Традиционни календарни системи при севернокавказките етноси

Древните годишни календари се състоят от стопански и ритуални цикли.Възникнало и знание ,позволяващо да се определя времето,по природни явления,а също и за наблюдение на Слънцето и други небесни обекти.Възникват календари на основата на положението на Слънцето през годишния цикъл,на основата на лунните фази и смесени календарни системи

Народите от Северен Кавказ също извършвали наблюдение на Слънцето чрез своеобразни обсерватории на планински върхове и скали.Засичали появяването му над известна точка от местността в определено време и  извършвали молитва към него.

За ликвидиране на несъответствията на лунната и слънчевата година измисляли собствени календарни методи.В карачаевския календар годината имала 354 дена и се състояла от 12 месеца по 29 дни,в кабардинския календар месеците се състояли от 30 дни,в осетинския календар съществували допълнителни дни по подобие на високосната година.Най-често годината се състояла от 12 месеца,а имената на месеците следвала описание на природни явления и стопански дейности или имена на традиционни божества.

След приемането и на християнския календар се получава сливане на различни календарни системи и се ползвали едновременно два годишни кръга – единият започва през март,а другият през  декември.Има свидетелства за съществуването на подобие на летопис при осетинците в помещенията за жертвоприношения.Летоброенето се водело по време на жътва,било много ограничено ,при което не можели да определят собствената си възраст.По-значими събития отбелязвали на парчета дърво,които пазели в определени места.През определено време,осетинците посещавали тези места за припомняне на събитието.При такава система на летоброене,времето между жертвоприношенията става мярка за измерване на времето.

Използват се и периоди от по няколко години във връзка със завършване на даден процес.Срокът за давност за разглеждане на дадено събитие бил не по-малко от 10 години.Например при адигите носенето на траур за кръвен роднина продължавало три години,а по аталичество* – седем години.Овчарите биле наемани за 5 или 7 години.

Севернокавказките народи познавали и 12 годишния и 60 годишния животински цикъл.Карачаевци и балкарци го наричат ногайски,което говори ,че те се запознават с него от този етнос.

Предполага се,че народния лезгински календар съществува още 2-1 хил. преди н.е.Годината се деляла на четири периода – сезони,а те на по-малки части 7 или 8 .Това е частично възстановен лезгински календар от иследователите .Р.Шихсаидов, С.С.Агаширинов, А.Мирзабегов, Ф.А.Бадалов

ЗУЛ(есен) - 91 дни

Зулун къар(22 .09- 6 .10) - 15 дни

Тумар(7 .10 – 21.10) - 15 дни

ЦIиг(зулун)(22.10 – 5.11) - 15 дни

Ригъ(6 .11- 13.11) - 8 дни
ЧIим(14.11 - 21 .11) - 8 дни
Хиб(зулун)(22 .11 - 6 .12) - 15 дни
Аязар(7 .12 - 21 .12) - 15 дни

Кьуьд(Зима) - 90(91) дни
Рагъ элкьведай къар (дни на слънцестоенето)(22 .12 - 5 .01) - 15 дни
ХъуьтIуьн къар(6 .01 - 20 .01) - 15 дни
ЦIиг(хъуьтIуьн)(21 .01- 4.02) - 15 дни
Чиш(5 .02 - 19 .02) - 15 дни
Хиб(хъуьтIуьн)(20 .02 - 6 .03) - 15-16 дни
Кьуьгъвер(7 .03 - 14 .03) - 8 дни
Гунзарар - чиладин къар-цIурар(15 .03 - 21 .03) - 7 дни

ГАТФАР(пролет) - 92 дни
Яр(22 .03 - 5 .04) - 15 дни
Алкъвар(талкъвар)(6 .04 - 10 .04) - 5 дни
Элхен(гелхен)(11.04 - 15 .04) - 5дни
Ттуругун(турукIун, урукун)(16 .04 - 22 .04) - 7 дни
ЦIиг(гатфарин)(23 .04 - 7 .05) - 15 дни
Тумар(8 .05 - 22 .05) - 15 дни
ЧIим(13 .05 - 6 .06) - 15 дни
Ригъ(Ракъар)(7 .06 - 21 .06) - 15 дни

ГАД(лято) - 92 дни
Рагъ элкьведай къар (дни на слънцестоението)(22 .06 - 6 .07) - 15 дни
Гатун къар(7 .07 - 21 .07) - 15 дни
ЦIиг(гатун)(22 .07 - 5 .08) - 15 дни
Гвенар(6 .08 - 10 .08) - 5 дни
Йигарар(11 .08 - 16 .08) - 5 дни
ПешхуртI(16 .08 - 22 .08) - 7 дни
Кьуьгъвер(гатун)(23 .08 - 6 .09) - 15 дни
Гатун яр(7 .09 - 21 .09) - 15 дни

Тези малки времеви отрязъци имали свой характер – температура,валежи,земеделски дейности.Въпросът с кавказките селскостопански календари все още не е изучен напълно.Много от названията досега не са разтълкувани на основата на съвременния лезгински език като например алкьвар-далкьвар, элхен-гелхен, урукIун-турукIун и др.В годишния цикъл са включени и традиционните лезгински празници Яран сувар – Нова година, Сифте ргал – празник на първата бразда, Сифте цуьл – празник на първия сноп, Цуькверин сувар – празник на цветята, Кlару – празник на черешата,Гуду – обряд за викане на дъжд,Алапехъ – обряд за викане на слънцето

За чеченския календар събира информация от старците,познавачи на традициите и от книги А.Юсупов.Според народните предания чеченците имат два календара – голям и малък.Големият календар се нарича «Айран шоIар» или «Айран исс цIекхлонийн шариIатан шоIар» - натрупване на години на бога на вечното време Айра или деветерен вечно цикличен календар.Друго название на календара е Рузма от Ра Азама

Легендите обясняват,че Тiиерры ,Върховният бог Ра,имал внучки Латта, Аза, Бетта, Мисар, Роша, ХIай, Нарта, Спата, Пати и Иркап от сина си Ма.От внучката Аза и човек на име Фовка произлизат всички хора.

Деветте ери се управляват от слънцето,луната и седем планети.

«Маьлха Аза» Слънце – 2400 лунни години

Бетта – Луна – 2400 год

Мисар – Марс – 2400

Рош – Меркурий – 2400

Хiай – Нептун – 2400

Нарта – Уран – 2400

Пати – Плутон – 3600

Сатав – Сатурн – 2520

Иркапи – Юпитер – 2080

Последната ера,чеченците считат за враждебна и бедна,тя също се нарича Саьхьара

 Според Зеламха Исаев чеченския годишен календар е следният:

Кхолламан бутт – месец на Новата година

Балабоссаран бутт – месец на мъката,което означава,че в последната сряда на този месец от небето се спуща беда,която носи страдание на всеки на когото се яви.

Мовладан бутт – месец на възхвалата.На 12-то число на този месец се родил Мохамед и в негова чест,хората четат възхваление.

Оханан бутт – месец на оранта.Чеченците в миналото орели един път в годината,този месец съответства на април

Хьуьнаркъовсаран бутт – месец на проявата на доблест.За специален изпит всеки младеж се готвел цяла година,провеждайки тренировки.Ако издържи изпита ,му присъждали званието джигит – или  къонаха

Зухра-седан – месец на Зухра или Венера

ЧIирехкаран бутт – месец,в който се забранява отмъщението

Турс-седан бутт – месец на съзряване на плодовете.Появяването на звездата Турс-седан е знак,че плодовете са узрели

Мархийн бутт – месец на постите

Эсаран бутт – месец на сланата

Лахьан бутт – месец за приготвяне на месна зимнина

ГIурбан или Хьаьждаран бутт – в този месец от 10 до 12 число се коли 6 месечно агне или за 7 човека се коли рогат добитък по-стар от 2 години и месото се раздава на бедните.В този месец тези ,които имат възможност трябва да отидат на поклонение в Мека.Бедните са освободени от това задължение.

