петък, 24 октомври 2014 г.

Източници за длъжността "кавха" при някои дагестански общества

Източниците, които ще се цитират тук са публикувани в сборник, включващ архивни материали от 17-19 век представляващи документи чрез които се утвърждава обичайното право в определени норми на селските общини и общества. Сборникът е издаден в 1965 г. от издателство "Наука" на Дагестанския филиал на АН на СССР и преиздаден в 2007 г.

~~~
"Сведения о Кайтаге, собранные по некоторым данным"

 ЦГИА ГрузССР, ф. 416, оп. 4, д. 13, лл. 1—18.
Предположительно датируется 50—60-ми годами XIX в.
Автор неизвестен.

"До введения наибских управлений в Кайтаге поря-док сельского управления существовал на следующих началах: в каждой деревне были члены сельского управления - кадий,
старшины5  и почетные лица6 . Кадиев было в каждой деревне по одному, но на общественном месте при разборе важного дела кадий избирался один (по желанию общества), более зна-ющий и ученее. число старшин было весьма неопределенно (кроме Урчамульского магала здесь было 3 старшины и 1 ка-дий); они назначались и выбирались в каждой деревне смотря по ее величине.  "

/ 5 по-кайтагски «хулель»; «кевха» — на языках, которыми говорят в Башлах,
Утемише и терекеме.
6 почетный карт и тамада везде в Кайтаге./

 "В Урчамульском магале было три тухума, пользовавшихся наследственно [правом] на общественное управление2 , —Кев-ха (в Шеляншах), Гасан-бек (в Киркия) и Басур (в Карцыке); из этих трех тухумов постоянно выбирались старшины, кото-рым переходило наследственно это право от отца к сыну. По какому случаю этим тухумам предоставлено наследственное1  право на общественное управление, кем оно предоставлено и
когда? наверное неизвестно.Только об одном тухуме Кевха и сохранилось небольшое и темное предание. С давних времен вблизи деревни Шеляншах была большая деревня Ирцыга, из
которой постоянно в военное время выходил о  80 всадников — 40 на белых и 40 на вороных лошадях. во время разорения этой деревни персидским шахом (неизвестно каким) одна жен-
щина с несколькими детьми спаслась бегством и поселилась в сел. Шелянши. С тех пор будто бы тухуму дано название Кев-ха и наследственное право на общественное управление."
~~
В тази любопитна легенда може би се крие указание за това, че голяма част от тези планински селища възникват на принципа на военна повинност или задължение за охрана на проходи и пътни трасета. Възможно е също населението от Шелянши да е имало представа за по-благороден произход /военни командири или други управители например/ на родовете от Ирцыга, щом със заселването на оцелелите общественото управление веднага преминава към Шелянши. Тоест възможно е в миналото, Ирцыга да е бил център и седалище на управител, военен или друг, на дадена област или общество.
~~~

Сведение о Табасарани

 ЦГИА ГрузССР, ф. 416, оп. 4, д. 16, лл. 1—10.
Последняя дата в тексте— 1867 г.
Автор — поручик Сотников.

