Приятелски огън

Списанието Moscow Defence Brief твърди,че от шест свалени руски самолети над Грузия,три са от приятелски огън.Например СУ-25 - свален от осетинските опълченци.Въпросът може да се погледне от друг ъгъл - какво е правел този самолет,че осетинските опълченци са стреляли по него?Отговорът явно е - бомбардирал е Цинхвали.
Възможна е следната тактика - жителите на Цинхвали биле отрано евакуирани,да се бомбардира можело безнаказано,защото руските медии обявили един ден по-рано ,че Цинхвали е унищожен от грузинците.
Интересно е също и обяснението,защо грузинските и руските воини така и не се срещнали в бой.Такова обяснение дава Флоренски - случило се чудо - появил се образът едновремено и на Богородица и на св.Нина.
/по Юлия Латынина.Лик Богородицы и Moscow Defence Brief ....... /

Формиране на ностратическите езици

Връзките между езиците съотносими към ностратическия все още не са изследвани достатъчно.В глава пета Валентин Стецюк дава следните примери:

1. и.-е. *aulos “овраг, низменность, поселение” (лат. alvus, гр. рус. улица, улей и др и.-е.) – общетюркское aul “село”.

2. и.-е. *bheleg “блестеть”, “гореть” (лат. fulgeo, гр. , лит. blykšti сл. blikati, bleskъ и т.д.) - тур. balkir “блеск”, тат. balku “светить” и др. Очевидно сюда же общ. тюрк. belgi “знак”.

3. и.-е. *bher “нести”, “брать” (лат. fero, гр. , лит. blykšti сл. bьrati, и т. д.) – общ. тюрк. be:r “давать” (туркм. bermek, тур. vermek, карач., балк. berirge и др.)

4. и.-е.*bheug “гнуть” (гот. biugan, д.-анг. bugan, д.-инд. bhujati, сл. bъgati) - туркм., тур. bükmek, тат. bögü, карач., балк. bügerge “гнуть” и др.

5. и.-е.*bhor “крутити” (лат. forare, д.-анг. borian, гр. ) - общ. тюрк. bur (туркм., тур. burmak, тат. boru, узб. buramoq “крутити” и др.)

6. и.-е. *dek “правый” (лат. dexter, гр. , сл. desnъ и др.) - общ. тюрк. dik/dek “прямой”, “ровный” (туркм. dikan “прямой”, тур. dik “вертикальный”, чув. tikěs, узб. tekis “ровный” и др.)

7. и.-е. *der- (гр. “шкура”"свежевать, драть шкуру", гот. gatairan, рус. драть и др.) общ. тюрк. deri “кожа”, чув. tir “шкура, мех”.

8. и.-е. *dheub “глубокий” (нем. tief, гр.  и др.) – общетюркское düjp (туркм. düjp, карач., балк. tüb, тат. tüp “дно”.

9. и.-е. *ghabh “брать, хватать” (лат. habeo, гот. giban, сл. gabati, лит. gabenti, и др.) - туркм. gapmak, як. xap “ловить”, тур. kapmak “схватить”, тат. kabu ”брать” и др.

10. и.-е.*gieu “жевать” (д.-анг. ceowan, нім. kauen, сл. žьvati, перс. j’ävidän, гіл. j’avêstên и др.) - тур. gevelemek, узб. kavšamoq, карач., балк. küüšenirge “жевать” и др.

11. и.-е. *k’es “резать” (лат. castrare, гр. , сл. kosa, kositi, лит. gabenti, и др.) - общ. тюрк. kes- “різати” (туркм., тур. kesmek, карач., балк. keserge, каз. kesu и др.)

12. и.-е.. *kai-ur-t “пещера”, “яма” (лат. cavea, гр. , д.-инд. kevata и др.) - туркм. govak “пещера”, тур. kovuk “дупло”, “нора”, чув. xăvăl “дупло” и др.

13. и.-е. *ker “иней” (арм. saŕn, сл. sernъ, лит. šeŕkšnas, д.-исл. hjarn и др.) - общ. тюрк. qyraw “иней” (туркм. gyrav, каз., карач., балк. qyrau, кир. kyroo и др.)