Б.Далгат записва следните имена на годишните месеци:

1   -«Наджиганцхой – бутт – месец на най-хладното време  

2   -«Мархи – бутт              –   месец на  поста
3   -«Биэкерги  – бутт          – месец на кукувицата 
4   -«Тушоли –бутт             – месец на богинята на плодородието Тушоли    
5   -«Сели- бутт                   – месец на бога на гърма и мълниите Села  
6   -«Мангал –бутт              – месец на коситбата
7   -«Мятцели –бутт            – месец на бога на земеделието Мятцели                                         
8   -«Мяцкали бутт              – месец на бога Мяцкали
9   -«Тау –бутт                     – месец на тревата
10  -«Ардари-бутт               – месец на вършитбата                                                    
11  -«ЭрхIи –бутт                – месец на оплождане на овцете

12 -«Огой- бутт                  – месец когато колят добитъка

За познаването на месопотамски календарни системи при кавказците ни говори и карачаево-балкарски нартски епос.В него се разказва за праотецът-ковач Дебет ,който имал 19 сина.Числото 19 може би има връзка 19 годишния цикъл на Метон,който се използвал в еврейският слънчев календар.

Интересен момент също е и подобното название на Върховният бог у чеченците – и у балкарците – Тейри /Тангра/.Според преданията знакът на Тейри представлявал равностранен кръст,наричан Къач на балкарски и съществували хора облечени в бели дрехи,които носели на гърдите си къач.Те биле учени,наричали се бабас,притежавали книги,живеели в дом наречен килиса,където се извършвали молитви.Преданията говорят,че такива килиси имало във всяко общество,но най-голямата се намирала в местността Зылгы.

*аталичество - обичай на отдаване за възпитание на дете в друго семейство,при което между двете семейства се пораждат връзки подобни и по-силни от кръвното роднинство

Източници:

Рузма - чеченский календарь Зеламха Исаев

Далгат Б. Первобытная религия чеченцев

Ильхам Гаджимурадов.Лезгинский праздник Яран Сувар – отголосок древнейшего аграрного культа 

Древняя религия балкарцев и карачаевцев Хусей Бичиев

Сведения за длъжността кавха срещаща се в някои дагестански общества

Кавказка Албания съществува около 800 години – от 5 в пр.н.е до 4 в от н.е.,след което се разпада и на територията и възникват нови политически обединения – Дербент,Табасаран,Серир,Гумик,Кайтаг,Филан,Маскат,Лакз.Лакз обхваща територията по басейна на реките Самур,Чираг,Курах,на която живеят лезгинци,агули,рутулци,цахури.В периода 7-8 в. територията е под арабско владение,но след това от него се отделят обществата Ахта,  Тпиг, Рича, Рутул, Хнов, Цахур, Мишлеш и до 15 в. са независими едно от друго политически образувания.Курах изпълнява ролята на столица на съюз от селски общини,чиито граници са известни благодарение на запис на стела от 1356 г.

В аулите от Курахския съюз длъжностните лица се избирали на събрания с тайно гласуване и давали клетва за строго съблюдаване на обичаите и точно изпълнение на решенията на събранията.В някои аули управителя на селището -  кавха и кадията избирали от едни и същи родове. В Курах главния кавха обикновенно избирали от тухумите* Мирчияр и Манчарар,в селището Капир – от тухумите КIуруджанар и Казаглар,в селището Ашар – от тухума Чирагъар.Не се събирали поземлени и имотни данъци,но в специални случаи събирали средства със съгласието на събранието.Съществували трудови повинности – мелер,като строителство на пътища,мостове,канали,обществени и религиозни сгради.Практикувала се също взаимопомощ,на пострадалите от стихийни бедствия също помагали.В някои периоди съюзът попадал под властта на феодални владетели на Дагестан,но като цяло запазва независимостта си до 18в,когато възниква Кюринското ханство в което влизали 140 селища с център Курах.В този период земята постепенно става феодална собственост

Самоназванието на цахурите е йыхбы,а днешното си име получават по името на главното селище на обществото Цахур.Общата численост на етноса е около 20 хил. души  - 5 хил. живеят в Дагестан – в Рутулски район при горното течение на р.Самур/в миналото Горен Магал/,а 13 хил. в Азербайджан – предпланинските и равнинни селища на Закаталски,Кахски и Белокански район.

След разпадането на Кавказка Албания,Цахур става център на самостоятелно политическо образувание Цукетия.Епиграфически паметници свидетелстват,че цахурите са приели исляма 10-11 в.,в 13 в. са правени опити за превод на цахурски език арабски богословски съчинения.В 15 в. начело на цахурското общество стоял султан,а в 18 в. неговата резиденция била преместена в селището Елису,Азербайджан и се наричало Елисуйско султанство .

В обществото било развито богарно земеделие,а в равнинните части се използвала и иригация.Развити биле и сезонно скотовъдство – овце и коне,обработка на кожа,с която се занимавали главно жените.Днес се развиват също градинарство,отглеждане на тютюн,копринарство,тъкачество.

Формата на селищата зависи от релефа на местността,затова се наблюдават  стъпаловидно-терасни,улично-квартални и смесени селища.Селищата се разделят на квартали,в които живеят една или няколко родови групи – тухуми*.Обществен център била джамията и площада – гимга,който бил и място на народното събрание.Тухумите се разпадат на по-тесни родствени групи – насыли.Неразделното семейство съществувало до 30-те години на 20 в.,наричано  хэбна хизан или хэдин хав и се състояло от 30-35 човека от три-четири поколения.

Сключвали брак чрез сватовство,включително и от люлката,отсъствал откуп за невестата и се предпочитала ендогамия вътре в тухума.Обществените въпроси се решавали по обичайното право,мъжкото събрание избирало старейшини,съдии,кадия и изпълнители.Селския управител носил длъжност кавха.

Някои сведения за длъжността кавха,могат да се получат и от етнографските сведения за табасаранското общество и специално за някои табасарански селища от Хивски район,Дагестан като Кашкент,Ашага-Ярак,Лака,Цнал,Хоредж

Табасаранците са лезгоезична етносна група от Южен Дагестан,самоназоваваща се  гъумц1уллар, гъумгъумар.Днес компактно табасаранци живеят в Табасарански и Хивски район.

Селището Хоредж се счита за едно от най-старите в района,за което говорят и надписи от многовековни надгробни камъни от три земни слоя и археологически находки – бронзови и железни върхове на стрели и оръдия на труда.В Хоредж живеят следните тухуми -  Хат1бар, Мац1ирар, Бакьгар, Лягьяр, Кирхир, Чаглар, Фачар, Утир, Аьпарар.Селото се управлява от кавха,който обезпечава реда в селото,занимава се със съдопроизводство,разпределя обществените гори и пасища.

Селището Хив е също едно от най-древните селища,чиято история е слабо изучена.Времето на образуването му е неизвестно,по някои данни на това място се намирал град Гердешан.Селището е подлагано често на разрушение – от монголите в 1239г,оттук също минава и войската на Надир-шах.Писмено селището Хив е зафиксирано в 923-933 г.Интерес представляват каменните стълбове край джамията,от които са останали няколко отломки.Всеки стълб имал различна форма и украсен различно.Стълбовете образували четириъгълник.До всеки стълб стоели представителите на различните тухуми по време на селските събрания.В селището живеели десетки тухуми някои от кото са Сейидяр, Газизяр, Кавхяр, Базт1ар, Рягьим, Ханяр. Представителите на тухума Сейдяр имали много земя, и от тях биле назначаван управителя на селото  кавха,чиято длъжност се предавала по наследство.

В различни етнографически записки се говори че през 12-14 в. в Южен Дагестан са оказали голямо влияние катаклизми от природен и социален характер ,като земетресения,чумни и други епидемии,при които много хора са загинали,а оцелелите се принудили да променят местожителството си.Такава е и историята за възникването на село Цнал.Селището се дели на три квартала,а всеки квартал на тухуми – общо 32 .Най-богати и влиятелни тухуми биле Абуяр, Магацар, Мишияр, Милибур, Булаяр, Бурганар. До хановете селото се управлява от старейшина – кавха,избиран от обществото.Той се ползвал с голямо уважение и понякога решавал някои дела и от съседните селища.

