сряда, 7 ноември 2012 г.

Категория клас и прилагателно име в аварския език



 Езикът е най-живата,най-обилната и силна връзка ,съединяваща миналите,настоящите и бъдещите поколения на народа в едно велико,исторически живо цяло....
К.Д.Ушински






В аварския език няма категорията род,но съществува категорията граматически клас.На всеки клас съответства класен показател /КП/.

1.Клас /за лица от мъжки пол / - КП – в
2.Клас /за лица от женски пол / - КП – й
3.Клас /неодушевени от всички родове,животни,природни явления и др. / - КП – б

В множествено число,всички класове придобиват КП  р или л.



Примери:

Дир к1иго в-ац в-уго – Аз двама братя имам
Дир берцина-й яс й-иго – Аз красива дъщеря имам.
Нух халата-б б-уго – Път дълъг има
Муг1рул  р-орхатал р-уго – Планини високи има.


Прилагателните имена в аварския език се образуват  с помощта на суфиксите: - а/я/ , -е , -се ,към които се прибавя КП.
Например:
Лъик1-ав вас – добро момче
Лъик1-ай яс   - добро момиче
Жакъа-себ къо – днешен ден



В аварския език,прилагателните имена могат да се образуват от различни части на речта:
1. – от съществителни имена в именителен и родителен падеж с помощта на суфикси –а,-ия,-се и КП
 – дару /лекарство/ - дару-я-б/лекарствен/ ,
 махх/желязо/ - маххул/от желязо род.п./-маххул-а –б /железен/
2.-от наречие – жакъа /днес/ - жакъа-се-б/днешен/
3.-от глагол – босизе/купвам/ - босизе-се-б/покупаем/
4- от местимение – ниж/ние/-нижер/род.п/ - нижераб/наш/



Множественото число се образува със суфикса  - ал,а класните показатели се заменят съответно с –р и –л

Б-ицат-аб т1ехъ – дебела книга
Р-ицат-ал т1ахъал – дебели книги



Определение,което в руския език се изразява чрез относително прилагателно,в аварския език често се предава чрез родителен падеж на съществителното / суфикс –л/:
Меседил саг1ат – златен часовник
Ц1улал рукъ – дървен дом


  Източници:Самоучитель аварского языка.Б.М.Атаев,Аварский язык.М.М.Магомедханов

петък, 2 ноември 2012 г.

Прилагателно и родителен падеж в лезгинския език



Съществителното име в лезгинския език има категориите число и падеж.Тук ще се спрем на образуването на родителен падеж.В лезгинския език се наброяват 18 падежа.Именителният падеж изразява  субекта  при непреходни глаголи,. прекия обект при преходни глаголи,в количествени съчетания.Ергатиният падеж изразява субекта при преходните глаголи.Освен това този падеж служи за косвена основа за останалите падежи освен именителния.Образува се с различни суфикси в зависимост от основата.: -ди /(-ци, -цIи, -чи, -чIи, -жи)  - при многосложни съществителни , -ини/-уни/-уьни , -еди/-ади – например при растенията , -ре/-ра – при едносложни одушевлени  съществителни , -и, -а, -у, -уь.

Примери:

буба 'баща' - ерг.п. буба-ди, итим 'мъж' - ерг.п. итим-ди,

сев 'мечка' - ерг.п. сев~ре,  сикI 'лисица' - ерг.п. сикI-ре

як 'месо' - ерг.п. якI-у,  гъил 'ръка' - ерг.п. гъил-и

Родителният падеж се образува посредством суфикс – н,прибавен към ергативната форма.Използва се при следните случаи:

а) принадлежност: стхадин пай 'дела на брата'; / стха – брат ,стхади – ергатив /

б) отношение част - цяло: яцран крчар 'бичи рог', / яц-ра-н /

в) отношение предмет - материал: кьизилдин пурар 'златно седло ',
г) отношение елемент - множество: полкунин командир 'командир на полка',

д) отношение субъект – действие  нуькIверин манияр ' птичо пеене или птичи песни
е) отношение  вещество - количество: якIун са къаб '(една) банка месо', фан кIус къс хляб';

ж) отношение група - състав: къачагърин десте 'шайка разбойници',

з) общеопределително отношение: ичин тар 'ябълка (ябълково дърво)', аламатдин кар 'удивително дело',

и) отношение за време ; гатфарин селлер пролетни дъждове', гатун йикъар 'летни дни', нянин хуьрек 'вечеря (букв, вечерно хранене';

к) пространственно отношение: тамун накьв 'лесиста земя', хуьруьн нуькIвер 'селски птици',

л) отношение по признак и неговия носител: рушан гуьзелвал 'красотата на девойката ';

м) предназначение: итимдин парталар 'мъжка дреха',

Прилагателните имена  изразяват  качество на предмета и могат да бъдат качествени и относителни. Функция на прилагателно в лезгинския език изпълняват формите на родителния падеж.

Някои прилагателни в българския език също завършват на –н и при това смислово могат да се свържат с функциите на родителния падеж.Например: бащин дом ,маскен бал /бал на маските/, златен /от злато /,дървен /от дърво/, пролетен дъжд,и др.

Други прилагателни също могат да се свържат с родителен падеж.Например: участъков служител,полкови командир,полски пътеки,петльов гребен,ковашки услуги /услуги от ковач / ,селски птици,разбойническа шайка.Вижда се ,че много често тези прилагателни имат еднакви окончания  -ов/-ова,-ово/ , -ски/-шки.С подобни окончания завършват и много български фамилии : Христо Ботев / Христо на Ботьо /,Иван Вазов,Теодосий Търновски,Паисий Хилендарски / Паисий от Хилендар /.Възможно ли е тези окончания да са остатък от наличието или смисловата употреба на родителен падеж.?

Източник: Алексеев М.Е., Шейхов Э.М. Лезгинский язык

вторник, 23 октомври 2012 г.

Обичайно право в Северен Кавказ



Обичайно-правните норми на планинските общества от Северен Кавказ се разглеждат в много етнографски и исторически материали,а също и в описания на офицерите служащи в Кавказ.В периода 1843-1845 г са създадени седем сборника с описание на  адати на чеченци,кумики,кабардинци,балкарци,карачаевци,осетинци.
Адат се нарича съвкупността от различни обичаи и юридически практики на дадено общество използвани преди приемането на исляма и често по-късно прилагани успоредно с шериата.Общ сборник на адатното право съставя капитан ген. штаб М.Я. Ольшевский в 1847 г.,публикуван 80-те години на 19 в.Тук ще приложа няколко откъса от сборника,даващи обща представа за взаимоотношенията в обществата и обичаите свързани с тях.



ОБ АДАТЕ И О НРАВАХ И ОБЫЧАЯХ ПЛЕМЕН, ОБИТАЮЩИХ НА СЕВЕРНОЙ ПОКАТОСТИ КАВКАЗСКОГО ХРЕБТА , 1847 Г.