"7. деревни управлялись старшиной и муллою; старшина ре-шал дела по адату, а мулла — по шариату (по наследству, брач-ные). недовольный решением старшины отправлялся к одно-
му из главных трех старшин (селений Ругуджа, Храх и Хив), тот решал по адату и сообщал решение свое старшине для испол-нения. для приведения решения в исполнение в деревне были и теперь есть помощники старшины (чоуши). Старшина назы-вается кевха, чоуш — бакавул. Кроме того, есть надсмотрщики полей, которые тоже принадлежат к сельскому управлению; надсмотрщики эти называются: в уздень табасарани—кизиль (в раят Курухчи). Кевха и бакавулы были наследственны, а ки-зиляры—выборные. Кевхи и бакавулы от общества никакой платы не получали, а кизиляры — по 1 или 1/2  сабы ячменя или
пшеницы со двора за летнее время, кроме того, в их пользу шел штраф за потраву (в первый раз — чурек, во второй —киля ячменя или пшеницы, в третий—саба хлеба, высший штраф).
Сельские старшины штрафов не брали, исключая если истец, выиграв дело, сам давал, — что они разделяли с бакавулами. Решения старшины имели действительную силу на ответчика,
когда большинство деревни решению этому сочувствовало, в противном случае надо было обращаться к трем главным стар-шинам. некоторые сельские старшины, вместо кевхи, носили
название ахи-сакалы; из ахи-сакалов был известен ханахский ахи-сакал (отличавшийся даром слова), который имел влияние на весь Кухрикский магал и сам собирал этот магал на общую
сходку независимо от других магалов. (Сын этого ахи-сакала теперь старшина халагский  рамазан) .
8. Кроме упомянутого выше халагского ахи-сакала в узден-ской Табасарани были три главных старшины (ахи-кевха) — старшины селений ругуджа, Храх и Хив (Южной табасарани),
которым подчинялся и халагский ахи-сакал. Старшины эти, как и все, были наследственны. Собственно говоря, они уп-равляли узденскою табасаранью, а табасаранский кадий имел
очень слабое влияние на управление узденями. Без них никто не мог собрать народ на общую сходку. они после совещания между собою сообщали народу цель сбора и назначали место
для сбора.ком (Южной табасарани)... Главные старшины собирали народ, когда нужно было произвесть общее восстание или для разбо-ра дела по важным убийствам, прелюбодеяниям, грабежам и большим воровствам; решения их приводились в исполнение на месте разбора, виновный штрафовался: за убийство — 6 штуками рогатого скота1 , а за прелюбодеяние, грабежи и во-ровство — менее, до 1 штуки. на сборах этих сильные тухумы имели влияние по большинству членов; преступник из боль-шого тухума подвергался меньшему оштрафованию, чем сла-бого тухума. Кроме означенных штрафов, главные старшины никакого вознаграждения от обществ не получали.Из числа трех главных старшин каждый имел право разби-рать жалобу явившегося один и сообщал свое решение в дерев-ню для исполнения. решение главного старшины ни в каком случае нельзя было нарушить или не исполнить; односельцы
виновного обязаны силой привести решение главного стар-шины в исполнение. По этому поводу рассказывают случай в сел. Хурико: лет 30 тому назад один из хуринцев не исполнил
решение главного старшины, за что по приказанию старшины зажгли его дом; за поджог дома восстали родственники винов-ного, произошла в селении драка, кончившаяся убийством 5
человек и сожжением 7 домов родственников виновного. При каких обстоятельствах и как приобрели власть озна-ченные три головные старшины, в памяти народа не сохрани-
лось. надо полагать, что при каких-нибудь исключительных случаях старшины из селений Ругуджа, Храх и Хив, отличав-шиеся личными качествами, были выбраны народом решить
случавшийся между ними спор, что удержали за собою в пос-ледующих спорах; потом право это перешло и к их наследни-кам. верно и то, что старшины эти приобрели значительную
власть, когда стало падать значение табасаранского кадия."
~~
 В този източник се посочват два важни момента: че длъжността кавха е свързана с познаване и прилагане на обичайното право и също с умението да се води и печели спор. Възможно е българската длъжност "кавхан" също да е свързана с познаване и прилагане на българското обичайно право, а също и свикване и ръководене на общо събрание на българските родове, особено, ако се приеме, че в някои случаи българските и славянските общности са прилагали свое отделно право, а за други отделни случаи са се договаряли за общи разпоредби /данъци и др./.

сряда, 27 август 2014 г.

Чеченски генетичен проект

по статията на Чокаев Х. К., Чокаев А. Х., Арсанов П. M.
"
О происхождении чеченского и ингушского народов в свете данных генетических исследований "



До сега, благодарение на този генетичен проект са тестирани 134 чеченци и 55 ингуши.  Целта на чечено-ингушките проекти е да се тестират представители не само на всеки отделен тейп, но и на отделните родове, тъй като чеченските обединения тейп не винаги възникват на кръвнородствен принцип. До сега са тестирани няколко тейпа и общества, а именно тейповете Курчалой, ЦIонтарой, Гордалой, Аькхи и Хьулхой, обществата Шатоевско и Галгаевско.


   Изследванията потвърждават родството между  чеченския и ингушкия народ, а също и родство с други кавказки популации, както и генетическата близост на кавказците с населението на Средния Изток /Иран и Турция/. Голяма част от съвременните кавказци се отнасят към близкородствени мъжки хаплогрупи от средноизточен произход I-M170, J1-M267, J2-M172 и G-M201, наречени „средноизточни” генетични кланове. Първата миграционна вълна в Европа, известна като Aurignacian culture преди 42 хил. години идва от Средния Изток се състои от хаплогрупите F-М89, IJ-M429 и J-12f2.1, които са преки предци на кавказките кланове. Втората миграция в Европа, известна като Gravettian toolmaking culture се състои преди 30 хил. години и се свързва с хаплогрупата I-М170. Третата миграция известна като неолитна „дифузия на земеделците” може да се свърже с хаплогрупите J2-M172 и G-M201.

