неделя, 18 юли 2010 г.

Защо слънцето спира преди залез

 из карачаевски сказания

От най-малка възраст Сатанай умеела да изработва различни ръкоделия.Била толкова добра майсторка,че за един ден ушивала по едно ръкоделие и ни една жена не можела да го изготви по-добре от Сатанай.Сред нартите имало един много добър майстор - всеки ден изготвял по едно седло.
Веднъж момъкът дошъл при Сатанай и казал:
-Хайде да се съревноваваме кой е по-добър майстор.
Двамата решили да премерят сили.На другия ден от ранна сутрин всеки се захванал за своето дело.Двамата много се стараели и никой не отстъпвал на другия.
Вечерта, когато слънцето започвало да залязва ,младежът решил,че почти е свършил своята работо отишъл при Сатанай.Но Сатанай не могла да завърши свята княжеска рокля наравно с него.Тогава тя се обърнала към слънцето и го помолила:
-О почтенно слънце,създадено за наша радост,изчакай още малко заради моята чест!

Слънцето изчакало малко,следейки работата на Сатанай.А тя без да губи време завършила роклята и я облякла.
От тогава вечер ,когато слънцето бавно слиза по небето ,то спира за малко преди да залезе.
Прочетено в  altaica.narod.ru 

Сосрук в подземния свят

из балкарския нартски епос


Завърнал се от далечни скитания и заболял нартът Ерюзмек/Йорюзмек/ .Разтревожената Сатанай пробвала различни лекове,но ни едно не помагало.Тогава тя се обърнала с молба към сина си Сосрук: зад планини и морета в една гора има поляна,на поляната дворец от бял мрамор,а в двореца живее прекрасна дева.Пред ложето и от чисто злато плават златни рибки.На всяка цена Сосрук трябва да се сдобие със златна рибка – щом я изяде Ерюзмек веднага ще оздравее.
Отправили се Сосрук и двама от братята му в търсене на златната рибка.Стигнали до място,където пътят се разделял на три посоки.Сосрук тръгнал на изток,а братята му на запад.Слес седмото денонощие Сосрук стигнал до поляна,където пасели табун коне.От гората излязъл непознат мъж и подарил на Сосруко особен дългогривест кон.Яхнал го Сосрук ,мушнал го в хълбока,а коня проговорил:
-Защо ме оскърбяваш така ,млади княже,защо излишно дърпаш юздите? Ако бъдеш истински мъж и добър ездач и аз ще бъда достоен кон за тебе.

Сосрук отслабил юздите и дал воля на коня и така препускали по тясна пътечка през гората докато стигнали поляна.През поляната течал черен ручей,на една скала стоял чернобрад непознат ,който дал такъв съвет на витяза:
- Имам двама братя,а най-младия живее на един ден път от девойката ,която търсиш.Като стигнеш до средния,ще си смениш коня,а после и при другия.Пази се от хитрините на девойката – много мъже се простиха с живота си.Принадлежи тя на войнственото племе на амазонките и може да се сражава без умора три дни и три нощи.Когато свърши двубоя спи също толкова време в белия замък.
Изпълнил точно съвета Сосрук и стигнал до замъка от бял мрамор.Скочил от коня,запрял го и на пръсти влязъл в двореца.
Стените биле направени от бивни и светели като слънце.На пухкава покривка спяла златокоса девойка,а къдрите и падали край златно корито с прозрачна вода ,в която плавали златните рибки.Тихо се промъкнал Сосрук и завързал косите и към леглото,взел една рибка ,скрил я в пазвата си и избягал от замъка.Тъкмо пришпорвал белия кон на най-младия брат и се събудила девойката.Галопира Сосрук,а след него ураган – трещят вековнитедъбове ,падат камъни,носи се злобния вик на амазонката:
- Няма да ми избягаш ,сине на кучето племе!
В това време сменил Сосрук белия кон с черен,който му дал средния брат и се впуснал напред.Успял да стигне до най-стария брат и да се прехвърли на собствения си рошав кон.Чернобрадия му казал:
- Напой коня си в черния ручей.