ГЛАВА 1. АДАТ И ШАРИАТ. ПРАВИЛА, ПРИНЯТЫЕ В СУДОПРОИЗВОДСТВЕ КАВКАЗСКИХ ГОРЦЕВ ПО АДАТУ. ОБРЯД СУДА ПО АДАТУ. КАКИЕ ДЕЛА ПОДЛЕЖАТ РАЗБИРАТЕЛЬСТВУ АДАТА
а) Адат и шариат.
1. У племен, обитающих на северной покатости кавказского хребта, нельзя отыскать определенности прав, строгости в постановлениях и точности в условиях общественной жизни. Суд основан на обычаях по преданию и именуется адатом; исполнительной власти почти не существует и все наказания за преступления состоят в весьма слабых штрафах. Адат – суд посреднический, лишенный большею частью средств принудительных и основанный на некоторых принятых правилах или законах, установленных обычаем и освещенных давностью.
2. Адат господствовал у всех обитателей северной покатости кавказского хребта до введения между ними магометанской религии. С учением же алкорана адат начал заменяться шариатом. Те племена и общества, у которых духовенство приобретало высокое значение и почетное место в обществе, подверглись в этом отношении большей перемене. В последнее время вновь возникшее учение мюридизм сильно способствовало изменению прежних условий общественной жизни, в особенности у чеченцев и других племен, сопредельных Дагестану, где это учение возникло.
3. Таким образом, в настоящее время у горских племен существует смешанное законодательство, составленное из двух противоположных элементов: шариата, основанного на общих правилах нравственности и религии, и адата, основанного на обычаях. Первый закон гражданского устройства – право сильного. Адат распространялся и усиливался всякий раз, когда шариат приходил в забвение, и наоборот – адат падал и был отменен тогда, когда шариат находил ревностных проповедников и последователей.
........

9. Для разбора тяжб и ссор почти все горские племена имеют постоянных судей, обязанных по присяге, данной над алкораном, разбирать и решать дела по совести и по крайнему разумению.
10. Но от желания каждого горца зависит, подвергать свое дело разбирательству этих постоянных судей или избирать других судей из уважаемых стариков по добровольному согласию противников.
11. Судебное место, в котором заседают постоянные судьи, у горцев именуется различно. У черкесов оно называется хассом, а у кабардинцев и кумыков – мехтемой, у балкарцев, хуламцев, чегемцев, уруспиев и карачаев – нагиш, у дигорцев – нагиша, у обществ осетинского происхождения – тархан, у чеченцев – тюркюм.
....

14. Судьи избираются преимущественно из того сословия, к которому принадлежат тяжущиеся, а потому и постоянные судьи избираются из разных классов народа.
15. Число судей зависит от важности дела и бывает от 1 до 5 человек с каждой стороны.
16. У обществ осетинского и чеченского происхождений истцу дозволяется иметь на одного судью больше, чем у ответчика.
17. Решение суда признается удовлетворительным при единогласном приговоре судей.
18. Большинство же голосов имеет силу только в том случае, если общий посредник, выбираемый с согласия противников до начала суда, примет их сторону.
19. Если же обвиненный и в таком случае остается недовольным решением суда и не захочет выполнить условий, возложенных на него, то он имеет дело не только с противником, но и с судьями и свидетелями, и последние обязаны его принудить к исполнению решения суда.
20. По адату все наказания за преступления состоят в денежных пенях, но преимущественно в плате скотом или оружием.
....
31. Судьи, выслушав поочередно тяжущихся, их свидетелей и собрав доказательства и доводы истца и оправдания ответчика, по совести и крайнему разумению излагают свое мнение. Согласовав решение как между собою, так и с общим судьею, они оправдывают обвиняемого или приговаривают его к уплате пени обиженному за один раз или по частям, смотря по состоянию виновного.
32. Не объявляя о своем решении тяжущимся, судьи предлагают им избрать поручителей: обвиненному в том, что он исполнит в точности приговор суда, а обиженному в том, что он останется доволен решением
 оного.
33. После этого суд объявляет о своем решении тяжущимся и назначает сроки уплаты пени, если обвиненный не в состоянии сразу уплатить оную.
34. Из этого можно заключить, что обряд суда по адату, существующий у горских племен, подобен нашему третейскому суду без формальной записи.
....
35. Адатом разбираются преимущественно дела воровские, а также дела, касающиеся наследственного права, раздела имущества, отношений детей к родителям и мужей к женам.
36. Все преступления большей важности: убийство, ранение, насилие и даже оскорбление, причиненное побоями, плетью или другим орудием, весьма редко разбираются судом, а решаются природным правом – мщением, известным у горцев под именем кайлы.
.....
ГЛАВА II. ОБ ОБРАЗЕ ПРАВЛЕНИЯ У ГОРСКИХ ПЛЕМЕН И О ПРАВАХ КНЯЗЕЙ, СТАРШИН, УЗДЕНЕЙ, ДУХОВЕНСТВА, ПРОСТОГО СВОБОДНОГО НАРОДА И КРЕПОСТНОГО КЛАССА

37. У обитателей северной покатости кавказского хребта до того времени, пока княжеское достоинство не утратило своего прежнего значения в народе, существовало два порядка правления, разительно отличавшиеся между собою: владельческое и народное.
38. Первый порядок преобладал у тех племен и обществ, у которых высший класс народа составляли князья. К ним принадлежали: кабардинцы, кумыки, нагайцы, бесланеевцы, темиргоевцы, махошевцы, хамушейцы, черченейцы, хатухайцы и бжедухи.
39. В абадзехско
м, шапсугском, натухайском, убыхском, казыльбековском, шегиреевском, ташовском, башильбаевском, карачаевском, уруспиевском, хуламском, балкарском, дигорском, аллагирском, куртатинском и тогаурском обществах, у которых высший класс народа составляют старшины, преобладало народное правление.
40. Что же касается обществ чеченского племени, то из всех обитателей северной покатости кавказского хребта только у них в полной мере существовало народное правление. В обществах этого племени народ не разделялся на сословия и классы, как это было и есть у всех прочих вышепоименованных обществ. «Мы все узденя, – говорят чеченцы, – т.е. люди, зависящие от самих себя». Правда, и у обществ чеченского происхождения есть старшины и рабы, но первые не имеют никаких особенных прав пред всей массой народа и являются только судьями в судебных делах и ссорах, как люди более опытные по своим летам. Вторые же, т.е. рабы, как происходящие от военнопленных, захваченных в разное время в набегах, не являются чеченцами.
....
45. В прежнее время, когда князья считались ниспосланными аллахом, они имели больший вес и влияние в народе, пользовались большими правами и преимуществами, чем старшины.
46. С князем могли разбираться только уздени первой степени; прочие же классы народа никогда с ним не судились, но обиженные прибегали к защите своих господ или искали покровительства у других князей.
47. Каждый князь имел свою дружину, состоящую из преданных ему узденей и живущих на его земле чагар.
48. Он по своему желанию собирал партии для набегов и получал лучшую и большую часть добычи даже в том случае, если не участвовал в набеге.
....

51. Княжеское и старшинское достоинство является родовым и не приобретается ни покупкой, ни другими личными качествами. Старшинство же их зависит от древности рода.
52. На уважение народа имеют большее право те князья и старшины, которые отличаются своим умом, благоразумными советами, храбростью и честностью.

.....