В миналото селището Кашкент се намира в Сулейман-сталски район и неговите жители съхраняват до днес тамошния говор.Селото е разделено на три квартала -Агъа мягьле, Юкьван мягьле, Вини мягьле и 12 родови общини – тухуми- Гьасанан гадаяр, Рустаман гадаяр, Алисан гадаяр, Бегъинар, Сенп1ер, Шалмияр, Бункьар, Тителар, Цуь-нуьяр, Хашалар, Чукваяр, Муругъвар.Не се подчинявали на хан или бек,а селището управлявал кавха,който изпълнявал решенията на селското събрание.

Според някои предания на столетници селището Лака съществува вече 300 години и по техните думи в него живеят тухуми от различни националности – лакци,азербайджанци,агулци.Най-състоятелен бил тухума Кавха,клон на тухума Алихар.Вероятно от тяхната среда избирали старшината на селото/кавха/,който извършвал контрол за изпълнението на решенията на събранието.Често той проявявал инциатива в обществените дела.

Според преданията селището Ашага-Ярак възниква в средата на 17в образувано от разорени аули Бегран, Гюбряг, Чучгар, Амнар, Инжла, Дадага.В селището живеят тухумите Аьдамяр, Бабахар, Мюрчгар, Агъяр, Аьгьмадяр, Гъадимяр, Ражабаяр, Уьсар, Асккандар, Инжлар, Гъимблаф, Дадагнар. Роля на старшина в селището изпълнявал кавха

Информация за длъжността кавха в дагестанските общества получаваме  от намерени в рутулски селища строителни надписи от 19 в. на арабски език описани от З.Ш.Закарияев в статията Арабоязычная строительная эпиграфика XIX века из рутульских селений Дагестана.

Рутулците са малък дагестански етност,чийто език спада към лезгинската група езици.Самоназовават се мыхIадабыр, мыхIад , , а името рутулци произлиза от главното селище Рутул.Днес живеят в Южен Дагестан – Рутулски,Бабаюртовски,Кизлярски райони и в Азербайджан – Шекински и Кахски район.

 В статията са публикувани четири надписа,в които се упоменават лица и тяхната длъжност кавха,които поръчват ремонт на джамия или обществено здание и се упоменават майсторите строители.Тук ще цитирам преводите на руски език,направени от автора на статията, на два такива надписа от плочи намерени в рутулското село Шиназ:

«1) Обновил (джаддада) [эту мечеть] …

2) б. Раджабай (?) Шиназский (аш-Шинази) во

время Исмаила-эфенди

3) и [также] Карим-кавха и Ибрахим-кавха. А

мастер (устад) Хананай

4) б. Рамадан. В дату пророка, — мир ему, —

тысяча двести шестьдесят

5) девятый год. В 1269 году».

 «1)  Обновил (таджаддада)  и  отремонтиро-

вал (аммара) двери мечети и ее стену Али

2) б. Идрис  вместе  со  своей  общиной (джама-

ат) в бытность его старшиной (кавхихи) [и] муллой.

3)  А  мастер (устад)  строительства —  Хана-

най, — да простит Аллах их грехи! Амин. В

4) дату пророка, мир ему — 1287 год. А напи-

сал это Сулайман Шиназский (аш-Шинази)».

Авторът отбелязва интересен момент в тези надписи,а именно употребата на по-старинната дума кавха,вместо вече влязлата в употреба тюркска дума юзбаши.Ето какво пише той:

Интересно,  что  в  надписи  сельские  старшины  все  еще  обозначены  старым  термином «кавха»,  в  то  время  как  в  более позд-

них  эпиграфических  текстах  пореформенного  периода  уже  преобладает  тюркский термин «йузбаши» (сотник),  внедренный

царской администрацией.

От горните примери можем да направим изводи за прерогативите на длъжността кавха като селски управител,а именно – изпълнява решенията на селското събрание, обезпечава реда в селото,занимава се със съдопроизводство,разпределя обществените гори и пасища,съхранява и се разпорежда със доброволно събрани средства от селяните за извършване на различни строителни и ремонтни дейности, длъжността може да се предава по наследство.

Интересна информация за оценката и отношението на дагестанците към длъжностното лице кавха можем да получим и от употребата на думата в различни от буквалното му значение случаи.

В статията Когда охотник вышел прогуляться написана от Ильяс Магомедов се разглеждат въпроси свързани с условния таен табасарански език на ловците .Разглеждат се някои иносказателни наименования на животни като например:

мечка –аьхюр – старши

мечка -аьхи авай – дядо

вълк – гавур - неверник

вълк - аьхи авай - дядо

Лисица – аьмалдар - измамница

 Лисица – кавха - старшина

Заек - гучIбях, гучIурув - страхливец

Заек -  ярхи ибар - дълги уши

Елен - аьхи кIарчар алиб – имащ дълги рога

От приведените примери се вижда,че иносказателните названия давани на животните охарактеризират тяхно качество или белег.Определянето на някои животни с думата дядо може да се свърже с далечна представа  за тотемен прародител.Лисицата е определена веднъж с качеството измамник и втори път с думата кавха,което говори за това,че старшината трябва да притежава сходни качества с тези приписвани на лисицата.За повечето народи лисицата обладава едни и същи качества като хитрост,извратливост,благодарение на които в народните приказки много често тя е крайния печеливш.В този смисъл, би могло до се приеме,че човекът изпълняващ длъжността кавха и управляващ една,макар и малка,но важна обществена единица,трябва да притежава и качествата мъдрост,хитрост,досетливост,надговаряне в словесен спор.

За етимологичния анализ на думата кавха може да помогне сходна по смислово значение карачаево-балкарска дума

къабхан 1. прич. от къабаргъа  - хапещ,жилещ,кълвящ; 2. 1) победител 2) спечелващ  

В периода на установяване на руската власт,тези селски управители се обозначават в йерархията като старшина.Прерогативите на руските селски старшини от това време са да съхраняват реда и спокойствието,да донасят за престъпления на по-горни истанции,да привеждат в изпълнение решенията на окръжните и селските съдебни инстанции,да се разпореждат със събраните помощи,да наблюдават за изправността на пътища,мостове,водопроводни канали,гранични знаци,да издават записки със свой печат.Имали право да свикват и разпущат селското събрание,на което те следели за нормалното му протичане и последващото изпълнение на неговите решения.Имали право да налагат административни  наказания във вид на общественополезен труд до два дена,глоба до една рубла,арест до два дена за малки правонарушения.Старшините имали широки и разнообразни пълномощия с елемент на полицейска административно-разпоредетелна и фискална власт.В този период руската имперска власт започва да използва съществуващите селски длъжностни лица за своите нужди и подчинява тяхната дейност на по-вишестоящи йерархически институции. 

*тухум – семейно-родствена група при кавказките народи,родственно обединение,семейна община

Сирма Епон

14.10.2011г

Източници:

Арабаязычная строительная эпиграфика XIX века из рутульских селений Дагестана З.Ш.Закарияев

