Лезгинска сватба

Лезгинска сватба
Първи ден
В първия ден музиканти се качват на покрива на дома и свирейки оповестяват началото на нова сватба.На лезгинските сватби свирят трима музиканти – двама със зурни и един с барабан. Част от мъжете от семейството и родственици колят бик и овце.Главите на заколените животни се забиват на колове на оградата.Вечерта се събира Съвет на родствениците - Гьили - гьилаб ,в който участва всеки длъжен да донесе т1арат1 Под израза т1арат1дик хьун може би се разбира родствениците ходещи под едно родово знаме. На съвета се разпределят задачите на всеки по време на сватбата.В някои селища от Самурската долина ритуалната сватбена храна е каши – пилаф от пшенични зърна,грах и месо.В дома на невестата се подготвя чеиза и ритуална халва -исит1а .За гостите се приготвя месна супа,в някои селища и пилаф.Енге вахар се наричат свидетелите на жениха от женски пол.Те охраняват запалена лампа до края на сватбата.Ако лампата угасне,това е лошо знамение и се очаква нещастие.Тази роля се изпълнява от сестрите или братовчедките,в краен случай етървите на младоженеца.По време на всички ритуали една от Енге вахар носи запалената лампа,а друга – огледало.На главата си носят буьшме от червен или жълт цвят.Обслужващия персонал се нарича Мехъерин кьилел - к1вачел алайбур.Избирали глава на сватбата - мехъерин кьил,управляващ танците – дем,който се нарича- чкавул, аравул, арачи, пкавул.Избирали също куриери - урак1алар, чав чук1урдайбур,които да известят родствениците от други селища,а също да ги обслужват по време на тържеството.В някои селища– Зизик,Корчаг управителят на сватбата се нарича хан и неговите помощници – ясавулар,наричани в селищата Нютюг,Экен - гъилибанар.Те се явявали свидетели на жениха.Управляващия в някои селища се нарича тамада.На лезгински т1ама означава предно място на колата,за този който ще управлява запрегнатите бикове.
Определяли готвача – кайвани,който ще готви основното блюдо – шурва,обикновено това бил мъж с кулинарни способности.Други готвачи - т1ап1ахъанар / от т1аб – пяна/ приготвят пилаф,долма,шишер.Също се определят миячи на посуда и други помощници.
В тази вечер не трябвало да се забрави нито един роднина,но ако това се случи,той не трябвало да участва в тържеството.При коленето на животните се гадае по техните вътрешности.Ако сърцето е без кръв,това означава че бракът ще бъде щастлив.Кожата на животните провесват на дървета или ги отделят за по-нататъшна обработка.Рогата на бика се поставят на една от гредите на покрива.
Втори ден
Сутринта рано родителите посещават родовото светилище или ако нямат такова – общепризнатия „пир”.Там се извършва жертвоприношение и се угощават всички срещнати.
Музикантите свирят Мехъер макьам или сад лагьай Пар дословно първи вик на сватбата,с което извещават за началото на тържеството и приканващо селяните вечерта на дем.
В дома на невестата се изпраща месо и други продукти договорени първоначално.
Пир – колективната трапеза започва на обед.В ранни времена сядали на пода върху постлани сумаги.Такива имало и на покрива на първия етаж аск1ан къавар ,а ако гостите са много разстилали сумаги и по поляните или близки домове.Около една постеля сядали шест човека.По средата слагали голямо блюдо чанахъ, ягьаг, ккур с шурва.До началот на 20в лъжици си носели гостите.На всеки човек се падали две парчета месо,някои ги поставяли между парчета хляб фан юкьва туна и си ги носели у дома.Ако позволявало материалното положение поднасяли и пилаф и долма.До ВСВ не поднасяли водка,само малко вино.След това танцували и се веселили.
Родствениците на жениха обикаляли всички домове ,където има девойки,с песни и танци ги канели на веселба.В древността при езическите храмове имало жрици,които изпълнявали и други функции например на професионални танцьорки.В с.Тагирджал до началото на 20в действали такива танцьорки,които на празненства декламирали,пели песни.Те се наричат мит1рифар.Всяко село има определено място за провеждането на дем.с кръгла площадка в центъра.На няколко места са поставени големи керамични гърнета с огън.Или върху поставка от три пръчки поставяли поставка и на нея голяма чаша ,в която запалвали огън.Вечерта открива аравулът,който танцува със сестра на жениха.Започва състезание между танцьорите.При лезгините във всички мероприятия жените и мъжете участват съвместно.Когато започва нова мелодия ,на площадката излизат първо жените,след тях към танца се присъединяват и мъжете.Между мъжете често възниквали спорове при избора на девойка.Аравулът избирал от всички претенденти кой ще танцува с девойката.