56. Князья и старшины землей, которой они владеют, могут распоряжаться по своему произволу, т.е. дарить, продавать, селить на ней не только крестьян и простой свободный народ, но и узденей; без позволения же никто не может селиться на их земле или в их ауле.
57. Как князья, так и старшины, хотя и не имеют никакой власти над узденями и духовенством, пользуются уважением этих сословий и исполнением тех условий, которые обязались выполнять эти последние за известную плату или за дозволение им жить на земле князя или старшины.
....
60. Князья и старшины, если знают арабский язык и изучат алькоран, могут переходить в духовное звание, но это случается весьма редко.
....
 64. Узденьское достоинство родовое и не приобретается ни покупкой, ни какими-либо личными качествами.
65. Оно передается от отца детям и от мужа жене, несмотря на происхождение этой последней и предшествовавший брак. Жена по тем же самым причинам, что и у князей, и у старшин, не может передать этого достоинства ни мужу, ни детям.
66. Уздени имеют право владеть землей и крестьянами, доставшимися им по наследству и приобретенными покупкой. В обоих случаях они являются их полными и независимыми владельцами.
...
70. Уздени, если знают арабский язык и изучат алькоран, могут переходить в духовное звание, но это случается довольно редко.
71. Поступки и действия узденей, противоречащие принятым правилам общежития, разбираются равными им.
....
73. В духовное сословие могут поступать не только князья, узденя и простой свободный народ, но даже крестьяне, которые поступают с дозволения своих владельцев. Вообще князья и узденя весьма редко поступают в духовное сословие, преимущественно избирают оное простой свободный народ, потому что звание муллы дает узденские права.
....
78. Все лица духовного звания могут иметь своих крепостных людей – как достающихся по наследству, так и приобретенных покупкой, и распоряжаются ими и их имуществом как князья и дворяне.
79. Все лица духовного звания могут иметь не более одной жены, но имеют право вступать в брак по нескольку раз.
....
82. За преступления лица духовного сословия судятся по шариату и подвергаются взысканию по алькорану. Муэдзины, сафта и иджако судятся муллой, а этот последний – эфендием.
83. За воровство и прелюбодеяние духовное лицо лишается своего сана и платит штраф.
84. Если суд над кем бы то ни было производится по шариату, то обвиненный, кроме наложенной на него пени для уплаты обиженному, платит определенный алькораном штраф и духовному лицу, производящему суд.
.....
87. Простой свободный народ пользуется правом наравне с узденями, имеет своих крестьян, как достающихся им по наследству, так и приобретенных покупкой, и распоряжаются ими и их имуществом, как своею собственностью.
88. Простой свободный народ, кроме того, что по доброй воле, а не по принуждению выполняет разные сельские работы тем князьям, старшинам и узденям, на земле которых это сословие живет, другой подати не платит, а между тем свободно пользуется полями, дугами и выгонными местами.
89. По принятому обычаю, князья и старшины хотя и имеют исключительное право перед узденями брать с простого свободного народа скот и разные другие вещи, но за взятое должны одаривать или платить деньгами.
....
95. Крепостные люди не имеют своей собственности, но все необходимое для пропитания получают от владельцев. Так, с обрабатываемых полей они получают часть хлеба, а во время сенокосов известное число копен сена.
96. Крепостные люди могут получать свободу или по воле своих владельцев, или по доказательствам о своем происхождении.
....
ГЛАВА III. О НАСЛЕДСТВЕННОМ ПРАВЕ, РАЗДЕЛЕ ИМЕНИЯ, ДУХОВНЫХ ЗАВЕЩАНИЯХ И ПРАВЕ ОПЕКИ
....
103. Муж ни в коем случае не наследует имущество жены. Прямыми наследниками такового являются дети.
104. Если нет детей, имение жены возвращается ее родителям, а за неимением последних переходит к ближайшим ее родственникам.
.....
106. По адату имущество делится поровну между наследниками мужского пола.
107. Женский же пол в разделе не участвует. Сыновья или родственники, получившие наследство, должны заботиться о содержании дочерей и жены умершего до тех пор, пока они не выйдут замуж.
....
111. Если же после умершего не осталось сыновей, то 1/4 часть достается жене, остальное имение разделяется на две части, если после покойного осталось одна дочь, из коих половина отдается дочери, а другая – ближайшему родственнику.
112. Если осталось несколько дочерей, то имение, за исключением 1/4 части, полагающейся жене, разделяется на три части: две равные части принадлежат дочерям, а третья отходит ближайшему родственнику.
113. Братья или родственники, получившие наследство, обязаны содержать на общем иждивении своих незамужних сестер. После их замужества полученный за них калым разделяют поровну.

ГЛАВА IV. ПРАВА РОДИТЕЛЕЙ НАД ДЕТЬМИ И ОТНОШЕНИЯ ПОСЛЕДНИХ К ПЕРВЫМ. О ВОСПИТАНИИ ДЕТЕЙ ПОСРЕДСТВОМ АТАЛЫК

152. В Кабарде, Осетии и Дигории, а также между многими обществами черкесского и абазинского племен, в высших сословиях народа, т.е. у князей, старшин и узденей, дети не воспитываются родителями, а по принятому обычаю отдаются на воспитание посторонним людям.
153. Воспитатели называются аталыками, и питомцы не только должны оказывать им особое уважение всю свою жизнь и награждать их по окончании воспитания, но и выделять им лучшую часть из добычи.
154. Сыновья воспитателя и питомец называются молочными братьями, или эмджеками , и их связывает неразрывная дружба.
155. Родство между молочными братьями считается священнее природного.
156. Аталыки выбираются из низших классов. Князья и старшины отдают своих детей на воспитание первостепенным узденям, а эти уздени – низших степеням или чагарам, но эти последние не могут избирать аталыками узденей.
....
158. Родители не должны видеться со своими детьми до окончания воспитания, термин которого 15 лет.
159. После достижении совершеннолетия, аталык возвращает своего питомца в родительский дом и получает за воспитание награждение.
160. Родители могут также дарить аталыку своих детей и до окончания воспитания.
....

ГЛАВА V. ПРАВА МУЖА НАД ЖЕНОЮ И ОТНОШЕНИЯ ПОСЛЕДНЕЙ К ПЕРВОМУ. ОГРАНИЧЕНИЕ ПРАВ МУЖА НАД ЖЕНОЮ. ОБ ОБРЯДАХ СВАТОВСТВА И ВЕНЧАНИЯ, А ТАКЖЕ ОБ ОТНОШЕНИЯХ ЖЕНИХА К НЕВЕСТЕ
....
171. На основании того же обычая, что жена приобретается покупкой, после смерти мужа она обязана выходить замуж за одного из братьев, если кто-нибудь из них этого пожелает. Только в случае, если, имея детей, она объявит желание посвятить себя их воспитанию, она освобождается от этого второго брака.
172. Многоженство, дозволяемое Кораном, редко встречается между горцами, но не потому, что это противоречит их обычаям, а потому, что они по бедности не могут платить калым за нескольких жен.
....
176. У некоторых горских племен, особенно у черкесов или адыгов, существует обычай, что муж должен избегать встречи с женой не только при посторонних людях, но и при дневном свете. Этот обычай, надо полагать, происходит из-за желания продлить любовь, которая сильнее чувствуется и сохраняется, чем меньше поводов для разочарования, а при редких свиданиях и эти случаи будут реже.
...
...
179. У жен чеченцев и у их девиц по сравнению с прочими горскими племенами больше свободы. Супруги не чуждаются друг друга, и жены разделяют со своими мужьями разного рода удовольствия.
180. Более того, у большей части тех обществ, в которых высший класс народа составляют князья, существует обычай, что князья в первый год после женитьбы не живут со своими женами, но оставляют их у одного из своих узденей или чагаров.
.....
186. Имущество, принадлежащее жене, неприкосновенно, и без ее согласия муж не имеет права им распоряжаться.
187. Если бы муж вздумал принуждать свою жену к продаже принадлежащей ей собственности, то она может искать защиты у своих родственников.
188. Жена по собственному желанию может всегда развестись со своим мужем, но в таком случае она оставляет ему свой калым и все свое имущество.
189. Если же муж первый потребует развода, то он должен отпустить жену с калымом и со всем ей принадлежащим.
.....
197. Хотя как по адату, так и по шариату воспрещается похищать девицу против желания родителей или родственников, однако случается, что такое похищение совершается. Если родители или родственники похищенной не согласятся на примирение с похитителем с уплатой надлежащего калыма, то в таком случае между ними возникает вражда, как за кровную обиду.

вторник, 9 октомври 2012 г.

Балкан и балкІан



 Терялся я в порыве сладких дум;
В глуши лесной, средь муромских пустыней
Встречал лихих Полканов и Добрыней,
И в вымыслах носился юный ум.