Когда охотник вышел прогуляться  Ильяс Магомедов

СИСТЕМА СЕЛЬСКОГО УПРАВЛЕНИЯ В ДАГЕСТАНСКОЙ ОБЛАСТИ ВО ВТОРОЙ ПОЛОВИНЕ XIX ВЕКА Д.П. ГЕВОРКЬЯН

Приложение: карта на района от country.turmir.com и снимки на рутулски джамии от 

shinaz.ru

Удини

Удини са един от най-древните кавказки народи,които се самоназовават уди,ути и днес наброяват около 10хил.души.За първи път се упоменават от Херодот .Следващите гръко-римски автори ги локализират обикновенно в северо-западната част на каспийското крайбрежие,северно от р.Кура.Плиний Старши ги нарича скитско племе.Арменските средновековни източници фиксират удините в наханг Утик.В VIII в. заедно с албанците попадат под арабско владичество,а от XIв. със заселването на огузски племена протича и тюркизация.При идването на руснаците в Кавказ удините компактно живеят в Шекинското ханство: с. Варташен, Варданлы, Баян (днес в Огузски р-н), с. Нидж (днес в Кабалински р-н), с. Киш (Шекински р-н). В селата. Бум, Солтануха, Мирзабейли и Мухлугувак живеят мюсюлмани самосъзнаващи се като азербайджанци,но помнещи удинския език. На територията на древен Утик и Арцах се съхраняват отделни селища на техни потомци - с. Кырзан, современен Таузски р-н и в Арцах - Карабах, с. Сейсулла, Гасанкала.През 19в са събрани в две селища Варташен и Нидж.
Удините никога не са имали национално училище.От 1994г се прави опит удински език да се въведе като чуждестранен по 1 час ежедневно по програма на Азербайджански педагогически институт.Възрастното население е триезично – удински,азербайджански,арменски.Докато във Варташен тече силна арменизация на удините,то в Нидж ,въпреки че удините носят арменски фамилии,считат се близки с арменците,но често дори не знаят арменски език.В 80-те години на 19в селската администрация била следната: старшина,трима помощници – православен,еврей,азербайджанец ,селски съд - православен,еврей,азербайджанец и двама григорианци,писар – арменец.
Нидж се дели на мехелле,на чиято база са организирани съветските колхози.Удините нямат аристократични родове и до идването на руснаците плащат данъци на арменската църква и шекинския хан.Земеделските терени получавали по жребий в условно владение или аренда.Някои арменци от Карабах,удините разглеждат като арменизирани удини и техните паметници като древноалбански.
Жилището е от нухински тип ,разпространено и сред азербайджанците.Вертикалното разделение на жилището следва тристепенния модел на света: цокъл – долу,женско,тъмно,камък,помещение за животните;жилищна част – среда,свое,за човека,глина смесена със слама,подът задължително е глинен,чердак – горе,чуждо,за копринени буби,продукти и др.,слама,подът може да е глинен.
Вътрешната част на дома е структуриран по следния начин: кръгло огнище в средата /женско,тъмно/ - квадратен отвор на покрива над огнището за дима/мъжко,източник на светлина/.Първоначално домът се осветявал единствено от това отверстие,прозорците се появяват по-късно.Не е характерн опозицията огнище – сакрално място.Сакралното място се намира извън дома – в църквата в центъра на селището или в мехалле и така наречения оджах – свято място извън селището,като например: "оджах"на св. Георги; около с. Нидж: "Кемрат оджах", "Джотари оджах", "Ялогитяни оджах"; около с. Бум: "Булун оджах",свещенната гора при църквата свЕгише около с.Варташен.



Хлябът се пече в пещ намираща се в лятна кухня в специална пристройка.Удините поддържали огъня в огнището през деня и нощта.По-късно откритото огнище бива сменено с камина в една от стените.
Обичаи
При раждане за облекчаване на болките разчупват хляб на две над главата на родилката.За предотвратяване на действията на митологическия персонаж Нал,под възглавницата поставят кинжал или чесън.Новороденото се къпе всеки ден.До осмия ден от раждането родилката се храни от отделни посуда,до 40 ден за момчета и 48 за момичета на майката не се разрешава да меси хляб,да излиза на вратата,а детето да се изнася извън дома.Кръщаването се извършва на 8 ден,при болест и по-рано.Ако детето умре некръстено му се отрязва главата/ за да не се съживи/.Кърменето може да продължи до 7-8-та година.
Сватба(лашкой, каскIо).Когато има много кандидати за невестата ,тя избира от поставени на поднос вещи на младежите.Годежът се извършва в дома на жениха и той дарява брата на невестата с подарък – тапак.Между годежа и сватбата трябва да измине един годишен цикъл,по-рано до 4 години.Извършва се събиране на сватбеното облекло на невестата от дарове на жениха имащи отношение към различни годишни дати и природни цикли.Както и при други кавказки народи сватбата започва едновременно в дома на невестата и жениха и се изпраща шествие за невестата..Ролята на младоженеца/бег/ и невестата в свадбата е пасивна.Участници в тържеството са :кръстник – хачбаба ,разпоредител - тойи баши,свита на младоженеца,ергени – макары,свита на невестата - йэнга,пазител на реда – ясоул,отговорници за продуктите – чардагчи.В първия етап откупват невестата от чичото по майчина линия,а майката я връчва на кръстника и който я предава на жениха.В дома на жениха,братът на невестата препятства нейно предавене на младоженеца.
Сватбата започва петък вечер,когато роднините на жениха са поканени ,като в знак на поканата получават ябълка.Както у жениха ,така и у невестата се събират всички участници в тържеството и роднините.В дома на младоженеца младежите от неговата свита колят животно – бик,върху плуга,с кръвта му се намазват част от сватбените дрехи на жениха и невестата и се завързват на възел.Окървавения плуг поставят до огнището.На следващия ден сутринта се извършва бръснене и къпане на младоженеца в медна вода. Женихът, хачбаба, тойи баши, свитата застават с лице на изток .В Ръцете си разпоредителя държи меден съд с три горящи свещи.Майката завързва на младоженеца червена кърпа на шията.,а гостите го даряват с пари и кърпи.
Когато шествието идващо за невестата пристигне,нейните роднини препречват пътя пред вратата и искат откуп.Майката на невестата завързва кръстообразно кръстника на жениха с две големи копринени кърпи и го дарява с бродирана кърпа.Тримата – майката,жениха и кръстникът си разменят ябълки.Свитата на младоженеца стреля по нишан закачен на ябълково дърво.Следва угощение.Невестата обикновено е покрита с бяло покривало чадира,а поясът и е сложен от брат и.Тя целува огнището,а кръстникът извежда младоженецът и невестата ,които се държат за кърпа.Следва венчаване в църква.
Когато отново се върнат в дома на жениха,неговите роднини даряват младоженците с подаръци.На входа ги посрещат родителите на жениха носещи три свещи.Братът на невестата и пречи и се мъчи да изтръгне кърпата от ръцете на младоженеца.Невестата маже с масло от чаша опорната греда на портата и преминава под кръстосани кинжали.Невестата стои зад специален параван,който се маха след 6 месеца.Отново угощение, за свитата на младоженеца задължително овен или четвърт от бика.На третия ден след брачната нощ,невестата измива краката на роднините на младоженеца ,след което в тяхно присъствие не се крие зад параван.На осмия ден родителите на невестата могат да дойдат на гости и да поканят младоженците да ги навестят.Невестата трябва да избягва старшия девер,свекъра и др. до 10-15 годиния, в още по-стари времена цял живот.


Източник: Удины.Игор Кузнецов
Още снимки
http://www.flickr.com/photos/shanidze/sets/72157603394811556/with/2096423532/

