Нартиада: януари 2011

Заселването на различни етноси и разпространението на различни религии в Дагестан обуславя развитието на различни школи на приложното изкуство всяка със своите особености на техника и орнаментална култура.Основните центрове на дагестанското приложно изкуство са:Кубачи - ювелирни изделия и емайл,Гоцатль - ювелирни изделия,Балхар - керамика,Унцукуль - дърворезба и инкрустация с метал

Дагестански килими

В традиционното килимарство в Дагестан се срещат най-различни мотиви и изображения на растения,животни,човек,геометрически фигури.Изобразяването на хора и животни е свързано с древни култове и обряди и имало магически смисъл.Много от елементите имат конкретни названия яру бубу – маково цвете,гъед-звезда,гъил-ръка,кацин пац – кокоши следи, кIирер – вилообразни,хаш – кръст.Интересни са също и гладките килими наричани на лезгински – сумахи,а също и гам в мн.ч. - гамар,на аварски – давагини,на кумикски – думи,табасарански и лакски - паласи.Различните елементи при тях също имат свои имена – куълегар – замък,чапрасар – наклони, кIирер – куки , кIекер – петлета, цIапур - лапа.Моделите в широките полета се състоят от големи медальони с трапецовидна форма включващи различни геометрични елементи- триъгълник,кръст,ромб.

Аварски давагин

Кумикски дум

Друг вид гладки килими са чергите.
Чергите могат да се изготвят от коноп,памук,вълна и се използват за постилане на пода или при сушене на зърно и царевица.Тези черги се състояли от ритмично редуване на цветни полета с различна ширина,разположени хоризонтално или вертикално.Балхарските черги например са известни с вертикално разположение на полетата.Тези черги също имат национални названия : лезгинско – рух,табасаранско – бархал,аварско – турут,даргинско – чIанкIа ,кумикско – тюз.
Освен този вид черги има и такива с редуване на полета запълнени с различни орнаменти наричани хайма – на лезгински,кюмес – на табасарански,килим – на лакски,джугъарай – на кумикски.Много от елементите на чергите имат също свои наименования:ильме – поле,къарлыгач – лястовица,канзилер – стъпки,ятгъан – стълба.

Палас

Ногайските килими кийиз се различават с използването на различна техника за декориране – нанасяне на орнамент чрез цветен шнур и пристягане,при което се получава контурно изображение.

Ногайски кийиз

Аварски килими чибта

Posted Image

И един дагестански,който не знам точно от кой район е

Керамичното изкуство

Основни центрове на грънчарското производство в Дагестан се считат Балхар,Сулев-кент,Джули,Испик.
В епохата на средновековието 4-5 в в Дагестан се появява грънчарското колело.Образуват се центровете на керамичното изкуство,някои от които съхраняват архаичните особености на производството.Дагестанската керамика се подразделя на поливна и неполивна.Неполивната керамика е с по-ранен произход и нейни центрове се явяват лакското селище Балхар,табасаранското Джули,лезгинското Кахуль, и кумикското Эндери.
Изготвянето на съдове без грънчарско колело и с изпичане на огън ,традиционно се предпочитало в Кавказ.До средата на 20в по такъв начин се изготвяли съдовете в селището Кахуль.В глинената маса за устойчивост прибавяли дребни камъчета.Керамиката била примитивна,съдовете са с неправилна форма,а нарисуваните елементи напомнят древни скални рисунки.В 50-те години населението било преселено от планината в равнинната част и занаятът прекратил своето съществуване.
Друг център на керамичното изкуство е табасаранското село Джули.Съдовете се изготвяли за местно потребление – съдове за вода,маслобойки,чашки,купи.Керамиката има класически форми,наподобяващи амфори,а украсата е от вълнисти линии и концетрически кръгове,s – образни елементи.Орнамента се нанася чрез бяло или червено покритие /ангоб/,не с четка ,а с къс вълна.Изпичането извършвали на дърва и изделията придобиват розова кора,а сивите се считали за брак.В Джули с керамично изкуство се занимавали мъжете,но занаятът тук също изчезнал.
Най-самобитно и трайно се съхранили традициите на древното изкуство в Балхар.Още в началото на нашата ера там съществувало керамично производство.Изготвянето на глинени съдове ,започвайки от добиването на глина и свършвайки с изпичането на съдовете в Балхар се извършва само от жени.Техните съдове се отличават с изумителна орнаментална графика свързана с формата на съда.Балхарските съдове са с тънки стени и най-качествени в Кавказ.Основният рисунък се разполага на горната половина на съда,подчертавайки изпъкналата форма.Някои майсторки предпочитат геометричните фигури,строги и лаконични елементи,соларни знаци,,ромбове,но други предпочитат растителния орнамент .В Балхар е строго забранено участието на мъже в керамичното производство,вероятно произлизащо от матриархално време.Забранено било на мъжете дори да се докосват до грънчарското колело.Който нарушал това правило трябвало да угости шест човека от съответния дом,вероятно като жертвоприношение.Балхарското грънчарско колело се нарича жюлла.В Балхар се съхранил и друг древен ритуал – да се украсява пещта за изпичане чара с овнешки или кравешки череп с рога,за да е благополучно изпичането.По време на изпичането,което трае три денонощия се устройва ритуално пиршество с печени на жар овнешки глави.Считало се ,че пещта никога не трябва да е празна и затова след изпичането оставяли няколко бракувани съда.До средата на 20в съществували около 30 форми на балхарска керамика,много от тях изгубени .Съхранили се съд за вода - урша,кана-водолей – куннари,маслобойка – кучча.