  Около 3 хил.пр.н.е. представители на Азия и Арабския полуостров постепенно частично унищожават или изтласкват на север и южните части на  Европа автохтонното население, при което прикавказките племена се съхраняват само в труднодостъпните планини. С новото население се появяват нови генетически кланове R1a1-M17, R1b-M343, N-M231, Q-M242, J1-M267, J1c3-P58 и E-M35.
 
   Едно от най-многочислените семейства в Кавказ е това на хаплогрупата J2-M172, което включва и субгрупите J2a1b-М67, J2a-M410, J2а1-L27, J2a1b1-М92, J2b-М102. Счита се, че тя е възникнала в южната част на Анатолия преди около 20 хил. години. Свързва се с разпространение на земеделието и културите Чатал-Хююк, Шомутепе/Азербайджан/, Буго-Днестровска, Старчево-Кришска култури. В съвремеността болшинството потомци от това семейство принадлежат на по-млади субгрупи.


 

  Субгрупата J2a4b-М67 се заражда на територията на Турция преди 11,8 хил. години и се свързва с културата на Троя, островите  Лесбос, Лемнос /синти, карийци, минойци и пеласги/ и Хиос /лелеги и карийци/, а също и с хурито-хати и етруски. Днес тя се среща при ингуши – 87%, чеченци – 58%, Грузия - 15%, Армения - 12%, Осетия - 4-23%, Анди - 14%, Балкария - 10%, Черкесия - 11%, Абхазия - 9%.Турция (6-8%), Иран (1-9%), Ливан (8%) и Израил (4%),  Италия (10%), Гърция (о. Крит - 10%), Тези данни не отчитат наличието на подклонове в самата субгрупа. Към този момент са известни три нейни клона, които от своя страна също се разделят на подклонове. Чеченския проект желае да открие всички хора, свързани по-тясно с вайнахските клонове или имат близко родство с тях. Установено е, че вайнахските представители на тази субгрупа принадлежат на два клона, един от които е самата J2a4b-М67, която е открита при чеченците, и почти неприсъства при ингушите. Намерена е при иронците – туалци, дигорци, единични представители при рачинците от Грузия, ногайци от Северен Кавказ и италианци.

   Друг клон на J2a1b-M67 има мутация CTS6804 и се обозначава J2a1b-CTS6804. Хората от този клон са носители на рядката STR-мутация DYS454=13-14. Представители на този клон се срещат в Източна Грузия, а също и в Европа /Украйна, Унгария, Швеция, Великобритания, караими, татари и др./. Всички те се обединяват в една общност, чийто хипотетичен праотец е живял преди 3230±500 години.Тази дата на зараждане на субгрупата не е окончателна и може да се промени при новопостъпили данни. Известное, че съществуват представители в Италия, но те не са включени в изчисленията. Друг въпрос, който възниква е къде точно е възникнала тази субгрупа, къде е нейната прародина. Предположенията са, че тя не е възникнала в Чечня и Ингушетия, но е мигрирала на тези територии през Грузия едновременно двата и клона в една миграционна вълна. Наличието на клонове на  тази субгрупа в Източна Европа у караимите и татарите показва, че след установяване в Северен Кавказ нейни представители са участвали в европейските миграционни процеси от последните 2 хил. години – скито-сарматски, хунски, хазарски, татаро-монголски.

  Субгрупата J2a1b-CTS3261 е по-стара от субгрупата J2a1b-CTS6804 и нейните носители притежават характерна STR-мутация DYS454=12. Чрез нея са открити голяма група хора, живеещи в различни части на света: Грузия, Северен Кавказ /осетинци, балкарци/, Армения, Турция, Италия, Испания, Португалия, сред сефарадските евреи, особено фамилията Коен и др. За окончателно потвърждение, достатъчно е тези хора да се тестират допълнително по снип CTS3261. По предварителни оценки, хипотетичния основател на субгрупата е живял преди 4860±750 години.



По честотата на наличие на субгрупата J2a1b-CTS6804 и по-старите субгрупи  J2a1b-CTS3261, J2a1-PF5119, J2a-PF4610 е очертана територия обхващаща Грузия- Армения – Източен Анадол, където с най-голяма вероятност се е зародила протонахската популация. Възможно е от тази територия да са се осъществили и миграции през Босфора към Европа.



