Лезгинците имат различни пролетни празници - Цуькверин сувар –Празник на цветята, Сифте ргал – Първа бръзда , Кiару – Празник на Черешата.Най-важният пролетен празник е Яран сувар – Празник на Слънцето.
Според Фейзудин Нагиев правилното изписване на думата яр е йар,където й е показател за светлина,съществуване и тя има много значения – червен,зора,червената линия на хоризонта при изгрев и залез,любима,любим и др.С тази дума са свързани и лезгинските имена: Яр, Ярмет, Ярали, Ярам, Ярем и женските: Ярруш, Ярсе-лем, Яргъед, Ярцуьк, Яргъвер, Ярчиг.Дъгата се нарича дъщеря на Слънцето - Яргъируш /Яргъан руш.Също така може би единствено в лезгинския език съществува такова поетично название за тъща – майка на моята любима - яран-диде
Съгласно вярванията на древните лезгинци,земята стои върху рогата на червен бик - йац/йарц.На червения бик се покланяли и принасяли в жертва на празника Яран сувар.Назначения за жертва бик ,хранели добре и на шията му завързвали червени конци.Вечерта преди жертвоприношението обикаляли три пъти с него селото.Месото се раздавало поравно на всички.
Червения цвят се асоциира с раждането , живота и кръвта.С кръв се клели,побратимявали и измивали позора.Невестата покривали с червена кърпа, червена кърпа слагали на шията на коня победител.
Две три седмици преди 4 април,края на периода яр,на китките поставяли червен,понякога кръстосан с бял конец.Червеният конец може да се носи три дни – един за зимата,пролетта и лятото.Това се прави за здраве,в противен случай човек през цялата година ще бъде вял и сънлив.Счита се ,че Яр може да погуби непочитащите го,а червения конец е знак за почитане на слънцето.Също се смята,че носейки частица от слънцето след зимната тъмнина,човешкия организъм постепенно привиква към слънчевото облъчване.Също юношите и девойките тайно си подарявали яргъвер – бродирани или плетени от червени конци амулети,които закачали на гърдите.
За празника се приготвят сухи стъбла - яран кьалар,които се поставят във вид на конус на специални площадки за огньове.Вечерта на 21 срещу 22 март запалват огньовете,които трябва да са седем.В земята се забиват факли в групи по седем.В огъня се хвърлят стари вещи с думите: Сийиди куг! ЦIийиди хьухь! – Старо гори,ново да се роди.Устройват се фойерверки,хвърлят се огнени кълбета от парцали и слама – алпанар,горещи стрели – хьелхьемар,по склоновете се спускат огнени колелета от пресована слама и парцали – бар-бияр.За очистване от грехове,болести,уроки човек трябва да прескочи огъня седем пъти.За да се изплашат злите сили ,цялата нощ трябва да се вдига много шум.Празника се съпровождал и с песни и танци.Младежите ,движейки се в кръг изпълнявали особен мечи танц - севран кьуьл.В село Хрюг изпичали фигурни обредни хлябове – пехъ – врана-във вид на полумесец с вдлъбнати отпечатъци на пръстите,хъвед – патка – със запечено яйце, кIек – петел , балкIан – кон.
На сутринта на 22 март,юноши с един маскиран като козел – Цiегь,обикалят по дворовете и коледуват: . Ну-ну нуну - яран пай – Дай подарък за Яр.Маскираният се съпровожда от музиканти,двама носещи подаръците в торби през рамо - чан-таяр или гьебеяр.Ако дворът не е почистен ,маскираният пуска насмешливи забележки – Кога мръсотията ще изгорят,нещо ще ни дадат ли? Ако дворът бил чист следвали похвали –Нека бъде пълен с деца домът! Нека да бъде изобилие в него !
На този празник също се боядисват яйца,с помощта на растителни бои,и се приготвят седем блюда.Ако семейството не може да си позволи това ,се приготвя каша от седем продукта – сушено месо,ечемик,фасул,грах,нахут,картофи и др,при това солта също може да се счита за компонент.
Периода яр продължава 14 дни до 4 април и през това време активно се провежда мелер – обществена помощ в различни стопански дела за приготовление към пролетните дейности.Очистват се дворовете и участъците,приглежда се инвентара.
Въпреки смяната на много религии,лезгинците успяват да съхранят политеистичните традиции и все още се обръщат към езическите богове -
гъуцар,към бога на Слънцето – Ра Атар – Слънце изгряващо,към бога на Огъня – Алпан,бога на Месеца и Луната – Варз и Мен,богинята на Водата – Тавар и богинята на Земятя – Ген,бога на Природата – Пан – в лезгинския пантеон те са повече от 30.
Описаният празник в този вид в Кавказ празнуват само лезгинците.Остатъци от него се наблюдават при лакците,молдовците,коледуване у славяните и при българите .
Източници:
flnka.ru , ezgi-yar.ru , yaran-suvar.ucoz.ru
