Кавказки речник 5

Аварски

чол 1. род. п. от чу 2. конски; ~ гьан конско месо;

чIер (чIарSца, чIарSл) запечени житни зърна; пуканки

игSт (-ас, -асул, -ал) 1. джигит; храбрец, герой; 2. (-алъ, -алъул) Игит (прякор, име за куче)

игSтлъи (-ялъ, -ялъул) храброст, геройство

чотІа гьунáрал гьаризе да демонстрирам джигитовка /буквално – да извърша подвиг върху коня/

              

цIáраки (-ялъ, -ялъул, -ял) хазяйство, огнище, двор; дом

цIецI 1) (-алъ, -алъул, цIýцIдул) анат. Желязо

чýрибихх/изе (-ула, -ила, -ана, -е) да ходя по естествена нужда

чIор (-алъ, -алъул//-ил, -ал) 1) стрела (оръжие); ~ил мацI наконечник на стрела

Ингушки

Ала – 1.пламък, 2.да кажа ала йиш я – мога да кажа

Алла – лежа, намирам се

аьрга същ. *рогозка, прил. *зелен (за плод) *неузрял *циновочный

аьрда прил. *ляв

аьтта прил. *десен

аьтта оагIора прил. *десен нареч. *надясно

бIалг същ. *къс, парче

бIарг същ. *око сийна бIаргаш сини очи

бIарг хилийта глаг. *да урочасам

бала същ. *беда *нещастие *грижа

бала хьега глаг. *да страдам

балха прил. *работен

барт същ. *съюз

барта ваха глаг. *да се съглася с някого

барта вахар същ. *сделка

безам сущ. *желание безам хила да имам желание *любов *чувство

болх сущ. *дело (занятие) болх бе да работя *работа *труд

вада глаг. *да бягам, да избягам

вадар сущ. *бяг *бягство

виIий воI същ. *внук (сын сына)

виIий йоI същ. *внучка (дочь сына)

воI сущ. *син

воккхагIа прил. *старши (по възраст)

воккхагIа вола воша същ. *брат (старши)

воккха саг същ. *дядо, стар човек, старец

къаьна прил. *несвеж (стар) *стар

 

говр същ. *кон

говрий прил. *конски

дIуа де глаг. *да се моля

да същ. *баща,  *стопанин глаг. *има *да се приближавам *да летя *да дойда, настъпя *да донеса *да заслужа

даар сущ. *блюдо (ястие)

дала глаг. *давам *да се превърна *да предложа *да изгубя *да умра

дика същ. *добро *качество прил. *гладък *добър *качествен*прелестен *хубав

дика баьри същ. *джигит

даьла същ. *аллах *бог далла хоастам ба слава богу *творец (Бог)

даь нана същ. *баба (майка на бащата)

даь нана нана същ. *прабаба

даь-ноаной прил. *родителски

дуIа същ. * гръмотевична буря

дух същ. *същност

духь сущ. *край

ды същ. *кон

жIайхо същ. *аварец

жIале прил. *кучешки

жIали същ. *куче

жIарг същ. *кръст

жий същ. *овца

зов същ. *звън

зовз същ. *страхливец

зовза прил. *боязлив *страхлив

йIовхал същ. *жега, горещина

йоI същ. *девойка *дъщеря

йоIал същ. *девственост *чест (целомъдрие)

йоIал доханза прил. *невинен (девствен)

йоI-саг същ. *девойка

кIотарг същ. *  храст

кIотаргаш същ. *храст

кIуж същ. *чуб, плитка

кий същ. *шапка

кийча прил. *готов (подготовен)

ког същ. *лапа *стъпало

йоккха саг същ. *старица

За отношенията между кабардинци и Тарковското шамхалство 16-17 в.

 по А.М.Аджиев и Г.Гусейнов

Историческите хроники от 16-17 в. показват, че държавните интереси на кумикския Тарковски шамхал не се ограничават в пределите на Дагестан. Известно е съперничеството му с кабар-динските князе, при сблъсъците с които в 1566 г. в Кабарда загива шамхалът Будай, а в 1641 г. синът на Султан-Мут – Айдемир. Вероятно след това кримският хан, според думите на Евлия Челеби, назначил за кадия в крепостта Шад-Кермен на брега на р.Дженджек/Зеленчук/, произлизащият от кумиките Тухтар Хаджи-Али и с когото в крепостта се настанили сто млади войни кумики.