Балхарска пещ - чара

Глинени играчки от Балхар

Съд за съхраняване на зърно или брашно

Кучча

Куннари

Дагестанска дърворезба
Дърворезбата е едно от най-древните занаятчийски производства в Дагестан.Богатото разнообразие от дървесни видове способства за приложението на дървесния материал в бита и архитектурата.
Голяма роля в дома на дагестанците играе опорния стълб,който има важно функционално значение,служейки като опора на основната греда на тавана.Освен тази функция стълбът има и защитна ,охраняваща функция в дома.При строителството на нов дом,стария стълб,свидетел на живота на много поколения,се пренасял в новя дом.Горната част на стълба е богато украсяван с дърворезба.При аварците преобладава едър геометричен орнамент/Гитатль/,при кубачинците – тънък,изящен, растителен ,при табасаранците – ленточен,като плетеница.
За да бъде покривната конструкция издържлива,напряко от стена до стена е поставена дебела дървена греда ,а тя за де не провисва се подпира по средата със стълб.Между стълба и гредата също се поставя по-тънко дърво - капител.Стълбът бил свещен символ на дома и рода.При аварците той се нарича стълб-корен - кьибил,а при грузинците – майка-стълб.При кумиките,в домовете ,където вече няма такъв стълб,мястото му все още се почита.При траур на това място,наричано орта-багана/среден стълб/,сяда най-близкия на умрелия от старшите родственици на жената.Кръвните враговете влизащи в жилището се стремили да разрушат стълба,обричайки целия род на унищожение.В Дагестан тези стълбове са представени в най-разнообразни форми.
Важен елемент на вътрешната архитектура е дървената стена ,отделяща жилищната част на дома от стопанската и служеща като оосновна опора на дома.
Публикувано изображение

При лакците зърнохранилището с форма на голям сандък наречен су също богато се украсявал с дърворезба.Неподвижните аварски хамбари цагур и кам са долепени до каменната стена на дома.Предната стена на цагура се явява дървената стена «цIулал рукъ».
зърнохранилище

Във всеки дом се намирал и диван за почетни лица,украсен с подлакътници във формата на рога.С резба се покривали лицевите страни на облегалката.
дървена врата
Публикувано изображение

Съществува оригинално изкуство,съединяващо дърворезбата и ювелирното изкуство – инкрустация с метал по дърво,характерна за Унцукуль.За нея се използва дрянова или кайсиева дървесина,тъй като лесно се обработва,приема нужната форма и задържа метала.Едно от откритията на унцукулския занаят е производството на декоративно пано с правоъгълна форма,на което са изобразени сюжети,напомнящи каменните кубачински релефи – животни,птици и такива с фантастичен характер.
учалтан - място за вилици
Публикувано изображение