Георгий», Атанас «Афанасий» и Палисканди
тоест Алисканди.
Територията на Дагестан и в това число и Аварското нуцалство формално влизали в състава на Иран или Турция.В 17в когато Сефевидите провеждали активна политика в този район хунзахските управители се ориентирали към Русия,която владеела северокавказките степи.

Обичаят "кръвна мъст" или вендета

Обичаят кръвна мъст е разпространен сред всички народи на Кавказ.Чеченците наричат този обичай чир,а ингушите пха.Кръвната мъст няма давност,но може да се достигне до прошка и примирие,прекратяване на кръвната мъст.След исламизацията на Северен Кавказ 16-17в към горския обичай – адет,добавили някои шариатски норми.Позволявало се да се убие само извършителя на простъпката.Ако виновника умирал в чужбина или следите му се загубвали,се позволявало убийството на неговия брат.За убийството на жена,ако тя не е войн и не е убита в сражение ,се разрешавало убийството на двама мъже.Когато целия народ е пред бедствие кръвните врагове сами се помирявали.Преди 65г,по време на депортацията и ингушите се качвали на влаковете,много от тях викали в тълпата:предайте на този и този ,че прекратяваме враждата.

Известните боеви кули в Ингушетия служили и за убежище на преследваните от  отмъстители и понякога не ги напущали до края на живота си,а имало опити и да бъдат щурмувани от враждуващия род.

Повод за начало на обряда може да бъде убийство,раняване,похищаване на девойка,присвояване на земя,оскърбяване на гост ,на честта или на домашното огнище.Ако се установи,че убиецът е виновен за спречкването,при родствениците му се отправя старейшина на селото или далечен роднина на жертвата ,който съобщава решението за начало на вендетата.Ако убиецът живее в едно и също селище с жертвата,той заедно със семейството го напуща колкото се може по-далеч или както се казва става  «Луровелла», или «скрывающийся от кровной мести».

Съществуват няколко начина за прекратяване на вендетата.Виновникът за убийството може да влезе в дома на семейството на убития ,да се доближи до майка му и да целуне гърдите и.Така той става млечен брат на убития.Или да вземе в ръка веригата на която виси котела над огнището.Тази верига е свещена и се предава от поколение на поколение.Тези способи обаче практически са почти недостижими.При изпълнението на самото отмъщение пък има специфични нюанси:раняването трябва да се нанесе на същото място и със същото оръжие,което използвал убиецът.Дори и раненият да не умирал отмъщението се считало извършено.

Примирието се извършва след достигане на принципно съгласие.В определен час на място край селото се срещат представители от двата рода облечени в тъмни дрехи и с покрити глави и без да вдигат глави и да се поглеждат в очите.След приветствия и молитви,роднина на убития трябва да обръсне главата и брадата на виновника.Счита се,че ако при бръсненето той не се поддаде да пререже врата на врага си ,значи наистина му е простил.

В 19в по времето на имам Шамил се приема,че потърпевшата страна може да избере кого да убие.Например ,ако убиецът е не много уважаван човек,можело да убият неговия брат,за да се нанесе по-дълбока рана на рода.

Ако за виновността на няма достатъчни доказателства,подозираният трябва да извърши клетва пред неговите роднини,тъй като клетвопрестъплението се счита за голям грях.Ако с него дойдат малко роднини,обикновено го изпращат с думите :Доведи и старците да разделят с тебе клетвата.Ако въпреки това подозираният в убийство даде лъжлива клетва,прошката се анулираАко убиецът бъде убит от приятел,а не родственик,това се счита за ново убийство

Да отмъсти може и жена-сестра или майка ,ако в семейството няма мъж.В К омсомольское ,селище в Урус-Мартановски район се помни случай на неотдавна починала жена,която живеела с едно желание – да отмъсти за смъртта на брат си.Тя се заклела да извърши това,а ако не успее ще носи винаги мъжки панталони,които облякла след смъртта му.

Хевсурите наричали прославен този,който отмъщавал за кръвта на свой роднина.Убивайки кистинец/вайнах/ хевсурът се завръщал в дома си именит и с него се гордеел целия род.Посвещавали му песни и стихове,а неговата история се предавала през поколенията.Ако хевсурът не бил прославлен ,за него жените не желаели да се оженят.Според грузинците ,убитият кистинец става слуга на убития от него хевсур в бъдещия живот.Хевсурът режел дясната ръка на убития за доказателство на своето геройство и я прикрепял към стената на своята кула.Героят се оценявал по количеството отрязани ръце.