  Субгрупата J2a1b-CTS6804 се състои от два клона всеки с подклонове. Първият клон се състои от два подклона , към по-големия от които принадлежат 22 % от чеченците и ингушите, наречен „нахски” клон. Праотеца-основател на този клон е живял преди 1550±260 години. Преди 1360±200 в това генетично семейство се появява мъж със STR-мутации DYS385a=12 и DYS641=9 и става основател на втори клон, към който днес принадлежат 14 % от съвременните чеченци, голяма част от които от един тукхум. Възможно е зараждането на този клон в определен район на Пешхойските планини и да е свързан с вътрешна миграция. 


 

   Какви изводи за историята на чеченците могат да се направят от резултатите от изследването на субгрупата J2a1b-M67. Представителите на нахския клон на субгрупата J2a1b-CTS6804 са заели планинския район от Маистов до Джейрах преди 1550±260 години. Историците асоциират това население с историческата Дзурдзукетия на Леонти Мровели или с Кистетия и Дзурдзукетия на Бахушти Багратиони. Преди 1600±290 години на територията на днешна Южна Осетия се появяват представители на нашхоевския клон на субгрупата J2a1b-M67, който може да се асоциира с племето двали, споменато от Леонти Мровели.
 

  Арменските носители на субгрупата J2a1b-М67 имат мутация CTS3261 и се явяват непосредствени предци на нахската субгрупа J2a1b-CTS6804. Предварителните изчисления показват, че общият праотец на тази субгрупа е живял преди 3230±500 и е възможно тези изчисления да не са окончателни. Това време може да се свърже с Урартската държава съществувала от 13 до 6 в пр.н.е . Интересен момент е съвпадението на края на Урартската държава с появата на субгрупата J2a1b-CTS6804 в Източна Грузия, чийто праотец е живял преди 2420±470 години. Предците на нахите, проникват във високопланинските райони на Чечня и Ингушетия, вероятно през територията на Грузия.  В резултат на вътрешни миграции и мутации в средното течение на Аргун, се появява по-млад генетически клон, който в по-късни времена продължава да заселва територии на север и изток като Ичкерия и Чеченската равнина. 


   Втора по численост в нахската популация се явява субгрупата J1a3-Z1828 съставляваща съответно 25% и 8% в Чечня и Ингушетия. Това семейство се отличава със STR-мутация DYS388=13-14. Според учените тя се заражда в Източна Турция, тъй като на тази територия се наблюдава нейното най-голямо генетично разнообразие. Счита се, че нейните представители заселили планините Тавър, Кавказ, Загрос заедно с представителите на „земеделските” хаплогрупи J2-M172 и G2-P287, участвали в разширението през неолита на неполивното земеделие и полуномадското скотовъдство от територията на „плодородния полумесец”. Нейните съвременни носители живеят предимно в Източна и Централна Европа, в Турция и Армения се срещат рядко. В тези райони преобладават младшите родствени субгрупи J1a3a-Z1842, J2a3a-CTS1460, J1a3a-L972 и др. Това може да се обясни с факта, че европейската миграция се е състояла в древни времена, когато тези младши субгрупи все още не са се породили. Севернокавказката миграция се е осъществила, когато тези нови субгрупи вече са съществували в по-късен период и представителите им стават основна част от нова популация в резултат на генетически дрейф. Изчисленията показват, че общия праотец на субгрупите J1a3a-Z1842 и J1a3a-CTS1460 е живял преди 3680±590.


По-точен е резултатът на праотецът-основател на субгрупата J1a3a-CTS1460, който се базира на повече данни и показва, че той е живял преди 3750±580.  70 % от всички нахски представители на J1a3-Z1828 се отнасят към тази субгрупа. Учените свързват дагестанските и чеченските представители на тази субгрупа с Гинчинската култура в епохата на средния бронз, която се трансформира в Каякентско-Харачоевска култура /края на  2-то - нач. 1-то хил. пр н. е./


При семейството на субгрупата J1a3-Z1828 отсъства ефекта на праотеца-основател, а генетическата връзка между нейните представители трудно се установява. Според изследователите  през 3-2 хил пр.н.е. по време на залеза на Куро-Аракската култура и зараждането на Гинчинската култура е произлязла значителна смяна на демографския състав на Източен Кавказ. В района се появява ново население с източно-анатолийски произход. Както урартската субгрупа J2a1b-M67, която се заражда в Анатолия, така и J1a3-Z1828 се заражда в този район и също принадлежи на земеделско население. Представителите на тези две субгрупи се явяват вероятно различни народи с различна история, но принадлежащи към по-голяма генетическа общност на хурито-урартската култура.




