Първи казашки заселници в Северен Кавказ 16-17 в.

Първите руски заселници в Северен Кавказ са новгородските ушкуйници и рязянските казаци.Към 14 в. към бреговете на р.Терек се появяват ушкуйниците  през  Каспийско море ,проникват в устието на реката .Нагоре по течението и те извършвали нападения на мирните жители,крадели жени,женели се за тях и се заселвали по брега на Терек.

В началото на 16 в. този маршрут повтарят и рязанските казаци,чието преселение е свързано с присъединяването на Рязанското княжество към Московската държава в 1520 г.Рязанските казаци живеели по бреговете на Дон и Волга в областта наречена Червленный Яр,където служели като стража и охрана.През втората половина на 16 в. в Северен Кавказ вече съществували няколко свободни казашки селища на рязански и донски казаци ,получили името гребенски казаци.Казашкото разселение обхващало района между реките Терек и Сунжа.Чрез устието на р.Терек се осъществявала връзка с Каспийско море и р.Волга,а също оттук минавал керванния път от Персия за Москва и за Грузия.Реките биле богати на риба, горите пълни с дивеч и имало пустеещи земи.

Гребенските казаци влизали в най-различни отношения с местните кавказки народи.В средата на 16 в. в делтата на р.Терек възниква и така нареченото Теркско низовско казачество.То се формирало от разнородни групи от разорени бегълци от руски и кавказки произход.В 1559 г. те се споменават за първи път при овладяването на селището Тюмен или Терколте,разположено на един от ръкавите на Терек.

Във втората половина на 16 в. На р.Волга са построени редица градове-крепости ,като Самара /1586/ , Царицин /1588/ , Саратов /1590 /.Това води до превръщане на волжките казаци в „служилые”Тези обаче ,които нежелалели да служат на царската власт се заселвали в казашките селища на Яик и Терек.Особено мащабно било заселването след 1576 г. ,когато биле разрушени много казашки селища и трима донски атамани напуснали тези места.Едни тръгнали с атаман Ермак и търговците Строганови,други с атаман Нечай стигнали Яик и положили началото на Уралското казачество,трети – с атаман Андрей Шадра се заселили на Терек в градчето наречено на името на атамана „Андреевский острог”.

Терско-гребенските казаци не  съобщавали своята 

численост на властите,поради това е трудно  да се определи местата и размерът на първите заселвания.Предводителят на вайнахското общество 

Ших-Мурза Окоцки в 1588 г. съобщава ,че с него служат 500 теркски казаци, а турският паша Осман уверявал,че в 1583 г.

на Терек го нападат 1000 казаци.

Едновремено със заселване на свободни казаци,в Северен Кавказ периодично се появяват и служащи казаци.В 1562 г. тъстът на Иван Грозни,кабардинският княз Темрюк Идаров изисква от Москва помощ и при него е изпратен воеводата Г.С.Плещеев с отряд от 500 стрелци и пет атамана с казаци също 500 на брой.С тяхна помощ Темрюк подчинява друг

кабардински княз Пшеапшоко Кайтукин и му налага данък.

През септември 1565 г. Темрюк изисква помощ и са 

изпратени два отряда служащи казаци възглавявани от воеводите И.Дашков и Д.Ржевски.Отново разгромяват владенията на княз Пшеапшоко Кайтукин.

В 1588 г. в устието на Терек е построен град-крепост Терки ,в който са изпратени две хил. стрелци водени от

 А.И.Хворостинин и 800 казаци.Тези казаци носели 

задължителна царска служба,биле пеши и биле използвани 

от руското правителство като вспомагателна сила във 

военните акции в Северен Кавказ.Изпълнявали своята 

служба срещу парично и продоволствено заплащане и както и стрелците се подчинявали на воеводата.Често в документите

 от това време стрелците и казаците се споменават с общото название „государевых ратных людей”.Често руската администрация се обръща към свободните казаци с молби за участие в руските акции.

Висш орган на властта в казашката войска било събранието /круг/,на което се решавали всички важни въпроси,отношенията с руската администрация и със севернокавказките владетели.Събранието изпращало посланници с писма и молби,занимавало се със съдопроизводство,регулирало стопанския живот.На събранието избирали войскови атаман,обикновенно един от  атаманите на отделните селища с най-голям авторитет.По време на поход се избирал и походен атаман,който имал неограничени правомощия.Второто лице в йерархията бил есаулът. Отделните казашките селища също се управлявали от събрание,което решавало различни въпроси и избирало атаман и есаул.Обикновенно казашките селища носели имената на своите първооснователи или на атаманите си.От документите от 17 в. са известни сведения за терско-гребенските селища  Леонтьев, Шадрин, Курдюков, Уразов, Аристов, Гладков, Кирьянов, Потапов, Оскин, Яковлев, Андреев, Куклин, Лопоногов, Кондратьев, Симонов.В памет на най-почитаните атамани кръщавали и местности като Сарафанников Яр, Леонтьев Юрт.