Изпълнил съвета Сосрук и полетял по- нататък.И конят проговорил:
- Дръж се по-здраво,хвани се за гривата ми и не се оглеждай назад.
Но се чува все по-близо конски тропот и тъкмо се протегнала красива ръка да хване за опашката гривестия кон и той се откъснал от земята и полетял към облаците.А златокосата останала на място.Вълшебният кон се понесъл над горите,над морската бездна и над планината разсичайки облаците.Накрая се спуснал край каменна пещера на една поляна.Сосрук оставил коня да пасе на воля и самият той решил да си почине.И тук се появили братята на Сосрук с празни ръце.С радост им разказал Сосрук всичко,което се случило и как похитил златната рибка.Черна завист овладяла двамата братя и замислили да убият Сосрук и да се сдобият със златната рибка.Хванали го ,взели рибката и го пуснали в бездънен кладенец.Помъчили се да хванат коня му ,но той все им бягал.А в това време Сосрук падал,падал и с него се ронели камъни от кладенеца.Накрая падането свършило и той се озовал на поляна окръжена с остри скали.Тръгнал нартът в неизвестна посока и срещнал жена с две деца: едното носела на ръце,а другото тичало край нея.Жената му казала:
- Зад скалата се бият бял и черен овен.Ако се хванеш за рогата на белия ,ще те изхвърли от кладенеца като коте.Ако се хванеш за черния – ще те хвърли още по-надолу в подземния свят.
Видял двата овена Сосрук – тъпчат земята,бият се с рогата колкото сили имат ,но никой не побеждава.Примерил се нартът ,скочил и се хванал за черния овен,овенът замахнал с глава и Сосрук полетял надолу .Стигнал подземния свят и тръгнал по една пътека,докато стигнал до беден дом,където живеели майка и две дъщери.След като им разказал своята истсория ,поискал да му дадат вода понеже бил. жаден.Но нямали вода ,тъй като на извора на реката живеело страшно деветглаво чудовище – емеген и изпивало всичко.Много смелчаци се опитвали да го убият,но биле победени.Тогава решил Сосрук да се пребори с чудовището.Поръчал да му ушият осем парцалени топки с големина на човешка глава.Пришили по четири на всяко рамо,дали му меч и лък и тръгнал по реката да търси чудовището.Емегенът се разбудил и започнал да души – замирисало му на човешки дух.Видял нарта ,че приближава към него и казал:
-За какво си дошъл – да се сражаваш ?
-Първо ще се сражаваме,а после може и да се поборим – отвърнал му нартът. normal; Размахал меча – една глава паднала,размахал го пак – втора се търкулнала.Великанът също отвърнал на ударите – отлетяла една парцалена глава от рамото на Сосрук.Така те се били дълго,докато и последната глава на чудовището не паднала и водата потекнала пак към аула.Благдарните хора искали да построят златен дворец на нарта и да му дадат най-красивата девойка за жена.Сосрук отказал наградата,защото единствено искал само да се прибере в къщи.
Мъдрите старци му дали съвет – високо в планините ,на стар дъб има гнездо орлица,която всяка година отглежда малки орлета,но един дракон се появява,поглъща малките и разрушава гнездото.Ако помогне на орлицата и тя ще му помогне да се върне отново в своя свят.Отново се въоръжил Сосрук и се скрил до мястото да чака дракона.Изведнъж станало горещо,разтресли се камъните,увяхнали цветята – долетял огнедишащ дракон.Сосрук започнал да изстрелва стрели към чудовището и на края с последен удар на меча доубил дракона.Благодарната орлица се съгласила да помогне на Сосрук да се върне при нартите.За целта ушили от кожите на девет овена две торби – в едната сложили месо, в другата – вода.А торбите поставили на шията на орлицата.Заедно със Сосрук на гърба си полетяла към горния свят,а нартът от време на време и подавал ту месо , ту вода да утоли жаждата си.И така докато не се опразнили съвсем торбите.Нямало вече какво да даде на птицата Сосрук.Тогава откъснал той парче месо от своя крак и глътка кръв от своята.Така стигнали до същото място където коварните братя измамили Сосрук.Като видяла,че куца,орлицата близнала крака на нарта и раната заздравяла.Сосрук намерил и вълшебния си кон на същата поляна.Отправил се нартът към своя аул,а по пътя на всякъде горели огньове и печали месо – за памет на загиналия Сосрук.Като го видели жив и здрав ,всички се зарадвали.Сосрук разказал на баща си за измамата на братята си и че той,а не те успял да намери златната рибка.Тогава за да се докаже кой говори истината направили следното: седнали тримата братя в кръг и всеки поставил една лопатка от овен пред себе си .Тримата трябвало да изстрелят с лъка си стрела към небето и чиято стрела се върне и се забие в лопатката – той казва истината.Залетели стрелите високо към небето,но само тази на Сосрук се върнала и се забила точно в лопатката пред него.
Прочетено в  www.tyrnyauz.ru

събота, 17 юли 2010 г.