   Трета по численост за нахския етнос се явява субгрупата L1c-M357, съответно при чеченците и ингушите съставляваща 15,8% и 8,6%. Представители на това генетично семейство се срещат в тейповете аккхи, кей, белхорой, цорхой, цорой, харачой и др. Тази субгрупа се появява в Централна Азия, вероятно в Пакистан, тъй като в малка честота се среща при всички народи от този район. Предварителни изчисления показват, че нейния основател би могъл да живее преди  4300±680 години.

  Началният пункт на миграцията и е в Северна Индия, откъдето през Южен Иран се премества в Южен Кавхаз/Карабах/ и оттам в Чечня и Ингушетия и накрая в Източна Европа. Възрастта на основателя на европейския клон съставлява 3190±700 години, а на чечено-ингушкия - 650±140. Нахския клон е млад със силно изразен ефект на праотец-основател и близко генетично родство на всички членове. Възможно е появата и да се свърже с татаро-монголското нашествие на Тимур. Другата вероятност е основателят да е единствен оцелял от древен род, претърпял пълно унищожение и преживял ефект на „гърло на бутилка”. Трябва да се отбележи също по-голямата древност на гръцките и татарските представители на тази субгрупа. Възниква въпрос, ако тази субгрупа не се открива при гърците от цял свят, защо съществува при кримските гърци. Като прибавим и наличието на нахската субгрупа J2a1b- CTS6804 сред караимите от Крим можем да предположим, че става въпрос за миграция през хазарския и аланския период.




  Представителите на субгрупата Q1a3a-L53 сред чеченското мъжко население достигат 6% и принадлежат на тейповете гордалой, агишбатой, энгеной. Сред ингушите тя все още не е открита, но възможност да съществува и при тях има. Тази субгрупа се отнася към семейството на хаплогрупата  Q-M242, която се заражда по предварителни предположения, преди около 20 хил. години  североизточния район на Иран и е представена в популациите на Централна Азия – монголи, уйгури, китайци, и в Сибир – тувинци, алтайци, кети и др., в Америка сред южноамериканските индианци, а също и сред ескимоските племена. Нейни субгрупи, макар и с малки честоти присъстват в цяла Евразия. За сега няма единна хипотеза сред учените за нейното разпространение в Европа. Една част от учените смятата, че тя се появява в Европа още в дълбока древност, а други че се е разпространила при миграциите на конните народи.




  Авторът на статията е направил предварителни изчисления за определяне възраста на хипотетичния праотец на скандинавския клон на субгрупата Q1a3a1-L54 и тя според него е 2380±390. Хипотетичния основател на чеченското семейство на Q1a3a-L53 е живял преди 1430±320 години. Ако това време съвпада и с появяването му в Кавказ, то може да се свърже с хунската инвазия. Според авторът ареалът на обитаване на тейповете, сред които се среща тази субгрупа, изобилства с тюркски топоними, поради което чеченските лингвисти приемат, че още преди Тимур този район е населяван от тюркоезичен народ. Чеченските учени приемат, че на тази територия е съществувало държавното образование Сим-Сим, унищожено от войските на Тимур преди 600 години. Основателят на семейството на  Q1a3a-L53 в тейпа энгеной е живял преди около 600±70 години, а например този на тейпа агишбатой преди 370±140 години. Нахския клон на субгрупата L1c-M357 също се е зародил преди 650±140 години. Именно в този период, Тимур унищожава населението на дадената територия. Чеченските представители на субгрупата Q1a3a-L53 вероятно са потомци на тюркоезичен народ, живял в средата на I – то хилядолетие от н.е. След погрома на Тимур освободената територия е заселена от представители на нахски родове от Нашхоевско и Чаберлоевското общество. Верността на тази предварителна хипотеза може да бъде потвърдена с бъдещи изследвания.


  В нахските популации съществуват и други субгрупи, но информацията по тях към момента е ограничена и не са правени  обстойни анализи.

сряда, 23 юли 2014 г.

