Алазанската долина и Джаро-Белоканските общества

Алазанската долина се простира по южното подножие на Голям Кавказ между реките Алазани и Агричай. С река Алазани е свързана  древната област Камбисена.Изследователите не са на единно мнение на коя от древните държави е принадлежала първоначално тази област – Велика Армения,Кавказка Албания или Иберия.Страбон упоменава Камбисена прилежаща до река Алазани и представляваща безводна и камениста област през която преминава проходът от Иберия към Албания.На друго място Страбон определя областите Камбисена и Хорзена като най-северни и намиращи се на границата на Кавказките планини и Иберия.От това определение следва изводът,че в периода 1 в пр.н.е – 1 в. от н.е. Камбисена представлява погранична област между Иберия,Армения и Албания,и на територията и живеят представители и на трите етноса. Според Давид Багриатони реката Алазани е получила името си от скитите,заселили се също тук в древността.

 

Според концепцията на редица азербайджански изследователи,наследници на известните от източниците албански племена лбини и силви,живеещи в областта Лпин са кавказките аварци.Съвременното аварско население от Алазанската долина се дели на две групи – лъебелал /тлебели / и хъванал /хвани /.Интересно е също и това,че вайнахите наричат аварците,живеещи край горното течение на Андийско Койсу силе или сули при това изследователите локализират древните силви имено в този район. Според академик И.А.Джавахишвили в името на река Иори може би е скрита аварската дума ор,означаваща овраг,а по-ранното и значение е долина,ручей.Тук можем да споменем също и лезгинската дума КIАМ - овраг,долина и балкарската джар означаваща също овраг.
В резултат на изследвания лингвистът Я.Сулейманов стига до извода,че хунзахският говор на аварския език,преди да се озове на днешната си територия се намирал южно от закаталските аварци.,чиято южна граница се явява р.Алазани.Алазани се явява и северна граница на историческата територия на древните лпини.В средновековни исторически източници се споменава Хузиних,син на Лекан,който изкачил планинските проходи и построил града наречен на неговото име.В Белокански район съществуват два населени пункта Билкан и Цилбан / Ц1албан/.Едно предположение на Шахбан Хапизов е ,че е възможно  топонимът Билкан да произлиза от Лъебел –к1ан от аварски -  място  на лбелите.Най-големите коренни родове – Белокан,Х1алажал,Горгиял и Гъараг1алилал имат общо название лъебелал,а старата част на Белокан се намирала на десния бряг на река Билкан-ор.От другата страна на реката ,малко по-нагоре се намирало древното селище Цалбан,чието название поражда аналогия с името на племето силви.

Друга историческа област ,с която се свързват земите на Алазанската долина е западната част на Кавказка Албания – Ерети,означаващо на грузински място или планина на ерите,но в грузинските източници не се посочват точни граници на областта.Н.Бердзенишвили свързва етнонима ери с грузинските еристави и счита,че тези албански племена играят важна роля за развитието на феодалното общество в Източна Грузия.Една от планините северно от Джар,носи името Эрасул меэр,а преданията свързват нейното име с легендарния Ерос от племето „еразул”. Може да се предположи,че ерите са обитавали тази местност.

  В началото на 7 век,земите на Алазанската долина се намират в сферите на влияние на Сасанидски Иран и Византия.В източната част на съвременен Джар са се съхранили руините на старинно селище Акаван.Надгробни надписи свидетелсват ранен не грузински и не арабски  произход.Заедно с Иберия ,Аран бил една от административните единици на Сасанидската империя.В средата на 7 в. всички страни влизащи в състава на Персия биле включени в Арабския халифат.

Още след смъртта на Мохамед при първите халифи ,арабите започнали завоевания на земи и страни,разположени извън Арабия.В 636 г в битката при Ярмук нанесли поражение на византийците,а след година разбили и сасанидите.Първият арабски поход на север към Дагестан според изследователите се състоял в 643 . по времето на халиф Омар.Тук е интересно да споменем хипотезата на А.В.Гадло,че българите от Кубратовата държава първи имали сблъсък с арабските войни,което е една от причините за отслабване на държавата.В "Этническая история Северного Кавказа IV-Xвв" той пише следното :


"В середине VII в. Оногуро-Булгарское обединение первым приняло на себя удар арабских войск в восточной части Предкавказья.Несмотря на то ,что удар был отбит ,столкновение с арабами привело к ослаблению союза ,чем не замедлили воспользоваться  хазары."



При третия халиф походите се възобновили и биле взети Кабала и Шаки.По това време арабският пълководец Абу Муслим достигнал Джарския район в Алазанската долина.За този пълководец,дагестанският летописец Хайдарбек Геничутлински пише: « и с него дошли множество велики учени и славни праведници,а също и голямо количество войни».