За тези времена е останал един виц за хевсура

«Понедельник — я печален;
Вторник — я печален;
Среда — пришел Асланбек, убил моего брата;
Четверг — пошел я, убил отца Асланбека;
Пятница — пришел Асланбек, убил моего отца;
Суббота — пошел я, убил его сына;
Воскресенье — я печален».

По времето на масови миграции се усложнява стопанската и политическата дейност на народите,извършва се разеединение на кръвнородствените колективи и етническата интеграция,започва образуване на полиетнически колективи.Отделят се малките семейства и осъществяването на обичая кръвна мъст става опасно и рисковано.Кръвнородствените интереси започват да отстъпват пред военно-политическите.

Източници:

www.chechen.org

www.vendetta.su На този сайт също може да се прочете за прилагане на вендета при албанци,пущуни,немци и др.

Относно етимологията на думата "сармат"

    В книгата си Культура чеченского народа Леча Илясов споменава за възможна етимология на думата "сармат" чрез вайнахския и други кавказки езици.Например предложението на грузинския учен Джавахишвили е,че в първоначалния си вид думата е била "шармат",като "матт"  означава на чеченски страна,а първата част на думата идва от Кавказка област Шаро т.е.шармат означава хора живеещи в Шаро.Друго значение може да се изведе от вайнахския израз «шера меттиг» ,който означава гладко равно място.
Ето два откъса от книгата:

Известный грузинский историк И.А.Джавахишвили не только поддержал
идею К.Патканова, но и обосновал ее новыми аргументами.
По его мнению, племена равнинной зоны Северного Кавказа обозначались
этнонимом «шармат», а не «сармат». Так как ни в греческом, ни в латинском язы-
ке не было звука «ш», в написании и произношении античных авторов он стал
звучать как «сармат». Этноним «шармат» И.А.Джавахишвили делил на два элемен-
та: «шар» — «мат». При этом первый элемент он считал этническим обозначени-
ем, которое встречалось в более древние времена в различных районах Кавказа и
упоминается в исторических сочинениях средневековых грузинских авторов. К
примеру, у Георгия Мерчули, грузинско-го историка X века, есть упоминание о
владениях в северной части Абхазии Шаройского государя, то есть Шаро. Оно со-
хранилось, по его мнению, в топонимике горной Чечни: в названиях реки Шаро-
Аргун и исторической области Шарой, а также в виде Шарван, Шаро в Восточном
Закавказье68
.....
При этом нельзя не отметить и работу чеченского ученого Я.Вагапова «Сар-
маты и вайнахи». В ней автор убедительно обосновал нахоязычность большинства
сарматских и аланских этнонимов и личных имен, которые упоминаются в различ-
ных исторических источниках69
.Исследователь считал, что «в древней-шем из рассматриваемого ряда этнониме
«савромат» его первая часть соответствует вайнахскому «совра» — мягкая кожа с
характерным естественным рисунком на поверхности (мерея). То есть «савромат»
означало «кожаное племя». Это объясня-ется тем, что у савроматов в одежде мно-
го было кожи: кожаный плащ, кожаные шлем, обувь… Название сарматов в форме
«шарма» отмечено у адыгов, с ним же связывают ученые и фамилию Шеремет, Ше-
реметев. Вайнахское «шера меттиг» (с суффиксом «иг») и его более древняя форма
«шара мат» — гладкое, ровное место подсказывают, что «сармат» не что иное, как
«шармат». То есть вначале «сармат — шармат» должно было быть названием равни-ны, а от этого названия местности жители равнины, степи должны были получить название «шарматай», «шарматой», что значит «равнинные». 

Кавказки топоними и етимологии - Пирин и Dshuman-Tay

Във връзка с някои чеченски топоними Ахмад Сулейманов в книгата си Топонимия Чечни споменава,че чеченците имат божество наричано Сиел-ПирӀ ,което той свързва със славянския Перун.

Ето какво пише той:

"В топонимах с основой Сиел заключейо имя бога языческого периода. Однако в довольно популярных нартских сказаниях из мифологии чеченцев покровителя загробного мира и небесных явлений зовут Сиела-ПирӀа, под которым вайнахи всегда подразумевали славянского Перуна."