Тарковският шамхал - общопризнат светилник

"Удивительное совпадение: правителя княжества Эндирей оба автора ошибочно именуют «шамхалом Султан-Махмудом», то есть отождествляют с известным в Северо-Кавказском регионе историческим деятелем конца XVI-первой половины XVII вв. Султан-Махмудом (Солтан-Мутом, в местной традиции), никогда шамхалом не являвшимся. На самом деле Олеария встречал его старший сын шамхал Айдемир, а Эвлию Челеби
– его младший сын Казан-Алп. Оба автора уделяют большое внимание географии региона, сравнивая её особенности с известными их читателям реалиями своей родины. Например, Олеарий сравнивает реку Койсу (Сулак) с Эльбой и указывает её глубину в более чем три человеческих роста /6, с. 508/. Оба автора одинаково подчёркивают верховный авторитет шамхала Тарковского над прочими дагестанскими феодалами. Эвлия Челеби титулует шамхала шамхал-шахом, шамхал-султаном, падишахом и даже шахиншахом Дагестана, а немецкий путешественник охарактеризовал шамхала, как царя между дагестанскими владетелями /6, с.485/. Титул же шамхал (в кумыкской транскрипции: шавхал) он переводит как "светоч"("Lumen") /6, с. 495/."



Идрисов Ю.М., Абдусаламов М.-П.Б.Дагестанский государственный институт народного хозяйства (г. Махачкала)Северо-Кавказский филиал Российской правовой академии (г. Махачкала)СЕВЕРО-ВОСТОЧНЫЙ КАВКАЗ, ЕГО ГЕОГРАФИЯ, НАСЕЛЕНИЕ И ФЕОДАЛЬНАЯ ЭЛИТА В ОПИСАНИЯХ ЭВЛИИ ЧЕЛЕБИ И АДАМА ОЛЕАРИЯ: РАЗЛИЧИЯ И СХОДСТВА

~~~ 

"В этой стране имеются различные князья; почти в каждом городе имеется особый, а главный из них именуется шемхал (у нас звали его шавкалом); это как бы царь между ними, избираемый бросанием яблока. Когда его избирают, все мурзы или князья должны сойтись в круг, а священник [мулла] бросает в них позолоченное яблоко; в кого оно попадет, тот становится шемхалом. Священник, однако, хорошо знает, в кого он должен бросить. Такого рода шемхал (или Lumen 311 [светоч?]), как на их языке он именуется, пользуется, правда, почетом и уважением, но другие князья не особенно ему повинуются и доверяют, как может быть усмотрено из нижеследующих рассказов."

АДАМ ОЛЕАРИЙ
ОПИСАНИЕ ПУТЕШЕСТВИЯ ГОЛШТИНСКОГО ПОСОЛЬСТВА В МОСКОВИЮ И ПЕРСИЮ
 (Книга VI, глава 12) О Дагестане, особой татарской области и об амазонках

четвъртък, 5 юни 2014 г.

Кавказки речник 6



лезгински

ВАРИС наследник.
ВАРИС-МИРЕС роднина, родственници по баща.
ВАРШАВ уст. мелхиор; варшавдикай авур хашав наконечник за ножница на  кинжал (от мелхиор).
ВЕРЕМ 1) уст. туберкулоза ; 2) прен. терзание, мъчение ; верем авун да терзая, да мъча;  прен.да  негодувам
ВИЧ (-и, -е, чеб) мест. 1) возвр. На себе си; вич вичел хтун да дойда на себе си, да се опомня;  2) опред. сам;
ГАГЬ 1) частица;  вун икьван гагь гьина авай? Къде беше ти толкова време?; 2) союз ту…, ту…; гагь лацу жеда, гагь чIулав ту белее, ту чернее.
ГАГЬ-ГАГЬ перен. понякога.
ТIУЛ I 1) нрав,  2) привичка; черта (на характера);
ТIУЛ II (-а, -а, -ар) 1) равно място; дагъдик кьилел алай тIул равно място на върха на планината, плато; 2) низина.

БАТIУЛ неправ, несправедливй; батIул авун да считам за неправ;
БАТIУЛАРУН (-из, -на, -а) см. батIул (батIул авун).

БАЯН пояснение, разяснение; баян авун пояснявам, разъяснявам, баян гун давам пояснение,
БЕГ 1) княз, бек; см. тж. наврузбег; 2)  Бег (име мъжко).
БЕГЕНМИШ 1) харесващ се; бегенмиш авун да се стреми да се хареса;.
БЕГЕНМИШАРУН (-из, -на, -а) см. бегенмиш 2) (бегенмиш авун).

БЕГЬЕМ 1. 1) достатъчен, изряден, 2) прен. Положителен, сериозен, солиден, адан цIувад йис бегьем хьана той стана на 15 г./изпълни 15 г./; 2. доволно много, бегьем авун изпълнявам, довършвам, допълвам
 БЕГЬЕМАРУН (-из, -на, -а) см. бегьем 2) (бегьем авун).
БЕРЕ I 1) проход (в заборе, через который пропускаются овцы при дойке, подсчёте); 2) летен стан (для овец).
БЕРЕ II диал.: и бере това време; а бере това време;

ВАХТ (-уни, -уна, -ар) време е , ; и вахтуналди и до сега; гьа вахтунлай от тогава;
вахтуналди временно;; вахтунда ша ела навреме, своевременно;; са вахтундани никога.