В 60-те години на 7 в. Арабите предприели походи срещу хазарите.Началото на 8 в. се характеризира с непрекъснати арабо-хазарски войни,постоянни походи на арабите в северните земи често по Лекетския път,минаващ през Алазанската долина.Арабският халифат преобразувал албанската църква в монофизитска и засилва арменското влияние в региона.По времето на албанския католикос Нерс-Бакура,албанската църква напълно губи своята независимост.

При  халиф Абдалмалик /685-714 г. / ,възползвайки се от отслабването на Византия,желанието на арабите да покорят Източен Кавказ се възражда,а с него и военните походи в региона.Арабски източник съобщава,че пълководецът Марван ибн Мухамед,брат на халифа,по време на похода си срещу Сарир /Хунзах/,обсажда редица крепости и превзел крепостта «ал-Балал».Тези походи вероятно са свързани с необходимостта от овладяването на стратегическите пътища и проходи през Кавказките планини. Според историческото съчинение «Матиане Картлиса»,Лекетският стратигически път съществувал още в 8 в. и започвал от територията на съвременното селище Джар,минавал през Тала,Чардах,Калал и продължавал в планините на Дагестан

Към 750 г. Арабският халифат губи Кахетия и Ерети.Грузинската държава отново прави опити да възстанови християнството в тези области ,а и своето влияние В грузинското съчинение «Историческа хроника на псевдо Джуаншер» се  съобщава,че управителят Арчил,син на Стефаноз,син на Гурген, дошъл в Кахетия,и я подарил на своите дружинници,след това отседнал в Цукети и построил замък Касри,а в долината Лаквасти издигнал крепост.Цукети се отъждествява от специалистите с Шеки или Цахур,а Лаквасти с Лекетската долина в Закаталски район или с Лагодехи в Грузия,на границата с Белокански район.Съобщава се също,че Арчил не отнел земите на владетеля на Цукети,Абухосро ,под чиято власт се намирали туши и хунзахци.В междуречието Арчил построил град-крепост Нухпати..Някои специалисти отъждествяват тази крепост с древния град  Нуха,днес град Шеки в АР. Г.Гейбулатов свързва Нухпати с аварското селище Нухбик в Закаталски район на границата с Белокански район.

 Така земите на Алазанската долина попадат под властта на източно-грузински царе,като се наблюдава известна асимилация на местното население.

По този начин мюсюлманската религия не могла да се закрепи в този район.Войната на арабите с Хазария продължила около 80 години.Отношението към християните било търпимо,като в отношението си към иудеите и християните, арабите се ограничавали само с налагането на данък харадж.Въпреки отсъствието на централизирана власт,ислямът бавно прониквал в Алазанската долина.В следващите векове ,влиянието на халифата било слабо,а обстановката напрегната.Разглежданата територия се управлявала от владетелите на Сарир.В края на 9 в.дербентските и ширванските емири правили опити за разпространение на исляма главно в Кумух и Сарир.

В грузинските източници се отбелязва,че в началото на 11 в. царят на Кахетия ,Квирик покорява Ерети и създава няколко воеводства,едно от които е Мачинското и в него влизат земите на Алазанската долина с център Шеки.Във втората половина на 11 в. то било присъединено към Грузия.В този период грузинската и арменската църква и мюсюлманството биле в противоборство помежду си,а също и с местното езичество.Независимо от религията си ,местното албанско население съхранявало дълго старинния си език.В този период засилва влиянието си селджукската империя,а нейните владетели последователно внедрявали ислямската религия.Покорените от селджуките Дербент и Ширван се превръщат в мюсюлмански религиозни кавказки центрове.

В селището Цахур, в края на 11 в. било построено медресе.В Рутулския район на Дагестан,намиращ се на границата на Закатало-Кахската зона са намерени епиграфически арабоезични паметници датирани от средата на 12 в. В селището Джар са намерени арабоезични надписи от 13 в. на стената на старинната кула Джункоз-кала.В историята на Джарското общество тази кула играе важна роля и според преданията многократно е възстановявана.Тези паметници свидетелстват,че въпреки господството на християнската религия ,в този район съществували и огнища на мюсюлманството.

От запазените надписи е възстановена фразата «Бурдж ал-Лукман»,а също и стих от Корана.Съгласно преданията по време на монголските походи ,местното население създава малка държава,независима от Грузия.В една от запазените надписи на Джунгоз-кала са указани имената на участниците в това събитие.

