по статията на А.К.Аликберов."Сасанидская титулатура правителей Кавказа по арабо-мусульманским источникам"
В своята статия ... Аликберов фокусира вниманието си върху сасанидската титулатура
на управителите на завладяните от тях кавказки територии и евентуалното им
свързване с тотемистичните традиции в Средния Изток.
Териториите на Армения,Иберия и Кавказка Албания служат за буфер ,защитаващ
Иран от конните племена идващи от север.Приморските райони на Източен Кавказ и
планинските части на Закавказието са в сферата на сасанидско влияние още в 3
век.
Появата на сасанидски титули на васалните кавказки
управители се отнася към времето на
Ардашир ,а титула „царе на
планините” „мулук ал-джабал” се свързва
с дейността на Хосров I Ануширван.След арабските завоевания сасанидските титули
дават название на много княжества и погранични области
Термина „ас-сагр” /; мн.ч. ас-сугур / - погранични,
включват всички кавказки владения на Халифата обединени под названието
Арминийа, в това число и Арран, Ширван и
Джурзан.В различните източници се споменават като погранични страната на
аланите,Дербенд,различните владетели управляващи в кавказките планини,а също и
под термина „сагр” се подразбират погранични постове,укрепени градове,в които
са поставени военни гарнизони
Във всеки планински район бил назначен предводител
- ка’ид, сар,сар-ханг,сар-хайл,сар-лашкар,командващ
гарнизон.Предводителите се издържали от средства събирани от подвластните им
селища,а децата им наследяват постта им и техния статус.
Хамза ал-Исфахани описва легитимацията на местните владетели по следния
начин
В деня на назначението за охрана на определена погранична област ,Хосров I
Ануширван дарявал предводителя с кафтан,богато изрисуван с различни рисунки,а
титула ,който получавал,съответствал на рисунката на кафтана,най-често
изобразяваща животно..Така се появили титулите ираншах, ширваншах,
филаншах,
аланшах.
В погребалния комплекс край селището Гигатль,археолози са намерили бронзова
статуетка на воин с островърх шлем,халат,стегнат в талията с колан ,панталон и
характерни ботуши. М.С.Гаджиев смята,че този халат е сасанидски ,близък с
кафтаните от стенната живопис от Средна Азия и тези от съдовете с изображения
на
Пероз и Хосров
II .Настенна живопис от Самарканд ,датирана втората половина на 7
век,е съхранила фрагменти от кафтани на велможи с изображения на различни животни.Интересно
е също,че шлемът на картлийския владетел Вахтанг Горгасал бил украсен с
изображение на вълча глава,а в Шах-наме фигурира цар Гургсар /на перс. Гург –
вълк /.По-късната форма на името добила вида Горгаслан,като към персийското
гург,прибавили турското аслан – лъв.
Според сегашните възгледи областа Джурзан е
арабизирана форма на сирийското название Гурзан с което се обозначавало
територията на Картли.Шлемът с вълча глава на картлийския владетел може да се
свърже с евентуален сасанидски титул във вида „вълчи шах” - гурганшах.Древноарменското
название на Грузия е Verkan, или Vir-q и може би е свързано със думата virk –
вълк от партски произход
Възможно е вълкът да е бил тотемно животно за грузинците,още повече ,че
грузинските царе имали специално отношение към лова на вълци.И до днес вълкът е
символ на вайнахите,древните дзурдзуки.
Ал-Балазури упоменава в списъка от назначени от
Ануширван управители и джурджаншах,който е определен като управител на
Лакз.Други източници наричат управителя на Лакз с титула хирсаншах.Вероятно в
определено време Лакз или част от него е бил под управлението на картлийски
владетел..Според „Картлис Цховреба” по времето на цар Арчил /8 в./ Цукети / днес Цахурски район на Закаталски окръг
/ е част от епископат на грузинската църква.През 8 век Лакз губи влиянието си в
този район на Кавказ и под арабски контрол минава прикаспийската му част и е
възможно грузинските владетели да са разширили своето влияние
Хамза ал-Исфахани свързва произхода на топонима Ширван с титула
ширваншах,който се превежда като шах на лъвовете,като се има предвид
новоперсийското šēr произлизащо от
средноперсийското
šagr – лъв. Ибн Хурдадбих изпизва титула във формата шираншах.
Владението свързано с титула лайзаншах се среща във формите Лайзан, Лайсан и
Ла’изан и се споменава или като съседно на Лакз или се отъждествява с него.Йакута
ал-Хамави определя местоположението на владение ал-Лиран
между Лакз и Ширван ,близо до
Закатало-Белоканския район.Владимир Минорски предполага,че разположението и
името на съвременното селище Лагич в Азербайджан съответства на това княжество
,Според Мас‘уд б.Намдар по-късно
Ширван завладява източната част на това владение,а западната част се
присъединява към Лакз.За превода на титула се взема думата лайс – лъв,в такъв
случай лайсаншах може би означава лъвски шах.
