Прилагателно и родителен падеж в лезгинския език

Съществителното име в лезгинския език има категориите число и падеж.Тук ще се спрем на образуването на родителен падеж.В лезгинския език се наброяват 18 падежа.Именителният падеж изразява  субекта  при непреходни глаголи,. прекия обект при преходни глаголи,в количествени съчетания.Ергатиният падеж изразява субекта при преходните глаголи.Освен това този падеж служи за косвена основа за останалите падежи освен именителния.Образува се с различни суфикси в зависимост от основата.: -ди /(-ци, -цIи, -чи, -чIи, -жи)  - при многосложни съществителни , -ини/-уни/-уьни , -еди/-ади – например при растенията , -ре/-ра – при едносложни одушевлени  съществителни , -и, -а, -у, -уь.

Примери:

буба 'баща' - ерг.п. буба-ди, итим 'мъж' - ерг.п. итим-ди,

сев 'мечка' - ерг.п. сев~ре,  сикI 'лисица' - ерг.п. сикI-ре

як 'месо' - ерг.п. якI-у,  гъил 'ръка' - ерг.п. гъил-и

Родителният падеж се образува посредством суфикс – н,прибавен към ергативната форма.Използва се при следните случаи:

а) принадлежност: стхадин пай 'дела на брата'; / стха – брат ,стхади – ергатив /

б) отношение част - цяло: яцран крчар 'бичи рог', / яц-ра-н /

в) отношение предмет - материал: кьизилдин пурар 'златно седло ',

г) отношение елемент - множество: полкунин командир 'командир на полка',

д) отношение субъект – действие  нуькIверин манияр ' птичо пеене или птичи песни

е) отношение  вещество - количество: якIун са къаб '(една) банка месо', фан кIус къс хляб';

ж) отношение група - състав: къачагърин десте 'шайка разбойници',

з) общеопределително отношение: ичин тар 'ябълка (ябълково дърво)', аламатдин кар 'удивително дело',

и) отношение за време ; гатфарин селлер пролетни дъждове', гатун йикъар 'летни дни', нянин хуьрек 'вечеря (букв, вечерно хранене';

к) пространственно отношение: тамун накьв 'лесиста земя', хуьруьн нуькIвер 'селски птици',

л) отношение по признак и неговия носител: рушан гуьзелвал 'красотата на девойката ';

м) предназначение: итимдин парталар 'мъжка дреха',

Прилагателните имена  изразяват  качество на предмета и могат да бъдат качествени и относителни. Функция на прилагателно в лезгинския език изпълняват формите на родителния падеж.

Някои прилагателни в българския език също завършват на –н и при това смислово могат да се свържат с функциите на родителния падеж.Например: бащин дом ,маскен бал /бал на маските/, златен /от злато /,дървен /от дърво/, пролетен дъжд,и др.

Други прилагателни също могат да се свържат с родителен падеж.Например: участъков служител,полкови командир,полски пътеки,петльов гребен,ковашки услуги /услуги от ковач / ,селски птици,разбойническа шайка.Вижда се ,че много често тези прилагателни имат еднакви окончания  -ов/-ова,-ово/ , -ски/-шки.С подобни окончания завършват и много български фамилии : Христо Ботев / Христо на Ботьо /,Иван Вазов,Теодосий Търновски,Паисий Хилендарски / Паисий от Хилендар /.Възможно ли е тези окончания да са остатък от наличието или смисловата употреба на родителен падеж.?

Източник: Алексеев М.Е., Шейхов Э.М. Лезгинский язык