Босилеградския край се характеризира със сурова природа и планински релеф,а най-висок  е масивът Бясна Кобила.В седловината,която разделя Бясна Кобила от Стрешер ,близо да сградата на стар войнишки пост се е запазил правилен кръг с диаметър 20 крачки, подобен на фигурите от платото Наска.  В средата на кръга има малка дупка без трева,а вътре в кръга тревата е по-висока от тази в околните места.Според местните легенди ,в древни времена тук е имало хорище на самодиви.Гайдарят стоял в средата на кръга и докато свирел ,тъпчел с крака земята.Около него се вихрело кръшно самодивско хоро.
 Дълго време живеели тук самодивите. Къпели се и перели ризи в извора, Върла река и Вильоколщица, като играели по пълнолуние. Никому зло не правили, живеейки в мир с хора, зверове и птици. Денем ставали невидими... Така било, докато един овчар не решил да ги пропъди от това място, за да може спокойно да пасе овцете страхувайки се ,че самодивите могат да урочасат стадото му.Успял да убие един изнемощял вълк и го хвърлил в средата на хорището и не след дълго смрад на мърша се разнесла от там. Самодивите се ядосали, направили голяма вихрушка и като грабнали овчаря заедно със стадото му, захвърлили го и със страшна сила го блъснали в планината до село Плоча, та я пробили. Самодивите напуснали самодивското си хорище завинаги, защото то вече било омърсено. Отишли и се заселили на Бабина поляна, където си направили ново хорище, само че по-малко от старото... http://www.desant.net


~~~


Синът на Марс - Диомед, известен с избухливия си нрав, управлявал земите зад Портите. Там, в блатата на своите земи, той развъждал бойни коне и кобили. Конете били диви, а кобилите свирепи и всички хора треперели при тяхно­то приближаване, защото те бясно се носили из цялата страна и причинявали огромни загуби, като убивали всеки попаднал на пътя им, а отгледаното от тях потомство ставало все по-диво и жестоко.

- Излови тези кобили и прекрати злите им дела - проз­вучала заповед към Херкулес. - Иди и спаси тази далечна земя и онези, които живеят на нея.

- Абдер - извикал Херкулес, призовавайки своя прия­тел, когото много обичал и който винаги го следвал в странстванията му. - Ела и ми помогни да се справя с тази задача. Абдер дошъл, застанал до приятеля си и заедно с него пристъ­пил към изпълнение на задачата. Внимателно, като обмисляли всяка крачка, двамата приятели следвали конете по поляните и блатата на тази местност. Накрая те подгонили плодовитите Диви кобили по полето, където те нямало как да се скрият.

Херкулес ги хванал, препънал краката им и издал радостен победен вик.

Главозамаян от своята смелост, той решил, че е под дос­тойнството му сам да охранява и управлява конете по Пътя към Диомед. Затова извикал своя приятел и му казал:

- Абдер, върви и изведи тези коне отвъд Портите, - а самият той обърнал гръб на приятеля си и гордо тръгнал нап­ред.

Абдер обаче бил слаб и уплашен от тази задача. Той не успял да удържи кобилите - нито да ги върже, нито да преми­не с тях през Портите, следвайки приятеля си. Конете се нах­върлили върху Абдер, стъпкали го до смърт с копитата си и избягали в още по-диви места из земите на Диомед.

Разбит от мъка, унижен и разочарован от себе си, но помъдрял, Херкулес се върнал към своята задача. Той отново следвал кобилите от едно място на друго, оставяйки своя за­гинал приятел. Той отново хванал конете и сам ги превел пред Портите. Но Абдер бил мъртъв. http://anhira.bogatstvo.info/

~~~

Невидима е за нас връзката между легендите от миналото ,създадени от други хора,но живеещи пак по същите места по които крачим и ние.И само загадъчните имена на поточета,върхове и поляни ни нашепват спомени от миналото,от чиито Порти изкачат ту полкани - песоглавци или пък кентаври,ту самодиви,ту диви коне,ту смели херои и богатири.А не са ли Портите ,онези планински проходи зад които живеят тъй непознати и страшни народи,където отглеждат своите диви коне ? И само изкочила дума от някъде забравен текст разбулва скрити в езика ни тайни.Като името на една планина наричана кобила и то бясна.А в лезгинския език кон се нарича с думата балкІан.В същото време в аварския език думата балкан означава мърша,а глаголът балкáнах/ине означава да побеснея ,да осверипея,да изпадна в ярост.Вруските притчи пък с името Полкан се нарича богатир,който се изобразява или като получовек с кучешка глава /песоглавец/ или като полу-човек полу-кон.Кое от двете ? - миналото отново забулва тайните си в сива мъгла...


вторник, 24 юли 2012 г.

Из "Книга на пътешествията" на Евлия Челеби


[О ГОРОДЕ АХАЛЦИХЕ]
Хотя [город] называется Ахысха, но живущие вокруг народы это слово на своих говорах
произносят [по-разному], например: Ахысха, Ахыркыска, Аксыка. А в дефтере падишаха [о
нем] записано, [что здесь сидит] «мутасаррыф  Чилдырского  эйялета  такой-  то паша».
Основатель этой крепости — Ануширван. Шесть месяцев летнего сезона Ануширван ежегодно
проводил на горных пастбищах Ахалцихе. Позднее [крепость] побывала в руках многих.
~~~
Описание крепости Ахалцихе
Эта каменная крепость, награждающая радостью [смотрящего на нее], построена на
крутом холме. Она имеет двое ворот. [188] В крепости около тысячи  ста домов без
виноградников и садов, с [плоскими], крытыми землей крышами. Одни ворота смотрят на
восток, другие — на запад. Есть двадцать восемь михрабов.

~~~
 Прекрасная река стекает с гор Уде, 13241 орошает посевы этого
города и течет к крепости Ацкури, а потом вблизи крепости Квишхети вливается в реку Араке
—. По мосту, наведенному через [крепостной] ров, из этой крепости можно перейти в
наружный посад. Вокруг посада нет крепостных стен. В посаде триста лавчонок. Крытого
рынка нет. Так как климат довольно суров, народ крепкий, мужественный и прославленный,
особенно  вали  вилайета везир Сефер-паша, по происхождению грузин —. Он был таким же
мужественным, умелым воином ристалищ, как и его кетхуда Дервиш-ага, тоже родом грузин,
благородный муж. Сейфи-ага и другие родовитые лица — также способные и мужественные
люди.
~~~
МЕСТНОСТИ МЕЖДУ АХАЛЦИХЕ И ЭРЗУРУМОМ
Из Ахалцихе мы сперва перевалили яйлу Валгара и за 4 часа дошли до крепости
Килнави. Она находится в пределах Ардагана; [затем] опять шли на запад по крутым дорогам и
достигли крепости Кара-Ардаган —.
~~~
Отсюда мы снова [направились] на запад, шли по скалистым местам и подошли к
крепости Кола. Она построена на [191] земле Ахалцихе правителем Гюрджистана Леван-
ханом; по переписи [султана] Селим-хана [I], является местом нахождения  санджакбея
в  эйялете  Чилдыр.  Хасс-ы хумаюн  бея по закону 300000 акче. [В  санджаке] есть  алайбей,
черибаши, начальник крепости и гарнизонные воины. Крепость [Кола] стоит на отвесной скале,
она завоевана [султаном] Селим-ханом [I]. Жалованье кадия — 150 акче [в день]. Есть соборная
мечеть, постоялый двор и баня.