Титула варданшах е свързан с владението Вардан / Вартан / ,образувано по
времето на Хосров I Ануширван на територията на Маскат.Управителя на Маскат има
свой титул./бабраншах / и е възможно Вардан да представлява различна
територия,влизаща в състава на Кавказка Албания.Според ал-Исфахан,на кафтана на
варданшаха е изобразено цвете.Д.Ягелло дава още две значения на думата вард
освен цвете – светло-риж кон и кафяво-червен лъв.Известен е също и друг Вардан
/ Варданакерт / на десния бряг на р.Аракс между Байлакан / Пайтаракан / и
Барзанд.Вероятно център на това владение е крепост Вард,зафиксирана в „
История
на страната Алуанк" ,където епископ Исраел ,пътуващ към хуните,пресича
планината Вард-Груак и се оказва в долината Чора.
Названието на владението Маскат се свързва с масагетите / маскути /,които се
заселват
между реките Самур и Белбела.В
4 век царят на маскутите Санесан ,събира войска срещу Армения,в която влизат
хуни,похи и таваспари.По времето на Хосров I Ануширван маскутите все още
представляват самостоятелна сила,но по-късно се разтварят в лезгинската
народност.По сведенията на Та’рих ал-Баб,управителите на Дербенд и пограничните
крепости ас-сугур присъединяват Маскат в своите владения в 833 г.По-късно
южната му част влиза във владението Ширван,а друга част в Лакз.Много
мюсюлмански автори от 9-10 в. използват названието ал-бабр за обозначаване на
югозападното крайбрежие на Каспийско море.В такъв случай съответния титул на на
това владение би бил бабраншах. От средноперсийското бабр – тигър.
Карта от неизвестен френски картограф от 1788 г.
В различните източници са фиксирани няколко писмени
форми на топонима Лакз – ал-Лакз,Лакзан и др.Една част от територията на Лакз
съвпада с владенията Хурсан и Лайзан,а според ал-Балазури управителят на Лакз
носил титул хурсаншах или в друг прочит хирсаншах,което се превежда като мечи
шах.В източниците също се споменава крепост Хирс завладяна от арабиите от
хазарите.Егише нарича крепостта Херсан
Името на областта Табасаран е засвидетелствано чрез
персийския титул табарсараншах,в монголските и арабските източници.Под влияние
на езика на местното население средния звук „р „ отпаднал след завладяването на
тези земи от монголите,когато в района около Дербент се увеличава делът на
местното население
Разглеждайки персийската дума сар – глава,връх,предводител,избранник , може
да стигнем до множественото саран – предводители на войските и да се предположи
,че става въпрос за предводители на ирански преселници от иранска
област,свърани с етническата група тати и с жителите на Гилян,които
Хосров I Ануширван заселва в Кумукската
планина.
За установяване на значението на корена тбр са
разглеждани различни езици – еврейски,персийски,арабски,но може би по-подходящо
значение може да се намери в местните кавказки езици. На персийски и арабски
думата табур означава отряд или строева линия.В този случай Табуристан би
означавало военна система от укрепления,а титула табурсаран – предводители на
военни отряди.Съгласно Захир ад-дину Мар‘аши на местния табаристански език
табар означава планина,съответно Табаристан би се превеждало Планинска страна,а
табасаран би означавало планински предводители.Друго интересно тълкуване на
титула може да се приеме от думата тибир – глава на птица,подобно на гург –
вълча глава и в този случай титула би звучал като тибирсаран-шах.
Източниците често свързват Табасаран с понятието войска и то най-добрата
войска.В един от списъците на Дербенд-наме се говори,че преди войската на
Дербенд се набирала от Табасаран.В такъв случай става въпрос за обитатели на
крепости разположени край Дербент на територията на Горен
Табасаран,възглавявани от военачалници.
Абу Хамида ал-Гарнати посетил в първата половина на 12 в. Дербенд и
Табарсаран съобщава,че последният се състои от 24 рустака,които се управляват
от сар-ханг.Голяма част от изброените в източниците военни крепости могат да се
идентифицират с едноименни селища намиращи се в Горен Табасаран:
Мита’и – с Митаги, , ал-Хумайдийа – с
Гимейди, Малък Ухайл и Голям Ухайл - с Хели и Пенджи,Мукатир – с
Мугарты,Махрака – с Марага.Особеностите на арабската графика позволява термина
сар-ханг да се чете като сар-хайл – термин означаващ военачалник,командир.В
Дербенд наме се споменава още един термин сар-лашкар,който Минорски тълкува
като главнокомандващ.