Пролетен лезгински празник Яран Сувар

Лезгинците имат различни пролетни празници - Цуькверин сувар –Празник на цветята, Сифте ргал – Първа бръзда , Кiару – Празник на Черешата.Най-важният пролетен празник е Яран сувар – Празник на Слънцето.
Според Фейзудин Нагиев правилното изписване на думата яр е йар,където й е показател за светлина,съществуване и тя има много значения – червен,зора,червената линия на хоризонта при изгрев и залез,любима,любим и др.С тази дума са свързани и лезгинските имена: Яр, Ярмет, Ярали, Ярам, Ярем и женските: Ярруш, Ярсе-лем, Яргъед, Ярцуьк, Яргъвер, Ярчиг.Дъгата се нарича дъщеря на Слънцето - Яргъируш /Яргъан руш.Също така може би единствено в лезгинския език съществува такова поетично название за тъща – майка на моята любима - яран-диде
Съгласно вярванията на древните лезгинци,земята стои върху рогата на червен бик - йац/йарц.На червения бик се покланяли и принасяли в жертва на празника Яран сувар.Назначения за жертва бик ,хранели добре и на шията му завързвали червени конци.Вечерта преди жертвоприношението обикаляли три пъти с него селото.Месото се раздавало поравно на всички.
Червения цвят се асоциира с раждането , живота и кръвта.С кръв се клели,побратимявали и измивали позора.Невестата покривали с червена кърпа, червена кърпа слагали на шията на коня победител.
Две три седмици преди 4 април,края на периода яр,на китките поставяли червен,понякога кръстосан с бял конец.Червеният конец може да се носи три дни – един за зимата,пролетта и лятото.Това се прави за здраве,в противен случай човек през цялата година ще бъде вял и сънлив.Счита се ,че Яр може да погуби непочитащите го,а червения конец е знак за почитане на слънцето.Също се смята,че носейки частица от слънцето след зимната тъмнина,човешкия организъм постепенно привиква към слънчевото облъчване.Също юношите и девойките тайно си подарявали яргъвер – бродирани или плетени от червени конци амулети,които закачали на гърдите.
За празника се приготвят сухи стъбла - яран кьалар,които се поставят във вид на конус на специални площадки за огньове.Вечерта на 21 срещу 22 март запалват огньовете,които трябва да са седем.В земята се забиват факли в групи по седем.В огъня се хвърлят стари вещи с думите: Сийиди куг! ЦIийиди хьухь! – Старо гори,ново да се роди.Устройват се фойерверки,хвърлят се огнени кълбета от парцали и слама – алпанар,горещи стрели – хьелхьемар,по склоновете се спускат огнени колелета от пресована слама и парцали – бар-бияр.За очистване от грехове,болести,уроки човек трябва да прескочи огъня седем пъти.За да се изплашат злите сили ,цялата нощ трябва да се вдига много шум.Празника се съпровождал и с песни и танци.Младежите ,движейки се в кръг изпълнявали особен мечи танц - севран кьуьл.В село Хрюг изпичали фигурни обредни хлябове – пехъ – врана-във вид на полумесец с вдлъбнати отпечатъци на пръстите,хъвед – патка – със запечено яйце, кIек – петел , балкIан – кон.
На сутринта на 22 март,юноши с един маскиран като козел – Цiегь,обикалят по дворовете и коледуват: . Ну-ну нуну - яран пай – Дай подарък за Яр.Маскираният се съпровожда от музиканти,двама носещи подаръците в торби през рамо - чан-таяр или гьебеяр.Ако дворът не е почистен ,маскираният пуска насмешливи забележки – Кога мръсотията ще изгорят,нещо ще ни дадат ли? Ако дворът бил чист следвали похвали –Нека бъде пълен с деца домът! Нека да бъде изобилие в него !
На този празник също се боядисват яйца,с помощта на растителни бои,и се приготвят седем блюда.Ако семейството не може да си позволи това ,се приготвя каша от седем продукта – сушено месо,ечемик,фасул,грах,нахут,картофи и др,при това солта също може да се счита за компонент.
Периода яр продължава 14 дни до 4 април и през това време активно се провежда мелер – обществена помощ в различни стопански дела за приготовление към пролетните дейности.Очистват се дворовете и участъците,приглежда се инвентара.
Въпреки смяната на много религии,лезгинците успяват да съхранят политеистичните традиции и все още се обръщат към езическите богове -
гъуцар,към бога на Слънцето – Ра Атар – Слънце изгряващо,към бога на Огъня – Алпан,бога на Месеца и Луната – Варз и Мен,богинята на Водата – Тавар и богинята на Земятя – Ген,бога на Природата – Пан – в лезгинския пантеон те са повече от 30.
Описаният празник в този вид в Кавказ празнуват само лезгинците.Остатъци от него се наблюдават при лакците,молдовците,коледуване у славяните и при българите .

Източници:
flnka.ru , ezgi-yar.ru , yaran-suvar.ucoz.ru

Лезгинска сватба

Лезгинска сватба
Първи ден
В първия ден музиканти се качват на покрива на дома и свирейки оповестяват началото на нова сватба.На лезгинските сватби свирят трима музиканти – двама със зурни и един с барабан. Част от мъжете от семейството и родственици колят бик и овце.Главите на заколените животни се забиват на колове на оградата.Вечерта се събира Съвет на родствениците - Гьили - гьилаб ,в който участва всеки длъжен да донесе т1арат1 Под израза т1арат1дик хьун може би се разбира родствениците ходещи под едно родово знаме. На съвета се разпределят задачите на всеки по време на сватбата.В някои селища от Самурската долина ритуалната сватбена храна е каши – пилаф от пшенични зърна,грах и месо.В дома на невестата се подготвя чеиза и ритуална халва -исит1а .За гостите се приготвя месна супа,в някои селища и пилаф.Енге вахар се наричат свидетелите на жениха от женски пол.Те охраняват запалена лампа до края на сватбата.Ако лампата угасне,това е лошо знамение и се очаква нещастие.Тази роля се изпълнява от сестрите или братовчедките,в краен случай етървите на младоженеца.По време на всички ритуали една от Енге вахар носи запалената лампа,а друга – огледало.На главата си носят буьшме от червен или жълт цвят.Обслужващия персонал се нарича Мехъерин кьилел - к1вачел алайбур.Избирали глава на сватбата - мехъерин кьил,управляващ танците – дем,който се нарича- чкавул, аравул, арачи, пкавул.Избирали също куриери - урак1алар, чав чук1урдайбур,които да известят родствениците от други селища,а също да ги обслужват по време на тържеството.В някои селища– Зизик,Корчаг управителят на сватбата се нарича хан и неговите помощници – ясавулар,наричани в селищата Нютюг,Экен - гъилибанар.Те се явявали свидетели на жениха.Управляващия в някои селища се нарича тамада.На лезгински т1ама означава предно място на колата,за този който ще управлява запрегнатите бикове.
Определяли готвача – кайвани,който ще готви основното блюдо – шурва,обикновено това бил мъж с кулинарни способности.Други готвачи - т1ап1ахъанар / от т1аб – пяна/ приготвят пилаф,долма,шишер.Също се определят миячи на посуда и други помощници.
В тази вечер не трябвало да се забрави нито един роднина,но ако това се случи,той не трябвало да участва в тържеството.При коленето на животните се гадае по техните вътрешности.Ако сърцето е без кръв,това означава че бракът ще бъде щастлив.Кожата на животните провесват на дървета или ги отделят за по-нататъшна обработка.Рогата на бика се поставят на една от гредите на покрива.
Втори ден
Сутринта рано родителите посещават родовото светилище или ако нямат такова – общепризнатия „пир”.Там се извършва жертвоприношение и се угощават всички срещнати.
Музикантите свирят Мехъер макьам или сад лагьай Пар дословно първи вик на сватбата,с което извещават за началото на тържеството и приканващо селяните вечерта на дем.
