Адигската сватба преминава през няколко етапа.
Сватосване лъыхъу
Младите се запознават на различни празници,влюбвали се и си обменят малки подаръци.Само когато младежа получи подарък,може да се започне сватосване.Съгласно хабзэ-адигския обичай,сватовниците,влизайки в двора се установяват на това място ,където обикновено се цепят дърва.След като разбира ,че това не са обичайни гости,стопанинът на дома ги кани в къщи.На исказаното желание да станат родственици гостите получават уклончиви отговори.На третата визита сватовниците биват поканени и на трапезата,но без излишества и без угощаване с жертвено животно иначе задължително за всички гости.
Оглеждане дома на младоженеца – унаплъэ
Оглеждането на дома на младоженеца се поверява на 2-3 мъже,които се ползват с уважение и се отличават с честност.Пристигайки в дома,те не крият своите намерения.Стопаните искат да ги угостят,но те отказват и внимателно оглеждат дома:обзавеждане,двора,стопанските постройки и др.Ако след това старшият от тях,се обръщал и излизал от двора,младоженецът не се надявал на успех,тъй като на роднините на девойката ще бъде предадено:те на са подходящи за вас.Ако старшият се ръкува със стопанина и приема поканата да влезат в дома на трапезата –това означава успех за младоженеца.На трапезата се поднася жертвено животно ,но не голямо- кокошка или пуйка.
Регистриране на брака – нэчыхьытх
По време на регистрацията на брака ефенди се осведомява от доверениците (уэчыл)на двамата млади съгласни ли са те-младите да станат мъж и жена.
Доверениците с шапки на главите застават един срещу друг и протягат десните ръце.Дланите почти се докосват,а пръстите се допират плътно един в друг.Ефенди три пъти произнасял молитва.На въпроса „Ще се ожениш ли” доверениците всеки път отговарят „Ще се оженя”.За разлика от други мюсюлмански обряди на адигската не присъствуват младоженеца и невестата и участващите в обряда стоят прави за разлика от арабския,където са седнали.Може да се предположи ,че освен мюсюлмански черти в този обряд са съхранени и елементи от хабзэ.
Получаване на откуп - калым (уасэIых). (уасэ – букв.: цена)
Бракът се сключва при съгласуване на откупа за невестата.Уговаря се и точната дата за получаване на откупа от страна на роднините на девойката и на този ден животните не се извеждали на паша.До 19в откупа се състоял от определено количество едър добитък и един кон.Откупът се определя от класово-съсловното положение на семействата.По време на угощението,приканвали непрекъснато гостите дошли да получат откупа да пият адигската напитка махъсымэ с явното намерение да ги опият.Гостите се стараели да не се поддават на различните подкани и тостове.За да не обидят стопаните и в същото време трезви да си свършат работата се искало „тънка дипломация”.На сватби и други тържества адигите пият само от обща чаша – фалъэ ,която обикаля в кръг.Участниците сядали на ниски трикраки маси Iэнэ ,а масата на тхамадата/на кар. – тамада/ - ръководителят на празненството се поставяла в най-далечния ъгъл от вратата,където той посрещал гостите.Адигските тържества биле място,където не само да се напиеш и наядеш,но където да покажеш остроумие и да се учиш на достойно поведение.Членовете на уасэIых се веселили и танцували свободно.В танца правели стремителни па ,стараели се с рамо да докоснат танцуващата с тях девойка,но тя пък можела танцувайки да заобиколи в гръб партньора си ,което било позор за младежа.На края,получили откупа,старшите в групата поръчвали на по-младите да поведат животните бавно,като ги оставят да пасат,а самите те оставали на празненството за да покажат своето умение в танците.
Довеждане на невестата – нысашэ
Това ставало обикновено на есен,когато съзвездието Вагоба (Вагъуэбэ - "Многозвёздный" – Дельфин)се намира в короните на дърветата,тоест около месец след есенното равноденствие.В този период времето е сухо и топло,подходящо за веселие.За невестата тръгвали четвъртък.Започвало с “фызышэ ефэ”- угощение на отиващите за невестата.Събирали се дребни пари за изпълнение на различни обряди.Яздещите не само съпровождали сватбения кортеж,но и трябвало да преодоляват различни препятствия и изпитания устроени от другоселците.Трябвало добре да стрелят,да владеят добре борба както на кон,така и на земята,да умеят да пеят и танцуват.Също така трудност представлявало влизането в двора на невестата.Конниците биле пресрещани от местни млади момчета с колове и пръчки,с които удряли по ездачите.Когато един от конниците успеел да влезе в двора ,всичко се успокоявало и гостите биле тържествено посрещнати.След различни формалности на тхамадата съобщавали,че невестата е готова за път.Тогава старшия сред гостите взимал почетното блюдо “полголовы”,разчупвал го и на всеки давал полагащото му се.Тогава сервирали гореща супа – шурпа.След това гостите ставали,а извеждането на невестата се съпровождало с красива песен изпълнявана от мъже.Роднините на невестата връчвали на тхамадата знаме (нып)с червен цвят,което символизирало чистотата на девойката.Така те поверявали безопастноста и честта на невестата в ръцете на рода на младоженеца.
Младата невеста никога не настанявали веднага в дома на родителите на младоженеца,а я водели в дома на друг роднина.Там тя също преминавала през редица изпитания.
Въвеждане в големия дом (унэишэ).
Преди въвеждането в истинския дом в двора организирали танци,а невестата обсипвали с орехи,монети .Престъпвайки прага,невестата заставала върху кожата на жертвено животно,а колкото власинки имала кожата,толкова ще бъде щастието на булката.В големия дом невестата посрещали възрастните жени на трапезата.Една от тях вдигала покривалото на булката и всички я поздравявали.Същата жена след това намазвала устните на булката с масло и мед.Невестата не трябвало да си облизва устните ,за да не я помислят за лакома.През това време на двора танците продължавали.Младежите хващали омъжените сестри на младоженеца да танцуват ,за което искали „пхъужьыбжьэ (пхъужь – замужняя родственница, сестра, бжьэ - бокал)”.
http://virt-circassia.ucoz.com/publ/2-1-0-31
http://works.tarefer.ru/31/100221/index.html