***
Из бележките към изданието на Пътеписа на Евлия Челеби

23  Народ и язык юго-западных провинций Грузии Эвлия Челеби ошибочно называет
шавшети. Население и язык Ахалцихского  пашалыка  (Гюрджистанского, или Чилдырского,
эйялета) были грузинскими. Шавшети, как и Кларджети, Самцхе, Аджара, Артаани и др., были
областями Грузии; после завоевания их османами вошли в состав Ахалцихского эйялета как
административные единицы. Северная граница провинции Шавшети проходила в 80 км южнее
Ацкури.
35  Ислам никогда не был государственной религией в Грузии. Сохранение
христианства для грузин означало сохранение грузинского социально-экономического строя,
грузинских феодальных институтов, культуры; ради этого они вели вековую борьбу. Ислам
приняли лишь феодалы захваченных Турцией областей Чилдырского  эйялета,  чтобы иметь
возможность нести военную службу и взамен сохранить принадлежащие им земли.

     Текст воспроизведен по изданиям: Эвлия Челеби. Книга путешествия. Вып. 3 
  Земли Закавказья и сопредельных областей Малой Азии и Ирана. М. Наука. 1983

вторник, 19 юни 2012 г.

Национално-културни автономии - по пътя за съхраняване на самобитността на малките народи

В 1996 г в РФ се разработва държавна национална концепция изразена чрез специален федерален закон "О национально-культурной автономии".С него народите ,живеещи в Русия,получават възможност за етнокултурно самоопределение и съхраняване на езика и самобитността си  и извън пределите на територията на своята автономия,тъй като повечето народи във РФ имат диаспори в различни краища на страната.В 1999 г. е образувана Федерална лезгинска национално-културна автономия/ФЛНКА/,която включва регионалните автономии на лезгинските диаспори ,като Тюменска РЛНКА,Красноярска РЛНКА и др.. Поставените цели са консолидация и развитие на лезгинските общини в РФ и образование на родния език.http://flnka.ru

На 18 юни 2012 година в Москва ще се проведе по инциатива на ФЛНКА международна конференция на тема «Проблемы лезгинского и аварского народов, разделенных госграницей между РФ и АР, и пути их решения».Участниците в събитието ще търсят пътища за подобряване положението на разделените народи живеещи в Русия и Азербайджан - лезгинци,аварци,рутулци,цахури.Ще се обсъждат въпроси по определяне на правния статус,трансгранично сътрудничество,създаване на законодателна база,сключване на международен договор между двете страни за правата на лезгинската и аварската народност. във връзка с Постановлението на Държавната Дума №1465 – II «О рекомендации по заключению международного договора между Российской Федерацией и Республикой Азербайджан о правах лезгинского и аварского народов». 
http://gazeta-nv.info
http://vseokavkaze.livejournal.com/

сряда, 23 май 2012 г.

Първи казашки заселници в Северен Кавказ 16-17 в.

Първите руски заселници в Северен Кавказ са новгородските ушкуйници и рязянските казаци.Към 14 в. към бреговете на р.Терек се появяват ушкуйниците  през  Каспийско море ,проникват в устието на реката .Нагоре по течението и те извършвали нападения на мирните жители,крадели жени,женели се за тях и се заселвали по брега на Терек.

В началото на 16 в. този маршрут повтарят и рязанските казаци,чието преселение е свързано с присъединяването на Рязанското княжество към Московската държава в 1520 г.Рязанските казаци живеели по бреговете на Дон и Волга в областта наречена Червленный Яр,където служели като стража и охрана.През втората половина на 16 в. в Северен Кавказ вече съществували няколко свободни казашки селища на рязански и донски казаци ,получили името гребенски казаци.Казашкото разселение обхващало района между реките Терек и Сунжа.Чрез устието на р.Терек се осъществявала връзка с Каспийско море и р.Волга,а също оттук минавал керванния път от Персия за Москва и за Грузия.Реките биле богати на риба, горите пълни с дивеч и имало пустеещи земи.

Гребенските казаци влизали в най-различни отношения с местните кавказки народи.В средата на 16 в. в делтата на р.Терек възниква и така нареченото Теркско низовско казачество.То се формирало от разнородни групи от разорени бегълци от руски и кавказки произход.В 1559 г. те се споменават за първи път при овладяването на селището Тюмен или Терколте,разположено на един от ръкавите на Терек.

Във втората половина на 16 в. На р.Волга са построени редица градове-крепости ,като Самара /1586/ , Царицин /1588/ , Саратов /1590 /.Това води до превръщане на волжките казаци в „служилые”Тези обаче ,които нежелалели да служат на царската власт се заселвали в казашките селища на Яик и Терек.Особено мащабно било заселването след 1576 г. ,когато биле разрушени много казашки селища и трима донски атамани напуснали тези места.Едни тръгнали с атаман Ермак и търговците Строганови,други с атаман Нечай стигнали Яик и положили началото на Уралското казачество,трети – с атаман Андрей Шадра се заселили на Терек в градчето наречено на името на атамана „Андреевский острог”.

Терско-гребенските казаци не  съобщавали своята 
численост на властите,поради това е трудно  да се определи местата и размерът на първите заселвания.Предводителят на вайнахското общество 
Ших-Мурза Окоцки в 1588 г. съобщава ,че с него служат 500 теркски казаци, а турският паша Осман уверявал,че в 1583 г.
на Терек го нападат 1000 казаци.

Едновремено със заселване на свободни казаци,в Северен Кавказ периодично се появяват и служащи казаци.В 1562 г. тъстът на Иван Грозни,кабардинският княз Темрюк Идаров изисква от Москва помощ и при него е изпратен воеводата Г.С.Плещеев с отряд от 500 стрелци и пет атамана с казаци също 500 на брой.С тяхна помощ Темрюк подчинява друг
кабардински княз Пшеапшоко Кайтукин и му налага данък.
През септември 1565 г. Темрюк изисква помощ и са 
изпратени два отряда служащи казаци възглавявани от воеводите И.Дашков и Д.Ржевски.Отново разгромяват владенията на княз Пшеапшоко Кайтукин.
В 1588 г. в устието на Терек е построен град-крепост Терки ,в който са изпратени две хил. стрелци водени от
 А.И.Хворостинин и 800 казаци.Тези казаци носели 
задължителна царска служба,биле пеши и биле използвани 
от руското правителство като вспомагателна сила във 
военните акции в Северен Кавказ.Изпълнявали своята 
служба срещу парично и продоволствено заплащане и както и стрелците се подчинявали на воеводата.Често в документите
 от това време стрелците и казаците се споменават с общото название „государевых ратных людей”.Често руската администрация се обръща към свободните казаци с молби за участие в руските акции.

Висш орган на властта в казашката войска било събранието /круг/,на което се решавали всички важни въпроси,отношенията с руската администрация и със севернокавказките владетели.Събранието изпращало посланници с писма и молби,занимавало се със съдопроизводство,регулирало стопанския живот.На събранието избирали войскови атаман,обикновенно един от  атаманите на отделните селища с най-голям авторитет.По време на поход се избирал и походен атаман,който имал неограничени правомощия.Второто лице в йерархията бил есаулът. Отделните казашките селища също се управлявали от събрание,което решавало различни въпроси и избирало атаман и есаул.Обикновенно казашките селища носели имената на своите първооснователи или на атаманите си.От документите от 17 в. са известни сведения за терско-гребенските селища  Леонтьев, Шадрин, Курдюков, Уразов, Аристов, Гладков, Кирьянов, Потапов, Оскин, Яковлев, Андреев, Куклин, Лопоногов, Кондратьев, Симонов.В памет на най-почитаните атамани кръщавали и местности като Сарафанников Яр, Леонтьев Юрт.