В определено време се появявали маскирани мъже като жени,девойки маскирани като мъже,а също и маскиран с маска на бик и бича кожа.Играели сред танцуващите,закачали се с тях.
Веселбата продължавала до полунощ.Към края танцувал бащата на жениха облечен в меча кожа.
Трети ден
Музикантите ,качени на покрива свирели ритуална мелодия Экуьнин ярар ,с която лезгините се обръщат към своите богове и молят за благословия.
В този ден се носели подаръците – хунча от жените - три хляба,халва,очистена кокошка и т1арат1 от мъжете - теле,агне.Процесия от 20-25 близки родственици основно от женски пол ,съпроводени от музиканти,няколко мъже се отправят към дома на невестата.Жените носят подноси със сладости и дрехите на невестата.Процесията оглавява юноша,носещ знамето на рода,което обикновено е червено.След него вървят други представители на близки родове със своите знамена.По пътя се изпълняват ритуални песни.Процесията може да се посрещне радушно с угощение или без такова – това се смята за нормално.Отначало процесията стои при входа на селото и стрелят с оръжие за да известят,че са пристигнали.Тамадата изпраща музикантите и група младежи да посрещне гостите.След това гостите влизат в двора на дома.В дома на невестата се гощават всички гости и роднини от други селища.
В този ден по обяд се извършва ритуал при който младоженецът отива в дома на чичо си или вуйчо си,облечен тържествено – със сватбена шапка,черкезка и кинжал.С голяма процесия и музика го изпращат до временния дом.Помощниците на тамадата също имали задача да охраняват жениха и носели специални пръчки.Единият от охраняващите трябва да има син,а другият е приятел на младоженеца.В минали времена било възможно похищение на жениха от негови съперници,които също желаели да се оженят за девойката.Също имало опасения от нападение на мъстители.Днес този обичай – пребиваването на младоженеца във временен дом е символичен.По желание на домакина ,в дома където е младоженеца също може да се организира дем.В някои селища невестата също се премества в дома на вуйчо си.
Четвърти ден
Преди тръгването за невестата се организира състезание по стрелба с оръжие Тергяг1ай мехъер,а също и конни надбягвания «Ччамар чукурун», «Ччамарар чукурун».В тях участвали и гостите стига да имат кон или да си доставят такъв на място .
Участниците обикновено биле около 20 и женихът задължително участвал.Победителят получавал подаръци , а коня украшения.Възможно е тези състезания да представляват разиграване на обичая крадене на невеста.Също това било възможност на участниците да се представят добре като потенциални женихи.
Пътя към дома на невестата се нарича Свасан к1валин рехъ.Около обяд някой от дома на невестата пристига в дома на младоженеца и носи варена овча глава,което е знак,че невестата е готова и може да се изпрати процесия за нея.Този куриер бил нагостен и даряван с подаръци.Определените предварително чархачияр стоели начело на процесията за невестата и имали за задача да решават всички проблеми възникнали по пътя.По правило те са двама и за да се отличават от другите на шията си слагали копринен шал или друга материя с червен цвят.Те и другите помощници на сватбата носят като подарък почерпка за тези,които изпълняват същите функции от страната на невестата.
В това време женихът и неговия кръг празнували във временния дом.Управляващия сватбата – хан,шагь повиквал всички родственици на жениха, да го поздравят за пристигането на невестата.Жените носели подноси – сини със сладости,а мъжете пари. Водещия сватбата можел да не се съгласи с предлаганата сума и да изиска повече.Всеки влизал в стаята с думите- Хан, вун сагьрай, ччамраз мубаракдай ихтияр авани? – Желая здраве на хана,разрешаваш ли ми да поздравя жениха?
Който веднъж влезел в стаята нямал право да излезе от нея.Късно вечерта младоженеца и свидетелите напускали веселбата.