Според  Р.Бабаев в книгата му  ДРЕВНИЕ   ЛЕЗГИНЫ.ИСТОРИЯ. ТОПОНИМИЯ. ПЛЕМЕНА. ГЕОГРАФИЯ РАССЕЛЕНИЯ.лезгините наричат Пир могила на светец,екстрасенс или място ,където се излъчва светлина.Освен това в лезгинския език суфикса -ин,-ун указва принадлежност тоест Пирин означава" на Пир".Ето цитат от книгата му:

"Из сада ЧIуру хур можно спуститься обратно в речку «Ларан вацI» на месте ее слияния с другой речкой – Пирин вацI – «речка Пира» или «Пирская речка». Пир у лезгин – могила святого, где захоронен человек, прославившийся своими благими делами в отношении своего народа, или имевший способности экстрасенса, использовавший их на благие дела, или могила, откуда просочился свет в результате химической реакции фосфорных веществ. Люди считали это божьим знаком, на святость хозяина данной могилы. Так, после слияния двух вышеназванных речек она получила название Пирин вацI. На другой стороне речки возле расходящихся двух дорог находится родник Пирин булах – «Пира родник» или «родник Пира». Одна дорога налево через поле Прар (Пирер) мимо поля Къуса идет на село Ичехур. А другая идет прямо на село ТIи hир. Вся эта местность связана со словом: Пирин вац, Пирин буллах, Пирин рук и поле Прар (Пирер), Пирин рук «Пира лес» - «пирский лес». «Лес Пира» - это реликтовый лес со многовековыми деревьями, каждое из которых сельчане как и весь лес считают священными: там не рубят деревья, не заготавливают дрова, не пасут скот. Почти везде, где населяли древние лезгинские племена, имеются «священные рощи». Пирин рук, безусловно. Одно из них."

И още един топоним за,който все още не съм намерила никакво обяснение:

«...Карачай населяют деревню, иногда называемую одним и тем же именем [что и народ], а иногда и Эльбрус, состоящую из 250 домов, расположенную примерно на расстоянии десяти миль от северного подножия горы, и тридцать миль к северо-востоку от другой горы под названием Dshuman-Тау, у слияния из рек Хурзук и Кубань. Племя именуемое Урусби проживает на вершинах гряды Чалпакъ...» (4)
«Эдинбургская энциклопедия, составленная, Д. Брейстером», том XII, 1830 г., Лондон (печать), с. 428

Хунзах в древността

 

В Централната част на Среден Дагестан, между реките Аварско и Андийско Койсу се намира Хунзахското плато.То е разположено на височина 1700-2000м и е с приблизителни размери 26км дължина и 8-10км широчина.От три страни платото е заобиколено от планински хребети:на юг- Талако,на северо-изток – Тану-сын ?,на юго-изток – Акаро.

Почвата като цяло е чернозем и плодородна.Във вътрешността на Дагестан в района на Сулакския басейн,където живеят аварци,даргинци,лакци се образува особен културно-исторически масив от разноезични обитатели.Едно от стратегическите места в този район се явява Хунзахското плато.Там можело без трудности да се изхрани значителна военна част,а също тази войска да се изпраща бързо в много населени пунктове в междуречието.Стръмните брегове на двете реки, изпълняващи роля на крепостен ров, и отвесния край на платото правят невъзможно предвижването от север на юг към Алазанската долина.Също на пътя на северните войни се изправяли непроходимите гори на Ичкерия и затова управителити на Авария се стремели да имат опорни пунктове в юго-източна Чечня.Със заобикалящите го райони Хунзахското плато се свързвало по няколко пътя:.Към Чечня-  Сиух, Тлох, Муни, Зило,  Анди по брега на  р. Хулхулау.В центъра на Ичкерия към сел.Беной /по аварски-Баини,по кумикски Баян/ -  Хунзах—Обода—Ахалчи—Сиух— Тлох—Муни—Зило—Риквани—Андийски хребет—Беной—брега на р. Аксай—сел. Аксай. Сел.Эндирей/Андрейаул/ се явявало важен пункт и връзка на платото с Теркско-Сулакската равнина.Според автора,Т.М. Айтберов ,около сел Эндирей в древността се намирал град Балх. .За Грузия пътя минавал през  Гидатль,Главния Кавказки хребет и Белокан.