В дома на невестата се изпраща месо и други продукти договорени първоначално.
Пир – колективната трапеза започва на обед.В ранни времена сядали на пода върху постлани сумаги.Такива имало и на покрива на първия етаж аск1ан къавар ,а ако гостите са много разстилали сумаги и по поляните или близки домове.Около една постеля сядали шест човека.По средата слагали голямо блюдо чанахъ, ягьаг, ккур с шурва.До началот на 20в лъжици си носели гостите.На всеки човек се падали две парчета месо,някои ги поставяли между парчета хляб фан юкьва туна и си ги носели у дома.Ако позволявало материалното положение поднасяли и пилаф и долма.До ВСВ не поднасяли водка,само малко вино.След това танцували и се веселили.
Родствениците на жениха обикаляли всички домове ,където има девойки,с песни и танци ги канели на веселба.В древността при езическите храмове имало жрици,които изпълнявали и други функции например на професионални танцьорки.В с.Тагирджал до началото на 20в действали такива танцьорки,които на празненства декламирали,пели песни.Те се наричат мит1рифар.Всяко село има определено място за провеждането на дем.с кръгла площадка в центъра.На няколко места са поставени големи керамични гърнета с огън.Или върху поставка от три пръчки поставяли поставка и на нея голяма чаша ,в която запалвали огън.Вечерта открива аравулът,който танцува със сестра на жениха.Започва състезание между танцьорите.При лезгините във всички мероприятия жените и мъжете участват съвместно.Когато започва нова мелодия ,на площадката излизат първо жените,след тях към танца се присъединяват и мъжете.Между мъжете често възниквали спорове при избора на девойка.Аравулът избирал от всички претенденти кой ще танцува с девойката.
В определено време се появявали маскирани мъже като жени,девойки маскирани като мъже,а също и маскиран с маска на бик и бича кожа.Играели сред танцуващите,закачали се с тях.
Веселбата продължавала до полунощ.Към края танцувал бащата на жениха облечен в меча кожа.
Трети ден
Музикантите ,качени на покрива свирели ритуална мелодия Экуьнин ярар ,с която лезгините се обръщат към своите богове и молят за благословия.
В този ден се носели подаръците – хунча от жените - три хляба,халва,очистена кокошка и т1арат1 от мъжете - теле,агне.Процесия от 20-25 близки родственици основно от женски пол ,съпроводени от музиканти,няколко мъже се отправят към дома на невестата.Жените носят подноси със сладости и дрехите на невестата.Процесията оглавява юноша,носещ знамето на рода,което обикновено е червено.След него вървят други представители на близки родове със своите знамена.По пътя се изпълняват ритуални песни.Процесията може да се посрещне радушно с угощение или без такова – това се смята за нормално.Отначало процесията стои при входа на селото и стрелят с оръжие за да известят,че са пристигнали.Тамадата изпраща музикантите и група младежи да посрещне гостите.След това гостите влизат в двора на дома.В дома на невестата се гощават всички гости и роднини от други селища.
В този ден по обяд се извършва ритуал при който младоженецът отива в дома на чичо си или вуйчо си,облечен тържествено – със сватбена шапка,черкезка и кинжал.С голяма процесия и музика го изпращат до временния дом.Помощниците на тамадата също имали задача да охраняват жениха и носели специални пръчки.Единият от охраняващите трябва да има син,а другият е приятел на младоженеца.В минали времена било възможно похищение на жениха от негови съперници,които също желаели да се оженят за девойката.Също имало опасения от нападение на мъстители.Днес този обичай – пребиваването на младоженеца във временен дом е символичен.По желание на домакина ,в дома където е младоженеца също може да се организира дем.В някои селища невестата също се премества в дома на вуйчо си.
Четвърти ден
Преди тръгването за невестата се организира състезание по стрелба с оръжие Тергяг1ай мехъер,а също и конни надбягвания «Ччамар чукурун», «Ччамарар чукурун».В тях участвали и гостите стига да имат кон или да си доставят такъв на място .
Участниците обикновено биле около 20 и женихът задължително участвал.Победителят получавал подаръци , а коня украшения.Възможно е тези състезания да представляват разиграване на обичая крадене на невеста.Също това било възможност на участниците да се представят добре като потенциални женихи.
Пътя към дома на невестата се нарича Свасан к1валин рехъ.Около обяд някой от дома на невестата пристига в дома на младоженеца и носи варена овча глава,което е знак,че невестата е готова и може да се изпрати процесия за нея.Този куриер бил нагостен и даряван с подаръци.Определените предварително чархачияр стоели начело на процесията за невестата и имали за задача да решават всички проблеми възникнали по пътя.По правило те са двама и за да се отличават от другите на шията си слагали копринен шал или друга материя с червен цвят.Те и другите помощници на сватбата носят като подарък почерпка за тези,които изпълняват същите функции от страната на невестата.
В това време женихът и неговия кръг празнували във временния дом.Управляващия сватбата – хан,шагь повиквал всички родственици на жениха, да го поздравят за пристигането на невестата.Жените носели подноси – сини със сладости,а мъжете пари. Водещия сватбата можел да не се съгласи с предлаганата сума и да изиска повече.Всеки влизал в стаята с думите- Хан, вун сагьрай, ччамраз мубаракдай ихтияр авани? – Желая здраве на хана,разрешаваш ли ми да поздравя жениха?
Който веднъж влезел в стаята нямал право да излезе от нея.Късно вечерта младоженеца и свидетелите напускали веселбата.
Късно вечерта от стаята ,където била настанена невестата си тръгвали жените и приятелките и.С нея оставала само нейната наставница енге,която ръководила нейното поведение до предаването и на мъжа и.Женихът се връща в своя дом и свидетелите го изпращат до стаята на невестата и оставали пред вратата.Влизайки в стаята,поставяйки десния крак,поздравявал,след това поставял левия крак и сам си отговарял на поздрава.След това питал невестата : Тези стени се явяват наши свидетели.Кажи ,даде ли обещание да бъдеш моя жена ?
Свидетелите пред вратата окуражавали жениха да побърза и да изпълни съпружеския си дълг.След известно време той предавал на наставницата кърпата на девствеността на невестата.За тази кърпа наставницата получавала подарък и от двете майки.В знак на благопулучното развитие свидетелите стреляли във въздуха.Ако невестата се окаже ,че не е девствена ,женитбата се разваля и я отпращали обратно.Събирал се съвета на родствениците,за да търсят подходяща девойка в замяна на опозорената.
Пети ден
Пиршество на жениха - Ччамран мярекат(суварар)
Сутринта свидетелите изпращат жениха в неговия дом където го чака невестата и родителите му.Свидетелите строго охранявали жениха,защото все още съществувала опасност.Ловки участници в пиршеството се опитвали да откраднат шапката на младоженеца и ако успеели ,свидетелите трябва да я откупят от тях.Женихът по правило трябва да се държи срамежливо.Към обед гостите се разотивали,а младоженецът се чувствал свободен и никой нямал право да го похити и да иска откуп.На другата сутрин се събирали всички помагачи на сватбата за угощение ,на което прислужвала невестата,която по този начин се запознавала с близките родственици на мъжа си.


