.... и седя Олегъ, княжа и царствуа в Киевъ
Официалните тези за произхода на думата цар, която се превръща във владетелски титул твърдят, че думата е съкратен вариант на думата цезар или цесар, което съкращение се е случило или първо в народния език и след това този съкратен вариант е добил масова употреба и в писмените източници, значейки цесар употребено като титул, или в писмения език при неточно съкращение на думата цесар, при което вместо цср се записвало цр и започнало да се произнася цар.
Според мен тези предположения имат чисто логически недостатъци, тъй като когато в говоримия език се извършва съкращение, би следвало новополучената дума изцяло да измести първоначалния вариант и той вече да не се употребява. В такъв случай би следвало думата цар изцяло да измести думите цезар и цесяр в говоримия и писмен език. При вторият случай, ако писарите под двата вариянта на съкращение цср или цр, биха разбирали и произнасяли цесар, особено в официлни документи, където се споменават пълните титули на владетелите.
Въпросът за произхода на думата цар има и друго значение. За какъв титул е претендирал Симеон I - цезар, император на ромеи и българи или равнозначен, но национален титул отнасящ се до българите. Ако прием, че съществува само един християнски император, който има ръководна роля над останалите християнски владетели и този император резидира в Константинопол и е владетелят на Източната римска империя, то тогава българският цар би могъл да претендира за този титул само ако завладее и управлява Източната римска империя. От друга страна ромеите наричат своя владетел цезар / цесяр /, а на територията на България от времето на Симеон живеят много ромеи, чийто владетел е той, както и на българите.
Владетелските титули преди да се превърнат в такива са биле обикновенни думи от говоримия език, често епитети, превръщайки се в названия на длъжност. Такива са василевс, кесар, император и други , чието първоначално значение не е ясно днес. Например на латински импераре означава заповядвам, командвам, а император означава пълководец. Първоначално при бедствено положение и нападение, на един от сенаторите се присвоявал временен титул Император и той имал разширени пълномощия наред с избирания в обичайно време Консул. По-късно император е вече монархически титул.
Барон произлиза от френското "баро" , което означава мъж и в средновековна Европа с тази дума се обозвачавал земеделец феодал. По-късно при построяване на съсловните нива, този титул представял най-долната степен на дворянстното след херцог и граф.
Немската дума граф, сходна с гръцката "графо" - пиша се използва от германците като аналог на френския титул Комте, английския Конт, които пък произлизат от латинската дума комес, която означава спътник, съпровождаш, екскортиращ.
Според мен не може да има нищо случайно в избора на титул или думата която да го обозначава. Идеята е,че може би все пак е търсена оригинална дума с която да се титулува българския християнски владетел. Понеже се предполага,че това се е случило още при Симеон едва ли е резултат на неправилно четене на съкращението на цезар. В този случай съкращението цр би било съставено специално за думата цар.
В няколко статии руският изследовател В.Водов разглежда употребата на титулите цар, цесяр относно някои руски князе в периода от 11 в. до 16 в. Целта на неговото изследване е да покаже, че руските князе все още нямат право на тези титули, а в приведените източници те са употребени като епитети, целящи да сравнят по благопристойност упоменатите князе с везантийските императори. Тъй като е трудно да представя оригиналния текст на източниците, желаещите могат да прегледат статиите на В.Водов този сборник /стр.507/.
Най-ранния пример, в който се употребява думата цар - "ц/а/ря наш/е/го" е от 1054 г и е във връзка със смъртта на Ярослав Мъдри. В друг текст - Чтении о житии и погублении Бориса и Глеба съставен от монаха Нестор в 1078 - 1079 г. - се употребява думата цар в несъкратен вид : "царю". В съчинението Сказание и страсть и похвала святую мученику Бориса и Глеба датирано към 1072 г. или към 1115 - 1117 г. се употребява думата цесяр - ц/е/саря , цесаря, ц/е/саремъ. В едно Евангелие преписано за Мистислав /1125 - 1132 г. / се споменават термините цар и цесарствие - ц/а/рю , ц/е/с/а/рствие.
