Обичаят кръвна мъст е разпространен сред всички народи на Кавказ.Чеченците наричат този обичай чир,а ингушите пха.Кръвната мъст няма давност,но може да се достигне до прошка и примирие,прекратяване на кръвната мъст.След исламизацията на Северен Кавказ 16-17в към горския обичай – адет,добавили някои шариатски норми.Позволявало се да се убие само извършителя на простъпката.Ако виновника умирал в чужбина или следите му се загубвали,се позволявало убийството на неговия брат.За убийството на жена,ако тя не е войн и не е убита в сражение ,се разрешавало убийството на двама мъже.Когато целия народ е пред бедствие кръвните врагове сами се помирявали.Преди 65г,по време на депортацията и ингушите се качвали на влаковете,много от тях викали в тълпата:предайте на този и този ,че прекратяваме враждата.
Известните боеви кули в Ингушетия служили и за убежище на преследваните от отмъстители и понякога не ги напущали до края на живота си,а имало опити и да бъдат щурмувани от враждуващия род.
Повод за начало на обряда може да бъде убийство,раняване,похищаване на девойка,присвояване на земя,оскърбяване на гост ,на честта или на домашното огнище.Ако се установи,че убиецът е виновен за спречкването,при родствениците му се отправя старейшина на селото или далечен роднина на жертвата ,който съобщава решението за начало на вендетата.Ако убиецът живее в едно и също селище с жертвата,той заедно със семейството го напуща колкото се може по-далеч или както се казва става «Луровелла», или «скрывающийся от кровной мести».
Съществуват няколко начина за прекратяване на вендетата.Виновникът за убийството може да влезе в дома на семейството на убития ,да се доближи до майка му и да целуне гърдите и.Така той става млечен брат на убития.Или да вземе в ръка веригата на която виси котела над огнището.Тази верига е свещена и се предава от поколение на поколение.Тези способи обаче практически са почти недостижими.При изпълнението на самото отмъщение пък има специфични нюанси:раняването трябва да се нанесе на същото място и със същото оръжие,което използвал убиецът.Дори и раненият да не умирал отмъщението се считало извършено.
Примирието се извършва след достигане на принципно съгласие.В определен час на място край селото се срещат представители от двата рода облечени в тъмни дрехи и с покрити глави и без да вдигат глави и да се поглеждат в очите.След приветствия и молитви,роднина на убития трябва да обръсне главата и брадата на виновника.Счита се,че ако при бръсненето той не се поддаде да пререже врата на врага си ,значи наистина му е простил.
В 19в по времето на имам Шамил се приема,че потърпевшата страна може да избере кого да убие.Например ,ако убиецът е не много уважаван човек,можело да убият неговия брат,за да се нанесе по-дълбока рана на рода.
Ако за виновността на няма достатъчни доказателства,подозираният трябва да извърши клетва пред неговите роднини,тъй като клетвопрестъплението се счита за голям грях.Ако с него дойдат малко роднини,обикновено го изпращат с думите :Доведи и старците да разделят с тебе клетвата.Ако въпреки това подозираният в убийство даде лъжлива клетва,прошката се анулираАко убиецът бъде убит от приятел,а не родственик,това се счита за ново убийство
Да отмъсти може и жена-сестра или майка ,ако в семейството няма мъж.В К омсомольское ,селище в Урус-Мартановски район се помни случай на неотдавна починала жена,която живеела с едно желание – да отмъсти за смъртта на брат си.Тя се заклела да извърши това,а ако не успее ще носи винаги мъжки панталони,които облякла след смъртта му.
Хевсурите наричали прославен този,който отмъщавал за кръвта на свой роднина.Убивайки кистинец/вайнах/ хевсурът се завръщал в дома си именит и с него се гордеел целия род.Посвещавали му песни и стихове,а неговата история се предавала през поколенията.Ако хевсурът не бил прославлен ,за него жените не желаели да се оженят.Според грузинците ,убитият кистинец става слуга на убития от него хевсур в бъдещия живот.Хевсурът режел дясната ръка на убития за доказателство на своето геройство и я прикрепял към стената на своята кула.Героят се оценявал по количеството отрязани ръце.
За тези времена е останал един виц за хевсура
«Понедельник — я печален;
Вторник — я печален;
Среда — пришел Асланбек, убил моего брата;
Четверг — пошел я, убил отца Асланбека;
Пятница — пришел Асланбек, убил моего отца;
Суббота — пошел я, убил его сына;
Воскресенье — я печален».
Вторник — я печален;
Среда — пришел Асланбек, убил моего брата;
Четверг — пошел я, убил отца Асланбека;
Пятница — пришел Асланбек, убил моего отца;
Суббота — пошел я, убил его сына;
Воскресенье — я печален».
По времето на масови миграции се усложнява стопанската и политическата дейност на народите,извършва се разеединение на кръвнородствените колективи и етническата интеграция,започва образуване на полиетнически колективи.Отделят се малките семейства и осъществяването на обичая кръвна мъст става опасно и рисковано.Кръвнородствените интереси започват да отстъпват пред военно-политическите.
Източници:
www.vendetta.su На този сайт също може да се прочете за прилагане на вендета при албанци,пущуни,немци и др.