Орайда

из карачаево-балкарския фолклор
Тази история е много стара.Събрали се хората в долината Учкулан,за да мерят сила и да видят кой е най –силен.Дълго се борили и накрая най-силен се оказал един момък от Теберда на име Хасан.Сред събралите се имало един с воал на лицето,който дал знак,че иска да се пребори с победителя.Двамата излязли по-средата на мястото,дълго се борили.Накрая човекът с воала хванал Хасан и го повалил на земята.Победения момък поискал да види лицето на съперника си.Един от събралите се в тълпата скочил на коня си и смъкнал воала и шапката от главата на бореца.Като лъч на слънцето засветила прекрасна девойка – Орайда.Победения борец се заплеснал по девойката и съчинил песен.Така било писано – мълвели старците – наверно тези двамата се борили един за друг,затова нека се оженят.
Много време минало.И хората и скалите забравили външността на Орайда,а нейната смелост все още е жива.На сватби и празници звучи нейното име – с Орайда откриват празника,с думата Орайда девойката се жени,и пак с Орайда – пристъпва за първи път в дома на съпруга си.

Карачаевские сказания
Записано в августе 2002г.
студенткой 2 курса факультета РГФ, ОТиПЛ
Воронежского государственного университета
Семеновой Индирой Джотдаевной
в Республике Карачаево-Черкессии г. Усть-Джегута
от Байрамуковой Аминат Борисовны.
Перевод на русский - И.Д.Семёновой,
под редакцией д.ф.н., проф. ВГУ А.А. Кретова


altaica.narod.ru


Ето един вариант на песента група Домбай - Орайда 

и един съвременен вариант от 
KaracayTube's Channel



четвъртък, 8 юли 2010 г.

За това как Ньогер се сдобил с кон

из балкарския нартски епос

Присмехулникът Ширдан издевателствал над бедния Ньогер :
-Горки Ньогер,не си пийваш сладко,не хапваш донасита – подминал е късметът твоя дом.Пасеш черни свине и продаваш коне…
-А какво да направя ? – печално попитал Ньогер.

-В рода на Инди има чуден аргамак,бял като снега по върховете.Галопира по-бързо от летящ сокол,но е скрит зад девет ковани врати на девет замъка.Стража стои пред всяка врата – девет изкусни стрелци,които нямат пропуснат изтрел.Пазят коня и девет свирепи кучета и девет       високогласни петли ,които никога не спят.
                                                                           

- Научи ме какво да направя,Ширдан! – примолил се Ньогер.

Посъветвал го Ширдан:

- Първо трябва да се справиш с петлите .Разсипи просо,така че петлите да почнат да го кълват и да забравят за всичко друго.На кръвожадните кучета подхвърли девет кокоши глави .След това прокрадвайки се покрай стените,така че да не те забележат стрелците се доближи до вратите.

- А от къде ще взема ключове за тях?

- Забрави ли – твоята сестра Агунда е невеста в богатия род Инди и всички ключове носи със себе си .Падни на колене пред нея и я помоли да ти помогне.

Късно вечерта отишъл Ньогер при своята сестра и я помолил за ключовете.Заплакала Агунда горко и му казала , че не добро дело и опасно е замисленото от него – да открадне белия аргамак.Но Негер не послушал сестра си.С ключовете в ръка промъкнал се през нощта и направил всичко по съвтена на Ширдан .Отворил всички врати и видял белия кон.Светил той със сребърна светлина,златни биле неговите юзди,поводи,седло.Застинал пред коня-чудо очарования от неговата красота Ньогер .Оседлал белия аргамак ,взел със себе си и камшика ,затворил вратите и върнал ключовете на Агунда.Извел коня и препуснал надалече.
Прочетено в  www.tyrnyauz.ru  Приложение: фото  farm4.static.flickr.com

Седемте сина на Тга

ингушко предание


Това се случило отдавна,когато на земята живеели нартите ,сътворени от всесилния Тга след сътворяването на снежния връх Бешлом-Корт.Нартите биле силни хора-великани ,които живеели в подножието на планината в тясната долина на буйна река.Нартите се занимавали с нападения и грабежи на съседите си,но най-безпощадни биле към нартите-човекоядци и водели с тях безпощадна война.Страхували се единствено от великия Тга и ежедневно му принасяли жертва – по един нарт-човекоядец.Но ако в този ден нямали пленници,теглели жребий и жертвали един между тях.
Животът им бил тежък.Не притежавали животни,а Тга държал при себе си стада от овце.Хранели се с треви и корени,които търсели в долината,но недоволни от тази храна нартите-човекоядци започнали да се ядат помежду си.Още по-лош ставал животът им през зимата,когато Тга криел слънцето за да грее само него ,а нартите се криели в тъмни пещери и спели на голите камъни.Постепенно отношенията на нартите с Тга съсвсем се развалили и те започнали да протестират.

