.... и седя Олегъ, княжа и царствуа в Киевъ
Официалните тези за произхода на думата цар, която се превръща във владетелски титул твърдят, че думата е съкратен вариант на думата цезар или цесар, което съкращение се е случило или първо в народния език и след това този съкратен вариант е добил масова употреба и в писмените източници, значейки цесар употребено като титул, или в писмения език при неточно съкращение на думата цесар, при което вместо цср се записвало цр и започнало да се произнася цар.
Според мен тези предположения имат чисто логически недостатъци, тъй като когато в говоримия език се извършва съкращение, би следвало новополучената дума изцяло да измести първоначалния вариант и той вече да не се употребява. В такъв случай би следвало думата цар изцяло да измести думите цезар и цесяр в говоримия и писмен език. При вторият случай, ако писарите под двата вариянта на съкращение цср или цр, биха разбирали и произнасяли цесар, особено в официлни документи, където се споменават пълните титули на владетелите.
Въпросът за произхода на думата цар има и друго значение. За какъв титул е претендирал Симеон I - цезар, император на ромеи и българи или равнозначен, но национален титул отнасящ се до българите. Ако прием, че съществува само един християнски император, който има ръководна роля над останалите християнски владетели и този император резидира в Константинопол и е владетелят на Източната римска империя, то тогава българският цар би могъл да претендира за този титул само ако завладее и управлява Източната римска империя. От друга страна ромеите наричат своя владетел цезар / цесяр /, а на територията на България от времето на Симеон живеят много ромеи, чийто владетел е той, както и на българите.
Владетелските титули преди да се превърнат в такива са биле обикновенни думи от говоримия език, често епитети, превръщайки се в названия на длъжност. Такива са василевс, кесар, император и други , чието първоначално значение не е ясно днес. Например на латински импераре означава заповядвам, командвам, а император означава пълководец. Първоначално при бедствено положение и нападение, на един от сенаторите се присвоявал временен титул Император и той имал разширени пълномощия наред с избирания в обичайно време Консул. По-късно император е вече монархически титул.
Барон произлиза от френското "баро" , което означава мъж и в средновековна Европа с тази дума се обозвачавал земеделец феодал. По-късно при построяване на съсловните нива, този титул представял най-долната степен на дворянстното след херцог и граф.
Немската дума граф, сходна с гръцката "графо" - пиша се използва от германците като аналог на френския титул Комте, английския Конт, които пък произлизат от латинската дума комес, която означава спътник, съпровождаш, екскортиращ.
Според мен не може да има нищо случайно в избора на титул или думата която да го обозначава. Идеята е,че може би все пак е търсена оригинална дума с която да се титулува българския християнски владетел. Понеже се предполага,че това се е случило още при Симеон едва ли е резултат на неправилно четене на съкращението на цезар. В този случай съкращението цр би било съставено специално за думата цар.
В няколко статии руският изследовател В.Водов разглежда употребата на титулите цар, цесяр относно някои руски князе в периода от 11 в. до 16 в. Целта на неговото изследване е да покаже, че руските князе все още нямат право на тези титули, а в приведените източници те са употребени като епитети, целящи да сравнят по благопристойност упоменатите князе с везантийските императори. Тъй като е трудно да представя оригиналния текст на източниците, желаещите могат да прегледат статиите на В.Водов този сборник /стр.507/.
Най-ранния пример, в който се употребява думата цар - "ц/а/ря наш/е/го" е от 1054 г и е във връзка със смъртта на Ярослав Мъдри. В друг текст - Чтении о житии и погублении Бориса и Глеба съставен от монаха Нестор в 1078 - 1079 г. - се употребява думата цар в несъкратен вид : "царю". В съчинението Сказание и страсть и похвала святую мученику Бориса и Глеба датирано към 1072 г. или към 1115 - 1117 г. се употребява думата цесяр - ц/е/саря , цесаря, ц/е/саремъ. В едно Евангелие преписано за Мистислав /1125 - 1132 г. / се споменават термините цар и цесарствие - ц/а/рю , ц/е/с/а/рствие.
От тези приведени примери се вижда, че в руския език едновременно се използват думите цар и цесар, а в последния случай и като синоними, което не би било възможно, ако думата цар е директно получена от съкращение на цезар. В примерите, които привеждо Водов думите цар и цесар са изписвани и чрез обичайните за времето съкращения и изцяло.
В българския и руския език думите цезар и цар имат различни смислови значения: първата дума означава владетеля на римляните, император на Римската империя, а втората - кой да е владетел. Ето какви значения са посочени за двете думи в речника на В.И.Даль :
ЦЕСАРЬ м. кесарь, лат. государь, император, более римский император,
почему на юге чехов и венгров зовут цесарцами.
царь - м. вообще, государь, монарх, верховный правитель земли, народа или государства.......Царь, сильный, могучий, старший, властвующий; славнейший, отличнейший между своими. Все ученые ставили
Гумбольдта царем, за царя (науки)
Тук се посочва и едно значение на думата цар в смисъл най-добър, най-умел, най-първи.
За значението на думата цар има различни предложения, като това на Л.А.Соколов от "сар" , което може да се свърже с бог Слънце, светъл, жълт, слънчев. Ето и други предложения.
В аварския език цIар (-алъ, -алъул, -ал) има две значения - име,прозвище и слава,известност .Например: цIарбугев чи - известен човек
цIáраки (-ялъ, -ялъул, -ял) - хазяйство, огнище, двор; дом
В лезгинския език ЦIАР (-цIи, -цIе, -ар) - линия, черта и ЦIАРЦIАР - блясък
Източници:
