Кумикски етични норми в семейството

по Внутрисемейный этикет кумыков в XIX — начале XX веков, Крамынина Камилла Магомедрасуловна (2018)

   В семейната организация на кумиките / кумыки / съществували два вида семейство: голямо, неразделно – уллу агълю и малко - бир уьй агълю. Съществувала и трета форма – преходна, когато синовете са отделени имуществено и се заселват до бащиния дом. Отношенията в семейството били построени върху патриархални норми, при които всички членове на семейството се подчиняват на главата на семейството, а младшите членове на по-старшите от тях.

Terki,  http://dargo.ru

Главата на семейството обикновено бил дядото – уллу ата, дада или бащата – атай, ата.

   Главата на семейството бил пълновластен господар не само на имуществото, но и на съдбата на неговите родственици. Въпреки това неговият авторитет зависел от неговото справедливо управление и умение да въдворява разбирателство между останалите членове на семейството. На него се възлагали всички организаторски и управленски функции и от неговите способности зависело цялото семейство. Официално тази ръководна роля продължавала да се приписва на старшия в дома, дори и когато е много възрастен и немощен. В такъв случай неговия статус макар и неофициално преминавал към неговия брат, но по-често към старшия му син.

За приемането на решения, често главата на семейството се съветвал с по-възрастните му членове и свиквал семеен съвет. В този съвет, по думите на С. Ш. Гаджиева, влизали „обычно сыновья главы семьи, и некоторые старшие опытные женщины.“ При много важни въпроси, когато семейството трудно взима решение, той се обръщал към ръководстващите по-големи, родствени патронимически групи.

   На главата на семейството се отреждало почетно място в дома - тёрь, разположено срещу вратата, застлано с вълнени покривки. Никой не можел да сяда на неговото място, дори и в негово отсъствие.

   Съгласно етикетните норми, общуването на главата на семейството със своите деца било подчертано отчуждено. Никога не вземал на ръце малките деца, дори когато са сами или жена му е заета с работа. Изисквало се да бъде строг и емоционално сдържан. За провинение било разрешено да прибегне към физическо или морално наказание. Най-страшни се считали наказания от вида „отлъчване“ - забрана за участие в обща трапеза от три дни до една седмица, забрана за участие в семейните дейности за няколко дни.

   Съществувало строго разделение на труда. Към мъжките задължения се причислявали оран, всички полеви дейности, грижа за добитъка, пастирство, строеж и ремонт на стопанските помещения, отбиване на феодални и други повинности.

   Второ по значение лице в семейството след главата е неговата съпругата. При достигане на определена възраст можела да приеме участие в семейния съвет. Старшата жена в кумикския език се нарича абай, апай, уллу ажай.

   Явявайки се стопанка на дома, тя носела ключовете от дома и сандъци и се разпореждала със запасите от продукти. Ако била нетрудоспособна, приемала само ръководни функции и се грижела за децата. Избирала за себе си по-леките дейности, а на снахите давала по-тежка и непрестижна работа. Всяко нареждане било придружено с хвалебствен отзив като например „ На теб ти се получава по-добре“. След нейната смърт, нейните функции поемала старшата от снахите, съпруга на старшия син. Старшата жена също имала задължения пред снахите от етично естество. Тя не можела да влиза в техните стаи без покана и се стараела да не пристъпва прага на стаите, без тяхно знание.

   Завърналият се от далечно пътуване старши син бил длъжен първо да попита за здравето на майка си и да и предостави възможност да се разпореди със закупените стоки.

   Обичайните практики в отношенията мъж- жена също биле строги. Мъжът не можел да нарича жена си с малкото и име, а употребявал изрази от рода на „нашата стопанка“, „нашата майка“ и др. Жената за да се обърне към съпруга си изпращала при него децата с послание и в много редки случаи се обръщала към него директно. Тя също използвала изрази от рода на „вашия баща“, „вашия господар“. По думите на Манай Алибеков, жените не се бъркали в работите на мъжете, правили всичко каквото каже мъжът им, не се хранели или пиели вода пред тях, не говорели никога със свекъра си, когато мъжът им пътувал никога не лягали да спят. Умукусум Магомедова си спомня: «При своём муже я головы не могла поднять или в глаза ему посмотреть, боясь оскорбить его этим» .

Alain Manesson Mallet, 1683 год. , http://dargo.ru

   Мъжът никога не повишавал тон на жена си в присъствието на децата, още по-малко си позволявал да я удари, не я упреквал и не я унижавал. Ако имало скарване, децата не присъствали. Проявата на жестокост и насилие се считало за позорна.

Децата дължели почтително отношение към двамата си родители. Въпреки традицията, в отсъствие на бащата, синът или дъщерята си позволявали да оспорят някое решение на майка си или да изразят недоволство и несъгласие. Въпреки това последната дума била на майката.

Авторитетът на жената зависел от умението и способността и да повлияе върху решенията на мъжа си, да създадат уютна атмосфера в дома.

   Старшият син се явявал пръв помощник и наследник на главата на семейството и останалите по-млади братя и сестри му дължали почтително отношение. Когато влизал в стаята, младшия му брат бил длъжен да стане и да седне когато получи разрешение за това. Когато се срещнат яздейки, младшият трябвало да изрази приветствие като се изправи на стремената, а старшият да му отвърне с кимване на глава. Ако старшият брат заговори младши, когато вторият се намира на балкон или възвишено място, то младшия го молел да го изчака докато слезе , за да продължат разговора. Фамилиярно и емоционално поведение между братята се считало за неприемливо, за разлика от отношенията между сестрите, които можели да си позволят телесно докосване и прегрътка. Забранено било на сестрите да се шегуват и присмиват на старшата сестра. На сестрата се допускало да се обръща с ласкави имена към брат си единствено в случай, че тя е старша, а той не е достигнал пълнолетие.

   На гърба на младата снаха се струпвали всички тежки дейности. Към нея се обръщали не по име а с „невестке“ - гелин, а ако са няколко в дома към това определение добавяли името. Младшата снаха се обръщала към по-старшата с името добавено към бажив- ласкаво обръщение към по-възрастна жена. Сред кавказките народи, в това число и дагестанските особено характерен е така нареченият „обычай избегания“ между съпрузи, между родители, между съпругът, съпругата и родствениците на техния партньор. Според С. Ш. Гаджиева «у народов Дагестана обычаи избегания проявлялись в редуцированной, осколочной, порой в трудноуловимой форме»
[Гаджиева, 1985, с. 174]. Ако съпрузите биле принудени да стоят в общата семейна стая те се държали помежду си отчуждено и общували чрез посредници – други членове на семейството.

Всички етични норми и забрани регулирали поведението на членовете на семейството и създавали особен порядък и култура на съвместния живот.