14. и.-е. *kers “темный” (гр. , сл. čьrnъ, д.-инд. kŕsna и др.) - общ. тюрк. qara- “черный” (тур., гаг., тат. kara, карач., балк., каз. qara и др.)

15. и.-е. *kes “чесать, царапать” (гр. , сл. česati, лит. kasyti и др.) - туркм. gašamak, тур. kaşımak, карач., балк. qašyrğa “чесать, царапать” и др.)

16. и.-е. *skel “резать, раскалывать” (гр. , гот. skilja, лит. skelti и др.) - туркм. čalmak, карач., балк. čalyrğa“косить”, тат. čalgy , каз. šalgy ”коса” и др.

17. и.-е. *skep/kep “бить, рубить” (гр. ,лат. scapula, лит. kapoti и др.) - тур. çapa “мотыга”, чув. çap “бить”, тат. čabu “косить” и др.)

18. и.-е. *ster “навоз” (лат. stercus, сл. stьrvь, норв. диал. stor и др.) - тур. çirkef “грязь, навоз”, гаг. čürük “навоз”, карач., балк. čirirge “гнить” и др.)

19. и.-е. *tek “ткать”, “плести” (лат. texere, гр. , сл. tъkati, арм. t’ek’em и др.) - общ. тюрк. doqa- "ткать" (тур. dokumak, туркм. dokamak, каз. toqu и др.)

20. и.-е. *ual “сильный” (лат. valeo, гот. waldan, сл. vlastь, и т.д.) - туркм., каз. uly, тур., гаг. ulu, карач., балк. oly “большой” и др.

21. и.-е. *uel "крутить" (лат. volvo, арм. gel-u-m, гр.  )- тат. ejlenderu, тур. ayla(n)mak, узб. ajlantirmoq “крутить”, карач., балк. ajlanyu “вращение”.

http://alterling2.narod.ru/Rus/CilaRusAb.doc .......

Алтернативна лингвистика - ностратически език

В няколко статии ще представя откъси от труда на Valentyn Stetsyuk Валентин Стецюк

Народы ностратической языковой макросемьи в неолите и бронзовом веке

и връзки към него.

Представената работа е резултат от тридесетгодишни изследвания на взаимовръзките между десетки езици от различни езикови семейства с помощта на разработения от автора математически метод наречен графоаналитически.В основата на предложените статии стоят материали от три работи на автора публикувани 1998 – 2002 г.на украински език в Киев и Лвов.Книгите,написани на украински език се оказват недостъпни за много специалисти по въпросите на етногенезиса и затова възниква необходимост от превода им на руски и английски.
.......
Може да се предположи,че един първичен праезик е ностратическият.Той се разчленява на шест отделни езика,от които в последствие се развиват индоевропейски,уралски,семито-хамитски,дравидски,картвелски и тюркски езици.Може да се определи ареала на тяхното формиране -в Мала Азия,Закавказието и около три езера:Ван,Севан и Урмия/Резайе/.В центъра на тази територия се намира библейската планина Арарат.

В началото на 5-то хил.пр.хр. голяма част от носителите на ностратическите езици започва разселение на нови територии.На старата прародина остават картвелите/предци на съвр. грузинци/ и др.етноси.Семито-хамити и дравиди отиват на юг,а носителите на индоевропейските,уралски и тюркски езици в този ред се предвижват през Дербенския проход и постепенно се разселват на Източно-Европейската равнина.Индоевропейците се разселват в басейна на среден и горен Днепър,неговите притоци и тук се сформират отделните индоевропейски езици - гръцки,италянски,германски,славянски,балтски,тохарски,келтски,илирийски,хето-лувийски,тракийски,фригийски,арменски,ирански и индийски.Носителите на уралски езици се разселват в басейна на р.Волга.На десния бряг се формират фино-угорските езици.Древните тюрки заселват териториите между долен Днепър и Дон и пратюркския език преминава процес на диференциация. .......

.......
Приложение:Снимка на езеро Ван взета от www.climb.mountains.com-van