В самото подножие на Бешлом-Корт живеел нартът Созруко със своя син Курко. Често нартите се събирали при него и той им разказвал за величието на Тга и колко е страшен в гнева си.Много искал Курко да умилостиви Тга,дарявал му жертви и силно се молил да изпрати Тга благоденствие за нартите.Но нищо не се получавало.Когато отново нямало човекоядец,който да принесат в жертва,жребият посочил Курко.Курко се скрил в една пещера и изчакал докато престанат да го търсят.След товя излязал от своето убежище и започнал да изкачва планината за да намери Тга.В това време облаците се сгъстявали ,небето станало черно ,а вятърът силно свистял – Тга се готвел да накаже непокорните нарти,които пропуснали да му принесат жертва.Дълго се изкачвал Курко и накрая се добрал до снежните върхове.На остра скала той видял сребрист сокол,а над главата му прелетял орел.Такива животни за пръв път виждал – не са ли това овце ?– помислил си той.В скалите между снеговете се виждали няколко аула на еднооки великани,също създадени от Тга.

Продължил пътя си Курко и изведнъж изникнали седем големи сенки – на седем великана,които му препречили пътя.Щом един от тях отворел устата си да говори силен вятър засвистявал. Попитали го кой е какво дири в тяхното снежно царство.След като им отговорил,Курко ги попитал кои са те и така научил ,че това са синовете на Тга.Разказали му седемте великана за Тга – лицето му никой не евиждал,гривата му е космата,потледът – като мълния.Който посмее да го погледне в очите го спохожда смърт.Осмелил се Курко и се оплакал на великаните за тежкото положение на нартите от долината и им казал за какво е дошъл – да открадне овца и овен и един храст от Тга.На свой ред великаните споделили своята участ – заедно със своята майка Химих-нана ,майка на виелиците, са прогонени от Тга в тези ледове,когато в същото време на самия връх гори силен огън и на него се грее само Тга.Накрая седмината братя решили да помогнат на Курко в неговото начинание,но при условие че им даде нещо което те нямат.Затруднил се Курко ,какво би могъл да даде на синовете на великия Тга – само трева,корени,камъни,реки,смърт и болести имат нартите в долината.А и огъня не се понравил на братята – от него съвсем ще се стопят.Дълго мислил Курко и накрая се сетил,че може би на великаните ще се харесат девойките-нартки.Така и станало.Тръгнали към царството на Тга – първо снежните великани ,после и Курко тихо да не събудят Тга.

Най-после ледените поля свършили и пред погледа на Курко се открила дивна картина.На самия връх на планината стоял трон обгърнат от облаци.Горе от синьото небе сияело горещо слънце,а по полята пасели бели и сиви овце ,които били толкова много ,че Курко не можел да ги преброи.Край трона растели красиви храсти,а недалеко от тях се показвала хижа с плосък покрив,от който се извивал дим и миришело на печено месо.Седмината братя помолили Курко да побърза,защото слънцето е техния най-голям враг и скоро ще се разтопят.Курко изтръгнал един храст и го хвърлил надолу към долината.Две агнета играели весело край него хванал ги също ги хвърлил надолу,а синовете на Тга започнали да духат за да поддържат агънцата ,за да не се разбият на земята.Изведнъж Тга се разбудил,облаците около трона се разсеяли и се показало страшно лице.Курко паднал и престанал да диша.Погледнал Тга надолу през скалите и видял падащите агънца и храста.Обраха ме – започнал да вика той. Сега ще растат храсти на земята и ще се плодят животни и никой няма да ми принася жертва.Ела при мен Химих-нана,моя коварна жена,която ми роди седем измамни синове.Слушай Съда на Великия Тга.Отсега нататък дръзкият нарт,ще бъде прикован в земята на еднооките-нарти в пещера.Планински орел ,ще идва всеки ден и ще кълве с клюна си сърцето му.А ти,царице на виелиците,ще го пазиш.При теб,ще има вечен огън,никога не свършващи хляб и печено месо .Ти ще начертаеш около пещерата вълшебен кръг ,през който никой смъртен не ще може да премине.А вие мои лекомислени синове ще блестите като звезди високо на небето и ще ви нарекат Дардза-Конгиж – Синове на виелицата.
Химих-нана въздъхнала и Курко бил отнесен от вихъра в пещерата.
Много пъти се сменяли зимата и лятото,на земята се развъдили много овце и храсти и хората живеели сито и щастливо.А Курко и до днес стои прикован в пещерата на скалата Бешлом-Корт.Понякога той вика високо за да го чуят на земята – Имат ли хората овце и плодове? .А после ,като се убеди ,че има от всичко,задълго замълчава.Ето какви хора живеели някога и защо всички обичат нартите.
Прочетено в www.ingushetia.ru Приложение: снимки от elbrus04.hit.bg