Появата на свободни казашки селища в Северен Кавказ в
 16 в съвпада с активизирането на руската политика в този район.След превземането на Казан и Астрахан ,руската държава се разширява до Каспийско море и започва да установява връзки с кавказките владетели.Но това  изостря отношенията на Русия с Турция и Иран.По това време Русия се превръща в централизирана държава с все по-растяща роля в  международната политика.В този период в Северен Кавказ съществували малки феодални владения,враждуващи помежду си.Това пораждало апетитите на Кримското ханство и Турция за овладяването на Северен Кавказ и Астрахан.Съпротивлявайки се на тези опити,някои от кавказките владетели се обръщали за помощ към Русия.
Строейки първите руски градове-крепости в Северен Кавказ,руската администрация започва и контакти със свободните казаци ,заселили се по реките Терек и Сунжа.Терско-гребенските казаци биле опитни войни и в кавалерията и пехотата и добре се ориентирали в местността.Под техен контрол се оказват важни търговски и стратегически пътища ,като линията Темрюк-Пятигорье-Эльхотово-Терки-Дербент.
Във втората половина на 16 в. започва сближаване на
 терското казачество с Русия.Отначало руската 
администрация използвала свободните казаци  за определени задачи ,като съпровождане на посолства,охрана на превози,
в строителството на градовете-крепости и в някои походи.В замяна получавали парично и продоволствено заплащане.
Такива задачи свободните казаци изпълнявали само когато 
това не нарушавало техния интерес .Често казаците 
отказвали изпълнението на някои задачи и с цел да повишат цената си.


В 1651 г. бил построен Сунжанский острог,който бил 
защитен от природни прегради.Градът имал 
военно-стратегическо и търговско значение и в неговата
 охрана участвали и терски казаци.Самите терски казашки 
селища окръжавали руската крепост и по този
 начин се превръщали в надежна преграда.
Така се създала първата укрепена линия между 
устията на Терек и Сунжа.Река Терек се превръща в 
официална руска граница,по левия бряг на която се 
простирала редица от казашки селища,а град Терки става 
стратегически пункт от тази линия.

Укрепването на Русия в Северен Кавказ довежда до недоволството на Иран и Тарковския шамхал.Октомври 1651 г. иранският шах изпраща към руската крепост войска с участието и на шамхала.Към отбранителите на крепостта се присъединил и кабардинския княз Муцал Черкаски,а казашките селища преграждат пътя на неприятеля.След две седмици обсада и неуспешни опити за щтурм иранската войска се оттегля,като подлага на унищожение казашките селища,което влиза в историята като „Къзълбашкото разорение”.Жителите на Сунженский острог го напущат и се връщат в Терки.Русия изпраща допълнителни военни сили включително и с „огненным боем”.Близо десет от терско-гребенските селища останали невъзстановени, а много от казаците загинали или биле отведени в плен.

През 1656 г. терските казаци взимат участие във войната с Швеция при превземането на няколко крепости в Ливония и показват качествата на казашката конница.

В 1633 г. Малката Ногайска орда,бидейки васал на Кримското ханство, извършва редица нападения по руската граница.В 1636 Г. Русия организира военен поход срещу ордата ,в който взимат участие с конни отряди  кабардинци и терски казаци.Кабардинци и казаци взимат участие и в отбраната на град Черкаск на р.Дон ,обсаден от кримския хан в 1645 г. 

По време на въстанието на Степан Разин част от терските казаци се присъединяват към него,останалата част остава лоялна към руската държава.В 1671 г. отново кабардинци и терски казаци взимат участие в освобождаването на Астрахан.В периода 1677 – 1682 г. терските казаци участват при отблъсването на кримски войски при различни акции.



В края на 17 в. Русия периодично подпомага казашките селища с продоволствие и пари.За една година казаците получавали по три рубли и два фунта барут атаманът и по две рубли и един фунт барут редовите казаци.Постепенно свободното терско казачество се превръща в съставна част от руската армия.Дълго време отношенията между двете страни биле като между равноправни субекти.

сряда, 16 май 2012 г.

Андалалско аварско общество - обичаи и вярвания

Андалал (Г1андалал.днес Гунибский район,Дагестан)е едно от свободните общества съществувало на територията на Дагестан.То се основавало на съюза на свободните граждани,обединени в общини.Общината се състояла от родове /тухуми/,живеещи съвместно на територията на едно селище,обладаващи частна собственост върху земята и право за ползване на общинната собственост - пасища и гори.В Андалал влизали общините на следните селища:
Согратль, Шангода, Обох, Мегеб,Ругуджа, Чох, Кудали, Кегер, Cилта, Салта, Шулани, Унтиб, Хиндах, Хоточ.Общините се управлявали от Съвет на старейшините,а начело на общесттвото стоял Кади,който се избирал на общо събрание на общините.След победата над Надир-шах през 1742 г. под ръководството на кадията Пир-Магомед Къелдеразул,става традиция за кадия да се избира представител от съответния согратлински род Къелдер.Основен поминък на обществото било овцевъдството,търговия и занаятчийство.През пролетта и лятото стадата пасели по алпийските пасища,а през есента в зимните пасища на Кази-кумухското шамхалство.След влизането на обществото в Руската империя,административният център се премества от Согратль в малкото селище Гуниб,разположено на върха на планината Гуниб,обгръщаща обществото и където била построена крепост.

Като най-древни богове андалалците почитали Слънцето/девойка/ и Луната/момък/ съответно Бакъ и МоцI.Красивата девойка винаги сравнявали със слънцето ,а безупречния младеж наричали луна.Във фолклора на различните аварски общества са останали следи от различни поверия свързани със слънцето и луната.

Ако едновременно вали дъжд и грее слънце това се обяснявало по следния начин – в с.Ругуджа – „лисицата се жени” , в с.Чох – „лисицата се жени за заека „ , в с.Шулани – „вълкът се жени за лисицата”.В село Бацада пък се смята,че „заекът се жени” при поява на дъга.
При продължителни дъждове,за да ги прекъснат ,децата рисували на земята слънчев диск с лъчи.В с.Бацада за да повикат слънцето да изгрее отново трябвало да се извърши следното – девойка,която види своята прабаба,трябва да изпече три питки от глина и да ги постави под навеса.Възможно е това да представлява своеобразно жертвоприношение на божеството Бакъ.