Източник druzya.com

Кавказкият абрек - самурай или разбойник

В една своя статия руския историк Владимир Бобровник изследва един културен кавказки феномен – така нареченото абречество.По сведения на доревелюционни автори думата абрек означава изгонен от рода и семейството..Вероятно абреките биле бездомни и по тази причина им се налагало да крадат за да живеят.В етимилогичния речник на В.И.Абаев абрекът е определен като беглец,извършил някакво престъпление.Счита се,че думата има ирански произход от апарак – бродяга,грабител,но по-късно загубва първоначалното си значение.В планинската част на Дагестан и в Чечня през 16-18в апараги се наричат свободните преселници,заемащи в общината междинно положение между пълноправните членове и робите.Една аварска пословица гласи – Дома на пришълеца е на края на селището - Апарагасул рукь росо рагиалда бугеб буго.Сред апарагите имало немалко спасяващи се от кръвна мъст. В чеченския език думата звучи като обург.В някои дагестански езици и грузински наречия има и други думи за абрек – качаг,пирали. В северозападен Кавказ думата звучи абрег и означава княз или дворянин изгонен от обществото за престъпление.Адигските и осетинските дворяни-абреки намирали убежище в Русия или Крим.В Дагестан преселилите се апараги биле защитени от преследване Кавказките планинци под думата абрек разбират също и човек дал обет да се лиши от човешки удобства,да бъде смел в боевете с врага.Срокът на този обет може да бъде различен – няколко години или до края на живота си.Тъй като абреки ставали планиници бягащи от вендета,самите те трябвало да мъстят или за да се крият от царската власт,те биле принудени да се откажат от всякаква връзка с роднините си. В руския език думата абрек попада от черкезкия/адигски/ по време на Кавказката война през 19в.По това време думата вече означавала разбойник,а за руснаците придобила смисъл на непокорен планинец.В речника на Даль от 1880г думата абрек има следното определение: "абрэк - отчаянный горец, давший срочный обет или зарок не щадить головы своей и драться неистово; также беглец, приставший для грабежа к первой шайке" В началото на 20в думата придобива нов смисъл – благороден разбойник от кавказките планиници.В съветско време термина се идеологизира и се определя като участник в антидържавно движение против Русия или СССР. Грузинският писател Чабуа Амирэджиби създава образ на благороден кавказки разбойник върху реални сведения за абрека Дата Туташхия и по неговия роман е направен филмът Берега. Корените на абречеството се намират в планинските обичаи характерни за Кавказ - военните младежки дружини,култа към война-джигит, вендетата и гостоприемството. Малките кавказки общини,техните съюзи и ханства формирали своите военни сили чрез народно опълчение.В основата на военните отряди лежали съюзи на неженени младежи – батирте,сехбат,сидар бахиру.Младежите живеели в общ дом-крепост - гъоркъо рукъ , гулала-хъали , сапехно и се занимавали с военни упражнения.Изпълнявали някои селскостопански дейности като коситба и строителни работи. Начело на военните сили в Дагестан и Чечня стояли изборни предводители наричани хан или шах - цевехъан , бикт-халел и др. При адигите до средата на 18в тази роля изпълнявали князе – пши,по-рядко уздените.Прерогатив на княза било да обявява война или мир,да събира дворянското опълчение и да организира военни походи,които могат да имат и отбранителен характер.Князете трябва да показват доблест,рицарско отношение,смелост.Стремеж на всички било достигането до образа на джигита побеждаващ във всички битки на чеченски – киант.Такива джигити можело да съсредоточат голяма временна власт в ръцете си.Известни са случаи,когато те подчинявали селските общини ставайки наследствени управители.Такъв произход имали рутулските бекове от Южен Дагестан.Често общините прогонвали такива издигнали се предводители. Друг елемент от абречеството е вендетата.Особено жестока била кръвната мъст при случаи на изнасилване и такава вражда се простирала върху целия род и можела да продължи поколения като тухумната вражда в даргинското с.Кадар ,която продължила 200 години. В планинския Дагестан и Чечня за да се предотврати взаимно изтребление било прието изселването на убиеца и негови те роднини извън общината,а тяхното пребиваване или заселване в други общини се регулирао от традиционното гостопримство на кавказките народи.Отношението на кавказци към разбойничеството е двойствено.От една страна в тези акции младежите показвали смелост и придобивали слава,от друга – разорението като следствие на набезите било осъждано.Такива фолклорни песни, осъждащи разбойничеството ,има записани при рутулците и други дагестански етноси. Съвременното абречество се оформя като реакция на руското овладяване на кавказките територии.Според някои то се явява професионално разбойничество от нов тип,характерен за посттрадиционните общества. Преорганизирането на планинските общества е започната от руските власти още в 18в. В 1777 е започнато строителството на Кавказката линия, представляваща верига от крепости,казашки селища,ограничаващи свободата на предвижване на планинците.На кавказците било забранено да свикват общинските опълчения и княжеските дружини.Князете се превърнали в служащо съсловие на руската държава.Постановленията от 1820-1850г лишават приелите руско поданство адигски князе от техните привилегии,включително и да събират данък от васалните им общества.За да се изхранват князете постъпвали на руска служба,основно военна.След края на Кавказката война селските опълчения биле разпуснати и много боеви кули разрушени.Мъжките съюзи се съхранили,но биле лишени от своите функции и представлявали подобие на клубове.Предводителите им трябвало да избират – руска служба или да станат престъпници. Руската власт прави опит да ограничи прилагането на вендета и да предаде случаите на тежки престъпления за разглеждане от Върховния пограничен съд на основата на руското законодателство.Вълненията на кабардинците принуждава властите да отстъпят тези дела на шариатските съдилища.,до 1822г когато бил създаден Кабардински временен съд.Съдебни преобразования биле извършени навсякъде,забранено било плащането на кръвнина,а изгнанието на убиеца било заменено с каторга.Случаите касаещи кръвна мъст се разглеждали от руските военни съдилища,виновните биле изселвани от Дагестан в арестантски роти и в далечни губернии за срок от 3 до 10 години.В 1911г след много протести заменили заточението в Сибир и други руски области със заточение в отдалечени дагестански окръзи ,а срокът на пребиваване бил увеличен до 20 години. В края на 18в била въведена билетна система .Влизането и излизането през Кавказката линия ставало с писмено разрешение,подобно на паспорт издадено от руските военни власти.На планинците било забранено приемането на безбилетни гости.Поощрявало се доносничеството.В прокламацията на наместника на Кавказ Ермолов се предписва: "Узденям и простому народу повелеваю, что при всякой встрече с изменниками действовать оружием и забыть глупое обыкновение не стрелять в князей, когда они стреляют". В предписанията на Кабардинския временен съд от 1847г се казва: "Если окажется, что кто-либо из кабардинцев будет держать у себя в гостях прибывших из-за Кубани, из-за Терека и из назрановцев (т. е. ингушей.- В. Б.), которые не явились к русскому начальству или не имеют билета, то подвергнется штрафованию по усмотрении вины его; а если будет передерживать подозрительных людей, абреков, то подвергнется строгому по законам русским взысканию" В тези времена се извършвали преселения на цели селища от труднодостъпните местности в равнинните около казашките селища.Така се появяват много селища в Кабардино-Балкария,Карачаево-Черкесия,Абхазия.Тези мерки първоначално омиротворили Северен Кавказ,но подготвили почвата за появяване на разбойничество.Много от действията на новопоявилите се абреки,като набези на руските земи се възприемали от планинците като продължение на миналите традиции.Така декласираните князе и военни предводители се превърнали в престъпници относно руската власт.От тези слоеве произлизат много абреки като кабардинския княз Тау-Султан Атажукин,Даниял –бек султан Елисуйски,Хаджи-Мурат Аварски,Мухамед Анзоров.Към 1910г действията на абреките се изместила към градовете и преселническите аули в равнините.Например В 1905-13г известният абрек Буба от лезгинското селище Икра с шайка от 20 човека обложил с вноска за своите операции представителите на рибната промишленост, богатите градинари и търговци. За отношението към абречеството на планинското население говори канонизирането на редица абреки,обявени за шейхове,чиито гробове станали обект на поклонение в Азербайджан,Дагестан,Чечня и Кабарда. Колонизацията на Северен Кавказ от Русия не способствала за прогресивно развитие.След завоеванието от чеченците и ингушите биле конфискувани земеделски масиви в полза на държавата и казачеството.Това заставило планинците да ползват под аренда земя от държавата.Появилите се безимотни селяни трудно намирали работа и промишлеността.В 1891г било издадено постановление забраняващо жителството в Грозни на всички чеченци и ингуши неработещи на държавна служба.Вайнахите биле изгонени от Грозни,Воздвиженско,Шато и Ведено.По постановлението от 14.05.1893г им било забранено да работят в промишлените предприятия.в Грозни. В това време се прославили като абреки Вара,Назир-абрек и Атабай Карачаевски,Иски който организирал нападение на грозненската крепост и убил адютанта на генерал Скобелев,Осман Мутуев,Мехки , Аюб , Зелимхан Гелдигенски,Саламбек Гараводжев.Основните методи за борба с абречеството биле наказателни операции,скъпоструващи и не винаги ефективни.През 1908 – 1913г властите биле принудени да държат в Кайтаго-Табасарански и Темирханшурински окръг значителни военни отряди и отряди на местната милиция. Към началото на ПСВ Кавказ отново бил омиротворен.След идването на власт на болшевиките в Кавказ се извършват няколко големи антисъветски въстания,но биле потушени.В Кавказ отново се заражда абреческото движение като съпротивление срещу властта Между двете руски революции абречеството се политаризирало и идеологизирало – някои се сближили с болшевиките,като шейх Али-Хаджи от даргинското село Акуша ,други – с мюсюлманските лидери.Нажмутдин от аварското селище Гоцо в периода 1921-25г с поддръжката на местните жители започнал антисъветска партизанска борба в Дагестан и Чечня.Банди се обявявали до началото на ВСВ и действали открито и с помощта на местното население,въпреки постоянното наличие на значителни военни отряди. В 1922г за борба с бандитизма в Дагестан и Чечено-Ингушетия било въведено военно положение и биле формирани отряди на селска милиция и части с особено предназначение – ЧОН. В 1926г била извършена операция по разоражаване на кавказците при която само в Дагестан биле иззети 60 хил. единици армейско оръжие. На съветската власт и биле нужни няколко десетилетия за да се справи с новите абреки – последния дагестански абрек бил убит 1969г,а последния в Кавказ – чеченеца Хасуха Магомадов бил убит през март 1976г. По време на чеченската война 1994-96г местното население натрупало отново големи количества оръжие.Известни са случаи когато жители на погранични дагестански селища разпродавали колхозното имущество и с парите си закупувало оръжие. Законните граждански и военни руски части днес усвояват някои методи на кавказкото разбойничество – разрушават селища,взимат заложници,взривяват пазари.Така абречеството продължава своето развитие в посттрадиционното планинско общество и се превръща в една от руско-съветските традиции в Северен Кавказ.
Източници: Владимир Бобровников. Абреки и государство. Культура насилия на Кавказе. Последние «самураи» Кавказа. Взлет и подавление абреческого движения. М.Мурлин .Зелимхан Гашмазукаев - отважный абрек-революционер

Филм "Мелодии гор"

Дагестанско приложно изкуство

Заселването на различни етноси и разпространението на различни религии в Дагестан обуславя развитието на различни школи на приложното изкуство всяка със своите особености на техника и орнаментална култура.Основните центрове на дагестанското приложно изкуство са:Кубачи - ювелирни изделия и емайл,Гоцатль - ювелирни изделия,Балхар - керамика,Унцукуль - дърворезба и инкрустация с метал

Дагестански килими

В традиционното килимарство в Дагестан се срещат най-различни мотиви и изображения на растения,животни,човек,геометрически фигури.Изобразяването на хора и животни е свързано с древни култове и обряди и имало магически смисъл.Много от елементите имат конкретни названия яру бубу – маково цвете,гъед-звезда,гъил-ръка,кацин пац – кокоши следи, кIирер – вилообразни,хаш – кръст.Интересни са също и гладките килими наричани на лезгински – сумахи,а също и гам в мн.ч. - гамар,на аварски – давагини,на кумикски – думи,табасарански и лакски - паласи.Различните елементи при тях също имат свои имена – куълегар – замък,чапрасар – наклони, кIирер – куки , кIекер – петлета, цIапур - лапа.Моделите в широките полета се състоят от големи медальони с трапецовидна форма включващи различни геометрични елементи- триъгълник,кръст,ромб.