Терминът сар се споменава и в разширената редакция
на писмото на хазарския хакан Йосиф и се използва като довод за достоверността
на този източник.Думата се използва в множествено число,в древноеврейска форма
сарим еквивалент на персийското саран.
Сасасанидският титул филаншах ,упоменат в списъка на Хосров I
Ануширван,обикновенно се превежда като шах на слоновете от сасанидското
pil слон.В един от списъците на Дербенд-наме се среща титул киланшах,с който е
наречен управителя на Горен Табасаран,където биле преселени жителите на
Килан.Кавказоведът А.Н. Генко счита,че Килан може да се локализира в района на
реката Аварское Койсу и обществото Кель, обхващащо територията на Гидатль и
Анкратль.Шихсаидов исказва предположение,че под Филан трябва да се разбира
обществото Акуша-Дарго. В персийския ръкопис на ал-‘Абидина Ширвани се
споменава твърдението на едно
от
преданията ,което гласи, че едно от названията на
Дербенд е Каплан,а управителят му се нарича
капланшах.Каплан в превод означава барс,пантера.Аликберов допуска възможност
арабските филаншах и киланшах да се четат и като капланшах
Някои кубачински запазени релефи изобразяват снежен
барс.Във високопланинска страна като Дагестан напълно възможно да се появи култ
към барса,още повече,че в миналото това животно е обитавало тези места.Изображения
на барс от 11 – 13 век също се срещат на керамика от Дербенд.Една от крепостните кули в горния квартал на селището Кубачи носи името на родовата фамилия на нейния владетел - Кунакла кала/Къункьла калг1я/ Днес кулата е превърната в жилищен дом.На външната зидария на най-горния ,трети етаж на кулата са се съхранили пет каменни плочи с изображения на тях,включително и на животни - две от които приличат на лъв /на фигурата по долу /..
По този начин е
трудно да се прецени дали става въпрос за различно изписване на един и същ титул
или става въпрос за различни титули появили се за кратко в различно време.
Владетелят на Сарир в източниците се нарича хакан ал-джабал- хакан на
планината ,сариршах или варазаншах.от средноперското вараз – глиган.Най-често
топонима Сарир се свързва с историята на последния сасанидски владетел,който
при военния сблъсък с арабите,извел в безопасност един от потомците на Бахрам
Гур,а с него и тронът и хазната.Тронът впоследствие се използвал от планинските
управители и дал името на титула - сахиб ас-Сарир – владетел на престола.Едно
от възможните предположения е ,че Сарир може да се свърже с ирански колонисти в
Кавказ.Ирански гарнизон бил заселен в Гумик по времето на Хосров I Ануширвана и
в неговия списък на назначенията се споменава Сарир.Възможно е топономът да се
свърже с думата сар в значението и връх ,планина.
При археологически разкопки в Северен Кавказ са намерени фрагменти от
копринена тъкан с предполагаем согдийски произход.Намерена е също статуетка на
воин в погребалния комплекс край с.Гигатль.Според М.С.Гаджиев, халатът на
изобразения воин е подобен на кафтаните от настенната живопис на Средна Азия,а
също от изображенията върху посудата на сасанидските владетели Пероз и Хосров
II Парвиз.На релефното изображение на арменския цар Гагик Арцруни на стената на
храма Св.Кръст на остров Ахтамар е съхрънило рисунки на птици върху царската
дреха.На миниатюрите от ръкописи, Левон III, и Гагик II,владетели на Карс ,са
изобразени в кафтани с рисунки на лъвове.Всички тези изображения най-често се
свързват с тотемни традиции.
Аликберов тълкува и свързва тази традиция с зороастрийското божество
Веретрагна,чието име от авестийски може да се преведе като „разбиващ
препятствие”.Корените на това божество произлизат от праиндоиранската
религия.Във Авеста са описани превъплащенията на Веретрагна– силен
вятър,златорог бик,бял златоух жребец,камила обладана от страст,разсвирепял се глиган,Варагн
птица /или сокол/,планински див овен,остророг див козел,красив юноша на 15
години ,воин със златен меч.Веретрагна е древно божество на Победата или
Слънцето,на което сам Ахура Мазда се моли.Аликберов предполага,че въплащенията
на това божество биха могли да не се ограничат само с упоменатите в Авеста,от
която не всички текстове са запазени,а култът към божеството се появява преди
зороастризма и би могъл да има свое самостоятелно развитие.
Независимо,че не можем да сме сигурни в това
предположение,изображенията на тези митически същества навярно пазят сакрален
смисъл,още повече,че често те са изобразявани с крила,както и короната на
Хосров II,върху неговия златен динар и символизират Веретрагна.
Монета на Хосров II Парвиз
Борандохт или Пурандохт - дъщера на Хосров II Парвиз, управлявала една година 629-630 г.