с.Гуниб
Гилденщет в 18 век записва  различни варианти на андалалските теонимите ЦIоба и Бечеда  - Tzow – при андийците; Bedschet – при анцухци, джарци, дидойци; ВedschasA – при хунзахци.
Предполага се ,че Цiоб имал функции на бог-гръмовержец,тъй като при андийците и каратинците дъгата има и названия от типа „лък на бога” .,в село Бацада – „лък”,в с. Кудали – БулчIор – „черпак-стрела”,а мълнията се нарича «цIадул чIор» -  „огнен лъч”.В село Согратль смятали,че огнения лъч се получава при срещата на огъня на гърма с огъня на мълнията.
с.Чох
Също така с различни поверия се свързвали и мълнията и дърветата.Андалалците смятали,че мълнията най-често поразява дърветата орех,дива круша,ябълка и за това не се препоръчвало тези дървета да се засаждат близо до къщата или пък да се сяда под тях по време на дъжд.В село Шулани подготвяли дървени дъсчици от дива круша за предотвратяване на град.На тях с горещ гвоздей записвали изречения от Корана..След това дъсчиците се закачали за една седмица на стълба на верандата..След изтичане на седмицата дъсчиците се поставяли в памучни торбичики и занасяни от жени в известна пещера край селото,намираща се в местност край гроба на шейх и езеро и където се провеждали обряди.В село Бацада тези дъсчици ,наричани «къапал», се закачали по дърветата край селото.Извършвали се и други действия за предотвратяване на мълния,град и други нежелани явления.Стреляли с оръжие  в небето по дъждовния облак,за да изплашат „черната врана”,забивали нож в земята,разпръсквали из двора пепел,изнасяли навън топор или нож,скарата от огнището или тигана с дъното нагоре,а под тях сипвали пепел.В селата Чох,Шулани и Мегеб по време на дъжд излизала навън възрастна жена ,сваляла кърпата от главата си и изговаряла молби за прекратяване на дъжда.
старият Согратль
Друго почитано персонифицирано божество било „Майката на ветровете”  - «Гьорол эбел» или също срещащото се «Гьорол ясал» - „дъщеря на веетровете”.По време на силни ветрове плашели децата – „майката на ветровете,ще дойде да те вземе”.Също така лъжците и лекомислените хора наричали „вятърен кон” - «гьорол чу».За да спрат силния вятър хвърляли по вятъра кичур от косата на дете,първорожденно.Също така жените изготвяли парцалена кукла – ветрена кукла - Гьорол ясикIо,от слама изготвяли косите и ,забивали я в земята и подпалвали косите и,в така наречения обряд – изгнание на майката на ветровете.
женски костюм - с.Ругуджа
Персонификация на божеството на дъжда представлявал маскиран младеж играещ определена роля в обредите и наричан „дъждовно магаре”.От кръста нагоре бил „обличан” в купа от трева,подобно на сламена колибка.На кръста му вързвали връв ,за която деца и младежи го водели по дворовете и го обливали с вода.Едновременно с това пеели песни,а стопаните им раздавали сладкиши и плодове.В с.Кудали на участниците в обряда дарявали фасул и царевица.След обиколката на селото, в центъра му поставяли котел на огън и приготвяли „мугъ” от събраните дарове.От приготвеното блюдо раздавали на всички.В с. Шулани ролята на маскирания играела девойка,която заедно със съпровождащата я група обикаляла три пъти ,отдясно наляво около езерото в споменатата вече по-горе местност.След това колели бял овен,чието месо раздавали като милостиня.Описаните обряди се изпълнявали до средата на 20-ти век,а в някои села се изпълняват и досега.
природа край с.Салта
Маскиран персонаж участва и в други обряди на празниците Първа бразда,Ураза-байрам,сватби.В различните села маскираният носи различни имена,като Вълк,Магаре-вълк,Чакал-вълк.,Вълчи шапки,Маскирани вълци,Козел-вълк,Мечка-вълк,Мечка  и др.На главата си имали маски с прорези  за очите,носа и устата от кожа на вълк /овен,козел/,но с магарешки /вълчи/ уши.Обличали шуба наопъки,която при народите от Дагестан символизира плодородие и урожай.Всички свои действия маскираните изпълнавали мълчейки,тъй като немотата е признак на принадлежност към света на мъртвите.На сватби и празници маскираните се въргаляли в пепел,което се свързва с магия за плодовитост..На сватбите маскираните са двама – „мъж” и „жена”,като в някои случай мъж се преобличал като жена или обратното.Тяхната роля била да веселят публиката.Гостите на сватбата танцували с „жената”.В противовес на магическото мълчание,на ритуалния смях се приписва връзка с плодородието.
планината Тили-мезр
Друго поверие е вярата в съществуването на домовик,като андалалците си го представят като змия.Представяли  си я неголяма,тънка,сива/или зелена/ с шарки по гърба и две жълти петна на главата.Тя живее във основите на всеки дом и благополучието на дома зависи от нея.Забранено било да се обижда,наранява и убива.В четвъртък вечер на горещите въглени хвърляли стара овча мазнина и шепа брашно и захар,като своеобразно жертвоприношение за домовика.Също домовика-змия можело да угощават с мляко,халва,изпечени само от едната страна питки «бачIури». Интересно е ,че в с.Шулани домовика считат за негативен персонаж и с неговото име се наричат злите хора,което може би е съхранено недобро отношение към змията въобще.Съхранило се е подменено название на змията -  «малгIун» -" проклето".Според жителите на селото главния дявол е Иблис и след него следва МалгIун.
Магически свойства се приписват на частите на тялото на змията и най-вече на змийския език.Ако изтръгнатия змийски език се завърже с червен конец и се държи в джоба,може да спечелиш любимата,да победиш в спор или да се опазиш от уроки.Поставен в обувката пък давал допълнителни сили.Други аварци – гидатлинците домовика-змия наричали Карж,те никога не убивали допълзяла змия или друго земноводно,а само го премествали с думите „Ела вчера!”

 мемориален комплекс Андалал
 
В с. Мегеб покровител на дома считали централния стълб («тIал»),който си 
представяли като девойка и наричали „девойката,охраняваща дома”. 

 
Друго митологично същество е Гъартай -страшна великанка,с дълги
разпуснати побелели коси,дълги нокти с която плашели децата.С това име 
също често наричали  злите и напористи жени.
В с.Бацада съществува следната приказка за Гъартай.Гъартай преследвала един човек за да го изяде,изяла първо коня му и след това продължила да го преследва.Човекът хвърлил зад себе си игла и от нея израстнала желязна гора.Гъртай стъпкала гората и продължила да го гони.Тогава човекът произнесъл магическо заклинание непреводимо на аварски : Бохал гIедер гIе'ло, цIодор гIи гьо-гьо!.Появили се три лъва,които се нахвърлили на Гъартай,разкъсали я и я изяли.Една капка кръв паднала на едно листо,което попаднало в джоба на човека.Листото се превърнало в бебе ,а то – в Гъартай.Мъжът отново произнесъл заклинанието,появили се три лъва и които най-после окончателно изяли Гъартай. 
Източник:
Сефербеков Руслан Ибрагимович."Языческие боги и демоны аварцев-андалальцев"
фотосите са взети от 
/www.gunib.ru
forumkavkaz.com

неделя, 22 април 2012 г.

Съзвездие Вагоба

Както при всички народи,създаването на календарна система при черкезите започва с наблюдение на най-видимите астрономически обекти,природните явления ,връзките между тях и най-вече различните явления свързани със слънцето и луната.Смяната на годишните времена се свързвали с движението на ярки и видими с просто око звезди или група звезди.В черкезкия календар,съзвездието,което най-често се свързва с промяната на годишните времена се нарича Вагоба – «Вагъуэбэ».  Според народните представи,то указвало началото на пролетта и настъпването на Новата година,тъй като тогава то "излиза от земята" тоест е видимо на небесния хоризонт.Също така с появата на Вагоба започва буен растеж на растенията.Щом Вагоба се "спуска към земята" и земята и водата замръзват.Придвижването на Вагоба по небосклона се свързва с цикъла на земеделските дейности,като своята кулминация съзвездието достига при лятното слънцестоене.Този момент се предвещава от учестяване на дъждовете,а народът го отбелязва с израза "Вагоба гледа към посевите".

