Хазаро-арабските войни в кумикския фолклор

по Анжи-наме превод на руски език и коментари Абдулхаким Аджиев

 Кумиките са един от многото народи в Дагестан. Предполага се,че това са племената споменавани още от Птоломей като ками или камак,а също и че са потомци на хазарите.

   Кадир – Мурза е кумикски летописец от Амирханкент/Кяхулай/ творил в края на 18-началото на 19в. Използвайки местни исторически източници, предания и легенди написва в 1780г трактат Анжи-наме. Ръкописът на даденото съчинение е намерен 60-те години на 20в в личната библиотека на местния библиофил Пайзулла Кадиев от литературоведа С.М.Алиев. Фрагменти от него са публикувани в 1974г,1976г и 1989г

   Анжи или Инжи е град на брега на Каспийско море принадлежащ на Хазарския каган наред със Семендер, Ирхан, Голям и Малък Маджар, Джулат и Шехри Татар. Известен е от 7-8 век от периода на арабско-хазарските войни. Археологическите материали подтвърждават съществуването на средновековно укрепление край съвременния град Махачкала, а именно остатъци от две мощни крепостни стени,спускащи се от планината Тарки-тау до морето, ограждащи територия която била улус на хазарските царе.

   В сказанието за битката при Анжи намират отглас събития от времето на арабското нашествие в Кавказ. Интересен момент на фолклорното произведение е присъствието в него като герои наред с обикновенните хора и кумикски богове като Тенгири, Алав – бог на огъня, Авамча – бог на горите, Камари, Сангар – бог на лова. Образът на Алав напомня за Прометей и грузинския Амирани и също е прикован за скалата за да не помогне на хората в тяхната битка. Имената на боговете имат тюркска основа с исключение на Камари, което се среща в грузинската митология като богиня на мълнията, а също и в Средния Изток и Индия. В сказанието се говори, че враговете идват за да изпият кръвта на Тенгири, което може би говори за борба за независимост, но и за опазване на националната религия.

                                                          ~~~

   Управител – диванбаши на град Анжи бил бий батыр / княз богатир/ Карткожак. Той имал трима синове, старшият от които Темиш предава родината и ненавижда своя младши брат Айбек, заради девойката Айкыз, сестра на знаменития батыр Исак, живеещ в Грузия.

   Когато арабите нападат града, Карткожак проклина сина си Темиш в името на боговете Тенгири, Авамча и Алав пред цялото общество. Айбек дава клетва пред слепия си баща. В началото сраженията са край града , но постепенно врагът навлиза в него. Градът бил обхванат от пожар,в който гори и скалата на Камари, обладаваща вълшебна сила. Към съседите са изпратени посланници молещи за помощ.

"Зовите все близкие нам народы,
Пусть из Язи поспешат Темирбек и другие,
Пусть быстро подоспеют горские парни из Кази,
Пусть гонцы доскачут до места Арак,
Пусть они забудут старые обиды, приедут,
Пусть узнают друг ли враг или чужим стал близкий!
Пусть ради Камари сплотятся (вблизи),
Позабыв свои старые обиды
Пусть булканцы запрягут свои арбы, (оседлают) своих коней,
Пусть спешат заставляя буйствовать своих тулпаров,
Чтобы могли быстрее подоспеть к нам!"

   Тук според анализаторите Язи е име на местност или страната на асите, под Кази може да се подразбира селище Кумух, съществуват планини с името Аракъ в Чечня и Авария, а под булканци може би се имат предвид балкарците живеещи в областта Балкан.

   Но отникъде не идва помощ, градът гори и геройски загива Айбек. Годеницата му Айкыз била ясновидка и изпращайки молба към Тенгири разбира, че помощ от него няма да има. Тогава се обръща към боговете Алав и Авамча изпращайки две птици Бийдаяк, които в кумикския фолклор са подобни на жар-птица.

   Но в небето Тенгири не допуска птиците до планината Артлантау, а самия Алав привързал към скала. Трещят гръмотевици,сипе се проливен дъжд,но Алав успява да се освободи.Той и останалите нарти тръгват на помощ, но тъмен облак,стръмни планини и силни ветрове се изпречват пред тях. Накрая Тенгири и други деви закрива слънцето с лика си. Но Авамча и Алав събират дървета и запалват огън и продължават напред. Стигат до Анжи и отново се разгаря битка. Нартите окръжават девите и ги хвърлят в бездънна яма.Врагът отстъпва.

   Изменникът Темиш показва на изнемогващия от жажда противник извор и щурмът се възъбновява. Въпреки, че жителите на Анжи се бият геройски, те изнемогват и помощта от други земи закъснява. Накрая врагът превзема града и Темиш се радва, че е достигнал целта си. Предводителят на арабските войски му дава хиляда златни динара и го назначава за диванбек на града. Останалите живи се укриват в крепост, разположена в труднодостъпна местност. Сред тях се намира и Айкыз. Враговете решават уморят криещите се от глад, жажда , а също разпалват големи огнове за да се задушат от дима. Вълшебницата Айкыз пише писмо до враговете

"Я согласна стать рабою Темиша, (Только) нужна двухдневная передышка для этого. За это время мы хотим опомниться, А Темишу так. или иначе быть нашим хозяином"

Тя тайно, през труднопроходими гори извежда всички хора от крепоста до Ирган и Балх / Иргъан ва Балкъ /.  На третия ден Темиш влиза в крепостта, за да се сближи с Айкыз. Качват се на най-високата кула на крепостта. Когато бдителността на Темиш е намалена, Айкыз го хваща и заедно с него се хвърля от кулата.

Колкото-толкова