Късно вечерта от стаята ,където била настанена невестата си тръгвали жените и приятелките и.С нея оставала само нейната наставница енге,която ръководила нейното поведение до предаването и на мъжа и.Женихът се връща в своя дом и свидетелите го изпращат до стаята на невестата и оставали пред вратата.Влизайки в стаята,поставяйки десния крак,поздравявал,след това поставял левия крак и сам си отговарял на поздрава.След това питал невестата : Тези стени се явяват наши свидетели.Кажи ,даде ли обещание да бъдеш моя жена ?
Свидетелите пред вратата окуражавали жениха да побърза и да изпълни съпружеския си дълг.След известно време той предавал на наставницата кърпата на девствеността на невестата.За тази кърпа наставницата получавала подарък и от двете майки.В знак на благопулучното развитие свидетелите стреляли във въздуха.Ако невестата се окаже ,че не е девствена ,женитбата се разваля и я отпращали обратно.Събирал се съвета на родствениците,за да търсят подходяща девойка в замяна на опозорената.
Пети ден
Пиршество на жениха - Ччамран мярекат(суварар)
Сутринта свидетелите изпращат жениха в неговия дом където го чака невестата и родителите му.Свидетелите строго охранявали жениха,защото все още съществувала опасност.Ловки участници в пиршеството се опитвали да откраднат шапката на младоженеца и ако успеели ,свидетелите трябва да я откупят от тях.Женихът по правило трябва да се държи срамежливо.Към обед гостите се разотивали,а младоженецът се чувствал свободен и никой нямал право да го похити и да иска откуп.На другата сутрин се събирали всички помагачи на сватбата за угощение ,на което прислужвала невестата,която по този начин се запознавала с близките родственици на мъжа си.


Източник druzya.com

Кавказкият абрек - самурай или разбойник

В една своя статия руския историк Владимир Бобровник изследва един културен кавказки феномен – така нареченото абречество.По сведения на доревелюционни автори думата абрек означава изгонен от рода и семейството..Вероятно абреките биле бездомни и по тази причина им се налагало да крадат за да живеят.В етимилогичния речник на В.И.Абаев абрекът е определен като беглец,извършил някакво престъпление.Счита се,че думата има ирански произход от апарак – бродяга,грабител,но по-късно загубва първоначалното си значение.В планинската част на Дагестан и в Чечня през 16-18в апараги се наричат свободните преселници,заемащи в общината междинно положение между пълноправните членове и робите.Една аварска пословица гласи – Дома на пришълеца е на края на селището - Апарагасул рукь росо рагиалда бугеб буго.Сред апарагите имало немалко спасяващи се от кръвна мъст. В чеченския език думата звучи като обург.В някои дагестански езици и грузински наречия има и други думи за абрек – качаг,пирали. В северозападен Кавказ думата звучи абрег и означава княз или дворянин изгонен от обществото за престъпление.Адигските и осетинските дворяни-абреки намирали убежище в Русия или Крим.В Дагестан преселилите се апараги биле защитени от преследване Кавказките планинци под думата абрек разбират също и човек дал обет да се лиши от човешки удобства,да бъде смел в боевете с врага.Срокът на този обет може да бъде различен – няколко години или до края на живота си.Тъй като абреки ставали планиници бягащи от вендета,самите те трябвало да мъстят или за да се крият от царската власт,те биле принудени да се откажат от всякаква връзка с роднините си. В руския език думата абрек попада от черкезкия/адигски/ по време на Кавказката война през 19в.По това време думата вече означавала разбойник,а за руснаците придобила смисъл на непокорен планинец.В речника на Даль от 1880г думата абрек има следното определение: "абрэк - отчаянный горец, давший срочный обет или зарок не щадить головы своей и драться неистово; также беглец, приставший для грабежа к первой шайке" В началото на 20в думата придобива нов смисъл – благороден разбойник от кавказките планиници.В съветско време термина се идеологизира и се определя като участник в антидържавно движение против Русия или СССР. Грузинският писател Чабуа Амирэджиби създава образ на благороден кавказки разбойник върху реални сведения за абрека Дата Туташхия и по неговия роман е направен филмът Берега. Корените на абречеството се намират в планинските обичаи характерни за Кавказ - военните младежки дружини,култа към война-джигит, вендетата и гостоприемството. Малките кавказки общини,техните съюзи и ханства формирали своите военни сили чрез народно опълчение.