Появата на свободни казашки селища в Северен Кавказ в

 16 в съвпада с активизирането на руската политика в този район.След превземането на Казан и Астрахан ,руската държава се разширява до Каспийско море и започва да установява връзки с кавказките владетели.Но това  изостря отношенията на Русия с Турция и Иран.По това време Русия се превръща в централизирана държава с все по-растяща роля в  международната политика.В този период в Северен Кавказ съществували малки феодални владения,враждуващи помежду си.Това пораждало апетитите на Кримското ханство и Турция за овладяването на Северен Кавказ и Астрахан.Съпротивлявайки се на тези опити,някои от кавказките владетели се обръщали за помощ към Русия.

Строейки първите руски градове-крепости в Северен Кавказ,руската администрация започва и контакти със свободните казаци ,заселили се по реките Терек и Сунжа.Терско-гребенските казаци биле опитни войни и в кавалерията и пехотата и добре се ориентирали в местността.Под техен контрол се оказват важни търговски и стратегически пътища ,като линията Темрюк-Пятигорье-Эльхотово-Терки-Дербент.

Във втората половина на 16 в. започва сближаване на

 терското казачество с Русия.Отначало руската 

администрация използвала свободните казаци  за определени задачи ,като съпровождане на посолства,охрана на превози,

в строителството на градовете-крепости и в някои походи.В замяна получавали парично и продоволствено заплащане.

Такива задачи свободните казаци изпълнявали само когато 

това не нарушавало техния интерес .Често казаците 

отказвали изпълнението на някои задачи и с цел да повишат цената си.

В 1651 г. бил построен Сунжанский острог,който бил 

защитен от природни прегради.Градът имал 

военно-стратегическо и търговско значение и в неговата

 охрана участвали и терски казаци.Самите терски казашки 

селища окръжавали руската крепост и по този

 начин се превръщали в надежна преграда.

Така се създала първата укрепена линия между 

устията на Терек и Сунжа.Река Терек се превръща в 

официална руска граница,по левия бряг на която се 

простирала редица от казашки селища,а град Терки става 

стратегически пункт от тази линия.

Укрепването на Русия в Северен Кавказ довежда до недоволството на Иран и Тарковския шамхал.Октомври 1651 г. иранският шах изпраща към руската крепост войска с участието и на шамхала.Към отбранителите на крепостта се присъединил и кабардинския княз Муцал Черкаски,а казашките селища преграждат пътя на неприятеля.След две седмици обсада и неуспешни опити за щтурм иранската войска се оттегля,като подлага на унищожение казашките селища,което влиза в историята като „Къзълбашкото разорение”.Жителите на Сунженский острог го напущат и се връщат в Терки.Русия изпраща допълнителни военни сили включително и с „огненным боем”.Близо десет от терско-гребенските селища останали невъзстановени, а много от казаците загинали или биле отведени в плен.

През 1656 г. терските казаци взимат участие във войната с Швеция при превземането на няколко крепости в Ливония и показват качествата на казашката конница.

В 1633 г. Малката Ногайска орда,бидейки васал на Кримското ханство, извършва редица нападения по руската граница.В 1636 Г. Русия организира военен поход срещу ордата ,в който взимат участие с конни отряди  кабардинци и терски казаци.Кабардинци и казаци взимат участие и в отбраната на град Черкаск на р.Дон ,обсаден от кримския хан в 1645 г. 

По време на въстанието на Степан Разин част от терските казаци се присъединяват към него,останалата част остава лоялна към руската държава.В 1671 г. отново кабардинци и терски казаци взимат участие в освобождаването на Астрахан.В периода 1677 – 1682 г. терските казаци участват при отблъсването на кримски войски при различни акции.

В края на 17 в. Русия периодично подпомага казашките селища с продоволствие и пари.За една година казаците получавали по три рубли и два фунта барут атаманът и по две рубли и един фунт барут редовите казаци.Постепенно свободното терско казачество се превръща в съставна част от руската армия.Дълго време отношенията между двете страни биле като между равноправни субекти.