Многочислените селища на платото се делели на два съюза или общества– североизточен наричан Хебдалалски (по-аварски х!ебдалал),и югозападен - Хунзахски (хунз).Второто ,според писмени и устни източници аварците обозначавали с термина – бо – войска  (хундерил бо-г-«хунзахска войска, хунзахски народ»).Този термин отсъства в дагестанските езици,но присъства в чеченския и ингушския.В Дагестан наричали Хунзах още „родина на храбреци”или железни хунзахци/ маххул хунз/

В Хунзахското общество влизали още следните селища -  Амишта, Баитль, Батлаич, Гени-чутль, Гозолоколо, Гонох, Гортколо, Гоцатль, Джалатури, Заиб, Ках, Кахикал, Тагада, Текита, Тлайлух, Тукита, Уздалросо, Хариколо, Химакоро, Хини, Цада, Цельмес, Цолода, Чалда, Чондотль и Шотода.Център на обществото било село/ по аварски росо/ Хунзах.В ислямската епоха там се намирала главната или „войсковата” джамия - бол мажгит.,а също и управителя на Авария,който се наричал Хундерил нуцал-хсш, Хунзахъ нуцал-хан,на тюркски - Авархан, Аварбий,на грузински - Хунзакъис батоны-хунзахски господин.

.В 17-18в Хунзах се пренаселил и достигнал 2-3хил.дома,което принудило общината да създаде колонии и селища в други земи.В 19в домовете били 700-800,днес са около 838.Според някои източни държавници в селището  трябва да има между 100-500 дома ,тоест около 3хил души,а по-голямото количество предизвиква екологични проблеми.По заповед на имам Шамил/1797-1871/ бил разрушен Хунзах и неговите укрепления,противоречащи на шериатската демокрация.Съществували дебели каменни стени долепени до крайните домове,които можели да отразят сериозно нападение,а също и врата,вход към града - «капу» (къапу).

В Аваристан съществуват много родове - тухумы-тлибили (кьибил — «корен»),които обръщат голямо значение и записват своя произход,но такива родове в Хунзах нямало и дори хановете нямали представа за своето родословие с изключение на Алимчуеви.На върха на социално-политическата структура стоял хан,а до него роднините му - чанки (ч1анк!а, мн. ч. ч1унк!би).Имайки пред вид властолюбивия характер на този слой от обществото, хунзахци изисквали от управляващия да отпраща своите млади синове колкото се може по-далеч по други селища.Следващия слой  е  узденски,свободни селяни,които се изхранват от собствения си труд и имали задължението да носят военна служба - оэдещ мн. ч. озден-заби.Сред представителите на ханските родове и потомствените уздени често се среща своеобразен антропологичен тип – рижи,космати,често остроноси.Апараги или чужденци - апараг; мн. ч. Апарагзаби- това биле чужденци намиращи се в Хунзах,главно избягали подлежащи на кръвна мъст.Те нямали право да бъдат членове на общината и да вземат участие в решаването на различни въпроси.Робите - лагъ; me. ч. Лагъзал – биле домашни слуги,телохранители на хана,селски глашатаи,овчари,работници.Тези които получели свободата си ставали клиенти на предишния си господар и биле покровителствани от него - хъазахъ; мн. ч. Хъузхъул.Хунзах имал свой кадия,който имал съдебна власт и се занимавал с делопроизводство и официална преписка.Кадията се избирал от Хунзахската община и ханът,като кандидатите по правило биле родом от далечнито селище Анди или от хебдалалското население,за да не провежда кланова политика.За разглеждане на въпроси касаещи обичайното право адет - батль (балъ) имало специални съдии - чухби (ч1ух!би).

В Дагестан древните селища имат по няколко названия на различните езици,които не са получени от обикновено изопачаване на името.Даргинците наричат Хунзах и хунзахското общество - Xlueap — Xluoap,

Лакците – Яртахьи,чеченци и ингуши – Джаяхъ,андийци – Гьайбул,на годоберински – Гьабул,на каратински – Гьалби.на ахвахски - Итлятль (Илъалъ);тюркоезичното население на Сев.Кавказ - Авар-ас нт,а хунзахското общество – авар.

До средата на 14в в Сулакския басейн съществува държава известна под името Сарир,чиято столица е Хунзах.Грузинските историци в 11-13в наричат тази държава владение на хунзахците. 
Източник:Древний Хунзах Т.М.Айтберов

Укрепление Хунзах от По дебрям Дагестана
.Андреев.А.П 1899г

И едно видео с природни изгледи от Хунзахското плато.

http://shax-dag.ru/d...1548&base=clips