В основата на военните отряди лежали съюзи на неженени младежи – батирте,сехбат,сидар бахиру.Младежите живеели в общ дом-крепост - гъоркъо рукъ , гулала-хъали , сапехно и се занимавали с военни упражнения.Изпълнявали някои селскостопански дейности като коситба и строителни работи. Начело на военните сили в Дагестан и Чечня стояли изборни предводители наричани хан или шах - цевехъан , бикт-халел и др. При адигите до средата на 18в тази роля изпълнявали князе – пши,по-рядко уздените.Прерогатив на княза било да обявява война или мир,да събира дворянското опълчение и да организира военни походи,които могат да имат и отбранителен характер.Князете трябва да показват доблест,рицарско отношение,смелост.Стремеж на всички било достигането до образа на джигита побеждаващ във всички битки на чеченски – киант.Такива джигити можело да съсредоточат голяма временна власт в ръцете си.Известни са случаи,когато те подчинявали селските общини ставайки наследствени управители.Такъв произход имали рутулските бекове от Южен Дагестан.Често общините прогонвали такива издигнали се предводители. Друг елемент от абречеството е вендетата.Особено жестока била кръвната мъст при случаи на изнасилване и такава вражда се простирала върху целия род и можела да продължи поколения като тухумната вражда в даргинското с.Кадар ,която продължила 200 години. В планинския Дагестан и Чечня за да се предотврати взаимно изтребление било прието изселването на убиеца и негови те роднини извън общината,а тяхното пребиваване или заселване в други общини се регулирао от традиционното гостопримство на кавказките народи.Отношението на кавказци към разбойничеството е двойствено.От една страна в тези акции младежите показвали смелост и придобивали слава,от друга – разорението като следствие на набезите било осъждано.Такива фолклорни песни, осъждащи разбойничеството ,има записани при рутулците и други дагестански етноси. Съвременното абречество се оформя като реакция на руското овладяване на кавказките територии.Според някои то се явява професионално разбойничество от нов тип,характерен за посттрадиционните общества. Преорганизирането на планинските общества е започната от руските власти още в 18в. В 1777 е започнато строителството на Кавказката линия, представляваща верига от крепости,казашки селища,ограничаващи свободата на предвижване на планинците.На кавказците било забранено да свикват общинските опълчения и княжеските дружини.Князете се превърнали в служащо съсловие на руската държава.Постановленията от 1820-1850г лишават приелите руско поданство адигски князе от техните привилегии,включително и да събират данък от васалните им общества.За да се изхранват князете постъпвали на руска служба,основно военна.След края на Кавказката война селските опълчения биле разпуснати и много боеви кули разрушени.Мъжките съюзи се съхранили,но биле лишени от своите функции и представлявали подобие на клубове.Предводителите им трябвало да избират – руска служба или да станат престъпници. Руската власт прави опит да ограничи прилагането на вендета и да предаде случаите на тежки престъпления за разглеждане от Върховния пограничен съд на основата на руското законодателство.Вълненията на кабардинците принуждава властите да отстъпят тези дела на шариатските съдилища.,до 1822г когато бил създаден Кабардински временен съд.Съдебни преобразования биле извършени навсякъде,забранено било плащането на кръвнина,а изгнанието на убиеца било заменено с каторга.Случаите касаещи кръвна мъст се разглеждали от руските военни съдилища,виновните биле изселвани от Дагестан в арестантски роти и в далечни губернии за срок от 3 до 10 години.В 1911г след много протести заменили заточението в Сибир и други руски области със заточение в отдалечени дагестански окръзи ,а срокът на пребиваване бил увеличен до 20 години. В края на 18в била въведена билетна система .Влизането и излизането през Кавказката линия ставало с писмено разрешение,подобно на паспорт издадено от руските военни власти.На планинците било забранено приемането на безбилетни гости.Поощрявало се доносничеството.В прокламацията на наместника на Кавказ Ермолов се предписва: "Узденям и простому народу повелеваю, что при всякой встрече с изменниками действовать оружием и забыть глупое обыкновение не стрелять в князей, когда они стреляют". В предписанията на Кабардинския временен съд от 1847г се казва: "Если окажется, что кто-либо из кабардинцев будет держать у себя в гостях прибывших из-за Кубани, из-за Терека и из назрановцев (т. е. ингушей.