Златната ябълка - канонизация,коронация и божественост

    Унгарският крал Калман или Коломан /Kálmán királyunk (1095-1116)/ според съвремениците си Pope Urban II и Gallus Anonymus бил изключително ерудиран. Според летописите унгарците го наричали Cunues или Qunwes, "the Learned or the Book-Lover" - ученият и любителят на книгата, тъй като притежавал много книги. В Illuminated Chronicle се казва, че Калман четял богослужения като епископ. Епископ Hartvik описва по негово искане живота на крал Стефан І / (Szent) István/. Историците приписват и съставянето на първата компилация от исторически записки по негово време. Крал Калман желаел да направи кралството си подобно на византийския император - независимо от папата, да бъде "Isten által koronázott" - коронясан от Бог. Разказвайки историята на крал Стефан І, включва идеята, че папата му е изпратил кръст с думите "Аз съм апостол, но той е достоен Христов апостол ... затова ние му се доверяваме да управлява църквите си и неговия народ по двата (църковни и светски) закона, както е научен от божествената благодат. " Този кръст присъства в герба на Арпадите и в Унгария се нарича Апостолски кръст. Крал Имре (1196-1204), вероятно по идеята на император Мануил Комнин поставил този кръст върху кристална топка или кълбо. Не се знае много за ролята на този символ в коронацията. При описание на коронацията на крал Андраш ІІІ немски поет нарича кълбото "златна ябълка" - Aphel guldin. Различните народи дават различни имена на кълбото : „globe royal" (френски), „globo imperiale" (италиански), „orb" (английски), „gyerzsava" (руски) . В християнска Европа ябълката е символ на грях и беди, в латинския език „malum“ означава ябълка , но и нещастие. Защо тогава поетът е нарекъл така кълбото ? Може би го е свързал със стари езически символи за които, подобно на приказките , ябълката е символ на богатство, изобилие, плодородие. И което героят трябва да върне, побеждавайки дракони и чудовища.

 / по AZ ORSZÁGALMA /

Кралските символи на Унгария

~~~

   Арабските източници свидетелстват, че върху шатрата на хазарския каган бил бродиран със златна нишка крушевиден знак. Други източници наричат този символ "златна ябълка" - «Алтын алма», «Алтын-топ». Интерес представлява и изобразеният на Каталонски атлас от 1375 г. златоордински хан Джанибек, с тюрбан, жезъл и златно кълбо.

Фрагмент Каталонского атласа 1375 г

Подробни сведения за ритуал на избор на шамхал, който ще управлява Тарковското шамхалство предава Адам Олеарий, пребивавал в Дагестан в 17 век. При този ритуал "златна ябълка" трябва да се търколи в кръг от кандидати и да спре пред следващия шамхал. Върху много запазени надгробни паметници шамхалите изобразяват своя династически символ, който също има крушевидна форма. 

по К истории государственной символики кумыков

Според някои изследователи общият символ в гербовете може да говори за общ произход, макар и трудно проследим. Но символът на златната ябълка или кълбо може да говори за общ принцип на избора на владетел и това е принципът на божествеността или за божествен избор.

Лега и Копала

откъс от  "Грузинские народные предания и легенды"

    Казват, бил в Тианети един старец - Лега Тегерашвили. Веднъж той загубил кобила със жребчето. Разбрал надвечер, когато стадата се връщали от паша в къщи.
   Тръгнал старецът да ги търси край реката и на самия бряг видял позната жена. Отдалеч тя го попитала какво търси тук и той и казал. Тя му обещала да го заведе при кобилата.
   Въпреки неговите въпроси, тя дълго го водила, докато не стигнали до един дом и тя го затворила там. Погледнал Лега и чак сега видял, че това е напълно непозната жена. Разбрал, че е излъган и потърсил вратата, за да излезе, но не можел да я намери. Дълго се мъчел и накрая се помолил:
 - Ако вярваш в бога, покажи ми къде е вратата и ме пусни да изляза.
Жената му отговорила:
 - Ако легнеш с мен тази нощ, ще ти отворя вратата и ще се върнеш у дома с мир, ако ли не - жив няма да излезеш оттука.
Старецът и отговорил:
 - Не говори глупости. Аз с подобни неща не се занимавам. Пък и на моите години, моя ли е тази работа? Може да ми бъдеш дъщеря..
Станала тогава жената, отворила му вратата и му показала път :
 - Поеми по този път и върви.
Тръгнал Лега.Върви по пътя и не може да разбере ден ли е, нощ ли е: слънцето не се вижда, но е светло като през деня. Върви и гледа хора орат с плуг, други ниви жънат или с лопата копаят. Но всички мълчат и на поздрава му не отговарят. Сред хората видял много съседи и всички те биле удавници в реката. Познал и куцата коза, която заколили за "Бог да прости" на погребението на съседа и той удавен в реката. Видял ги заедно, един до друг.
   Вървял старецът известно време и стигнал до кръстопът. И двата пътя били еднакво широки и той не знаел накъде да поеме. Извадил торбичка, взел махорка и запушил. Изведнъж гледа: чуден юноша се носи на кон, като птица във въздуха. Спрял пред него и го попитал от къде е и къде отива. Старецът му разказал всичко. Тогава юношата му казал:
 - Аз съм твоя герой Копала, на когото се молиш, а ти си верен мой слуга. Кой те постави на този омагьосан път и те изпратил към баща ти? Там ще те удушат и изядат. Ставай и седни зад мен на коня. Повел го Копала, прелетели над езерото Базалети и щом преминали по Душетската котловина се съмнало. Тогава се обърнал към Лега и му казал:
 - Не се бой вече. Не спирай никъде и се върни право в къщи.
   А старецът се разболял за известно време, обладан бил от дух и станал прорицател - кадаги. Оттогава Копала го направил свой служител на светилище - деканози.