В някои речници думата «вагъуэбэ» се превежда като съзвездие,много звезди,а в разговорната реч може да се употреби и като звездна,например «Жэщ вагъуэбэ»  - нощ звездна.В последните издания думата се изписва с главна буква и се превежда като съзвездие Телец.Въпросът със съзвездието Вагоба е разглеждан от учените,като например фолклориста А. Т. Шортанов ,който го отъждествява със съзвездието Делфин.С. Х. Мафедзев пък стига ,след подробни изследвания,до извода ,че това е съзвездие Телец.Проблемът с определянето на това съзвездие е разглеждан и от к. ист. н. Х. А. Хабекирова.В своите полеви изследвания през 2006-2007 г. в Карачаево-Черкесия,тя задава въпроси свързани с Вагоба.От 30 анкетирани,28 са чували името на съзвездието и според представите им добивите от посевите зависят от него,като то трябва непременно да "посвети" в периода 15 - 22 юни.Малка част от анкетираните смятат,че съзвездието се появява през пролетта,останалите  - през лятото,края на юни,началото на юли.Никой не можел да каже руското название на Вагоба,но го определят като група звезди с кълбовидна форма.Само един от анкетираните твърдял,че това е съзвездие Волосожары или Плеяди.В някои райони на Русия под това име се подразбира съзвездието Голяма мечка.Черкезите наричат Голямата мечка - Ар вагъуэзэшибл - седем братя- звезди.Друго народно название на Голямата мечка е «Къащыкъык1» - черпак.При генетически близките до черкезите абазинци съществува подобно поверие за съзвездие,което спомага растежа на зърнените култури и се нарича «Йач1ваджьырг1а / Йач1ваджьаа» и според В.Б. Тугов и Ш.Ш. Хуранов  това е руското съзвездие Стожары / Плеяди ,Голямата мечка ?/.Според някои поверия,когато това съзвездие е видимо на небето,може да се ходи на лов за дивеч,с едно изключение -  за мечки.Карачаевският учен И. И. Шаманов споменава свързването на сезоните и тяхното редуване със  Плеядите /Илкер/ при карачаевци.
Проблемът с черкезкото съзвездие Вагоба идва от астрономическите изследвания,които показват,че в Северното полукълбо съзвездието Телец е видимо есента и зимата и не би трябвало да се свързва с началото на пролетта и летния урожай.

~~~

 Бик (или Телец) е съзвездие, видимо от Северното полукълбо.  Бикът е едно от най-древните съзвездия. Формата му е определена още от Вавилонците, които смятали, че той е бикът, който оре небесната бразда, по която минава Слънцето (еклиптиката). През септември и октомври, Телец е видимо през нощта по протежение на източния хоризонт. Най-благоприятното време да се наблюдава Телец в нощното небе  през месеците декември и януари. От март и април, съзвездието ще се появи на запад по време на вечерния здрач.Плеяди е може би най-популярния разсеян зведен куп, известен още като М45 или "Квачката с пиленцата" в българската народна митология. Съдържа около 280 звезди, с просто око се виждат обикновено 7, а в ясна нощ далеч от градските светлини могат да се видят до 14 от тях.  Този звезден куп е направил силно впечатление на хората още в антично време Плеядите стават нарицателно за група блестящи поети или уважавани мислители.
Телец отбелязва точката на пролетното равноденствие в халколита и ранната бронзова епоха ("Ерата на Телец"), от около 4000 г. пр.н.е. до 1700 г. пр. Хр.  Плеядите са най-близо до Слънцето в пролетното равноденствие около 23-ти век пр. Хр. . Във вавилонската астрономия съзвездието е описано, като GU4.AN.NA, "Небесен бик". Това съзвездие отбелязва пролетното равноденствие, е и първото съзвездие във вавилонския зодиак.Акадското му име е Alu.В месопопотамското изкуство Небесния бик е тясно свързан с Инана,шумерската богиня на любовта,плодородието,военното дело.За египтяните съзвездието Телец е свещен бик, който е  свързан с подновяването на живота през пролетта.  Съзвездието  се покрива от Слънцето в западната част от небето, когато пролетта започва. Това се приемало като "жертва" за подновяване на земята.  При древните евреи, Телец е първото съзвездие в техния зодиак и следователно е била представлявано от първата буква в азбуката, Aleph.Плеядите пък са считани от някои гръцки астрономи за отделно съзвездие и се споменават в "Илиада" и "Одисея" на Омир.

Голямата мечка е околополюсно съзвездие и по всяко време се наблюдава над хоризонта. Но най-високо е над него и най-добре се вижда през пролетните и летните нощи. Заобиколено е от съзвездията Воловар, Ловджийски кучета, Лъвче, Рис и Малката мечка.
      В ясна и безлунна нощ в съзвездието Голямата мечка с просто око могат да се видят 125 звезди, но само 20 от тях са по-ярки от 4-та звездна величина. Най-ярките звезди са 7 и те именно образуват познатата на всеки характерна фигура на това съзвездие: черпак с дълга извита дръжка.   От Гърция съзвездието Голямата мечка се вижда ниско над северната страна на хоризонта. Според представите на древните гърци в най-северната част на Земята живеели само мечки. Затова в северната страна на небосвода са поставени съзвездията Голямата мечка и Малката мечка.
      Според легендите владетелят на Небето и Земята, гръмовержецът Зевс, тайно от ревнивата си съпруга, богинята Хера, посещавал прочутата по целия свят със своята красота и прелест Калисто - дъщеря на цар Ликаон. От Зевс тя родила син Аркас, който бързо израснал и станал отличен ловец. Когато Хера научила за любовта между Зевс и Калисто, изпаднала в ярост и превърнала Калисто в безобразна мечка. Когато Аркас се прибрал и видял мечката у тях, незнаейки, че това е собствената му майка, той опънал лъка... Но Зевс не допуснал Аркас, макар и неволно, да извърши такова тежко престъпление. Тъкмо да полети стрелата от лъка на Аркас, Зевс хванал мечката за опашката и бързо я понесъл на небето, където я оставил да блести като красивото съзвездие Голямата мечка. Но докато Зевс носел мечката, от тежестта й опашката й се удължила. Затова на небето Голямата мечка има толкова дълга и извита опашка. Зевс отнесъл и прислужницата на Калисто на небето и я оставил там като неголямо, красиво съзвездие Малката мечка. Зевс не оставил на Земята и Аркас. Той отнесъл него на небето и го превърнал в съзвездието Воловар.
      Воловарят е обречен да пази навеки своята майка - Голямата мечка. Затова той здраво държи синджирите на Ловджийските кучета, които, настръхнали от ярост, са готови да се нахвърлят и разкъсат Голямата мечка.
Ирокезите от Америка , тълкуват трите звезди от Голямата мечка Alioth, Mizar, Alkaid, като трима ловци, преследващи Великата мечка. Според една версия на техния мит първият ловец, (Alioth), носи лък и стрели  Вторият ловец (Mizar) носи голямо гърне на рамото си, в която да се сготви  мечката, а третият ловец, (Alkaid)носи една купчина дърва за огрев, за да се запали огъня под гърнето.
В индуизма седемте звезди на Голямата мечка представляват седемте мъдреци 
Bhrigu, Atri, Angirasa, Vasishta, Pulastya, Pulalaha и Kratu.
Делфин е малко съзвездие и представлява симпатична група от звезди, подобно на ромб с дръжка. Най-добре се вижда през нощите от юли до ноември. Около него се намират съзвездията Пегас, Орел, Стрела и Лисиче.
      В ясна нощ в Делфин могат да се видят с просто око до 30 звезди, но те са много слаби. Само три от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Те, заедно с още една слаба звезда, образуват характерната геометрична фигура на очертан ромб.Известно е от древността, че съзвездието е включено в каталога на звездното небе на Клавдий Птолемей. Свързва се с легендата за Посейдон, който бил влюбен в Амфитрита, но тя не го обичала и избягала от него на края на света - там, където Атлас поддържал на раменете си небето. Посейдон я търсил навсякъде, разпръснал свои пратеници по всички краища но света, но никой не я открил. Последен се върнал делфинът, защото бил плувал до края на света. Той му казал къде се крие Амфитрита. От благодарност Посейдон го поставил на небето.
~~~
Кое е черкезкото съзвездие Вагоба все още остава загадка.Възможно ли е кавказките народи да са съхранили малка част от поверия произлизащи още от древната Епоха на Телеца или пък на древните гърци?Може би това не е съзвездието Телец,а Делфин или Голямата мечка?Може би историята на народите ще разкрие своите тайни някой ден.

~~~
Източници: 
Из календарной системы черкесов. Об астральном объекте «Вагъуэбэ» (Вагоба).Х. А. Хабекирова,
cosmos.shumenbg.com