.
ВАХТ-ВАХТУНДА нареч. 1) от време на време, понякога; 2) периодически, в определено време. 



балкарски

батыр       1.1) смел, мъжествен, безстрашен,
батырча   храбро, смело; геройски;
батыу       1. и. д.к батаргъа /потъвам/; 2.низменен, низининен, равнинен; ~ джер низина,
 батыш     балк. запад || западен

баям         1.явен, открит, известен; ~ этерге а) да оглася, да разглася, да обнародвам да кажа на всеуслушание; б) да разоблича  2. карач. Лоша слава, позор; 3. балк. моля; ~ ол энди келе болур пожалуй, он уже идёт (в пути)

баян         IIто же, что баям

бегейирге          да ставам твърд, устойчив;
бек            I(-ги) бек; байла, ~ле ист. баи, бёки
бек            II1. 1много; 2. прям., прен. Твърд, крепък издържлив || твърдо; ~ джер непрестъпно място; ~ къала непрестъпна крепост
бушуу       тъга, скръб ж; печал ж;
быкъы      ствол с късо обрязани и заострени клони за поставяне на месо

шам          1) свещен 2) роден; ~ топуракъ родна земя 3) прекрасен; ~ Теберди прекрасна Теберда

шапа        1) готвач; кашевар; 2) прислужващ на масата – най-младия сред мъжете,

шау           1) мъртъв || мъртвец; 2) лош, нечист;
шауай      уст. Търговец, обикновено на коне
шаугют    балк. мишница;
шаудан    балк. извор || изворен,
шум          тишина, безмълвие, мълчание;
шыбыла   1.1)(тж. ~ от) мълния, 2) (тж. ~ таууш) гръм 2. 1) уст. электрически; 2) прен. Жесток, зъл; ~ халиси болгъан адам жестокий человек 3) прен. бърз;
шым          тишина;
шымал     север || северен



Аварски

бажý (-ца, -л) диал. леля см. áда, ункъáчо, ýнкъгІал
áда (-ца, -л) 1. леля, леличка;
варSс (-ас//алъ, -асул//-алъул, -заби) 1. наследник и наследница; ~забазе ирс бикьана наследство разделили между наследниците см. Sрсилав, Sрсилай, Sрсилал 2. (В проп.) (-ица, -ил) Варис мъжко име
варSслъ/изе (-ула, -ила, -ана, -е) рядко да стана наследник, наследница
шавкáт 1. (-алъ, -алъул) книжн. сила, мощ, могъщество; Шавкат мъжко име
шавкъ (-алъ, -алъул) страст, страстно желание; любов;
шáвкъалда нареч. страстно
шавкъáт (-алъ, -алъул) книжн. см. шавкъ

четвъртък, 17 април 2014 г.

Цезарят - цар на ромеите

  .... и седя Олегъ, княжа и царствуа в Киевъ

Официалните тези за произхода на думата цар, която се превръща във владетелски титул твърдят, че думата е съкратен вариант на думата цезар или цесар, което съкращение се е случило или първо в народния език и след това този съкратен вариант е добил масова употреба и  в писмените източници, значейки цесар употребено като титул, или в писмения език при неточно съкращение на думата цесар, при което вместо цср се записвало цр и започнало да се произнася цар.
Според мен тези предположения имат чисто логически недостатъци, тъй като  когато в говоримия език се извършва съкращение, би следвало новополучената дума изцяло да измести първоначалния вариант и той вече да не се употребява. В такъв случай би следвало думата цар изцяло да измести думите цезар и цесяр в говоримия и писмен език. При вторият случай, ако писарите под двата вариянта на съкращение цср или цр, биха разбирали и произнасяли цесар, особено в официлни документи, където се споменават пълните титули на владетелите.
   Въпросът за произхода на думата цар има и друго значение. За какъв титул е претендирал Симеон I - цезар, император на ромеи и българи или равнозначен, но национален титул отнасящ се до българите. Ако прием, че съществува само един християнски император, който има ръководна роля над останалите християнски владетели и този император резидира в Константинопол и е владетелят на Източната римска империя, то тогава българският цар би могъл да претендира за този титул само ако завладее и управлява Източната римска империя. От друга страна ромеите наричат своя владетел цезар / цесяр /, а на територията на България от времето на Симеон живеят много ромеи, чийто владетел е той, както и на българите.