   В първата половина на 17 в. се оформя конфедерация от кумикски княжества, васални по отношение на Тарковското шамхалство, сред които е и владението на Султан-Мут, обхващащо долната част на Мичикич и Салатавски окръг, граничещи с областта Гумбет. Тук под долната част на Мичикич трябва да се разбира, отстъпената по-късно на фамилията Турлови територия обхващаща Чечен-Тала, Герменчук, Шали, Атага и др, селища, заселени по-късно с нахи.

   Към този период изследователите причисляват възникването на чеченските фолклорни песни илли. Характерно е, че в песните за назоваване на  кумикския етнос се използва думата„тарковски”, като например песните: "Иллио тарковском молодце казаке, сыне вдовы, Актоле, сыне Джумы", "Илли отарковском молодце и сыне вдовы" и "Илли о кабардинце Солсе, вдовьемсыне и тарковском молодце".

В песните Каспийско море се нарича Таркхойн хIорд / "Таркинское море"/, подобно на аварското му название „Анжи море”.

   Недалеч от чеченците, намиращи се в кумикската зона на влияние, се намира Кабарда и това предопределя съперничеството за влияние и владене на тези територии с Тарковското шамхалство. В кумикската народна песен /йыре/  "Об Ибаке и Зоруше", се говори за необходимост да се посетят чегемци /жителите на балкарското общество Чегем/ и да се определи кой ще бъде кабак-узден в Кабарда и ще събере налога от жителите. Възможно е в песента да се имат предвид граничните, западни кумикски райони и тяхната охрана. Героят от песента, Ибак, който предполагаемо е бил началник на пограничната стража, се връща с 40 дружинници, но загива в сражение, както се говори в песента на пограничния път, към народите и страните „Гелбакъ”, под което название специалистите разбират Горен Чирюрт. Зоруш, брат на Ибак, решава да отиде при  чегемци, да стане кабак-узден и да вземе дължимия налог. Според А.М.Аджиев, който анализира песента, майката на Ибак и Зоруш би могла да бъде гелбахска княгиня, чиито права се простирали до Кабарда. Според него, героите биха могли да бъдат кумики-брагунци, които се упоменават в някои варианти на песента, като този отселото Буглен.

   Според някои варианти на преданието за Султан-Мут, записани от Бакиханов, той първоначално пребивавал в Чир-Юрт/Гелбах/, а по-късно след знаменитата Караманска битка се преселил в Ендирей.Може би трябва да се отбележи също, че за да закрепи властта си Султан-Мут се жени за дъщерите на кабардинския княз Алхас Джиляхстанов и кайтагския уцмий.Друг интересен момент при анализирането на връзките на Ендиреевския владетел, е обстоятелството, че важна роля за успеха му да се отдели и придобие самостоятелно владение изиграл неговият възпитател /аталик/, сала-узденът от Гелбах, Беге.

Според Евлия Челеби в 1666 г. в средновековния град Татартуп, намиращ се на левия бряг на р.Терек срещу селището Елхотово се намират множество пазители, служители при гробница от кумикски произход.Гусейнов също обръща внимание на една скоро записана от Г.Оразаев в 1988 г. народна песен в която се пее следното:

"Болгъурлар, ессиз, Болгъур тав, Болгъур тав. 
Сенден бийик тав болмас. 
...Хан гюбе, сенден асил зат болмас! 
Болгъуртавну бийиклиги не болсун, - 
Сасыкъ гёзел деген эмгексиз 
Топурагъын алып тавгъа - тюзге атгъан сонг? 

Болгуров без владетеля, Болгур-гора, Болгур-гора. 
Тебя выше горы не будет. 
...Ханская кольчуга, тебя драгоценнее (благороднее) вещи не будет. 
Что с того, что Болгур-гора высока, если 
Хорьком называемая [существо], беззаботно 

Почву ее взяв, но гору-равнинуразбросала?"

Песента се датира към 16-17в., заради споменатата в нея станица Кюрдюковска , която е една от първите станици, основана от гребенските казаци. Оразаев я намира като арабографически запис в Хасавюрт.