~~~  

Езеро Базалети

Хазаро-арабските войни в кумикския фолклор

по Анжи-наме превод на руски език и коментари Абдулхаким Аджиев

 Кумиките са един от многото народи в Дагестан. Предполага се,че това са племената споменавани още от Птоломей като ками или камак,а също и че са потомци на хазарите.

   Кадир – Мурза е кумикски летописец от Амирханкент/Кяхулай/ творил в края на 18-началото на 19в. Използвайки местни исторически източници, предания и легенди написва в 1780г трактат Анжи-наме. Ръкописът на даденото съчинение е намерен 60-те години на 20в в личната библиотека на местния библиофил Пайзулла Кадиев от литературоведа С.М.Алиев. Фрагменти от него са публикувани в 1974г,1976г и 1989г

   Анжи или Инжи е град на брега на Каспийско море принадлежащ на Хазарския каган наред със Семендер, Ирхан, Голям и Малък Маджар, Джулат и Шехри Татар. Известен е от 7-8 век от периода на арабско-хазарските войни. Археологическите материали подтвърждават съществуването на средновековно укрепление край съвременния град Махачкала, а именно остатъци от две мощни крепостни стени,спускащи се от планината Тарки-тау до морето, ограждащи територия която била улус на хазарските царе.

   В сказанието за битката при Анжи намират отглас събития от времето на арабското нашествие в Кавказ. Интересен момент на фолклорното произведение е присъствието в него като герои наред с обикновенните хора и кумикски богове като Тенгири, Алав – бог на огъня, Авамча – бог на горите, Камари, Сангар – бог на лова. Образът на Алав напомня за Прометей и грузинския Амирани и също е прикован за скалата за да не помогне на хората в тяхната битка. Имената на боговете имат тюркска основа с исключение на Камари, което се среща в грузинската митология като богиня на мълнията, а също и в Средния Изток и Индия. В сказанието се говори, че враговете идват за да изпият кръвта на Тенгири, което може би говори за борба за независимост, но и за опазване на националната религия.

                                                          ~~~

   Управител – диванбаши на град Анжи бил бий батыр / княз богатир/ Карткожак. Той имал трима синове, старшият от които Темиш предава родината и ненавижда своя младши брат Айбек, заради девойката Айкыз, сестра на знаменития батыр Исак, живеещ в Грузия.

   Когато арабите нападат града, Карткожак проклина сина си Темиш в името на боговете Тенгири, Авамча и Алав пред цялото общество. Айбек дава клетва пред слепия си баща. В началото сраженията са край града , но постепенно врагът навлиза в него. Градът бил обхванат от пожар,в който гори и скалата на Камари, обладаваща вълшебна сила. Към съседите са изпратени посланници молещи за помощ.

"Зовите все близкие нам народы,
Пусть из Язи поспешат Темирбек и другие,
Пусть быстро подоспеют горские парни из Кази,
Пусть гонцы доскачут до места Арак,
Пусть они забудут старые обиды, приедут,
Пусть узнают друг ли враг или чужим стал близкий!
Пусть ради Камари сплотятся (вблизи),
Позабыв свои старые обиды
Пусть булканцы запрягут свои арбы, (оседлают) своих коней,
Пусть спешат заставляя буйствовать своих тулпаров,
Чтобы могли быстрее подоспеть к нам!"

   Тук според анализаторите Язи е име на местност или страната на асите, под Кази може да се подразбира селище Кумух, съществуват планини с името Аракъ в Чечня и Авария, а под булканци може би се имат предвид балкарците живеещи в областта Балкан.

   Но отникъде не идва помощ, градът гори и геройски загива Айбек. Годеницата му Айкыз била ясновидка и изпращайки молба към Тенгири разбира, че помощ от него няма да има. Тогава се обръща към боговете Алав и Авамча изпращайки две птици Бийдаяк, които в кумикския фолклор са подобни на жар-птица.

   Но в небето Тенгири не допуска птиците до планината Артлантау, а самия Алав привързал към скала. Трещят гръмотевици,сипе се проливен дъжд,но Алав успява да се освободи.Той и останалите нарти тръгват на помощ, но тъмен облак,стръмни планини и силни ветрове се изпречват пред тях. Накрая Тенгири и други деви закрива слънцето с лика си. Но Авамча и Алав събират дървета и запалват огън и продължават напред. Стигат до Анжи и отново се разгаря битка. Нартите окръжават девите и ги хвърлят в бездънна яма.Врагът отстъпва.

   Изменникът Темиш показва на изнемогващия от жажда противник извор и щурмът се възъбновява. Въпреки, че жителите на Анжи се бият геройски, те изнемогват и помощта от други земи закъснява. Накрая врагът превзема града и Темиш се радва, че е достигнал целта си. Предводителят на арабските войски му дава хиляда златни динара и го назначава за диванбек на града. Останалите живи се укриват в крепост, разположена в труднодостъпна местност. Сред тях се намира и Айкыз. Враговете решават уморят криещите се от глад, жажда , а също разпалват големи огнове за да се задушат от дима. Вълшебницата Айкыз пише писмо до враговете

"Я согласна стать рабою Темиша, (Только) нужна двухдневная передышка для этого. За это время мы хотим опомниться, А Темишу так. или иначе быть нашим хозяином"

Тя тайно, през труднопроходими гори извежда всички хора от крепоста до Ирган и Балх / Иргъан ва Балкъ /.  На третия ден Темиш влиза в крепостта, за да се сближи с Айкыз. Качват се на най-високата кула на крепостта. Когато бдителността на Темиш е намалена, Айкыз го хваща и заедно с него се хвърля от кулата.

Колкото-толкова