    Владетелските титули преди да се превърнат в такива са биле обикновенни думи от говоримия език, често епитети, превръщайки се в названия на длъжност. Такива са василевс, кесар, император и други , чието първоначално значение не е ясно днес. Например на латински импераре означава заповядвам, командвам, а   император означава пълководец.    Първоначално при бедствено положение и нападение, на един от сенаторите се присвоявал временен титул Император и той имал разширени пълномощия наред с избирания в обичайно време Консул. По-късно император е вече монархически титул.
Барон произлиза от френското "баро" , което означава мъж и в средновековна Европа с тази дума се обозвачавал земеделец феодал. По-късно при построяване на съсловните нива, този титул представял най-долната степен на дворянстното  след херцог и граф.
Немската дума граф, сходна с гръцката "графо" - пиша се използва от германците като аналог на френския титул Комте, английския Конт, които пък произлизат от латинската дума комес, която означава спътник, съпровождаш, екскортиращ.

   Според мен не може да има нищо случайно в избора на титул или думата която да го обозначава. Идеята е,че може би все пак е търсена оригинална дума с която да се титулува българския християнски владетел. Понеже се предполага,че това се е случило още при Симеон едва ли е резултат на неправилно четене на съкращението на цезар. В този случай съкращението цр би било съставено специално за думата цар.


   В няколко статии руският изследовател В.Водов разглежда употребата на титулите цар, цесяр относно някои руски князе в периода от 11 в.  до 16 в. Целта на неговото изследване е да покаже, че руските князе все още нямат право на тези титули, а в приведените източници те са употребени като епитети, целящи да сравнят по благопристойност упоменатите князе с везантийските императори. Тъй като е трудно да представя оригиналния текст на източниците, желаещите могат да прегледат статиите на В.Водов този сборник /стр.507/.
  Най-ранния пример, в който се употребява думата цар - "ц/а/ря наш/е/го" е от 1054 г и е във връзка със смъртта на Ярослав Мъдри. В друг текст - Чтении о житии и погублении Бориса и Глеба съставен от монаха  Нестор в 1078 - 1079 г. - се употребява думата цар в несъкратен вид : "царю". В съчинението Сказание и страсть и похвала святую мученику Бориса и Глеба датирано към 1072 г. или към 1115 - 1117 г. се употребява думата цесяр - ц/е/саря , цесаря, ц/е/саремъ. В едно Евангелие преписано за Мистислав /1125 - 1132 г.  / се споменават термините  цар и цесарствие - ц/а/рю , ц/е/с/а/рствие.
  От тези приведени примери се вижда, че в руския език едновременно се използват думите цар и цесар, а в последния случай и като синоними, което не би било възможно, ако думата цар е директно получена от съкращение на цезар. В примерите, които привеждо Водов думите цар и цесар са изписвани и чрез обичайните за времето съкращения и изцяло.


   В българския и руския език думите цезар и цар имат различни смислови значения: първата дума означава владетеля на римляните, император на Римската империя, а втората - кой да е владетел. Ето какви значения са посочени за двете думи в речника на В.И.Даль :


ЦЕСАРЬ м. кесарь, лат. государь, император, более римский император,
почему на юге чехов и венгров зовут цесарцами.
царь - м. вообще, государь, монарх, верховный правитель земли, народа или государства.......Царь, сильный, могучий, старший, властвующий; славнейший, отличнейший между своими. Все ученые ставили
Гумбольдта царем, за царя (науки)

Тук се посочва и едно значение на думата цар в смисъл най-добър, най-умел, най-първи.

За значението на думата цар има различни предложения, като това на Л.А.Соколов от "сар" , което може да се свърже с бог Слънце, светъл, жълт, слънчев. Ето и други предложения.

  В аварския език цIар (-алъ, -алъул, -ал) има две значения - име,прозвище и слава,известност .Например: цIарбугев чи - известен човек
  

цIáраки (-ялъ, -ялъул, -ял) -  хазяйство, огнище, двор; дом

 В лезгинския език ЦIАР (-цIи, -цIе, -ар) - линия, черта и ЦIАРЦIАР - блясък

Източници:

Соколов Лев Александрович.Титулы.
В.Водов.Замечания о значении титула "царь"