- В. Б.), которые не явились к русскому начальству или не имеют билета, то подвергнется штрафованию по усмотрении вины его; а если будет передерживать подозрительных людей, абреков, то подвергнется строгому по законам русским взысканию" В тези времена се извършвали преселения на цели селища от труднодостъпните местности в равнинните около казашките селища.Така се появяват много селища в Кабардино-Балкария,Карачаево-Черкесия,Абхазия.Тези мерки първоначално омиротворили Северен Кавказ,но подготвили почвата за появяване на разбойничество.Много от действията на новопоявилите се абреки,като набези на руските земи се възприемали от планинците като продължение на миналите традиции.Така декласираните князе и военни предводители се превърнали в престъпници относно руската власт.От тези слоеве произлизат много абреки като кабардинския княз Тау-Султан Атажукин,Даниял –бек султан Елисуйски,Хаджи-Мурат Аварски,Мухамед Анзоров.Към 1910г действията на абреките се изместила към градовете и преселническите аули в равнините.Например В 1905-13г известният абрек Буба от лезгинското селище Икра с шайка от 20 човека обложил с вноска за своите операции представителите на рибната промишленост, богатите градинари и търговци. За отношението към абречеството на планинското население говори канонизирането на редица абреки,обявени за шейхове,чиито гробове станали обект на поклонение в Азербайджан,Дагестан,Чечня и Кабарда. Колонизацията на Северен Кавказ от Русия не способствала за прогресивно развитие.След завоеванието от чеченците и ингушите биле конфискувани земеделски масиви в полза на държавата и казачеството.Това заставило планинците да ползват под аренда земя от държавата.Появилите се безимотни селяни трудно намирали работа и промишлеността.В 1891г било издадено постановление забраняващо жителството в Грозни на всички чеченци и ингуши неработещи на държавна служба.Вайнахите биле изгонени от Грозни,Воздвиженско,Шато и Ведено.По постановлението от 14.05.1893г им било забранено да работят в промишлените предприятия.в Грозни. В това време се прославили като абреки Вара,Назир-абрек и Атабай Карачаевски,Иски който организирал нападение на грозненската крепост и убил адютанта на генерал Скобелев,Осман Мутуев,Мехки , Аюб , Зелимхан Гелдигенски,Саламбек Гараводжев.Основните методи за борба с абречеството биле наказателни операции,скъпоструващи и не винаги ефективни.През 1908 – 1913г властите биле принудени да държат в Кайтаго-Табасарански и Темирханшурински окръг значителни военни отряди и отряди на местната милиция. Към началото на ПСВ Кавказ отново бил омиротворен.След идването на власт на болшевиките в Кавказ се извършват няколко големи антисъветски въстания,но биле потушени.В Кавказ отново се заражда абреческото движение като съпротивление срещу властта Между двете руски революции абречеството се политаризирало и идеологизирало – някои се сближили с болшевиките,като шейх Али-Хаджи от даргинското село Акуша ,други – с мюсюлманските лидери.Нажмутдин от аварското селище Гоцо в периода 1921-25г с поддръжката на местните жители започнал антисъветска партизанска борба в Дагестан и Чечня.Банди се обявявали до началото на ВСВ и действали открито и с помощта на местното население,въпреки постоянното наличие на значителни военни отряди. В 1922г за борба с бандитизма в Дагестан и Чечено-Ингушетия било въведено военно положение и биле формирани отряди на селска милиция и части с особено предназначение – ЧОН. В 1926г била извършена операция по разоражаване на кавказците при която само в Дагестан биле иззети 60 хил. единици армейско оръжие. На съветската власт и биле нужни няколко десетилетия за да се справи с новите абреки – последния дагестански абрек бил убит 1969г,а последния в Кавказ – чеченеца Хасуха Магомадов бил убит през март 1976г. По време на чеченската война 1994-96г местното население натрупало отново големи количества оръжие.Известни са случаи когато жители на погранични дагестански селища разпродавали колхозното имущество и с парите си закупувало оръжие. Законните граждански и военни руски части днес усвояват някои методи на кавказкото разбойничество – разрушават селища,взимат заложници,взривяват пазари.Така абречеството продължава своето развитие в посттрадиционното планинско общество и се превръща в една от руско-съветските традиции в Северен Кавказ.
Източници: Владимир Бобровников. Абреки и государство. Культура насилия на Кавказе. Последние «самураи» Кавказа. Взлет и подавление абреческого движения. М.Мурлин .Зелимхан Гашмазукаев - отважный абрек-революционер