Руският офицер М.А.Коцебу в 1826 г. написал една от историческите версиите за възникването на Джаро-Белоканската република и Елисуйското султанство.Населението на Закаталските земи,според тази версия,било първоначално грузинско,а източни съседи им биле гулхадари или в дагестански вариант булхъадари,обитаващи в Дагестан джурмути /ч1урмут1ал/,тленсерухци /къенсер-к1ессер/,кусурци /къусурал/,калялци,мишлешци и цахури /ц1ахур/.Тези територии влизали в Кахетинското царство разделени в две провинции съответстващи на джаро-белоканските и елисуйските земи.Около 13 в. тези гулхадари-булхадари идвали на територията за изпълнение на тежки стопански дейности и получавали заплащане от грузинците.Когато кахетинците престанали да ги допущат в земите си,те сформирали отряди с помощта на дагестанските племена,които извършвали набези и грабеж.В крайна сметка те надделяли и изцяло завзели земите от този район и започнали да налагат мюсюлманската религия.

Според Коцебу първият султан на Кахския район бил грузински княз ,изменил на своята вяра.По-късно местопребиваването на султаните било пренесено от Ках в Елису.Коцебу разказва,че гулхадарите напуснали своите безплодни земи и се заселили в долината.Те се разделили на пет общества – Белоканско,Джарско,Джинихско,Мухахско и Талско.Към всяко общество биле причислени определен брой села  и подчинени селища на завареното население.

Майор Каганов в своите записки от 1831 г. пише,че джарските лезгинци дошли от Хунзах,по молба на грузинците за защита от тяхните съплеменници.Постепенно те се превърнали в господстващи,а грузинците в подвластно население.

И.Линевич,в своите изследвания цитира цахурско предание отнасящо се за произхода на елисуйските князе –бекове.Според него цахурци избирали своите управители сред аристократи,заселили се да живеят в Цахур от несъществуващо планинско селище Хиц,изгонени от там.Тези аристократи,поради прекаленото си възгордяване, биле избити в началото на 17 в.Оцеляла само една бременна жена от техните родове,която се укрила в селището Елису и родила момче Алибек,чиито потомци управлявали и се наричали султани.Линевич също съобщава за съществуването на цахурско-калтакски диалект в елисуйската зона,а също и употребата на особен език в селището Малаха.

 Друго предание,разказано от И.А. фон Потто,гласи че независимото от Грузия  селище Ках носило името Тарагай,по името на своя управител,брат на управителя на Цахур Горги или Георгий-хан и двамата християни.Жителите на Тарагай биле нападнати от мюсюлманите от Хнов и в тази ситуация на тяхна страна се намесил Алибек от селището Хиц.По-късно управителите на Хиц покорили Цахур,а по-късно и Ках и изгонили тамошните управители.

Според Д.Бакрадзе,опирайки се на грузински източници,в древността територията на Закаталски окръг влизала в състава на Кавказка Албания.Към първото хилядолетие от новата ера ,тези земи се оказват в границите на Ерети,княжество населено с грузинци,но изповядващи монофизитство,които в 10 в. преминали към православието.В 11 в. тази територия става ериставство в състава на Кахетия.а в 15 в.  е разделена на два уезда Елисенски и Цукетски.В 17-18 в. ,възползвайки се от неуредици в Грузия,територията е отнета от лезгинци,под които най-често се подразбират аварци и цахури.Опорни пунктове на лезгинците в противостоянието им с Грузия биле Джар и Белокан.Лезгински по произход,а по точно цахурски биле  и някои селища от Елисуйското султанство,възникнали най-рано в 15 в.

В планинските общества от този регион се съчетавали древните норми на обичайното право с тези на шериата.В дагестанските езици съществуват различни термини означаващи обичайно право еквивалентни на арабските урф,адат или адл..В аварският език то се нарича «батл» /баль/. В 17-18 в. В Джаро-Белоканските общества важна роля играят старейшините,наричани кевхи,а с установяването на руската власт – старшини и духовните лица – кади.До 19 в. властта в тези общества се намирал в ръцете на светските управители старшини и кадиите.Те осъществявали и ръководели външната политика,осъществявали вътрешното управление,Избирането на старшина ставало на народно събрание и се съблюдавал специален обряд.Всяка година един старейшина се избирал от всеки тухум не по-млад от 40 години,а избраните старейшини влизали в състава на Съвета на Старейшините.

В средата на 18 в. висшите духовни и светски лица от Джаро-Белоканското общество,представители на други съседни общества и селища се събират в местността Агдам за систематизация и съгласуване  на съществуващите обичайно-правни норми и шериата.Всички норми приети на това събрание са известни под името «Постановления на събранието в Агдам» и могат да се определят като първия правов паметник на Джаро-Белоканското общество

Закаталски аварки

 Днес Джаро-Белоканските общества са част от Азербайджан /Белокански и Закаталски район / и към етническата и религиозна пъстрота може да прибавим и азерска,руска,украинска,татарска етнокултури.