Герой-богатир Вюсу Тинин

из чеченския фолклор

Преди много години в Чечня живял известния със своята храброст Вюсу ,син на Тина.Той живеел в планините на най-високото място,наричано Върха където вие вълка.Вюсу имал шест братя и майка на име Селасат.

В друга местност ,наричана Кире ,живеели седем братя и една сестра.Един нарт-орстхоец* убил братята,смъкнал им кожите и отвел девойката за жена.Като легнал да спи и казал:Когато заспивам спа цяла неделя.Докато спя ми уший шуба от кожатана твоите братя.
Оплаквайки своите братя,девойката не знаела какво да прави и отишла при една веща жена – жер-бабе.След като чула нейната история,жената и разказала за Върха,където вие вълк,за братята ,които живеят там и Вюсу.Посъветвала девойката да каже на своя враг-нарт,че без косми от мустаците на Вюсу и без ножицата на Селасат не може да ушие шубата. А там братята ще убият орстхоеца.
Когато нартът-орстхоец се събудил девойката изпълнила заръката,той и повярвал и се отправил да търси Вюсу.`Когато наближил дома на Вюсу,на пост стоял най-младия от братята и по заръка на Вюсу той пропуснал орстхоеца ,като се правел,че не го забелязва.Когато започнал разговор с братята,новодошлия им разказал какво иска от тях.След като се посъветвали с майка си братята отговорили ,че сина и няма да има мустаци ,ако на всеки е позволено да ги скуби и ножиците отдавна ще са затъпели ,ако ги даваха на всеки,който ги поиска.Орстхоецът много се разсърдил и насрочил среща на Вюсу след седем дни на едно пасище,където ще спи.След това той се отправил в къщи,взел със себе си девойката,отишъл на пасището и и казал- да го събуди като минат седем дни.Вюсу не се стърпял да чака седем дни и тръгнал към уреченото място.Видял,че орстхоеца спи,казал на девойката да го събуди,когато и другия стане и легнал до тях също да спи.На седмия ден орстхоеца се събудил и щом видял Вюсу спокойно да спи до него,се уплашил и тръгнал да бяга.Девойката бързо разбудила Вюсу и той побягнал след него и с удари на меча Зилбухар го убил. Щом направил това,Вюсу казал на девойката да го събуди когато някой мине покрай тях и легнал пак да спи.След известно време на мястото пристигнал един черен като въглен човек и казал на девойката:Събуди ме когато оттук мине свадбен кортеж и легнал до тях да спи.Вюсу също се събудил видял новодошлия и казал на девойката да го събуди,когато буди и него.Минало известно време и по пътя се показал свадбения кортеж.Девойката бързо събудила черния човек.Той се втурнал срещу кортежа с изваден меч.Вюсу също се събудил.С удари на меча си унищожил всички от кортежа и взел невестата и нейната служанка.Черния човек бил много огорчен.Не със своята доблест отнех аз тази невеста.Сега тя е твоя – казал той на Вюсу.А Вюсу му отвърнал-Ти спеше до мен и аз те счетох за мой гост,за това исках да ти помогна.Но черния човек настоявал на своето.Така Вюсу си тръгнал за дома с невестата и нейната служанка и девойката.Невестата взел за себе си ,а девойката дал на по-младия си брат.

А след време оженил и останалите си братя и живели в съгласие дълго и щастливо.
Прочетено в www.borzik.moy.su
*нарт-орстхоец - Один из вариантов названия нартов в чеченском варианте общекавказского ге-роического эпоса — «нарт-орстхойцы» указывает лишь на географию их расселения — «нарты, живущие в предгорьях или в Черных горах». Орстхойцами (орстхой) первоначально чеченцы называли жителей предгорий, независимо от их племенного и этнического происхождения, от чеченского «арц/арс — предгорья, невысокие, лесистые горы»./Культура чеченского народа.Леча Илясов/
Приложение: снимки от stav.kp.ru и www.face.ru