Андалалско аварско общество - обичаи и вярвания

Андалал (Г1андалал.днес Гунибский район,Дагестан)е едно от свободните общества съществувало на територията на Дагестан.То се основавало на съюза на свободните граждани,обединени в общини.Общината се състояла от родове /тухуми/,живеещи съвместно на територията на едно селище,обладаващи частна собственост върху земята и право за ползване на общинната собственост - пасища и гори.В Андалал влизали общините на следните селища:

Согратль, Шангода, Обох, Мегеб,Ругуджа, Чох, Кудали, Кегер, Cилта, Салта, Шулани, Унтиб, Хиндах, Хоточ.Общините се управлявали от Съвет на старейшините,а начело на общесттвото стоял Кади,който се избирал на общо събрание на общините.След победата над Надир-шах през 1742 г. под ръководството на кадията Пир-Магомед Къелдеразул,става традиция за кадия да се избира представител от съответния согратлински род Къелдер.Основен поминък на обществото било овцевъдството,търговия и занаятчийство.През пролетта и лятото стадата пасели по алпийските пасища,а през есента в зимните пасища на Кази-кумухското шамхалство.След влизането на обществото в Руската империя,административният център се премества от Согратль в малкото селище Гуниб,разположено на върха на планината Гуниб,обгръщаща обществото и където била построена крепост.

Като най-древни богове андалалците почитали Слънцето/девойка/ и Луната/момък/ съответно Бакъ и МоцI.Красивата девойка винаги сравнявали със слънцето ,а безупречния младеж наричали луна.Във фолклора на различните аварски общества са останали следи от различни поверия свързани със слънцето и луната.

Ако едновременно вали дъжд и грее слънце това се обяснявало по следния начин – в с.Ругуджа – „лисицата се жени” , в с.Чох – „лисицата се жени за заека „ , в с.Шулани – „вълкът се жени за лисицата”.В село Бацада пък се смята,че „заекът се жени” при поява на дъга.

При продължителни дъждове,за да ги прекъснат ,децата рисували на земята слънчев диск с лъчи.В с.Бацада за да повикат слънцето да изгрее отново трябвало да се извърши следното – девойка,която види своята прабаба,трябва да изпече три питки от глина и да ги постави под навеса.Възможно е това да представлява своеобразно жертвоприношение на божеството Бакъ.

с.Гуниб

Гилденщет в 18 век записва  различни варианти на андалалските теонимите ЦIоба и Бечеда  - Tzow – при андийците; Bedschet – при анцухци, джарци, дидойци; Вedschas^A – при хунзахци.

Предполага се ,че Цiоб имал функции на бог-гръмовержец,тъй като при андийците и каратинците дъгата има и названия от типа „лък на бога” .,в село Бацада – „лък”,в с. Кудали – БулчIор – „черпак-стрела”,а мълнията се нарича «цIадул чIор» -  „огнен лъч”.В село Согратль смятали,че огнения лъч се получава при срещата на огъня на гърма с огъня на мълнията.

с.Чох

Също така с различни поверия се свързвали и мълнията и дърветата.Андалалците смятали,че мълнията най-често поразява дърветата орех,дива круша,ябълка и за това не се препоръчвало тези дървета да се засаждат близо до къщата или пък да се сяда под тях по време на дъжд.В село Шулани подготвяли дървени дъсчици от дива круша за предотвратяване на град.На тях с горещ гвоздей записвали изречения от Корана..След това дъсчиците се закачали за една седмица на стълба на верандата..След изтичане на седмицата дъсчиците се поставяли в памучни торбичики и занасяни от жени в известна пещера край селото,намираща се в местност край гроба на шейх и езеро и където се провеждали обряди.В село Бацада тези дъсчици ,наричани «къапал», се закачали по дърветата край селото.Извършвали се и други действия за предотвратяване на мълния,град и други нежелани явления.Стреляли с оръжие  в небето по дъждовния облак,за да изплашат „черната врана”,забивали нож в земята,разпръсквали из двора пепел,изнасяли навън топор или нож,скарата от огнището или тигана с дъното нагоре,а под тях сипвали пепел.В селата Чох,Шулани и Мегеб по време на дъжд излизала навън възрастна жена ,сваляла кърпата от главата си и изговаряла молби за прекратяване на дъжда.

старият Согратль

Друго почитано персонифицирано божество било „Майката на ветровете”  - «Гьорол эбел» или също срещащото се «Гьорол ясал» - „дъщеря на веетровете”.По време на силни ветрове плашели децата – „майката на ветровете,ще дойде да те вземе”.Също така лъжците и лекомислените хора наричали „вятърен кон” - «гьорол чу».За да спрат силния вятър хвърляли по вятъра кичур от косата на дете,първорожденно.Също така жените изготвяли парцалена кукла – ветрена кукла - Гьорол ясикIо,от слама изготвяли косите и ,забивали я в земята и подпалвали косите и,в така наречения обряд – изгнание на майката на ветровете.

