Категория клас и прилагателно име в аварския език

 Езикът е най-живата,най-обилната и силна връзка ,съединяваща миналите,настоящите и бъдещите поколения на народа в едно велико,исторически живо цяло....

К.Д.Ушински

В аварския език няма категорията род,но съществува категорията граматически клас.На всеки клас съответства класен показател /КП/.

1.Клас /за лица от мъжки пол / - КП – в

2.Клас /за лица от женски пол / - КП – й

3.Клас /неодушевени от всички родове,животни,природни явления и др. / - КП – б

В множествено число,всички класове придобиват КП  р или л.

Примери:

Дир к1иго в-ац в-уго – Аз двама братя имам

Дир берцина-й яс й-иго – Аз красива дъщеря имам.

Нух халата-б б-уго – Път дълъг има

Муг1рул  р-орхатал р-уго – Планини високи има.

Прилагателните имена в аварския език се образуват  с помощта на суфиксите: - а/я/ , -е , -се ,към които се прибавя КП.

Например:

Лъик1-ав вас – добро момче

Лъик1-ай яс   - добро момиче

Жакъа-себ къо – днешен ден

В аварския език,прилагателните имена могат да се образуват от различни части на речта:

1. – от съществителни имена в именителен и родителен падеж с помощта на суфикси –а,-ия,-се и КП
 – дару /лекарство/ - дару-я-б/лекарствен/ ,

 махх/желязо/ - маххул/от желязо род.п./-маххул-а –б /железен/

2.-от наречие – жакъа /днес/ - жакъа-се-б/днешен/

3.-от глагол – босизе/купвам/ - босизе-се-б/покупаем/

4- от местимение – ниж/ние/-нижер/род.п/ - нижераб/наш/

Множественото число се образува със суфикса  - ал,а класните показатели се заменят съответно с –р и –л

Б-ицат-аб т1ехъ – дебела книга

Р-ицат-ал т1ахъал – дебели книги

Определение,което в руския език се изразява чрез относително прилагателно,в аварския език често се предава чрез родителен падеж на съществителното / суфикс –л/:

Меседил саг1ат – златен часовник

Ц1улал рукъ – дървен дом

  Източници:Самоучитель аварского языка.Б.М.Атаев,Аварский язык.М.М.Магомедханов

Прилагателно и родителен падеж в лезгинския език

Съществителното име в лезгинския език има категориите число и падеж.Тук ще се спрем на образуването на родителен падеж.В лезгинския език се наброяват 18 падежа.Именителният падеж изразява  субекта  при непреходни глаголи,. прекия обект при преходни глаголи,в количествени съчетания.Ергатиният падеж изразява субекта при преходните глаголи.Освен това този падеж служи за косвена основа за останалите падежи освен именителния.Образува се с различни суфикси в зависимост от основата.: -ди /(-ци, -цIи, -чи, -чIи, -жи)  - при многосложни съществителни , -ини/-уни/-уьни , -еди/-ади – например при растенията , -ре/-ра – при едносложни одушевлени  съществителни , -и, -а, -у, -уь.

Примери:

буба 'баща' - ерг.п. буба-ди, итим 'мъж' - ерг.п. итим-ди,

сев 'мечка' - ерг.п. сев~ре,  сикI 'лисица' - ерг.п. сикI-ре

як 'месо' - ерг.п. якI-у,  гъил 'ръка' - ерг.п. гъил-и

Родителният падеж се образува посредством суфикс – н,прибавен към ергативната форма.Използва се при следните случаи:

а) принадлежност: стхадин пай 'дела на брата'; / стха – брат ,стхади – ергатив /

б) отношение част - цяло: яцран крчар 'бичи рог', / яц-ра-н /

в) отношение предмет - материал: кьизилдин пурар 'златно седло ',

г) отношение елемент - множество: полкунин командир 'командир на полка',

д) отношение субъект – действие  нуькIверин манияр ' птичо пеене или птичи песни

е) отношение  вещество - количество: якIун са къаб '(една) банка месо', фан кIус къс хляб';

ж) отношение група - състав: къачагърин десте 'шайка разбойници',

з) общеопределително отношение: ичин тар 'ябълка (ябълково дърво)', аламатдин кар 'удивително дело',

и) отношение за време ; гатфарин селлер пролетни дъждове', гатун йикъар 'летни дни', нянин хуьрек 'вечеря (букв, вечерно хранене';

к) пространственно отношение: тамун накьв 'лесиста земя', хуьруьн нуькIвер 'селски птици',

л) отношение по признак и неговия носител: рушан гуьзелвал 'красотата на девойката ';

м) предназначение: итимдин парталар 'мъжка дреха',

Прилагателните имена  изразяват  качество на предмета и могат да бъдат качествени и относителни. Функция на прилагателно в лезгинския език изпълняват формите на родителния падеж.

Някои прилагателни в българския език също завършват на –н и при това смислово могат да се свържат с функциите на родителния падеж.Например: бащин дом ,маскен бал /бал на маските/, златен /от злато /,дървен /от дърво/, пролетен дъжд,и др.

Други прилагателни също могат да се свържат с родителен падеж.Например: участъков служител,полкови командир,полски пътеки,петльов гребен,ковашки услуги /услуги от ковач / ,селски птици,разбойническа шайка.Вижда се ,че много често тези прилагателни имат еднакви окончания  -ов/-ова,-ово/ , -ски/-шки.С подобни окончания завършват и много български фамилии : Христо Ботев / Христо на Ботьо /,Иван Вазов,Теодосий Търновски,Паисий Хилендарски / Паисий от Хилендар /.Възможно ли е тези окончания да са остатък от наличието или смисловата употреба на родителен падеж.?

Източник: Алексеев М.Е., Шейхов Э.М. Лезгинский язык