Аварски давагин

Кумикски дум

Друг вид гладки килими са чергите.
Чергите могат да се изготвят от коноп,памук,вълна и се използват за постилане на пода или при сушене на зърно и царевица.Тези черги се състояли от ритмично редуване на цветни полета с различна ширина,разположени хоризонтално или вертикално.Балхарските черги например са известни с вертикално разположение на полетата.Тези черги също имат национални названия : лезгинско – рух,табасаранско – бархал,аварско – турут,даргинско – чIанкIа ,кумикско – тюз.
Освен този вид черги има и такива с редуване на полета запълнени с различни орнаменти наричани хайма – на лезгински,кюмес – на табасарански,килим – на лакски,джугъарай – на кумикски.Много от елементите на чергите имат също свои наименования:ильме – поле,къарлыгач – лястовица,канзилер – стъпки,ятгъан – стълба.

Палас

Ногайските килими кийиз се различават с използването на различна техника за декориране – нанасяне на орнамент чрез цветен шнур и пристягане,при което се получава контурно изображение.

Ногайски кийиз

Аварски килими чибта

И един дагестански,който не знам точно от кой район е

 

Керамичното изкуство

Основни центрове на грънчарското производство в Дагестан се считат Балхар,Сулев-кент,Джули,Испик.
В епохата на средновековието 4-5 в в Дагестан се появява грънчарското колело.Образуват се центровете на керамичното изкуство,някои от които съхраняват архаичните особености на производството.Дагестанската керамика се подразделя на поливна и неполивна.Неполивната керамика е с по-ранен произход и нейни центрове се явяват лакското селище Балхар,табасаранското Джули,лезгинското Кахуль, и кумикското Эндери.
Изготвянето на съдове без грънчарско колело и с изпичане на огън ,традиционно се предпочитало в Кавказ.До средата на 20в по такъв начин се изготвяли съдовете в селището Кахуль.В глинената маса за устойчивост прибавяли дребни камъчета.Керамиката била примитивна,съдовете са с неправилна форма,а нарисуваните елементи напомнят древни скални рисунки.В 50-те години населението било преселено от планината в равнинната част и занаятът прекратил своето съществуване.
Друг център на керамичното изкуство е табасаранското село Джули.Съдовете се изготвяли за местно потребление – съдове за вода,маслобойки,чашки,купи.Керамиката има класически форми,наподобяващи амфори,а украсата е от вълнисти линии и концетрически кръгове,s – образни елементи.Орнамента се нанася чрез бяло или червено покритие /ангоб/,не с четка ,а с къс вълна.Изпичането извършвали на дърва и изделията придобиват розова кора,а сивите се считали за брак.В Джули с керамично изкуство се занимавали мъжете,но занаятът тук също изчезнал.
Най-самобитно и трайно се съхранили традициите на древното изкуство в Балхар.Още в началото на нашата ера там съществувало керамично производство.Изготвянето на глинени съдове ,започвайки от добиването на глина и свършвайки с изпичането на съдовете в Балхар се извършва само от жени.Техните съдове се отличават с изумителна орнаментална графика свързана с формата на съда.Балхарските съдове са с тънки стени и най-качествени в Кавказ.Основният рисунък се разполага на горната половина на съда,подчертавайки изпъкналата форма.Някои майсторки предпочитат геометричните фигури,строги и лаконични елементи,соларни знаци,,ромбове,но други предпочитат растителния орнамент .В Балхар е строго забранено участието на мъже в керамичното производство,вероятно произлизащо от матриархално време.Забранено било на мъжете дори да се докосват до грънчарското колело.Който нарушал това правило трябвало да угости шест човека от съответния дом,вероятно като жертвоприношение.Балхарското грънчарско колело се нарича жюлла.В Балхар се съхранил и друг древен ритуал – да се украсява пещта за изпичане чара с овнешки или кравешки череп с рога,за да е благополучно изпичането.По време на изпичането,което трае три денонощия се устройва ритуално пиршество с печени на жар овнешки глави.Считало се ,че пещта никога не трябва да е празна и затова след изпичането оставяли няколко бракувани съда.До средата на 20в съществували около 30 форми на балхарска керамика,много от тях изгубени .Съхранили се съд за вода - урша,кана-водолей – куннари,маслобойка – кучча.

Балхарска пещ - чара

Глинени играчки от Балхар

Съд за съхраняване на зърно или брашно

Кучча

Куннари

Дагестанска дърворезба
Дърворезбата е едно от най-древните занаятчийски производства в Дагестан.Богатото разнообразие от дървесни видове способства за приложението на дървесния материал в бита и архитектурата.
Голяма роля в дома на дагестанците играе опорния стълб,който има важно функционално значение,служейки като опора на основната греда на тавана.Освен тази функция стълбът има и защитна ,охраняваща функция в дома.При строителството на нов дом,стария стълб,свидетел на живота на много поколения,се пренасял в новя дом.Горната част на стълба е богато украсяван с дърворезба.При аварците преобладава едър геометричен орнамент/Гитатль/,при кубачинците – тънък,изящен, растителен ,при табасаранците – ленточен,като плетеница.
За да бъде покривната конструкция издържлива,напряко от стена до стена е поставена дебела дървена греда ,а тя за де не провисва се подпира по средата със стълб.Между стълба и гредата също се поставя по-тънко дърво - капител.Стълбът бил свещен символ на дома и рода.При аварците той се нарича стълб-корен - кьибил,а при грузинците – майка-стълб.При кумиките,в домовете ,където вече няма такъв стълб,мястото му все още се почита.При траур на това място,наричано орта-багана/среден стълб/,сяда най-близкия на умрелия от старшите родственици на жената.Кръвните враговете влизащи в жилището се стремили да разрушат стълба,обричайки целия род на унищожение.В Дагестан тези стълбове са представени в най-разнообразни форми.
Важен елемент на вътрешната архитектура е дървената стена ,отделяща жилищната част на дома от стопанската и служеща като оосновна опора на дома.

При лакците зърнохранилището с форма на голям сандък наречен су също богато се украсявал с дърворезба.Неподвижните аварски хамбари цагур и кам са долепени до каменната стена на дома.Предната стена на цагура се явява дървената стена «цIулал рукъ».
зърнохранилище

Във всеки дом се намирал и диван за почетни лица,украсен с подлакътници във формата на рога.С резба се покривали лицевите страни на облегалката.
дървена врата

Съществува оригинално изкуство,съединяващо дърворезбата и ювелирното изкуство – инкрустация с метал по дърво,характерна за Унцукуль.За нея се използва дрянова или кайсиева дървесина,тъй като лесно се обработва,приема нужната форма и задържа метала.Едно от откритията на унцукулския занаят е производството на декоративно пано с правоъгълна форма,на което са изобразени сюжети,напомнящи каменните кубачински релефи – животни,птици и такива с фантастичен характер.
учалтан - място за вилици

Източници:
http://www.dmii.ru/s...print=printable
http://www.dmii.ru/subcat010.html
http://www.fatiha.ru...kul/izdelia.htm

 www.liveinternet.ru

http://www.a-u-l.nar...stana_pict.html
darovanie.ru
http://www.governmen...kusctvo_balhara
http://www.lakia.net...s/ceramics.html

http://www.governmen...hnoe_kovrodelie

http://www.dag-carpe...g=ru&do=napless
http://www.dag-carpe.../hand.php?lg=ru