женски костюм - с.Ругуджа

Персонификация на божеството на дъжда представлявал маскиран младеж играещ определена роля в обредите и наричан „дъждовно магаре”.От кръста нагоре бил „обличан” в купа от трева,подобно на сламена колибка.На кръста му вързвали връв ,за която деца и младежи го водели по дворовете и го обливали с вода.Едновременно с това пеели песни,а стопаните им раздавали сладкиши и плодове.В с.Кудали на участниците в обряда дарявали фасул и царевица.След обиколката на селото, в центъра му поставяли котел на огън и приготвяли „мугъ” от събраните дарове.От приготвеното блюдо раздавали на всички.В с. Шулани ролята на маскирания играела девойка,която заедно със съпровождащата я група обикаляла три пъти ,отдясно наляво около езерото в споменатата вече по-горе местност.След това колели бял овен,чието месо раздавали като милостиня.Описаните обряди се изпълнявали до средата на 20-ти век,а в някои села се изпълняват и досега.
природа край с.Салта

Маскиран персонаж участва и в други обряди на празниците Първа бразда,Ураза-байрам,сватби.В различните села маскираният носи различни имена,като Вълк,Магаре-вълк,Чакал-вълк.,Вълчи шапки,Маскирани вълци,Козел-вълк,Мечка-вълк,Мечка  и др.На главата си имали маски с прорези  за очите,носа и устата от кожа на вълк /овен,козел/,но с магарешки /вълчи/ уши.Обличали шуба наопъки,която при народите от Дагестан символизира плодородие и урожай.Всички свои действия маскираните изпълнавали мълчейки,тъй като немотата е признак на принадлежност към света на мъртвите.На сватби и празници маскираните се въргаляли в пепел,което се свързва с магия за плодовитост..На сватбите маскираните са двама – „мъж” и „жена”,като в някои случай мъж се преобличал като жена или обратното.Тяхната роля била да веселят публиката.Гостите на сватбата танцували с „жената”.В противовес на магическото мълчание,на ритуалния смях се приписва връзка с плодородието.

планината Тили-мезр

Друго поверие е вярата в съществуването на домовик,като андалалците си го представят като змия.Представяли  си я неголяма,тънка,сива/или зелена/ с шарки по гърба и две жълти петна на главата.Тя живее във основите на всеки дом и благополучието на дома зависи от нея.Забранено било да се обижда,наранява и убива.В четвъртък вечер на горещите въглени хвърляли стара овча мазнина и шепа брашно и захар,като своеобразно жертвоприношение за домовика.Също домовика-змия можело да угощават с мляко,халва,изпечени само от едната страна питки «бачIури». Интересно е ,че в с.Шулани домовика считат за негативен персонаж и с неговото име се наричат злите хора,което може би е съхранено недобро отношение към змията въобще.Съхранило се е подменено название на змията -  «малгIун» -" проклето".Според жителите на селото главния дявол е Иблис и след него следва МалгIун.

Магически свойства се приписват на частите на тялото на змията и най-вече на змийския език.Ако изтръгнатия змийски език се завърже с червен конец и се държи в джоба,може да спечелиш любимата,да победиш в спор или да се опазиш от уроки.Поставен в обувката пък давал допълнителни сили.Други аварци – гидатлинците домовика-змия наричали Карж,те никога не убивали допълзяла змия или друго земноводно,а само го премествали с думите „Ела вчера!”

 мемориален комплекс Андалал

 

В с. Мегеб покровител на дома считали централния стълб («тIал»),който си 

представяли като девойка и наричали „девойката,охраняваща дома”. 

 

Друго митологично същество е Гъартай -страшна великанка,с дълги
разпуснати побелели коси,дълги нокти с която плашели децата.С това име 
също често наричали  злите и напористи жени.

В с.Бацада съществува следната приказка за Гъартай.Гъартай преследвала един човек за да го изяде,изяла първо коня му и след това продължила да го преследва.Човекът хвърлил зад себе си игла и от нея израстнала желязна гора.Гъртай стъпкала гората и продължила да го гони.Тогава човекът произнесъл магическо заклинание непреводимо на аварски : Бохал гIедер гIе'ло, цIодор гIи гьо-гьо!.Появили се три лъва,които се нахвърлили на Гъартай,разкъсали я и я изяли.Една капка кръв паднала на едно листо,което попаднало в джоба на човека.Листото се превърнало в бебе ,а то – в Гъартай.Мъжът отново произнесъл заклинанието,появили се три лъва и които най-после окончателно изяли Гъартай. 

Източник:

Сефербеков Руслан Ибрагимович."Языческие боги и демоны аварцев-андалальцев"

фотосите са взети от 
/www.gunib.ru

forumkavkaz.com