От тези приведени примери се вижда, че в руския език едновременно се използват думите цар и цесар, а в последния случай и като синоними, което не би било възможно, ако думата цар е директно получена от съкращение на цезар. В примерите, които привеждо Водов думите цар и цесар са изписвани и чрез обичайните за времето съкращения и изцяло.
В българския и руския език думите цезар и цар имат различни смислови значения: първата дума означава владетеля на римляните, император на Римската империя, а втората - кой да е владетел. Ето какви значения са посочени за двете думи в речника на В.И.Даль :
ЦЕСАРЬ м. кесарь, лат. государь, император, более римский император,
почему на юге чехов и венгров зовут цесарцами.
царь - м. вообще, государь, монарх, верховный правитель земли, народа или государства.......Царь, сильный, могучий, старший, властвующий; славнейший, отличнейший между своими. Все ученые ставили
Гумбольдта царем, за царя (науки)
Тук се посочва и едно значение на думата цар в смисъл най-добър, най-умел, най-първи.
За значението на думата цар има различни предложения, като това на Л.А.Соколов от "сар" , което може да се свърже с бог Слънце, светъл, жълт, слънчев. Ето и други предложения.
В аварския език цIар (-алъ, -алъул, -ал) има две значения - име,прозвище и слава,известност .Например: цIарбугев чи - известен човек
цIáраки (-ялъ, -ялъул, -ял) - хазяйство, огнище, двор; дом
В лезгинския език ЦIАР (-цIи, -цIе, -ар) - линия, черта и ЦIАРЦIАР - блясък
Източници:
ех тез лезгинки мазни каки
ОтговорИзтриванеех тез лезгинки мазни каки
ОтговорИзтриванеза да не се повтарям, аз дадох в основни линии мненито си при маймуняците точно в диспут с психопата боцман и олигофренските докази че симеон е коронясан в палатка за цезар
Титлата цар на симеон и петър произхожда върховната владетелска титла, която е вазилевс, т е езиковия фонетичен каламбури съвпадението на второстепенната кесар е както би се изразил летописец глотогенеза на гески лизач Върховната титла на т нар българи е, потвърдено също безапелациооно от печатите на Петър който се титулува и василевс и цар във време в което успоредно с вазилевса съществува и второтепенната кесар.
Съвсем не е за подценяване че след въздигането му в Цезар на бат Тервел не е налице предаване и налагане на титлата цар, от т нар българи което соедваше да бъде задължително
Друг е въпроса че етимологически и латинското цезар и българското цар назд във времето имат едни исъщи корени, коетообаче не бива да ни подвежда предвид различната функционалност на титлата цар възнкнала тоюно у българите точно при Симеон
В делиорманската наука имам една моного добра тйеза котя развих и предположих че за да е вярна то следва да се анмери и записано че и преслав е нариан Цариград намерих го месец след като писах там в писанията на Чилингиров но не писах повече по теата и изразената там хипотеза за цар
От българските историци най-доброо по този въпрос е на Неделчев за титлата цар
Аз лично има богат нумизматичен материал напълно потвърждаващ какво е цар и откъде е
гледам кво съм писал в делиорманскта баня и само го поствам щото търсех поствянето на кесар от бориловоя синодик и си се самонамерих
Гледам и че никой след цитта за цесаря от бориловия не коментира повече за цара
" Потвърждава се, че когато на престола е Петър и той е направен василевс , но за българите продъжава да е цар по-голямо от басилевс и затова българите не се блазнят да го наричат с уж най великата титла , а той е цясар,цар , а не второстепенното кесар,титла която е позната на б-те отпреди като второстепенна (б-ски владетели носят тази титла,затова и изобщо не се и опитват да я обсъждат със Симеон)А и в бориловия синодик има процедура за въздигане в кесар от царя което е и друго безспорно доказателство.„Молитва при поставяне на кесар, също и при поставяне на пазител на палата, който се нарича и куропалат”.
Потвърждава се и от "уникалното ' както тук ми се продъниха ушите 928 г, някаква титла на сина му само и да се откаже от тази на баща си .И той го прави,като по-грък от гърците за което е и канонизиран