Гусейнов локализира споменаваната в песента Болгур-планина /Болгъур тав/ в областта Пятигорье, представляваща наклонена равнина, сред която се издигат 18 планини,

В друга народна героическа кумикска песен се споменава наименованието Борагъан, в която за героя, жител на Аксай се говори следното:  "...Полностью всей Кабарды половины Ты с Борагъаном называемых областей, Ты, не примериваясьпоехав, добычу (жену) взял". Възможно е текстът на тази песен да се отнася за периода, когато брагунците са живеели в дадения район. Съществуват и други фолклорни кумикски песни, свързани с областите Кабарда, Карачай , Балкария.   и Бештау. В  тази област в периода 16-17 в. не живеели масово кабардинци. Според някои изследователи в този район Султан-Мут заселва брагунци край устието на р.Сунжа в 1619 г.

Кавказки речник 4

лакски

камък - чару
кефир - тарт нак1
книга - 1.лу, жуж 2.тапттар
кожа - 1.бурчу, 2.ккири, ккамара, макьара
дом - къатри, катта
майка - нину, дада
майчица - ттул нину, ниттулссу
шия - ссурссу, дарвач
мъж - адимина, чув, бурхьничув, ивсса чув, хьусса чув, иялсса чув
жена,съпруга - щарсса, щар,кулпат

балкарски


къартчыгъа- ястреб

хорлагъан- 1. прич. от хорларгъа; 2. победи­тел; 

хорларгъа        1) да победя, да удържа победа над някого; ; джауну ~ да победя врага; 

 2) да преодолея нещо, да подтискам нещо или някого /страх/;

бойлау и. д.к бойларгъа подчинение, поко­рение 

белги   1)знак, условное обозначение,2.признак, 3 черта, граница,4 сигнал, 5 подарък от девойка на младеж в знак на съгласие да стане негова жена.

 

къаб II 1 кутия,футляр, къол къаб - ръкавица, къурт къаб - пашкул, 2. образ , да се пробразя, да се превърна в нещо, ит ~ына кирирге фолк.- да се превърна в куче, ит ~ха кийирирге- да превърна/някого/ в куче 3 рамки, предел , ~дан чыкъма - не излизай извън рамките

къып -къымыжа съвършенно гол; ~ бо­лургъа да се съблека гол

къыппа кълбо/прежда/

сан       I1) мат. число, цифра; къурам ~ съставно число;  2) численност, количество;

сан       II1)крайници;  2) тяло; ~ла организъм; ~ы ариу красиво телосложение; ~ыны битгени телосложение; фигура; ~ын тутуу осанка

санагъат          карач. 1) занаят, производство 

санагъатчы     карач. занаятчия

дуккулларгъа да разкъсвам на парчета, 

быз  : ~ этерге- да дразня някого

сымарларгъа   Iнаблюдавам някого, нещо;

сымарлау        Iи. д. к сымарларгъа Iнаблюде­ние

сюйюмчю       карач. подарък за съобщение на приятна вест; ~ алыргьа да получа подарок за радостна вест;

сын      Iнадгробие || надгробен; ~ таш над­гробие, надгробен паметник; ~ ташны джазыуу надгробен надпис; ~ ташлыкъ материал (камень, гранит, мрамор) за надгробен паметник; ~ къатаргъа да стоя мирно

сынау 1. и. д.к сынаргъа I; 2опитен, изпитателен, пробен; ~ дерс пробен урок;

чигат   запруда, дига (в древната оросителна сис­тема на карачаевци)

чигинджи   балк.-  стълб; подставка; опорен стълб, опора

чыгъаргъа – 1. алгъа ~-  да изляза напред, да изпреваря, аллына ~ - да изляза насреща на някого, 2. да се уволня,3.да се отправям на път, 4 да се появя , да изникна, 5 излизам от печат, 6. да започвам, 7 да се намеря, 8 да се образувам, да възникна.....17 да произлизам /от някаква среда/, ....25 да премина /курс/, 

об -соб: ~ эте айланыргъа груб. ходить и трепать языком 

обур 1.мит колдун, вещица, магьосник,  2. прен. умен, съобразителен ; ~ къабырда тохтамаз погов. вещицата и в гроба няма да стои

къууаларгъа 1) подгонвам, изгонвам някого, догонвам, преследвам

лезгински 

КЬУЬЛ (-уь, -е, -ер) 1) анат. стъпало, 2) прен. оказвам натиск на някого,3)

кьуьл авун танцувам

КЬУЬЛУН (-из, -на, куьл ая) . кьуьл 3) (кьуьл авун).